Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Охрид

Index Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 883 отношения: Medieval II: Total War, Official Documents Concerning the Deplorable Condition of Affairs in Macedonia, Tragedies of Macedonia, Кървава Коледа, Кяфасан, Куратица, Кузман Шапкарев, Кузман капитан, Кузман Макриев, Кръстю Златарев, Кръстьо Кръстев, Кръстьо Трайков, Кратко житие на Климент Охридски, Крагуевац, Карел Шкорпил, Кавадарци, Калища, Калиманова грамота, Калиник Преспански и Охридски, Калиопи, Капчеви, Кичево, Кирил Пърличев, Кирил Чаулев, Кирил Мильовски, Киро Хадживасилев, Климещани, Климент I, Климент Кръстев, Климент Карагюлев, Климент Охридски, Климент Размов, Климент Скопаков, Климент Спространов, Климент Шапкарев, Климент Заров, Климент Бояджиев, Климент Групчев, Климент Джеров, Книжовни средища в Средновековна България, Коста Абраш, Коста Николов (революционер), Коста Николов (просветен деец), Коста Нелчинов, Коста Размов, Коста Размов (фотограф), Коста Шахов, Коста Групчев, Костадин Савинов, Косовско деспотство, ... Разширете индекс (833 Повече ▼) »

Medieval II: Total War

Medieval II: Total War е компютърна стратегическа игра продължение на играта от 2002 година Medieval: Total War и е четвъртата игра от серията Total War създадена от компанията Creative Assembly.

Виж Охрид и Medieval II: Total War

Official Documents Concerning the Deplorable Condition of Affairs in Macedonia

„Official Documents Concerning the Deplorable Condition of Affairs in Macedonia“ (Официални документи относно окаяното положение на нещата в Македония) е пропагандна гръцка книга, в която се изброяват гръцките и гъркоманските жертви, дадени срещу терористите и четите на ВМОРО в Македония и Тракия.

Виж Охрид и Official Documents Concerning the Deplorable Condition of Affairs in Macedonia

Tragedies of Macedonia

„Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903“ (Трагедиите на Македония: Запис на гръцките жертви от българските безчинства в Македония между 1897 и февруари 1903) е пропагандна гръцка книга, в която се изброяват гръцките (и гъркоманските) жертви, дадени срещу терористите и четите на ВМОРО в Македония.

Виж Охрид и Tragedies of Macedonia

Кървава Коледа

Кървавата Коледа или Кървавият Божик е кампания от политически репресии през януари 1945 г., част от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание.

Виж Охрид и Кървава Коледа

Кяфасан

Кяфасан (в по-стари източници срещано и като Кяфасхане, Ќафасан; Qafthanë) е името на планински проход, недалеч от границата между Северна Македония и Албания.

Виж Охрид и Кяфасан

Куратица

Куратица или понякога Курайца (Куратица) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Куратица

Кузман Шапкарев

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Виж Охрид и Кузман Шапкарев

Кузман капитан

Кузман капитан е български хайдутин и сердар.

Виж Охрид и Кузман капитан

Кузман Макриев

Кузман (Козма) Макриев Блаженов Фръчковски е български резбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата – Фръчковския.

Виж Охрид и Кузман Макриев

Кръстю Златарев

Кръстю Христов Златарев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на 11-а македонска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Охрид и Кръстю Златарев

Кръстьо Кръстев

Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“.

Виж Охрид и Кръстьо Кръстев

Кръстьо Трайков

Кръстьо (Кръсте) Трайков или Трайчев, известен като Ресенски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Кръстьо Трайков

Кратко житие на Климент Охридски

„Краткото житие на Климент Охридски“ е много важен извор за делото на Кирил и Методий.

Виж Охрид и Кратко житие на Климент Охридски

Крагуевац

Крагуевац (Kragujevac) е град в Централна Сърбия, един от центровете на историко-географската област Шумадия.

Виж Охрид и Крагуевац

Карел Шкорпил

Гробът на Карел Шкорпил, Плиска Карел Шкорпил (Karel Škorpil) е чешко-български археолог и музеен деец, академик на БАН (1918), създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на останките от първата българска столица Плиска.

Виж Охрид и Карел Шкорпил

Кавадарци

Кава̀дарци (в по-старата литература понякога и Тиквеш; Кавадарци) е град в Северна Македония, разположен на река Луда Мара в Повардарието, един от центровете на областта Тиквеш (Тиквешия).

Виж Охрид и Кавадарци

Калища

Калища (произнасяно в региона Калишча, Калишта; Kalishta) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Калища

Калиманова грамота

Калимановата грамота е късен фалшификат на дарствен хрисовул, изработен през XVI век за Зографския манастир.

Виж Охрид и Калиманова грамота

Калиник Преспански и Охридски

Калиник (Καλλίνικος Πρεσπών – Αχριδών, Калиникос) е гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 1801 до 1843 година.

Виж Охрид и Калиник Преспански и Охридски

Калиопи

Ка­ли­о­пи Букле (Буклеска) (Ка­ли­о­пи Букле) е певица, композитор и текстописец от Северна Македония с арумънски и македонски произход.

Виж Охрид и Калиопи

Капчеви

Капчеви са голям български род от град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Капчеви

Кичево

Кичево (понякога Кичово, наричан до XX век също и Кърчово, Кичево; Kërçova, Кърчова) е град в Северна Македония.

Виж Охрид и Кичево

Кирил Пърличев

Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик.

Виж Охрид и Кирил Пърличев

Кирил Чаулев

Кирил Петров Чаулев (Чауле) (Киро Чауле) е политик и журналист от Социалистическа Република Македония, деец на комунистическата съпротива през Втората световна война и участник на първото заседание на АСНОМ.

Виж Охрид и Кирил Чаулев

Кирил Мильовски

Кирил Николов Мильовски (Кирил Миљовски) е югославски комунистически партизанин, академик и пръв ректор на Университета в Скопие.

Виж Охрид и Кирил Мильовски

Киро Хадживасилев

Кирил (Киро) Хадживасилев (Кирил, Киро Хаџивасилев) е югославски партизанин и деец на НОВМ.

Виж Охрид и Киро Хадживасилев

Климещани

Климещани (произнасяно Климешчани, Климештани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Виж Охрид и Климещани

Климент I

Климент I (Clemens Romanus I,, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) – апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) – четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии – трети по ред папа, пръв епископ на Сердика, близък сподвижник на св.

Виж Охрид и Климент I

Климент Кръстев

Климент Кръстев Кръстев е български офицер (полковник), командир на 4-та дружина от 43-ти пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Охрид и Климент Кръстев

Климент Карагюлев

accessdate.

Виж Охрид и Климент Карагюлев

Климент Охридски

Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Виж Охрид и Климент Охридски

Климент Размов

Климент (Климе) Размов е български революционер, деец на Македонската федеративна организация (МФО).

Виж Охрид и Климент Размов

Климент Скопаков

Климент Михайлов Скопаков е български писател и общественик.

Виж Охрид и Климент Скопаков

Климент Спространов

Климент Ангелов Спространов е български народен представител, масон, учител, дарител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Климент Спространов

Климент Шапкарев

Климент Кузманов Шапкарев е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.

Виж Охрид и Климент Шапкарев

Климент Заров

Климент Велянов Заров с псевдоним Чучупейков е български предприемач и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Климент Заров

Климент Бояджиев

Климент Евтимов Бояджиев е български офицер (генерал-лейтенант).

Виж Охрид и Климент Бояджиев

Климент Групчев

Климент Иванов Групчев е български революционер, дебърски деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Климент Групчев

Климент Джеров

Климент Иванов Джеров е български офицер, генерал-майор (посмъртно).

Виж Охрид и Климент Джеров

Книжовни средища в Средновековна България

Сведенията за българските книжовни средища през Средновековието са твърде общи и непълни.

Виж Охрид и Книжовни средища в Средновековна България

Коста Абраш

Коста Наумов Абраш или Абрашевич (Kosta Abrašević; Коста Абраш) е сръбски поет от Македония.

Виж Охрид и Коста Абраш

Коста Николов (революционер)

Акт на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „вождъ Коста Николаевъ“ Коста Николов или Николаев е български революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Охрид и Коста Николов (революционер)

Коста Николов (просветен деец)

Константин (Коста) Николов Янков е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Коста Николов (просветен деец)

Коста Нелчинов

Коста Наумов Нелчинов е български възрожденски духовник и просветен деец от Македония.

Виж Охрид и Коста Нелчинов

Коста Размов

Коста П.

Виж Охрид и Коста Размов

Коста Размов (фотограф)

Коста Николов Размов е български революционер и фотограф от ΧΙΧ век.

Виж Охрид и Коста Размов (фотограф)

Коста Шахов

Константин (Коста) Стефанов Шахов е български общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и Върховния македоно-одрински комитет, привърженик на Либералната партия (радослависти).

Виж Охрид и Коста Шахов

Коста Групчев

Константин (Коста, Коче) Ангелов Групчев (Коста Групчевић; Коста Групче) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX век.

Виж Охрид и Коста Групчев

Костадин Савинов

Костадин Савинов с псевдоним Маркс е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Костадин Савинов

Косовско деспотство

Косовското деспотство (1371 – 1412), известно и срещано в сръбската историография и като Вукова земя (Vukova zemlja) или Областта на Бранкович (Oblast Brankovića) е самостоятелно владение получило се след края на Душановото царство в края на 1371 г.

Виж Охрид и Косовско деспотство

Косел

Косел (Косел) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Косел

Кочо Хаджиманов

Кочо Хаджиманов – Струдлижанчето (правопис до 1945 година: Кочо Хаджи Мановъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Кочо Хаджиманов

Корча

Корча в 1916 г. Корча Корча (Korça; Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009).

Виж Охрид и Корча

Корошища

Корошища (произнасяно в региона Корошишча, Корошишта; Koroshishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Корошища

Козма Зографски

ЙеромонахКозма Зографски е български светец, наречен от Църквата „преподобния и богоносен наш отец Козма, зографски чудотворец“, просиял в Света гора през XIV век.

Виж Охрид и Козма Зографски

Комунистическа съпротива във Вардарска Македония

Комунистическата съпротива във Вардарска Македония (Народноослободителна Борба на Македонија) включва политическата и военна кампания на ръководените от комунистите сили на територията на Вардарска Македония.

Виж Охрид и Комунистическа съпротива във Вардарска Македония

Константин I Охридски

Константин (Κωνσταντίνος) е византийски духовник, охридски архиепископ около 1160-1170 година.

Виж Охрид и Константин I Охридски

Константин Кавасила

Константин Кавасила (Κωνσταντίνος Καβάσιλας, Константинос Кавасилас) е византийски духовник, охридски архиепископ през 1250-1263 година.

Виж Охрид и Константин Кавасила

Константин Кондов

Константин Николов Кондов с псевдоними Атанас Петров, Иван Великов Стойков е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Константин Кондов

Константин Попатанасов

Константин Попатанасов Попгеоргиев е български офицер (летец), революционер и дипломат, войвода на Вътрешната македонска революционна организация, секретар на генерал Александър Протогеров.

Виж Охрид и Константин Попатанасов

Константин Петкович

Константин Димитриевич Петкович, познат и като К.

Виж Охрид и Константин Петкович

Константин Ангелов Робев (XIX век)

Константин Ангелов Робев е виден български възрожденец, лекар и общественик.

Виж Охрид и Константин Ангелов Робев (XIX век)

Константин Миладинов

Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г.

Виж Охрид и Константин Миладинов

Конско (община Охрид)

Конско (Коњско) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Конско (община Охрид)

Кецкарови

Диплома от Кралската саксонска окръжна дирекция на Сотир Кецкаров (''Сотер Кескари''), 18 ноември 1856 г. Кецкарови е голям патриотичен български род от Охрид.

Виж Охрид и Кецкарови

Пътепис (Евлия Челеби)

Евлия Челеби – автор на „Пътепис“, който представлява и неговата автобиография „Пътепис“ (سياحت نامه; Seyahatnâme, на персийски език означава „Книга на пътуванията“) е творба, съставена през XVII в.

Виж Охрид и Пътепис (Евлия Челеби)

Първа скупщина на сърбите в Османското царство

Първата скупщина на сърбите в Османското царство (Prva skupština Srba u Osmanskom carstvu) заседава от 2 до 11 февруари 1909 година в Скопие.

Виж Охрид и Първа скупщина на сърбите в Османското царство

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.

Виж Охрид и Първа българска държава

Първи конен полк

Първи конен полк е създаден с указ № 234 от 20 декември 1883 г.

Виж Охрид и Първи конен полк

Пърличево

Пърлѝчево е село в Северозападна България.

Виж Охрид и Пърличево

Пульо Самарински

Хаджи Пульо Самарински е просветен деец от ранното българско възраждане, влахпо произход.

Виж Охрид и Пульо Самарински

Птуй

Птуй (Ptuj; Pettau; Poetovio) е град в Словения, административен център на Градска община Птуй.

Виж Охрид и Птуй

Православна църква

Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.

Виж Охрид и Православна църква

Православна охридска архиепископия

Православната охридска архиепископия (Православна Охридска Архиепископија) е автономна православна църква в Северна Македония, под юрисдикцията на Сръбската православна църква, съществувала от 2002 до 2023 година.

Виж Охрид и Православна охридска архиепископия

Присовяни

Присовяни (Присовјани) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Присовяни

Приздрияна

Калето с каньона на Призренска Бистрица в посока Призренец Приздрияна или Призренското кале е средновековен град, съществувал до днешния Призрен на хълма досами града над река Призренска Бистрица.

Виж Охрид и Приздрияна

Прилепски конгрес на ВМОРО

Прилепският подвижен конгрес е окръжен конгрес на Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се провежда от 2 май до 5 юни 1904 година с цел консолидирането на организацията след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през предходната 1903 година.

Виж Охрид и Прилепски конгрес на ВМОРО

Прохор Охридски

Прохор е православен духовник, охридски архиепископ от около 1527 до 1550 година, „един от знаменитите охридски иерарси и може би последен олицетворител на величието на Охридската архиепископия".

Виж Охрид и Прохор Охридски

Пресиян II

Пресия̀н II (познати са също варианти на името му Прусиан, Персиан, Пресиан и Пресиам) е първородният син и престолонаследник на цар Иван Владислав.

Виж Охрид и Пресиян II

Преспа (град)

Преспа е средновековен град, разположен в едноименната област в Югозападна Македония.

Виж Охрид и Преспа (град)

Предстоятели на Българската православна църква

Предстоятелят на Българската православна църква носи титлата „патриархБългарски и митрополит Софийски“.

Виж Охрид и Предстоятели на Българската православна църква

Предрумънски топоними в Северна Добруджа

Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.

Виж Охрид и Предрумънски топоними в Северна Добруджа

Партизански формирования на МОО

Партизанските формирования на Македоно-одринското опълчение са български военни части, участвали в Балканската и Междусъюзническата война в 1912 – 1913 година.

Виж Охрид и Партизански формирования на МОО

Партений Зографски

Партений Зографски е български духовник, поленински епископ и нишавски митрополит, книжовник, един от първите български филолози и фолклористи.

Виж Охрид и Партений Зографски

Парашкев Цветков

Парашкев (Параскев) Тодоракев Цветков, наречен Пролетин, е български преподавател по музика и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Парашкев Цветков

Павел Христов (революционер)

Павел Христов с псевдоними Савел, Семкин, П.

Виж Охрид и Павел Христов (революционер)

Пал Гропа

Пал (Павел, Пауло) Гропа (Pal Gropa) е албански феодален владетел от Охридско и Дебърско от XIII век.

Виж Охрид и Пал Гропа

Пано Младчев

Пано (Пане) Петрев Младчев с псевдоним Боян е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Пано Младчев

Паневропейски транспортен коридор VIII

Трасе на Паневропейски транспортен коридор VIII Паневропейският транспортен коридор VIII между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия Паневропейски транспортен коридор VIII е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България.

Виж Охрид и Паневропейски транспортен коридор VIII

Пиран

Пиран (Piran; Pirano) е град в Югозападна Словения, Обално-крашки регион.

Виж Охрид и Пиран

Плаке

Плаке или Плакие (Плаќе) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Плаке

Плисковско-преславска култура

Голямата базилика в Плиска, реконструкция Плисковско-преславската култура е понятие, с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава.

Виж Охрид и Плисковско-преславска култура

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Виж Охрид и Пловдив

Поум

Поум (Поум; Pohumi) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Поум

Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО

Пограничните пунктове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са спомагателни организации в граничните градове и села на Княжество България с Османската империя, чрез които за целите на революционната борба се прехвърлят оръжие, литература, набират се доброволци и се окомплектоват заминаващи чети във вътрешността на Македония, Одринско и Родопите.

Виж Охрид и Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО

Подгорци

Подгорци (Подгорци; Podgorci) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Подгорци

Подмоле

Подмоле или Подмолие (тъй като л е палатализиран, се среща и изписване Подмолье, Подмоље) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Подмоле

Подолск

Подолск в Московска област Река Пахра в Подолск Подолск e град от областно значение в Московска област, Русия.

Виж Охрид и Подолск

Поликсена Попантова

Извезаното от охридските учителки въстаническо знаме, на което е изобразена девойка с българското знаме Четата на войводата Петър Чаулев с извезаното от охридските учителки въстаническо знаме Поликсена Мосинова, по съпруг Попантова, е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Поликсена Попантова

Полкове на Българската армия

Полковете са основни военни формирования в Българската армия от създаването на първите от тяхпрез 1883 – 1884 година.

Виж Охрид и Полкове на Българската армия

Петър Карчев

Петър Георгиев Карчев е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Виж Охрид и Петър Карчев

Петър Огненов

Петър (Петре) Огненов или Огнянов е български общественик от Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Петър Огненов

Петър Христов Германчето

Петър (петре) Христов Дамовски (Дамевски), наричан Германчето, Гермов и Преспански, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Петър Христов Германчето

Петър Чаулев

Петър (Петруш) Якимов Чаулев е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Петър Чаулев

Петър Шанданов

Петър (Перо) Димов Шанданов с псевдоними Пламенов, Планински, Народов, Фанков и Трайко е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация, запасен член на Централния комитет на Организацията.

Виж Охрид и Петър Шанданов

Петър Шапкарев (книжар)

Петър (Петруш) Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжар, просветен деец и юрист.

Виж Охрид и Петър Шапкарев (книжар)

Петър Юруков

Петър Христов Юруков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Петър Юруков

Петър Григорчев

Петър Иванов Григорчев е български опълченец и книгоиздател от Македония.

Виж Охрид и Петър Григорчев

Петър Главинчев

Петър Илиев Главинчев е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Петър Главинчев

Петър Георгиев (Битоля)

Петър Георгиев, известен като Пецо Битолчанчето или Грънчарчето, е български революционер, битолски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Петър Георгиев (Битоля)

Петруш Йовчев

Петър (Петруш) Йовчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Петруш Йовчев

Петре Пирузе

Петър Сотиров Пирузев – Майски (Петре Пирузе) е югославски комунистически партизанин и политик.

Виж Охрид и Петре Пирузе

Петре Бакевски

Петре Бакевски (Петре Бакевски) е поет, разказвач, публицист и театрален критик от Република Македония.

Виж Охрид и Петре Бакевски

Пета македонска ударна бригада

Пета македонска (прилепска) народоосвободителна ударна бригада е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Македония.

Виж Охрид и Пета македонска ударна бригада

Петдесет и пети пехотен охридски полк

Петдесет и пети пехотен охридски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Охрид и Петдесет и пети пехотен охридски полк

Печка патриаршия

Катедралният храм на Печката патриаршия Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век Печката патриаршия (Пећка патријаршија), Пекската патриаршия, още и Ипечка патриаршия или Ипекска патриаршия, е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г.

Виж Охрид и Печка патриаршия

Пещани (община Охрид)

Пещани (в местния говор Пешчани, Пештани) е село в Северна Македония, част от община Охрид.

Виж Охрид и Пещани (община Охрид)

Островска битка

Битката при Острово между византийските и българските войски се провежда в 1041 г.

Виж Охрид и Островска битка

Очерк путешествия по Европейской Турции

„Очерк путешествия по Европейской Турции“ (в оригинал на стария руски правопис „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“, в превод на български „Очерк за пътешествие по Европейска Турция“) е книга на видния руски славист Виктор Григорович, отпечатана на руски език в 1848 година в Казан.

Виж Охрид и Очерк путешествия по Европейской Турции

Охрид (1943)

„Охрид“ е български вестник, издание на Охридската общоградска фондация „Св.

