Съдържание
57 отношения: Via Dolorosa, Кьонигсбергска катедрала, Култура на Ватикана, Карл Фридрих Гаус, Киприан Киевски, Константин I, Копоний, Първи вселенски събор, Първо послание към коринтяните, Празници в Древен Рим, Притча за безплодната смоковница, Пропаганда в нацистка Германия, Парти (събиране на хора), Поклонничество, Песах, Петдесетница, От сътворението на света, Аарон (Библия), Нюрнберг (бронепалубен крайцер, 1906), Нова година, Рождество Христово, Религия в Исландия, Сукот, Страстната седмица, Самаряни, Света Богородица Одигитрия (Рилски манастир), Световен океан, Сикст IV, Смърт, Списък на произведенията на Йохан Себастиан Бах, Серафим Богучарски, Седер, Ту би Шват, Тайната вечеря, Тисаесларско дело, Хрян, Цветница, Шарл I Анжуйски, Шавуот, Шалош Регалим, Маца, Изход (Библия), Изход от Египет, Имен ден, Благодатен огън, Варава, Витфагия, Великден, Галилея, Голяма синагога (Одрин), ... Разширете индекс (7 Повече ▼) »
Via Dolorosa
Надпис на улицата Via Dolorosa (в превод „Скръбен път“ / „Път на болката“) e къса улица в Стария град на Йерусалим, по която се смята, че е минал с кръстния си товар Иисус Христос към Голгота – мястото на неговото Разпятие.
Кьонигсбергска катедрала
Възстановка на Кьонигсберската катедрала и острова отпреди ВСВ Реставрираната Кьонигсберска катедрала през 2008 г. Кьонигсберската катедрала, или Катедрален събор в Кьонигсберг, е бившият главен римокатолически храм на Тевтонския орден и херцогство Прусия, после главен лютерански храм на Прусия и на Германската империя.
Виж Пасха и Кьонигсбергска катедрала
Култура на Ватикана
Културата на Ватикана има голямо самостоятелно значение.
Виж Пасха и Култура на Ватикана
Карл Фридрих Гаус
Йохан Карл ФридрихГаус (Johann Carl Friedrich Gauß) е германски математик и физик със значителен принос в различни области като теория на числата, статистика, математически анализ, диференциална геометрия, геодезия, геофизика, електростатика, астрономия и оптика.
Киприан Киевски
Киприан, митрополит, патриархКиевски, Литовски и на цяла Рус – български духовник, признат официално през 1472 г.
Константин I
Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.Рождените дати варират, но съвременни масови източници използват 274 г., например, Encyclopedia Britannica, 2007 Online edition; и „Constantine“, Dictionary of the Middle Ages, volume 3, 1983.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Копоний
Копоний (Coponius) е първият префект на Римска Юдея, поставен на тази длъжност от император Октавиан Август, след като през 6 г. Ирод Архелай, син на Ирод Велики, е осъден за лошо управление, снет от положението си и заточен в Галия (град Виен), а владенията му са преобразувани в римска провинция.
Виж Пасха и Копоний
Първи вселенски събор
Никейския символ на вярата Първият вселенски събор е съвет на християнските епископи, проведен в град Никея (днес Изник) през 325 г.
Виж Пасха и Първи вселенски събор
Първо послание към коринтяните
Първото послание на свети апостол Павел до коринтяните (Η πρώτη (Α΄) επιστολή τουΠαύλουπρος Κορίνθιους) е написано в Ефес (16:8) вероятно през пролетта на 57 г., (което може да се заключи от споменаването (5:7 – 8) на Пасха), преди Павел да замине за Коринт (16:8) след Петдесетница.
Виж Пасха и Първо послание към коринтяните
Празници в Древен Рим
Празниците в Древен Рим са съпроводени от песни и танци.
Виж Пасха и Празници в Древен Рим
Притча за безплодната смоковница
Гравюра на „безплодната смоковница“, Ян Льойкен Притчата за безплодната смоковница се съдържа единствено в евангелието от Лука (Лука 13:6 – 9).
Виж Пасха и Притча за безплодната смоковница
Пропаганда в нацистка Германия
Министерство на пропагандата. Националсоциалистическата (нацистка) пропаганда, използвана от нацистката партия по време на управлението на Адолф Хитлер в нацистка Германия (1933 – 1945), е основен инструмент за придобиване и поддържане на властта и за прилагане на нацистките политики.
