Съдържание
19 отношения: Пълен член, Правописна реформа на българския език от 1945 година, Приложение (граматика), Подлог, Определен член в българския език, А, Население на България, Непълен член, Съединителна морфема, Словообразуващи и формообразуващи морфеми, Троен член, Член, Членуване, Членуване в немския език, Исторически звукови закони в българския език, Български книжовен език, Български език, Враца, Граматическа категория.
Пълен член
#виж Определителен член в българския език.
Виж Определителен член в българския език и Пълен член
Правописна реформа на българския език от 1945 година
Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
Виж Определителен член в българския език и Правописна реформа на българския език от 1945 година
Приложение (граматика)
Приложение (номинационно определение) в българския език е второстепенна част на изречението, която се отнася към групата на определенията.
Виж Определителен член в българския език и Приложение (граматика)
Подлог
В граматиката подлогът е главна част на изречението — онзи предмет, на който се приписва свойство, действие или състояние.
Виж Определителен член в българския език и Подлог
Определен член в българския език
#пренасочване Определителен член в българския език.
Виж Определителен член в българския език и Определен член в българския език
А
А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки.
Виж Определителен член в българския език и А
Население на България
областите в България, според оценки на НСИ към 31 декември 2011 г. Населението на България към 7 септември 2021 година е 6 519 789 души, по данни на Националния статистически институт.
Виж Определителен член в българския език и Население на България
Непълен член
#пренасочване Определителен член в българския език.
Виж Определителен член в българския език и Непълен член
Съединителна морфема
Съединителната морфема няма нито лексикално, нито граматическо значение, а служи само за свързване на няколко думи в една.
Виж Определителен член в българския език и Съединителна морфема
Словообразуващи и формообразуващи морфеми
Словообразуващите морфеми изграждат речниковото (лексикалното) значение на думата.
Виж Определителен член в българския език и Словообразуващи и формообразуващи морфеми
Троен член
Тройното членуване (троен член, тройна членна форма) е начин за изразяване на категорията определеност в българския език.
Виж Определителен член в българския език и Троен член
Член
Член означава част и може да се отнася за.
Виж Определителен член в българския език и Член
Членуване
Членуването в езика има за цел да изрази граматическата категория определеност/неопределеност.
Виж Определителен член в българския език и Членуване
Членуване в немския език
Членуването в немския език е сходно с това в българския.
Виж Определителен член в българския език и Членуване в немския език
Исторически звукови закони в българския език
Исторически звукови закони в българския език са такива промени в изговора на звукове от една и съща морфема (редуване на гласни или редуване на съгласни), които промени съществуват и понастоящем в българския език, но са били обусловени в миналото от закономерност, която вече не е в сила.
Виж Определителен член в българския език и Исторически звукови закони в българския език
Български книжовен език
Български книжовен език, а също и български литературен език, се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.
Виж Определителен член в българския език и Български книжовен език
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Определителен член в българския език и Български език
Враца
Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население от 49 569 души към 2022 г.
Виж Определителен член в българския език и Враца
Граматическа категория
Граматическа категория е всеки пределно общ по обхват и неразчленим по съдържание елемент от граматическото значение на дума или израз.
Виж Определителен член в българския език и Граматическа категория