Виж Охрид и Охрид (1943)

Охрид (община)

Охрид (Општина Охрид) е община, разположена в югозападната част на Северна Македония и обхваща селищата от източната страна на Охридското езеро.

Виж Охрид и Охрид (община)

Охридска архиепархия (Римокатолическа църква)

Статуя на архиепископ Майкъл Кели пред катедралата „Света Богородица“ в Сидни Архиепископ Александър Вашон Архиепископ Мигел Патернайн Архиепископ Варкей Витаятил Охридската епархия (Archidioecesis Achridanus seu Ochridanus) е бивша архиепархия на Римокатолическата църква със седалище в македонския град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Охридска архиепархия (Римокатолическа църква)

Охридска архиепископия

Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г.

Виж Охрид и Охридска архиепископия

Охридска българска община

Охридската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Охрид, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Охрид и Охридска българска община

Охридска галерия за икони

Охридската галерия за икони (Охридска галерија на икони) е музей в Северна Македония, разположен до църквата „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид.

Виж Охрид и Охридска галерия за икони

Охридска книжовна школа

Асеманиевото евангелие Охридската книжовна школа или Охридско-Деволската книжовна школа е сред двата главни културни центъра на Първата българска държава, наред с Преславската книжовна школа.

Виж Охрид и Охридска книжовна школа

Охридска пъстърва

Охридската пъстърва или летницата (Salmo letnica, в местния говор пастърмка, пастрмка) е сладководна риба от семейство Пъстървови, обитаваща Охридското езеро.

Виж Охрид и Охридска пъстърва

Охридска Лествица

Охридската Лествица е среднобългарски ръкопис от сбирката на Народния музей, Охрид (№ 92/3).

Виж Охрид и Охридска Лествица

Охридски санджак

Охридският санджак (Sanxhaku i Ohrit; Ohri Sancağı) е санджак в Османската империя.

Виж Охрид и Охридски санджак

Охридски говор

Охридският говор (наричан още градски охридски говор) е македонски диалект от крайната югозападна група югозападни говори.

Виж Охрид и Охридски говор

Охридски конгрес на ВМОРО (1906)

Охридският конгрес е околийски конгрес на Охридския революционен район на Битолски революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се на 27 юли 1906 година в Охрид.

Виж Охрид и Охридски конгрес на ВМОРО (1906)

Охридско съзаклятие

Ангел Спространов Крушево, участник в Съзаклятието, присъствал на събора в Слепченския манастир, осъден на 101 години и заточен на остров Лесбос Охридското съзаклятие е българска конспиративна организация, целяща вдигане на въстание на българите в Западна Македония, съществувала през 1880-1881 година.

Виж Охрид и Охридско съзаклятие

Охридско споразумение

Приложение към Охридското споразумение, Държавен архив на Република Македония Охридският рамков договор (Охридски рамковен договор; Marrëveshja e Ohrit – Споразумение от Охрид) е вътрешнополитическо споразумение за примирие, подписано от президента и премиера на Република Македония и представители на 4 политически партии (включително на етническите албанци) в Охрид на 13 август 2001 г.

Виж Охрид и Охридско споразумение

Охридско евангелие

Охридското евангелие или Охридските глаголически листове (Evangelium Achridanum; Охридские глаголические листки) е текст от XI век, от Евангелието на Лука 24 и части от Евангелието на Йоан, написани на 2 пергаментни листа, около 20 х17 cm.

Виж Охрид и Охридско евангелие

Охридско езеро

Охридското езеро (Охридско Езеро; Liqeni i Pogradecit) е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Северна Македония и Албания.

Виж Охрид и Охридско езеро

Охридско-Стружка македонска ударна бригада

Охридско-Стружка македонска ударна бригада е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Македония.

Виж Охрид и Охридско-Стружка македонска ударна бригада

Охридчани

Охридчани или охридяни (охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Охридчани

Организация на градовете на световно наследство

Организацията на градовете на световно наследство (Organization of World Heritage Cities) е основана на 8 септември 1993 в град Фес, Мароко.

Виж Охрид и Организация на градовете на световно наследство

Орман (община Охрид)

Орман (Орман) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Орман (община Охрид)

Оровник (община Дебърца)

Оровник (Оровник) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Виж Охрид и Оровник (община Дебърца)

Октиси

Октиси или Охтиси (Октиси; Oktisi) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Октиси

Операция „Приливна вълна“

Операция „Приливна вълна“ е битка през Втората световна война.

Виж Охрид и Операция „Приливна вълна“

Опеница

Опеница или Опейнца (Опеница) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Опеница

А. ден Долард

А.

Виж Охрид и А. ден Долард

Аспарух Каневче

АспарухДимитриев Каневче или Каневчев (АспарухДимитриев Каневче) е политик от Народна Република Македония.

Виж Охрид и Аспарух Каневче

Аспарух Пописаков

АспарухДимитров Пописаков (правопис до 1945 година Аспарухъ Попъ Исаковъ) е български общественик, седми по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.

Виж Охрид и Аспарух Пописаков

Асен Тошев

Контраадмирал Асен Константинов Тошев е български военноморски офицер.

Виж Охрид и Асен Тошев

Асен Групче

Асен Георгиев Групчев, известен като Групче (Асен Групче), е виден юрист, съдия, публицист и университетски преподавател от Югославия и Република Македония.

Виж Охрид и Асен Групче

Атанас Алтъпармаков

Атанас Костов Алтъпармаков или Алтипармаков е български общественик, български митрополитски наместник в Битоля през Възраждането.

Виж Охрид и Атанас Алтъпармаков

Атанасий I Охридски

Атанасий Ризеас (Αθανάσιος Ριζέας) е православен духовник, охридски архиепископ от 1595 до 1598 година, повторно през 1606 година и за трети път около 1614 – 1615 година.

Виж Охрид и Атанасий I Охридски

Атина Бояджи

Атина Бояджи (Атина Бојаџи) е плувкиня от Република Македония.

Виж Охрид и Атина Бояджи

Ахил Карадимчев

Ахил Константинов (Костадинов) Карадимчев с псевдоними Вирхов и Катилина е български учител, духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Ахил Карадимчев

Ахил Минджов

Ахил (Ахиле) Николов Минджов е български просветен и обществен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Ахил Минджов

Арсений II Охридски

Арсений Охридски е православен духовник, последен охридски архиепископ през 1763 – 1767 година.

Виж Охрид и Арсений II Охридски

Аргир Маринов

Аргир Маринов или Маринчев, наричан Хаджи Харитон, е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Аргир Маринов

Аргиров триод

Аргировият триод e среднобългарски книжовен паметник от края на XII или началото на XIII век.

Виж Охрид и Аргиров триод

Автобиография (Григор Пърличев)

Автобиографията на Григор Пърличев е разказ за неговия живот, писан в периода 16 април 1884 – 1 май 1885 г., когато Пърличев е учител в Солунската българска мъжка гимназия.

Виж Охрид и Автобиография (Григор Пърличев)

Автокефална църква

Автокефална църква (от гръцки: αυτός – сам и κεφαλή – глава), в православието е термин, с който се обозначава самостоятелна църква, административно независима от останалите църкви.

Виж Охрид и Автокефална църква

Автомагистрали в Северна Македония

Автомагистралите предвидени към 2008 година за изграждане в Северна Македония са 6.

Виж Охрид и Автомагистрали в Северна Македония

Аврам Балабан

Аврам Продром Балабан (Балабанидис, Балабаноглу, Αβραάμ Βαλαβανίδης, Авраам Валаванидис) е османски лекар, хирург.

Виж Охрид и Аврам Балабан

Административно деление на Северна Македония

Административно-териториалното деление на Северна Македония е на 80 общини и Град Скопие (отделна единица, включваща 10 от общините).

Виж Охрид и Административно деление на Северна Македония

Акиф Леши

Акиф Леши (Akif Lleshi) е югославски партизанин, участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония, по-късно политик.

Виж Охрид и Акиф Леши

Албанско въстание (1843 – 1844)

Албанското въстание от 1843 – 1844 година, известно и като Въстанието на Дервиш Цара (Kryengritja e Dervish Carës),Schmitt, Oliver Jens, Eva Anne Frantz.

Виж Охрид и Албанско въстание (1843 – 1844)

Али паша Арабаджи

Али паша Арабаджи (Arabacı Ali Pasha, Арабаджъ Али паша, Bahadırzade Ali Pasha, Бахадързаде Али паша) е османски държавник, велик везир на Османската империя от 24 август 1691 до 21 март 1692 година.

Виж Охрид и Али паша Арабаджи

Алистрати (Охридско)

Алистрати (Алистрати) е бивше село в община Дебърца на Северна Македония.

Виж Охрид и Алистрати (Охридско)

Алонсо де Охеда

Алонсо де Охеда (Alonso de Ojeda) (ок.1465 – 1515) е испански конкистадор, пътешественик-изследовател, един от първите завоеватели на Америка, както и първият значим испански откривател след Колумб.

Виж Охрид и Алонсо де Охеда

Александър Климов

Александър Климов Христов или Поповски е български революционер, Охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител и общественик.

Виж Охрид и Александър Климов

Александър Протогеров

Александър Николов Протогеров е български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер.

Виж Охрид и Александър Протогеров

Александър Талев

Александър Талев, наричан Миндата, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Александър Талев

Александър Чакъров

Александър (Санде) Георгиев Чакъров с псевдоним Автономия е български просветен деец и революционер, ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Александър Чакъров

Александър Шурбанов

Александър Владимиров Шурбанов е български филолог англицист, писател и преводач на художествена литература.

Виж Охрид и Александър Шурбанов

Александър Маджаров

Димитър Тодоров от Велес Александър Христов Маджаров е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Александър Маджаров

Александър Битраков

quote.

Виж Охрид и Александър Битраков

Александър Джиков

Александър Иванов Джиков с псевдоним Максимилиян е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Александър Джиков

Алексо Стефанов

Алексо Стефанов Симоновски с псевдоними Бай Ганю, Демирхисарски, Тома Христов и Радовчето е български революционер, демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Алексо Стефанов

Антим Метохит

Антим Метохит или Български (Άνθιμος Μετοχίτης, Βουλγαρίας) е византийски духовник, охридски архиепископ около 1335 година.

Виж Охрид и Антим Метохит

Антон Кецкаров

Антон Евтимов Кецкаров, известен и като Андон Кецкаров или Андон Кецкар, е български просветен и обществен деец, революционер.

Виж Охрид и Антон Кецкаров

Антон Попстоилов

Антон Попстоилов Ников е български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките от 1906 година.

Виж Охрид и Антон Попстоилов

Антон Автов

Антон Автов е български свещеник и просветен деец от Късното Възраждане в Македония.

Виж Охрид и Антон Автов

Антон Митанов

Антон (Андон) Козманов Митанов (Митан) е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Антон Митанов

Анастас Кръстев

Анастас (Атанас) Кръстев Стойчев е български духовник, участник в църковно-националните борби на българите, български екзархийски наместник в Кукуш и Лерин, учител.

Виж Охрид и Анастас Кръстев

Анастас Каневчев

Анастас (Атанас) Евтимов Каневчев, наричан Бегов или Бегот, е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Анастас Каневчев

Анастас Коцарев

Анастас Коцарев (Anastas Kotzareff) е български лекар, онколог, известен с ранните си изследвания върху рака.

Виж Охрид и Анастас Коцарев

Анастас Робев

Анастас (Атанас, Тасо) Стефанов Робев е български общественик и просветен деец, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Анастас Робев

Анастас Спространов

Анастас Ставрев Спространов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Анастас Спространов

Анастас Матлиев

Анастас Стефанов Матлиев е български революционер и общественик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Народната федеративна партия (българска секция).

Виж Охрид и Анастас Матлиев

Анастас Митрев

Анастас Митрев е български политически активист.

Виж Охрид и Анастас Митрев

Анастас Гаврилов

Анастас Гаврилов е български свещеник, възрожденец от Македония.

Виж Охрид и Анастас Гаврилов

Анастасиос Пихеон

Анастасиос Илия Пихеон (Αναστάσιος Ηλία Πήχεων, понякога Πηχεών или Πηχιών) е гръцки революционер, водач на революционната организация Неа Филики Етерия.

Виж Охрид и Анастасиос Пихеон

Ангел Куртев

Ангел Куртев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Ангел Куртев

Ангел Куртелов

Ангел Николов Куртелов е български общественик, офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Ангел Куртелов

Ангел Робев

Берат от султан Абдул Меджид I, с който на Ангел Стефанов Робев, търговец от Охрид, му се дават привилегии да търгува в Европа, Персия и Индия Ангел Стефанов Робев е български общественик и просветен деец, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Ангел Робев

Ангел Спространов

Ангел Йоанов Спространов е български възрожденец и революционер от Македония.

Виж Охрид и Ангел Спространов

Ангел Узунов

Ангел (Ангеле) Димитров Узунов с псевдоними Батя и Надеждин е български адвокат и революционер, началник на Кюстендилския пункт, запасен член на Задграничното представителство на ВМОРО, депутат в Народното събрание.

Виж Охрид и Ангел Узунов

Ангел Зотев

Ангел Зотев, известен като Ангел войвода или Стария Ангел, е български хайдутин.

Виж Охрид и Ангел Зотев

Ангелина Сръбска

Ангелина Арианити Комнина или Ангелина Бранкович или Ангелина Сръбска и Майка Ангелина (Ангелина Српска или Мати Ангелина, Ангелина Бранковић, Angelina Branković; Angeljina Aranit Komneni; * ок.

Виж Охрид и Ангелина Сръбска

Андроник II Палеолог

Андроник II Палеолог (на гръцки:; Andronikos II Palaiologos) е син на възстановителя на Византийската империя Михаил VIII Палеолог.

Виж Охрид и Андроник II Палеолог

Андроник III Палеолог

Андроник III Палеолог (Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (1325 – 1341).

Виж Охрид и Андроник III Палеолог

Андроник Йосифчев

Андроник Димитров Йосифчев е български възрожденец, учител и общественик от Македония.

Виж Охрид и Андроник Йосифчев

Андрей Христов

Андрей Георгиев Христов е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Андрей Христов

Андон Узунов

Андон (Антон) Димитров Узунов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Андон Узунов

Андон Златарев

Андон Христов Златарев с псевдоними Горов, Иван Тодоров Златерев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Андон Златарев

Апостол Петков

Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол или Постол войвода, е български хайдутин и революционер.

Виж Охрид и Апостол Петков

Апостол Маргарит

Апостол Маргарит (на румънски и Apostol Mărgărit; Απόστολος Μαργαρίτης) е арумънски просветен деец, вдъхновител на румънската пропаганда в Македония.

Виж Охрид и Апостол Маргарит

Научна експедиция в Македония и Поморавието

Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия.

Виж Охрид и Научна експедиция в Македония и Поморавието

Наум Арнаудов

Наум Апостолов Арнаудов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Наум Арнаудов

Наум Робев

Наум Ангелов Робев е български търговец от Македония.

Виж Охрид и Наум Робев

Наум Спространов

Наум Христов Спространов е български общественик, деец на българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Наум Спространов

Наум Терзиянов

Наум Терзиянов или Терзистоянов с псевдоним Дърваров е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Виж Охрид и Наум Терзиянов

Наум Темчев

Наум Христов Темчев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Наум Темчев

Наум Филев

Наум А.

Виж Охрид и Наум Филев

Наум Хаджов

Наум Христов Хаджов е български възрожденски просветен деец от Западна Македония.

Виж Охрид и Наум Хаджов

Наум Цветинов

Наум Анастасов Цветинов с псевдоними Калоян и Мелхисадек е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Наум Цветинов

Наум Миладинов

Наум Христов Миладинов e български музиковед и фолклорист, брат на Димитър и Константин Миладинов.

Виж Охрид и Наум Миладинов

Наум Златарев

Наум Димитров Златарев или Златаров с псевдоними Анибал и Кругер е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Наум Златарев

Наум Белев

Наум Зафиров Белев е български общественик, полицай и деец на македонската емиграция в България.

Виж Охрид и Наум Белев

Наум Главинчев

Наум Николов Главинчев е виден български общественик и юрист от Македония.

Виж Охрид и Наум Главинчев

Наум Евров

Наум Евров или Йеврович, Еврович (Наум Јевровић; Наум Евро) е македонски сърбоманин, деец на Сръбската пропаганда в Македония от края на XIX век.

Виж Охрид и Наум Евров

Наум Йосифов

Наум (Наумче) Йосифов Митрев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Наум Йосифов

Натанаил Охридски

Натанаил е висш български духовник, виден деец на Българското възраждане в Македония през XIX век, охридски (1872 – 1880) и пловдивски митрополит (1891 – 1906) на Българската екзархия, писател, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.

Виж Охрид и Натанаил Охридски

Национален комитет на македонските братства

Националният комитет на македонските братства е ръководният орган на Съюза на македонските емигрантски организации – най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България.

Виж Охрид и Национален комитет на македонските братства

Народна федеративна партия (българска секция)

Народна федеративна партия (българска секция) e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Народна федеративна партия (българска секция)

Народоосвободителен партизански отряд „Славей“

Народоосвободителен партизански отряд „Славей“ е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Македония.

Виж Охрид и Народоосвободителен партизански отряд „Славей“

Наджи Салих

Наджи Сулейман Салих(Наџи Сулеjман Салих; Naxhi Sulejman Salih) е политик от Социалистическа република Македония.

Виж Охрид и Наджи Салих

Найденко Поповски

Найденко Поповски (Најденко Поповски) е политик от Социалистическа република Македония.

Виж Охрид и Найденко Поповски

Нако Станишев

Нако Стоянов Станишев е български търговец и производител, един от изтъкнатите дейци на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Нако Станишев

Нифонт II Константинополски

Нифонт (Νήφων Β΄) е православен духовник и светец, вселенски патриархот 1486 до 1488 година, от 1497 до 1498 година и за малко през пролетта на 1502 година.

Виж Охрид и Нифонт II Константинополски

Никифор Сисанийски

Никифор е български духовник, сисанийски епископ около 1746 – 1769 година.

Виж Охрид и Никифор Сисанийски

Никодим Кондаков

Никоди́м Па́влович Кондако́в е голям руски историк на византийското и староруско изкуство, археолог, създател на иконографския метод за изучаване на паметниците на изкуството.

Виж Охрид и Никодим Кондаков

Никола Пасхов

Никола Стефанов Пасхов или Пасков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Никола Пасхов

Никола Паунчев (революционер)

Документ от архива на Христо Шалдев с подписа на Паунчев Никола Г.

Виж Охрид и Никола Паунчев (революционер)

Никола Попстефанов (революционер)

Никола Атанасов Попстефанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Никола Попстефанов (революционер)

Никола Алексиев (възрожденец)

Козма като председател на Солунската българска община до Никола Алексиев Никола Петров Алексиев или Попалексиев е български възрожденец, търговец, член на Солунската българска община.

Виж Охрид и Никола Алексиев (възрожденец)

Никола Анастасов

Никола Стоянов Анастасов е български театрален и кино актьор.

Виж Охрид и Никола Анастасов

Никола Русински

Никола Петров Русински е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Никола Русински

Никола Робев

Никола Анастасов Робев е български общественик и търговец, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Никола Робев

Никола Тошков

Никола Мирчов Тошков (Николай Миронович Тошков) е български търговец, дарител и общественик, прекарал по-голямата част от живота си в Руската империя.

Виж Охрид и Никола Тошков

Никола Филипчев

Никола Ст.

Виж Охрид и Никола Филипчев

Никола Хаджиев (Райчица)

Никола (Коле) Хаджиев, наречен Мургаш, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Никола Хаджиев (Райчица)

Никола Чудов

Никола Исаев Чудов е български просветен деец, писател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Никола Чудов

Никола Янев (публицист)

Никола Янев (Никола Јанев) е публицист и журналист от Социалистическа Република Македония.

Виж Охрид и Никола Янев (публицист)

Никола Мустрев

Никола Георгиев Мустрев е български възрожденец, открил в 1859 година с баща си Георги Мустрев първото българско училище в Охрид.

Виж Охрид и Никола Мустрев

Никола Митрев

url.

Виж Охрид и Никола Митрев

Никола Иванов (ВМОРО)

Никола Иванов Диев, наричан Кулиман (Колиман, Кольоман, Гулиман), е български революционер, войвода на чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Никола Иванов (ВМОРО)

Никола Инджов

Никола Иванов Инджов е български поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски език.

