Съдържание
134 отношения: Куропалат, Катерина Асенина Закария, Карл I Савойски, Карл III Савойски, Кантакузини, Кивасо, Константин Комнин Арианит, Константин Палеолог (син на Андроник II), Константин Палеолог (син на Михаил VIII Палеолог), Произход на турците, Превземане на Константинопол, Превземане на Константинопол (1261), Палеолог, Палеологов ренесанс, Пантюркизъм, Пелопонеско деспотство, Обсада на Берат (1280 – 1281), Образуване на Османската империя, Алба (Италия), Алерамичи, Амадеа Палеологина, Андроник Комнин Палеолог, Андроник Палеолог (син на Мануил II), Андроник Асен, Анна Палеологина, Анна Палеологина Кантакузина, Анна Савойска, Население на Турция, Никифор Палеолог, Никейска империя, Радослав (севастократор), Разделяне на земите на Ромейската империя, Рита Арменска, Римски и византийски императрици, Рендинска кръстокуполна църква, Рениеро Зено, Стари италиански държави, Стефан Бранкович, Стефан Душан, Средновековни български монети, Савоя-Ахая, Савойско херцогство, Св. св. Петър и Павел (Никопол), Света Богородица Памакаристос, Свети Пантелеймон (Солун), Свети Николай (Сяр), Скопие, Солунска империя, Трети Рим, Тодор Герасимов, ... Разширете индекс (84 Повече ▼) »
Куропалат
Куропалат (Kuropalates; Curopalates; ж.ф.: kouropalatissa; на гръцки: κουροπαλάτης, Kouropalates; от лат.: cura palatii, на бг.: управител на двореца) е висша византийска титла, придворен чин.
Катерина Асенина Закария
Катерина Асенина Закария, наричана също и Катерина Палеологина (на гръцки: Αἰκατερίνα Παλαιολογίνα; † 26 Август 1462) е дъщеря на Чентурионе II Асен Закария – последния владетел на Княжество Морея.
Виж Палеолози и Катерина Асенина Закария
Карл I Савойски
Карл I Савойски (Войнствения) (Carlo I 'il Guerriero'; * 29 март 1468, Кариняно, провинция Торино, Пиемонт; † 13 март 1490, Пинероло, Пиемонт) е 5-и херцог на Савоя от 1482 до 1490 г., граф на Аоста, Мориен и Ница, принц на Пиемонт, титулярен крал (1485 – 1490) на Кипър и Йерусалим и Армения, и маркиз на Салуцо (1487 – 1490).
Виж Палеолози и Карл I Савойски
Карл III Савойски
Карл III (II) Савойски, наречен „Добрият“ (Carlo III di Savoia detto il Buono; Charles II de Savoie dit le Bon; * 10 октомври 1486 в замъка на Шазе ан Бюже, Савойско херцогствоДнес замъкът се нарича Шато дьо Шазе сюр Ен (Château de Chazey-sur-Ain).
Виж Палеолози и Карл III Савойски
Кантакузини
Кантакузини (Καντακουζηνός; pl., Kantakuzenos, Cantacuzenus, Cantacuzene) е име на влиятелна византийска фамилия.
Кивасо
Кива̀со (Chivasso; Civass, Чивас) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Константин Комнин Арианит
Да не се бърка с Константин Арианит. Константин Комнин Арианит (Kostandin Arianiti, Costantino Cominato Arianiti) (1456–1530) е средновековен албански благородник.
Виж Палеолози и Константин Комнин Арианит
Константин Палеолог (син на Андроник II)
Константин Палеолог от династията на Палеолозите е вторият син на византийския император Андроник II Палеолог (упр. 1282 – 1328) и първата му съпруга Анна Арпад (1260 – 1281), дъщеря на унгарския крал Ищван V.
Виж Палеолози и Константин Палеолог (син на Андроник II)
Константин Палеолог (син на Михаил VIII Палеолог)
Константин Дука Палеолог е византийски принц от династията Палеолози, който служи като генерал във войните срещу сърбите и турците.
Виж Палеолози и Константин Палеолог (син на Михаил VIII Палеолог)
Произход на турците
Въпросът за произхода на турците от много време е спорен и дискусионен между учените.
Виж Палеолози и Произход на турците
Превземане на Константинопол
Превземането на Константинопол може да се отнася за.
Виж Палеолози и Превземане на Константинопол
Превземане на Константинопол (1261)
Превземането на Константинопол на 25 юли 1261 година бележи възстановяването на Византийската империя чрез отвоюването (реокупирането) на нейната столица от Латинската империя.
