Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Одрин

Index Одрин

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 826 отношения: Legio I Maximiana, Кърджалийство, Кючюк Омер Февзи паша, Кьосе Михал, Кьопрюлю, Куруджикьой, Кубадин, Кузман Караджов, Културни институти в Копривщица, Кулели Бургас, Кръстьо Сарафов, Кръстьо Българията, Кръвен данък, Крум, Крум Савов (фотограф), Кримски татари, Каялъ, Каталонска компания, Католицизъм в България, Католически ордени по българските земи, Католически процеси, Кара Фейзи, Кара Ибрахим, Караюсуф, Карахамза (вилает Одрин), Караагач, Караагач (Одрин), Каракасъм, Каргона, Кардам, Карл Раев, Карл Закс, Карло Вакаро, Кабиле (древен град), Кадънкьой, Кайпа, Какава, Калист Луков, Калоян, Камилски дол, Камен Вичев, Квинт Сикиний Клар, Кирил VI Константинополски, Кирил Куртев, Киара Дзорци, Кимон Георгиев (революционер), Климент Кръстев, Княжество Кастриоти, Княжество Зенебищи, Коста Николов (просветен деец), ... Разширете индекс (776 Повече ▼) »

Legio I Maximiana

Знак на ''Legio Prima Maximiana Thebaeorum'' през ранния 5 век Legio I Maximiana („Първи максимиански легион“) е легион на римската войска, основан през 296/297 г.

Виж Одрин и Legio I Maximiana

Кърджалийство

Кърджалийството е част от феодалните размирици в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век, поради което периодът е наречен „кърджалийско време“Стоянов, 1999.

Виж Одрин и Кърджалийство

Кючюк Омер Февзи паша

Кючюк Омер (Йомер) Февзи паша (Ömer Fevzi Paşa, Küçük) е османски офицер и чиновник.

Виж Одрин и Кючюк Омер Февзи паша

Кьосе Михал

Кьосе Михал (Köse Mihal) е византиец, приел исляма.

Виж Одрин и Кьосе Михал

Кьопрюлю

Фазъл Ахмед паша Кьопрюлю, най-успешният османски държавник Кьопрюлю (Köprülü; Qyprilliu) е най-известната управляваща династия в Османската империя, в периода от втората половина на XVII век и първата половина на XVIII век.

Виж Одрин и Кьопрюлю

Куруджикьой

Куруджикьой или Коруджукьой (Korucu) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Куруджикьой

Кубадин

Кубадин е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Кубадин

Кузман Караджов

Кузман Иванов Караджов е български общественик.

Виж Одрин и Кузман Караджов

Културни институти в Копривщица

Според стратегията за развитие на туризма в община Копривщица, разположението на община Копривщица в живописната планинска долина на Същинска Средна гора е едно от нейните съществени предимства и обуславя една от основните посоки, в които туристическият сектор би могъл да се развива – планински пешеходен, рекреативен туризъм, приключенски и екотуризъм.

Виж Одрин и Културни институти в Копривщица

Кулели Бургас

Кулели Бургас или Кулелибургас (Πύθιο; Kuleliburgaz) е селище и важен жележопътен възел в Беломорска Тракия, днес в Гърция, на брега на река Марица, на 16 км източно от Димотика, на границата срещу гр.

Виж Одрин и Кулели Бургас

Кръстьо Сарафов

Кръстьо Петров Сарафов е виден български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924 – 1925).

Виж Одрин и Кръстьо Сарафов

Кръстьо Българията

Кръстьо Николов Георгиев Катранкьов, известен като Кръстьо Българията и Дандана, е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Кръстьо Българията

Кръвен данък

Събиране на кръвен данък, османска миниатюра Кръвният данък (девширме) е периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.

Виж Одрин и Кръвен данък

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Виж Одрин и Крум

Крум Савов (фотограф)

Крум Савов Келпетков е български фотограф, първият който открива фотографско ателие в Родопите.

Виж Одрин и Крум Савов (фотограф)

Кримски татари

Кримските татари (Qırımtatarlar) са тюркски народ, приел исляма през XIII век, които са 3-та етническа група в Република Крим.

Виж Одрин и Кримски татари

Каялъ

Мехмед бей Каялъ (Khayālī Mehmed Bey) е турски поет от XVI век.

Виж Одрин и Каялъ

Каталонска компания

Каталонска компания в Ориента или Каталонска дружина в Ориента (Companyia Catalana d'Orient) е военно формирование от наемници алмогавари, наети от Роже де Флор.

Виж Одрин и Каталонска компания

Католицизъм в България

Изглед от интериора на катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Русе Католицизмът е четвъртото по численост (38 709) вероизповедание в България след православното християнство (4 091 780), исляма (638 708) и протестантството (евангелското християнство – 69 852).

Виж Одрин и Католицизъм в България

Католически ордени по българските земи

Монашеските католически ордени са духовни общества със специфична насоченост – мисия, заради която общността е създадена.

Виж Одрин и Католически ордени по българските земи

Католически процеси

Католическите процеси са поредица политически съдебни процеси в България срещу католически епископи, свещеници, монаси и миряни в началото на 50-те години на XX век.

Виж Одрин и Католически процеси

Кара Фейзи

Кара Фейзи е османски кърджалия, един от най-значимите кърджалийски главатари в края на XVIII и началото на XIX век, а по-късно аян на Брезник.

Виж Одрин и Кара Фейзи

Кара Ибрахим

Кара Ибрахим с първоначално рождено име Ибрахим е роден в бедна къща в село Чепеларе от брака на една местна помакиня и баща бедняк на име Мустафа.

Виж Одрин и Кара Ибрахим

Караюсуф

Караюсуф (Karayusuf) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Караюсуф

Карахамза (вилает Одрин)

Карахамза (Karahamza) е село в община Мерич, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Карахамза (вилает Одрин)

Караагач

Караагач или Кара агач, от турското Karaağaç (Карааач) – бряст, може да се отнася за.

Виж Одрин и Караагач

Караагач (Одрин)

Караагач (Karaağaç, което на турски значи бряст) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Караагач (Одрин)

Каракасъм

Каракасъм (Karakasım) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Каракасъм

Каргона

Каргона (или Каргуна) е квартал на град Ямбол.

Виж Одрин и Каргона

Кардам

Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.

Виж Одрин и Кардам

Карл Раев

Карл (Карло) Раев e католически духовник, писател, учител, с дълбока култура и със силно развито националистическо чувство.

Виж Одрин и Карл Раев

Карл Закс

„Ethnographische Karte der europäischen Türkei und ihrer Dependenzen zur Zeit des Beginns des Krieges von 1877 von Karl Sax, K. und K. Österreich-ungarischer Konsul in Adrianopel” от 1877-1978 г., представяща българското население като мнозинство в Македония Карл Закс (Carl Sax) е дипломат на Австро-Унгария в Османската империя от края на XIX век.

Виж Одрин и Карл Закс

Карло Вакаро

Карло Алберти Вакаро е италиански индустриалец и акционер в български акционерни дружества.

Виж Одрин и Карло Вакаро

Кабиле (древен град)

Кабилé е древен тракийски град, основан около IV в.

Виж Одрин и Кабиле (древен град)

Кадънкьой

Кадънкьой (Eskikadın) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Кадънкьой

Кайпа

Кайпа или Каяпа (Kayapa) е село в община Одрин, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Кайпа

Какава

Танц на циганки с музика по време на празника Какава през 2015 г. в Одрин Какава e пролетен празник на циганите; международен фестивал, провеждан в Турция.

Виж Одрин и Какава

Калист Луков

Калист Луков Хамамджиев (1815-1862) е български възрожденски просветен деец и търговец.

Виж Одрин и Калист Луков

Калоян

Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.

Виж Одрин и Калоян

Камилски дол

Камилски дол е село в Южна България.

Виж Одрин и Камилски дол

Камен Вичев

Проф.

Виж Одрин и Камен Вичев

Квинт Сикиний Клар

Квинт Сициний Клар (Quintus Sicinnius Clarus) е римски управител на провинция Тракия (legatus Augusti pro praetore Thraciae) по времето на август Септимий Север в периода 201 – 204 г.

Виж Одрин и Квинт Сикиний Клар

Кирил VI Константинополски

Кирил VI Константинополски (Κύριλλος ΣΤ΄) е гръцки православен духовник.

Виж Одрин и Кирил VI Константинополски

Кирил Куртев

Кирил Куртев (светско име Кольо Георгиев КуртевСветлозар Елдъров. Очерци из историята на българската католическа църква от източен обред. Abagar, 1994. – С. 46) е български източнокатолически духовник, пръв епископ на Софийската апостолическа екзархия, създадена през двадесет години на XX век.

Виж Одрин и Кирил Куртев

Киара Дзорци

Киара Дзорци (Chiara Zorzi или на венецианското наречие Chiara Giorgi), също отбелязвана като Clara или Claire († 1454), е херцогиня на основаното от кръстоносците Атинско херцогство чрез брака си с Нерио II Ачайоли и след неговата смърт става регентка на сина им Франческо I от 1451 до 1454 г.

Виж Одрин и Киара Дзорци

Кимон Георгиев (революционер)

Кимон (Кимо) Георгиев е български революционер, поройски и солунски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Кимон Георгиев (революционер)

Климент Кръстев

Климент Кръстев Кръстев е български офицер (полковник), командир на 4-та дружина от 43-ти пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Одрин и Климент Кръстев

Княжество Кастриоти

Княжество Кастриоти (1389 – 1444) е средновековно албанско владение.

Виж Одрин и Княжество Кастриоти

Княжество Зенебищи

Княжество Зенебищи или княжество Гирокастро (1386 – 1418) е средновековно владение на територията на днешна Южна Албания с център Гирокастро.

Виж Одрин и Княжество Зенебищи

Коста Николов (просветен деец)

Константин (Коста) Николов Янков е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Коста Николов (просветен деец)

Коста Тенишев

Коста Стоянов Тенишев с псевдоними Лютий и Костаджим е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Коста Тенишев

Костадин Попов

Костадин Попов (Попстоянов) Гълъбов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и петрички войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Одрин и Костадин Попов

Костадин Табаков (революционер)

Костадин Денев Табаков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Костадин Табаков (революционер)

Коджа Юсуф

Юсуф Исмаил (Yusuf İsmail) или понякога Исмаил Юсуф (р. 1857 – п. 4 юли 1898), най-известен посмъртно като Коджа Юсуф, етнически турчин, е османски и български борец от края на XIX век.

Виж Одрин и Коджа Юсуф

Комитопули

Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.) Самуил Комитопул (упр. 997 – 1014) тема''. Битолският надпис на Иван Владислав Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος – син на комит) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола.

Виж Одрин и Комитопули

Константин Помянов

Константин Ангелов Помянов или Поменов е български политик, публицист и юрист от края на XIX век.

Виж Одрин и Константин Помянов

Константин Петканов

Константин Николов Петканов е български писател, публицист и академик на БАН.

Виж Одрин и Константин Петканов

Константин Самарджиев (учител)

Константин (Костадин) Георгиев Самарджиев е български просветен деец и духовник от Македония.

Виж Одрин и Константин Самарджиев (учител)

Константин Вълканов

Константин Стоянов Вълканов е български просветен деец от Македония.

Виж Одрин и Константин Вълканов

Константин Леонтиев

Константин Николаевич Леонтиев (Константин Николаевич Леонтьев) е руски философ, дипломат, писател, публицист, литературен критик и лекар.

Виж Одрин и Константин Леонтиев

Константинополски договор

Константинополски договор може да се отнася за.

Виж Одрин и Константинополски договор

Конак (село)

Кона̀к е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Конак (село)

Конгрес на Петрова нива

Конгресът на Петрова нива е конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се на 28 и 29 юни 1903 година.

Виж Одрин и Конгрес на Петрова нива

Копривщица

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.

Виж Одрин и Копривщица

Копривщенци

Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България.

Виж Одрин и Копривщенци

Кемал

Кемал (Kemalköy) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Одрин.

Виж Одрин и Кемал

Пътепис (Евлия Челеби)

Евлия Челеби – автор на „Пътепис“, който представлява и неговата автобиография „Пътепис“ (سياحت نامه; Seyahatnâme, на персийски език означава „Книга на пътуванията“) е творба, съставена през XVII в.

Виж Одрин и Пътепис (Евлия Челеби)

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.

Виж Одрин и Първа българска държава

Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.

Първият кръстоносен поход на Владислав III Ягело е военна експедиция срещу османците от октомври 1443 до януари 1444 г.

Виж Одрин и Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.

Пьотър Петрович Пален

Пьотър Петрович Пален (Пётр Петрович Пален) е руски граф и военачалник от времето на царете Александър I и Николай I.

Виж Одрин и Пьотър Петрович Пален

Прутска война

Прутската война, или Прутски поход, е част от Руско-турските войни, водена през 1711 г.

Виж Одрин и Прутска война

Правителство на Александър Малинов 2

Второто правителство на Александър Малинов е тридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 7 от 5 септември 1910 г.

Виж Одрин и Правителство на Александър Малинов 2

Правителство на Иван Гешов

Правителството на Иван Евстратиев Гешов е тридесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 5 от 16 март 1911 г.

Виж Одрин и Правителство на Иван Гешов

Присад (област Бургас)

Присад е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Присад (област Бургас)

Прилепски панаир

Прилепският панаир, или Прилепски панагюр, е търговски панаир, провеждан в миналото в град Прилеп, Вардарска Македония.

Виж Одрин и Прилепски панаир

Провадия

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България.

Виж Одрин и Провадия

Провадия (вилает Одрин)

Провадия или Синанкьой (Provadi, Sinanköy) е село в община Лахна (Лалапаша), област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Провадия (вилает Одрин)

Продан Таракчиев

Продан Стоянов Таракчиев е български офицер, сред първите български летци и създатели на българската военна авиация.