Виж Охрид и Никола Инджов

Никола Груевски

Среща между Никола Груевски (вляво) и министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън; ноември 2010 г. Никола Груевски е политик от Северна Македония, министър-председател през 2006 – 2016 г.

Виж Охрид и Никола Груевски

Никола Герасимов (революционер)

Никола Николов Герасимов е български учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Никола Герасимов (революционер)

Никола Дренски

Никола Христов Дренски е български офицер, полковник, комендант на Охрид и командир на 55-и пети пехотен охридски полк по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Охрид и Никола Дренски

Никола Джеров

Никола Григоров Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.

Виж Охрид и Никола Джеров

Никола Лефтеров

Никола (Кольо) Лефтеров Павлов е български офицер (капитан) и революционер, поройски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и командир на рота в Македоно-одринското опълчение.

Виж Охрид и Никола Лефтеров

Николай I Охридски

Николай (Νικόλαος) е православен духовник, охридски архиепископ около 1345-1347 година.

Виж Охрид и Николай I Охридски

Николай II Охридски

Николай е православен духовник, охридски архиепископ.

Виж Охрид и Николай II Охридски

Николай Охридски

Успение Богородично“ с името на архиепископ Николай Николай е православен духовник, охридски архиепископ.

Виж Охрид и Николай Охридски

Нинослав Марина

Нинослав Марина (Нинослав Марина) е ректор на Университета по информационни науки и технологии в Охрид, Република Македония.

Виж Охрид и Нинослав Марина

Нов Епир

Нов Епир (Epirus Nova, известен също така и като Илирийска Гърция (Illyria Graeca) е римска провинция, създадена като административна единица от император Диоклециан по време на преструктурирането на римските провинции с център Лихнидос.

Виж Охрид и Нов Епир

Ново село (община Струга)

Ново село (Ново Село; Novo Sella) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Ново село (община Струга)

Несторица

Несторица (Νεστορἰζης) е велможа и военачалник в Първото българско царство по времето на цар Самуил (997 – 1014).

Виж Охрид и Несторица

Несебър

---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.

Виж Охрид и Несебър

Неа Филики Етерия

Неа Филики Етерия (Νέα Φιλική Εταιρεία) е гръцка революционна организация.

Виж Охрид и Неа Филики Етерия

Невена Панова

Невена Панова българска възрожденска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Невена Панова

Неделя Петкова

Неделя Петкова Караиванова, известна като Баба Неделя, е българска учителка и революционерка.

Виж Охрид и Неделя Петкова

Нейири Хакикат

„Нейири Хакикат“ (Neyyiri Hakikat, в превод Изразител на истината) е османски вестник, излизал в Охрид, Османската империя.

Виж Охрид и Нейири Хакикат

Нектарий I

Нектарий (Нектарий Грек) е православен духовник, велешки митрополит, охридски архиепископ около 1598-1601 година и вологодски архиепископ през 1613-1616 и 1625-1626 година.

Виж Охрид и Нектарий I

Неофит Скопски (екзархийски митрополит)

Неофит е висш български духовник и обществен деец, митрополит на българската Скопска епархия от 1910 до 1913 и от 1915 до 1918 година.

Виж Охрид и Неофит Скопски (екзархийски митрополит)

Расино

Расино (Расино) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Расино

Радко (сдружение)

Сдружение „Радко“ (Здружение „Радко“) е политическа организация със седалище в Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Радко (сдружение)

Радожда

Женска народна носия от Радожда Радожда (Радожда) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Радожда

Разград

Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България.

Виж Охрид и Разград

Разградчани

Разградчаните са жителите на град Разград, България.

Виж Охрид и Разградчани

Райна (певица)

Райна Кирилова Терзийска, по-известна с артистичния си псевдоним Райна, е българска попфолк и фолклорна певица.

Виж Охрид и Райна (певица)

Рамне (община Охрид)

Рамне или Рамна (Рамне) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Рамне (община Охрид)

Ристана Лалчевска

Ристана Лалчевска (Ристана Лалчевска) е политичка от Северна Македония.

Виж Охрид и Ристана Лалчевска

Робева къща

Робевата къща (Куќа на Робевци) е семейната къща на българския възрожденски род Робеви в Охрид.

Виж Охрид и Робева къща

Робеви

Робевата къща-музей в Охрид Писмо от Хаджи Ристо в Сараево до Братя Робеви в Битоля Кецкарови“ (''Herren Rombi & Keskari''), 1880 Робеви или Робевци (понякога фамилията традиционно за местния говор е назовавана Робе) е голям патриотичен български род от Охрид.

Виж Охрид и Робеви

Рождество Богородично (Охрид)

„Рождество на Пресвета Богородица“ („Рождество на Пресвета Богородица“) е православна църква в град Охрид, Република Македония.

Виж Охрид и Рождество Богородично (Охрид)

Речица (община Охрид)

Речица (Речица) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Речица (община Охрид)

Редакции на старобългарския език

В Средновековието старобългарският език се използва като писмен език в редица славянски и неславянски страни.

Виж Охрид и Редакции на старобългарския език

Съюз на македонските емигрантски организации

Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България.

Виж Охрид и Съюз на македонските емигрантски организации

Сътеска

Сътеска или Сатеска ((Сатеска) е река в югозападната част на Северна Македония, десен приток на Черни Дрин (Църн Дрим). Сътеска извира в планинския дял на областта Дебърца, в пазвите на Плакенската планина и Илинската планина.

Виж Охрид и Сътеска

Съботско

Съботско (Αριδαία, Аридеа, до 1922 година Σούμποσκο, Σούμποτσκο, Субоско, Субоцко, до 1951 година Αρδέα, Ардеа) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

Виж Охрид и Съботско

Съннам

Съннам (правопис по системата на Маккюн-Райшауер: Sŏngnam) е град в Южна Корея.

Виж Охрид и Съннам

Сярско българско педагогическо училище

Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония.

Виж Охрид и Сярско българско педагогическо училище

Студенчищка базилика

Студенчищката базилика „Свети Георги“ (Студенчишка базилика) е раннохристиянска православна базилика, чиито руини са открити край южния охридски квартал Студенчища, югозападната част на Северна Македония.

Виж Охрид и Студенчищка базилика

Струга

Струга (Струга) е град в Северна Македония с население 16 559 жители (2002).

Виж Охрид и Струга

Струмица

Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, Струмица; Στρώμνιτσα, Стромница, Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, десети по големина в страната, общински център на община Струмица (25 селища).

Виж Охрид и Струмица

Стрез

Стрез (Стрѣзь) е български благородник, севастократор в периода 1211 – 1214 г.

Виж Охрид и Стрез

Станислава Караиванова

Станислава Петкова Караиванова-Балканова е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Станислава Караиванова

Стоян Настев

Стоян Настев, наречен Опейчанеца, е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Стоян Настев

Стоян Новакович

Сто̀ян Нова̀кович (Stojan Novaković) е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките.

Виж Охрид и Стоян Новакович

Стоян Ристески

Стоян Ристески (Стојан Ристески) е писател, поет и историк от Северна Македония.

Виж Охрид и Стоян Ристески

Стоян Загорчинов

Стоян Павлов Загорчинов е български писател.

Виж Охрид и Стоян Загорчинов

Стоян Германов

Стоян Георгиев Германов е български учен, историк.

Виж Охрид и Стоян Германов

Столица

Столицата е главният град на една държава.

Виж Охрид и Столица

Стефан II Милутин

Стефан Урош II Милутин е сръбски крал от династията Неманичи, управлявал от 1282 до 1321.

Виж Охрид и Стефан II Милутин

Стефан Николов (Бесвина)

Стефан Николов, известен като Стефо войвода и Далипо, е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание и войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Стефан Николов (Бесвина)

Стефан Робев

Стефан Ангелов Робев е български предприемач от Македония.

Виж Охрид и Стефан Робев

Стефан Симич

Стефан Симич (Stevan Simić) е македонски сърбоманин, сръбски географ и историк, революционер, деец на Сръбската четническа организация в Македония и югославски политик.

Виж Охрид и Стефан Симич

Стефан Михайляну

„Изследване върху диалекта на румънците от Македония“, 1889 „Македоно-румънски речник“, 1901 Стефан Михайляну (Ştefan Mihăileanu, Щефан Михайляну) е румънски лингвист, публицист и издател, убит е при атентат на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Стефан Михайляну

Стефан Младенов

Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.

Виж Охрид и Стефан Младенов

Стефан Мешков

Стефан К.

Виж Охрид и Стефан Мешков

Стефан Бранкович

Стефан III Бранкович (Стефан Бранковић; Стефан Слепи, * ок. 1417 в Белград, † 9 октомври 1476 в замък Белградо ди Вармо, близо до Удине, погребан в Купиново) от династията Бранкович е деспот на Смедеревското деспотство от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г.

Виж Охрид и Стефан Бранкович

Стефан Душан

Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.

Виж Охрид и Стефан Душан

Стефан Дедов

Стефан Якимов Дедов e публицист от Македония, един от първите привърженици на македонизма, основател, собственик и един от редакторите на „Балкански гласник“ – вестник с македонистко съдържание, издаван в Белград през 1902 година на сръбски и френски език.

Виж Охрид и Стефан Дедов

Сръбска пропаганда в Македония

Сръбска пропаганда в Македония се наричат усилията на сръбската държава и общество за промяна на националното съзнание на македонските българи.

Виж Охрид и Сръбска пропаганда в Македония

Среща на високо равнище в Охрид 2008

Срещата на високо равнище в Охрид се провежда на 2 и 3 май 2008 година в Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Среща на високо равнище в Охрид 2008

Сафранболу

Сафранболу е град, разположен във вилает Карабюк, Турция.

Виж Охрид и Сафранболу

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Виж Охрид и Самуил

Самуилова крепост (Охрид)

Охридското кале или Горни Сарай (Охридско Кале, Горни Сарај), наречена по-късно Самуилова крепост или Самуиловата твърдина (Самуилова тврдина) е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Северна Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил.

Виж Охрид и Самуилова крепост (Охрид)

Санстефански мирен договор

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.

Виж Охрид и Санстефански мирен договор

Санджак

Санджа̀к (Sancak, „знаме“) е основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на еялета.

Виж Охрид и Санджак

Сборна партизанска рота на МОО

Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение е българска бойна част, участвала в Междусъюзническата война през 1913 година.

Виж Охрид и Сборна партизанска рота на МОО

Св. св. Константин и Елена (Охрид)

„Св.

Виж Охрид и Св. св. Константин и Елена (Охрид)

Свинища

Свинища (Свиништа) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Свинища

Света София (Охрид)

„Света София“ („Света Софија“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Света София (Охрид)

Света Богородица (Велгощи)

„Света Богородица“ („Света Богородица“) е скална православна църква край охридското село Велгощи, Северна Македония, част от Дебърско-Кичевската епархия.

Виж Охрид и Света Богородица (Велгощи)

Света Богородица Каменско

„Успение Богородично“ или „Света Богородица Каменско“ („Света Богородица Каменско“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Света Богородица Каменско

Света Богородица Пречиста Келия

„Въведение на Пресвета Богородица“, по-известна като „Света Богородица Пречиста Келия“ („Света Богородица Пречиста Ќелија“), е средновековна църква в охридското село Велмей, Република Македония.

Виж Охрид и Света Богородица Пречиста Келия

Света Богородица Пандонос (Охрид)

„Света Богородица Пандонос“ („Света Богородица Пандонос“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Света Богородица Пандонос (Охрид)

Света Богородица Перивлепта

„Света Богородица Перивлепта“ или Перивлептос, наричана „Свети Климент“ („Света Богородица Перивлепта“), е средновековна православна църква от XIII век в град Охрид, Северна Македония, втори катедрален храм на Охридската архиепископия (XV-XVIII век).

Виж Охрид и Света Богородица Перивлепта

Света Богородица Челница

„Света Богородица Челница“ (Света Богородица Челница) е православна църква в град Охрид, Северна Македония, част от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Охрид и Света Богородица Челница

Света Богородица Заум

„Света Богородица Захумска“ или Заумска или Заум („Света Богородица Захумска“) е средновековна православна църква в село Търпейца, на брега на Охридското езеро, Северна Македония.

Виж Охрид и Света Богородица Заум

Света Богородица Болничка

„Света Богородица Болничка“ („Света Богородица Болничка“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Света Богородица Болничка

Света Варвара (Охрид)

„Света Варавара“ („Света Варвара“) е православна църква в град Охрид, Република Македония.

Виж Охрид и Света Варвара (Охрид)

Света Екатерина (Охрид)

„Света Екатерина“ („Света Екатерина“) е православна скална църква, разположена край град Охрид, Република Македония.

Виж Охрид и Света Екатерина (Охрид)

Свети четиридесет мъченици

Свети четиридесет мъченици може да се отнася за.

Виж Охрид и Свети четиридесет мъченици

Свети Климент и Пантелеймон

Археологически разкопки край нововъзстановения храм „Свети Климент и Пантелеймон“, наричан още „Свети Климент Стари“ и Манастир Плаошник („Свети Климент и Пантелејмон“) е български средновековен манастир, разположен на хълма Плаошник в старата част на Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Климент и Пантелеймон

Свети Павел (пояснение)

Свети Павел може да се отнася за.

Виж Охрид и Свети Павел (пояснение)

Свети Пантелеймон

Свети Пантелеймон е християнски светия и неговото име носят.

Виж Охрид и Свети Пантелеймон

Свети Ахил (базилика)

„Свети Ахил“ (Άγιος Αχίλλειος) е средновековна православна базилика, разположена в преспанското село Ахил (Агиос Ахилиос), на едноименния остров в Малото Преспанско езеро, Егейска Македония, Гърция.

Виж Охрид и Свети Ахил (базилика)

Свети Архангел Михаил (Охрид)

„Свети Архангел Михаил“ („Свети Архангел Михаил“) е православна църква в махалата Кошища на град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Архангел Михаил (Охрид)

Свети Наум (манастир)

„Свети Наум“ („Свети Наум“) е православен манастир в Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Наум (манастир)

Свети Никола (Любанища)

„Свети Никола“ (Свети Никола) е скална православна църква край охридското село Любанища, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Никола (Любанища)

Свети Никола Чудотворец (Охрид)

„Свети Никола“ („Свети Никола“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Никола Чудотворец (Охрид)

Свети Никола Челнички

„Свети Никола Челнички“ („Свети Никола Челнички“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Никола Челнички

Свети Никола Болнички

„Свети Никола Болнички“ (Свети Никола Болнички) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Никола Болнички

Свети Никола Геракомия

„Свети Никола Геракомия“ („Свети Никола Ѓеракомија“) е възрожденска православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Никола Геракомия

Свети Николай (София)

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е старинна православна църква, разположена в центъра на българската столица София, на ул.

Виж Охрид и Свети Николай (София)

Свети Стефан Панцир

„Свети Стефан Панцир“ или Пандзир („Свети Стефан Панцир“) е православна скална църква, разположена край град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Стефан Панцир

Свети Спас (Лескоец)

„Свето Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ („Свети Спас“) е православна църква, разположена в село Лескоец, на около два километра от Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Спас (Лескоец)

Свети Четиридесет мъченици (Охрид)

„Свети Четиридесет мъченици Севастийски“ („Свети Четириесет Маченици Севастиски“) е средновековна православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Четиридесет мъченици (Охрид)

Свети апостол Павел (летище)

„Свети апостол Павел“ (Аеродром „Свети Апостол Павле“), познато също като летище Охрид, е международно летище в Северна Македония.

Виж Охрид и Свети апостол Павел (летище)

Свети Георги (Охрид)

„Свети Георги“ („Свети Георгиј“) е възрожденска православна църква в Горна Влашка махала на Охрид, Република Македония.

Виж Охрид и Свети Георги (Охрид)

Свети Георги (Старо Нагоричане)

„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георги“ („Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е исторически православен манастир в село Старо Нагоричане, Северна Македония, основан през XI век.

Виж Охрид и Свети Георги (Старо Нагоричане)

Свети Георги (Годиве)

„Свети Георги“ („Свети Ѓорѓи“) е православна църква, разположена в село Годиве, на около 30 километра от Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Георги (Годиве)

Свети Димитър (Охрид)

„Свети великомъченик Димитър“ („Свети великомаченик Димитриј“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Димитър (Охрид)

Свети Еразъм (Охрид)

„Свети Еразъм“ („Свети Еразмо“) е православна скална църква, разположена край град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Еразъм (Охрид)

Свети Леонтий (Водочки манастир)

„Свети Леонтий“ („Свети Леонтиј“) е средновековна православна църква в струмишкото село Водоча, Република Македония, главна църква на Водочкия манастир.

Виж Охрид и Свети Леонтий (Водочки манастир)

Свети Йоан Богослов Канео

„Свети Йоан Богослов“, известна като „Свети Йоан Канео“ („Свети Јован Богослов – Канео“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Свети Йоан Богослов Канео

Сдружение против българските бандити

Сдружението против българските бандити (Udruženje protiv bugarskih bandita) е паравоенна сръбска организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация във Вардарска Македония в Кралска Югославия.

Виж Охрид и Сдружение против българските бандити

Сируля

Сируля или Сирула (Сирула) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Сируля

Сиргиан Палеолог

Сиргиан Палеолог Филантропин Комнин (Συργιάννης Παλαιολόγος Φιλανθρωπηνὸς Κοµνηνός) е византийски аристократ и пълководец от смесен гръко-кумански произход.

Виж Охрид и Сиргиан Палеолог

Симон Дракул

Симон Дракул (Симон Дракул) е писател, преводач и историк от Република Македония.

Виж Охрид и Симон Дракул

Симонида Палеологина

Симонида Палеологина (1294 – 1340) е византийска принцеса и сръбска кралица, четвърта съпруга на крал Стефан II Милутин.

Виж Охрид и Симонида Палеологина

Симеон Радев

Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония.

Виж Охрид и Симеон Радев

Симеон Молеров (революционер)

Симеон Вишанов Молеров, известен като Пръчко капитан, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.

Виж Охрид и Симеон Молеров (революционер)

Скребатно (община Охрид)

Скребатно (Скребатно) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Скребатно (община Охрид)

Скопски народен театър

Скопски народен театър е български драматичен театър, съществувал в администрирания от България Скопие по време на Втората световна война от 1941 до 1944 година.

Виж Охрид и Скопски народен театър

Скопско българско педагогическо училище

Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония.

Виж Охрид и Скопско българско педагогическо училище

Скендербей

„Скендербей“ е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев.

Виж Охрид и Скендербей

Славянски владетели

Това е списък на всички славянски владетели, както и на славянските военачалници и управители на българска служба до X-XI век.

Виж Охрид и Славянски владетели

Славяно-македонско научно и литературно дружество

Славяно-македонското научно и литературно дружество е македонистко дружество, съществувало в Санкт Петербург, Русия, от 1902 до 1917 година.

Виж Охрид и Славяно-македонско научно и литературно дружество

Славчо Бабаджанов

Позив“, 22 декември 1900 година Славчо Г.

Виж Охрид и Славчо Бабаджанов

Славка Пушкарова

Славка Георгиева Чакърова-Пушкарова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Славка Пушкарова

Славка Фиданова

Славка Фиданова (Славка Фиданова) е югославска партизанка и деятелка на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, историчка и университетска преподавателка.

Виж Охрид и Славка Фиданова

Славе Банар

Славе Банар (Славе Банар) е поет и разказвач от Северна Македония.

Виж Охрид и Славе Банар

Славейко Арсов

Славейко (Славко) Арсов Кикиридков е български революционер, ресенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Славейко Арсов

Смиле Войданов

Смиле Войданов с псевдоним Азем е български емигрантски деец и революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Смиле Войданов

Смилевски конгрес

Смилевският конгрес е конгрес на Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се от 2 до 7 май (17 до 22 април стар стил) 1903 година.

Виж Охрид и Смилевски конгрес

Сотир Кецкаров

Сотир Христов Кецкаров (Sotir Johann Keskari) е крупен български търговец от XIX век, борец за установяване на българска църква в Македония.

Виж Охрид и Сотир Кецкаров

Сотир Гулески

Сотир Гулески (Сотир Гулески) е писател и преводач от Социалистическа република Македония.

Виж Охрид и Сотир Гулески

Софроний Стоянов

Софроний Стоянов Станчев Целенков или Цоленков с псевдоними Хаджи Асенов и Цобе е български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Софроний Стоянов

Софиянци

Това е списък на известни личности, свързани с град София.

