Съдържание
14 отношения: Кьосе Михал, Осман I, Османска армия (15 – 19 век), Османска империя, Османистика, Али паша Чандарлъ, Разпространение на исляма, Сьогют, Удж, Удж бей, Халил Хайредин паша Чандарлъ, Малоазийски бейлици, История на Османската империя, Иконийски султанат.
Кьосе Михал
Кьосе Михал (Köse Mihal) е византиец, приел исляма.
Виж Османски бейлик и Кьосе Михал
Осман I
Осман I Гази или Гаази (عثمان غازى) е турски бей, първият самостоятелен владетел от Османската династия.
Османска армия (15 – 19 век)
Дарданелският топ Класическата османска армия просъществува от формирането през 1451 г., непосредствено преди превземането на Константинопол (1453), от Мехмед II на редовна османска държавно-военна структура, и завършва с ликвидирането на еничарския корпус (1826).
Виж Османски бейлик и Османска армия (15 – 19 век)
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Османски бейлик и Османска империя
Османистика
Османистиката е наука, дял от тюркологията.
Виж Османски бейлик и Османистика
Али паша Чандарлъ
Чандарлъ Али паша е османски военачалник и велик везир (1387 – 1406) на султаните Мурад I и Баязид I, а по време на османското междуцарствие и на Сюлейман Челеби.
Виж Османски бейлик и Али паша Чандарлъ
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Османски бейлик и Разпространение на исляма
Сьогют
Сьогют (Söğüt, произнася се Сьо(г)ют – със слабо „г“) е град в Турция, вилает Биледжик, в региона на Мраморно море.
Удж
Османски уджове на Балканите през втората половина на 14 век Удж или Уч (Uç), (i;: букв. връх, край; османск. اوج بگلیکی – uc beğliği) е османски историографски термин за описание на пригранична, часто спорна територия в средновековните тюркско-мюсюлмански образувания на територията на Мала Азия, а по-късно и на Балканския полуостров.
Удж бей
Източноанатолската гранична територия през ранното Средновековие ''Uc-Bey'' / „Граничните-князе“ при ликвидирането на Селджукската империя Удж бей (Uc-Bey) е военачалник, владетел на един Удж (i;: Връх, край).
Халил Хайредин паша Чандарлъ
Чандарлъ Кара Халил Хайредин паша (Çandarlı Kara Halil Hayreddin Paşa) е велик везир (1364 – 1387) на османския бейлик при Мурад I. Той е първият, на когото е дадена тази титла в османската държава.
Виж Османски бейлик и Халил Хайредин паша Чандарлъ
Малоазийски бейлици
Малоазийските бейлици са административно-териториални единици в Мала Азия, създадени в периода на упадъка на Иконийския султанат и Велики Селджук и след битките при Манцикерт и Кьосе даа (Köse Dağ).
Виж Османски бейлик и Малоазийски бейлици
История на Османската империя
Историята на Османската империя обхваща повече от шест века.
Виж Османски бейлик и История на Османската империя
Иконийски султанат
Иконийски султанат, Румелийски (Румски) султанат или съкратено Рум е средновековна ислямска държава на селджуците в Мала Азия, просъществувала между 1077 и 1307 г.