Съдържание
194 отношения: I обикновено народно събрание, II велико народно събрание, II обикновено народно събрание, IV обикновено народно събрание, Къща музей на Любен и Петко Каравелови, Каравелов, Каравелова поляна, Кметове на Пловдив, Костадин Герасимов, Константин Никифоров, Константин Стоилов, Константин Йованович, Копривщенска одая, Копривщенци, Правителства на България, Правителство на Климент 1, Правителство на Климент 2, Правителство на Константин Стоилов 3, Правителство на Петко Каравелов 1, Правителство на Петко Каравелов 2, Правителство на Петко Каравелов 3, Правителство на Петко Каравелов 4, Правителство на Рачо Петров 1, Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3, Правителство на Васил Радославов 1, Правителство на Драган Цанков 1, Правителство на Драган Цанков 2, Правителство на Драган Цанков 3, Прогресивнолиберална партия, Преврат в България (1881), Председател на Народното събрание на България, Парламентарни избори в България (1879), Парламентарни избори в България (1884), Парламентарни избори в България (1894), Парламентарни избори в България (1899), Парламентарни избори в България (1901), Парламентарни избори в България (1902), Павел Костов, Паметници на културата в Копривщица, Пандели Кисимов, Пиетро Монтани, Пловдивска мъжка гимназия, Пловдивчани, Почетни граждани на Копривщица, Политически партии в България, Петко, Петко Каравелов (булевард в София), Петко Каравелово, Петко Стайнов (юрист), Петко Славейков, ... Разширете индекс (144 Повече ▼) »
I обикновено народно събрание
Първото обикновено народно събрание (I ОНС) е народно събрание на Княжество България.
Виж Петко Каравелов и I обикновено народно събрание
II велико народно събрание
Второто велико народно събрание на Княжество България заседава в град Свищов на 1 юли 1881 година.
Виж Петко Каравелов и II велико народно събрание
II обикновено народно събрание
Второто обикновено народно събрание (II ОНС) е народно събрание на Княжество България.
Виж Петко Каравелов и II обикновено народно събрание
IV обикновено народно събрание
Сградата на Народното събрание, 1886 г. Четвъртото обикновено народно събрание (IV ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 27 юни 1884 г.
Виж Петко Каравелов и IV обикновено народно събрание
Къща музей на Любен и Петко Каравелови
Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е строен от местни майстори в продължение на 25 г.
Виж Петко Каравелов и Къща музей на Любен и Петко Каравелови
Каравелов
Каравелов (и Каравелова) е българско родово име.
Виж Петко Каравелов и Каравелов
Каравелова поляна
Каравелова поляна е местност разположена в околностите на град Копривщица, наречена на братята възрожденци Любен и Петко Каравелови.
Виж Петко Каравелов и Каравелова поляна
Кметове на Пловдив
Тази страница е списък на кметовете на Пловдив от Освобождението до наши дни.
Виж Петко Каравелов и Кметове на Пловдив
Костадин Герасимов
Костадин (Константин) Герасимов, срещан и като Константинос Герасиму, е български търговец и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.
Виж Петко Каравелов и Костадин Герасимов
Константин Никифоров
Константин Никифоров Попконстантинов е български офицер от артилерията, майор, първият българин военен министър (1885 – 1886).
Виж Петко Каравелов и Константин Никифоров
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Петко Каравелов и Константин Стоилов
Константин Йованович
Константин Анастасов Йованович е австрийски архитект от български произход.
Виж Петко Каравелов и Константин Йованович
Копривщенска одая
„Копривщенската одая“ в Рилския манстир е богато декориран салон, сред няколкото стаи (архондарици) за пребиваване на копривщенци по време на поклонението им в светата обител.
Виж Петко Каравелов и Копривщенска одая
Копривщенци
Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България.
Виж Петко Каравелов и Копривщенци
Правителства на България
Това е списък на правителствата на Княжество България, Царство България, Народна република България и Република България.