Виж Охрид и Софиянци

Спространови

Спространови са голям български род от град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Спространови

Спас Банджов

Бюст на Спас Банджов в Охрид Спас Наумов Банджов, известен като Банджо, Банджович, Бънзов, е интербригадист.

Виж Охрид и Спас Банджов

Спасението

„Спасението“ е български игрален филм (военна драма) от 1984 г.

Виж Охрид и Спасението

Списък на часовниковите кули в Северна Македония

Това е списък на часовникови кули на територията на Северна Македония.

Виж Охрид и Списък на часовниковите кули в Северна Македония

Списък на великите везири на Османската империя

Това е списък на великите везири на Османската империя.

Виж Охрид и Списък на великите везири на Османската империя

Списък на градовете в Северна Македония

Списъкт на градовете в Северна Македония включва съвременни градове с данни за населението и исторически градове.

Виж Охрид и Списък на градовете в Северна Македония

Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ

Част от делегатите на първото заседание на АСНОМ Първото заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония се провежда на 2 август 1944 година в манастира „Свети Прохор Пчински“.

Виж Охрид и Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ

Списък на делегатите на Второто заседание на АСНОМ

Списък на членовете на Президиума на АСНОМ на второто заседание Второто заседание на АСНОМ се провежда на 28 – 30 декември 1944 година.

Виж Охрид и Списък на делегатите на Второто заседание на АСНОМ

Списък на манастири на Македонската православна църква

Това е списък на манастирите и по-важните църкви под управлението на Македонската православна църква, рапределени по епархии.

Виж Охрид и Списък на манастири на Македонската православна църква

Списък на паметници на комунистическата съпротива във Вардарска Македония

Списък на паметници на комунистическата съпротива във Вардарска Македония (1941 – 1944) и на паметници на Народните герои на Югославия от Втората световна война, намиращи се на територията на съвременната Северна Македония.

Виж Охрид и Списък на паметници на комунистическата съпротива във Вардарска Македония

Списък на побратимени градове на Северна Македония

300п Тази статия е списък на побратимените градове на градовете в Северна Македония.

Виж Охрид и Списък на побратимени градове на Северна Македония

Списък на побратимени градове на България

400п Символичният ключ на Тел Авив – Яфо, връчен през април 1992 година от кмета на Тел Авив Шломо Лахат на кмета на София Александър Янчулев по повод побратимяването на двата града.

Виж Охрид и Списък на побратимени градове на България

Спиро Тончев

Спиро А.

Виж Охрид и Спиро Тончев

Серафим Макриев

Серафим Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата – Фръчковския.

Виж Охрид и Серафим Макриев

Сердарят

„Сердарят“ (на български още „Войводата“Пърличев, Григор.. Български писател. София, 1970 г. или „Арматолосът“) е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев.

Виж Охрид и Сердарят

Северна Македония

Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Виж Охрид и Северна Македония

Северномакедонска литература

Северномакедонската литература (македонска книжевност) е литературата, написана на северномакедонска литературна норма, която е официална в Северна Македония.

Виж Охрид и Северномакедонска литература

Северномакедонски българи

Българите в Северна Македония, северномакедонски българи, наричани също и македонски българи, са гражданите на Северна Македония, които са българи по национално съзнание.

Виж Охрид и Северномакедонски българи

Седмочисленици

Мозайка със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“ „Св. Наум“ край Охрид Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

Виж Охрид и Седмочисленици

Секула Алексов

Секула Христов Алексов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Секула Алексов

Търновска художествена школа

Култура на Втората българска държава Търновската художествена школа е известна във византийско-славянския свят и характерна за европейския югоизток школа.

Виж Охрид и Търновска художествена школа

Търпейца

Търпейца или Търпевица (понякога книжовно Трапезица, Трпејца) е село в Северна Македония с 358 жители.

Виж Охрид и Търпейца

Тръпко Попмаков

Тръпко Попмаков е български просветен деец от ранното Българско възраждане.

Виж Охрид и Тръпко Попмаков

Траян Мартиноски

Траян Мартиноски (Трајан Мартиноски) е поет и есеист от Република Македония.

Виж Охрид и Траян Мартиноски

Трайче Доревски

Трайко (Трайче) Христов Доревски е български общественик, публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Трайче Доревски

Трайко Славевски

Трайко Славевски (Трајко Славевски) е политик от Северна Македония.

Виж Охрид и Трайко Славевски

Трайко Дурчовски

Трайко Дурчовски (Трајко Дурчовски) е художник и поет от Северна Македония.

Виж Охрид и Трайко Дурчовски

Транспорт в Северна Македония

Транспортът е сред основните икономическите отрасли в Северна Македония.

Виж Охрид и Транспорт в Северна Македония

Трифун Костовски

Трифун Костовски (Трифун Костовски) е предприемач, политик и дарител от Северна Македония, бивш кмет на Скопие.

Виж Охрид и Трифун Костовски

Трояни

Трояни (Троjани) е бивше село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Трояни

Трето полувреме

„Трето полувреме“ е филм от 2012 година, от Република Северна Македония, с режисьор сърбина по бащина линия Дарко Митревски.

Виж Охрид и Трето полувреме

Требенища

Требенища или Требенище (Требеништа) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Виж Охрид и Требенища

Требенищки некропол

Требенищкият некропол е важен археологически обект край охридското село Требенища, Северна Македония.

Виж Охрид и Требенищки некропол

Ташко Арсов

Ташко Арсов, наречен Неофит, е български революционер, крушевски и демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Ташко Арсов

Ташмарунища

Ташмарунища или Ташморунища (произнасяно в региона Ташмарунишча, Ташмаруништа; Morunishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Ташмарунища

Танаси Насту

Атанас (Танаси) А.

Виж Охрид и Танаси Насту

Тихомир Шарески

Тихомир Шарески (Тихомир Шарески) е югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Виж Охрид и Тихомир Шарески

Тихомир Милошевски

Документ на II корпус на НОВМ, подписан от командира му Тихомир Милошевски, 30 октомври 1944 г. Тихомир Милошевски – Тикьо (Тихомир Милошевски – Тиќо) е комунистически партизанин и народен герой на Югославия, сетнешен генерал-полковник от Югославската народна армия.

Виж Охрид и Тихомир Милошевски

Тодор Попантов

Тодор Попантов Попангелов с псевдоним Любен е български революционер и просветен деец, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Тодор Попантов

Тома Давидов

Тома Костов Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Тома Давидов

Теснолинейки в България

Строежът на първата теснопътна 600 мм.

Виж Охрид и Теснолинейки в България

Темко Попов

Темистокли (Темко) Стефанов Попов или Попович (Темко Поповић; Темко Попов) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX век.

Виж Охрид и Темко Попов

Теофилакт Охридски

Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България (Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας) е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година.

Виж Охрид и Теофилакт Охридски

Теодул I

Теодул (Θεόδουλος, Теодулос) е византийски духовник, охридски архиепископ през 1056-1065 година.

Виж Охрид и Теодул I

Теодимунд

Теодимунд (Theodimund; * 450; † 479) е остготски принц и генерал.

Виж Охрид и Теодимунд

Успение Богородично (Велестово)

„Успение Богородично“ („Успение Богородично“) е православна църква, разположена в село Велестово, на около 5 километра от Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Успение Богородично (Велестово)

Училище

Училището е вид учебно заведение, което хората посещават обикновено в своите детски и младежки години, за да придобият знания.

Виж Охрид и Училище

Узунджовски панаир

Узунджовският панаир е най-големият и най-прочутият панаир в българските земи до Освобождението (1878).

Виж Охрид и Узунджовски панаир

Уиз Еър

Уиз Еър Унгария (Wizz Air Hungary Légiközlekedési) е нискотарифна авиокомпания със седалище в Будапеща.

Виж Охрид и Уиз Еър

Университет

университета в Болоня, основан през 1088 г. Университет (universitas – цяло) е място, средище за висше образование за обучение на студенти и научни изследвания, което предоставя обучение в различни научни области и при завършването му образователни и научни степени, като първоначалната е бакалавърска степен и магистърска степен, както и следдипломно обучение.

Виж Охрид и Университет

Фрънгово

Фрънгово или Фърнгово (срещат се и форми без назализъм Фъргово, Фръгово, Франгово; Frëngova) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Фрънгово

ФК Охрид

ФК Охрид е футболен клуб от град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и ФК Охрид

Фания Филева

Теофания (Фания) Филева по съпруг Молерова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Фания Филева

Фания Янева

Фания Анастасова Янева е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Фания Янева

Филип Тотю

Тодор Тодоров Станчев, известен като Филип Тотю, е български хайдутин и революционер, виден деец на българското националноосвободително движение през XIX век.

Виж Охрид и Филип Тотю

Филип Български

Филип е български патриарх, според Дюканжовия списък - първият, установил се в Охрид.

Виж Охрид и Филип Български

Филолаос Пихеон

Филолаос Анастасиу Пихеон (Φιλόλαος ΑναστασίουΠηχεών) е гръцки военен и андартски капитан, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Виж Охрид и Филолаос Пихеон

Хюсеин паша Охрили

Хюсеин паша Охрили (Ohrili Hüseyin Paşa) е османски държавник, велик везир на Османската империя.

Виж Охрид и Хюсеин паша Охрили

Хюсеин Вехби Охри

Хюсеин Вехби Охри (Hüseyin Vehbi Ohri) е османски и албански политик и общественик.

Виж Охрид и Хюсеин Вехби Охри

Христо Пържинов

Христо Димитров Пържинов е български революционер, участник в Априлското въстание през 1876 година с четата на Таньо Стоянов.

Виж Охрид и Христо Пържинов

Христо Пармаков

Христо (Дуле) З.

Виж Охрид и Христо Пармаков

Христо Попсимов

Христо Симеонов Попсимов е български поет.

Виж Охрид и Христо Попсимов

Христо Попов (юрист)

Христо Иванов Попов или Попстоянов е български политик, деец на Либералната партия, министър на правосъдието във второто и третото правителство на Васил Радославов, които управляват България от 1913 до 1918 година, член на Върховния македонски комитет.

Виж Охрид и Христо Попов (юрист)

Христо Ангелов (Охрид)

Христо Ангелов с псевдоними Доктор и Кошишчанчето е български предприемач, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Христо Ангелов (Охрид)

Христо Настев

Христо Настев с псевдоними Зюлфикар и Хр.

Виж Охрид и Христо Настев

Христо Настев (Опеница)

Христо Стоянов Настев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и югославски политик.

Виж Охрид и Христо Настев (Опеница)

Христо Сапунджиев

Христо Сапунджиев е български общественик и просветен деец от ранното Българско възраждане.

Виж Охрид и Христо Сапунджиев

Христо Силянов

Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943).

Виж Охрид и Христо Силянов

Христо Търпев

Отец Христо Търпев с псевдоним Страхил е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Христо Търпев

Христо Узунов

Христодул (Христо, Дуле) Димитров Узунов с псевдоними Арсени Мъглата, Дуле баба, Самуил Езерски, Самуил Салямо е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Христо Узунов

Христо Чорбев

Христо Чорбев е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Христо Чорбев

Христо Шикалов

Христо Шикалов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Христо Шикалов

Христо Макриев

Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата – Фръчковския.

Виж Охрид и Христо Макриев

Христо Маленков

Христо Маленков е български общественик и духовник от Македония.

Виж Охрид и Христо Маленков

Христо Бърдаров

Христо Бърдаров може да се отнася за.

Виж Охрид и Христо Бърдаров

Христо Бърдаров (капитан)

Христо Лазаров Бърдаров е български офицер, загинал в Първата световна война за свободата на Македония.

Виж Охрид и Христо Бърдаров (капитан)

Христо Бърдаров (полковник)

Христо Стоянов Бърдаров е български офицер (полковник) и адютант на царското семейство.

Виж Охрид и Христо Бърдаров (полковник)

Христофор Жефарович

Христофор Жефарович (Hristofor Žefarović; Христофор Жефаровиќ) е български зограф, гравьор, писател и поет, деец на илиризма.

Виж Охрид и Христофор Жефарович

Харалампий Радичев

Харалампий (Ламби) Стефанов Радичев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Харалампий Радичев

Харилаос Трикупис

Харилаос Трикупис (Χαρίλαος Τρικούπης) е гръцки държавник, седем пъти министър-председател между 1875 и 1895 година и лидер на една от водещите политически сили в Гърция през този период – Новата (наричана също „модернистична“) партия.

Виж Охрид и Харилаос Трикупис

Хамди Охри

Хамди бей Чоку Охри (Hamdi Bej Çoku Ohri) е виден деец на Албанското възраждане.

Виж Охрид и Хамди Охри

Хенри Брейлсфърд

Хенри Ноел Брейлсфърд или в по-старата литература Брайлсфорд (Henry Noel Brailsford) е един от най-продуктивните британски леви журналисти и писател от първата половина на XX век.

Виж Охрид и Хенри Брейлсфърд

Цветан Грозданов

Цветан Грозданов (Цветан Грозданов) е историк на изкуството, византолог и политик, академик от Република Македония.

Виж Охрид и Цветан Грозданов

Цветан Йорданов

Цветан Йорданов (роден 16 ноември 1988 година, София) е български плувец, професионален състезател по плуване на дълги разстояния и маратонско плуване в открити води.

Виж Охрид и Цветан Йорданов

Цената на града

Цената на града (Цената на градот) е игрален пропаганден филм от Социалистическа Република Македония от 1970 година.

Виж Охрид и Цената на града

Четиридесет и девета македонска дивизия на НОВЮ

Четиридесет и девета македонска дивизия на НОВЮ е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Югославия.

Виж Охрид и Четиридесет и девета македонска дивизия на НОВЮ

Четиридесет и осма македонска дивизия на НОВЮ

Четиридесет и осма македонска дивизия на НОВЮ е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Югославия.

Виж Охрид и Четиридесет и осма македонска дивизия на НОВЮ

Чеганска операция

Леринската операция, известна още и като Чеганската операцияДошкинов, П.

Виж Охрид и Чеганска операция

Шипокно

Шипокно (Шипокно) е село в Община Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Шипокно

Шести конгрес на ВМРО

Шестият общ конгрес на ВМРО се провежда от 7 до 11 февруари 1925 г.

Виж Охрид и Шести конгрес на ВМРО

Щип

Коритото на Отиня в Щип  Църквата „Свети Никола“ Щипският музей, 2010 г. Щип (Штип) е град в Северна Македония, шести по големина в страната.

Виж Охрид и Щип

Ържаново (община Струга)

Ържаново (в литературата по-често срещано като Ържано или Ѫржано, 'Ржаново) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Ържаново (община Струга)

Югозападни говори

Югозападни говори е обширна група български диалекти, говорени на територията на Република България (Софийско, Ботевградско, Самоковско, Ихтиманско, Дупнишко, Радомирско, Кюстендилско, Благоевградско, Петричко), Република Северна Македония (Малешево, Прилепско, Битолско, Мариовско, Велешко, Охридско, Стружко, Дебърско), Република Гърция (Кукушко, Воденско, Леринско, Костурско) и Република Албания (Корчанско, както и около Преспанското и Охридското езеро).

Виж Охрид и Югозападни говори

Югозападен регион (Северна Македония)

Югозападният район (Југозападен Регион) е един от осемте статистически региона на Северна Македония.

Виж Охрид и Югозападен регион (Северна Македония)

Юнак (дружество)

Българското гимнастическо дружество „Юнак“, наричано и Соколско дружество, е създадено в края на XIX век по първообраза на швейцарските гимнастически дружества и чешкото движение „Сокол“.

Виж Охрид и Юнак (дружество)

Ят

Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.

Виж Охрид и Ят

Яким Алулов

Яким Алулов е български революционер, Стружки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Яким Алулов

Яким Сапунджиев

Яким (Йоаким) Кочов Сапунджиев е български просветен и църковен деец от късното Българско Възраждане в Македония.

Виж Охрид и Яким Сапунджиев

Яким Тупарев

Яким В.

Виж Охрид и Яким Тупарев

Яким Маленков

Гробът на Наум Якимов Маленков в двора на „Света Богородица Каменско“ Йоаким (Яким) Маленков е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Яким Маленков

Яким Деребанов

Яким К.

Виж Охрид и Яким Деребанов

Янаки Космад

Янаки Космад (Ianachi Cosmad или Enache, Iani) е арумънски общественик.

Виж Охрид и Янаки Космад

Янаки Стрезов

Янаки (Яким) Георгиев (Гьорев) Стрезов е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Янаки Стрезов

Янка Каневчева

Юстиниана (Янка) Апостолова Герджикова, по баща Каневчева, е българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Янка Каневчева

Янко Добринов

Янко Димитров Добринов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Янко Добринов

Мюртеза Алиу

Декларацията за независимост на Албания с подписа на Алиу Мюртеза Алиу, известен и като Мюртеза Али Струга или Мюртеза Дибра (Myrteza Aliu, Myrteza Ali Struga, Myrteza Dibra), е албански лекар, общественик, просветен и политически деец.

Виж Охрид и Мюртеза Алиу

Мустафа Бушати

Мустафа Бушати (Бушатли) е полунезависим албански паша на Шкодра през 1815-1831 година, последният от династията Бушати.

Виж Охрид и Мустафа Бушати

Мурад I

Мурад I (مراد), известен и с прозвището Худавендигяр („Богоподобни“), е османски владетел, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година.

Виж Охрид и Мурад I

Музеи в Северна Македония

Това е списък на музеите в Северна Македония.

Виж Охрид и Музеи в Северна Македония

Маргарит Димзов

Маргарит Георгиев Димзов или Димза (Μαργαρίτης Δήμιτσας, Маргаритис Димицас) е виден гръцки историк и филолог.

Виж Охрид и Маргарит Димзов

Мария (съпруга на Иван Владислав)

Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.

Виж Охрид и Мария (съпруга на Иван Владислав)

Марко Бошнаков

Марко Иванов Бошнаков, срещан и като Бошняков, е български революционер – анархист, участник в Солунските атентати.

Виж Охрид и Марко Бошнаков

Марко Лерински

Георги Иванов Георгиев (Гюров), известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Марко Лерински

Мадона (певица)

Мадона Луиз Чиконе (Madonna Louise Ciccone), по-известна само като Мадона (Madonna), е американска певица.

Виж Охрид и Мадона (певица)

Македонска имиграция в България

Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.

Виж Охрид и Македонска имиграция в България

Македонска православна църква – Охридска архиепископия

Македонската православна църква – Охридска архиепископия (Македонска православна црква — Охридска архиепископија) е поместна православна църква в Република Северна Македония, обособила се като самостоятелна църковна организация през 1945 година и самопровъзгласила се за автокефална църква на 17 юли 1967 година в Охрид, в рамките на тогавашна СФР Югославия.

Виж Охрид и Македонска православна църква – Охридска архиепископия

Македонски ПЕН център

Македонският ПЕН център е неправителствена организация, клон на Международния ПЕН център за Северна Македония.

Виж Охрид и Македонски ПЕН център

Македонски железници

Поглед над ЖП гара Скопие, 2011 г. ЖП гара Прилеп, 2012 г. ЖП гара Райко Жинзифов, 2005 г. Македонски железници (Македонски железници) е държавно предприятие, собственост на правителството на Република Северна Македония, управляващо железопътната инфраструктура в Република Северна Македония.

Виж Охрид и Македонски железници

Македонски научен институт

Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.

Виж Охрид и Македонски научен институт

Македония (дружество)

Академичното дружество „Македония“ е продължение на Академичното дружество на македонско-одринските студенти в Женева, Швейцария (1904-1915).

Виж Охрид и Македония (дружество)

Македония (провинция)

Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.

Виж Охрид и Македония (провинция)

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Охрид и Македоно-одринско опълчение

Мал Свети Климент

„Мал Свети Климент“ („Мал Свети Климент“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Мал Свети Климент

Малък Дервент

Носия от Малък Дервент, Бургаски етнографски музей Малък Дервент (Μικρό Δέρειο, Микро Дерио, катаревуса: Μικρό Δέρειον, Микро Дерион) е село в дем Софлу, Западна Тракия, Гърция, с 255 жители (2001).

Виж Охрид и Малък Дервент

Мали Свети Врачи

„Свети Безсребреници Козма и Дамян“ или „Мали Свети Врачи“ (Мали Свети Врачи) е средновековна православна църква в град Охрид, Северна Македония, обаявена за паметник на културата.