Виж Палеолози и Превземане на Константинопол (1261)
Палеолог
#виж Палеолози.
Палеологов ренесанс
Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпространение след възстановяването на Византия през 1261 г.
Виж Палеолози и Палеологов ренесанс
Пантюркизъм
Пантюркизмът е насочен къмто страните в които се говорят преобладаващо или малцинствено тюркски езици Пантюркизмът или Пантуранизмът (на турски: Pan-Türkizm) (от тураниди) е геополитическо и културно движение, което изповядва идеологията, че страните населени c тюркски народи, следва политически постепенно да се обединят на основата на етническата, културната и езиковата им близост.
Пелопонеско деспотство
Пелопонеското деспотство или Деспотство Морея (Δεσποτάτο τουΜυστρά) е създадено вследствие превземането на Константинопол през 1204 г.
Виж Палеолози и Пелопонеско деспотство
Обсада на Берат (1280 – 1281)
Обсадата на Берат през 1280 – 1281 година започва след като в 1271 г.
Виж Палеолози и Обсада на Берат (1280 – 1281)
Образуване на Османската империя
Образуването на Османската империя е периодът между разпадането на Иконийския султанат около 1307 г.
Виж Палеолози и Образуване на Османската империя
Алба (Италия)
Алба (на италиански и на пиемонтски: Alba, на диалект на Ланге: Ârba) е италиански град в провинция Кунео на северноталианския регион Пиемонт.
Алерамичи
Алерамичи (Aleramici) са италиански благороднически род, чиито представители управляват като маркграфове (маркизи) на Монферат и Салуцо от 11 век до 1305 или 1543 г.
Амадеа Палеологина
Амадеа Палеологина (Amedea Paleologa; * ок. 1418; † 1440, Никозия) от владетелската династия Палеолози, е принцеса от Маркграфство Монферат и чрез женитба кралица на Кипър през 1440 г.
Виж Палеолози и Амадеа Палеологина
Андроник Комнин Палеолог
Андроник Дука Комнин Палеолог (Ανδρόνικος Δούκας Κομνηνός Παλαιολόγος) е никейски военачалник, велик доместик на Византия (около 1224 – 1248/52), родоначалник на династията на Палеолозите, баща на император Михаил VIII Палеолог.
Виж Палеолози и Андроник Комнин Палеолог
Андроник Палеолог (син на Мануил II)
Андроник (вторият от дясно) с родителите и братята си Андроник Палеолог от династията Палеолози е византийски принц и последният византийски управител на Солун с титлата деспот, от 1408 до 1423 г.
Виж Палеолози и Андроник Палеолог (син на Мануил II)
Андроник Асен
Андроник Асен (Andronikos Asen;, * ?, † сл. 1322 г.) е византийски аристократ и военачалник, деспот на Морея между 1316 и 1322 година.
Анна Палеологина
Анна Палеологина (Ἅννα Παλαιολογίνα; Anna Palaiologina; † сл. 1355) от династията на Палеолозите е регентка на Епирското деспотство (1341 – 1342) от името на нейния син Никифор II Орсини.
Виж Палеолози и Анна Палеологина
Анна Палеологина Кантакузина
Анна Палеологина Кантакузина (Άννα Κομνηνή Καντακουζηνή Παλαιολογίνα) е византийска аристократка – племенница на император Михаил VIII Палеолог и съпруга на епирския деспот Никифор I Комнин.
Виж Палеолози и Анна Палеологина Кантакузина
Анна Савойска
Анна Савойска или Анна Палеологина, родена Йоанна Савойска (* ок. 1306, † 1365/1366, Солун), е савойска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник III Палеолог.
Население на Турция
Населението на Турция през 2020 година е 83 614 362 души.
Виж Палеолози и Население на Турция
Никифор Палеолог
Никифор Палеолог (Νικηφόρος Παλαιολόγος, ум. 18 октомври 1081 г.) е византийски военачалник от XI век – първият известен представител на семейство Палеолози, които по-късно установяват собствена императорска династия, управлявала империята от 1261 до 1453 г.
Виж Палеолози и Никифор Палеолог
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Виж Палеолози и Никейска империя
Радослав (севастократор)
Севастократор Радослав е средновековен български аристократ от династията Смилец, севастократор през XIII – XIV век.
Виж Палеолози и Радослав (севастократор)
Разделяне на земите на Ромейската империя
Разделянето на земите на Ромейската империя (Partitio terrarum imperii Romaniae) или Разделянето на кралството на гърците (Partitio regni Graeci) е международен договор, сключен между кръстоносците след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.
