Съдържание
43 отношения: Къща музей „Тома Кърджиев“, Кадастър, Кина Кънчева, Правителство на Васил Радославов 1, Панчо Корабаров, Петър Корабаров, Петър Груев, Петко Каравелов, Олимпий Панов, Атанас Узунов (революционер), Атанас Узунов (майор), Александър Кесяков, Наталия Каравелова, Никола Обретенов, Русофили, Русе, Рачо Петров, Рачо Славейков, Радко Димитриев, Строителите на съвременна България, Стефан Паприков, Стефан Стамболов, Стефан Ильев, Тома Кърджиев, Христо Кръстев, Марин Тихчев, Марин Енчевич, Иван Цончев, Заговор на Коста Паница, Българска криза, Богдан Филов, Васил Карайовов, Вичо Диков, Георги Симеонов (революционер), Георги Зеленогоров, Димитър Филов, Димитър Мантов (кмет на Русе), Димо Тръмбешки, Деветоавгустовски преврат, Екатерина Каравелова, Левента, 16 февруари, 22 февруари.
Къща музей „Тома Кърджиев“
Къща музей „Тома Кърджиев“ е музейна етнографска сбирка към Историческия музей в град Русе, разкрита в дома на българския учител и революционер Тома Кърджиев, един от ръководителите на Бунта на русофилите през 1887 г.
Виж Офицерски бунт (1887) и Къща музей „Тома Кърджиев“
Кадастър
Кадастрална карта Pielnia, Подкарпатско войводство, Полша Када̀стърът по начало е опис, регистър на поземлените имоти в дадена страна.
Виж Офицерски бунт (1887) и Кадастър
Кина Кънчева
Кина (Катерина) Кънчева Ангелова, по мъж Кесякова, е българска революционерка, куриерка на Българския революционен централен комитет.
Виж Офицерски бунт (1887) и Кина Кънчева
Правителство на Васил Радославов 1
Първото правителство на Радославов е тринадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г.
Виж Офицерски бунт (1887) и Правителство на Васил Радославов 1
Панчо Корабаров
Пантелей (Панчо) Арсов (Арсениев) Корабаров или Корабов е български офицер, подполковник, участник в Сръбско-българска война (1885).
Виж Офицерски бунт (1887) и Панчо Корабаров
Петър Корабаров
Петър Арсов (Арсениев) Корабаров (Карабаров, Корабов) е български офицер, полковник, участник в Сръбско-българска война.
Виж Офицерски бунт (1887) и Петър Корабаров
Петър Груев
Петър Димитров Груев е български майор и руски генерал-лейтенант, артилерийски инженер.
Виж Офицерски бунт (1887) и Петър Груев
Петко Каравелов
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия.
Виж Офицерски бунт (1887) и Петко Каравелов
Олимпий Панов
Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер (майор), командващ артилерията по време на Сръбско-българската война (1885), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг.
Виж Офицерски бунт (1887) и Олимпий Панов
Атанас Узунов (революционер)
Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.
Виж Офицерски бунт (1887) и Атанас Узунов (революционер)
Атанас Узунов (майор)
Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер, участник в борбите за освобождение от турско иго през 1875 – 1878, защитник на Видин през Сръбско-българската война от 1885 и водач на Русенския бунт през 1887 година.
Виж Офицерски бунт (1887) и Атанас Узунов (майор)
Александър Кесяков
Александър Петров Кесяков (11 септември 1858 – 8 януари 1895) е български опълченец, роден в град Акерман в семейство на преселници от Копривщица.
Виж Офицерски бунт (1887) и Александър Кесяков
Наталия Каравелова
Наталия Любен Каравелова, по баща Петрович, известна като Ната, е родена през 1820 г.
Виж Офицерски бунт (1887) и Наталия Каравелова
Никола Обретенов
Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевски революционен комитет.
Виж Офицерски бунт (1887) и Никола Обретенов
Русофили
Русофили може да се отнася за.
Виж Офицерски бунт (1887) и Русофили
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Виж Офицерски бунт (1887) и Русе
Рачо Петров
Рачо Петров Стоянов (род. Радуш Петров Стоянов) е български офицер (генерал от пехотата) и политик.