Виж Охрид и Мали Свети Врачи

Мали Влай

Мали Влай или понякога книжовно Мали влах(Мали Влај; Ermëz) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Мали Влай

Малесия (Стружко)

Малесията на картата на Северна Македония. Имената са изписани на македонска книжовна норма Малесия (Малесија) е историко-географска област в югозападната част на Северна Македония.

Виж Охрид и Малесия (Стружко)

Манастирски манастир

Манастирският манастир „Свети Никола“ (Манастирски манастир „Свети Никола“) е средновековен манастир, край мариовското село Манастир, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Охрид и Манастирски манастир

Манол Караманов

Манол Григоров Караманов или Караман войвода е български офицер (полковник), революционер, войвода на Македонския комитет.

Виж Охрид и Манол Караманов

Мислодежда

Мисло̀дежда (Мислодежда; Misllodezhdi) е село в Северна Македония, в Община Струга, разположено в югозападните поли на планината Караорман.

Виж Охрид и Мислодежда

Мислешево

Мислешево или Мишлешево (Мислешево) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Мислешево

Мишо Юзмески

Мишо Юзмески (Мишо Јузмески) е писател, публицист и фотограф от Северна Македония.

Виж Охрид и Мишо Юзмески

Митрополит

Митрополи́т (μητροπολίτης) е най-старата епископска титла в Църквата.

Виж Охрид и Митрополит

Михаил Охридски

Михаил, наричан също Максим (Μιχαήλ), е византийски духовник, охридски архиепископ от 1120 допреди 1143 година.

Виж Охрид и Михаил Охридски

Михаил Скопаков

Михаил (Миле) Г.

Виж Охрид и Михаил Скопаков

Михаил и Евтихий

Михаил Астрапас и монахът Евтихий (Μιχαήλ Αστραπάς και Ευτύχιος) са византийски художници от Солун, представители на така наречения Палеологов ренесанс във византийското изкуство.

Виж Охрид и Михаил и Евтихий

Михаил Бодлев

Михаил Бодлев или Бодле (Μιχαήλ Ποτλής, Михаил Потлис) е гръцки учен и политик от български произход, професор по църковно право.

Виж Охрид и Михаил Бодлев

Михаил Друмеш

Михаил Друмеш (Mihail Drumeș) е румънски писател – драматург, романист и автор на къси разкази, от периода между двете световни войни.

Виж Охрид и Михаил Друмеш

Михо Михов

Михо Димитров Михов е български офицер и дипломат, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия.

Виж Охрид и Михо Михов

Милан Матов

Милан Апостолов Матов с псевдоними Дантон и Раковски е български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, председател и окръжен войвода на Битолския окръжен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1907 до 1911 година.

Виж Охрид и Милан Матов

Моша Пияде

Мо́ша Пия́де или Моше Пияде (Moša Pijade) с псевдоним Чичо Янко (Чича Јанко) е виден деец на югославското партизанско движение, близък съратник на Йосип Броз Тито, генерал-майор от Югославската народна армия, сръбски и югославски художник, журналист, държавен деец на Югославия след Втората световна война, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Виж Охрид и Моша Пияде

Мощи

Мощехранителницата и черепа на Свети Ив от Кермартин (1253-1303) в Трегуе, Бретан, Франция Мощите (reliquiae, останки) са тялото или нетленна частица от тялото на човек, обявен за светец от християнската църква.

Виж Охрид и Мощи

Мороища

Мороища или Моровища или Моронища или Морунища (произнасяно в региона Моройшча, Мороишта; Moronishti) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Мороища

Мешеища

Мешеища или понякога книжовно Мешевища (произнасяно в местния говор Мешеишча, Мешеишта) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Виж Охрид и Мешеища

Методи Патчев

Методи Якимов Патчев, наречен Попчето и дядо Христо, е български революционер и прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Методи Патчев

Методи Митевски

Методи Митевски с псевдоним Брицо е югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Виж Охрид и Методи Митевски

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Виж Охрид и Методий

Методий Охридски (екзархийски митрополит)

Методий е висш български православен духовник, охридски митрополит на Българската екзархия от 1897 до 1909 година.

Виж Охрид и Методий Охридски (екзархийски митрополит)

Методий Дебърско-Кичевски

Гробът на Методий Дебърско-Кичевски в „Света Богородица Каменско“ Методий (Методиј Дебарско-кичевски) е духовник на Македонската православна църква, дебърско-кичевски митрополит от 1968 до 1976 година.

Виж Охрид и Методий Дебърско-Кичевски

Междусъюзническа война

Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Виж Охрид и Междусъюзническа война

Международна асоциация на студентите по история

Международната асоциация на студентите по история (International Students of History Association, съкр. ISHA) е международна неправителствена организация със седалище в Цюрих.

Виж Охрид и Международна асоциация на студентите по история

Мелетий I Охридски

Мелетий е православен духовник, охридски архиепископ около 1637 година.

Виж Охрид и Мелетий I Охридски

Мелетий Преспански и Охридски

Свети Никола Чудотворец“ в Долна Влашка махала в Охрид с името на митрополит Мелетий, 1863 г. Мелетий (Μελέτιος, Мелетиос) е гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 9 април 1860 до 1879 година.

Виж Охрид и Мелетий Преспански и Охридски

Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879 година

Мемоарът на българи от Македония е обръщение към Великите сили от 19 декември 1879 година, подписано от 102 македонски българи, с което се иска създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.

Виж Охрид и Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879 година

Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година

Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година е протестен документ на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, отпечатан във вестник „Родина“, излизащ в Скопие и редактиран от Георги Баждаров, Ангел Томов и Христо Матов.

Виж Охрид и Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година

История на евреите по българските земи

Историята на евреите по българските земи започва още през II век, когато след втората юдейско-римска война евреи се заселват по българските земи, като вероятно са били разселени от римляните на Балканите от района на Близкия изток.

Виж Охрид и История на евреите по българските земи

История на Българската православна църква

Историята на Българската православна църква обхваща историята на всички просъществували православни религиозни институции, обединяваща православните българи в страната и извън нея от покръстването до наши дни.

Виж Охрид и История на Българската православна църква

Исай Чудов

Исай Николов Чудов с псевдоним Спартак е български просветен деец, писател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Исай Чудов

Исай Макриев

Исай (Исая, Исак, Исакий, Исаче) Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата – Фръчковския.

Виж Охрид и Исай Макриев

Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)

Италианската окупационна зона на Балканите (1941 – 1943) по време на Втората световна война е определена на преговори между Фашистка Италия и Третия райхвъв Виена през април 1941 г., като демаркационната линия определяща границите ѝ става известна като „Виенска линия“.

Виж Охрид и Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)

Ихсан Мурад

Ихсан Мурад (Ihsan Murad) е османски и албански политик и общественик.

Виж Охрид и Ихсан Мурад

Ивац

Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X и началото на XI век, вероятно близък родственик на КомитопулитеАндреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен.

Виж Охрид и Ивац

Иван Капчев

Акт на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „вождъ Иванъ Капчевъ“ Иван Илиев Капчев е български революционер от Македония.

Виж Охрид и Иван Капчев

Иван Киселинов

Иван Христов Киселинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Киселинов

Иван Охридчанин

Иван Димитриевич Охридчанин (Йоан Димитриевич Охридянин, Йоан Х. Охридский, монахЙоаникий Охридянин) е български възрожденец, книжовник и преводач от Македония.

Виж Охрид и Иван Охридчанин

Иван Асен II

Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.

Виж Охрид и Иван Асен II

Иван Атанасов – Инджето

Иван (Иванчо) Атанасов, наречен Инджето, известен още и като Иванчо войвода, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.

Виж Охрид и Иван Атанасов – Инджето

Иван Абрашев

костницата в Разград с името на Иван Абрашев и другите загинали Таньови четници Иван Христов Абрашев, наричан още Охридлията и Аркадаша, е български революционер, участник в Априлското въстание през 1876 година с четата на Таньо Стоянов.

Виж Охрид и Иван Абрашев

Иван Наумов Алябака

Иван Наумов, наречен Оровчанов и Алябака или Алябако, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

Виж Охрид и Иван Наумов Алябака

Иван Нелчинов

Иван Николов Нелчинов с псевдоними Елеонски и Шишман е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Нелчинов

Иван Стойков

Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.

Виж Охрид и Иван Стойков

Иван Снегаров

Иван (Януш) Йончев Снегаров е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.

Виж Охрид и Иван Снегаров

Иван Точко

Иван Климентов Точко (Иван Точко) е писател, журналист и драматург от Социалистическа Република Македония.

Виж Охрид и Иван Точко

Иван Чакулев

Иван (Йонче) Недев Чакулев е български революционер, преспански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Чакулев

Иван Златарев (революционер)

Иван (Йонче) Димитров Златарев е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Златарев (революционер)

Иван Битраков (революционер)

Портрет на Битраков от Тодор Факиров, 1911 г. Иван Михайлов Битраков с псевдоним Зима е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Иван Битраков (революционер)

Иван Групчев

Иван Христов Групчев Топалчев с псевдоними КЛМН, КЛМ и Салямо, Селимо, Селямо и Z е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Групчев

Иван Генадиев

Иван Генадиев, наречен Хармосин, е български общественик, учител и писател, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Иван Генадиев

Иван Дельов

Иван Дельов или Делов, наречен Спартак, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Дельов

Иван Лимончев

Иван Христов Лимончев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Лимончев

Иван Йосифчев

Иван Андроников Йосифчев е български македонски емигрантски деец, активист на Върховния македоно-одрински комитет, свързан с Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Иван Йосифчев

Иванча (област Търговище)

Ива̀нча е село в Североизточна България.

Виж Охрид и Иванча (област Търговище)

Иванка Моралиева

Иванка Моралиева е българска плувкиня, състезаваща се основно в дисциплина свободен стил открито плуване и плувен маратон.

Виж Охрид и Иванка Моралиева

Игор Иванов - Изи

Игор Иванов – Изи е кинорежисьор от Северна Македония.

Виж Охрид и Игор Иванов - Изи

Избища (община Ресен)

Избища (Избишта) е село в община Ресен, Северна Македония.

Виж Охрид и Избища (община Ресен)

Икономика на Северна Македония

Магистрала Е65 Стопанска банка е най-голямата банка в Република Македония ТЕЦ „Неготино“, топлоелектрическа централа на дизелово гориво Икономиката на Северна Македония е отворена пазарна икономика.

Виж Охрид и Икономика на Северна Македония

Иларион Мъгленски

Иларион (Ιλαρίων) е православен духовник, първият засвидетелтван епископ на Мъгленска епархия от XII век, обявен за светец в лика на светителите заради борбата му с еретиците.

Виж Охрид и Иларион Мъгленски

Илия Филипче

Илия Ставрев Филипче (Илија Ставрев Филипче) е политик от Северна Македония.

Виж Охрид и Илия Филипче

Илия Чобанов

Илия (Илче) Чобанов или Чобан е български общественик от Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Илия Чобанов

Илия Иванов (революционер)

Илия Иванов Шилегаров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Илия Иванов (революционер)

Илия Божилов (актьор, р. 1943)

Илия Димитров Божилов е български театрален актьор.

Виж Охрид и Илия Божилов (актьор, р. 1943)

Илия Йосифов (революционер)

Илия Йосифов Митрев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Илия Йосифов (революционер)

Илинденска организация

Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 година.

Виж Охрид и Илинденска организация

Илинденско-Преображенско въстание

Автономия“, който обявява за началото на въстанието Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Виж Охрид и Илинденско-Преображенско въстание

Илинка Митрева

Илинка Митрева (Илинка Митрева) е учен и политик от Социалдемократическия съюз на Македония, министър на външните работи в правителството на СДСМ от 2002 година до 2006 година.

Виж Охрид и Илинка Митрева

Жърнов

Жърнов – скица от Феликс Каниц Солидните кули на крепостта Жърнов подобни на друга българска крепост – Охридската, преди да бъдат взривени от сръбския крал Подобната на Жърнов, но по-голяма и оцеляла до днес крепост построена от българите в Охрид Жърнов (ср.

Виж Охрид и Жърнов

Живко Оджаков

Живко Г.

Виж Охрид и Живко Оджаков

Живко Чинго

Живко Чинго (Живко Чинго) е писател от Социалистическа Република Македония.

Виж Охрид и Живко Чинго

Зюхди Охри

Декларацията за независимост на Албания с подписа на Охри (вдясно) Зюхди бей Охри (Zyhdi bej Ohri) е албански политик и общественик.

Виж Охрид и Зюхди Охри

Застрахователно дружество „България“

Сградата на застрахователното дружество в Русе На 1 октомври през 1891 г.

Виж Охрид и Застрахователно дружество „България“

Застраховане

Застраховането е дейност, при която застрахователни компании набират средства от физически и юридически лица и се задължват да осигурят застрахователно покритие през периода на застраховката, като при настъпване на риск, изплащат обезщетение или плащане.

Виж Охрид и Застраховане

Зафир Белев

Зафир Георгиев (Гьорчев) Белев е български възрожденец и революционер от Македония.

Виж Охрид и Зафир Белев

Захарий II Химарски

Захарий (Ζαχαρίας, Захариас) е православен духовник, епископ на Охридската архиепископия.

Виж Охрид и Захарий II Химарски

Захарий Охридски

Захарий е православен духовник, охридски архиепископ около 1460 година.

Виж Охрид и Захарий Охридски

Завой (община Охрид)

Завой (Завој) е село в община Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Завой (община Охрид)

Заграчани

Заграчани или Загръчани, или Заградчани (Заграчани; Загратчани, Zagraçani) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Заграчани

Заговор на Коста Паница

Заговорът на Коста Паница е неуспешен и зле организиран опит за военен преврат в Княжество България, извършен под ръководството на военния съдия майор Коста Паница през януари 1890 година.

Виж Охрид и Заговор на Коста Паница

Збъжди

Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, Збажди; Zbazhda) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Збъжди

Зисо Попов

Живко (Зисо) Москов Николов Попов е български военен и революционер, Бабчорски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Зисо Попов

Зоран Ковачевски

Зоран Ковачевски (Зоран Ковачевски) е юрист и писател, романист от Република Македония.

Виж Охрид и Зоран Ковачевски

Зоран Ставрески

Зоран Ставрески (Зоран Ставрески) е политик от Северна Македония, вицепремиер в правителствата на Никола Груевски и Емил Димитриев, министър на финансите от 2009 до 2016 г.

Виж Охрид и Зоран Ставрески

Зографски манастир

„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.

Виж Охрид и Зографски манастир

Бърчево (община Струга)

Бърчево или Бърчово (Брчево; Bruqeva) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Бърчево (община Струга)

Българска духовна дружина

Българската духовна дружина е българска просветна организация, формирана в 1864 година в османската столица Цариград, целяща да подпомага българското просветно дело.

Виж Охрид и Българска духовна дружина

Българска матица

„Летоструй“ за 1912 година Българска матица е обществено-културна организация на българите в Османската империя, съществувала в периода 1909 – 1912 година със седалище в столицата Цариград.

Виж Охрид и Българска матица

Български акционни комитети

Българските акционни комитети са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година и подготвили анексията на по-голямата част от областта от България след разгрома на Кралство Югославия и Гърция от Германия по време на Втората световна война.

Виж Охрид и Български акционни комитети

Български беломорски флот

Кавала, пристанището – базата на Беломорската флотилия, жълтата сграда над него е българската комендатура. Българският беломорски флот се състои от военноморските сили и средства, и бреговата охрана, разположени по крайбрежието на Бяло море по времето, когато Беломорска Тракия и източна Беломорска Македония влизат в държавните граници на България.

Виж Охрид и Български беломорски флот

Български диалекти

Ятовата граница – най-важната българска диалектна изоглоса oclc.

Виж Охрид и Български диалекти

Български комитати

Комитатите са административно-териториални единици по времето на Първата българска държава.

Виж Охрид и Български комитати

Български народни песни (сборник)

„Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на българското землище, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга.

Виж Охрид и Български народни песни (сборник)

Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)

България и земите под българско управление по време на Втората световна война Германска етнографска карта на Югославия от 1940 г. Македонците са показани като отделна общност, претендирана от българи и сърби, но е посочено, че като цяло са причислявани към българите.

Виж Охрид и Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Виж Охрид и България

България (тема)

Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година Тема България е византийска военно-административна единица по време на византийската власт в България (1018 – 1185).

Виж Охрид и България (тема)

България във Втората световна война

Анексирани и администрирани от Царство България територии по време на Втората световна война Административни области и околии в Царство България 1941 – 1944 г. Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г.

Виж Охрид и България във Втората световна война

Българо-сръбски войни (Средновековие)

Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др.

Виж Охрид и Българо-сръбски войни (Средновековие)

Българо-сръбски договор (1912)

„Спорната зона“ в Македония (карта на френски език) Българо-сръбският договор, сключен на 29 февруари (13 март по нов стил) 1912 година, е таен договор за военна взаимопомощ между Царство България и Кралство Сърбия, един от основополагащите документи на Балканския съюз.

Виж Охрид и Българо-сръбски договор (1912)

Българо-византийски войни

Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.

Виж Охрид и Българо-византийски войни

Будва

мини Будва (Будва) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора.

Виж Охрид и Будва

Бунтове на българи срещу османския кръвен данък

„Българи“, гравюра от Феликс Каниц Бунтовете на българите срещу кръвния данък по време на османското владичество са противопоставяне със сила от българското население срещу отнемането и потурчването на децата им от османската власт с наложения от нея кръвен данък върху завладените християнски народи (на осм.

Виж Охрид и Бунтове на българи срещу османския кръвен данък

Бранко Младенович

Бранко Младенович (Branko Mladenović) е родоначалник на династията Бранковичи и властел при Стефан Душан.

Виж Охрид и Бранко Младенович

Бранкович

Герб нa династията Бранковичи Бранковичи /названието им е възприето в историографията от „Царството на славяните“ на Мавро Орбини са владетелска сръбска династия на части от западните български и сръбски земи през XIV и XV век.

Виж Охрид и Бранкович

Бранник

„Бранник“ е профашистка младежка организация в България в периода 1940 – 1944 г.

Виж Охрид и Бранник

Бриги

ВръхХоломон, планински регион в и около Мигдония. Бриги (Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани.

Виж Охрид и Бриги

Брод (община)

Брод (Општина Македонски Брод) е община, разположена в западната част на Северна Македония със седалище едноименният град Брод (Македонски Брод).

Виж Охрид и Брод (община)

Бадмингтонс

„Бадмингтонс“ е легендарна пънк и ъндърграунд група от Скопие.

Виж Охрид и Бадмингтонс

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Виж Охрид и Балканска война

Балкански съюз

Български войски, 1912 Балканският съюз е антиосманска военна коалиция, формирана в навечерието на Балканската война от България, Сърбия, Гърция и Черна гора.

Виж Охрид и Балкански съюз

Балканика (литературна награда)

Наградата „Балканика“ е международна литературна награда за писатели от Балканите.

Виж Охрид и Балканика (литературна награда)

Битка при Сетина

Битката при Сетина е поражението, което българският цар Иван Владислав търпи през есента на 1017 г.

Виж Охрид и Битка при Сетина

Битка при Траянови врата

Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г.

Виж Охрид и Битка при Траянови врата

Битка при Битоля (1015)

В битката при Битоля (наричана още битка в Пелагонийското поле) през есента на 1015 г.

Виж Охрид и Битка при Битоля (1015)

Битолска българска класическа гимназия

Учители в Битолската българска гимназия. Наум Темчев – директор, Тойкова, Никола Гърков, Ладева и други. Преди 1900 г. Учители в гимназията в 1900 г. Третият прав от ляво надясно е Наум Темчев.

Виж Охрид и Битолска българска класическа гимназия

Битолски университет

Битолският университет „Свети Климент Охридски“ е вторият по големина и престижност университет в Северна Македония.

Виж Охрид и Битолски университет

Битолски румънски лицей

Битолският румънски лицей (Liceul Român din Bitolia) е средно образователно заведение, съществувало в Битоля, Османската империя, от 1880 до 1913 година.

Виж Охрид и Битолски румънски лицей

Битолски революционен окръг

Печат на Битолския революционен окръг на ВМОРО Призовка от Втори революционен окръг за внасяне в касата на Македоно-одринските тайни революционни комитети на 40 турски лири, 27 юли 1900 г.

Виж Охрид и Битолски революционен окръг

Биджево

Биджево или Биджово (Биџево; Bixhova) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Биджево

Бил Павлески

Бил Павлески (Бил Павлески) е политик от Северна Македония.

Виж Охрид и Бил Павлески

Босилеград

Босѝлеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България.

