Отваряне в Google MapsСъдържание
210 отношения: Osteodiscus andriashevi, Куча сьомга, Курилски вулкани, Курилски острови, Курилско езеро, Крузенщерн (проток), Карагински район, Карл Богданович, Каботаж, Каганович (лек крайцер, 1944), Камчатска кафява мечка, Камчатка, Камчатка (река), Кизи, Корякска планинска земя, Корякски автономен окръг, Колимска планинска земя, Колима, Комърво, Първи курилски проток, Прибрежен хребет, Приморски край, Проток на Невелски, Прокопий Козмин, Прево (вулкан), Палана, Пенжинска губа, Пенжина, Ослябя (голям десантен кораб, 1981), Охотск, Охотска плоча, Охотско море, Орел (езеро), Ольокма, Омолон, Онон, Атсонупури, Аргун (река в Азия), Адолф Етолин, Академия (залив), Алдан, Александър Мидендорф, Алексей Чириков, Амур, Амурска област, Амурски лиман, Амгун, Анадир (река), Андрей Григориев (академик), Анива (залив), ... Разширете индекс (160 Повече ▼) »
Osteodiscus andriashevi
Osteodiscus andriashevi е вид лъчеперка от семейство Liparidae.
Виж Охотско море и Osteodiscus andriashevi
Куча сьомга
Кучата сьомга (Oncorhynchus keta) е вид лъчеперка от семейство Пъстървови (Salmonidae).
Виж Охотско море и Куча сьомга
Курилски вулкани
1. Алаид, 2. Ебеко, 3. Чикурачкѝ, 4. Вулкан на Татаринов, 5. Вулкан на Фус, 6. Вулкан на Карпински, 7. Немо, 8. Вулкан на Креницин, 9. Вулкан на Севергин, 10. Синарка, 11. Кунтоминтар, 12.
Виж Охотско море и Курилски вулкани
Курилски острови
Курилските острови (Курильские острова; 千島列島, Чишима рето), наричани накратко само Курили, са вулканични острови между полуостров Камчатка и остров Хокайдо, като отделят Охотско море от Тихия океан.
Виж Охотско море и Курилски острови
Курилско езеро
Курилско езеро.
Виж Охотско море и Курилско езеро
Крузенщерн (проток)
Карта на протока Крузенщерн е проток в Тихи океан, отделящ остров Райкоке от скалите Ловушки.
Виж Охотско море и Крузенщерн (проток)
Карагински район
Карагински район e административно-териториална единица и общински район в състава на Камчатския край на Руската федерация.
Виж Охотско море и Карагински район
Карл Богданович
Ка̀рол Нерѐуш Бохдано̀вич (Karol Nereusz Bohdanowicz) или Карл Иванович Богданович (Карл Ива́нович Богдано́вич) е полско-руски геолог, минен инженер, изследовател и университетски преподавател.
Виж Охотско море и Карл Богданович
Каботаж
Кабота́ж (cabotage) – термин, използван за обозначаване на „плаване на търговски товарен или пътнически съд между морски пристанища на една и съща държава“.
Каганович (лек крайцер, 1944)
Каганович (от 3 август 1957 г. – „Петропавловск“) е лек крайцер, от проекта 26-бис.
Виж Охотско море и Каганович (лек крайцер, 1944)
Камчатска кафява мечка
Камчатската кафява мечка (Ursus arctos beringianus), позната и като Кафява мечка от далечния изток, е подвид на кафявата мечка, който живее на полуостров Камчатка и Карагински остров.
Виж Охотско море и Камчатска кафява мечка
Камчатка
Камчатка Полуостров Камчатка на картата на Русия Полуостров Камчатка е разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия.
Камчатка (река)
мини Меандри на реката Камча̀тка (Голяма) е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Камчатски край, вливаща се в Берингово море.
Виж Охотско море и Камчатка (река)
Кизи
Сателитна снимка на езерото Кизѝ (Голямо Кизи) (Кизи, Большое Кизи) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, Хабаровски край.
Корякска планинска земя
Коря̀кската планинска земя (Корякски хребет) (Корякское нагорье, Корякский хребет) е планинска земя в Далечния Изток на Руската федерация, разположена на територията на Чукотски автономен окръг и Камчатски край.
Виж Охотско море и Корякска планинска земя
Корякски автономен окръг
Знаме на Корякския автономен окръг Корякският автономен окръг на картата на Русия Корякски автономен окръг (също Корякия) е бивш субект на Руската федерация, разположен в северната част на полуостров Камчатка.
Виж Охотско море и Корякски автономен окръг
Колимска планинска земя
Колѝмската планинска земя (Колимски хребет, Гидан) (Колымское нагорье, Колымский хребет, Гыдан) е планинска земя, в Североизточна Азия, в южната, югоизточната и източната част на Магаданска област, югозападната част на Чукотски автономен окръг и крайната северозападна част на Камчатски край на Русия.
Виж Охотско море и Колимска планинска земя
Колима
Колима́ (Колыма; Халыма) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, протичаща по територията на Магаданска област и Република Якутия (Саха) и вливаща се в Източносибирско море.
Комърво
Комърво е обезлюдено село в Ногликски градски окръг, Сахалинска област, Русия.
Първи курилски проток
Карта на пролива Първи курилски проток (占守海峡) в Тихи океан отделя остров Шумшу от полуостров Камчатка (нос Лопатка).
Виж Охотско море и Първи курилски проток
Прибрежен хребет
Прибрежният хребет (Прибрежный хребет), или Крайбрежен хребет, е планински хребет в Далечния Изток, разположен в северната част на Хабаровски край, Русия.