Виж Палеолози и Разделяне на земите на Ромейската империя
Рита Арменска
Рита, наречена още Мария (* 10/11 януари 1278; † юли 1333), е арменска принцеса и византийска императрица, съпруга на император Михаил IX Палеолог.
Римски и византийски императрици
Това е списък на жените, които са били римски императрици, т.е.
Виж Палеолози и Римски и византийски императрици
Рендинска кръстокуполна църква
Рендинската кръстокуполна църква (Τρουλλαίος ναός της Ρεντίνας) е средновековна църква край солунското село Рендина, Гърция.
Виж Палеолози и Рендинска кръстокуполна църква
Рениеро Зено
Рениеро Зено (Reniero Zeno) е четиридесет и пети дож на Република Венеция от 1253 до 1268 г.
Стари италиански държави
Старите италиански държави (на италиански: antichi Stati italiani) са многобройните политически и независими териториални образувания, съществували на италианския полуостров от началото на Средновековието до провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г.
Виж Палеолози и Стари италиански държави
Стефан Бранкович
Стефан III Бранкович (Стефан Бранковић; Стефан Слепи, * ок. 1417 в Белград, † 9 октомври 1476 в замък Белградо ди Вармо, близо до Удине, погребан в Купиново) от династията Бранкович е деспот на Смедеревското деспотство от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г.
Виж Палеолози и Стефан Бранкович
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Средновековни български монети
Средновековните български монети са паричните знаци на българските владетели от Средновековието.
Виж Палеолози и Средновековни български монети
Савоя-Ахая
Савоя-Ахая е кадетска линия на Савойската династия, възникнала с Филип I Савойски-Ахая, син на Томас III Савойски, господар (синьор) на Пиемонт и на Гуя (Гая) Бургундска.
Савойско херцогство
Савойското херцогство (Ducatus Sabaudiae; Ducato di Savoia; Duché de Savoie) е създадено през 1416 г.
Виж Палеолози и Савойско херцогство
Св. св. Петър и Павел (Никопол)
„Св.
Виж Палеолози и Св. св. Петър и Павел (Никопол)
Света Богородица Памакаристос
„Света Богородица Памакаристос“ (Μονή Παναγίας Παμμακάριστου.; Fethiye Camii) е византийска църква, превърната по-късно в джамия.
Виж Палеолози и Света Богородица Памакаристос
Свети Пантелеймон (Солун)
„Свети Пантелеймон“ (Ναός ΑγίουΠαντελεήμονα) е средновековна православна църква в македонския град Солун, Егейска Македония, Гърция.
Виж Палеолози и Свети Пантелеймон (Солун)
Свети Николай (Сяр)
„Свети Николай“ (Αγίος Νικολάος) е средновековна църква в Егейска Македония, Гърция.
Виж Палеолози и Свети Николай (Сяр)
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Солунска империя
Солунската империя (Αυτοκρατορία της Θεσσαλονίκης) е историографски термин, използван от някои изследователи, да обозначат краткосъществувалата византийска държава около град Солун между 1224 и 1246 година (sensu stricto до 1242) и управлявана от епирската династия Комнин Дука.
Виж Палеолози и Солунска империя
Трети Рим
Храмът Успенски събор (руски ''Успенский собор'', строен от 1326 до 1327 година) е първият каменен храм в Москва. Трети Рим в лицето на Москва е геополитическа, идеологическа, религиозна и политическа концепция от XIV век, която утвърждава глобалното историческо значение на Москва като политически и религиозен център на православното християнство.
Тодор Герасимов
Тодор Димитров Герасимов е български археолог и нумизмат.
Виж Палеолози и Тодор Герасимов
Теодор I Палеолог (Монферат)
Теодор I Комнин Дука Ангел Палеолог (Teodoro I Paleologo, * 1291 в Константинопол, † 21 април 1338 в Трино) е византийски принц от династията на Палеолозите и маркграф на Монферат от 1305 г.
Виж Палеолози и Теодор I Палеолог (Монферат)
Теодор Палеолог (син на Михаил VIII Палеолог)
Теодор Комнин Палеолог (Theodoros Doukas Angelos Komnenos Palaiologos, * ок. 1263, † сл. 1310) е византийски принц от династията Палеолози, Той е най-малкият син на император Михаил VIII Палеолог (упр.
Виж Палеолози и Теодор Палеолог (син на Михаил VIII Палеолог)
Теодора Палеологина
Теодора Палеологина е българска царица, съпруга на царете Теодор Светослав от 1308 чак до смъртта му през 1321 г.