Виж Петко Каравелов и Правителства на България
Правителство на Климент 1
Правителството на епископ Климент Браницки е второ по ред правителство на Княжество България, назначено с Указ № 334 от 24 ноември 1879 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Климент 1
Правителство на Климент 2
Второто правителство на митрополит Климент е единадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 9 август 1886 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Климент 2
Правителство на Константин Стоилов 3
Третото правителство на Константин Стоилов е седемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Константин Стоилов 3
Правителство на Петко Каравелов 1
Първото правителство на Петко Каравелов е второ поред правителство на Либералната партия и четвърто начело на Княжество България.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Петко Каравелов 1
Правителство на Петко Каравелов 2
Второто правителство на Петко Каравелов е десето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 30 юни 1884 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Петко Каравелов 2
Правителство на Петко Каравелов 3
Третото правителство на Каравелов е дванадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 12 август 1886 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Петко Каравелов 3
Правителство на Петко Каравелов 4
Четвъртото правителството на Петко Каравелов е двадесет и второ правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 февруари 1901 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Петко Каравелов 4
Правителство на Рачо Петров 1
Първото правителство на Рачо Петров е двадесет и първо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 12 януари 1901 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Рачо Петров 1
Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Първото, второто и третото правителство на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото правителство на Княжество България, назначени с Укази № 16, № 9 и № 3 от 22 декември 1901 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Правителство на Васил Радославов 1
Първото правителство на Радославов е тринадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Васил Радославов 1
Правителство на Драган Цанков 1
Първото правителство на Драган Цанков е първо правителство на Либералната партия и третото начело на Княжество България.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Драган Цанков 1
Правителство на Драган Цанков 2
Второто правителство на Драган Цанков е осмо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 719 от 7 септември 1883 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Драган Цанков 2
Правителство на Драган Цанков 3
Третото правителство на Драган Цанков е девето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 1 януари 1884 г.
Виж Петко Каравелов и Правителство на Драган Цанков 3
Прогресивнолиберална партия
Прогресивнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920-те години.
Виж Петко Каравелов и Прогресивнолиберална партия
Преврат в България (1881)
Превратът в България от 1881 г. се състои на 27 април 1881 г.
Виж Петко Каравелов и Преврат в България (1881)
Председател на Народното събрание на България
Председателят на Народното събрание е едноличен орган на българския парламент.
Виж Петко Каравелов и Председател на Народното събрание на България
Парламентарни избори в България (1879)
Парламентарните избори в България през 1879 година са редовни парламентарни избори, проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г.
Виж Петко Каравелов и Парламентарни избори в България (1879)
Парламентарни избори в България (1884)
Парламентарните избори в България през 1884 година са изборите за IV обикновено народно събрание.
Виж Петко Каравелов и Парламентарни избори в България (1884)
Парламентарни избори в България (1894)
Парламентарните избори за VIII народно събрание са проведени на 23 септември 1894 г., няколко месеца след като княз Фердинанд назначава с указ правителството на Константин Стоилов.
Виж Петко Каравелов и Парламентарни избори в България (1894)
Парламентарни избори в България (1899)
Парламентарните избори за X Обикновено народно събрание са проведени на 25 април 1899 г.
Виж Петко Каравелов и Парламентарни избори в България (1899)
Парламентарни избори в България (1901)
Парламентарните избори за XI народно събрание се провеждат на 28 януари 1901 г.
Виж Петко Каравелов и Парламентарни избори в България (1901)
Парламентарни избори в България (1902)
Парламентарните избори за XII народно събрание в Княжество България са проведени на 17 февруари 1902 г.
Виж Петко Каравелов и Парламентарни избори в България (1902)
Павел Костов
Павел Костов е български революционер и политик.
Виж Петко Каравелов и Павел Костов
Паметници на културата в Копривщица
Паметниците на културата в Копривщица са категоризирани по следния начин: с „Национално значение“, „Народна старина“, с „Местно, ансамблово значение“ и „За сведение“.
Виж Петко Каравелов и Паметници на културата в Копривщица
Пандели Кисимов
Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията.
Виж Петко Каравелов и Пандели Кисимов
Пиетро Монтани
Пиетро Монтани e турски и български архитект от италиански произход, художник, първият главен архитект на Източна Румелия.