Виж Охотско море и Прибрежен хребет
Приморски край
Приморски край е субект на Руската Федерация в Далекоизточния федерален окръг.
Виж Охотско море и Приморски край
Проток на Невелски
Протокът на Невелски (Невельского пролив) е проток между остров Сахалин на изток и континенталната част на Азия на запад, като свързва Амурския лиман на Охотско море на север с Татарски проток на Японско море на юг.
Виж Охотско море и Проток на Невелски
Прокопий Козмин
Прокопий Тарасович Козмин (Прокопий Тарасович Козьмин) е руски морски щурман, арктически изследовател.
Виж Охотско море и Прокопий Козмин
Прево (вулкан)
Прево (Симушир-Фуджи, Превосте, Итанкиой, Шиншеридаке) е симетричен стратовулкан с кратер на върха.
Виж Охотско море и Прево (вулкан)
Палана
Пала́на (Палана) е селище от градски тип в Камчатски край, Русия.
Пенжинска губа
Пенжинската губа (Пенжинская губа) е плитък залив, тип губа, в североизточната част на Охотско море, крайната североизточна част на големия залив Шелихов, край бреговете на Камчатски край и Магаданска област, Русия.
Виж Охотско море и Пенжинска губа
Пенжина
Карта на водосборния басейн на река Пенжина Пѐнжина е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Камчатски край, вливаща се в Пенжински залив (Пенжинска губа) (североизточната част на залива Шелихов) на Охотско море.
Ослябя (голям десантен кораб, 1981)
Ослябя е голям десантен кораб от проекта 775.
Виж Охотско море и Ослябя (голям десантен кораб, 1981)
Охотск
Охо́тск (руски: Охотск) е селище от градски тип в Хабаровски край, Русия.
Охотска плоча
Охотската плоча е тектонска плоча, покриваща Охотско море, Камчатския полуостров и островите Сахалин и Хокайдо.
Виж Охотско море и Охотска плоча
Охотско море
Охо̀тско море (Охотское море; オホーツク海) е периферно море в северозападната част на Тихи океан, разположено между източното крайбрежие на Азия от нос Лазарев (при протока Невелски) до устието на река Пенжина на запад и север, полуостров Камчатка на изток, Курилските острови на югоизток и островите Хокайдо на юг и Сахалин на югозапад.
Виж Охотско море и Охотско море
Орел (езеро)
Орѐл (Орель) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, Хабаровски край.
Виж Охотско море и Орел (езеро)
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Омолон
Водосборен басейн на река Колима. Омоло̀н е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Магаданска област, Чукотски автономен окръг и Република Якутия (Саха), десен приток на Колима.
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Атсонупури
Атсонупури (Атсонупури; 阿登佐岳) (Еторофу-Атосанупури, Арайса, Атоса, Атосанупури, Еторофу-Атоса-даке, Атосанобори) е активен стратовулкан в южната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Виж Охотско море и Аргун (река в Азия)
Адолф Етолин
Адолф Карлович Етолин (Арвид Адолф Етолен) (Адольф Карлович Этолин; Arvid Adolf Etholén) е руски изследовател на Аляска от фински произход.
Виж Охотско море и Адолф Етолин
Академия (залив)
Заливът Академия (залив Академии) е залив в югозападната част на Охотско море, на източния бряг на Азия, в Хабаровски край на Русия.
Виж Охотско море и Академия (залив)
Алдан
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Алдан Алдан е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Александър Мидендорф
Александър Фьодорович Мидендорф (Александр Фёдорович Миддендорф; Alexander Theodor von Middendorff) е руски пътешественик, изследовател, географ, ботаник и зоолог от немски произход, основател на науката за вечната замръзналост.
Виж Охотско море и Александър Мидендорф
Алексей Чириков
Алексей Илич Чириков (Алексей Ильич Чириков) е руски военноморски офицер (капитан-командор), мореплавател и изследовател на Северна Америка.
Виж Охотско море и Алексей Чириков
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амурска област
Амурска област е субект в състава на Руската федерация и е част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточния икономически район.
Виж Охотско море и Амурска област
Амурски лиман
Аму̀рският лиман (Амурский лиман) е залив в югозападната част на Охотско море, между континенталната част на Азиатска Русия на запад и северната част на остров Сахалин на изток.
Виж Охотско море и Амурски лиман
Амгун
Карта на водосборния басейн на река Амур Карта на водосборния басейн на рака Амгун Амгу̀н (Амгунь) е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Хабаровски край, ляв приток на Амур.
Анадир (река)
Ана́дир (Анадырь; Йъаайваам; на юкагирски: Онандырь) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Чукотски автономен окръг, Русия.
Виж Охотско море и Анадир (река)
Андрей Григориев (академик)
Андрей Александрович Григориев (Андрей Александрович Григорьев) е руски географ, изследовател, академик на Академията на науките на СССР (1939), първи директор (1931 – 1951) на Института по география към АН на СССР.
Виж Охотско море и Андрей Григориев (академик)
Анива (залив)
Анива (Анива) е залив в южната част на Охотско море, на южния бряг на остров Сахалин, Сахалинска област на Русия, между полуостровита Крильонски на запад и Тонино-Анивски на изток.
Виж Охотско море и Анива (залив)
Нюкжа
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ню̀кжа е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край и Амурска област, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
Нагаев (залив)
Карта на залива Нагаев като част от Тауйски залив Нагаев е малък залив, част от по-големия Тауйски залив в северната част но Охотско море, където е разположено пристанището на Магадан.
Виж Охотско море и Нагаев (залив)
Николай Рудановски
Николай Василиевич Рудановски (Николай Васильевич Рудановский) е руски флотски офицер, контраадмирал, изследовател на остров Сахалин.