Виж Пасха и Пропаганда в нацистка Германия
Парти (събиране на хора)
''Хип, хип, ура!'' (1888) от Педер Северин Крьойер, картина, изобразяваща парти на художници в Дания от XIX век Втората световна война Партито (party) е модерен термин за събиране на хора, обикновено с покана, за почерпка и развлечение.
Виж Пасха и Парти (събиране на хора)
Поклонничество
Поклонничество (рядко пилигримство или хаджилък) е пътуване от религиозни подбуди до свети места.
Песах
#виж Пасха.
Виж Пасха и Песах
Петдесетница
Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница) или Ден на Света Троица, е голям християнски празник.
От сътворението на света
Летоброенето „от сътворението на света“ е летоброене, характерно за византийските и славянските ръкописи, икони и др.
Виж Пасха и От сътворението на света
Аарон (Библия)
Аарон (אַהֲרֹ – „осенен“, висок, планина, свещена планина, учител, просветен, както и близко до често срещаното в Изтока име Харун), в старозаветните предания първият първосвещеник на еврейския народ, родоначалник на свещеническа каста.
Нюрнберг (бронепалубен крайцер, 1906)
Нюрнберг (SMS NürnbergПрефиксът „SMS“ е от Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).) е немски бронепалубен крайцерСпоред немската класификация те се обозначават като малки крайцери (Kleiner Kreuzer).
Виж Пасха и Нюрнберг (бронепалубен крайцер, 1906)
Нова година
Hова година е празник, характерен за използващите годишен календар култури, като отбелязване на края на текущата и началото на следващата календарна година.
Рождество Христово
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници.
Виж Пасха и Рождество Христово
Религия в Исландия
Религията в Исландия първоначално е скандинавско езичество, в което са вярвали всички средновековни скандинавци до християнизацията.
Виж Пасха и Религия в Исландия
Сукот
Сукот (סוכות) е празник в юдаизма, един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Пасха и Шавуот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм.
Виж Пасха и Сукот
Страстната седмица
Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията, Велика неделя) е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.
Виж Пасха и Страстната седмица
Самаряни
Самаряните (שומרונים) са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина.
Виж Пасха и Самаряни
Света Богородица Одигитрия (Рилски манастир)
Иконата „Света Богородица Одигитрия“, известна и като „Света Богородица Осеновица“, се съхранява в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“.
Виж Пасха и Света Богородица Одигитрия (Рилски манастир)
Световен океан
Температурни колебания през годината в Световния океан Световен океан е общото название на непрекъсната водна обвивка на Земята, включваща всички океани и морета, свързани помежду си пряко или чрез протоци.
Сикст IV
Сикст IV (Sixtus PP.) е римски папа от 9 август 1471 г.
Виж Пасха и Сикст IV
Смърт
---- ''„Смърт, последен предел на нещата“'', по Хораций Смъртта е пълно и необратимо прекратяване на жизнените процеси в живите организми и естествен край на всеки живот.
Виж Пасха и Смърт
Списък на произведенията на Йохан Себастиан Бах
Днес са известни над 1000 музикални произведения, написани от Йохан Себастиан Бах.
Виж Пасха и Списък на произведенията на Йохан Себастиан Бах
Серафим Богучарски
Серафим Богучарски е руски архиепископ и светец на Руската православна църква (РПЦ) и Българската православна църква (БПЦ).
Виж Пасха и Серафим Богучарски
Седер
#виж Пасха.
Виж Пасха и Седер
Ту би Шват
Ту би Шеват (ט״ו בשבט) е еврейският празник, отбелязван на 15-ия ден от еврейския месец шват.
Тайната вечеря
Тайната вечеря (Леонардо да Винчи) Тайната вечеря е последната вечеря на Иисус Христос с апостолите преди разпятието му.
Тисаесларско дело
Естер Шоймоши Тисаесларското дело е кръвна клевета срещу евреите в Австро-Унгария и последвал съдебен процес през 1880-те години, състоял се в Ниредхаза.
Хрян
Хрянът (Armoracia rusticana) е род многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което са и синапът и различните видове зеле.