Виж Петко Каравелов и Пиетро Монтани
Пловдивска мъжка гимназия
Хуманитарна гимназия „Св.
Виж Петко Каравелов и Пловдивска мъжка гимназия
Пловдивчани
Пловдивчани са жителите на град Пловдив, България.
Виж Петко Каравелов и Пловдивчани
Почетни граждани на Копривщица
Списък с граждани на град Копривщица, удостоени със званието „Почетен“.
Виж Петко Каравелов и Почетни граждани на Копривщица
Политически партии в България
Политическите партии в България съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Виж Петко Каравелов и Политически партии в България
Петко
Петко е българско мъжко име.
Петко Каравелов (булевард в София)
„Петко Каравелов“ е булевард в жк „Иван Вазов“, район „Триадица“, София.
Виж Петко Каравелов и Петко Каравелов (булевард в София)
Петко Каравелово
Петко Каравелово е село в Северна България.
Виж Петко Каравелов и Петко Каравелово
Петко Стайнов (юрист)
Петко Стоянов Стайнов е български юрист, дипломат и политик.
Виж Петко Каравелов и Петко Стайнов (юрист)
Петко Славейков
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.
Виж Петко Каравелов и Петко Славейков
Пейо Яворов
Пѐйо То̀тев Крачо̀лов, по-известен като Пѐйо Я̀воров, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век.
Виж Петко Каравелов и Пейо Яворов
Пенчо Славейков
Пенчо Петков Славейков е български поет.
Виж Петко Каравелов и Пенчо Славейков
Образование в Пловдив
Град Пловдив със своите 9 университета, 77 училища и 59 детски градини е един от водещите образователни центрове в България.
Виж Петко Каравелов и Образование в Пловдив
Олимпий Панов
Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер (майор), командващ артилерията по време на Сръбско-българската война (1885), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг.
Виж Петко Каравелов и Олимпий Панов
Асен Златаров
Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България.
Виж Петко Каравелов и Асен Златаров
Атанас Хранов (кмет)
Атанас Андонов Хранов е български учител, политик и обществен деец.
Виж Петко Каравелов и Атанас Хранов (кмет)
Атентат срещу Стефан Стамболов и убийство на Христо Белчев
Атентатът срещу Стефан Стамболов от 27 март (15 март стар стил) 1891 година е неуспешен опит за убийството на българския министър-председател Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев.
Виж Петко Каравелов и Атентат срещу Стефан Стамболов и убийство на Христо Белчев
Адам Калмиков
Адам Иванович Калмиков (Адам Иванович Калмыков), среща се и като Калмуков, e руски офицер, капитан и сотник от донската казашка войска, участник в Кресненско-Разложкото въстание.
Виж Петко Каравелов и Адам Калмиков
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Петко Каравелов и Александър I Български
Александър Кояндер
Александър Иванович Кояндер (Александр Иванович Кояндер) е руски дипломат от финландски произход.
Виж Петко Каравелов и Александър Кояндер
Александър Радев
Александър Петров Радев е български политик, активист на Прогресивнолибералната партия.
Виж Петко Каравелов и Александър Радев
Александър Малинов
Александър Павлов Малинов е виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия.
Виж Петко Каравелов и Александър Малинов
Александър Богориди
Княз Александър (Алеко) Стефанов Богориди (Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, Aleko Paşa, Алеко паша) е османски политик от български произход, първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884).
Виж Петко Каравелов и Александър Богориди
Александър Людсканов
Александър Кочов Людсканов е български политик.
Виж Петко Каравелов и Александър Людсканов
Алеко Константинов
Алѐко Ива̀ницов Константѝнов (познат с псевдонима Щастливеца) е български писател, адвокат, общественик и основоположник на организираното туристическо движение в България.
Виж Петко Каравелов и Алеко Константинов
Андрей Андреев (фотограф)
Андрей Илиев Андреев е български фотограф, определян е за майстор на светлописа.
Виж Петко Каравелов и Андрей Андреев (фотограф)
Андрей Ляпчев
Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония.