Виж Охотско море и Николай Рудановски
Николай Меглицки
Николай Гаврилович Меглицки (Николай Гаврилович Меглицкий) е руски изследовател, геолог, минен инженер.
Виж Охотско море и Николай Меглицки
Николае Милеску
Николае Милеску Спътару (Nicolae Milescu Spătaru; Николай Гаврилович Милеску-Спафарий) е руски дипломат и учен с румънски произход, полиглот, владеещ девет езика: румънски, латински, гръцки, турски, руски, италиански, китайски, френски и шведски.
Виж Охотско море и Николае Милеску
Нерча
Карта на водосборния басейн на река Шилка Нерча̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, ляв приток на река Шилка от басейна на Амур.
Немуро
Карта на протока Немуро (Кунаширски проток, 根室海峡) е проток в Тихи океан, отделящ островите Кунашир и Хокайдо.
Немо (вулкан)
Немо е един от двата активни стратовулкана на остров Онекотан, част от групата на Курилските острови, Сахалинска област на Русия.
Виж Охотско море и Немо (вулкан)
Нендзян (река)
Нендзян (Нонни, Нундзян) (嫩江; Nènjiāng) е река в Североизточен Китай, в автономен регион Вътрешна Монголия и провинции Дзилин и Хъйлундзян, ляв приток на Сунгари (десен приток на Амур).
Виж Охотско море и Нендзян (река)
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руруй
Руруй (Руруй; ルルイ岳) (Руруйдаке) е сложен стратовулкан, разположен в северната част на остров Кунашир, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.
Райкоке (вулкан)
Райкоке (Райкоку, Раукоке, Рахохко, Райкокето, Ралкокешима) е действащ стратовулкан на Курилските острови.
Виж Охотско море и Райкоке (вулкан)
Райкоке (остров)
Райкоке (Райкоке; 雷公計島) е един от най-северните острови от централната група на Курилските острови.
Виж Охотско море и Райкоке (остров)
Реки в Русия
Москва в столицата Москва.
Виж Охотско море и Реки в Русия
Сунтар-Хаята
Сунта́р-Хаята́ (Сунтар-Хаята) е планинска система в Източен Сибир, разположена в източната част на Якутия и в крайната северна част на Хабаровски край в Русия.
Виж Охотско море и Сунтар-Хаята
Сунгари
Схематична карта на водосборния басейн на река Амур Сунгари (Сунхуандзян) (松花江; на манджурски Sunggari ula; Сунгари) е река в Североизточен Китай, в провинции Дзилин и Хъйлундзян, десен приток на Амур.
Станов хребет
Становият хребет (Становой хребет) е система от планински хребети в Източен Сибир, разположен в южната част на Якутия, северната част на Амурска област и западната част на Хабаровски край в Русия.
Виж Охотско море и Станов хребет
Стокап
Стокап (Стокап) (Ниши-Хитокапу) е активен стратовулкан в южната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област, Русия.
Стелеров морски орел
Стелеровия морски орел (Haliaeetus pelagicus) е едра дневна граблива птица от семейство Ястребови.
Виж Охотско море и Стелеров морски орел
Степан Крашенинников
Степан Петрович Крашенинников (Степа́н Петро́вич Крашени́нников) e руски ботаник, етнограф, географ и пътешественик, изследовател на Сибир и Камчатка.
Виж Охотско море и Степан Крашенинников
Степан Макаров
Степан Осипович Макаров (Степан Осипович Макаров) е руски флотоводец, офицер, вицеадмирал.
Виж Охотско море и Степан Макаров
Средищен хребет
Средищният хребет или Западен хребет (Срединный хребет, Западный хребет) е главният вододелен хребет, простиращ се на 1200 km по цялото протежение на полуостров Камчатка, от провлака Параполски дол на север до нос Лопатка на юг, разположен в Камчатски край на Русия.
Виж Охотско море и Средищен хребет
Сахалин
Сахалин (Сахалин; 樺太, Карафуто) е голям остров, владение на Русия, съставна част на Сахалинска област.
Сахалински залив
Сахалѝнският залив (Сахалинский залив) е залив в югозападната част на Охотско море, между континенталната част на Азиатска Русия на север от устието на река Амур на югозапад (Хабаровски край) и северната част на остров Сахалин на изток (Сахалинска област).
Виж Охотско море и Сахалински залив
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Сив кит
Сивият кит (Eschrichtius robustus) е представител на Китоподобните близкородствен с Ивичестите китове, но отделен като единствен съвременен представител на семейство Сиви китове (Eschrichtiidae).
Симушир
Симушир е остров от средната група на Голямата верига на Курилските острови.
Сноу (проток)
Карта на протока Сноу (Бистър проток) е проток в Тихи океан, отделящ островите Чирпой от Брат Чирпой (от островите Черните братя).
Виж Охотско море и Сноу (проток)
Соя
Соята (Glycine max) е вид покритосеменно едногодишно растение от семейство Бобови, срещащо се в диво състояние в Източна Азия.
Списък на реките в Китай
Огромната територия на Китай глобално попада в 4 водосборни басейна: на Тихия океан, на Индийския океан, на Северния Ледовит океан и Вътрешни безотточни области.
Виж Охотско море и Списък на реките в Китай
Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Тихия океан)
В списъка са включени всички реки над над 200 км, принадлежащи към басейна на Тихия океан.
Виж Охотско море и Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Тихия океан)
Списък на реките в Русия по дължина
По данни на Държавния воден регистър на Русия броят на реките в Русия над 10 км е около 3,2 млн.