Виж Офицерски бунт (1887) и Рачо Петров
Рачо Славейков
Рачо Петков Славейков е български военен деец, публицист и преводач.
Виж Офицерски бунт (1887) и Рачо Славейков
Радко Димитриев
Радко Русков Димитриев е български офицер, генерал-лейтенант.
Виж Офицерски бунт (1887) и Радко Димитриев
Строителите на съвременна България
„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана в периода 1910 – 1911 година и посветена на изграждането на Третата българска държава.
Виж Офицерски бунт (1887) и Строителите на съвременна България
Стефан Паприков
Стефан Георгиев Паприков е български военен деец, генерал-лейтенант, дипломат и политик от Демократическата партия, почетен флигел-адютант на Княза.
Виж Офицерски бунт (1887) и Стефан Паприков
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Офицерски бунт (1887) и Стефан Стамболов
Стефан Ильев
Стефан Лазаров Ильев (среща се и като Ильов) е български офицер (генерал-майор), началник на Щаба на армията в периода 18 февруари 1900 – 1904 г.
Виж Офицерски бунт (1887) и Стефан Ильев
Тома Кърджиев
Тома Антонов Кърджиев е български националреволюционер.
Виж Офицерски бунт (1887) и Тома Кърджиев
Христо Кръстев
Христо Кръстев Николов е български офицер, водач на Силистренския бунт през 1887 година.
Виж Офицерски бунт (1887) и Христо Кръстев
Марин Тихчев
Марин Димитров Тихчев е български адвокат и учител.
Виж Офицерски бунт (1887) и Марин Тихчев
Марин Енчевич
Марин Драганов Енчевич е български офицер – капитан, и генерал-лейтенант от Руската императорска армия.
Виж Офицерски бунт (1887) и Марин Енчевич
Иван Цончев
Иван Стефанов Цончев е български опълченец, офицер, генерал-майор, герой от Сръбско българската война, революционер, водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Виж Офицерски бунт (1887) и Иван Цончев
Заговор на Коста Паница
Заговорът на Коста Паница е неуспешен и зле организиран опит за военен преврат в Княжество България, извършен под ръководството на военния съдия майор Коста Паница през януари 1890 година.
Виж Офицерски бунт (1887) и Заговор на Коста Паница
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Офицерски бунт (1887) и Българска криза
Богдан Филов
Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик.
Виж Офицерски бунт (1887) и Богдан Филов
Васил Карайовов
Васил Карайовов е български просветен деец от Македония.
Виж Офицерски бунт (1887) и Васил Карайовов
Вичо Диков
Вичо Дионисиев Диков е български и руски офицер, генерал-лейтенант.
Виж Офицерски бунт (1887) и Вичо Диков
Георги Симеонов (революционер)
Георги Илиев Симеонов известен още и като Гаджал войвода е български революционер и опълченец, заради участието си във всички войни и въстания по времето си е наречен Войникът на века.
Виж Офицерски бунт (1887) и Георги Симеонов (революционер)
Георги Зеленогоров
Георги Иванов Зеленогоров е български офицер, капитан.
Виж Офицерски бунт (1887) и Георги Зеленогоров
Димитър Филов
Подполковник Димитър Генков Филов е български военен и активен деец при Съединението, един от основателите на съвременната българска армия.
Виж Офицерски бунт (1887) и Димитър Филов
Димитър Мантов (кмет на Русе)
Димитър В.
Виж Офицерски бунт (1887) и Димитър Мантов (кмет на Русе)
Димо Тръмбешки
Димо Юрданов Тръмбешки е български офицер, подпоручик.
Виж Офицерски бунт (1887) и Димо Тръмбешки
Деветоавгустовски преврат
Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор) Деветоавгустовският преврат е военен преврат в Княжество България от лятото на 1886 година.
Виж Офицерски бунт (1887) и Деветоавгустовски преврат
Екатерина Каравелова
Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.
Виж Офицерски бунт (1887) и Екатерина Каравелова
Левента
Левента е хълм, разположен южно от град Русе.
Виж Офицерски бунт (1887) и Левента
16 февруари
16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Офицерски бунт (1887) и 16 февруари
22 февруари
22 февруари е 53-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Офицерски бунт (1887) и 22 февруари