Виж Одрин и Продан Таракчиев

Превземане на Одрин

Превземането на Одрин е действие на авангарда на Южния отряд срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през Руско-турската война (1877-1878).

Виж Одрин и Превземане на Одрин

Патьо Млъчков

Панчо (Патьо, Павел) Няголов Млъчков е български търговец и революционер.

Виж Одрин и Патьо Млъчков

Пахомий Рилски

Пахомий Рилски (светско име Цвятко Димов, известен и с псевдонима Дядо Цвятко) е български възрожденски общественик, духовник и революционер, йеромонах.

Виж Одрин и Пахомий Рилски

Партений IV Константинополски

Партений IV Константинополски (Παρθένιος Δ´) e православен духовник, митрополит на Бурса и 5 пъти (1 май 1657 – юни 1662; 21 октомври 1665 – 9 септември 1667; март 1671 – 7 септември 1671; 1 януари 1675 – 19 юли 1676; 10 март 1684 – 20 март 1685) вселенски патриарх.

Виж Одрин и Партений IV Константинополски

Партений Софийски

Партений Софийски е висш български духовник и църковен деец, софийски митрополит от 1892 до 1918 година.

Виж Одрин и Партений Софийски

Павликянство в България

Павликянството в България води началото си от принудителни преселвания от властите на Източната Римска империя на павликяни от Мала Азия и източните области на империята в Северна Тракия през VIII–X век.

Виж Одрин и Павликянство в България

Павел Христов (духовник)

Павел Христов или Кристоф Порталие (Christophe Portalier) е католически свещеник, успенец.

Виж Одрин и Павел Христов (духовник)

Павел Делирадев

Павел Димитров Делирадев с псевдоними В.

Виж Одрин и Павел Делирадев

Памид

Памид е най-разпространеният в миналото сорт грозде в България, подходящ за консумация както в прясно състояние, така и за производството на вино.

Виж Одрин и Памид

Пандо Сидов

Пандо Сидов или Пано Сидов е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Пандо Сидов

Пиер Декан

Пиер Декан (Pierre Descamps) е католически свещеник, успенец, един от първите директори на френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив.

Виж Одрин и Пиер Декан

План Савов – Нерезов

генерал Савов Планът Савов – Нерезов е българският оперативен план за военни действия срещу Сърбия и Гърция, изготвен в навечерието на Междусъюзническата война.

Виж Одрин и План Савов – Нерезов

Планове на българското командване за Балканската война

Плановете на българското командване за Балканската война се разработват от 1903 г., когато поради Илинденско-Преображенското въстание надвисва опасност от война между България и Османската империя.

Виж Одрин и Планове на българското командване за Балканската война

Поход към Цариград

Походът към Цариград е потушаване на контрапреврата на Абдул Хамид II, от страна на младотурците с участие на редовни войскови части ­и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на 24 април 1909 г.

Виж Одрин и Поход към Цариград

Под сянката на падишаха

„Под сянката на падишаха“ (Im Schatten Des Grossherrn) е цикъл от 6 (7 в първата му версия) приключенски романа на немския писател Карл Май.

Виж Одрин и Под сянката на падишаха

Покушение срещу кан Крум

Покушението срещу кан Крум е опит за убийство на българския владетел Крум в 813 година във византийската столица Константинопол, извършено по заповед от император Лъв V Арменец.

Виж Одрин и Покушение срещу кан Крум

Полкове на Българската армия

Полковете са основни военни формирования в Българската армия от създаването на първите от тяхпрез 1883 – 1884 година.

Виж Одрин и Полкове на Българската армия

Помаци

Помаци от село Ваклиново на байрям в началото на XX век ПомациЦанева, Еля." Българска етнография".

Виж Одрин и Помаци

Пею Шишманов

Пею (Пейо) Иванов Шишманов, с псевдоними Ивайло, Родопски и Черногорски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Пею Шишманов

Петър Ацев

Петър Ацев Хаджикостадинов Симоновски е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Петър Ацев

Петър Ангелов (ВМОРО)

Петър Димитров Ангелов, наречен Любен, е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и паланечки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Петър Ангелов (ВМОРО)

Петър Андреев

Петър Андреев с псевдоним Асен е български геолог и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Петър Андреев

Петър Ненков

Петър Ненков е български свещеник и учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Виж Одрин и Петър Ненков

Петър Станчов

Петър Станчов (Станчев) е български учител, политик и общественик.

Виж Одрин и Петър Станчов

Петър Соколов

Петър Соколов е български революционер, анархист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Петър Соколов

Петър Чолаков (финансист)

Петър Савов Чолаков (Зарин) е български финансист.

Виж Одрин и Петър Чолаков (финансист)

Петър Боянов

Петър Боянов е български офицер, капитан от артилерията, един от водачите на въоръжената съпротива на русофилите в Княжество България след Контрапреврата от август 1886 година.

Виж Одрин и Петър Боянов

Петрос Логотетис

Петрос Логотетис (Πέτρος Λογοθέτης) е гръцки дипломат, консул на Гърция в Одрин (1866) и Битоля, Османската империя.

Виж Одрин и Петрос Логотетис

Петдесет и четвърти пехотен битолски полк

Петдесет и четвърти пехотен битолски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Одрин и Петдесет и четвърти пехотен битолски полк

Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк

Маркови кули, 1916 г. Офицери от 58-и пехотен полк. Македония, 1916 – 1918 г. Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Одрин и Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк

Пети конен полк

Пети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1898 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Одрин и Пети конен полк

Пети пехотен дунавски полк

Трън Паметник на мл. подофицер Иван Табаков под връхЯребична, Македония Пети пехотен дунавски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Виж Одрин и Пети пехотен дунавски полк

Петко Славейков

Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.

Виж Одрин и Петко Славейков

Петко войвода

Беломорието и Родопите 1861 – 1879 Беломорска Тракия, където се е черкувал Капитан Петко Войвода и след като освобождава града от османска власт през декември 1877, обявява установяването на българска власт Петко Киряков (Кирков) Петков, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.

Виж Одрин и Петко войвода

Петльовден

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение.

Виж Одрин и Петльовден

Печенеги

Територия, контролирана от печенегите около 1030 година Печенегите или печенезите (pacanāk; πατζιναικος; besenyő; pacinacae, bisseni) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тяхсе преселват на Балканите.

Виж Одрин и Печенеги

Пехливански борби

Пехливански борби в Истанбул, 2006 г. Мазните борби (yağlı güreş), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби.

Виж Одрин и Пехливански борби

Пере Тошев

Петър (Пере) Наумов Тошев е български революционер, активен участник във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Пере Тошев

Пеню Шиваров

Пеню или Пеньо Шиваров е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Пеню Шиваров

Пеньо Пенев (офицер)

Пеньо Върбанов Пенев е български офицер, полковник, военен разузнавач.

Виж Одрин и Пеньо Пенев (офицер)

Освобождение на България

Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.

Виж Одрин и Освобождение на България

Осма пехотна тунджанска дивизия

Осма пехотна тунджанска дивизия е българска военна част.

Виж Одрин и Осма пехотна тунджанска дивизия

Осман Пазвантоглу

Осман Пазвантоглу е османски дерибей, който управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година.

Виж Одрин и Осман Пазвантоглу

Османска архитектура

Османската архитектура е архитектурен стил, който е създаден по времето на Османската империя.

Виж Одрин и Османска архитектура

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виж Одрин и Османска империя

Офидий Коресний Марцел

Офидий Коресний Марцел (Aufidius Coresnius Marcellus) е римски управител (legatus Augusti pro praetore Thraciae) на провинция Тракия по времето на август Филип I Араб и августа Отацилия Севера между 245 и 249 г.

Виж Одрин и Офидий Коресний Марцел

Оряхово (село)

Оряхово е село в Южна България.

Виж Одрин и Оряхово (село)

Орхан I

Орхан I (اورخان غازی‎) е вторият османски владетел от 1324 до 1362 година.

Виж Одрин и Орхан I

Орестиада

Орестиада (Ορεστιάδα, Орестиада, катаревуса: Ορεστιάς, Орестиас, Kumçiftliği, Кумчифтлии) е най-северният град в Гърция, център на дем Орестиада.

Виж Одрин и Орестиада

ОУ „Христо Смирненски“ (Раковски)

Основно училище „Христо Смирненски“ е разположено в кв.

Виж Одрин и ОУ „Христо Смирненски“ (Раковски)

ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)

Основно училище „Христо Ботев“ е разположено в кв.

Виж Одрин и ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)

Обсада на Константинопол (813)

Обсадата на Константинопол през 813 г. е опит на българския владетел Крум да превземе византийската столица.

Виж Одрин и Обсада на Константинопол (813)

Обсада на Одрин

През вековете град Одрин (Адрианопол, Едирне) е бил обсаждан многократно.

Виж Одрин и Обсада на Одрин

Обсада на Одрин (1912–1913)

Обсадата на Одрин от български и сръбски войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г.

Виж Одрин и Обсада на Одрин (1912–1913)

Обсада на Одрин (813)

Обсадата на Одрин през 813 г.

Виж Одрин и Обсада на Одрин (813)

Обсада на Свети град

Обсадата на Свети град (Beteja e Svetigradit, Kocacık Kuşatması) започва на 14 май 1448 година, когато османска армия, под командването на султан Мурад II, обсажда стратегическата твърдина на албанската Лежка лига, крепостта Свети град край сегашното село Коджаджик.

Виж Одрин и Обсада на Свети град

Обсада на Солун (1383 – 1387)

Обсадата на Солун, продължила от 1383 до 1387 година, е първият опит за завладяване на втория град на Византийската империя от страна на османските турци.

Виж Одрин и Обсада на Солун (1383 – 1387)

Образуване на Османската империя

Образуването на Османската империя е периодът между разпадането на Иконийския султанат около 1307 г.

Виж Одрин и Образуване на Османската империя

Облатки

Конгрегация на Сестрите Облатки-Успенки (на лат. Congrégation des Sœurs Oblates de l’Assomption) е католически религиозен институция, основана от Емануел Д'Алзон.

Виж Одрин и Облатки

Ованес Съваджъян

Ованес Съваджъян (Հովհաննես Սվաճյան) е железопътен телеграфист, почетен гражданин и кмет на Пазарджик.

Виж Одрин и Ованес Съваджъян

Ованес Таракджиян

Ованес Таракджиян известен и като Оник Торосян е български и арменски революционер.

Виж Одрин и Ованес Таракджиян

Огнен

Òгнен е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.

Виж Одрин и Огнен

Одрис

Одрис (Odryses, Odrises) е митичен владетел на тракийското племе одрисите от ок.

Виж Одрин и Одрис

Одриси

Одриското царство Одрисите (Οδρύσαι; Odrises, odrisis, odrysae, odrysii, odrusai) са тракийско племе, населяващо земите в границите, простиращи се от завоя на река Тонзос при Кабиле до долното течение на река Хеброс (Марица) през V век пр.н.е.

Виж Одрин и Одриси

Одрин (вилает)

Одрин (или Едирне, Edirne) е най-западният вилает на Турция, разположен е в Източна Тракия по протежение на границата с Гърция, а на север граничи с България.

Виж Одрин и Одрин (вилает)

Одринска българска девическа гимназия

Одринската българска девическа гимназия „Янко Късъров“ или „Янко Касъров“ е първата българска девическа гимназия в Одринска Тракия.

Виж Одрин и Одринска българска девическа гимназия

Одринска българска католическа гимназия

Одринската българска католическа гимназия е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Одрин, Османската империя, от 1863 до 1929 година.

Виж Одрин и Одринска българска католическа гимназия

Одринска българска католическа девическа гимназия

Одринската българска католическа девическа гимназия „Мария Лурд“ е създадена през 1881 година от т.

Виж Одрин и Одринска българска католическа девическа гимназия

Одринска българска мъжка гимназия

Българската мъжка педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин е главен просветен и революционен център на българите в османската част на Тракия.

Виж Одрин и Одринска българска мъжка гимназия

Одринска епархия

Одринската или Адрианополската епархия (Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως) е епархия на Вселенската патриаршия, съществуваща от 325 година със седалище в тракийския град Одрин (Едирне), Турция.

Виж Одрин и Одринска епархия

Одрински революционен окръг

Разписка за дарение, издадена от Одрински революционен окръг. Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич Ръководителите на Преображенското въстание в Одринския революционен окръг.

Виж Одрин и Одрински революционен окръг

Одрински вилает

Одринският вилает (ولايت ادرنه; Vilāyet-i Edirne) е вилает в Османската империя с център град Одрин (на турски Едирне).

Виж Одрин и Одрински вилает

Одрински конгрес на ВМОРО (1908)

Одринският окръжен конгрес на IV Одрински революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация се провежда от 31 август до 1 септември 1908 г.

Виж Одрин и Одрински конгрес на ВМОРО (1908)

Одрински мирен договор (1444)

Одринският мирен договор от 1444 г., срещано и като Сегедски мирен договор от 1444 г., за 10-годишен мир е сключен между султан Мурад II и християнските сили от Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски, представлявани от Йоан (Ян) Хунияди за краля, митрополит Атанасий и войводата Богдан за моравския деспот Георги на 12 юни 1444 г.

Виж Одрин и Одрински мирен договор (1444)

Одринско примирие

Граници на България според Цариградската конференция, 1876 – 1877 Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г.

Виж Одрин и Одринско примирие

Асен Николов (генерал-майор)

Асен Николов Николов е български офицер, генерал-майор, началник на 12-а пехотна дивизия по време на Първата световна война (май 1917 до септември 1918).

Виж Одрин и Асен Николов (генерал-майор)

Аян

Аянин или Аян е първенец, влиятелен гражданин в Османската империя, управител на града и околностите му.

Виж Одрин и Аян

Атанас Канарев

Атанас Тодоров Кана̀рев е български опълченец, военен и пожарникар.

Виж Одрин и Атанас Канарев

Атанас Узунов (революционер)

Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.