Виж Охотско море и Списък на реките в Русия по дължина
Северна морска котка
Северните морски котки (Callorhinus ursinus), наричани също северни морски мечки, са вид морски бозайници от семейство Ушати тюлени (Otariidae).
Виж Охотско море и Северна морска котка
Селемджа
Карта на водосборния басейн на река Зея Селемджа̀ е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Амурска област, ляв приток на Зея от басейна на Амур.
Търпение (залив)
Заливът Търпѐние (Терпѐния залив) е залив, в югозападната част на Охотско море, край югоизточното крайбрежие на остров Сахалин, Сахалинска област, Русия.
Виж Охотско море и Търпение (залив)
Тятя
Тятя (Тятя; 爺爺岳) (Чачадаке, Чача, Цяця, Чачанобори, Чачанупури, Св. Антоний, Софунобори) е стратовулкан с 3 кратера, издигащ се в североизточната част на остров Кунашир, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.
Тугурски полуостров
Тугу̀рският полуостров (Тугурский полуостров) е полуостров в Източен Сибир, влизащ административно в състава на Хабаровски край на Русия.
Виж Охотско море и Тугурски полуостров
Тунгир
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Тунгир е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
Тауйска губа
Тау̀йската губа (Тау̀йская губа) е залив, тип губа, в северната част на Охотско море, край южните брегове на Магаданска област, Русия.
Виж Охотско море и Тауйска губа
Татарски проток
Карта на протока Тата̀рският проток (Татарский пролив) е проток, разположен между континенталната част на Азия на запад и остров Сахалин на изток, като съединява Японско море на юг и Охотско море на север.
Виж Охотско море и Татарски проток
Тайгонос
Тайгоно̀с (Тайгоно̀с) е полуостров в Североизточен Сибир, влизащ административно в състава на Магаданска област и Камчатски край (източната част на полуострова) на Русия.
Тихи океан
Тихият океан е най-големият по площ и дълбочина океан на Земята.
Тигил
Тигил (Тигиль) е село на полуостров Камчатка, административен център на Тигилския район на Камчатския край на Руската федерация.
Тонино-Анивски полуостров
Тонино-Анѝвският полуостров (Тонино-Анѝвский полуостров) е полуостров в югоизточната част на остров Сахалин, влизащ административно в състава на Сахалинска област на Русия.
Виж Охотско море и Тонино-Анивски полуостров
Усури
Карта на водосборния басейн на река Амур Карта на водосборния басейн на река Усури. Усу́ри (Уссури; 乌苏里江) е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Приморски край и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян, десен приток на Амур.
Учур
Карта на водосборния басейн на река Алдан Учу̀р (Төмтөөн) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Хабаровски край (527 km) и Република Якутия (Саха) (285 km), десен приток на Алдан.
Уруп
Уруп (得撫島,; също Ракошима. Проверено 3 февраля 2013., 7 февруари 2013 г.; в периода 1760 – 1806 г. известен като остров Александър) е остров от южната група на Голямата верига на Курилските острови, четвъртият по големина остров в архипелага.
Уруп (проток)
Карта на протока Уруп е проток в Тихи океан, отделящ остров Уруп на юг от островите Черните братя (остров Чирпой) на север.
Виж Охотско море и Уруп (проток)
Удска губа
У̀дската губа (У̀дская губа) е залив, тип губа, в най-западната част на Охотско море, край бреговете на Хабаровски край, Русия.
Удил
Сателитна снимка на езерото Удѝл (Удыль) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, Хабаровски край.
Удмурти
Удмуртите (самоназвание: удмурт, вотяки (старо), одо марий, арлар, арсем) са народ, който живее в руската република Удмуртия и съседните ѝ области.
Улбански залив
Улба̀нският залив (Ульба̀нский залив) е плитководен залив в западната част на Охотско море, южно продължение на залива Академия, край бреговете на Хабаровски край, Русия.
Виж Охотско море и Улбански залив
Фьодор Соймонов
Фьодор Иванович Соймонов (Фёдор Иванович Соймонов) е руски навигатор и хидролог, 10-и губернатор на Сибир (1854 – 1857), сенатор.
Виж Охотско море и Фьодор Соймонов
Фриз (проток)
Карта на протока Фриз е проток в Тихи океан, отделящ остров Уруп от Итуруп.
Виж Охотско море и Фриз (проток)
Фадей Белингсхаузен
Фадей Фадеевич Белингсхаузен (Фаддей Фаддеевич Беллинсга́узен; Fabian Gottlieb Thaddeus von Bellingshausen) е знаменит руски мореплавател от немски произход, адмирал.
Виж Охотско море и Фадей Белингсхаузен
Фердинанд Врангел
Фердинанд Петрович Врангел (барон Фердинанд (Фёдор) Петрович Врангель) е руски мореплавател и полярен изследовател, адмирал, учен, министър.
Виж Охотско море и Фердинанд Врангел
Хумархъ
Схематична карта на водосборния басейн на река Амур Хумархъ (Хумаърхъ, Кумара) (呼玛河) е река в Североизточен Китай, в провинция Хъйлундзян, десен приток на Амур.
Хабаровски край
Хабаровски край e субект на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг.
Виж Охотско море и Хабаровски край
Ханка
Ханка (о́зеро Ха́нка) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия (Приморски край) и Китай (провинция Хъйлундзян).
Хокайдо
Хока̀йдо (北海道, по английската Система на Хепбърн Hokkaidō) (в превод „Път към северното море“) е една от 47-те префектури на Япония, както и вторият по големина остров след Хоншу, намираща се в северната част на Япония.
Чукчагирско езеро
Спътникова снимка на езерото (допълнително оцветено) Чукчагирското езеро (озеро Чукчагирское) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, Хабаровски край.
