Съдържание
33 отношения: Калоян (севастократор), Превземане на Константинопол (1261), Палеолози, Охрид, Орта джамия (Струмица), Арменска миниатюра, Никифор Хумн, Света Марина (Кизили), Света Богородица Перивлепта, Свети Илия (Урвич), Свети Евтимий Солунски (Солун), Христос Спасител (Константинопол), Чучер, Македонски ренесанс, Мануил Панселин, Михаил и Евтихий, Мирелеон, Моравски стил, Изкуство на Византия, Иконографска схема, Иконопис, Живопис на Търновската художествена школа, Батил (Бояна), Боянска църква, Боянски майстор, Бер, Белият ангел, Възраждане (пояснение), Вардарски стил, Византийска империя, Грачаница (манастир), Георгиос Калиергис, Десислава (севастократорица).
Калоян (севастократор)
Севастокра̀тор Калоя̀н е български севастократор, вероятно управител на Средец и областта в средата на XIII век.
Виж Палеологов ренесанс и Калоян (севастократор)
Превземане на Константинопол (1261)
Превземането на Константинопол на 25 юли 1261 година бележи възстановяването на Византийската империя чрез отвоюването (реокупирането) на нейната столица от Латинската империя.
Виж Палеологов ренесанс и Превземане на Константинопол (1261)
Палеолози
Палеолозите са източноримска династия, управлявала Византия от 1261 до 1453 година.
Виж Палеологов ренесанс и Палеолози
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Палеологов ренесанс и Охрид
Орта джамия (Струмица)
Орта джамия (Орта џамија) е мюсюлмански храм в град Струмица, в югоизточната част на Северна Македония.
Виж Палеологов ренесанс и Орта джамия (Струмица)
Арменска миниатюра
Арменската миниатюра е изкуство на живописната украса на ръкописните книги и свитъци на средневековна Армения.
Виж Палеологов ренесанс и Арменска миниатюра
Никифор Хумн
Никифо̀р Ху̀мн (Νικηφόρος Χοῦμνος) е виден византийски учен, философ, повлиян от аристотелианството, и държавен деец от края на XIII - началото на XIV век, една от ключовите фигури на така наречения Палеологов ренесанс.
Виж Палеологов ренесанс и Никифор Хумн
Света Марина (Кизили)
„Света Марина“ (Αγίας Μαρίνας) е средновековен православен параклис, разположен северно от сярското село Кизили (Ореския) и северозападно от село Ежово (Дафни), Гърция.
Виж Палеологов ренесанс и Света Марина (Кизили)
Света Богородица Перивлепта
„Света Богородица Перивлепта“ или Перивлептос, наричана „Свети Климент“ („Света Богородица Перивлепта“), е средновековна православна църква от XIII век в град Охрид, Северна Македония, втори катедрален храм на Охридската архиепископия (XV-XVIII век).
Виж Палеологов ренесанс и Света Богородица Перивлепта
Свети Илия (Урвич)
„Свети Илия“ е късносредновековна църква, разположена във вътрешната част на твърдината Кокалянски Урвич край София.
Виж Палеологов ренесанс и Свети Илия (Урвич)
Свети Евтимий Солунски (Солун)
„Свети Евтимий Солунски“ (ΑγίουΕυθυμίου) е средновековен параклис, разположен до „Свети Димитър“, най-голямата църква в град Солун, Гърция.
Виж Палеологов ренесанс и Свети Евтимий Солунски (Солун)
Христос Спасител (Константинопол)
„Христос Спасител“ в Хо̀ра е бивша църква в Истанбул, Турция.
Виж Палеологов ренесанс и Христос Спасител (Константинопол)
Чучер
Чучер (Чучер Сандево) е село в Северна Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).
Виж Палеологов ренесанс и Чучер
Македонски ренесанс
Македонският ренесанс или още Византийският ренесанс е название на периода от византийската култура и изкуство при управлението на Македонската династия (867 - 1057), през който Византия достига културен разцвет.
Виж Палеологов ренесанс и Македонски ренесанс
Мануил Панселин
Мануил Панселин или Панселинос (Μανουήλ Πανσέληνος) е византийски живописец, иконописец от Палеологовия ренесанс.