Виж Петко Каравелов и Андрей Ляпчев
Наталия Каравелова
Наталия Любен Каравелова, по баща Петрович, известна като Ната, е родена през 1820 г.
Виж Петко Каравелов и Наталия Каравелова
Народно събрание
Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България.
Виж Петко Каравелов и Народно събрание
Народнолиберална партия
Народнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920 г., като е най-дълго управлявалата през този период.
Виж Петко Каравелов и Народнолиберална партия
Найчо Цанов
Найчо Томов Цанов е български политик от Радикалдемократическата партия.
Виж Петко Каравелов и Найчо Цанов
Никола Пъдарев (политик)
Писмо на Падарев, 15 януари 1919 г. Никола Николов Пъдарев (Падарев) е български юрист и политик.
Виж Петко Каравелов и Никола Пъдарев (политик)
Никола Стойчев (политик)
Никола Стойчев е български дипломат и политик.
Виж Петко Каравелов и Никола Стойчев (политик)
Никола Делииванов
Никола Тенов Делииванов (среща се и като Никола Иванов) е български възрожденски общественик и просветен деятел от Кукуш, лекар.
Виж Петко Каравелов и Никола Делииванов
Николай Набоков
Николай Александрович Набоков е руски офицер, капитан от източнорумелийската милиция, след Съединението на Източна Румелия и Княжество България заговорник и бунтовник срещу властите в Княжеството.
Виж Петко Каравелов и Николай Набоков
Николай Хрелков
Николай Радев Хрелков е български поет, публицист.
Виж Петко Каравелов и Николай Хрелков
Независимост (1873 – 1874)
„Независимост“ е български политически вестник, издаван първоначално в Букурещ през периода 1873 – 1874 г.
Виж Петко Каравелов и Независимост (1873 – 1874)
Независимост (1881 – 1882)
„Независимост“ е печатен орган на емигриралите водачи на Либералната партия от Княжество България, който излиза в Пловдив от 1881 до 1882 година.
Виж Петко Каравелов и Независимост (1881 – 1882)
Ненчо Палавеев
Ненчо Дончев Палавеев е български търговец, предприемач и благодетел.
Виж Петко Каравелов и Ненчо Палавеев
Рашко Маджаров
Рашко Пройчев Маджаров е български политик.
Виж Петко Каравелов и Рашко Маджаров
Радко Димитриев
Радко Русков Димитриев е български офицер, генерал-лейтенант.
Виж Петко Каравелов и Радко Димитриев
Райчо Каролев
Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов.
Виж Петко Каравелов и Райчо Каролев
Регионален исторически музей (Пловдив)
Регионалният исторически музей в град Пловдив е най-големият исторически музей в област Пловдив и съдържа около 60 000 експоната.
Виж Петко Каравелов и Регионален исторически музей (Пловдив)
Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)
Регентският съвет на Княжество България е създаден след абдикацията на княз Александър I. Съществува от 26 август 1886 до 2 август 1887 г.
Виж Петко Каравелов и Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)
Регенти на България
В историята на монархията в България регенти на български владетели управляват страната от името на недееспособен монархпоради малолетието му или до избирането на нов монарх.
Виж Петко Каравелов и Регенти на България
Съединение (площад в Пловдив)
Площад „Съединение“ в Пловдив е посветен на Съединението на България и е изграден във връзка със 100 годишнината на събитието.
Виж Петко Каравелов и Съединение (площад в Пловдив)
Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
Виж Петко Каравелов и Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Строителите на съвременна България
„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана в периода 1910 – 1911 година и посветена на изграждането на Третата българска държава.
Виж Петко Каравелов и Строителите на съвременна България
Стоян Иванов
Стоян Иванов Поплуков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Петко Каравелов и Стоян Иванов
Стоян Данев
Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия.
Виж Петко Каравелов и Стоян Данев
Стотинка
Стотинката (съкратено ст.) е монетна парична единица, представляваща една стотна от българския лев.
Виж Петко Каравелов и Стотинка
Стойчо Каравелов
Стойчо Драгоев Каравелов е минен инженер, първият български инженер-металург.