Виж Охотско море и Чукчагирско езеро
Чиринкотан (вулкан)
Чиринкотан (Тиринкотан, Чиринкутан, Черинкутан) е един от най-активните вулкани на Курилските острови.
Виж Охотско море и Чиринкотан (вулкан)
Чикурачки
Чикурачкѝ (Цикура, Чикури, Чакунчки) е сложен стратовулкан на о.
Чол
Чол (绰尔河) е река в Североизточен Китай, в автономен регион Вътрешна Монголия, десен приток на Нендзян (ляв приток на Сунгари, десен приток на Амур) с дължина 610 km и площ на водосборния басейн около 24 000 km².
Четвърти курилски проток
Карта на протока Четвърти курилски проток в Тихи океан отделя островите Онекотан и Маканруши от островите Парамушир и Анциферов.
Виж Охотско море и Четвърти курилски проток
Черешарка
Разпространение на черешарката. Жълто – гнездящи летни обитатели. Зелено – Гнездящи постоянни двойки. Синьо – негнездящи зимни посетители. Черешарката (Coccothraustes coccothraustes) е красива птица от семейство Чинкови (Fringillidae).
Шъуей
Шъуей (室韋; Shìwěi) е общото наименование на няколко разнородни етнически групи, живели през VI-XIII век в Източна Азия.
Шантарски острови
Шантарските острови. Гренландски кит в Линдголмския проток. Шанта́раските острови (Шантарские острова) са архипелаг от 15 острова, разположени в югозападната част на Охотско море.
Виж Охотско море и Шантарски острови
Шантарски острови (национален парк)
Шантарски острови е национален парк в Русия.
Виж Охотско море и Шантарски острови (национален парк)
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Виж Охотско море и Шилка (река)
Шмид (полуостров)
Шмид (Шмидта полуостров) е полуостров в крайната северна част на остров Сахалин, влизащ административно в състава на Сахалинска област на Русия.
Виж Охотско море и Шмид (полуостров)
Шелихов (залив)
Заливът Шелихов (Шелихова залив) е голям залив в североизточната част на Охотско море, край бреговете на Камчатски край и Магаданска област, Русия.
Виж Охотско море и Шелихов (залив)
Щит-82
Значка на участниците в учението в България. „Щит-82“ е кодовото име на най-голямото стратегическо учение на територията на България с участие на армията и флота на СССР и страните от Варшавския договор, което се провежда от 14 юни до 30 септември 1982 година.
Юрий Лисянски
Юрий Фьодорович Лисянски (Юрий Фёдорович Лисянский) е руски изследовател и мореплавател, офицер (капитан 1-ви ранг).
Виж Охотско море и Юрий Лисянски
Юдома
Карта на водосборния басейн на река Алдан Ю̀дома е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Хабаровски край и Република Якутия (Саха), десен приток на Мая от басейна на Алдан.
Юдомо-Майска планинска земя
Ю̀домо-Ма̀йската планинска земя (Юдомо-Майское нагорье) е планинска земя в Източен Сибир, разположена в източната част на Якутия и в крайната северна част на Хабаровски край в Русия.
Виж Охотско море и Юдомо-Майска планинска земя
Японско море
Японско море (Японское море; 日本海 нихонкай; 동해 тонхэ – „източно море“; в КНДР известно като 조선동해, 朝鮮東海 чосон-тонхэ – „Източнокорейско море“) е полузатворено море на Тихия океан, разположено е между континента Азия и неговия Корейски полуостров на запад и веригата острови Сахалин, Хокайдо и Хоншу на изток и югоизток.
Виж Охотско море и Японско море
Мудандзян (река)
Схематична карта на водосборния басейн на река Амур Мудандзян (牡丹江; Mǔdānjiāng) е река в Североизточен Китай, в провинции Дзилин и Хъйлундзян, десен приток на Сунгари (десен приток на Амур).
Виж Охотско море и Мудандзян (река)
Мулинхъ
Схематична карта на водосборния басейн на река Усури Мулинхъ (穆稜河; Mùlíng Hé) е река в Североизточен Китай, в провинция Хъйлундзян, ляв приток на Усури (десен приток на Амур).
Мая (река)
Карта на водосборния басейн на река Алдан Схематична карта на течението на Мая е на част от нейните притоци Ма̀я (Маайа) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Хабаровски край (874 km) и Република Якутия (Саха) (179 km), десен приток на Алдан.
Матуа
Матуа (松輪島, Мацуа) е остров от средната група на Голямата верига на Курилските острови.
Мартин Геритсон де Фриз
Италианска карта на Източна Азия от 1682, изработена след плаването на М. Г. де Фриз Мартин Геритсон де Фриз (Maarten Gerritszoon de Vries) (18 февруари 1589 – края на 1646) е холандски мореплавател.
Виж Охотско море и Мартин Геритсон де Фриз
Магадан
Магадан (Магада́н) e град в Русия, административен център на Магаданска област.
Магаданска област
Магаданска област е област в Крайния север на Русия, един от субектите на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг.
Виж Охотско море и Магаданска област
Михаил Рейнеке
Михаил Францевич Рейнеке (Михаи́л Фра́нцевич Ре́йнеке) е руски хидрограф, вицеадмирал.
Виж Охотско море и Михаил Рейнеке
Михаил Стадухин
Михаил Василиевич Стадухин (Михаил Васильевич Стадухин) (неизв. – 1666) е руски казашки атаман, пътешественик-изследовател, един от първооткривателите на Източен Сибир.
Виж Охотско море и Михаил Стадухин
Михаил Станюкович
Михаил Николаевич Станюкович е руски адмирал, мореплавател, изследовател, баща на известния руски писател Константин Станюкович.