Виж Одрин и Атанас Узунов (революционер)

Атанас Христов (революционер)

Атанас Христов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Атанас Христов (революционер)

Атанас Мърдев

Печат на книжарницата на Атанас Мърдев Атанас М.

Виж Одрин и Атанас Мърдев

Атанасий I Константинополски

Атанасий I Константинополски (Athanasios I; Ὅσιος Ἀθανάσιος ὁ Α’; * 1230 в Адрианопол; † 1310 в Константинопол) е патриархна Константинопол от 1289 до 1293 г.

Виж Одрин и Атанасий I Константинополски

Атанасий Мегаклис

Атанасий (Αθανάσιος, Атанасиос) е гръцки православен духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.

Виж Одрин и Атанасий Мегаклис

Ахъркьой

Ахъркьой (Ahırköy или Ahı köy) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Ахъркьой

Ахтопол

Ахтòпол (Αγαθούπολη) е град в южното черноморско крайбрежие на България, в община Царево, област Бургас.

Виж Одрин и Ахтопол

Ахмед I

Ахмед I (I.) е 14-ият султан на Османската империя, наследява баща си Мехмед III на 22 декември 1603 г., едва 14-годишен и управлява до смъртта си на 22 ноември 1617 година.

Виж Одрин и Ахмед I

Ахмед II

Ахмед II е 21-вия османски султан, син на султан Ибрахим I, управлява в периода 22 юни 1691 – 6 февруари 1695 година.

Виж Одрин и Ахмед II

Ахмед Деде Мюнеджимбаши

Ахмед Лютфула Деде, наречен Мюнеджимбаши, тоест Глава на астролозите (Ahmed Dede Müneccimbaşi), е османски астроном, астролог и историк от XVII век.

Виж Одрин и Ахмед Деде Мюнеджимбаши

Артилерия

Panzerhaubitze 2000 155 мм. Артилерията е род войски от състава на сухопътните войски, притежаващ голяма огнева сила, значителна далекобойност и маневреност.

Виж Одрин и Артилерия

Артин Гидиков

Артин Хачик Гидиков е руски търговец с арменски произход.

Виж Одрин и Артин Гидиков

Архитектура на католическите храмове в България

Архитектурата на сградите на католическите храмове и на другите католически институции по българските земи е под влиянието на еволюцията на църковното и гражданското строителство в Европа и въздействието на строителството на източноправославни храмове.

Виж Одрин и Архитектура на католическите храмове в България

Арда

Арда (антично име – Артеск (ос), средновековно име – Flum d'Arte – ст.фр. редакция), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името Άρδας), десен приток на река Марица.

Виж Одрин и Арда

Арнауткьой (вилает Одрин)

Арнауткьой (Arnavutköy) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Арнауткьой (вилает Одрин)

Арон (комитопул)

Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.

Виж Одрин и Арон (комитопул)

Арпач

Арпач (Arpaç) е село в Източна Тракия, Турция, околия Хавса, вилает Одрин.

Виж Одрин и Арпач

Аайери

Аайери (Ağayeri) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Лозенград.

Виж Одрин и Аайери

Автомагистрала О-3 (Турция)

Автомагистрала O-3 в Турция (Otoyol 3) е автомагистрала, част от турската пътна мрежа.

Виж Одрин и Автомагистрала О-3 (Турция)

Автомагистрали в Турция

Автомагистралите в Турция (Otoyol) нямат отделно обозначение от пътищата.

Виж Одрин и Автомагистрали в Турция

Автомагистрали в България

Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости.

Виж Одрин и Автомагистрали в България

Авра Теодоропулу

А̀вра Теодоропу̀лу (Αύρα Θεοδωροπούλου) е гръцка пианистка, музикална педагожка и общественичка.

Виж Одрин и Авра Теодоропулу

Авксентий Пелагонийски

Авксентий е висш български православен духовник, последователно митрополит на Велешката и Пелагонийската епархия на Българската екзархия.

Виж Одрин и Авксентий Пелагонийски

Агоп Шахвеледян

Агоп Т.

Виж Одрин и Агоп Шахвеледян

Агоп Баронян

Агоп Баронян (Հակոբ Պարոնյան) е арменски писател-сатирик от 19 век.

Виж Одрин и Агоп Баронян

Адриан (император)

Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus; Imperator Caesar Traianus Hadrianus Augustus; * 24 януари 76, Италика, Испания; † 10 юли 138, Бая) е римски император от 117 до 138 г.

Виж Одрин и Адриан (император)

Адрианопол

#виж Одрин.

Виж Одрин и Адрианопол

Адрианополис

#виж Одрин.

Виж Одрин и Адрианополис

Аджун Ълъджалъ

Аджун Ълъджалъ (Acun Ilıcalı) (роден на 29 май 1969 в Одрин) е турски медиен собственик, телевизионна личност, продуцент, актьор и журналист.

Виж Одрин и Аджун Ълъджалъ

Административно деление на Османската империя

Административното деление на Османската империя е организирано според държавното устройство на Османската империя, основаващо се на военното администриране, но и с участие на цивилното управление.

Виж Одрин и Административно деление на Османската империя

Административно деление на Турция

Република Турция е разделена на 81 вилаета (iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (vali).

Виж Одрин и Административно деление на Турция

Административно деление на България

Административно-териториалното деление на България понастоящем е 2-степенно – включва 28 области, разделени на 265 общини.

Виж Одрин и Административно деление на България

Азатлъ

Азатлъ (Azatlı) е село в околия Хавса, вилает Одрин, Турция.

Виж Одрин и Азатлъ

Айтос

Àйтос е град в област Бургас, Югоизточна България.

Виж Одрин и Айтос

Акбунар

Акбунар (Sarayakpınar) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Акбунар

Али паша чаршия

Али паша чаршия (Ali Paşa Çarşısı), наричан от местните жители Голям пазар, е покрит пазар в Одрин, Турция.

Виж Одрин и Али паша чаршия

Али паша Чандарлъ

Чандарлъ Али паша е османски военачалник и велик везир (1387 – 1406) на султаните Мурад I и Баязид I, а по време на османското междуцарствие и на Сюлейман Челеби.

Виж Одрин и Али паша Чандарлъ

Александър Кипров (революционер)

Александър Димитров с псевдоними Кипров, Антим Чолаков, Делибаш, Мемиш ага, Новов е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Александър Кипров (революционер)

Александър Найденович

Александър Иванов Найденович е един от основателите на научната фармация в България и създателите на Катедрата по фармакология и токсикология във Висшето училище в София (по-късно Софийския университет „Св.

Виж Одрин и Александър Найденович

Александър Ригопулос

Александър (Αλέξανδρος) е гръцки духовник, варненски (1891), пелагонийски (1891 – 1895), неокесарийски (1895 – 1903), солунски (1903 – 1910), никомидийски (1910 – 1928) митрополит.

Виж Одрин и Александър Ригопулос

Александър Струков

Александър Петрович Струков (Александр Петрович Струков) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Одрин и Александър Струков

Александър Шилие

Александър Шилие (Alexandre Chilier) е католически свещеник, успенец, допринесъл за развитието на образованието в България във втората половина на XIX век.

Виж Одрин и Александър Шилие

Александър Морфов (композитор)

Александър Василев Морфов е български композитор, поет, публицист и офицер.

Виж Одрин и Александър Морфов (композитор)

Александрос Мазаракис

Александрос Мазаракис, известен като капитан Йоанидис или Ениан, е гръцки офицер, политик, учен и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на ХХ век, на три пъти е шеф на генералния щаб на гръцката армия, министър и член на Атинската академия.

Виж Одрин и Александрос Мазаракис

Алексий Врана

Алѐксий Вра̀на (на гръцки: Ἀλέξιος Βρανᾶς) е византийски благородник и военачалник от края на 12 век.

Виж Одрин и Алексий Врана

Алексей Церетели

Княз Алексей Николаевич Церетелев (Церетели) (ალექსი ნიკოლოზის-ძე წერეთელი – Алекси Николозис дзе Церетели) е наследствен грузински княз, дипломат от Русия.

Виж Одрин и Алексей Церетели

Антимово (област Силистра)

Антимово е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Антимово (област Силистра)

Антиправителствени протести в Турция (2013)

Протестите започват на 28 май 2013 година, когато турски еколози протестират против застрояването на парк „Гези“ на площад „Таксим“ в Истанбул.

Виж Одрин и Антиправителствени протести в Турция (2013)

Антон Кецкаров

Антон Евтимов Кецкаров, известен и като Андон Кецкаров или Андон Кецкар, е български просветен и обществен деец, революционер.

Виж Одрин и Антон Кецкаров

Антон Попстоилов

Антон Попстоилов Ников е български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките от 1906 година.

Виж Одрин и Антон Попстоилов

Антон Попов (актьор)

Антон Петков Попов е български драматичен актьор и режисьор.

Виж Одрин и Антон Попов (актьор)

Антон Арнаудов

Антон Константинов Арнаудов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Антон Арнаудов

Анри Фландърски

Анри Фландърски (Henri de Flandre, Henri de Hainaut; * ок. 1174; † 11 юни 1216, Солун) е вторият и най-успешният латински император в Константинопол, управлявал от 1205 до 1216 година.

Виж Одрин и Анри Фландърски

Анастас Иширков

Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.

Виж Одрин и Анастас Иширков

Ангел Попкиров

Писмо от Ангел Попкиров до Павел Делирадев, 12 юли 1948 г. Ангел Попкиров, с псевдоним А.

Виж Одрин и Ангел Попкиров

Андрей Тошев

Андрей Славов Тошев е български учен – ботаник, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-тото правителство (1935).

Виж Одрин и Андрей Тошев

Андрей Мацанов

Андрей (Андрея) Иванов Мацанов, наричан Ленски, е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Андрей Мацанов

Анна Савойска

Анна Савойска или Анна Палеологина, родена Йоанна Савойска (* ок. 1306, † 1365/1366, Солун), е савойска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник III Палеолог.

Виж Одрин и Анна Савойска

Анелия Клисарова

Анелия Димитрова Клисарова е български политик, професор в Медицинския университет във Варна.

Виж Одрин и Анелия Клисарова

Априлско въстание

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя.

Виж Одрин и Априлско въстание

Нъте

Нъте или Нънте (до 1940 година Νώτια, Нотия, Nânti или Nânta, Nutya или Yediköy) е село в Егейска Македония, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония, Гърция.

Виж Одрин и Нъте

Начално училище „Христо Ботев“, Бяла Слатина

Начално училище „Христо Ботев“ е елитно начални училище в Бяла Слатина през 1909-1910 г.

Виж Одрин и Начално училище „Христо Ботев“, Бяла Слатина

Начо Начев (кмет)

Начо Димитров Начев е български юрист и политик.

Виж Одрин и Начо Начев (кмет)

Назар Каразин

Назар Александрович Каразин (Назар Александрович Каразин) е руски офицер, полковник.

Виж Одрин и Назар Каразин

Наипюсуф

Наипюсуф (на турски: Naipyusuf) е село в околия Хавса, вилает Одрин, Турция.

Виж Одрин и Наипюсуф

Нишко въстание

Нишкото въстание е най-известното и масово въстание в 19 век на българите от северозападните български земи.

Виж Одрин и Нишко въстание

Никифор Вриений

Никифор Вриений Млади (Νικηφόρος Βρυέννιος) е византийски военачалник, политик и историк.

Виж Одрин и Никифор Вриений

Никифор Вриений Стари

Никифор Вриений Стари (Νικηφόρος Βρυέννιος ο πρεσβύτερος; Nicephorus Bryennius; † сл. 1094 вероятно в Адрианопол/Одрин) е византийски генерал/военачалник и узурпатор против император Михаил VII Дука (упр.

Виж Одрин и Никифор Вриений Стари

Никос Захариадис

Никос Захариадис (Νίκος Ζαχαριάδης, 27 април 1903 г., Одрин, Османската империя - 1 август 1973 г., Сургут, РСФСР, СССР) е лидер на гръцкото работническо движение.

Виж Одрин и Никос Захариадис

Никодим Неоклис

Никодим (Νικόδημος, Никодимос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.

Виж Одрин и Никодим Неоклис

Никола Кърджиев

Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни Никола Славейков Кърджиев, наречен Смирненски, е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Никола Кърджиев

Никола Кожухаров

Никола Атанасов Кожухаров е български живописец и сценограф.

Виж Одрин и Никола Кожухаров

Никола Писаров

Надгробната плоча на сем. Писарови, снимана през април 2010. Намира се в централния гробищен парк в гр. Пловдив. Снимана е от мен (Щерю Атанасов), съответно съм внук на прислужницата на сем.

Виж Одрин и Никола Писаров

Никола Попстоянчев

Никола Попстоянчев е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Никола Попстоянчев

Никола Попов (свещеник)

Никола Стойков Попов е български духовник, просветен деец и революционер, деец на ВМОРО.

Виж Одрин и Никола Попов (свещеник)

Никола Одринчанин

Йенидже (Йенисеа), Гърция, 1840 г. „Свети Модест“, икона на Никола Одринчанин от 1860 г. Никола Одринчанин или Николаос Адриануполитис (Νικόλαος Αδριανουπολίτης, Николаос Адриануполитис) е иконописец от времето на Възраждането.

Виж Одрин и Никола Одринчанин

Никола Андреев (гостиварски войвода)

Гостиварската чета на Никола Панов Андреев, 1905 година Никола Панов (Пенов) Андреев, известен като Гостиварчето и Арнаутчето, е български военен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Никола Андреев (гостиварски войвода)

Никола Андреев (офицер)

Никола Колев Андреев е български офицер, загинал в боевете край Одрин през Балканската война 1912 г.

Виж Одрин и Никола Андреев (офицер)

Никола Юрданов

Никола Юрданов или Йорданов е български подофицер и революционер, деец на Върховния македонски комитет и Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Одрин и Никола Юрданов

Никола Иванов (генерал)

Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899).