Виж Петко Каравелов и Стойчо Каравелов
Стефан Паприков
Стефан Георгиев Паприков е български военен деец, генерал-лейтенант, дипломат и политик от Демократическата партия, почетен флигел-адютант на Княза.
Виж Петко Каравелов и Стефан Паприков
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Петко Каравелов и Стефан Стамболов
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Виж Петко Каравелов и Сръбско-българска война
Сава Муткуров
Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София Гробът на генерал-майор Сава Муткуров Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.
Виж Петко Каравелов и Сава Муткуров
Свирка (вестник)
„Свирка“, с подзаглавие Лист за подсвиркване и подгавряне е сатирично-хумористичен вестник, издаван в София от Димитър Петков в периода 15 октомври 1883 г.
Виж Петко Каравелов и Свирка (вестник)
Свети Александър Невски (София)
Св. благовѣрниы кн. Александръ Невскій „Свети Александър Невски“ е православен храм-паметник в град София, България, катедрален храм на българския патриарх.
Виж Петко Каравелов и Свети Александър Невски (София)
Свети Седмочисленици (София)
„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6-ти септември“ и „Генерал Паренсов“.
Виж Петко Каравелов и Свети Седмочисленици (София)
Сграда на Народното събрание
Сградата на НС през 2015 г. бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. Официалната сграда на Народното събрание е сред първите обществени сгради, построени след Освобождението.
Виж Петко Каравелов и Сграда на Народното събрание
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Петко Каравелов и Софиянци
Списък на депутатите в Учредителното събрание
Табло с портретите на депутатите в Учредителното събрание. Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Петко Каравелов и Списък на депутатите в Учредителното събрание
Търновска конституция (вестник)
„Търновска конституция“ е български обществено-политически вестник от края на XIX век.
Виж Петко Каравелов и Търновска конституция (вестник)
Трайко Китанчев
Трайко Цветков Китанчев с псевдоним Даскалетина е български учител, обществен деец, поет, публицист, политик, деец на Демократическата партия, редовен член на Българското книжовно дружество (от 1894 година), революционер, пръв председател на Македонския комитет и организатор на Четническата акция в 1895 година.
Виж Петко Каравелов и Трайко Китанчев
Тодор Икономов
Тодор Поппетров Икономов, или Тодор Икономпетров Тодоров, е български писател, публицист, издател и политик.
Виж Петко Каравелов и Тодор Икономов
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Петко Каравелов и Учредително събрание
Христо Стоянов (юрист)
Христо Тодоров Стоянов е български юрист, просветен деец и политик.
Виж Петко Каравелов и Христо Стоянов (юрист)
Христо Баларев
Христо Баларев е български политически деец от Прогресивнолибералната партия, бивш кмет на Русе.
Виж Петко Каравелов и Христо Баларев
Христо Бончев
Христо Бончев е български финансист.
Виж Петко Каравелов и Христо Бончев
Христо Белчев
Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия.
Виж Петко Каравелов и Христо Белчев
Цигани в България
Цигански оркестър, нает за сватба в София кв. Филиповци, София Циганин в каруца (Долна баня) Циганите, или ромите, в Република България са третата по численост народност след българите и турците, а според някои сведения и втората – след българите и преди турците.
Виж Петко Каравелов и Цигани в България
Целокупна България (1931)
„Целокупна България“ с подзаглавие Независим седмичен вестник е български вестник, издаван в 1931 година в Бургас.
Виж Петко Каравелов и Целокупна България (1931)
Чалъкови (род)
Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род, джелепи и бегликчии.
Виж Петко Каравелов и Чалъкови (род)
Македонски глас (1885 – 1887)
„Македонский глас“ е български революционен вестник, посветен на Македонския въпрос, излизал в София от януари до септември 1885 година.
Виж Петко Каравелов и Македонски глас (1885 – 1887)
Македонски глас (дружество)
„Македонский глас“ е българско дружество, съществувало от края на 1884 до септември 1885 година, работещо за подобряването на положението на българското население в останалата след 1878 година под османска власт Македония.