Виж Пасха и Хрян
Цветница
Цветница (Вход Господен) е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
Виж Пасха и Цветница
Шарл I Анжуйски
Шарл (Карл) I Анжуйски (Charles d'Anjou; * 21 март 1227, Париж, Кралство Франция; † 7 януари 1285, Фоджа) e основател на Анжу-Сицилианския дом на Анжуйската династия, чиито представители властват в редица страни на Европа в периода 13 – 15 век.
Шавуот
Синагога, украсена със зеленина за празника Шавуот Шавуот (שבועות, „седмици“) е празник в юдаизма, един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Пасха и Сукот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм.
Виж Пасха и Шавуот
Шалош Регалим
Шалош Регалим (שלוש רגלים, „три поклонничества“) са трите основни празника в юдаизма, на които, следвайки изискванията на Петокнижието (Тора, „Закон“), древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм – Пасха през пролетта, Шавуот петдесет дни по-късно и Сукот през есента.
Маца
Маца Мацата (מַצָּה) е безквасен хляб в еврейската кухня, приготвян традиционно за празника Пасха, на който ритуалите на юдаизма забраняват яденето на определени храни.
Виж Пасха и Маца
Изход (Библия)
Изход (ο Έξοδος; Exodus, а שְׁמוֹת – Шемот, Имената) е втората книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).
Изход от Египет
''Прекосяването на Червено море'', Никола Пусен, 1634 г. Изходът от Египет събитие от Стария Завет на Библията, превърнато в мит за произход на древния Израил – според библейския разказ израилтяните са освободени от робство от своя бог Яхве и по тази причина му принадлежат.
Имен ден
Именият ден е личен празник и се празнува по църковния календар на празника на определен светец.
Виж Пасха и Имен ден
Благодатен огън
Благодатен, или още Свещен огън, е огън, запален по свръхестествен начин според православните християни.
Варава
„Дайте ни Варава!“ - крещи множеството. Варава (арамейски בר-אבא, Bar-abbâ, „син на баща“) е персонаж от Новия завет, споменат във връзка със Страстите Христови.
Виж Пасха и Варава
Витфагия
Францисканският храм във Витфагия Витфагия (арамейски בית פגי) е бивше малко селище или местност в подножието на Елеонския хълм, според синопничните евангелия е в непосредствена близост до Витания, по пътя за Йерусалим.
Виж Пасха и Витфагия
Великден
Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Исус Христос.
Виж Пасха и Великден
Галилея
Галилея (הגליל haGalil; Γαλιλαία; Galileia; الجليل, al-Jalīl) е територия в Северен Израел, която се дели на 3 части: Горна Галилея, Долна Галилея и Западна Галилея.
Виж Пасха и Галилея
Голяма синагога (Одрин)
Интериор на синагогата Предната фасада преди реставрацията Ортодоксалната Голяма синагога (Büyük Sinagogu; כל קדוש ה-גדול, Кал Кадош ха-Гадол) в Одрин, Турция се намира на улица „Маариф“ 10.
Виж Пасха и Голяма синагога (Одрин)
Дванадесет велики празника
Дванадесетте велика празника или само дванадесетте празника са 12-те най-важни църковни празника след Великден сред източноправославните християни.
Виж Пасха и Дванадесет велики празника
Джеймс Кук
Джеймс Кук (James Cook) е английски мореплавател, пътешественик и изследовател, откривател на множество непознати дотогава за европейците острови и територии, учен, член на Британското кралско научно дружество.
Дионисий Малки
Дионисий Малки (Смирени) (около 470 г. – около 544 г.) е римски абат, скит по произход, основоположник на летоброенето, използващо като база рождението на Христос, или – началото на новата ера (Anno Domini).
Евхаристия
Евхаристията (ευχαριστία, благодарност), известна също като свето причастие, наред с кръщението, е основно тайнство в християнската Църква.
Луций Вителий (консул 34 г.)
Луций Вителий (Lucius Vitellius; * 5 – 10 пр.н.е.; † 51 г.) е римски консул и цензор.
Виж Пасха и Луций Вителий (консул 34 г.)
Йешуа Ха-Ноцри
Йешуа Ха-Ноцри (Иешуа Га-Ноцри) е герой на Михаил Булгаков от романа „Майстора и Маргарита“.
30
30 (тридесета) година е обикновена година, започваща в неделя по юлианския календар.
Виж Пасха и 30