Виж Палеолози и Теодора Палеологина
Теодора Смилец
Теодора Смилец е българска принцеса от династията Смилец и кралица на Сърбия като първа съпруга на крал Стефан Урош III.
Виж Палеолози и Теодора Смилец
Франческо II Гатилузио
Франческо II Гатилузио, роден Якопо или Джакомо Гатилузио (Jacopo / Giacomo Gattilusio; * ок. 1365 или ок. 1370Jacopo Gattilusio, в Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana в Митилини, о-в Лесбос, † 26 октомври 1404, пак там), е господар на Лесбос от 1384 г.
Виж Палеолози и Франческо II Гатилузио
Франческо III Гонзага
Франческо III Гонзага (Francesco III Gonzaga; * 10 март 1533, Мантуа; † 22 февруари 1550, Мантуа) от род Гонзага, е от 1540 г.
Виж Палеолози и Франческо III Гонзага
Франческо Фердинандо д'Авалос
Гербът на фамилията д’Авалос Франческо Фердинандо д'Авалос (Francesco Fernando d’Avalos d’Aquino d’Aragona; Ferrante Francesco d’Avalos d’Aquino d’Aragona; * август 1530 в Иския; † 31 юли 1571 в Палермо) е губернатор на Хецогство Милано (1560 – 1563) и вицекрал на Сицилия (1568 – 1571).
Виж Палеолози и Франческо Фердинандо д'Авалос
Филотея Атинска
Филотея Атинска (Αγία Φιλοθέη η Αθηναία) със светско име Регула или Ревула Венизелос (Ρηγούλα ή Ρεβούλα-Παρασκευή Μπενιζέλου) е преподобна мъченица, християнска и православна покровителка на Атина, живяла и напътствала през XVI век.
Виж Палеолози и Филотея Атинска
Федерико II Гонзага
Федерико II Гонзага (Federico II Gonzaga; * 17 май 1500, Мантуа; † 28 юни 1540, Мармироло) от род Гондзага, е от 1519 г.
Виж Палеолози и Федерико II Гонзага
Федерико Гонзага
Федерико Гонзага (Federico Gonzaga, cardinal de Monferrato, * 1540 в Мантуа, † 21 февруари 1565 в Рим) от род Гонзага от Херцогство Мантуа е от 1563 г.
Виж Палеолози и Федерико Гонзага
Чучер
Чучер (Чучер Сандево) е село в Северна Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).
Шахзаде Халил
Шахзаде Халил (Şehzade Halil), (1347– 1362) е син на османския владетел Орхан I и неговата пета съпруга византийската принцеса Теодора Кантакузина.
Янина
Я̀нина или Йоа̀нина (Яна в периода 16-18 век, а в по-старата литература и Янино, Ιωάννινα, Йоанина, или Γιάννενα, Янена или Γιάννινα, Янина, Yanya, Яня) е град в северозападната територия на Гърция, център на административната област Епир и на дем Янина.
Матей Кантакузин
Матей Асен Кантакузин е византийски император от 1353 до 1357 г.
Виж Палеолози и Матей Кантакузин
Маргарита Палеологина
Маргарита Палеологина (Margherita Paleologo; 11 август 1510, Казале Монферато; † 28 декември 1566, Мантуа) от династията Палеолози от Маркграфство Монферат, е чрез женитба маркграфиня на Маркграфство Мантуа, първа херцогиня на Мантуа (1531 – 1540), маркграфиня на Монферат (1531 – 1540).
Виж Палеолози и Маргарита Палеологина
Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)
Маргарита Савойска-Ахая (Margherita di Savoia-Acaia; Margarita Sabaudae–Achaia; * 21 юни 1390, Пинероло, Пиемонт, Савойско графство; † 23 ноември 1464, Алба, пак там) е принцеса на Ахая и чрез женитба маркграфиня на Монферат (17 март 1403 – 18 август 1418).
Виж Палеолози и Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)
Мария Палеологина (1509 – 1530)
Мария Палеологина (Maria Paleologa, * 19 септември 1508 в Казале Монферато, † 15 септември 1530 в Казале Монферато) от династията Палеолози е маркграфиня от Маркграфство Монферат.
Виж Палеолози и Мария Палеологина (1509 – 1530)
Мария Асенина Палеологина
Мария Асенина Палеологина (1287 – 1314) е съпруга на Роже дьо Фльор, водач на Каталанската компания и мега дукс на Византия.