Виж Петко Каравелов и Македонски глас (дружество)
Михаил Ставрев
Михаил Ставрев, известен като Хали, Хальо, Халю, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и физически убиец на Стефан Стамболов.
Виж Петко Каравелов и Михаил Ставрев
Михаил Сарафов
Михаил Константинов Сарафов е български революционер, политик, просветен деец и дипломат.
Виж Петко Каравелов и Михаил Сарафов
Михаил Такев
Михаил Такев Юнаков е български майор и политик, един от водачите на Демократическата партия.
Виж Петко Каравелов и Михаил Такев
Михаил Груев
Михаил Иванов Груев е български историк и преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доцент.
Виж Петко Каравелов и Михаил Груев
Михайляну (афера)
Афера „Михайляну“ е наричано убийството на румънския журналист Стефан Михайляну и Кирил Фитовски от дейци на Върховния македонски комитет.
Виж Петко Каравелов и Михайляну (афера)
Министър на финансите на България
Министърът на финансите на България е член на правителството, т.е.
Виж Петко Каравелов и Министър на финансите на България
Министър на вътрешните работи на България
Министърът на вътрешните работи на България е член на правителството, т.е.
Виж Петко Каравелов и Министър на вътрешните работи на България
Министър на обществените сгради, земеделието и търговията на България
Министърът на обществените сгради, земеделието и търговията на България е член на правителството, т.е.
Виж Петко Каравелов и Министър на обществените сгради, земеделието и търговията на България
Министър на образованието и науката на България
Министърът на образованието и науката на България е член на правителството, т.е.
Виж Петко Каравелов и Министър на образованието и науката на България
Министър на правосъдието на България
Министърът на правосъдието на България е член на правителството, т.е.
Виж Петко Каравелов и Министър на правосъдието на България
Министър-председател на България
Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г.
Виж Петко Каравелов и Министър-председател на България
Министър-председатели на България по продължителност на управление
Това е списък на министър-председателите на България, подредени по продължителност на управлението им.
Виж Петко Каравелов и Министър-председатели на България по продължителност на управление
Министерство на транспорта и съобщенията на България
Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) е министерство в България, което провежда правителствената политика в областта на транспорта и съобщенията.
Виж Петко Каравелов и Министерство на транспорта и съобщенията на България
Млада България (1895 – 1896)
„Млада България“ с подзаглавие Независим демократически вестник е български вестник, издаван в София от Димитър Ризов (редактор-стопанин) от 1895 до 1896 година.
Виж Петко Каравелов и Млада България (1895 – 1896)
Московчани
Герб на Москва Московчани (Москвичи, ед. ч. м. р. москвич, ед. ч. ж. р. москвичка) са жителите на град Москва, столицата на Русия.
Виж Петко Каравелов и Московчани
История на Юридическия факултет на Софийския университет
Часовникът на камбанарията на Болонския университет. Под него е анатомичният театър и параклиса. Историята на Юридическия факултет на Софийския университет „Св.
Виж Петко Каравелов и История на Юридическия факултет на Софийския университет
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Петко Каравелов и История на България
История.бг
„История.bg“ е българско телевизионно пряко предаване.
Виж Петко Каравелов и История.бг
Иван Карастоянов
Иван Анастасов Карастоянов е български фотограф.
Виж Петко Каравелов и Иван Карастоянов
Иван Славейков
Иван Петков Славейков е български просветен деец, филолог и политик от Либералната, по-късно от Демократическата партия.
Виж Петко Каравелов и Иван Славейков
Иван Цончев
Иван Стефанов Цончев е български опълченец, офицер, генерал-майор, герой от Сръбско българската война, революционер, водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Виж Петко Каравелов и Иван Цончев
Иван Мърквичка
Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička – Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход.
Виж Петко Каравелов и Иван Мърквичка
Иван Белинов
Иван Иванов Белинов е български офицер, адвокат и политик от Демократическата партия, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1901 – 1902 година.
Виж Петко Каравелов и Иван Белинов
Иван Евстратиев Гешов
Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.