Виж Одрин и Никола Иванов (генерал)

Никола Жеков

Никола Тодоров Жеков (1865 – 1949) е министър на войната на България (1915).

Виж Одрин и Никола Жеков

Никола Ванчев

Никола Петров Ванчев е български дипломат и филолог.

Виж Одрин и Никола Ванчев

Никола Вецов

Никола Илиев Вецов е български просветен деец и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Одрин и Никола Вецов

Никола Драгулев

Никола Диков Драгулев е български революционер и адвокат, публицист, пръв председател на варненско дружество Отечество, един от създателите на дружество Странджа.

Виж Одрин и Никола Драгулев

Никола Долапчиев (революционер)

Никола Атанасов Долапчиев е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Никола Долапчиев (революционер)

Никола Лулчев

Никола Лулчев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Никола Лулчев

Николай Николаевич

Николай Николаевич (на руски Великий князь Николай Николаевич Старший) е член на руското императорско семейство, велик княз.

Виж Одрин и Николай Николаевич

Нов дворец

Новият дворец (Saray-ı Cedid-i Amire) или още и Одринските сараи (Edirne Sarayı) е османски дворец и резиденция в Одрин от периода на формиране на еничарския корпус до превземането на Константинопол (1453).

Виж Одрин и Нов дворец

Ново село (вилает Одрин)

Ново село или Еникьой (Değirmenyanı) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Ново село (вилает Одрин)

Новоселец

Новоселец е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Новоселец

Нестинарство

---- Български нестинари Нестинарството (Αναστενάρια) е ритуал от Източна Тракия, свързан с култа към светите Константин и Елена, при който участниците танцуват боси върху жарава въглени.

Виж Одрин и Нестинарство

Нестор Иванов

Нестор Иванов е български учител революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Нестор Иванов

Невшехирли Дамат Ибрахим паша

Невшехирли Дамат Ибрахим паша (1666 – 16 октомври 1730) е велик везир на Османската империя.

Виж Одрин и Невшехирли Дамат Ибрахим паша

Невена Панова

Невена Панова българска възрожденска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Невена Панова

Недялко Чавдаров

Недялко Чавдаров, наричан Чавдар Недялко, е български революционер, дедеагачки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Недялко Чавдаров

Недко Каблешков

Недко Дончов Каблешков е български общественик, политик и публицист.

Виж Одрин и Недко Каблешков

Ненчо Ослеков

Ненчо Николов Ослеков е български абаджия, търговец и революционер.

Виж Одрин и Ненчо Ослеков

Нено Маринов

Нено Маринов, известен с прозвището Хайдут Нено, е български революционер, гарибалдиец.

Виж Одрин и Нено Маринов

Неофит Пловдивски

Неофит (Νεόφυτος) е гръцки духовник, пловдивски митрополит от 1689 до 1711 г.

Виж Одрин и Неофит Пловдивски

Неофит Скопски (екзархийски митрополит)

Неофит е висш български духовник и обществен деец, митрополит на българската Скопска епархия от 1910 до 1913 и от 1915 до 1918 година.

Виж Одрин и Неофит Скопски (екзархийски митрополит)

Рюстем паша Ебубекир

Рюстем паша Ебубекир (Ebubekir Rüstem Paşa) е османски офицер и чиновник.

Виж Одрин и Рюстем паша Ебубекир

Руско-турска война (1828 – 1829)

Руско-турската война от 1828 – 1829 г. е военен конфликт, част от т.нар.

Виж Одрин и Руско-турска война (1828 – 1829)

Руско-турска война (1877 – 1878)

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Виж Одрин и Руско-турска война (1877 – 1878)

Рутилий Пуденс Криспин

Рутилий Пуденс Криспин (Rutilius Pudens Crispinus) е римски управител на провинция Тракия (legatus Augusti pro praetore Thraciae) по времето на август Александър Север през 231 – 233 г.

Виж Одрин и Рутилий Пуденс Криспин

Румелия (област)

Румелия (Rumeli, в превод „Страна на ромеите“) е исторически термин, който описва територията, която в съвремието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по времето, когато се администрира от Османската империя.

Виж Одрин и Румелия (област)

Румелийски еялет

Румелийският еялет (ایالت رومایلی) или Румелийско бейлербейство е еялет (до 1590 година се използва терминът бейлербейство) в Османската империя.

Виж Одрин и Румелийски еялет

Рафаил Попов (епископ)

Рафаил Попов е български възрожденец, участник в борбата за независима национална църква.

Виж Одрин и Рафаил Попов (епископ)

Радул Канели

Радул Владиславов Канели е български военен, дипломат и един от първостроителите на българския професионален театър.

Виж Одрин и Радул Канели

Радул Милков

Радул Михайлов Милков е български военен пилот (полковник) и китарист.

Виж Одрин и Радул Милков

Райко Петров (революционер)

Стоян Сталев Райко Петров Стойчев Лалов (Лолов) с псевдоним Горанов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Райко Петров (революционер)

Райна Касабова

Райна Василева Каса̀бова е българска милосърдна сестра и първата жена в света, участвала в боен полет.

Виж Одрин и Райна Касабова

Раковски (град)

Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски.

Виж Одрин и Раковски (град)

Раковски (община)

Община Раковски се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

Виж Одрин и Раковски (община)

Риш

Риш е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Риш

Рифат бей Неврокопски

Рифат бей Османоглу Неврокопски (Rifat Bey) е османски офицер и чиновник.

Виж Одрин и Рифат бей Неврокопски

Рилска преработка на „История славянобългарска“

Рилската преработка на „История славянобългарска“ е ръкопис, съставен през 1825 година в Рилския манастир.

Виж Одрин и Рилска преработка на „История славянобългарска“

Робство в Османската империя

Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г. Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото на империята.

Виж Одрин и Робство в Османската империя

Родосто

Родосто или Текирдаг (Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки: Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, на деветнадесето място по големина в страната, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул.

Виж Одрин и Родосто

Родопски конгрес на ВМОРО

Родопският конгрес е конгрес на V Ахъчелебийско-Скечански революционен район на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, проведен на 5 и 6 юли 1903 година в местността Свети Духнад село Карлуково.

Виж Одрин и Родопски конгрес на ВМОРО

Редут

Редут от Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Бой за турски редут при Гривица, Руско-турска война от 1877 – 1878 г. Реду̀т (redoute – убежище) е постоянно или временно фортификационно, обикновено землено, съоръжение от затворен вид.

Виж Одрин и Редут

Сюрея Юсуф

Сюрея Юсуф (Süreyya Yusuf; Сурејја Јусуф) е югославски учен (тюрколог) и писател в Прищина от Велес, Социалистическа Република Македония, от турски произход.

Виж Одрин и Сюрея Юсуф

Сюлейман I

Сюлейман I (Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman; Süleymân-ı evvel), известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година.

Виж Одрин и Сюлейман I

Сюлейман II (Османска империя)

Сюлейман II е 20-ият султан на Османската империя, управлява от 8 ноември 1687 до смъртта си на 22 юни 1691 година.

Виж Одрин и Сюлейман II (Османска империя)

Сюлейман Челеби

Сюлейман Челеби е вторият син на султан Баязид I (1389 – 1403), наследил европейските владения на Османската империя (1402 – 1411) след злополучната за османците битка при Ангора.

Виж Одрин и Сюлейман Челеби

Сюлейман джамия

Сюлейман джамия или Сюлейманийе джамия (Süleymaniye Camii) е мюсюлмански храм в Истанбул.

Виж Одрин и Сюлейман джамия

Сярско княжество

Сярското княжество е обособено феодално владение с център град Сяр, създадено от царица Елена Българска сестра на българския цар Иван Александър и вдовица на сръбския цар Стефан Душан, то съществува през втората половина на XIV век.

Виж Одрин и Сярско княжество

Сухопътни войски на България

Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия.

Виж Одрин и Сухопътни войски на България

Суакаджа

Суакаджа е село в Република Турция.

Виж Одрин и Суакаджа

Стралджа

Стра̀лджа е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Стралджа и неин административен център.

Виж Одрин и Стралджа

Странджанска художествена школа

Странджанската художествена школа е иконописна школа, намираща се в югоизточна България, в района на планина Странджа.

Виж Одрин и Странджанска художествена школа

Стамбол Димитров

Стамбол Димитров Вълков е български революционер, борец за църковна независимост и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Стамбол Димитров

Стоян Попсимеонов

Стоян Попсимеонов (или Симеонов или Симов) е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Стоян Попсимеонов

Стоян Бъчваров (революционер)

Стоян Атанасов Бъчваров или Бъчварчето е български революционер, щипски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Стоян Бъчваров (революционер)

Стоян Везенков

Стоян Иванов Везенков е български строителен предприемач, деец за освобождението на българските земи от османска власт.

Виж Одрин и Стоян Везенков

Стоян Гълъбов

Стоян Гълъбов Чопаков е български учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония.

Виж Одрин и Стоян Гълъбов

Стоян Джансъзов

Стоян Петров Джансъзов е български възрожденски просветен деец, журналист и преводач.

Виж Одрин и Стоян Джансъзов

Стоян Денчев

Стоян Георгиев Денчев, професор, доктор на икономическите науки, е ректор (2002-2018) и председател на Общото събрание (от 2018 г.) на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София.

Виж Одрин и Стоян Денчев

Стоянка Мутафова

Стояна-Мария Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова, е българска театрална, телевизионна и филмова актриса със 70-годишна кариера.

Виж Одрин и Стоянка Мутафова

Стоил Антов

Стоил Антов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Стоил Антов

Стойчо Гаруфалов

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Одрин и Стойчо Гаруфалов

Стойчо Дачев

Стойчо Дачев Стойчев, наречен Крилат Стойчо, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Стойчо Дачев

Стефан Попов (актьор, 1846)

Стефан Петков Попов е български драматичен актьор и режисьор.

Виж Одрин и Стефан Попов (актьор, 1846)

Стефан Стойков

Стефан Стойков Петров е български възрожденец.

Виж Одрин и Стефан Стойков

Стефан Салгънджиев

Стефан Колчев Салгънджиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и журналист.

Виж Одрин и Стефан Салгънджиев

Стефан Тошев (революционер)

Стефан Георгиев Тошев е български юрист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, пръв кмет на Василико (Царево) след освобождението на града в 1912 година.

Виж Одрин и Стефан Тошев (революционер)

Стефан Димитров (революционер)

Стефан Димитров е български революционер, велешки войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Стефан Димитров (революционер)

Сръбско-турска война (1877 – 1878)

Сръбско-турската война (1877 – 1878) води до освобождаване на Сърбия от васалния статут спрямо Османската империя.

Виж Одрин и Сръбско-турска война (1877 – 1878)

Срем (село)

Срем е село в Южна България.

Виж Одрин и Срем (село)

Сабиха Касимати

Сабиха Касимати (Sabiha Kasimati; 15 февруари 1912 г. – 26 септември 1951 г.) е албански ихтиолог и дисидент по време на комунистическия режим в Албания.

Виж Одрин и Сабиха Касимати

Сава Филаретов

Сава Вълчев Филаретов е изтъкнат български просветен деец и общественик от Възраждането.

Виж Одрин и Сава Филаретов

Сава Доброплодни

Паметник в Силистра Сава Хаджиилиев – Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.

Виж Одрин и Сава Доброплодни

Сакар

Сакар и Странджа – географска карта Сакар известна и със старите си имена- тракийското Мастейра (Свещена Планина), Авролева (от 29 юни до 23 юли 1942 г. Бранница) е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.

Виж Одрин и Сакар

Салтиково

Салтиково или Салтъккьой (Лавара) е село в Североизточна Гърция, част от община Софлу.

Виж Одрин и Салтиково

Санстефански мирен договор

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.

Виж Одрин и Санстефански мирен договор

Санджак Арванид

Санджак Арванид (sancak-i Arvanid) е един от първите османски санджаци в Румели.

Виж Одрин и Санджак Арванид

Св. св. Кирил и Методий (Стара Загора)

„Свети Кирил и Методий“ е източнокатолическа църква с енория на Софийската епархия в Стара Загора, България.

Виж Одрин и Св. св. Кирил и Методий (Стара Загора)

Св. св. Кирил и Методий (Ямбол)

„Свети Кирил и Методий“ е източнокатолическа църква в град Ямбол, България, енорийски храм на Софийската епархия.

Виж Одрин и Св. св. Кирил и Методий (Ямбол)

Св. св. Константин и Елена (Одрин)

„Св.

Виж Одрин и Св. св. Константин и Елена (Одрин)

Свиленград

Свѝленград е град в Южна България, административен център на община Свиленград, област Хасково.

Виж Одрин и Свиленград

Света Троица (Малко Търново)

„Света Троица“ е източнокатолическа църква в град Малко Търново, България, енорийски храм на Софийската епархия.

Виж Одрин и Света Троица (Малко Търново)

Свети Георги (Одрин)

„Свети Георги“ (Georgi Kilisesi; Ἱερός Ναός ἉγίουΜεγαλομάρτυρος Γεωργίου) е българска православна църква, разположена в североизточната част на град Одрин, в старата българска махала.

Виж Одрин и Свети Георги (Одрин)

Свети Георги (арменска църква в Пловдив)

„Свети Георги“ (Սուրբ Գևորգ եկեղեցի, Сурп Кеворк) е арменска апостолическа църква в град Пловдив, България.

Виж Одрин и Свети Георги (арменска църква в Пловдив)

Свети Георги (Любенова махала)

„Свети великомъченик Георги“ е православна църква в село Любенова махала, община Нова Загора, България.

Виж Одрин и Свети Георги (Любенова махала)

Свети Димитър (Пловдив)

Иконостас Мраморен амвон Църквата от запад „Свети Димитър Солунски“ е православна църква в град Пловдив, намираща се в Стария град.