Виж Палеолози и Мария Асенина Палеологина
Мария Мангупска
Мария Асенина Палеологина (гръцки: Μαρία Ασανίνα Παλαιολογίνα, починала на 19 декември 1477 г.) по-известна като Мария Мангупска и Мария от Дорос, е втора съпруга на Стефан III, войвода (княз) на княжество Молдова.
Виж Палеолози и Мария Мангупска
Мария-Деспина Палеологина
Мария-Деспина Палеологина (Μαρία Δέσποινα Παλαιολογίνα.; دسپنه خاتون, Деспина̀-хату̀н) е византийска принцеса и съпруга на монголския хан Абага хан (1234 – 1282).
Виж Палеолози и Мария-Деспина Палеологина
Маркграфство Монферат
Монфератски пейзаж Маркграфството Монферат (Marchesato del Monferrato; Markgrafschaft Montferrat) е маркграфство на Свещената Римска империя в Пиемонт, намиращо се между Торино и Генуа в Италия през 967 – 1574 г.
Виж Палеолози и Маркграфство Монферат
Мануил II Палеолог
Мануил II Палеолог (Μανουήλ Β' Παλαιολόγος); Manuel II Palaiologos; * 27 юни 1350 г.; † 21 юли 1425 г.) е от 1391 до 1425 г. византийски император от династията на Палеолозите.
Виж Палеолози и Мануил II Палеолог
Мануил Кантакузин (деспот на Морея)
Мануил Кантакузин (Μανουήλ Καντακουζηνός, Manuel Kantakuzenos, с пълно име: Manuel Palaiologos (Asanes) Kantakuzenos, * ок. 1326, † 10 април 1380 в Мистра) е византийски деспот на Морея от 25 октомври 1349 до 1380 г.
Виж Палеолози и Мануил Кантакузин (деспот на Морея)
Михаил III Шишман Асен
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн (по-правилно: Михаил-Асен III Шишман) е български цар от 1323 до 1330 г., първият такъв от династията Шишмановци – последната на Втората българска държава.
Виж Палеолози и Михаил III Шишман Асен
Михаил VIII Палеолог
Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е никейски и византийски император (1259 – 1282), родоначалник на последната византийска династия Палеолози.
Виж Палеолози и Михаил VIII Палеолог
Михаил Кантакузин Шейтаноглу
Михаил Кантакузин Шейтаноглу (Μιχαήλ Καντακουζηνός) е изключително влиятелен османски магнат и приближен на великия везир Мехмед паша Соколович.
Виж Палеолози и Михаил Кантакузин Шейтаноглу
Михаил Палеолог (син на Йоан V Палеолог)
Михаил Палеолог (Michael Palaiologos, † 1376/1377) е син на византийския император Йоан V Палеолог и Елена Кантакузина и брат на императорите Андроник IV Палеолог и Мануил II Палеолог от династията на Палеолозите.
Виж Палеолози и Михаил Палеолог (син на Йоан V Палеолог)
Михаил Асен (Византия)
Михаил Асен (Μιχαήλ Παλαιολόγος Κομνηνός Άσάνης) е византийски аристократ от български произход, титулуван „цар на България “ в 1302/1303 г.
Виж Палеолози и Михаил Асен (Византия)
Михаил Дука Палеолог
Михаил Дука Палеолог (Μιχαήλ Δούκας Παλαιολόγος, †1156) е византийски аристократ от средата на XII век – рàнен представител на семейство Палеолози, който притежавал титлата севаст и се прочул като генерал и дипломат през първото десетилетие от управлението на император Мануил I Комнин.
Виж Палеолози и Михаил Дука Палеолог
Михаил Дермокаит
Михаил Дермокаит (Μιχαήλ ὁ Δερμοκαΐτης) е византийски военачалник от средата на XI век, стратег на Драчката тема през 1040 г., чието некомпетентно управление предизвикало бунт сред войските му, който скоро прераснал в масово движение на местното население, в преобладаващата си част българско, срещу ромейската власт.
Виж Палеолози и Михаил Дермокаит
Михалоглу
Михалоглу е късно-средновековна и османска династия от периода 14 – 16 век, която е интегрирана в османското управление на Румелия.
Мирелеон
Мирелеон в Истанбул, Турция, е бивша византийска източно-православна църква, превърната в джамия от османците.
Месих паша
Месихпаша (Mesih Paşa; † ноември 1501 г.) е военачалник от османския флот и велик везир от гръцки произход, вероятно племенник на последния византийски император Константин XI Палеолог.
