Съдържание
6 отношения: Причастие, Отглаголно съществително в български език, Отглаголно съществително име, Число в българския език, Минало свършено време, Исторически звукови закони в българския език.
Причастие
Причастието е нелична глаголна форма, която означава признак или резултат от действие.
Виж Отглаголно съществително в българския език и Причастие
Отглаголно съществително в български език
#виж Отглаголно съществително в българския език.
Виж Отглаголно съществително в българския език и Отглаголно съществително в български език
Отглаголно съществително име
Отглаголното съществително се образува от глаголна основа и означава опредметено действие (процес или състояние), представено в абстрактен смисъл, тоест то е име на действие, представено в самия процес на осъществяването си.
Виж Отглаголно съществително в българския език и Отглаголно съществително име
Число в българския език
Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети.
Виж Отглаголно съществително в българския език и Число в българския език
Минало свършено време
Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.
Виж Отглаголно съществително в българския език и Минало свършено време
Исторически звукови закони в българския език
Исторически звукови закони в българския език са такива промени в изговора на звукове от една и съща морфема (редуване на гласни или редуване на съгласни), които промени съществуват и понастоящем в българския език, но са били обусловени в миналото от закономерност, която вече не е в сила.
Виж Отглаголно съществително в българския език и Исторически звукови закони в българския език