Виж Одрин и Свети Димитър (Пловдив)

Свети Йосиф (Казанлък)

„Свети Йосиф“ е източнокатолическа църква в град Казанлък, България, енорийски храм на Софийската епархия.

Виж Одрин и Свети Йосиф (Казанлък)

Светлен (област Търговище)

Свѐтлен е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Светлен (област Търговище)

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Виж Одрин и Симеон I

Синан

Коджа мимар (архитект) Синан ага (قوجه معمار سنان آغا) е османски архитект и инженер, смятан за най-значимия строител в историята на османската архитектура.

Виж Одрин и Синан

Скално светилище Зайчи връх

Скално-изсеченото светилище се намира на източната част на възвишението „Зайчи връх“ (от турски – Таушан тепе), което се извисява в Ямболското поле.

Виж Одрин и Скално светилище Зайчи връх

Смаилчево

Смаилчево или Голямо Смайлчево (Büyükismailce) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Смаилчево

Софулар (вилает Одрин)

Софулар (Menekşesofular) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Софулар (вилает Одрин)

Софроний Търновски

Софроний е висш български православен духовник, търновски митрополит на Българската православна църква от 1935 до 1961 година.

Виж Одрин и Софроний Търновски

Софийски светци

Света София – Премъдростта Божия е едно от имената на Исус Христос, от там е името на християнската катедрала „Света София“ и на града и младият Христос е негов покровител.

Виж Одрин и Софийски светци

Софийско-пловдивска епархия

Софийско-пловдивската епархия (Dioecesis Sophiæ et Philippopolis) е диоцезна административна единица на Римокатолическата църква в България, обхващаща цяла Южна България и всички вярващи католици от римски латински обред, живеещи на територията ѝ.

Виж Одрин и Софийско-пловдивска епархия

Софлу

Софлу (Σουφλί, Суфли, катаревуса Σουφλίον, Суфлион; Sofulu, Софулу) е малък град в Беломорска Тракия, понастоящем в североизточна Гърция.

Виж Одрин и Софлу

Соколец

Соко̀лец е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Виж Одрин и Соколец

Солунска българска семинария

Солунската българска католическа семинария или гимназия (Séminaire catholique bulgare), наричана Зейтинлъка, е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Солун 28 години - от 1886 до 1914 година.

Виж Одрин и Солунска българска семинария

Солунска българска мъжка гимназия

Солунската българска мъжка гимназия „Св.

Виж Одрин и Солунска българска мъжка гимназия

Солунски атентати

Солунските атентати са извършени в периода 15 – 17 април стар стил (нов стил – 28, 29 и 30 април) 1903 година в Солун.

Виж Одрин и Солунски атентати

Солунски конгрес на ВМОРО (1896)

Солунският конгрес на революционната организация в Македония и Одринско се провежда в град Солун в първите дни на август 1896 година.

Виж Одрин и Солунски конгрес на ВМОРО (1896)

Соломон Алкабец

Соломон бен Моисей Халеви Алкабец (שלמה אלקבץ) е еврейски духовник (равин) и писател от Османската империя от XVI век.

Виж Одрин и Соломон Алкабец

Сомурджали

Сомурджали или Сомурджилар (Sülecik) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Селиолу на Вилает Одрин.

Виж Одрин и Сомурджали

Списък на тракийските градове и острови

Това е списък на древните селища и руини от населени места на траки на територията на днешните държави България, Гърция, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Турция и др.

Виж Одрин и Списък на тракийските градове и острови

Списък на видни дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Списъци на дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Виж Одрин и Списък на видни дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Списък на великите везири на Османската империя

Това е списък на великите везири на Османската империя.

Виж Одрин и Списък на великите везири на Османската империя

Списък на градовете в Турция

Списък с първите 80 градове в Турция по големина.

Виж Одрин и Списък на градовете в Турция

Списък на побратимени градове на България

400п Символичният ключ на Тел Авив – Яфо, връчен през април 1992 година от кмета на Тел Авив Шломо Лахат на кмета на София Александър Янчулев по повод побратимяването на двата града.

Виж Одрин и Списък на побратимени градове на България

Списък на помашки селища

с ЗАРАЕВО дбласт Търговище Списък на помашки селища – бивши и настоящи.

Виж Одрин и Списък на помашки селища

Спиро Гулабчев

Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството един от първите идеолози на анархизма в България.

Виж Одрин и Спиро Гулабчев

Седми конен полк

Седми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Одрин и Седми конен полк

Седемдесет и втори пехотен полк

Седемдесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Одрин и Седемдесет и втори пехотен полк

Седемдесет и първи пехотен полк

Седемдесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Одрин и Седемдесет и първи пехотен полк

Селча

Селча е село в Южна България.

Виж Одрин и Селча

Селим I

Селим I Явуз (Yavuz Sultan Selim) е 9-ият султан на Османската империя в периода 24 април 1512 – 22 септември 1520 година.

Виж Одрин и Селим I

Селим джамия

Селим джамия или Селимийе джамия (Selimiye Camii) е мюсюлмански храм в Одрин, построен в периода 1568 – 1574 от османския архитект Синан в чест на султан Селим II.

Виж Одрин и Селим джамия

Селиолу

Селиолу (Süloğlu, Сюлоолу) е град в европейската част на Турция, северната част на Вилает Одрин.

Виж Одрин и Селиолу

Търновски надпис на цар Иван Асен II

Търновският надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан в средния от трите стълба в северната част на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново.

Виж Одрин и Търновски надпис на цар Иван Асен II

Търново (вилает Одрин)

Търново (Bayramlı, Байрамлъ) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Търново (вилает Одрин)

Тъмръш (село)

Тъмръш е обезлюдено село, намиращо се в едноименната историко-географска област, на Тъмрашка река западно от връхПангарлийца.

Виж Одрин и Тъмръш (село)

Турахан бей

Турахан бей (Turahan Bey/Beğ; Turhan Bej; Τουραχάνης, Τουραχάν μπέης or Τουραχάμπεης) е виден османски военен и държавен деятел от XV век.

Виж Одрин и Турахан бей

Туркменистан

Туркмениста́н (Türkmenistan) е държава в Централна Азия.

Виж Одрин и Туркменистан

Тунджа

Тунджа (в древността Тонзос, Тонзус) е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин.

Виж Одрин и Тунджа

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Виж Одрин и Тракия

Тракийски университет (Турция)

Тракийският университет (Trakya Üniversitesi) е университет в Одрин (Едирне), Турция.

Виж Одрин и Тракийски университет (Турция)

Тракийски български апостолически викариат

Тракийски български апостолически викариат (Vicariatus Apostolicus Thraciae Bulgarorum) е апостолически викариат, една от двете епархии на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала с център в Одрин в Османската империя между 1883 г.

Виж Одрин и Тракийски български апостолически викариат

Тракийско въстание (1829)

Въстанието в Тракия от 1829 г. избухва в хода на поредната Руско-турска война и обхваща Тракия от Сливенско през Сакар до Странджа и Малък Самоков в Лозенградско.

Виж Одрин и Тракийско въстание (1829)

Трифон Джонев

Трифон Джонев е български актьор.

Виж Одрин и Трифон Джонев

Тридесет и четвърти пехотен троянски полк

Тридесет и четвърти пехотен троянски полк е български пехотен полк, формиран през 1904 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Одрин и Тридесет и четвърти пехотен троянски полк

Тридесет и втори пехотен загорски полк

Тридесет и втори пехотен загорски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Одрин и Тридесет и втори пехотен загорски полк

Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон

Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон (3-й стрелковый Финский лейб-гвардии батальон) (Henkikaartin 3.), наричан Финландска гвардия, е батальон в състава на Руската императорска армия, съставен от етнически финландци.

Виж Одрин и Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон

Ташлъмюселим

Ташлъмюселим (Taşlımüsellim) е село в община Лалапаша, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Ташлъмюселим

Татарлар (вилает Одрин)

Татарлар или Татарларе (Tatarlar) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Селиолу на вилает Одрин.

Виж Одрин и Татарлар (вилает Одрин)

Твърдица (Молдова)

Твърдѝца е град (от 28 март 2013 г.) в Република Молдова, Тараклийски район, на 3 км от границата с Украйна (Одеска област).

Виж Одрин и Твърдица (Молдова)

Тит Статилий Барбар

Тит Статилий Барбар (Titus Statilius Barbarus) е политик и военен деец на Римската империя по времето на Северите.

Виж Одрин и Тит Статилий Барбар

Тодор Каблешков

Тодор Лулчов Ка̀блешков е виден български революционер, участник в Априлското въстание.

Виж Одрин и Тодор Каблешков

Тодор Светослав

Теодор Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 до 1321 г.

Виж Одрин и Тодор Светослав

Тодор Танев (учител)

Тодор К.

Виж Одрин и Тодор Танев (учител)

Тома Карайовов

Тома Иванов Карайовов с псевдоним Клубски е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.

Виж Одрин и Тома Карайовов

Топ (оръдие)

Артилерийското оръдие е огнестрелно оръжие с цилиндрична кухина/цев, което изстрелва тежък снаряд на значителна дистанция с цел поразяване на укрепленията и живата сила на противника.

Виж Одрин и Топ (оръдие)

Телеграфия

Принципна схема на електрически телеграф Телеграфия (τῆλε – „далеко“ + γρᾰ́φω – „пиша“) е метод за предаване на текстов или символен сигнал (за разлика от вербален или аудио) по електрически, оптичен кабел или чрез друго средство без физическа обмяна на носителя на сигнала, т.е.

Виж Одрин и Телеграфия

Теофилакт Тилев

Теофилакт е български духовник, архимандрит, революционер и политик.

Виж Одрин и Теофилакт Тилев

Теодосий Търновски

Св.

Виж Одрин и Теодосий Търновски

Теодор I Палеолог

Теодор I Палеолог (Θεόδωρος Α Παλαιολόγος, Theodōros I Palaiologos, Theodor I Palaiologos, * 1355, † 24 юни 1407 в Константинопол) е византийски деспот на Морея от 1383 до 1407 г.

Виж Одрин и Теодор I Палеолог

Теодор Врана

Теодор Врана е византийски военачалник и аристократ.

Виж Одрин и Теодор Врана

Теоклит Полиидис

Теоклит (Θεόκλητος, Теоклитос) е гръцки учен, просветен деец и духовник от XVIII век, епископ на Вселенската патриаршия.

Виж Одрин и Теоклит Полиидис

Теолипт I Константинополски

Теолипт I Константинополски (Θεόληπτος Α΄) e вселенски патриархот средата на 1513 г.

Виж Одрин и Теолипт I Константинополски

Устрем (село)

Устрем е село в Южна България.

Виж Одрин и Устрем (село)

Устремски манастир

Устремският манастир „Света Троица“ е действащ девически манастир от Сливенската епархия на Българската православна църква.

Виж Одрин и Устремски манастир

Устово

У̀стово е източен квартал на град Смолян, България.

Виж Одрин и Устово

Успенци

Конгрегация на успенците (на лат. Pia Societas Presbyterorum ab Assumptione) е католическа религиозна институция, основана от Емануел Д'Алзон.

Виж Одрин и Успенци

Успение Богородично (католическа църква в Бургас)

„Успение Богородично“ е източнокатолическа църква в град Бургас, България, енорийски храм на Софийската епархия.

Виж Одрин и Успение Богородично (католическа църква в Бургас)

Уинстън Чърчил

Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill, 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война.

Виж Одрин и Уинстън Чърчил

Фаустина Млада

Фаустина Млада (Faustina; * 16 февруари 130; † 176, Халала, Кападокия) е съпруга на римския император Марк Аврелий.

Виж Одрин и Фаустина Млада

Фазъл Ахмед паша

Фазъл Ахмед паша Кьопрюлю (Köprülü Fazıl Ahmed Paşa) е велик везир на Османската империя, син на Кьопрюлю Мехмед паша – основател на династията Кьопрюлю.

Виж Одрин и Фазъл Ахмед паша

Фазъл Мустафа паша

Фазъл Мустафа паша Кьопрюлю (Köprülü Fazıl Mustafa Paşa) е велик везир на Османската империя.

Виж Одрин и Фазъл Мустафа паша

Факултет Техника и технологии

Факултет „Техника и технологии“ в Ямбол е основно звено в структурата на Тракийския университет в Стара Загора.

Виж Одрин и Факултет Техника и технологии

Филип Велев

Филип Велиев (Велев) е български учител, просветник и общественик.

Виж Одрин и Филип Велев

Филипо Томазо Маринети

Филипо Томазо Маринети (Filippo Tommaso Marinetti) е италиански поет, писател, журналист, издател и основател на първото авангардистко движение на 20 век, футуризма.

Виж Одрин и Филипо Томазо Маринети

Фотиново (област Пазарджик)

Фотиново е село в Южна България.

Виж Одрин и Фотиново (област Пазарджик)

Фердинанд фон Хохщетер

Фердинанд Ритер фон Хохщетер (Ferdinand Ritter von Hochstetter) е австрийски геолог и един от изследователите на България.

Виж Одрин и Фердинанд фон Хохщетер

Ферман за Българската екзархия

Ферманът за учредяване на Българската екзархия е османски ферман - декрет на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година, с който се създава самостоятелна българска църковна организация.

Виж Одрин и Ферман за Българската екзархия

Храмове в Пловдив

Храмове в Пловдив имат всички религии.

Виж Одрин и Храмове в Пловдив

Християнство в Турция

Християните съставляват около 0.6 процента от населението на Турция, включващо и емигрантите.

Виж Одрин и Християнство в Турция

Христо Караманджуков

Христо Иванов Караманджуков с псевдоним Горчо Смитков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник.

Виж Одрин и Христо Караманджуков

Христо Коцев

Куриерът на Гоце Делчев и четник на Мише Развигоров – Петър Гушлев (х) от Ново село, Щип, заедно със съпругата си Невена Попкоцева, нейния баща и член на ЦК на ВМОРО Христо Попкоцев и семейството им във Варна accessdate.