Виж Петко Каравелов и Иван Евстратиев Гешов
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Петко Каравелов и Източна Румелия
Илия Цанов
Илия Хаджитомакев Цанов е български политик, сред водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.
Виж Петко Каравелов и Илия Цанов
Жълто училище
„Жълтото училище“ е най-старата сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си.
Виж Петко Каравелов и Жълто училище
Железопътна линия 1 (България)
Главна железопътна линия №1 Калотина-Запад - Волуяк - Костенец - Ябълково – Свиленград от железопътната мрежа на България е двойна (без отсечките Калотина – Волуяк, Крумово – Катуница и Поповица – Свиленград), електрифицирана (без отклонението към българо-гръцка граница Свиленград - Черномен) с междурелсие 1435 mm.
Виж Петко Каравелов и Железопътна линия 1 (България)
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Петко Каравелов и Българска криза
Български женски съюз
Българският женски съюз, съкратено БЖС, е организация на жените в България, създадена на 10 юли 1901 година.
Виж Петко Каравелов и Български женски съюз
Българомакедонско благотворително дружество (София)
Българомакедонското благотворително дружество е българска организация, основана с цел подпомагане българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.
Виж Петко Каравелов и Българомакедонско благотворително дружество (София)
Бюст-паметник на Любен Каравелов (Копривщица)
Бюст-паметникът на Любен Каравелов се намира в двора едноименната къща-музей в Копривщица.
Виж Петко Каравелов и Бюст-паметник на Любен Каравелов (Копривщица)
Балканска федеративна република
Балканската федеративна република е политически и философски проект за държавно устройство на Балканския полуостров.
Виж Петко Каравелов и Балканска федеративна република
Боян Петканчин
Боян Лазаров Петканчин (1907 – 1987) е изтъкнат български математик (геометър) и стенограф, академик на БАН.
Виж Петко Каравелов и Боян Петканчин
Борба (1885)
Брой 4 от 18 юни 1885 г. „Борба“ е български вестник, неофициален орган на БТЦРК.
Виж Петко Каравелов и Борба (1885)
Върховен македоно-одрински комитет
Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува в България и Османската империя от 1895 до 1905 година.
Виж Петко Каравелов и Върховен македоно-одрински комитет
Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
500px Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г. е фотографски колаж от Иван Карастоянов от 1892 г.
Виж Петко Каравелов и Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
Васил Радославов
Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител.
Виж Петко Каравелов и Васил Радославов
Васил Михайлов
Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор.
Виж Петко Каравелов и Васил Михайлов
Васил Друмев
Климент (светско име Васил Николов Друмев) е български писател, духовник и политик от Консервативната партия.
Виж Петко Каравелов и Васил Друмев
Вардар (1887)
„Вардар“ е български вестник, редактиран от Иван Караджов и излизал в 1887 година в София.
Виж Петко Каравелов и Вардар (1887)
Григор Начович
Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.
Виж Петко Каравелов и Григор Начович
Горноджумайско въстание
Горноджумайското, наричано в миналото и Джумайското въстание или Джумайско-Петричкото въстание, е организиран от Върховния македоно-одрински комитет въоръжен бунт на българите от Североизточна Македония против османското владичество, състоял се през септември - ноември 1902 година.
Виж Петко Каравелов и Горноджумайско въстание
Георг Волц
Георг Волц (Georg Woltz) е изтъкнат немски фотограф, работил в България в началото на XX век.
Виж Петко Каравелов и Георг Волц
Георги Паунчев
lang.
Виж Петко Каравелов и Георги Паунчев
Георги Живков
Георги Атанасов Живков (1844 – 6 май 1899) е български революционер и политик от Народнолибералната партия.
Виж Петко Каравелов и Георги Живков
Георги Желязкович
Георги Желязкович е български политик от Консервативната партия.
Виж Петко Каравелов и Георги Желязкович
Дунав мост
Дунав мост, открит като Мост на дружбата, наричан още Мост Русе – Гюргево, е стоманен фермов мост над река Дунав между градовете Русе (България) и Гюргево (Румъния) на речен километър 488,7.