История на Пиемонт
Пиемонт на днешната карта на Италия Древната история на Пиемонт включва поредица от събития, засягащи територията на региона от Старокаммената епоха насам, които са силно повлияни от съседните страни.
Виж Палеолози и История на Пиемонт
История на Тесалия
Географски граници на областта Историята на Тесалия датира от около 2500 г. пр.н.е., като преди идването на ахейците е населявана от предгръцки племена.
Виж Палеолози и История на Тесалия
История на Янина
Янина през 1820 г. по време на Али паша Янински. Историята на Янина на местото на съвременното поселище датира от средновековието.
Виж Палеолози и История на Янина
Исак II Ангел
Исак II Ангел (Ισαάκιος Β’ Άγγελος, Isaakios II Angelos; * септември 1156 – † януари 1204) е византийски император от 1185 до 1195 г., когато е детрониран и управлява отново от 1203 до 1204 г.
Ирина Кантакузина
Ирина Кантакузина, срещана също и като Ирина Палеологина, по мъж Бранкович, е деспина на Смедеревското деспотство и втора съпруга на деспот Георги Бранкович.
Виж Палеолози и Ирина Кантакузина
Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин)
Ирина Палеологина († сл. 1356 или ок. 1391) е византийска императрица (1353 – 1357), съпруга на император Матей Кантакузин.
Виж Палеолози и Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин)
Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)
Ирина Палеологина (Irina Palaiologina,; * 1327, † сл.
Виж Палеолози и Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)
Ирина Асенина (византийска императрица)
Ирина Асенина (Ειρήνη Ασανίνα) е византийска императрица, съпруга на император Йоан VI Кантакузин.
Виж Палеолози и Ирина Асенина (византийска императрица)
Ирина Гатилузио
Ирина Гатилузио († 1 януари 1440) е византийска императрица, съпруга на император Йоан VII Палеолог.
Виж Палеолози и Ирина Гатилузио
Иван IV
Иван IV Василиевич Грозни (Иван IV Васильевич Грозный) е велик княз на Великото московско княжество (1533 – 1547 г.) и първи цар на Русия (1547 – 1584 г.). Той е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия, като по време на управлението му е завладяно Поволжието, започва завладяването на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 век.
Иван Драгушин
Иван Драгушин или Йоан Драгушин е средновековен български благородник.
Изабела Палеологина
Изабела Палеологина (Isabella Paleologa, Isabella di Monferrato, * 7 септември 1419 в Монкалво, † май 1475 в Манта) от владетелската династия Палеолози е принцеса от Маркграфство Монферат и чрез женитба маркграфиня на Салуцо от 1475 до 1504 г.
Виж Палеолози и Изабела Палеологина
Изабела д’Есте
266x266пкс Изабела д’Есте (Isabella d’Este, * 17 май 1474 във Ферара, Херцогство Ферара, Модена и Реджо, † 13 февруари 1539 в Мантуа, Херцогство Мантуа) от Дом Есте е чрез женитба маркграфиня на Мантуа (1519 – 1521).
Виж Палеолози и Изабела д’Есте
Инегьол
Инегьол (İnegöl) е град с прилежащ район във вилает Бурса недалеч от малоазийския бряг на Мраморно море в Турция.
Бианка Монфератска
Бианка Монфератска или Бланш Монфератска (Bianca di Monferrato, Bianca dei Paleologi di Monferrato; * 1472, Казале Монферато; † 30 март 1519, Торино) от фамилията на Палеолозите, е принцеса от Монферат и чрез женитба херцогиня на Савоя, титулувана кралица (1485 – 1490) на Кипър, Йерусалим и Армения и маркиза на Салуцо (1487 – 1490).
Виж Палеолози и Бианка Монфератска
Врана (фамилия)
Врана (Βρανάς, Вранас) е фамилно име на византийска династична знат, засвидетелствано от византийския и османския период, което все още се използва в Гърция.
Виж Палеолози и Врана (фамилия)
Василий Ватаци
Печат на Василий Ватаци Василий Ватаци (Basilius Batatzes, Basileios Batatzes, † 1194) е византийски благородник, пълководец и дук на Тракия.
Виж Палеолози и Василий Ватаци
Ватаци
Византийската офицерска фамилия Ватаци или Ватахи (Vatatzes, Batatzes, Vataches) дава през 13 век три императора първо в Никея, след това в Константинопол.
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Палеолози и Византийска империя
Византийски флот
Дромон, византийска фреска Византийският флот са военноморските сили на Византийската империя.