Виж Охотско море и Михаил Станюкович
Михаил Василиев
Михаил Николаевич Василиев (Михаил Николаевич Васильев) е руски вицеадмирал, мореплавател и полярен изследовател.
Виж Охотско море и Михаил Василиев
Море
Черно море при Каваците Изглед от Черно море край Севастопол Морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа.
Итуруп
Итуруп (択捉島 Эторофу) е остров от южната група на Голямата верига на Курилските острови, най-големият остров на архипелага.
Иван Москвитин
Иван Юриевич Москвитин (Иван Юрьевич Москвитин) е руски пътешественик-изследовател от XVII век.
Виж Охотско море и Иван Москвитин
Източносахалински планини
Източносахалинските планини или Източен хребет (Восточно-Сахалинские горы) е планина, разположена в източната част на остров Сахалин, в Сахалинска област на Русия.
Виж Охотско море и Източносахалински планини
Икономика на Русия
Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика.
Виж Охотско море и Икономика на Русия
Инцидент с южнокорейски Боинг (1983)
Предполагаема траектория на Боинга над въздушното пространство на Съветския съюз Инцидентът с южнокорейския „Боинг“ е граничен инцидент във въздушното пространство на СССР на 1 септември 1983 г.
Виж Охотско море и Инцидент с южнокорейски Боинг (1983)
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Индигирка
Индиги́рка (Индигиир) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Якутия (Саха).
Жан-Франсоа Лаперуз
Жан-Франсоа дьо Гало Лаперуз (Jean-François de Galaup, comte de La Pérouse) е френски морски офицер и изследовател, чиято експедиция изчезва в Океания.
Виж Охотско море и Жан-Франсоа Лаперуз
Западносахалински планини
Западносахалинските планини или Западен хребет (Западно-Сахалинские горы) е планина, разположена в западната част на остров Сахалин, в Сахалинска област на Русия.
Виж Охотско море и Западносахалински планини
Зея
Зѐя е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Амурска област, ляв приток на Амур.
Земетресение в Охотско море (2013)
Земетресението в Охотско море започва в 16:44 ч.
Виж Охотско море и Земетресение в Охотско море (2013)
Бусол
Карта на пролива Бусол е проток в Тихи океан, отделящ островите Симушир от Черните братя и Броутън.
Бурея
Карта на водосборния басейн на река Амур Карта на водосборния басейн на река Бурея Бурѐя е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Хабаровски край и Амурска област, ляв приток на Амур.
Бикин (река)
Карта на водосборния басейн на река Усури. Бикѝн е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Приморски край и Хабаровски край, десен приток на Усури от басейна на Амур.
Виж Охотско море и Бикин (река)
Борис Давидов
Борис Владимирович Давидов (Борис Владимирович Давыдов) е руски хидрограф-геодезист, изследовател на Арктика и моретата в Североизточна Азия.
Виж Охотско море и Борис Давидов
Богдан Хмелницки (вулкан)
Горе – Чирип, долу – Богдан Хмелницки Богдан Хмелницки (Минамичирипу, Южен Чирип) (Богдан Хмельницкий; 散布山) е активен стратовулкан в централната част на остров Итуруп, принадлежащ към веригата на Южните Курилски острови, Сахалинска област на Русия.
Виж Охотско море и Богдан Хмелницки (вулкан)
Болон
Езерото Болон, нос Нергул и началото на протока Сий Бо̀лон (Болонь) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, Хабаровски край.
Беринг
Беринг може да се отнася за.
Белингсхаузен (пояснение)
Белингсхаузен може да се отнася за.
Виж Охотско море и Белингсхаузен (пояснение)
Вулкан на Саричев
Вулканът на 22 септември 2010 г. Вулканът на Саричев (Вулкан Сарычева; 芙蓉山 – Фуйо) е активен стратовулкан на остров Матуа в състава на Централните Курилски острови.
Виж Охотско море и Вулкан на Саричев
Вулкан на Фус
Вулканът на Фус (Сириядзири, Айсар) е сложен стратовулкан, един от най-високите на Северните Курилски острови, Русия.
Виж Охотско море и Вулкан на Фус
Вулкан на Чьорни
Вулканът на Чьорни (Вулкан Чёрного) (Йо сан, Северният брат) заема централната част на малкия остров Чирпой, част от групата Черните братя, принадлежащи към Южните Курилски острови.
Виж Охотско море и Вулкан на Чьорни
Вулкан на Заварицки
Вулканът на Заварицки (Мидори, Мидорийко) е сложен вулкан, в чиято структура участват два калдерни ръба и частично взривен централен вулканичен конус, запълнен с езерото Бирюзовое (Тюркоазно).
Виж Охотско море и Вулкан на Заварицки
Втори курилски проток
Карта на протока Втори Курилски проток е проток в Тихи океан, разположен между островите Шумшу и Парамушир.
Виж Охотско море и Втори курилски проток
Василий Поярков
Василий Данилович Поярков (Васи́лий Дани́лович Поярков) е руски пътешественик-изследовател от XVII век.
Виж Охотско море и Василий Поярков
Василий Хметевски
Василий Андреевич Хметевски е руски мореплавател, капитан 2-ри ранг, изследовател на Камчатка и Охотско море.
Виж Охотско море и Василий Хметевски
Василий Головнин
Василий Михайлович Головнѝн (Васи́лий Миха́йлович Головни́н) е руски мореплавател, изследовател, военноморски офицер (вицеадмирал), член-кореспондент на Петербургската академия на науките.
Виж Охотско море и Василий Головнин
Вати (бряг)
Вати при отлив Вати (Watten; wadden; vade – крайбрежна плитчина) е ивица от плоско и равно морско крайбрежие, заливано по време на прилив и осушаващо се по време на отлив.