Виж Одрин и Христо Коцев

Христо Атанасов (Диканя)

Христо Тодоров Атанасов, наречен Радомирчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Христо Атанасов (Диканя)

Христо Арнаудов

Христо Арнаудов, известен като Афуза, Арнаутина, Попчето и Хафъза, е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Христо Арнаудов

Христо Симидов

Христо Симидов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Христо Симидов

Христо Славчев

Христо Михайлов Славчев е български фотограф и театрален актьор.

Виж Одрин и Христо Славчев

Христо Топракчиев

Паметник на Христо Топракчиев в Сливен. Христо Андреев Топракчиев е български летец, офицер поручик.

Виж Одрин и Христо Топракчиев

Христо Хаджиилиев

Христо Хаджиилиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Христо Хаджиилиев

Христофор Кондов

Христофор Кондов е католически духовник, архимандрит, апостолически администратор на католиците от източен обред в Тракия и Македония през 20-те години на XX в.

Виж Одрин и Христофор Кондов

Хасковски отряд

Хасковският отряд е българско военно формирование, формирано и действала по време на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Одрин и Хасковски отряд

Хасково

Ха̀сково е град в централна Южна България.

Виж Одрин и Хасково

Хатидже султан

Хатидже Султан (Hatice Sultan, 1496 – 1538, на османо-турски: خدیجہ سلطان) е османска принцеса, дъщеря на султан Селим I и Айше Хафса Султан, сестра на Сюлейман Великолепни.

Виж Одрин и Хатидже султан

Хатипкьой

Хатипкьой (Hatipköy) е село в община Одрин, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Хатипкьой

Хараламби Натов

Хараламби (Лало) Натов e български свещеник и просветител.

Виж Одрин и Хараламби Натов

Харлагюн

Харлагюн или Харалагюн или Харлагюню или Гюнюф (Türkobası) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Харлагюн

Хавса

Хавса (Havsa) е град, околийски и общински център в Източна Тракия, Северозападна Турция, вилает Одрин (Едирне), разположен източно от град Одрин.

Виж Одрин и Хавса

Хаваръз

Хаваръз или Хавъръз (Avarız) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Хаваръз

Хадърага

Хадърага (Hıdırağa) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Хадърага

Хаджибабатеке

Хаджибабатеке (Çalıdere) е село в община Лалапаша, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Хаджибабатеке

Хаджилар (вилает Одрин)

Хаджилар или Аджилар (Hacılar) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Хаджилар (вилает Одрин)

Хамбарлийски надпис

Хамбарлийският надпис е прабългарски надпис, изписан на гръцки език от 813 г.

Виж Одрин и Хамбарлийски надпис

Ханлъиндже

Ханлъиндже (Hanlıyenice) е село в община Лалапаша, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Ханлъиндже

Хиподрум (Константинопол)

Хиподрумът на Константинопол (Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия.

Виж Одрин и Хиподрум (Константинопол)

Хлябово

Хлябово е село в Южна България.

Виж Одрин и Хлябово

Хедили

Хедили (Hedeyli) е село в околия Хайраболу, вилает Родосто (Къркларели), Турция.

Виж Одрин и Хедили

Хемимонтус

Хемимонтус или Хемимонтум, Хемимонт (Haemimontus или Haemimontium) е римска провинция, обособена като административно подразделение на новосъздадения диоцез Тракия през 294 г.

Виж Одрин и Хемимонтус

Църква на съединените с Рим българи

Църквата на съединените с Рим българи или Съединена българска църква или Българската униатска църква е sui juris поместна църква с източен обред, в пълна уния с Римокатолическата църква.

Виж Одрин и Църква на съединените с Рим българи

Царство България

Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.

Виж Одрин и Царство България

Цариградска българска архиепархия

Цариградска българска архиепархия (Archidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum.) е апостолическа архиепархия на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала със седалище в Цариград в Османската империя между 1883 г.

Виж Одрин и Цариградска българска архиепархия

Цариградска българска духовна семинария

Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909) Цариградска българска духовна семинария е средно духовно училище (семинария), създадено от Българската екзархия, през учебната 1892-1893 година, след преместването на свещеническото училище от Одрин в Цариград.

Виж Одрин и Цариградска българска духовна семинария

Цариградска конференция

Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи Цариградската посланическа конференция е конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се в периода 23 декември 1876 г.

Виж Одрин и Цариградска конференция

Цариградски договор (1913)

Цариградският договор от 16 септември 1913 г.

Виж Одрин и Цариградски договор (1913)

Цветан Мумджиев

Цветан Атанасов Мумджиев е български офицер, полковник.

Виж Одрин и Цветан Мумджиев

Цигани в Турция

Циганите (Türkiye'deki Çingenelar) са етническа група в Турция.

Виж Одрин и Цигани в Турция

Цоко Будин

Цоко И.

Виж Одрин и Цоко Будин

Чаталджанска армия

Чаталджанската армия е османска бойна формация от Балканските войни, отразила българското настъпление срещу Истанбул през есента на 1912 и върнала Одринска Тракия в османските предели през лятото на 1913 г.

Виж Одрин и Чаталджанска армия

Чаталджанско примирие

Представителите на воюващите страни при сключването на Първото Чаталджанско примирие Чаталджанските примирия са двете договорености в Балканската война за спиране на военните действия – първата от 20 ноември 1912 г.

Виж Одрин и Чаталджанско примирие

Чингиз Мехмед Герай

Чингиз Мехмед Герай е османски аянин.

Виж Одрин и Чингиз Мехмед Герай

Чобанкьойска афера

Чобанкьойската афера е провал на ВМОРО в Дедеагачко от август 1903 година.

Виж Одрин и Чобанкьойска афера

Чоке

Чоке или Хаджиталашман (Hacıdanişment) е село в Одринска Тракия, Турция, Вилает Одрин, околия Лалапаша.

Виж Одрин и Чоке

Чомлеккьой

Чомлеккьой или Чомлек (Çömlekköy) е село в община Лалапаша, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Чомлеккьой

Четвърта пехотна преславска дивизия

Четвърта пехотна преславска дивизия е българска военна част.

Виж Одрин и Четвърта пехотна преславска дивизия

Четириъгълник на крепостите

Четириъгълник на крепостите са османски военни крепости в Североизточна България, които играят важна роля в Руско-турските войни през XVIII и XIX век.

Виж Одрин и Четириъгълник на крепостите

Чеч

Топографска карта на Чеч. Чеч или Чечко (името често се използва членувано Чеча, понякога Чеджлък, Чечлък) е бивше село и историко-географска област, разделена между Република България и Гърция.

Виж Одрин и Чеч

Черничево (област Кърджали)

Черничево е село в Южна България.

Виж Одрин и Черничево (област Кърджали)

Чернево

Чернево е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Чернево

Шюкрю Наили Гьокберк

Шюкрю Наили Гьокберк (Şükrü Naili Gökberk) е офицер от османската и турската армия, генерал.

Виж Одрин и Шюкрю Наили Гьокберк

Шумен

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.

Виж Одрин и Шумен

Шахбедин паша

Шахбедин паша тюрбе до Имарет джамия в Пловдив Шахабедин паша (Şehabettin Paşa) е османски военачалник, бейлербей на Румелия.

Виж Одрин и Шахбедин паша

Шахбединова Имарет джамия

Рисунка на Йозеф Обербауер. „Панаир хан“ през 1892 г. Шахбединовата Имарет джамия (Şahabettin İmaret Camii) е действащ мюсюлмански храм в Мараша, Пловдив, България.

Виж Одрин и Шахбединова Имарет джамия

Шодековци

Шодековци е село в Северна България.

Виж Одрин и Шодековци

Шейновска битка

Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Одрин и Шейновска битка

Щит (село)

Щит е село в Южна България.

Виж Одрин и Щит (село)

Щилиян Георгиев

Щилиян (Щилян) Кръстев Георгиев е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Одрин и Щилиян Георгиев

Щипско

Войнишки паметник Щипско кметство Щипско е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Щипско

Щерю Вапцаров

Щерю А.

Виж Одрин и Щерю Вапцаров

Юрий Шилдер-Шулднер

Юрий Иванович Шилдер-Шулднер (Юрий Иванович Шильдер-Шульднер) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Одрин и Юрий Шилдер-Шулднер

Югоизточен район за планиране

Югоизточният район за планиране е един от шестте района за планиране в България, включващ областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.

Виж Одрин и Югоизточен район за планиране

Южен отряд (1913)

Южният отряд е българско армия военно формирование, разположено в Източна Тракия за защита от османско нашествие по време на Междусъюзническата война.

Виж Одрин и Южен отряд (1913)

Юнлюдже

Юнлюдже (Yünlüce) е село в община Лалапаша, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Юнлюдже

Ярослав Вешин

Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин (Jaroslav Věšín) е чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век.

Виж Одрин и Ярослав Вешин

Ягджилар

Ягджилар (Yağcılı) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Селиолу на Вилает Одрин.

Виж Одрин и Ягджилар

Яким Игнатиев

Яким Игнатиев (Игнатов) Златков е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Яким Игнатиев

Яков Костурски

Яков Костурски е български светец, новомъченик.

Виж Одрин и Яков Костурски

Яков Матакиев

Яков Димитров Матакиев е български ообщественик, политик и революционен деец.

Виж Одрин и Яков Матакиев

Яков Геров

Яков Геров (Яковаки ефенди) е български юрист и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година, обществен деятел, член на Либералната партия.

Виж Одрин и Яков Геров

Ямбол

Я̀мбол е град в Югоизточна България.

Виж Одрин и Ямбол

Яни Караманов

Яни Караманов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Яни Караманов

Яни Костадинов

Иван (Яни) Костадинов Грудев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Яни Костадинов

Янош Хуняди

Йоан Корвин или Янош Хуняди (Ioannes Corvinus, Ioanis de Huniad, Hunyadi János., Сибињанин Јанко, Sibinjanin Janko; Јован Хуњади, Jovan Hunjadi, Janko Hunjadi, Ioan de Hunedoara; Iancu de Hunedoara.), още Янош Хунияди, Ян Хунияди, Йоан Хунияд, бан Янко, Сибинян Янко и Янкула войвода, е трансилвански войвода, виден висш унгарски държавник и пълководец, Рицар на Ордена на Дракона, основан от император Сигизмунд, играл първостепенна роля в Централна Европа през 15 век при възпиране на османското нашествие.

Виж Одрин и Янош Хуняди

Мусубейли

Мусубейли или Мусабейли (Musabeyli) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Мусубейли

Мустафа II

Мустафа II е 22-рият султан на Османската империя, управлява в периода 6 февруари 1695 – 22 август 1703 година.

Виж Одрин и Мустафа II

Мустафа Кемал Ататюрк

Мустафа Кемал Ататюрк (Mustafa Kemal Atatürk) е виден турски военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и пръв председател на нейния парламент (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921) и президент (1923 – 1938).

Виж Одрин и Мустафа Кемал Ататюрк

Мустафа паша Алянак

Мустафа паша Алянак (Mustafa Paşa, Alyanak) е османски военен и администратор.

Виж Одрин и Мустафа паша Алянак

Мустафа Бушати

Мустафа Бушати (Бушатли) е полунезависим албански паша на Шкодра през 1815-1831 година, последният от династията Бушати.

Виж Одрин и Мустафа Бушати

Мустафа Байрактар

Мустафа Алемдар паша, наричан също Мустафа Байрактар паша, е османски военен и политически деец, 190-и велик везир на Османската империя.

Виж Одрин и Мустафа Байрактар

Мусач

Мусач или Мусуч (Musulca) е село в Източна Тракия, Турция, околия Хавса, вилает Одрин.

Виж Одрин и Мусач

Муратчали

Муратчали или Муратчалъ (срещат се и формите Мурадчали и Мурадчалъ, Muratçalı) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Муратчали

Мурад I

Мурад I (مراد), известен и с прозвището Худавендигяр („Богоподобни“), е османски владетел, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година.

Виж Одрин и Мурад I

Мурад II

Мурад II (مراد ثاني‎ – Murâd-ı sânî, İkinci Murat; 16 юни 1404 – 3 февруари 1451) е шестият султан на Османската империя.

Виж Одрин и Мурад II

Маслодайна роза

Маслодайните рози (Gallicanae) са растения от род Роза (Rosa), известни с етеричното си масло, което се ползва в парфюмерията и козметиката.

Виж Одрин и Маслодайна роза

Мая Баир

„Мая баир“ е връхв Сакар.

Виж Одрин и Мая Баир

Маточинска крепост

Общ изглед към крепостта Маточинската крепост Букелон е крепост в Югоизточна България, разположена върху плато на високо издигнат от низината на река Тунджа рид, в близост до село Маточина, Община Свиленград, област Хасково.

Виж Одрин и Маточинска крепост

Махфируз Хатидже Султан

Махфируз Хатидже Валиде Султан е родена в Евдокия (Румелия).

Виж Одрин и Махфируз Хатидже Султан

Марагидик

Марагидик (Мара Гидик) е връхв Стара планина, над Априлци, другото му известно име е „Русалка“.

Виж Одрин и Марагидик

Мария Палеологина Кантакузина

Мария Палеологина Кантакузина е българска царица, съпруга на Константин ТихАсен и Ивайло, племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог.

Виж Одрин и Мария Палеологина Кантакузина

Марица

Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур.

Виж Одрин и Марица

Марица (магистрала)

Автомагистрала „Марица“, означена като А4, е автомагистрала в Южна България.

Виж Одрин и Марица (магистрала)

Марк Аврелий

Марк Аврелий Антонин (Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ.

Виж Одрин и Марк Аврелий

Майстор Манол

Майстор Манол е легендарен персонаж от фолклора на Балканите, Анадола, Кавказкия регион и някои съседни области.