Виж Охрид и Босилеград

Боянска църква

Боянската църква „Св.

Виж Охрид и Боянска църква

Бошко Смакьоски

Бошко Смакьоски (Бошко Смаќоски) е поет, разказвач, романист, драматург и детски писател от Република Македония.

Виж Охрид и Бошко Смакьоски

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Виж Охрид и Борис I

Борис Карадимчев

Борис Климентов Карадимчев е известен български композитор на филмова и поп музика, дългогодишен художествен ръководител на детския хор „Пим-Пам“, професор в НАТФИЗ.

Виж Охрид и Борис Карадимчев

Борис Колчев

Борис Борисов Колчев е български политик, екзекутиран през 1945 г.

Виж Охрид и Борис Колчев

Борис Охридски

Борис е висш български православен духовник, охридски и преспански митрополит на Българската екзархия от 1910 до 1913 година и отново в годините на Първата световна война от 1915 до 1918 година.

Виж Охрид и Борис Охридски

Борис Сарафов

Борис Петров Сарафов е български военен и революционер, войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Борис Сарафов

Борис Чипан

Борис Чипан (Борис Чипан) е виден архитект, редовен професор в Архитектурния факултет на Скопския университет.

Виж Охрид и Борис Чипан

Борис Бояджиски

Борис Димков Бояджиски (Борис Бојаџиски) е югославски писател, сценарист, автор на разкази, пиеси и преводач.

Виж Охрид и Борис Бояджиски

Борис Владимирович

Бори́с Влади́мирович (986 – 24 юли 1015), при покръстването си получил името Роман, е княз на Ростов (ок. 1010 – 1015), син на княза на Киев Владимир I, както свидетелства Началната руска летопис, „от българка“ (от болгарыни) – вероятно българска принцеса.

Виж Охрид и Борис Владимирович

Борислав Пекич

Борислав Пекич (Борислав Пекић) е сръбско-черногорски писател, автор на романи, разкази, есета, драматургични произведения, филмови сценарии.

Виж Охрид и Борислав Пекич

Боровец (община Струга)

Боровец или Бороец (Бороец; Boroveci) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Боровец (община Струга)

Богдан Филов

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик.

Виж Охрид и Богдан Филов

Боговица

Боговица (Богојци; Bogovica) е село в Северна Македония, в община Струга, разположено в югозападните поли на планината Караорман.

Виж Охрид и Боговица

Божидар Прокич

Божидар Прокич (Божидар Прокић) е сръбски историк медиевист известен със спорните си трудове за българския цар Самуил и неговата държава.

Виж Охрид и Божидар Прокич

Божидар Братоев

Божидар Братоев (Bojidar Bratoev) е цигулар и диригент.

Виж Охрид и Божидар Братоев

Болонски псалтир

Болонският псалтир е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Болонския университет (№ 2499).

Виж Охрид и Болонски псалтир

Бомбардировки над България през Втората световна война

Изтребител Месершмит (Me-109G) Поразена „Летяща крепост“ Б-24 „Освободител“ Бомбардировките над България са поредица от нападения на британските, американските, съветските и югославските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г.

Виж Охрид и Бомбардировки над България през Втората световна война

Бончо Василев

Бончо Боцев Василев е български военен, капитан, и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Бончо Василев

Бонифаций III (Монферат)

Бонифаций III Палеолог (Bonifacio III Paleologo, * 10 август 1426, † 1494) е маркграф на Монферат от 1483 г.

Виж Охрид и Бонифаций III (Монферат)

Боемунд I Антиохийски

Боемунд I (1058 – 1111 г.), (или Боемон, Bohemond I, изписван и като Bohemund, Boamund) е нормански благородник, принц на Таранто и княз на Антиохийското княжество.

Виж Охрид и Боемунд I Антиохийски

Беласишка битка

Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχη τουΚλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г.

Виж Охрид и Беласишка битка

Беломорец (1912)

„Беломорец“ е български вестник, близък до идеите на ВМОРО Излизането на първия му брой на 2 ноември съвпада с влизането на българските войски в окупирания ден по-рано от гръцката армия Солун по време на Балканската война.

Виж Охрид и Беломорец (1912)

Въстание на Петър Делян

Териториален обхват на въстанието на Петър Делян Въстанието на Петър Делян е въстание от 1040 – 1041 г.

Виж Охрид и Въстание на Петър Делян

Въстание на комитопулите

Въстанието на комитопулите е движението срещу Византия, което се заражда в периода 969 – 976 г.

Виж Охрид и Въстание на комитопулите

Въстание на Георги Войтех

Въстанието на Георги Войтехпрез 1072 г.

Виж Охрид и Въстание на Георги Войтех

Вътрешна македонска революционна организация

Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националноосвободителна организация на българите в Македония.

Виж Охрид и Вътрешна македонска революционна организация

Въведение Богородично (Охрид)

„Въведение Богородично“ („Воведение Богородично“) е скална православна църква в рибарската махала Канео в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Въведение Богородично (Охрид)

Въведение Богородично (пояснение)

Въведение Богородично може да се отнася до.

Виж Охрид и Въведение Богородично (пояснение)

Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия

Учителите и първият випуск на гимназията, 1886 г. Учениците от VII клас в 1889 г. Георги Кандиларов, Божил Райнов и ученици от първия випуск на гимназията, София, 1926 г. Това е списък с всички завършили VII клас, с матура и зрелостно свидетелство или със свидетелство за завършен клас, в Солунската българска мъжка гимназия по книгата на Георги Кандиларов, бивш директор на гимназията, „Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии)“, 1930 година.

Виж Охрид и Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия

Вълкашин

Вълкашин (Vukašin Mrnjavčević) е средновековен сръбски владетел в периода от 1365 до 1371 година и баща на крал Марко, известен повече като Крали Марко.

Виж Охрид и Вълкашин

Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)

Външната политика на Княжество България през 1887–1894 година преследва утвърждаване на националния суверенитет чрез международно признаване на княз Фердинанд, ликвидиране на османските претенции над Южна България, преодоляване на търговските ограничения на Берлинския договор, консолидиране и приобщаване на българската народност в Македония.

Виж Охрид и Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)

Вси Светии (Лешани, 1452)

„Вси Светии“ („Си Свети“) е православна църква, разположена в Лешанския манастир, край село Лешани, на около 25 километра от Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Вси Светии (Лешани, 1452)

Вук Бранкович

Косовското деспотство (1373 – 1395) в границите му след усвояването на земите на Никола Алтоманович на запад от княз Лазар и Вук Бранкович Вук Бранкович (Вук Бранковић) е деспот, душанов властел и самостоятелен владетел на земите на днешно Косово със Скопско, включително и град Скопие след края на Душановото царство – 1371 г.

Виж Охрид и Вук Бранкович

Втора оперативна зона на НОВ и ПОМ

Втора оперативна зона на НОВ и ПОМ е създадена с наредба на Главния щаб на народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония от март 1943 година, а официалното и създаване е на 20 май 1943 година.

Виж Охрид и Втора оперативна зона на НОВ и ПОМ

Връбник

Връбник (произношене в местния говор Върник в самото село или Върбник в околните селища; Vërnik, Върник, членувано Verniku, Вернику; Βερνίκι, Верники) е село в Албания, в община Девол, област Корча.

Виж Охрид и Връбник

Вранища

Икона на Свети Димитър от църквата „Света Богородица“. Вранища (Враништа; Vranishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Вранища

Время (вестник)

„Время“ е български цариградски седмичен вестник, издаван в периода между 1865 и 1867 г.

Виж Охрид и Время (вестник)

Васил Янев

Васил Янев с псевдоним Зимба е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Васил Янев

Васил Диамандиев

Васил Иванов Диамандиев е български просветен деец, общественик, политик и революционер, личен познат и съидейник на Георги Раковски, привърженик на идеята за единно въстание през 1876 г.

Виж Охрид и Васил Диамандиев

Василий Охридски

Василий ІV Охридски (Βασίλειος Αχριδηνός, Василиос Ахридинос, Βασίλειος Αχρίδος, Василиос Ахридос) е византийски православен духовник от XII век, богослов, ретор, солунски митрополит (1145-1169).

Виж Охрид и Василий Охридски

Василий Велики

Василий Велики (Μέγας Βασίλειος, известен също и като Василий Кесарийски (Βασίλειος Καισαρείας), е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов.

Виж Охрид и Василий Велики

Василка Размова

Извезаното от охридските учителки въстаническо знаме, на което е изобразена девойка с българското знаме Четата на войводата Петър Чаулев с извезаното от охридските учителки въстаническо знаме Василка Костова Размова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Василка Размова

Ванчо Николески

Ванчо Николески (Ванчо Николески) е детски писател от Социалистическа Република Македония.

Виж Охрид и Ванчо Николески

Вангел Коджоман

Вангел Коджоман (Вангел Коџоман) е виден художник от Република Македония.

Виж Охрид и Вангел Коджоман

Вапила

Вапила (Вапила) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Вапила

Вишни

Вишни или Вишне (Вишни; Vishnja) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Вишни

Вишово

Вишово или Вишево (Вишово) е бивше село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Вишово

Виа Егнация

Виа Егнация при Радожда, Северна Македония Античният път Виа Егнатия. Виа Егнация (Via Egnatia; Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е сред най-известните военни пътища, построени от древните римляни през 145 г.

Виж Охрид и Виа Егнация

Византийско владичество над българските земи

Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11.

Виж Охрид и Византийско владичество над българските земи

Вила „Биляна“

Вила „Биляна“ (Вила „Билјана“) е вила на държавния глава с комплекс от вили и на други официални лица в Охрид, Република Северна Македония.

Виж Охрид и Вила „Биляна“

Виолета Ачкоска

Виолета Ачкоска (Виолета Ачкоска) е историчка от Северна Македония.

Виж Охрид и Виолета Ачкоска

Владимир Каваев

Владимир Якимов Каваев e български лекар, хирург, участник в Октомврийската революция в Русия в 1917 година.

Виж Охрид и Владимир Каваев

Владимир Панков

Владимир Панков (Владимир Паунковски) е политик от Северна Македония с българско самосъзнание, председател на Сдружение Радко.

Виж Охрид и Владимир Панков

Владимир Попанастасов

Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл.

Виж Охрид и Владимир Попанастасов

Владимир Бояджиев

Владимир Якимов Бояджиев, наричан Момзен, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Владимир Бояджиев

Водочки манастир

Водочки манастир „Свети Леонтий“ (Водочки манастир „Свети Леонтиј“) е православен манастир в Северна Македония.

Виж Охрид и Водочки манастир

Воден

Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.

Виж Охрид и Воден

Войсил (деспот)

Войсил е средновековен български аристократ от династията Смилец, живял през XIII-XIV век.

Виж Охрид и Войсил (деспот)

Волино

Волино (Волино) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Виж Охрид и Волино

ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство

Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Северна Македония.

Виж Охрид и ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство

Вевчани

Вѐвчани (варианти на името Вехчани, Весчани, Вевчани) е село в югозападната част на Северна Македония, център на едноименната община, в която е единственото населено място.

Виж Охрид и Вевчани

Вельо Милошев

Описание на Милошев във вестник „Източно време“, 26 януари 1874 г., година VІ, брой 3, стр. 3 - 4. Вельо (Велю) Милошев Младенов, известен като РесенчетоТемелски, Христо.

Виж Охрид и Вельо Милошев

Велгощи

Велгощи (в местния говор Велгошчи, Велгошти) е село в община Охрид, Северна Македония с 2243 жители (2002).

Виж Охрид и Велгощи

Велик е нашият войник

„Велик е нашият войник“ е един от най-популярните български маршове и военни песни, някога марш на Двадесет и трети пехотен шипченски полк, понастоящем химн на Българската армия.

Виж Охрид и Велик е нашият войник

Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.

Виж Охрид и Велико Търново

Велмей

Велмей или Велме или Велмен (Велмеј) е село в община Дебърца на Северна Македония, в едноименната историко-географска област Дебърца.

Виж Охрид и Велмей

Велестово

Велестово (Велестово) е село в Община Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Велестово

Велеща

Велеща (произнасяно в региона Велешча, Велешта; Veleshta) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Велеща

Вениамин Таушанович

Вениамин (Венијамин) е сръбски духовник, бихачки (1925 - 1934), злетовско-струмишки (1929 - 1934) и браничевски епископ (1934 - 1952) на Сръбската православна църква.

Виж Охрид и Вениамин Таушанович

Вене Богославов

Вене Богославов (1932Збирка решенихзадатака из математике I, 28 издање (2001), Завод за уџбенике и наставна средства - Београд, Бележки за автора, с.364 – 14 юли 2015) е един от прочутите математици в Сърбия, както и в страните от бивша Югославия.

Виж Охрид и Вене Богославов

Гъбавци

Гъбавци (Габавци) е бивше село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Гъбавци

Гьорше Попов

Георги (Гьорше) Попов български е просветен деец от ранното Българско възраждане.

Виж Охрид и Гьорше Попов

Гьоко Танески

Гьоко Танески (Ѓоко Танески) певец от Северна Македония.

Виж Охрид и Гьоко Танески

Гурко Савинов

Гурко Христов Савинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Гурко Савинов

Гурко Динев

Гурко Динев Садилов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Гурко Динев

Гръцко-сръбски договор (1913)

Гръцко-сръбският договор от 19 май (1 юни по нов стил) 1913 година е договор за съюз между Гърция и Сърбия, подписан в Солун.

Виж Охрид и Гръцко-сръбски договор (1913)

Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия

Грамотите на Василий II за правата на Охридската архиепископия са 3 сигилия, подпечатани с императорски моливдовул, които са издадени от византийската императорска канцелария в годините непосредствено след падането на Първото българско царство под византийска власт.

Виж Охрид и Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия

Григор Кръстев

Григор Кръстев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Григор Кръстев

Григор Копров

Григор Копров (Григор Копров) е един от най-популярните северномакедонски попкомпозитори.

Виж Охрид и Григор Копров

Григор Пърличев

Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.

Виж Охрид и Григор Пърличев

Григор Скендеров

Григор (Глигор) Хр.

Виж Охрид и Григор Скендеров

Григорий Български (презвитер)

Свети Григорий е български монахи книжовник от 10 век.

Виж Охрид и Григорий Български (презвитер)

Гропа

Гропа е албански аристократичен род, който е контролирал района на Поградец, Охрид и Дебър в периода XII–XIV век.

Виж Охрид и Гропа

ГКПП Логодаж

Граничен контролно-пропускателен пункт Логодаж (по-рано и ГКПП Станке Лисичково) е граничен контролно-пропускателен пункт между България и Северна Македония.

Виж Охрид и ГКПП Логодаж

Гаврил Радомир

Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.

Виж Охрид и Гаврил Радомир

Глаголица

Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.

Виж Охрид и Глаголица

Глигор Каневче

Глигор Х.

Виж Охрид и Глигор Каневче

Глобочица

Глобочица (Глобочица; Glloboçica) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Глобочица

Гостивар

Го̀стивар (стара форма Костово) (Гостивар; Gostivari, Гостивари) е град в Северна Македония, девети по големина в страната, административен център на община Гостивар.

Виж Охрид и Гостивар

Гордана Силяновска

Гордана Силяновска-Давкова (Гордана Давкова-Силjановска) е северномакедонска юристка и политик.

Виж Охрид и Гордана Силяновска

Гордана Янкулоска

Гордана Янкулоска (Гордана Јанкулоска) е северномакедонски политик, министър на вътрешните работи в правителствата на Никола Груевски през 2006–2015.

Виж Охрид и Гордана Янкулоска

Горица (Охридско)

Горица (Горица) е летен туристически комплекс в Северна Македония, разположен е на брега на Охридското езеро, на 5 километра южно от Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.

Виж Охрид и Горица (Охридско)

Горна Белица

„Света Петка“ Горна Белица (Горна Белица; Beala di Supra; Belica e Epërme; Άνω Μπεάλα, Ано Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Горна Белица

Горно Круше (община Ресен)

Горно Круше (Горно Крушје) е село в община Ресен, Северна Македония.

Виж Охрид и Горно Круше (община Ресен)

Горно Свиларе

Горно Свиларе или Горно Свилари (Горно Свиларе; Sullara e Epërme) е село в Община Сарай, Северна Македония.

Виж Охрид и Горно Свиларе

Горно Татеши

Горно Татеши (Горно Татеши; Tateshi i Epërm) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Горно Татеши

Горно Лакочерей

Горно Лакочерей (Горно Лакочереј) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Горно Лакочерей

Горенци (община Дебърца)

Горенци (Горенци) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Виж Охрид и Горенци (община Дебърца)

Големи Свети Врачи

„Свети Безсребреници Козма и Дамян“ или „Големи Свети Врачи“ (Големи Свети Врачи) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Големи Свети Врачи

Герхард Физелер

Герхард Физелер (Gerhard Fieseler) е немски военен пилот от Първата световна война, авиоконструктор и шампион по аеробатика.

Виж Охрид и Герхард Физелер

Георги Капчев

Георги Иванов Капчев е български журналист, деец на македонската емиграция.

Виж Охрид и Георги Капчев

Георги Капчев (гарибалдиец)

Георги Илиев Капчев е български революционер, гарибалдиец.

Виж Охрид и Георги Капчев (гарибалдиец)

Георги Киселинов

Георги Якимов Киселинов (Ѓорѓи Киселинов) е български и югославски филолог, книжовник, фолклорист и учител, български опълченец.

Виж Охрид и Георги Киселинов

Георги Ковачев (офицер)

Георги Христов Ковачев е български офицер (генерал-майор), командир на Беломорския отряд (1941) и 4-та пехотна преславска дивизия (1941 – 1944) по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Охрид и Георги Ковачев (офицер)

Георги Константинов (поет)

Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца.

Виж Охрид и Георги Константинов (поет)

Георги Пулевски

Георги М.

Виж Охрид и Георги Пулевски

Георги Паунчев

lang.

Виж Охрид и Георги Паунчев

Георги Попангелов

Георги Попангелов, известен още като поп Георги Кьосето, е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Георги Попангелов

Георги Попбогданов

Георги Попбогданов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Георги Попбогданов

Георги Ачков

Георги Т. Ачков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Георги Ачков

Георги Настев (революционер)

Георги Иванов Настев, известен и като Жоро Настев, Люлински, Лютов или Г.

Виж Охрид и Георги Настев (революционер)

Георги Николов

Георги Николов може да се отнася за.

Виж Охрид и Георги Николов

Георги Николов (Охрид)

Георги Николов с псевдоними Дервиш, Ким билир е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Георги Николов (Охрид)

Георги Радков

Георги Русев Радков е български офицер, майор от артилерията, герой от морския бой с отряд бойни кораби на Руския черноморски флот край Балчик през декември 1916 г.

Виж Охрид и Георги Радков

Георги Сугарев

Георги Костов Сугарев с псевдоними Вълкан, Митре е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Георги Сугарев

Георги Стрезов

Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.

Виж Охрид и Георги Стрезов

Георги Силяновски

Георги Аврамов Силяновски (Георгий Абрамович Силяновский) е български и руски офицер.

Виж Охрид и Георги Силяновски

Георги Мустрев

Георги (Гьорче, Гьорше) Мустрев, известен като Самарджията, е български възрожденец, открил в 1859 година заедно със сина си Никола Мустрев първото българско училище в Охрид.

Виж Охрид и Георги Мустрев

Георги Икономов (Струга)

Георги Христов (Попхристов) Икономов или Икономович е български просветен деец от Македония, преподавал повече от 30 година в Струга, Охрид и на други места.

Виж Охрид и Георги Икономов (Струга)

Георги Занков

Георги Христов Занко̀в с псевдоними Д.

Виж Охрид и Георги Занков

Георги Бабаджанов

Георги Бабаджанов е български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Охрид и Георги Бабаджанов

Георги Баласчев

Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски е български историк и археолог.

Виж Охрид и Георги Баласчев

Георги Бодлев

Георги Бодлев (Бодле, Бодли) е български учител и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Георги Бодлев

Георги Божинов (художник)

Георги Божинов (Георги Божинов) е виден художник от Северна Македония.

Виж Охрид и Георги Божинов (художник)

Георги Боев

Георги Боев (Ѓорѓи Боев) е лекар и политик от Северна Македония.

Виж Охрид и Георги Боев

Георги Белстойнев

Георги Михайлов Белстойнев е български художник.

Виж Охрид и Георги Белстойнев

Георги Белев (революционер)

Георги Иванов Белев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и просветен деец, директор на Солунската българска гимназия.