Виж Охотско море и Вати (бряг)
Варяг (ракетен крайцер, 1983)
На ордена Нахимов гвардейски ракетен крайцер „Варяг“ е ракетен крайцер на руския военноморски флот.
Виж Охотско море и Варяг (ракетен крайцер, 1983)
Витяз (бронепалубна корвета, 1883)
Витяз (Витязь) е бронепалубна корвета на Руския Императорски флот, главен кораб на едноименния проект.
Виж Охотско море и Витяз (бронепалубна корвета, 1883)
Витус Беринг
Витус Йонассен Беринг (Vitus Jonassen Bering) е датски навигатор на руска служба, капитан-командир, известен сред руските моряци като Иван Иванович.
Виж Охотско море и Витус Беринг
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Владимир Обручев
Владимир Афанасиевич Обручев (Владимир Афанасьевич Обручев) е руски геолог и географ, изследовател на Сибир, Централна и Средна Азия, академик на АН на СССР (1929; член-кореспондент от 1921), герой на социалистическия труд (1945).
Виж Охотско море и Владимир Обручев
Велики географски открития
договора от Тордесиляс Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци.
Виж Охотско море и Велики географски открития
Григорий Шелихов
Григорий Иванович Шелихов (Шелехов) е руски търговец, предприемач, изследовател и основател на първите руски селища в Аляска.
Виж Охотско море и Григорий Шелихов
Гавриил Саричев
Гавриил (Гаврила) Андреевич Саричев (Гавриил Андреевич Сарычев) е руски полярен изследовател и хидрограф, географ и пътешественик, океанограф, адмирал (1829).
Виж Охотско море и Гавриил Саричев
Газимур
Водосборен басейн на Аргун. Газиму̀р е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край, ляв приток на река Аргун, дясна съставяща на Амур.
Гижигинска губа
Гижигинската губа (Гижигинская губа) е плитък залив, тип губа, в североизточната част на Охотско море, северната част на големия залив Шелихов, край бреговете на Магаданска област, Русия.
Виж Охотско море и Гижигинска губа
Гилюй
Карта на водосборния басейн на река Зея Гилю̀й е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Амурска област, десен приток на Зея от басейна на Амур.
Голям Шантар
Голям Шантар (Большой Шантар) е остров в Охотско море, най-големият от Шантарския архипелаг.
Виж Охотско море и Голям Шантар
Гонам
Карта на водосборния басейн на река Алдан Гона̀м (Гуонаам) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Якутия (Саха), ляв приток на Учур, от басейна на Алдан и Лена.
Генхъ
Аргун Генхъ или Гънхъ (根河) е река в Североизточен Китай, в автономния регион Вътрешна Монголия, десен приток на Аргун.
Генадий Невелски
Генадий Иванович Невелски (Геннадий Иванович Невельской) е руски военен, мореплавател, изследовател на Далечния Изток, откривател на протока между остров Сахалин и континента.
Виж Охотско море и Генадий Невелски
География на Япония
Япония е държава в Източна Азия, разположена на около 4000 острова в Тихия океан.
Виж Охотско море и География на Япония
Дългоплавникова лемонема
Дългоплавниковите лемонеми (Laemonema longipes) са вид животни от семейство Мори (Moridae).
Виж Охотско море и Дългоплавникова лемонема
Далстрой
Далстрой (Дальстрой), съкр.
Далайнор
Далайнор (Хулунчи, Далайнур) (呼倫湖; Hūlún Hú; Далай нуур) е сладководно езеро в Северен Китай, в автономен регион Вътрешна Монголия.
Джугджур
Джугджу̀р (Джугджур) е планински хребет в Далечния Изток, разположен в северната част на Хабаровски край, Русия.
Джугдир
Джугдѝр (Джугдыр) е планински хребет в Далечния Изток, разположен в крайната североизточната част на Амурска област, Русия.
Джоузеф Билингс
Джоузеф Билингс (Joseph Billings; Иосиф Иосифович (Осип Осипович) Биллингс) е английски мореплавател на руска служба, капитан-командор от руския флот, хидрограф, изследовател на източните брегове на Сибир и бреговете на Аляска.
Виж Охотско море и Джоузеф Билингс
Диана (проток)
Карта на пролива Диана е проток в Тихи океан, отделящ островите Кетой от Симушир.
Виж Охотско море и Диана (проток)
Дмитрий Овцин
Дмитрий Леонтиевич Овцин (Дмитрий Леонтьевич Овцын) е руски мореплавател, хидрограф, един от първите изследователи на Арктика.
Виж Охотско море и Дмитрий Овцин
Долинск
До́линск (Долинск) е град в Сахалинска област, Русия.
Дербул
Аргун (река Дербул не е показана на картата, но тя тече северно от Генхъ и успоредно на нея) Дербул или Телбур (德尔布尔河, Деербуерхъ) е река в Североизточен Китай, в автономния регион Вътрешна Монголия, десен приток на Аргун.
Ебеко
Ебѐко е активен стратовулкан, издигащ се на о.
Евенки
Еве́нките (наричани до 1931 г. тунгуси) са коренно население на Източен Сибир, Русия.
Екатерина (проток)
Карта на протока Екатерина е проток в Тихи океан, отделящ островите Кунашир на юг от Итуруп на север.
Виж Охотско море и Екатерина (проток)
Екарма (остров)
Екарма (Экарма), (越渇磨島 Екарума-то.) е необитаем остров, част от веригата Северни Курилски острови, намиращи се между Охотско море и Тихия океан.