Виж Одрин и Майстор Манол

Макарий Неврокопски

Макарий е висш български православен духовник, неврокопски митрополит на Българската екзархия от 1916 до 1934 година.

Виж Одрин и Макарий Неврокопски

Македония (тема)

Тема Македония (θέμα Μακεδονίας) е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна ТракияОстрогорски, Г.

Виж Одрин и Македония (тема)

Македонизъм

„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.

Виж Одрин и Македонизъм

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Одрин и Македоно-одринско опълчение

Маламир

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Виж Одрин и Маламир

Малко Търново

Ма̀лко Тъ̀рново е град в Югоизточна България близо до границата с Турция и център на едноименната община в област Бургас.

Виж Одрин и Малко Търново

Малоазийски бейлици

Малоазийските бейлици са административно-териториални единици в Мала Азия, създадени в периода на упадъка на Иконийския султанат и Велики Селджук и след битките при Манцикерт и Кьосе даа (Köse Dağ).

Виж Одрин и Малоазийски бейлици

Малей Костов Малеев

Малей Костов Малеев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Малей Костов Малеев

Манол Караманов

Манол Григоров Караманов или Караман войвода е български офицер (полковник), революционер, войвода на Македонския комитет.

Виж Одрин и Манол Караманов

Михаил III Шишман Асен

Михаѝл III Шишма̀н Асѐн (по-правилно: Михаил-Асен III Шишман) е български цар от 1323 до 1330 г., първият такъв от династията Шишмановци – последната на Втората българска държава.

Виж Одрин и Михаил III Шишман Асен

Михаил Петков

Михаил Петков е български източнокатолически епископ.

Виж Одрин и Михаил Петков

Михаил Чайковски

Михаил (Мѝхал) Чайко̀вски (Michał Czajkowski; Михаил Станиславович Чайковский, известен още като Садък Паша и Чайка Чайковски) е полски писател, въстаник и офицер, османски паша.

Виж Одрин и Михаил Чайковски

Михаил Миров

Михаил Миров е български източнокатолически архиепископ.

Виж Одрин и Михаил Миров

Михаил Даев

Михаил Тодоров Даев или Даиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Михаил Даев

Михаил Добромиров

Михаил Добромиров e мирски свещеник и архиерейски наместник на Софийско-Пловдивската архиепархия през XVIII век.

Виж Одрин и Михаил Добромиров

Михай Шафран

Михай Шафран (Sáfrány Mihály) е музикален деец от епохата преди Освобождението (1878).

Виж Одрин и Михай Шафран

Мирчо II

Мирчо II (Mircea II; ок.1428 – 1447) е владетел на Влашко за кратко през 1442 г.

Виж Одрин и Мирчо II

Мирчо Стоянов

Мирчо Мирчев Стоянов е български учител, адвокат и политик.

Виж Одрин и Мирчо Стоянов

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.

Виж Одрин и Мизия

Мизийски говори

Мизийски говори са традиционните за старата област Мизия говори, характерни и в Лудогорието.

Виж Одрин и Мизийски говори

Моравенова чешма

Моравенова чешма (наричана още Моравенекова чешма или Моровянка) е вградена в източния ограден зид на храма „Св. Николай“ (1844) в Копривщица.

Виж Одрин и Моравенова чешма

Мойсей (комитопул)

Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г.

Виж Одрин и Мойсей (комитопул)

Момина църква

Момина църква е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Момина църква

Мехмед I

Мехме́д I Челеби́ (Mehmed-i evvel; Birinci Mehmet, Çelebi Mehmet; ок. 1387 – 26 май 1421 г.) e 5-ият султан на Османската империя между 1413 г.

Виж Одрин и Мехмед I

Мехмед II

Мехмед II (محمد الفاتح, II.) е 7-ият султан на Османската империя, управлявал през периодите август 1444 – септември 1446 година и 3 февруари 1451 – 3 май 1481 година.

Виж Одрин и Мехмед II

Мехмед IV

Мехмед IV (IV.), наричан често Мехмед Ловеца е 19-ият султан на Османската империя, управлява в периода 8 август 1648 – 8 ноември 1687 година.

Виж Одрин и Мехмед IV

Мехмед Кязъм Дирик

Мехмед Кязъм Дирик (Mehmet Kâzım Dirik) е офицер в Османската армия и генерал в Турската армия.

Виж Одрин и Мехмед Кязъм Дирик

Мехмед Кьопрюлю

Кьопрюлю Мехмед паша (Mehmed Pashë Kypriljoti; كوپريلی محمد پاشا) е османски политик от албански произход.

Виж Одрин и Мехмед Кьопрюлю

Мехмед Решад бей

Мехмед Решад бей (Mehmed Reşad Bey) е османски офицер и чиновник.

Виж Одрин и Мехмед Решад бей

Мехмед Решид паша Бошнакзаде

Мехмед Решид паша Бошнакзаде (Mehmed Reşid Paşa, Boşnakzade) е османски офицер и чиновник.

Виж Одрин и Мехмед Решид паша Бошнакзаде

Мехмед Соколу

Соколлу Мехмед паша или Мехмед паша Соколович (Sokollu Mehmet Paşa; Mehmed-paša Sokolović) е османски военен и държавник от 16 век.

Виж Одрин и Мехмед Соколу

Мехмед Талат паша

Мехмед Талат паша (محمد طلعت پاشا) е османски политик, велик везир през 1917 – 1918 година.

Виж Одрин и Мехмед Талат паша

Мери Монтагю

Мери Уъртли Монтагю (Mary Wortley Montagu) е английска аристократка и писателка.

Виж Одрин и Мери Монтагю

Меджидие мост

Маришкият мост (Meriç Köprüsü), официално наименуван Меджидие мост (Mecidiye Köprüsü), е пътен мост над река Марица в Одрин, Турция.

Виж Одрин и Меджидие мост

Медицински университет (Варна)

Медицинският университет „Проф.

Виж Одрин и Медицински университет (Варна)

Междусъюзническа война

Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Виж Одрин и Междусъюзническа война

Истанбул

Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.

Виж Одрин и Истанбул

История на София

Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.

Виж Одрин и История на София

История на евреите в Турция

Ямболската синагога, построена във Византия Турски евреин, рисунка от 1779 г. Историята на евреите в земите на днешна Турция и по-точно в Анатолия бележи началото си още от античността.

Виж Одрин и История на евреите в Турция

Исбул

Кавха̀н Исбу̀л е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на хановете Омуртаг (814 – 831), Маламир (831 – 836) и Пресиан (836 – 852).

Виж Одрин и Исбул

Искра (област Пловдив)

Искра е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

Виж Одрин и Искра (област Пловдив)

Испитли

Испитли, днес вече Спилео (Σπήλαιο, катаревуса: Σπήλαιον, Спилеон) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада.

Виж Одрин и Испитли

Ивайловград

Ива̀йловград е град в Югоизточна България, област Хасково, административен център на община Ивайловград.

Виж Одрин и Ивайловград

Иван Кюлев

Иван Благоев Кюлев е български учител и фолклорист, деец на Българското възраждане в Македония и Тракия.

Виж Одрин и Иван Кюлев

Иван Каиков

Иван Стоянов Каиков е български одрински революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Иван Каиков

Иван Пашинов

Иван Парашкевов Пашинов е български офицер (генерал-майор), командир на 23-ти шипченски полк през Балканската война (1912 – 1913) и на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Одрин и Иван Пашинов

Иван Пищийски

Иван Пищийски е български католически духовник, монах-успенец.

Виж Одрин и Иван Пищийски

Иван Попфилипов

Иван Попфилипов, български офицер, загинал в боевете край Чаталджа през Балканската война 1912 г.

Виж Одрин и Иван Попфилипов

Иван Асен II

Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.

Виж Одрин и Иван Асен II

Иван Александър

Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.

Виж Одрин и Иван Александър

Иван Апостоловски

Иван Димитров Апостоловски е български просветен деец от Македония.

Виж Одрин и Иван Апостоловски

Иван Стефан

Ива̀н Стѐфан е български цар за 8 месеца (1330 – 1331).

Виж Одрин и Иван Стефан

Иван Стефанов (свещеник)

Иван Георгиев Стефанов е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Иван Стефанов (свещеник)

Иван Хаджигенчев

Иван Колчев Хаджигенчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Иван Хаджигенчев

Иван Хаджииванов

Иван Петров Хаджииванов е български адвокат, патриот, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа.

Виж Одрин и Иван Хаджииванов

Иван Чакмаков

Иван Бонев Чакмаков е български католически униатски свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Иван Чакмаков

Иван Шишков

Иван Димитров Шишков е български просветен, църковен и революционен деец от Македония.

Виж Одрин и Иван Шишков

Иван Шкойнов

Иван Рачев Шкойнов е български офицер (генерал-майор).

Виж Одрин и Иван Шкойнов

Иван Боянин

Иван (Ване) Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, продължил делото на няколко вековната строителна дейност на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.

Виж Одрин и Иван Боянин

Иван Варналиев

Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата) Иван (Йован) Панчев Варналиев, наричан Варналията и Херкулес, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Иван Варналиев

Иван Вичев

Архимандрит Иван Вичев е български католически свещеник, успенец.

Виж Одрин и Иван Вичев

Иван Войводов

Иван Стоянов Войводов е български учител, адвокат, обществен и читалищен деец и благодетел.

Виж Одрин и Иван Войводов

Иван Гаруфалов

Иван Гаруфалов е апостолически екзархна българите католици от източен обреди и титулярен епископ лаганийски в средата на XX век.

Виж Одрин и Иван Гаруфалов

Иван Дибич-Забалкански

Иван Иванович Дибич-Забалкански (Иван Иванович Дибич-Забалканский), по рождение Ханс Карл ФридрихАнтон фон Дибич (Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch), е руски пълководец от немски произход, командващ военните операции в българските земи по време на руско-турската война от 1828 – 1829 година.

Виж Одрин и Иван Дибич-Забалкански

Иванка Антонова

Иванка Атанасова Антонова е българска актриса от Старозагорския драматичен театър „Гео Милев“, активен член на Тракийско дружество „Одринска епопея“, носител на "Почетен знак на Кмета на Стара Загора".

Виж Одрин и Иванка Антонова

Игнатий Кюстендилски

Игнатий (Ιγνάτιος) е български духовник, родоски и кюстендилски митрополит на Вселенската патриаршия.

Виж Одрин и Игнатий Кюстендилски

Игнатий Качановски

Ка̀рол (Игнатий) Качано̀вски, герб „Остоя“ (Karol (Ignacy) Kaczanowski) е полски военен, въстаник и духовник.

Виж Одрин и Игнатий Качановски

Източна Тракия

Източна Тракия (Doğu Trakya; Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.

Виж Одрин и Източна Тракия

Източни железници

Барон Хирш Chemins de fer Orientaux (в превод от френски: „Източни железници“) е концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя, съществувала между 1870 и 1937 г.

Виж Одрин и Източни железници

Илия Луков

Илия Луков е български народен певец от Македонската фолклорна област.

Виж Одрин и Илия Луков

Ипек Танръяр

Ипек Танръяр е турска актриса и модел.

Виж Одрин и Ипек Танръяр

Жак Шилие

Жак Шилие (Jacques Chilier) е католически свещеник, първият успенец в България приел източнокатолическия обред.

Виж Одрин и Жак Шилие

Живко Добрев

Живко Константинов Добрев Калопединкин е български дипломат от края на XIX – началото на XX век, масон и благодетел.

Виж Одрин и Живко Добрев

Железопътна гара Капъкуле

Железопътна гара Капъкуле (Kapıkule Garı), е най-западната жп гара в Турция.

Виж Одрин и Железопътна гара Капъкуле

Железопътна линия 1 (България)

Главна железопътна линия №1 Калотина-Запад - Волуяк - Костенец - Ябълково – Свиленград от железопътната мрежа на България е двойна (без отсечките Калотина – Волуяк, Крумово – Катуница и Поповица – Свиленград), електрифицирана (без отклонението към българо-гръцка граница Свиленград - Черномен) с междурелсие 1435 mm.

Виж Одрин и Железопътна линия 1 (България)

Зуав

Френски зуави през Първата световна война. Зуавите (zouave) са формирования от лека пехота във френската армия, съществували в периода 1830 – 1962 г.

Виж Одрин и Зуав

Захария Шумлянска

Захария Василева Кръстева, по мъж Шумлянска, е българска общественичка и просветна деятелка от късното българско възраждане в Македония.

Виж Одрин и Захария Шумлянска

Захарий Круша

Захарий Христов Икономович Круша или Крушев или Крушевич e виден български възрожденец, участник в борбата за българска църковна независимост, просветител, фолклорист, книжовник, учител и преводач.

Виж Одрин и Захарий Круша

Заговор на Коста Паница

Заговорът на Коста Паница е неуспешен и зле организиран опит за военен преврат в Княжество България, извършен под ръководството на военния съдия майор Коста Паница през януари 1890 година.

Виж Одрин и Заговор на Коста Паница

Залъф

Залъф (Kırcasalih) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Одрин.

Виж Одрин и Залъф

Западна Тракия

Беломорска Тракия – сателитна снимка. В жълто са държавните граници Западна Тракия или Беломорие, Беломорска Тракия (Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakyası, Юнанистан Тракясъ) е историко-географска област понастоящем в Гърция, разположена между реките Места и Марица, в североизточната част на страната.

Виж Одрин и Западна Тракия

Звезда (област Търговище)

Звезда е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Звезда (област Търговище)

Знание (1911 – 1912)

„Знание“ е българско месечно педагогическо списание, излизало в Одрин, Османската империя от септември 1911 до януари 1912 година.

Виж Одрин и Знание (1911 – 1912)

Българска авиация през Балканската война

Български летец преди полета на борда на разузнавателен самолет Farman Mf.7, Одрин 1912 Българската авиация през Балканската война подпомага операциите на сухопътните сили в Източна Тракия, осигурявайки разузнавателна информация за разположението и придвижването на османските войски.