Виж Охрид и Георги Белев (революционер)

Георги Войтех

България под византийска власт Георги Войтех(Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука.

Виж Охрид и Георги Войтех

Георгий Маленков

Георгий Максимилианович Маленко́в е съветски политик, комунистически лидер и близък съратник на Йосиф Сталин.

Виж Охрид и Георгий Маленков

Дървото на живота (сериал)

„Дървото на живота“ е български исторически драматичен сериал на ТВ7.

Виж Охрид и Дървото на живота (сериал)

Държавен архив на Северна Македония

Държавният архив на Северна Македония (Државен Архив на Република Северна Македонија) поддържа основната част от държавните архиви в страната.

Виж Охрид и Държавен архив на Северна Македония

Дъбовяни

Дъбовяни (Добовјани; Dobovjani) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Дъбовяни

Дъмбени

Дъ̀мбени или понякога книжовно Дъбени (или Дъмбени, Δενδροχώρι, Дендрохори, катаревуса: Δενδροχώριον, Дендрохорион, до 1926 година Δύμπενι, Димбени или Ντέμπενι, Дембени) е село в Република Гърция, дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

Виж Охрид и Дъмбени

Дюканжов списък

Дюканжов списък (каталог) е съставен през XII в.

Виж Охрид и Дюканжов списък

Дунав (ансамбъл)

Ансамбълът за народни песни танци „Дунав“ във Видин е създаден през 1971 г.

Виж Охрид и Дунав (ансамбъл)

Дупница

Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.

Виж Охрид и Дупница

Драслайца

Църквата „Успение Богородично“ Драслайца (Драслајца; Drasllaica) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Драслайца

Драган Петков

Драган Ставрев Петков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Драган Петков

Даниел Бланшу

Даниел Бланшу (Daniel Blanchoud) е швейцарски и български учител и общественик, сред първите учители по гимнастика и изобщо физкултура в България.

Виж Охрид и Даниел Бланшу

Джепин

Джепин (Џепин; Zhepini) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Джепин

Димче Коцо

Димче (Димитър) Коцо (Коцов, Коцев) (Димче Коцо) е художник, историк, професор, художествен критик и академик от Република Македония.

Виж Охрид и Димче Коцо

Димче Аджимитрески

Димче Аджимитрески (Димче Аџимитрески) е деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Виж Охрид и Димче Аджимитрески

Димче Маленко

Димче Маленко (Димче Маленко) е писател и драматург от Социалистическа Република Македония.

Виж Охрид и Димче Маленко

Димитър Кьостаров

Димитър Кьостаров е български педагог, актьор и режисьор от Република Македония.

Виж Охрид и Димитър Кьостаров

Димитър Паунчев

Димитър Константинов Паунчев или Паунчов, известен и с гръцката форма на името си Димитрис К.

Виж Охрид и Димитър Паунчев

Димитър Пантелеев

Димитър Пантелеев Менкаджиев е български поет и преводач, сред основните участници в литературния кръг „Стрелец“ през 1920-те години.

Виж Охрид и Димитър Пантелеев

Димитър Пандев

Димитър Пандев (Димитар Пандев) е филолог и литературен критик от Северна Македония.

Виж Охрид и Димитър Пандев

Димитър Аржанец

Димитър (Митре) Георгиев Аржанец или Ържанец е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Аржанец

Димитър Робев

Димитър (Димко) Анастасов Робев е български общественик и търговец, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Охрид и Димитър Робев

Димитър Силянов

Димитър Силянов с псевдоними Мравков и Разсипник е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Силянов

Димитър Спространов (революционер)

Димитър Ставрев Спространов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Спространов (революционер)

Димитър Точков

Димитър Христов Точков е български икономист, масон и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Точков

Димитър Узунов (общественик)

Димитър Христов Узунов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Охрид и Димитър Узунов (общественик)

Димитър Филдишев

Димитър Филдишев (Филджиев) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Филдишев

Димитър Хоматиан

Плащаница с изображението на Света Богородица Знамение, дарена от император Теодор Комнин на архиепископ Димитър Хоматиан около 1224 година. Коприна, златни и сребърни нишки.

Виж Охрид и Димитър Хоматиан

Димитър Чкатров

Иван Шопов и Тодор Гичев. Димитър Томов Чкатров е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Чкатров

Димитър Матлиев

Димитър Исаев Матлиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Матлиев

Димитър Митрев

Димитър Анастасов Митрев (Димитар Митрев) е български писател, литературен критик, публицист, есеист, академик, смятан за създател на литературната критика и теория в Северна Македония.

Виж Охрид и Димитър Митрев

Димитър Миладинов

Димитър Христов Миладинов е български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост.

Виж Охрид и Димитър Миладинов

Димитър Милев

Димитър Иванов Милев е български офицер революционер, войвода на Върховния македонски комитет.

Виж Охрид и Димитър Милев

Димитър Мокрянин

Димитър Мокрянин или Мокранин или Димитри Арнаутинът е просветен деец от ранното българско възраждане, албанец по произход.

Виж Охрид и Димитър Мокрянин

Димитър Иванов (Охрид)

Димитър (Димитраки, Таки) Иванов е български революционер и учител, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Иванов (Охрид)

Димитър Иванов (Горно Върбени)

Димитър Иванов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Иванов (Горно Върбени)

Димитър Златарев (общественик)

Димитър Златарев е български юрист и революционер, борец за Независима Македония.

Виж Охрид и Димитър Златарев (общественик)

Димитър Бужбов

Димитър Костов Бужбов (или Диме, Димче Бужба) е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Бужбов

Димитър Балев (политик)

Димитър Стефанов Балев е български пчелар и политик, кмет на Видин.

Виж Охрид и Димитър Балев (политик)

Димитър Битраков

Димитър К.

Виж Охрид и Димитър Битраков

Димитър Гърданов

Димитър Гърданов (Димитрије Грдановић, Димитрие Гърданович) е македонски сърбоманин, учител, един от първите дейци на сръбската пропаганда в Охрид.

Виж Охрид и Димитър Гърданов

Димитър Дечев (революционер)

Димитър Дечев е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Димитър Дечев (революционер)

Димитри Анастасеску

Димитри Анастасеску с псевдоним Диана (Dimitri Anastasescu-Diana; Dumitru Anastasescu) е арумънски просветен деец и поет от Македония.

Виж Охрид и Димитри Анастасеску

Димитрие Боди

Димитрие Боди (Dimitrije Bodi) e сръбски юрист и дипломат, деец на сръбската пропаганда в Македония, първи сръбски консул в Битоля от 1889 до 1895 година.

Виж Охрид и Димитрие Боди

Димитрие Дурацовски

Димитрие Дурацовски (Димитрие Дурацовски) е писател и художник от Северна Македония.

Виж Охрид и Димитрие Дурацовски

Дионисий Писинов

Диониси Иванов Писинов е български военен деец, генерал-майор, военен инженер-геодезист, командир на 38-и пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913), на 22-ри пехотен полк и на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Охрид и Дионисий Писинов

Дионисий Врачански

Събора в Цариград от 24 юли 1871 г. Дионисий Врачански е втори на първия ред (№2). Диеонисий Врачански е български духовник, архимандрит, участник в църковно-националните борби на българите.

Виж Охрид и Дионисий Врачански

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Виж Охрид и Добруджа

Долна Белица

Долна Белица (Долна Белица; Beala di Ghios; Belica e Poshtme; Κάτω Μπεάλα, Като Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Долна Белица

Долни чифлик

До̀лни чифлѝк е град в Североизточна България.

Виж Охрид и Долни чифлик

Долно Конско

Долно Конско (Долно Коњско) е село в Община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Долно Конско

Долно Татеши

Долно Татеши (Долно Татеши; Tateshi i Poshtëm) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Долно Татеши

Долно Влашко село

#виж Охрид.

Виж Охрид и Долно Влашко село

Долно Лакочерей

Долно Лакочерей (Долно Лакочереј) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Долно Лакочерей

Деспот Баджович

„Искрена реч на сърбомакедонците“, 1885 Деспот С.

Виж Охрид и Деспот Баджович

Деян Айдачич

Деян Айдачич (Dejan Ajdačić) е сръбски филолог, фолклорист, етнолингвист, литературен критик, доктор по филология.

Виж Охрид и Деян Айдачич

Деян Димитров

Деян Мицков Димитров — Карпата е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Деян Димитров

Деян Йекич

Деян Попович Йекич, известен като Войвода Драгомир (Dejan Popović Jekić), е сръбски революционер, участник в Сръбската пропаганда в Македония.

Виж Охрид и Деян Йекич

Дервиш Хима

Дервиш Хима (Dervish Hima) е албански политик, дипломат, публицист и революционер.

Виж Охрид и Дервиш Хима

Деребанови

Деребан или Деребанови е голям, стар стружки род майстори на ковано желязо.

Виж Охрид и Деребанови

Дебърско-Кичевска епархия

Дебърско-Кичевската епархия (Дебарско-кичевска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в западната централна част на Северна Македония.

Виж Охрид и Дебърско-Кичевска епархия

Дебърца

Дебърцата (Дебрца) е историко-географска област в югозападната част на Северна Македония.

Виж Охрид и Дебърца

Девол (град)

Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава.

Виж Охрид и Девол (град)

Делогожди

Делогожди или Делогожда (Делогожди; Dollogozhda) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Делогожди

Демирхисарски заговор

Демирхисарският заговор или Бърсячката буна (Брсјачка буна) е опит за бунт на българското население в югозападна Македония против властта в Османската империя, след като е взето решението на Берлинския конгрес Македония да остане под турска власт.

Виж Охрид и Демирхисарски заговор

Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“

Демократичният фронт на Македония „Илинден 1903“ (Демократскиот Фронт на Македонија „Илинден 1903“) е тайна конспиративна организация в Народна Република Македония, която се противопоставя на новата югославска комунистическа македонистка власт след Втората световна война.

Виж Охрид и Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“

Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Паметник на двамата свети братя пред Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София Свети Климент Охридски, литийна икона, от другата страна е Свети Наум Преславски или Охридски, последната четвърт на XIV век, от Света Богородица Перивлепта Свети Наум, литийна икона, Света Богородица Перивлепта Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е български официален празник, честван на 24 май.

Виж Охрид и Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Есад Байрам

Есад Байрам (Esad Bayram; Есад Бајрам) е поет, разказвач и преводач от Република Македония, от турски произход.

Виж Охрид и Есад Байрам

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.

Виж Охрид и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

Евтим Апочев

Евтим Котев Апочев (Апоче) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Евтим Апочев

Евтим Робев

Евтим Ангелов Робев е български лекар от Македония.

Виж Охрид и Евтим Робев

Евтим Спространов

Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.

Виж Охрид и Евтим Спространов

Евтим Янкулов

lang.

Виж Охрид и Евтим Янкулов

Ева Нединковска

Ева Нединковска (Ева Нединковска) е поп и R&B певица от Северна Македония.

Виж Охрид и Ева Нединковска

Единадесета македонска (кавадарска) ударна бригада

Единадесета македонска (кавадарска) ударна бригада е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Македония.

Виж Охрид и Единадесета македонска (кавадарска) ударна бригада

Елшани

 Елшани (Елшани) е село в Община Охрид, Северна Македония.

Виж Охрид и Елшани

Елица Тодорова (художничка)

Елица Христова Тодорова е български художничка.

Виж Охрид и Елица Тодорова (художничка)

Елизабета Шелева

Елизабета Шелева (Елизабета Шелева) е писателка и литературна критичка от Северна Македония.

Виж Охрид и Елизабета Шелева

Елена Каваева

Елена Етингер (Ентигер) Каваева е болшевишка и югославска функционерка и доктор по медицински науки от еврейски произход.

Виж Охрид и Елена Каваева

Емануил Чучков

Емануил (Мане) Христов Чучков (Емануил Чучков) е български революционер от ММТРО, югославски политик и доктор на географските науки.

Виж Охрид и Емануил Чучков

Еньовден

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година.

Виж Охрид и Еньовден

Енхелейци

Енхелейците (Εγχελιοι, Enchelioi; Encheleae, на албански: Enkelejtë) са племе на илирите, което населява през VIII и VII век пр. Хр.

Виж Охрид и Енхелейци

Епархии на Охридската архиепископия

Това е списък на епархиите на Охридската архиепископия в периода 1018-1400 година, според изследванията на историка Иван Снегаров.

Виж Охрид и Епархии на Охридската архиепископия

Епир (римска провинция)

Епир (Еpirus) е римска провинция от 67 г.

Виж Охрид и Епир (римска провинция)

Лъчезар Станчев

Лъчезар Дончев Станчев е писател, поет, автор на литература за деца и за възрастни, преводач, наречен от Валери Петров „поета на усмивката“.

Виж Охрид и Лъчезар Станчев

Лъв I Охридски

Лъв I (Λέων Α', Леон) е византийски духовник и богослов, първият охридски архиепископ (1037 – 1056) от ромейски произход.

Виж Охрид и Лъв I Охридски

Лъв Мунг

Лъв Мунг (Λέων ὁ Μουγγός) е византийски духовник, охридски архиепископ от около 1108 до 1120 година.

Виж Охрид и Лъв Мунг

Лъжани

Лъжани или Лъжени (Ложани; Llozhani) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Виж Охрид и Лъжани

Любанища

Любанища или Любанище или в местния говор Любанишча (Љубаништа) е село в Община Охрид, Северна Македония със 171 жители.

Виж Охрид и Любанища

Любомир Михайловски

Любомир Михайловски с прякор Джанго (Љубомир Михајловски Џанго) е северномакедонски политик и юрист, дългогодишен висш полицейски служител.

Виж Охрид и Любомир Михайловски

Люпчо Копровски

Люпчо Илиев Копровски (Љупчо Илиев Копровски) е педагог, университетски професор и политик от Северна Македония.

Виж Охрид и Люпчо Копровски

Люпчо Арнаудовски

Люпчо Климе Арнаудовски (Љупчо Арнаудовски) е северномакедонски университетски професор и политик.

Виж Охрид и Люпчо Арнаудовски

Луч

„Луч“ („Луч“, в превод „Лъч“) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Кралство Югославия от 1937 до 1938 година.

Виж Охрид и Луч

Лука Групчев

Лука Георгиев Групчев с псевдоними Аспарухи Соломон е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Охрид и Лука Групчев

Лука Джеров

Лука Григоров Джеров или Джерев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Лука Джеров

Лабунища

Лабунища (произнасяно в региона Лабунишча, Лабуништа; Labunishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Лабунища

Лагадин

Лагадин (Лагадин) е летен туристически комплекс, изграден е във втората половина на XX век.

Виж Охрид и Лагадин

Лазар Китановски

Лазар Китановски (Лазар Китановски) е съдия и политик от Република Македония.

Виж Охрид и Лазар Китановски

Лазар Колишевски

По-късна преписка на обвинителния акт срещу Колишев, Петре Пирузе и други комунисти. Лазар Колишевски (Лазар Колишевски, роден като Лазар Панев Колишев) е югославски политик, дългогодишен секретар на Македонската комунистическа партия (след 1952 г.

Виж Охрид и Лазар Колишевски

Лазар Гиновски

Лазар Гиновски с псевдоним Насте (Лазар Гиновски - Насте) е югославски партизанин, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, капитан от резерва на Югославската народна армия.

Виж Охрид и Лазар Гиновски

Лазар Димитров (Дренок)

Декларация на Лазар Димитров за постъпване в Илинденската организация, 1936 г. Лазар Димитров, наричан Арнаутина, Бозаджията, Витанов, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, председател на Одринския и Серския окръжен революционен комитет.

Виж Охрид и Лазар Димитров (Дренок)

Лазарополе

Лазаро̀поле (Лазарополе) е село в западната част на Северна Македония, в община Маврово и Ростуше, без постоянно население.

Виж Охрид и Лазарополе

Ламбо Мургов

Ламбо Илиев Мургов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Охрид и Ламбо Мургов

Ламбе Арнаудов

Ламбе Йоанов (Ламбо Йонов) Арнаудов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Ламбе Арнаудов

Лихнида

Статуята на Изида, Лихнида Плаошнишката поликонхална църква Лихнида, също Лихнид или Лихнидос (Λυχνιδός, Λύχνιδος,, Lycnidus, Licnidus) е древен град на Охридското езеро, предшественик на днешния град Охрид в Северна Македония.

Виж Охрид и Лихнида

Ливада (община Струга)

Ливада (Ливада; Livadhia) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Ливада (община Струга)

Ливоища

Ливоища или понякога книжовно Ливовища или Лиховища (произнасяно Льоишча, Ливоишта) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Ливоища

Лин (община Поградец)

Лин или Линче (Lini) е село в Източна Албания, община Поградец, област Корча.

Виж Охрид и Лин (община Поградец)

Линотопи

Линотопи или понякога Линотоп или Ленотъй (Λινοτόπι, катаревуса: Λινοτόπιον, Линотопион, Linatopia, Lintopia, Linotopea, Linutopia; Linatopi) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Виж Охрид и Линотопи

Локов

Локов (Локов) е село в Северна Македония, в община Струга.

Виж Охрид и Локов

Лескоец (община Охрид)

Лескоец (понякога книжовно Лесковец, до 1945 Лѣсковецъ, Лескоец) е село в община Охрид на Северна Македония.

Виж Охрид и Лескоец (община Охрид)

Летища в Северна Македония

Летище „Александър Велики“ в Скопие Списък на летищата в Северна Македония.

Виж Охрид и Летища в Северна Македония

Лерин

Леринското поле с град Лерин поглед на изток Лѐрин (Флорина, Follorina, Фолорина) е град в Егейска Македония, Гърция.

Виж Охрид и Лерин

Лев Кацков

Лев Евтимов Кацков е български политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Лев Кацков

Лев Попов

Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов Лев Георгиев Попов е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Лев Попов

Лев Огненов

Лев Петров Огненов с псевдоними Кракра и Олга е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Лев Огненов

Лев Главинчев

Лев Николов Главинчев е български комунист, офицер (генерал-майор) и политик.

Виж Охрид и Лев Главинчев

Йосиф (български архиепископ)

Йосиф или Стефан е първият църковен глава на основаната през 870 г.

Виж Охрид и Йосиф (български архиепископ)

Йосиф Мажовски

Йосиф Радев Мажовски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.

Виж Охрид и Йосиф Мажовски

Йосип Броз Тито

Йосип Броз Тито (Josip Broz Tito) е югославски комунистически деец, ръководил Социалистическата федеративна република Югославия от края на Втората световна война до своята смърт през 1980 година.

Виж Охрид и Йосип Броз Тито

Йохан (консул 467 г.)

Флавий Йохан (Flavius Iohannes) е политик на Източната Римска империя през V век.

Виж Охрид и Йохан (консул 467 г.)

Йордан Спасов (революционер)

Йордан Спасов е български хайдутин и революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Охрид и Йордан Спасов (революционер)

Йордан Добревски

Йордан Добревски (Јордан Добревски) е детски писател, поет и драматург от Социалистическа република Македония.

Виж Охрид и Йордан Добревски

Йоасаф II Охридски

Йоасаф II Охридски е православен духовник, охридски архиепископ от 1719 до 1745 г.

Виж Охрид и Йоасаф II Охридски

Йоан I Цимиски

Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.

Виж Охрид и Йоан I Цимиски

Йоан Каматир (охридски архиепископ)

Йоан Каматир (Ιωάννης Καματηρός) е византийски политик и духовник, охридски архиепископ около 1183-1215 година.

Виж Охрид и Йоан Каматир (охридски архиепископ)

Йоан Комнин Охридски

Йоан Комнин (Ἰωάννης Κομνηνός) е византийски аристократ и духовник, охридски архиепископ около 1143-1157 година.

Виж Охрид и Йоан Комнин Охридски

Йоан Аин

Йоан Аин или в превод Йоан Трезвен (Ιωάννης Άοινος) е византийски духовник, охридски архиепископ от 1078 до след 1084 година.

Виж Охрид и Йоан Аин

Йоан Владислав

Йоа̀н Владисла̀в, често споменаван в съвременни източници и като Ива̀н Владисла̀в, е цар на България от август или септември 1015 до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие, настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Виж Охрид и Йоан Владислав

Йоан Драгаш

Йоан Драгаш, Иван Драгаш или в османските източници Саруяр е феодален владетел на Велбъждското деспотство, син на деспот Деян.

Виж Охрид и Йоан Драгаш

Йоан Лампин

Йоан Лампин (Ιωάννης Λαμπινός) е византийски духовник, охридски архиепископ през 1065-1078 година.