Виж Палеолози и Византийски флот
Византийско-османски войни
Византийско-османските войни са серия военни конфликти между османските турци и византийците за период от два века (от средата на 13 до средата на 15 век), които в крайна сметка водят чрез превземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя до окончателното унищожаване на Византийската империя, последвано от възход на Османската империя през следващите два века и половина (до края на 17 век с т.нар.
Виж Палеолози и Византийско-османски войни
Гулиелмо Гонзага
Гулиелмо Гонзага (Guglielmo Gonzaga; * 24 април 1538, Мантуа, † 14 август 1587, Гойто) от род Гонзага, е от 1550 г.
Виж Палеолози и Гулиелмо Гонзага
Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Гражданската война във Византия е военен конфликт през периода 1341 – 1347 във Византийската империя между привърженици на Йоан Кантакузин и привърженици на регентския съвет на Йоан V Палеолог, начело с Анна Савойска.
Виж Палеолози и Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Галатищка кула
Галатищката кула (Πύργος της Γαλάτιστας) е средновековно отбранително съоръжение, разположено на Халкидическия полуостров в центъра на градчето Галатища, Гърция.
Виж Палеолози и Галатищка кула
Гийом II дьо Вилардуен
Гийом II дьо Вилардуен (Guillaume II de Villehardouin) или още и Вилхелм II дьо Вилардуен e втори син на Жофроа I дьо Вилардуен и Елизабет дьо Шап.
Виж Палеолози и Гийом II дьо Вилардуен
Гонзага (род)
Гонзàга / Гондзàга (Gonzaga) са едно от най-известните княжески семейства в Европа, главни герои на италианската и европейската история от XIV до XVIII век.
Георги Палеолог (велик етериарх)
Георги Палеолог Дука Комнин (–1167/68) е високопоставен византийски аристократ и дипломат от XII век.
Виж Палеолози и Георги Палеолог (велик етериарх)
Георги Музалон
Георги Музалон (Γεώργιος Μουζάλων; Geōrgios Mouzalōn; * ок. 1220 в Адрамитон; † 25 август 1258 при Нимфейон при Смирна) - е византийски държавник, най-близък съветник на никейския император Теодор II Ласкарис (упр.
Виж Палеолози и Георги Музалон
Дядо Иван
„Дядо Иван“ е митологизираният образ на освободителката Русия, в колективното съзнание на българския народ под османска власт появил се през Възраждането.
Дука (фамилия)
Дука (Δούκαι, Dukas; мн.ч. Dukai; женска форма: Δούκαινα; Dukaina) е известна византийска династична фамилия от 11 век.
Виж Палеолози и Дука (фамилия)
Давид Комнин
Давид Комнин (– 1212) е един от основателите на Трапезундската империя и неин съвладетел заедно с брат си Алексий I Велики Комнин.
Джовани II (Монферат)
Джовани (Йоан) II (Giovanni II, * 5 февруари 1321, † 19 март 1372) от владетелската династия Палеолози е маркграф на Монферат от 1338 до 1372 г.
Виж Палеолози и Джовани II (Монферат)
Джовани IV (Монферат)
Джовани IV Палеолог (Giovanni IV Paleologo, * 24 юни 1413, † 19 януари 1464) е маркграф на Монферат от 1445 г.
Виж Палеолози и Джовани IV (Монферат)
Джовани Джорджо (Монферат)
Джовани Джорджо Палеолог (Giovanni Giorgio Paleologo, също Giangiorgio, * 20 януари 1488, † 30 април 1533) е последният от византийската династия Палеолози маркграф на Монферат от 1530 до 1533 г.
Виж Палеолози и Джовани Джорджо (Монферат)
Димитър Палеолог
Вероятно портрет на Деметрий Палеолог от Беноцо Гоцоли Деметрий Палеолог (Demetrios Palaiologos, Demetrius Palaeologus, * 1407, † 1470 като монахДавид в Адрианопол) от династията Палеолози е византийски принц и деспот (despotēs) на Морея de jure 1428 – 1460, de facto 1436 – 1438 и 1451 – 1460, владетел на Лемнос 1423 – 1440, владетел на Месембрия 1440 – 1451 и владетел на Тасос 1460 – 1466.
Виж Палеолози и Димитър Палеолог
Димитър Палеолог (дисипат)
Димитър Палеолог (Δημητρίος Παλαιολόγος) е византийски сановник от втората половина на XI век – рàнен представител на Палеолозите, притежавал титлата дисипат, с която се споменава върху един печат от колекцията на Музея на изкуствата „Фогт“.