Виж Петко Каравелов и Дунав мост
Драган Цанков
Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков) е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество.
Виж Петко Каравелов и Драган Цанков
Драматичен театър „Рачо Стоянов“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“ е държавен драматичен театър в град Габрово.
Виж Петко Каравелов и Драматичен театър „Рачо Стоянов“
Димитър Петков
Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия.
Виж Петко Каравелов и Димитър Петков
Димитър Филов
Подполковник Димитър Генков Филов е български военен и активен деец при Съединението, един от основателите на съвременната българска армия.
Виж Петко Каравелов и Димитър Филов
Димитър Греков
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
Виж Петко Каравелов и Димитър Греков
Демократическа партия
Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те.
Виж Петко Каравелов и Демократическа партия
Евреи
Дял на евреите през 2010 г., по страни. (в проценти) Евреите (יְהוּדִים, йеудим; ייִדן, иден) са народ, наброяващ над 13 милиона души, повечето от които живеят в Израел и САЩ, но в продължителната си история формират широко разпръсната диаспора.
Екатерина Каравелова
Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.
Виж Петко Каравелов и Екатерина Каравелова
Любен Каравелов
Лю̀бен Сто̀йчов Каравѐлов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, борец за освобождението на България от османска власт.
Виж Петко Каравелов и Любен Каравелов
Либерализъм
Български либерали, Севлиево, 1915 Либерализмът (от латинската дума liberalis, означаваща „присъщ на свободата“, „благовъзпитан“, „учтив“, „щедър“) е морална концепция и политическа философия, също идеологическо течение, което се отстоява свободата и равенството като основни човешки ценности.
Виж Петко Каравелов и Либерализъм
Либерална партия
Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 г.
Виж Петко Каравелов и Либерална партия
Лора Каравелова
Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова.
Виж Петко Каравелов и Лора Каравелова
Йосиф Хербст
Йосиф Яков Хербст е български журналист и общественик.
Виж Петко Каравелов и Йосиф Хербст
Йосиф Буреш (фотограф)
Йосиф Буреш (Josef Bureš) е чешки фотограф.
Виж Петко Каравелов и Йосиф Буреш (фотограф)
Йосип Щросмайер
Йосип Юрай Щросмайер (Josip Juraj Strossmayer или Štrosmajer) е хърватски католически епископ, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деятел.
Виж Петко Каравелов и Йосип Щросмайер
10 февруари
10 февруари е 41-вият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петко Каравелов и 10 февруари
10 декември
10 декември е 344-тият ден в годината според григорианския календар (345-и през високосна година).
Виж Петко Каравелов и 10 декември
11 юли
11 юли е 192-рият ден в годината според григорианския календар (193-ти през високосна).
1884
Вашингтонският монумент.
1886
Автомобил Бенц Статуята на Свободата, Ню Йорк.
1901
1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
1913
Централната минерална баня в София.
24 август
24 август е 236-ият ден в годината според григорианския календар (237-и през високосна година).
Виж Петко Каравелов и 24 август
27 април
27 април е 117-ият ден в годината според григорианския календар (118-и през високосна).
Виж Петко Каравелов и 27 април
28 ноември
28 ноември е 332-рият ден в годината според григорианския календар (333-ти през високосна).
Виж Петко Каравелов и 28 ноември
4 март
4 март е 63-тият ден в годината според григорианския календар (64-ти през високосна година).
5 април
5 април е 95-ият ден в годината според григорианския календар (96-и през високосна).
55-о средно училище „Петко Каравелов“
55 СУ „Петко Каравелов“ е средно училище в София.
Виж Петко Каравелов и 55-о средно училище „Петко Каравелов“
6 февруари
6 февруари е 37-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Петко Каравелов и 6 февруари
7 септември
7 септември е 250-ият ден в годината според григорианския календар (251-ви през високосна).
Виж Петко Каравелов и 7 септември
8 ноември
8 ноември е 312-ият ден в годината според григорианския календар (313-и през високосна).
Виж Петко Каравелов и 8 ноември