Виж Палеологов ренесанс и Мануил Панселин
Михаил и Евтихий
Михаил Астрапас и монахът Евтихий (Μιχαήλ Αστραπάς και Ευτύχιος) са византийски художници от Солун, представители на така наречения Палеологов ренесанс във византийското изкуство.
Виж Палеологов ренесанс и Михаил и Евтихий
Мирелеон
Мирелеон в Истанбул, Турция, е бивша византийска източно-православна църква, превърната в джамия от османците.
Виж Палеологов ренесанс и Мирелеон
Моравски стил
Църквата „Лазарица“ в Крушевац Света Петка“ в Лапово Моравският стил (по името на река Морава) е направление в храмовата архитектура и изобразителното изкуство, което възниква на територията на днешна Източна Сърбия в Поморавието в края на 14 и първата половина на 15 век.
Виж Палеологов ренесанс и Моравски стил
Изкуство на Византия
Византийското изкуство е историко-регионален тип изкуство, входящ в историческия тип средновековно изкуство.
Виж Палеологов ренесанс и Изкуство на Византия
Иконографска схема
Пропорции на човешкото тяло в иконографията Иконографската схема (програма) е система от общоприети правила, които унифицират дейността на художниците иконописци.
Виж Палеологов ренесанс и Иконографска схема
Иконопис
„Богородица Одигитрия“ (Пътеводителка), итало-византийско изкуство, 13 век, Национална галерия, Вашингтон Иконопис, от „икона“ и „изписвам“ (рисувам) е вид изобразително изкуство тясно свързан с християнството и разпространен най-вече в източноправославния свят.
Виж Палеологов ренесанс и Иконопис
Живопис на Търновската художествена школа
Свети Яков и свети Юда, „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век Живописта на Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново.
Виж Палеологов ренесанс и Живопис на Търновската художествена школа
Батил (Бояна)
Батил (крепост Бояна), позната и като Бойон или Боян е средновековната българска крепост на Бояна от времето на Първото и Второто български царства, останките от която се намират на около 1 км южно от Боянската църква в планината Витоша над днешния едноименен квартал на столицата.
Виж Палеологов ренесанс и Батил (Бояна)
Боянска църква
Боянската църква „Св.
Виж Палеологов ренесанс и Боянска църква
Боянски майстор
Боянската църква 1259 г. Боянски майстор e понятие използвано в историческата наука и изкуствознанието за обозначаване на група средновековни художници, изписала през 1259 г.
Виж Палеологов ренесанс и Боянски майстор
Бер
Бер (Βέροια, Верия, Karaferye, Караферие, Veryea) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония.
Белият ангел
Белият ангел мини Белият ангел (Бели анђео) е фреска, изрисувана от неизвестен автор през XIII век (в периода около 1230 – до 1240 г.) на южната стена на манастирската църква „Възнесение Христово“ в Милешево.
Виж Палеологов ренесанс и Белият ангел
Възраждане (пояснение)
Възраждане може да се отнася за.
Виж Палеологов ренесанс и Възраждане (пояснение)
Вардарски стил
Лесновският манастир „Свети Архангел Михаил“ Вардарският стил (също и Македонски стил или школа) е направление в храмовата архитектура и изобразителното изкуство, което възниква на територията на Вардарска Македония и днешно Косово в края на XIII и началото на XIV век.
Виж Палеологов ренесанс и Вардарски стил
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Палеологов ренесанс и Византийска империя
Грачаница (манастир)
Грачаничкият манастир, наричан и само Грачаница, е сръбски православен женски манастир в Косово, гр.
Виж Палеологов ренесанс и Грачаница (манастир)
Георгиос Калиергис
Георгиос Калиергис (Γεώργιος Καλλιέργης) е виден византийски зограф от края на XIV век, един от най-добрите представители на Палеологовия ренесанс в областта на църковната живопис.
Виж Палеологов ренесанс и Георгиос Калиергис
Десислава (севастократорица)
Севастократица Десислава Севастократорица Десислава е едно от най-популярните лица на българската средновековна история.
Виж Палеологов ренесанс и Десислава (севастократорица)