Виж Палеолози и Димитър Палеолог (дисипат)
Дионисий Философ
Дионисий Философ (Διονύσιος ο Φιλόσοφος, Дионисиос о Философос) е православен владика, който ръководи две въстания срещу Османската империя през XVII век.
Виж Палеолози и Дионисий Философ
Елизабета Мария Сфорца
Бианка Монфератска и полусестра ѝ Джована на фреска в капелата „Санта Маргеритa“ в село Сералунга ди Креа (Италия). Елизабета Мария Сфорца (Elisabetta Maria Sforza, * 10 юни 1456 в Асти или в Милано, Миланско херцогство, † 1 септември 1473 в Казале, Маркграфство Монферат) от династията Сфорца е принцеса от Миланското херцогство и чрез брак маркграфиня на Монферат.
Виж Палеолози и Елизабета Мария Сфорца
Елена Асенина Кантакузина
Елена Асенина Кантакузина (на Ελένη Ασανίνα Καντακουζηνή, † след 1394) е византийска принцеса и графиня на Салона от 1382 до 1394 г.
Виж Палеолози и Елена Асенина Кантакузина
Епирско деспотство
Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г.
Виж Палеолози и Епирско деспотство
Лудовико Гонзага
Луиджи Гонзага и съпругата му Хенриета Лудовико (Луиджи IV) Гонзага (Luigi IV Gonzaga, Lodovico di Gonzaga; Louis IV de Nevers, Ludovic de Gonzague, * 22 октомври 1539 в Мантуа, † 23 октомври 1595 в Несле) е принц от род Гонзага и чрез женитба херцог на Невер (1566–1595) и граф, от 1565 г.
Виж Палеолози и Лудовико Гонзага
Йоан V Палеолог
Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος; * 1332 г.; † 16 февруари 1391 г.) е византийски император (1341 – 1391), син на Андроник III Палеолог и Анна Савойска, дъщеря на граф Амадей V Савойски.
Виж Палеолози и Йоан V Палеолог
Йоан VI Кантакузин
Йоан VI Кантакузин (Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.
Виж Палеолози и Йоан VI Кантакузин
Йоан VII Палеолог
Йоан VII Палеолог е византийски император за пет месеца през 1390 г.
Виж Палеолози и Йоан VII Палеолог
Йоан VIII Палеолог
Йоан VIII Палеолог (Ιωάννης Η' Παλαιολόγος; * 18 декември 1392; † 31 октомври 1448) е византийски император от династията на Палеолозите, управлявал от 1425 до смъртта си през 1448 година.
Виж Палеолози и Йоан VIII Палеолог
Йоан Кантакузин (севаст)
Йоан Кантакузин (Ἰωάννης Καντακουζηνός) е византийски аристократ и пълководец от средата на XII век, отличил се във войните на император Мануил I Комнин срещу сърбите, унгарците и печенегите между 1150 г.
Виж Палеолози и Йоан Кантакузин (севаст)
Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин
Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин (Ἰωάννης Κομνηνός Δούκας Παλαιολόγος Συναδηνός) е византийски аристократ и военачалник от началото на XIV век, който е притежавал титлата велик коноставъл.
Виж Палеолози и Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин
Йоан Палеолог (севастократор)
Йоан Дука Ангел Палеолог (Ἱωάννης Κομνηνός Δούκας Ἄγγελος Παλαιολόγος) е византийски военачалник, велик доместик на Византия (1258 – 1259), севастократор (1259 – 1259) и деспот (1259 – 1273/1274), по-малък брат на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр.
Виж Палеолози и Йоан Палеолог (севастократор)
Йоан Тарханиот
Йоан Тарханиот (Ἰωάννης Ταρχανειώτης) византийски аристократ, военачалник и администратор при управлението на император Андроник II Палеолог.
Виж Палеолози и Йоан Тарханиот
Йоанна Савойска (1392 – 1460)
Йоанна Савойска (Giovanna di Savoia; * 16 август 1392 в Шамбери, Савойско графство, † януари 1460 в Казале Монферато, Маркграфство Монферат) от Савойската династия, е принцеса на Савоя и чрез женитба маркграфиня на Монферат от 1418 до 1445 г.
Виж Палеолози и Йоанна Савойска (1392 – 1460)
Йоланда Палеологина
Йоланда Палеологина или Виоланта (Yolanda Palaiologina (Violanta), * юни 1318, Монкалво, † 24 декември 1342, Шамбери) от владетелската династия Палеолози от Маркграфство Монферат, е чрез женитба графиня на Савоя.
Виж Палеолози и Йоланда Палеологина