Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Охридската архиепископия

Index Охридската архиепископия

#пренасочване Охридска архиепископия.

Съдържание

  1. 23 отношения: Печка патриаршия, Адриан Охридски, Никополис (тема), Руско-турска война (1768 – 1774), Стоб, Света Богородица Портенска, Свети Герман (Герман), Софроний II Константинополски, Титарисиос, Морейско въстание, История на Кюстендил, История на Сръбската православна църква, Иван Асен I, Българските земи под османско владичество, Белградска област, Великденска акция, Веленски манастир, Гропа, Герасим III Константинополски, Дюканжов списък, Дружество на сърбомакедонците, Йоанис Филимон, Йоаникий III Константинополски.

Печка патриаршия

Катедралният храм на Печката патриаршия Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век Печката патриаршия (Пећка патријаршија), Пекската патриаршия, още и Ипечка патриаршия или Ипекска патриаршия, е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г.

Виж Охридската архиепископия и Печка патриаршия

Адриан Охридски

Адриан (Αδριανός) е византийски духовник, архиепископ на Охридската архиепископия около 1170 – 1183 година.

Виж Охридската архиепископия и Адриан Охридски

Никополис (тема)

Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година Никополис (θέμα Νικοπόλεως) е една от византийските военноадминистративни единици теми.

Виж Охридската архиепископия и Никополис (тема)

Руско-турска война (1768 – 1774)

Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.

Виж Охридската архиепископия и Руско-турска война (1768 – 1774)

Стоб

Църквата „Св. Прокопий“ Стоб е село в Западна България, област Кюстендил, община Кочериново.

Виж Охридската архиепископия и Стоб

Света Богородица Портенска

„Успение Богородично“ или „Света Богородица Портенска“ (Πόρτα Παναγία) е византийска църква от втората половина на 13 век край село Пили, Трикалско, Гърция.

Виж Охридската архиепископия и Света Богородица Портенска

Свети Герман (Герман)

„Свети Герман“ (Ναός τουΑγίουΓερμανού) е средновековна българска църква от XI в., разположена в преспанското село Герман в Баба планина много близо до Преспанското езеро, Егейска Македония, Гърция.

Виж Охридската архиепископия и Свети Герман (Герман)

Софроний II Константинополски

Софроний II Константинополски (Πατριάρχης Σωφρόνιος Β') е вселенски патриархв най-изпитателното за Османската империя време – след Кючуккайнарджийския мирен договор.

Виж Охридската архиепископия и Софроний II Константинополски

Титарисиос

Титарисиос (Τιταρήσιος; Суха река), е река в Северна Тесалия – ляв и най-голям приток на Пеней.

Виж Охридската архиепископия и Титарисиос

Морейско въстание

Морейското въстание или Орловото въстание (Ορλωφικά, Orlov isyanı) е инспирирано от руснаците в хода на руско-турската война (1768 – 1774).

Виж Охридската архиепископия и Морейско въстание

История на Кюстендил

Крепостта Хисарлъка Историята на Кюстендил като градско селище има близо двехилядолетна давност и осемхилядна история на поселищния живот в години.

Виж Охридската архиепископия и История на Кюстендил

История на Сръбската православна църква

Историята на Сръбската православна църква датира от началото на 13 век, когато на 6 декември 1219 г.

Виж Охридската архиепископия и История на Сръбската православна църква

Иван Асен I

Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.

Виж Охридската архиепископия и Иван Асен I

Българските земи под османско владичество

Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.

Виж Охридската архиепископия и Българските земи под османско владичество

Белградска област

Раковски на Калемегдан. Жърнов – скица от Феликс Каниц. Белградската област е съставна част от Първата и Втората българска държава.

Виж Охридската архиепископия и Белградска област

Великденска акция

Златния рог. Великденската акция, наричана още в популярната литература и Българският Великден, от 3 април 1860 г.

Виж Охридската архиепископия и Великденска акция

Веленски манастир

Веленският манастир е православен мъжки манастир в Гърция, разположен край епирскопо село Калпаки.

Виж Охридската архиепископия и Веленски манастир

Гропа

Гропа е албански аристократичен род, който е контролирал района на Поградец, Охрид и Дебър в периода XII–XIV век.

Виж Охридската архиепископия и Гропа

Герасим III Константинополски

Герасим III Константинополски (Γεράσιμος Γ΄) е вселенски патриархв годините от 1794 до 1797 г.

Виж Охридската архиепископия и Герасим III Константинополски

Дюканжов списък

Дюканжов списък (каталог) е съставен през XII в.

Виж Охридската архиепископия и Дюканжов списък

Дружество на сърбомакедонците

Дружеството на сърбомакедонците (Друштво Србо-Македонаца) е македонистка сърбоманска организация действала в края на XIX век.

Виж Охридската архиепископия и Дружество на сърбомакедонците

Йоанис Филимон

Йоанис Филимон е гръцки историк и издател от XIX век, участник и историк на гръцката революция.

Виж Охридската архиепископия и Йоанис Филимон

Йоаникий III Константинополски

Йоаникий III Константинополски (Ιωαννίκιος Γ΄) със светско име Йоан Караджа е епископ на Константинополската и Печката патриаршия.

Виж Охридската архиепископия и Йоаникий III Константинополски