Виж Охрид и Йоан Лампин

Йоаникий Преспански и Охридски (XIX век)

Йоаникий (Ιωαννίκιος Πρεσπών – Αχριδών) е православен духовник, драчки и преспански и охридски митрополит на Вселенската патриаршия от 1858 до 1859 година.

Виж Охрид и Йоаникий Преспански и Охридски (XIX век)

Йон Сгала

Йон Сгала (Ion Sgalla) е арумънски учител и духовник, деец на румънската пропаганда сред арумъните и мъгленорумъните, пръв свещеник на румънската църква „Света Троица“ в София.

Виж Охрид и Йон Сгала

15 май

15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).

Виж Охрид и 15 май

1762 лето

„1762 лѣто“, още известна като „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“ (1762 лето или Песна за патрикот), е песен, написана от българския поет Григор Пърличев от Охрид.

Виж Охрид и 1762 лето

, Косел, Кочо Хаджиманов, Корча, Корошища, Козма Зографски, Комунистическа съпротива във Вардарска Македония, Константин I Охридски, Константин Кавасила, Константин Кондов, Константин Попатанасов, Константин Петкович, Константин Ангелов Робев (XIX век), Константин Миладинов, Конско (община Охрид), Кецкарови, Пътепис (Евлия Челеби), Първа скупщина на сърбите в Османското царство, Първа българска държава, Първи конен полк, Пърличево, Пульо Самарински, Птуй, Православна църква, Православна охридска архиепископия, Присовяни, Приздрияна, Прилепски конгрес на ВМОРО, Прохор Охридски, Пресиян II, Преспа (град), Предстоятели на Българската православна църква, Предрумънски топоними в Северна Добруджа, Партизански формирования на МОО, Партений Зографски, Парашкев Цветков, Павел Христов (революционер), Пал Гропа, Пано Младчев, Паневропейски транспортен коридор VIII, Пиран, Плаке, Плисковско-преславска култура, Пловдив, Поум, Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО, Подгорци, Подмоле, Подолск, Поликсена Попантова, Полкове на Българската армия, Петър Карчев, Петър Огненов, Петър Христов Германчето, Петър Чаулев, Петър Шанданов, Петър Шапкарев (книжар), Петър Юруков, Петър Григорчев, Петър Главинчев, Петър Георгиев (Битоля), Петруш Йовчев, Петре Пирузе, Петре Бакевски, Пета македонска ударна бригада, Петдесет и пети пехотен охридски полк, Печка патриаршия, Пещани (община Охрид), Островска битка, Очерк путешествия по Европейской Турции, Охрид (1943), Охрид (община), Охридска архиепархия (Римокатолическа църква), Охридска архиепископия, Охридска българска община, Охридска галерия за икони, Охридска книжовна школа, Охридска пъстърва, Охридска Лествица, Охридски санджак, Охридски говор, Охридски конгрес на ВМОРО (1906), Охридско съзаклятие, Охридско споразумение, Охридско евангелие, Охридско езеро, Охридско-Стружка македонска ударна бригада, Охридчани, Организация на градовете на световно наследство, Орман (община Охрид), Оровник (община Дебърца), Октиси, Операция „Приливна вълна“, Опеница, А. ден Долард, Аспарух Каневче, Аспарух Пописаков, Асен Тошев, Асен Групче, Атанас Алтъпармаков, Атанасий I Охридски, Атина Бояджи, Ахил Карадимчев, Ахил Минджов, Арсений II Охридски, Аргир Маринов, Аргиров триод, Автобиография (Григор Пърличев), Автокефална църква, Автомагистрали в Северна Македония, Аврам Балабан, Административно деление на Северна Македония, Акиф Леши, Албанско въстание (1843 – 1844), Али паша Арабаджи, Алистрати (Охридско), Алонсо де Охеда, Александър Климов, Александър Протогеров, Александър Талев, Александър Чакъров, Александър Шурбанов, Александър Маджаров, Александър Битраков, Александър Джиков, Алексо Стефанов, Антим Метохит, Антон Кецкаров, Антон Попстоилов, Антон Автов, Антон Митанов, Анастас Кръстев, Анастас Каневчев, Анастас Коцарев, Анастас Робев, Анастас Спространов, Анастас Матлиев, Анастас Митрев, Анастас Гаврилов, Анастасиос Пихеон, Ангел Куртев, Ангел Куртелов, Ангел Робев, Ангел Спространов, Ангел Узунов, Ангел Зотев, Ангелина Сръбска, Андроник II Палеолог, Андроник III Палеолог, Андроник Йосифчев, Андрей Христов, Андон Узунов, Андон Златарев, Апостол Петков, Апостол Маргарит, Научна експедиция в Македония и Поморавието, Наум Арнаудов, Наум Робев, Наум Спространов, Наум Терзиянов, Наум Темчев, Наум Филев, Наум Хаджов, Наум Цветинов, Наум Миладинов, Наум Златарев, Наум Белев, Наум Главинчев, Наум Евров, Наум Йосифов, Натанаил Охридски, Национален комитет на македонските братства, Народна федеративна партия (българска секция), Народоосвободителен партизански отряд „Славей“, Наджи Салих, Найденко Поповски, Нако Станишев, Нифонт II Константинополски, Никифор Сисанийски, Никодим Кондаков, Никола Пасхов, Никола Паунчев (революционер), Никола Попстефанов (революционер), Никола Алексиев (възрожденец), Никола Анастасов, Никола Русински, Никола Робев, Никола Тошков, Никола Филипчев, Никола Хаджиев (Райчица), Никола Чудов, Никола Янев (публицист), Никола Мустрев, Никола Митрев, Никола Иванов (ВМОРО), Никола Инджов, Никола Груевски, Никола Герасимов (революционер), Никола Дренски, Никола Джеров, Никола Лефтеров, Николай I Охридски, Николай II Охридски, Николай Охридски, Нинослав Марина, Нов Епир, Ново село (община Струга), Несторица, Несебър, Неа Филики Етерия, Невена Панова, Неделя Петкова, Нейири Хакикат, Нектарий I, Неофит Скопски (екзархийски митрополит), Расино, Радко (сдружение), Радожда, Разград, Разградчани, Райна (певица), Рамне (община Охрид), Ристана Лалчевска, Робева къща, Робеви, Рождество Богородично (Охрид), Речица (община Охрид), Редакции на старобългарския език, Съюз на македонските емигрантски организации, Сътеска, Съботско, Съннам, Сярско българско педагогическо училище, Студенчищка базилика, Струга, Струмица, Стрез, Станислава Караиванова, Стоян Настев, Стоян Новакович, Стоян Ристески, Стоян Загорчинов, Стоян Германов, Столица, Стефан II Милутин, Стефан Николов (Бесвина), Стефан Робев, Стефан Симич, Стефан Михайляну, Стефан Младенов, Стефан Мешков, Стефан Бранкович, Стефан Душан, Стефан Дедов, Сръбска пропаганда в Македония, Среща на високо равнище в Охрид 2008, Сафранболу, Самуил, Самуилова крепост (Охрид), Санстефански мирен договор, Санджак, Сборна партизанска рота на МОО, Св. св. Константин и Елена (Охрид), Свинища, Света София (Охрид), Света Богородица (Велгощи), Света Богородица Каменско, Света Богородица Пречиста Келия, Света Богородица Пандонос (Охрид), Света Богородица Перивлепта, Света Богородица Челница, Света Богородица Заум, Света Богородица Болничка, Света Варвара (Охрид), Света Екатерина (Охрид), Свети четиридесет мъченици, Свети Климент и Пантелеймон, Свети Павел (пояснение), Свети Пантелеймон, Свети Ахил (базилика), Свети Архангел Михаил (Охрид), Свети Наум (манастир), Свети Никола (Любанища), Свети Никола Чудотворец (Охрид), Свети Никола Челнички, Свети Никола Болнички, Свети Никола Геракомия, Свети Николай (София), Свети Стефан Панцир, Свети Спас (Лескоец), Свети Четиридесет мъченици (Охрид), Свети апостол Павел (летище), Свети Георги (Охрид), Свети Георги (Старо Нагоричане), Свети Георги (Годиве), Свети Димитър (Охрид), Свети Еразъм (Охрид), Свети Леонтий (Водочки манастир), Свети Йоан Богослов Канео, Сдружение против българските бандити, Сируля, Сиргиан Палеолог, Симон Дракул, Симонида Палеологина, Симеон Радев, Симеон Молеров (революционер), Скребатно (община Охрид), Скопски народен театър, Скопско българско педагогическо училище, Скендербей, Славянски владетели, Славяно-македонско научно и литературно дружество, Славчо Бабаджанов, Славка Пушкарова, Славка Фиданова, Славе Банар, Славейко Арсов, Смиле Войданов, Смилевски конгрес, Сотир Кецкаров, Сотир Гулески, Софроний Стоянов, Софиянци, Спространови, Спас Банджов, Спасението, Списък на часовниковите кули в Северна Македония, Списък на великите везири на Османската империя, Списък на градовете в Северна Македония, Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ, Списък на делегатите на Второто заседание на АСНОМ, Списък на манастири на Македонската православна църква, Списък на паметници на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, Списък на побратимени градове на Северна Македония, Списък на побратимени градове на България, Спиро Тончев, Серафим Макриев, Сердарят, Северна Македония, Северномакедонска литература, Северномакедонски българи, Седмочисленици, Секула Алексов, Търновска художествена школа, Търпейца, Тръпко Попмаков, Траян Мартиноски, Трайче Доревски, Трайко Славевски, Трайко Дурчовски, Транспорт в Северна Македония, Трифун Костовски, Трояни, Трето полувреме, Требенища, Требенищки некропол, Ташко Арсов, Ташмарунища, Танаси Насту, Тихомир Шарески, Тихомир Милошевски, Тодор Попантов, Тома Давидов, Теснолинейки в България, Темко Попов, Теофилакт Охридски, Теодул I, Теодимунд, Успение Богородично (Велестово), Училище, Узунджовски панаир, Уиз Еър, Университет, Фрънгово, ФК Охрид, Фания Филева, Фания Янева, Филип Тотю, Филип Български, Филолаос Пихеон, Хюсеин паша Охрили, Хюсеин Вехби Охри, Христо Пържинов, Христо Пармаков, Христо Попсимов, Христо Попов (юрист), Христо Ангелов (Охрид), Христо Настев, Христо Настев (Опеница), Христо Сапунджиев, Христо Силянов, Христо Търпев, Христо Узунов, Христо Чорбев, Христо Шикалов, Христо Макриев, Христо Маленков, Христо Бърдаров, Христо Бърдаров (капитан), Христо Бърдаров (полковник), Христофор Жефарович, Харалампий Радичев, Харилаос Трикупис, Хамди Охри, Хенри Брейлсфърд, Цветан Грозданов, Цветан Йорданов, Цената на града, Четиридесет и девета македонска дивизия на НОВЮ, Четиридесет и осма македонска дивизия на НОВЮ, Чеганска операция, Шипокно, Шести конгрес на ВМРО, Щип, Ържаново (община Струга), Югозападни говори, Югозападен регион (Северна Македония), Юнак (дружество), Ят, Яким Алулов, Яким Сапунджиев, Яким Тупарев, Яким Маленков, Яким Деребанов, Янаки Космад, Янаки Стрезов, Янка Каневчева, Янко Добринов, Мюртеза Алиу, Мустафа Бушати, Мурад I, Музеи в Северна Македония, Маргарит Димзов, Мария (съпруга на Иван Владислав), Марко Бошнаков, Марко Лерински, Мадона (певица), Македонска имиграция в България, Македонска православна църква – Охридска архиепископия, Македонски ПЕН център, Македонски железници, Македонски научен институт, Македония (дружество), Македония (провинция), Македоно-одринско опълчение, Мал Свети Климент, Малък Дервент, Мали Свети Врачи, Мали Влай, Малесия (Стружко), Манастирски манастир, Манол Караманов, Мислодежда, Мислешево, Мишо Юзмески, Митрополит, Михаил Охридски, Михаил Скопаков, Михаил и Евтихий, Михаил Бодлев, Михаил Друмеш, Михо Михов, Милан Матов, Моша Пияде, Мощи, Мороища, Мешеища, Методи Патчев, Методи Митевски, Методий, Методий Охридски (екзархийски митрополит), Методий Дебърско-Кичевски, Междусъюзническа война, Международна асоциация на студентите по история, Мелетий I Охридски, Мелетий Преспански и Охридски, Мемоар на българи от Македония от 19 декември 1879 година, Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година, История на евреите по българските земи, История на Българската православна църква, Исай Чудов, Исай Макриев, Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943), Ихсан Мурад, Ивац, Иван Капчев, Иван Киселинов, Иван Охридчанин, Иван Асен II, Иван Атанасов – Инджето, Иван Абрашев, Иван Наумов Алябака, Иван Нелчинов, Иван Стойков, Иван Снегаров, Иван Точко, Иван Чакулев, Иван Златарев (революционер), Иван Битраков (революционер), Иван Групчев, Иван Генадиев, Иван Дельов, Иван Лимончев, Иван Йосифчев, Иванча (област Търговище), Иванка Моралиева, Игор Иванов - Изи, Избища (община Ресен), Икономика на Северна Македония, Иларион Мъгленски, Илия Филипче, Илия Чобанов, Илия Иванов (революционер), Илия Божилов (актьор, р. 1943), Илия Йосифов (революционер), Илинденска организация, Илинденско-Преображенско въстание, Илинка Митрева, Жърнов, Живко Оджаков, Живко Чинго, Зюхди Охри, Застрахователно дружество „България“, Застраховане, Зафир Белев, Захарий II Химарски, Захарий Охридски, Завой (община Охрид), Заграчани, Заговор на Коста Паница, Збъжди, Зисо Попов, Зоран Ковачевски, Зоран Ставрески, Зографски манастир, Бърчево (община Струга), Българска духовна дружина, Българска матица, Български акционни комитети, Български беломорски флот, Български диалекти, Български комитати, Български народни песни (сборник), Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944), България, България (тема), България във Втората световна война, Българо-сръбски войни (Средновековие), Българо-сръбски договор (1912), Българо-византийски войни, Будва, Бунтове на българи срещу османския кръвен данък, Бранко Младенович, Бранкович, Бранник, Бриги, Брод (община), Бадмингтонс, Балканска война, Балкански съюз, Балканика (литературна награда), Битка при Сетина, Битка при Траянови врата, Битка при Битоля (1015), Битолска българска класическа гимназия, Битолски университет, Битолски румънски лицей, Битолски революционен окръг, Биджево, Бил Павлески, Босилеград, Боянска църква, Бошко Смакьоски, Борис I, Борис Карадимчев, Борис Колчев, Борис Охридски, Борис Сарафов, Борис Чипан, Борис Бояджиски, Борис Владимирович, Борислав Пекич, Боровец (община Струга), Богдан Филов, Боговица, Божидар Прокич, Божидар Братоев, Болонски псалтир, Бомбардировки над България през Втората световна война, Бончо Василев, Бонифаций III (Монферат), Боемунд I Антиохийски, Беласишка битка, Беломорец (1912), Въстание на Петър Делян, Въстание на комитопулите, Въстание на Георги Войтех, Вътрешна македонска революционна организация, Въведение Богородично (Охрид), Въведение Богородично (пояснение), Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия, Вълкашин, Външна политика на Княжество България (1887 – 1894), Вси Светии (Лешани, 1452), Вук Бранкович, Втора оперативна зона на НОВ и ПОМ, Връбник, Вранища, Время (вестник), Васил Янев, Васил Диамандиев, Василий Охридски, Василий Велики, Василка Размова, Ванчо Николески, Вангел Коджоман, Вапила, Вишни, Вишово, Виа Егнация, Византийско владичество над българските земи, Вила „Биляна“, Виолета Ачкоска, Владимир Каваев, Владимир Панков, Владимир Попанастасов, Владимир Бояджиев, Водочки манастир, Воден, Войсил (деспот), Волино, ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство, Вевчани, Вельо Милошев, Велгощи, Велик е нашият войник, Велико Търново, Велмей, Велестово, Велеща, Вениамин Таушанович, Вене Богославов, Гъбавци, Гьорше Попов, Гьоко Танески, Гурко Савинов, Гурко Динев, Гръцко-сръбски договор (1913), Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия, Григор Кръстев, Григор Копров, Григор Пърличев, Григор Скендеров, Григорий Български (презвитер), Гропа, ГКПП Логодаж, Гаврил Радомир, Глаголица, Глигор Каневче, Глобочица, Гостивар, Гордана Силяновска, Гордана Янкулоска, Горица (Охридско), Горна Белица, Горно Круше (община Ресен), Горно Свиларе, Горно Татеши, Горно Лакочерей, Горенци (община Дебърца), Големи Свети Врачи, Герхард Физелер, Георги Капчев, Георги Капчев (гарибалдиец), Георги Киселинов, Георги Ковачев (офицер), Георги Константинов (поет), Георги Пулевски, Георги Паунчев, Георги Попангелов, Георги Попбогданов, Георги Ачков, Георги Настев (революционер), Георги Николов, Георги Николов (Охрид), Георги Радков, Георги Сугарев, Георги Стрезов, Георги Силяновски, Георги Мустрев, Георги Икономов (Струга), Георги Занков, Георги Бабаджанов, Георги Баласчев, Георги Бодлев, Георги Божинов (художник), Георги Боев, Георги Белстойнев, Георги Белев (революционер), Георги Войтех, Георгий Маленков, Дървото на живота (сериал), Държавен архив на Северна Македония, Дъбовяни, Дъмбени, Дюканжов списък, Дунав (ансамбъл), Дупница, Драслайца, Драган Петков, Даниел Бланшу, Джепин, Димче Коцо, Димче Аджимитрески, Димче Маленко, Димитър Кьостаров, Димитър Паунчев, Димитър Пантелеев, Димитър Пандев, Димитър Аржанец, Димитър Робев, Димитър Силянов, Димитър Спространов (революционер), Димитър Точков, Димитър Узунов (общественик), Димитър Филдишев, Димитър Хоматиан, Димитър Чкатров, Димитър Матлиев, Димитър Митрев, Димитър Миладинов, Димитър Милев, Димитър Мокрянин, Димитър Иванов (Охрид), Димитър Иванов (Горно Върбени), Димитър Златарев (общественик), Димитър Бужбов, Димитър Балев (политик), Димитър Битраков, Димитър Гърданов, Димитър Дечев (революционер), Димитри Анастасеску, Димитрие Боди, Димитрие Дурацовски, Дионисий Писинов, Дионисий Врачански, Добруджа, Долна Белица, Долни чифлик, Долно Конско, Долно Татеши, Долно Влашко село, Долно Лакочерей, Деспот Баджович, Деян Айдачич, Деян Димитров, Деян Йекич, Дервиш Хима, Деребанови, Дебърско-Кичевска епархия, Дебърца, Девол (град), Делогожди, Демирхисарски заговор, Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“, Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Есад Байрам, Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Евтим Апочев, Евтим Робев, Евтим Спространов, Евтим Янкулов, Ева Нединковска, Единадесета македонска (кавадарска) ударна бригада, Елшани, Елица Тодорова (художничка), Елизабета Шелева, Елена Каваева, Емануил Чучков, Еньовден, Енхелейци, Епархии на Охридската архиепископия, Епир (римска провинция), Лъчезар Станчев, Лъв I Охридски, Лъв Мунг, Лъжани, Любанища, Любомир Михайловски, Люпчо Копровски, Люпчо Арнаудовски, Луч, Лука Групчев, Лука Джеров, Лабунища, Лагадин, Лазар Китановски, Лазар Колишевски, Лазар Гиновски, Лазар Димитров (Дренок), Лазарополе, Ламбо Мургов, Ламбе Арнаудов, Лихнида, Ливада (община Струга), Ливоища, Лин (община Поградец), Линотопи, Локов, Лескоец (община Охрид), Летища в Северна Македония, Лерин, Лев Кацков, Лев Попов, Лев Огненов, Лев Главинчев, Йосиф (български архиепископ), Йосиф Мажовски, Йосип Броз Тито, Йохан (консул 467 г.), Йордан Спасов (революционер), Йордан Добревски, Йоасаф II Охридски, Йоан I Цимиски, Йоан Каматир (охридски архиепископ), Йоан Комнин Охридски, Йоан Аин, Йоан Владислав, Йоан Драгаш, Йоан Лампин, Йоаникий Преспански и Охридски (XIX век), Йон Сгала, 15 май, 1762 лето.