Виж Охотско море и Екарма (остров)
Екарма (проток)
Карта на протока Екарма е проток в Тихи океан, отделящ островите Екарма и Шиашкотан.
Виж Охотско море и Екарма (проток)
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
Лужин (проток)
Карта на протока Лужина (Трети Курилски проток) е проток в Тихи океан, отделящ островите Анциферов и Парамушир.
Виж Охотско море и Лужин (проток)
Лаперузов проток
Протока Лаперу̀з (Лаперуза пролив; 宗谷海峡 Со:я кайкё) е проток в северозападната част на Тихи океан, между нос Крильон (на север) на остров Сахалин, Русия и нос Соя Масаки (на юг) на остров Хокайдо, Япония.
Виж Охотско море и Лаперузов проток
Лисянски (полуостров)
Полуостров Лися̀нски (Лисянского полуостров) е полуостров на северното крайбрежие на Охотско море, в крайната североизточна част на Хабаровски край на Русия.
Виж Охотско море и Лисянски (полуостров)
Лопатка (нос)
Сателитна снимка на носа Лопатка е географски нос, крайна южна точка на полуостров Камчатка.
Виж Охотско море и Лопатка (нос)
Лена
Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.
Йохан Георг Гмелин
Йохан Георг Гмелин (Johann Georg Gmelin; Иоганн Георг Гмелин) е германски естествоизпитател на руска служба, лекар, ботаник, етнограф, пътешественик, изследовател на Сибир и Урал.
Виж Охотско море и Йохан Георг Гмелин
140-и източен меридиан
140-ият източен меридиан или 140° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Тихия океан, остров Нова Гвинея, Индийския океан, Австралия, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
Виж Охотско море и 140-и източен меридиан
150-и източен меридиан
150-ият източен меридиан или 150° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Тихия океан, остров Нова Гвинея, Тихия океан, Австралия, Тихия океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
Виж Охотско море и 150-и източен меридиан
160-и източен меридиан
160-ият източен меридиан или 160° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Тихия океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
Виж Охотско море и 160-и източен меридиан
50-и северен паралел
50-ият северен паралел или 50° северна ширина e паралел, който се намира на 50° северно от екваториалната равнина.
Виж Охотско море и 50-и северен паралел
60-и северен паралел
60-ият северен паралел или 60° северна ширина e паралел, който се намира на 60° северно от екваториалната равнина.
Виж Охотско море и 60-и северен паралел
, Нюкжа, Нагаев (залив), Николай Рудановски, Николай Меглицки, Николае Милеску, Нерча, Немуро, Немо (вулкан), Нендзян (река), Русия, Руруй, Райкоке (вулкан), Райкоке (остров), Реки в Русия, Сунтар-Хаята, Сунгари, Станов хребет, Стокап, Стелеров морски орел, Степан Крашенинников, Степан Макаров, Средищен хребет, Сахалин, Сахалински залив, Сибир, Сив кит, Симушир, Сноу (проток), Соя, Списък на реките в Китай, Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Тихия океан), Списък на реките в Русия по дължина, Северна морска котка, Селемджа, Търпение (залив), Тятя, Тугурски полуостров, Тунгир, Тауйска губа, Татарски проток, Тайгонос, Тихи океан, Тигил, Тонино-Анивски полуостров, Усури, Учур, Уруп, Уруп (проток), Удска губа, Удил, Удмурти, Улбански залив, Фьодор Соймонов, Фриз (проток), Фадей Белингсхаузен, Фердинанд Врангел, Хумархъ, Хабаровски край, Ханка, Хокайдо, Чукчагирско езеро, Чиринкотан (вулкан), Чикурачки, Чол, Четвърти курилски проток, Черешарка, Шъуей, Шантарски острови, Шантарски острови (национален парк), Шилка (река), Шмид (полуостров), Шелихов (залив), Щит-82, Юрий Лисянски, Юдома, Юдомо-Майска планинска земя, Японско море, Мудандзян (река), Мулинхъ, Мая (река), Матуа, Мартин Геритсон де Фриз, Магадан, Магаданска област, Михаил Рейнеке, Михаил Стадухин, Михаил Станюкович, Михаил Василиев, Море, Итуруп, Иван Москвитин, Източносахалински планини, Икономика на Русия, Инцидент с южнокорейски Боинг (1983), Ингода, Индигирка, Жан-Франсоа Лаперуз, Западносахалински планини, Зея, Земетресение в Охотско море (2013), Бусол, Бурея, Бикин (река), Борис Давидов, Богдан Хмелницки (вулкан), Болон, Беринг, Белингсхаузен (пояснение), Вулкан на Саричев, Вулкан на Фус, Вулкан на Чьорни, Вулкан на Заварицки, Втори курилски проток, Василий Поярков, Василий Хметевски, Василий Головнин, Вати (бряг), Варяг (ракетен крайцер, 1983), Витяз (бронепалубна корвета, 1883), Витус Беринг, Витим, Владимир Обручев, Велики географски открития, Григорий Шелихов, Гавриил Саричев, Газимур, Гижигинска губа, Гилюй, Голям Шантар, Гонам, Генхъ, Генадий Невелски, География на Япония, Дългоплавникова лемонема, Далстрой, Далайнор, Джугджур, Джугдир, Джоузеф Билингс, Диана (проток), Дмитрий Овцин, Долинск, Дербул, Ебеко, Евенки, Екатерина (проток), Екарма (остров), Екарма (проток), Енисей, Лужин (проток), Лаперузов проток, Лисянски (полуостров), Лопатка (нос), Лена, Йохан Георг Гмелин, 140-и източен меридиан, 150-и източен меридиан, 160-и източен меридиан, 50-и северен паралел, 60-и северен паралел.