Виж Одрин и Българска авиация през Балканската война

Българска католическа книжнина

Католическата книжовна школа или католическа книжнина в България е част от българската литература.

Виж Одрин и Българска католическа книжнина

Българска матица

„Летоструй“ за 1912 година Българска матица е обществено-културна организация на българите в Османската империя, съществувала в периода 1909 – 1912 година със седалище в столицата Цариград.

Виж Одрин и Българска матица

Българска православна църква – Българска патриаршия

Българската православна църква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква.

Виж Одрин и Българска православна църква – Българска патриаршия

Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия

Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Егейска Македония, Беломорска Тракия и Одринска Тракия, използвани от българското население в тези области и на техните съвременни официални гръцки и турски съответствия, предвид извършената смяна на топоними в Гърция.

Виж Одрин и Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия

Български формирования в Руско-турската война (1828 – 1829)

Паметник в Силистра на кап. Георги Мамарчев, командващ българския отряд, дал решителния принос за освобождението на града от руските войски в 1828 и пръв в българските земи свободно избран кмет, управлявал Силистра до арестуването му от турците в 1835 г.

Виж Одрин и Български формирования в Руско-турската война (1828 – 1829)

Български комитати

Комитатите са административно-териториални единици по времето на Първата българска държава.

Виж Одрин и Български комитати

Български научни открития

Това е списък на едни от най-значимите български научни открития, изобретения и постижения.

Виж Одрин и Български научни открития

Българските земи под османско владичество

Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.

Виж Одрин и Българските земи под османско владичество

Българи в Турция

Българите в Турция са останки от някога многобройното българско население в Източна Тракия и част от Мала Азия.

Виж Одрин и Българи в Турция

Българо-турска конвенция (1915)

Поправката на границата според Българо-турската конвенция Територия отстъпена на България от Османската империя Територия на България след подписването на Българо-турската конвенция Българо-турската конвенция или Софийската конвенция е договор, подписан на 24 август/6 септември 1915 година в София между България и Османската империя, който коригира Цариградския договор за по-нататъшно уреждане териториалните въпроси между двете страни.

Виж Одрин и Българо-турска конвенция (1915)

Българо-турски протокол (1909)

Българо-турският протокол от 6 април 1909 година е споразумение, с което Османската империя признава независимостта на Царство България срещу материални компенсации и гаранции за правата на мюсюлманите на българска територия.

Виж Одрин и Българо-турски протокол (1909)

Българо-византийски войни

Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.

Виж Одрин и Българо-византийски войни

Българо-османски войни

Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.

Виж Одрин и Българо-османски войни

Бююкгердели

Бююкгердели или Гердели (Büyükgerdeli) е село в община Сюлоолу, област Одрин, Турция.

Виж Одрин и Бююкгердели

Бююккаръштъран

Бююккаръштъран (Büyükkarıştıran) е белде - селище-център на община в Източна Тракия, Турция, вилает Лозенград.

Виж Одрин и Бююккаръштъран

Бююкоюнлю

Бююкоюнлю или Бююнлю или Бююнли (Büyüköğünlü) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин, околия Лалапаша.

Виж Одрин и Бююкоюнлю

Бунт на ямаците

Бунтът на ямаците (помагачите) води до детронирането на султан Селим III и ликвидирането на проведените реформи низам-и Джедид по време на управлението му, целящи според вдъхновителите им да модернизират по западен образец Османската империя, а според бунтарите да ликвидират традиционните османски институции, оцелели във времето и доказали своята ефективност – включително и най-вече старата османска армия.

Виж Одрин и Бунт на ямаците

Бунтове на българи срещу османския кръвен данък

„Българи“, гравюра от Феликс Каниц Бунтовете на българите срещу кръвния данък по време на османското владичество са противопоставяне със сила от българското население срещу отнемането и потурчването на децата им от османската власт с наложения от нея кръвен данък върху завладените християнски народи (на осм.

Виж Одрин и Бунтове на българи срещу османския кръвен данък

Бадама

Бадама наричана и Бадoма е старо българско село и гара в Беломорска Тракия на стратегическата в миналото железопътна линия Солун - Одрин - Цариград, първата след Дедеагач в посока Солун, при първия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина.

Виж Одрин и Бадама

Балдуинова кула

Балдуиновата кула се намира в Архитектурно-музейния резерват „Царевец“, Велико Търново.

Виж Одрин и Балдуинова кула

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Виж Одрин и Балканска война

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Виж Одрин и Балкански полуостров

Баня Баши джамия

Баня Баши джамия (Banyabaşı Camii) е джамия в София, единствената запазена действаща средновековна джамия в града.

Виж Одрин и Баня Баши джамия

Битка при Крета

Битката при Крета се води през 1009 г.

Виж Одрин и Битка при Крета

Битка при Питион

Битката при Питион, станала през октомври 1352 г., e първата голяма битка с османските турци в Европа.

Виж Одрин и Битка при Питион

Битка при Пловдив

Битка при Пловдив е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождението на София и поражението при село Шейново.

Виж Одрин и Битка при Пловдив

Битка при Одрин

В историята има засвидетелствани поне 16 битки при Одрин, римския Адрианопол (сега Едирне, Република Турция).

Виж Одрин и Битка при Одрин

Битка при Одрин (1205)

Битката при Адрианопол от 14 април 1205 г.

Виж Одрин и Битка при Одрин (1205)

Битка при Одрин (1331)

Битка при Одрин (1331) е битка, състояла се край град Одрин през 1331 г.

Виж Одрин и Битка при Одрин (1331)

Битка при Одрин (1341)

Битка при Одрин (1331) е битка, състояла се край град Одрин през 1331.

Виж Одрин и Битка при Одрин (1341)

Битка при Одрин (1365)

Битката при Одрин свършва с тактическа победа за османските турци.

Виж Одрин и Битка при Одрин (1365)

Битка при Адрианопол (324)

Коронуването на Константин I в Константинопол. Битката при Адрианопол се провежда на 3 юли 324 г.

Виж Одрин и Битка при Адрианопол (324)

Битка при Адрианопол (378)

Битката при Адрианопол на 9 август 378 г.

Виж Одрин и Битка при Адрианопол (378)

Битка при Русион

Битката при Русион се провежда през зимата на 1206 година близо до крепостта Русион (Кешан,днешна Турция) между армиите на Българското царство и Латинската империя, при което сражение българите побеждават.

Виж Одрин и Битка при Русион

Битка при Харманли

Битката при Харманли е действие на авангарда Южния отряд срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през Руско-турската война (1877-1878).

Виж Одрин и Битка при Харманли

Битка при Цецора (1620)

Битката при Цецора (или Цуцора, както е по-правилно според румънския правоговор) е битка между войските на Полско-литовския съюз (подкрепена от молдовска въстаническа войска) и Османската империя (с ногайски ариергард), станала между 17 септември и 7 октомври 1620 г.

Виж Одрин и Битка при Цецора (1620)

Битка при Чаталджа (11-18 март 1913)

Четвъртата битка при Чаталджа (11-18 март 1913 г.) е последното голямо сражение на българо-османския фронт през Балканската война.

Виж Одрин и Битка при Чаталджа (11-18 март 1913)

Битка при Чаталджа (3-6 март 1913)

Битката при Чаталджа от 3-6 март 1913 г.

Виж Одрин и Битка при Чаталджа (3-6 март 1913)

Битка при Месинопол

Битката при Месинопол се провежда на 4 септември 1207 близо до град Комотини в днешна Гърция между българите и Латинската империя.

Виж Одрин и Битка при Месинопол

Битка при Балкан Тореси

Битката при Балкан Тореси (или Маказа), състояла се на 7 ноември (20 ноември, нов стил) 1912 година, е битка от Първата балканска война, в резултат на която българите изтласкват окончателно османските войски от Източните Родопи.

Виж Одрин и Битка при Балкан Тореси

Битка при Баница

Битката при Баница е еднодневен въоръжен сблъсък между чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водена от Гоце Делчев и турски аскер, воден от майор Хюсеин Тефиков в село Баница, Сярско, на 4 май 1903 година, при който лидерът на ВМОРО Делчев загива.

Виж Одрин и Битка при Баница

Битка при Боруй

Битката при Бору̀й се провежда през юни 1208 г.

Виж Одрин и Битка при Боруй

Битка при Върбишкия проход

Битката във Върбишкия проход се разиграва на 26 юли 811 г. между български войски, водени от хан Крум, и войските на Византийската империя.

Виж Одрин и Битка при Върбишкия проход

Битка при Варна

В Битката при Варна на 10 ноември 1444 г.

Виж Одрин и Битка при Варна

Битка при Виена

Битката при Виена се състои на 11 – 12 септември 1683 г., след като Османската империя е обсаждала Виена в продължение на 2 месеца.

Виж Одрин и Битка при Виена

Битка при Версиникия

Битката при Версиникия е битка между българи и византийци, състояла се на 22 юни 813 г.

Виж Одрин и Битка при Версиникия

Битка при Долна Митрополия

Битка при Долна Митрополия е последният етап от Обсадата на Плевен.

Виж Одрин и Битка при Долна Митрополия

Битка при Дермендере, Караагач и Белащица

Битка при Дермендере, Караагач и Белащица по време е решителна за разгрома на остатъчната групировка на Сюлейман паша в Тракия.

Виж Одрин и Битка при Дермендере, Караагач и Белащица

Боснакьой

Боснакьой (Bosna) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Боснакьой

Бояново (област Ямбол)

Бояново е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Бояново (област Ямбол)

Борис II

Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.

Виж Одрин и Борис II

Борис Дрангов

Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.

Виж Одрин и Борис Дрангов

Борисово (област Ямбол)

Борисово е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Борисово (област Ямбол)

Борил

Борѝл е цар на България от 1207 до 1218 г.

Виж Одрин и Борил

Богоя Юруков

Богоя Юруков е български учен – интернист и микробиолог, и университетски преподавател.

Виж Одрин и Богоя Юруков

Боженците

Божѐнците (Боженци) е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

Виж Одрин и Боженците

Бой при Сливен (1829)

Боят при Сливен от 31 юли 1829 година е решителен сблъсък между руски и османски войски по време на похода на Дибич на юг от Стара планина.

Виж Одрин и Бой при Сливен (1829)

Бойко Чавдаров

Бойко Стайков Чавдаров, с псевдоним Боянка, е български учител и революционер, дедеагачки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Бойко Чавдаров

Бойковци

Бойковци е село в Северна България.

Виж Одрин и Бойковци

Боню Лунгов

Боню Пенев Лунгов е български юрист, публицист, политик и общественик.

Виж Одрин и Боню Лунгов

Бончо Балабанов (генерал-майор)

Бончо Калинов Балабанов е български офицер (генерал-майор), инспектор на артилерията през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Одрин и Бончо Балабанов (генерал-майор)

Бедрос Сиремджиян

Бедрос Сиремджиян (Պետրոս Սերեմջյան) известен още като Бедо Булгараци е български офицер, български и арменски революционер.

Виж Одрин и Бедрос Сиремджиян

Бедреддин Симави

Махмуд Бедреддин Симави (شیخ بدرالدین) е османски юрист (кадия) и суфистки шейх.

Виж Одрин и Бедреддин Симави

Въстание срещу Муса

Въстанието срещу Муса Челеби избухва през април 1412 година в земите на Североизточна България.

Виж Одрин и Въстание срещу Муса

Въстание на Патрона Халил

Въстанието на Патрона Халил е социално въстание в Османската империя сложило край на т.нар.

Виж Одрин и Въстание на Патрона Халил

Въстание на Асен и Петър

Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи.

Виж Одрин и Въстание на Асен и Петър

Въстание на Ивайло

Въстанието на Ивайло (също така Селската война) е българско въстание срещу цар Константин Асен и аристокрацията му.

Виж Одрин и Въстание на Ивайло

Върбица (област Хасково)

Върбица е село в Южна България.

Виж Одрин и Върбица (област Хасково)

Възгаш

Възгаш или Възгач или Возгач (Uzgaç, Узгач) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Възгаш

Възкресенци

Общество на Възкресението (на лат. Congregatio a Resurrectione Domini Nostri Iesu Christi) е католическа религиозна институция, основана от Богдан Янски.

Виж Одрин и Възкресенци

Възнесение Господне (Пловдив)

„Възнесение Господне“ е източнокатолическа църква в град Пловдив, България, енорийски храм на Софийската епархия.

Виж Одрин и Възнесение Господне (Пловдив)

Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия

Учителите и първият випуск на гимназията, 1886 г. Учениците от VII клас в 1889 г. Георги Кандиларов, Божил Райнов и ученици от първия випуск на гимназията, София, 1926 г. Това е списък с всички завършили VII клас, с матура и зрелостно свидетелство или със свидетелство за завършен клас, в Солунската българска мъжка гимназия по книгата на Георги Кандиларов, бивш директор на гимназията, „Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии)“, 1930 година.

Виж Одрин и Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия

Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия

Музикалният хор при Българската девическа гимназия „Свето Благовещение“ в Солун, 1911 г. Това е списък с всички завършили Солунската българска девическа гимназия по книгата на Георги Кандиларов, бивш директор на гимназията, „Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии)“, 1930 година.

Виж Одрин и Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия

Вълко Велчев

Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии.

Виж Одрин и Вълко Велчев

Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878)

Въоръжените сили на Османската империя са основен участник и страна в Руско турската война (1877 – 1878).

Виж Одрин и Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878)

Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)

Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878) са основен участник и страна в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Одрин и Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)

Вселенска патриаршия

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως, катаревуса: Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον Κωνσταντινουπόλεως, İstanbul Ekümenik Patrikhanesi) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция.

Виж Одрин и Вселенска патриаршия

Втора армия

Втора българска армия е българска военна част – полева армия формирана за действие в южно направление, Беломорския военен театър и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.

Виж Одрин и Втора армия

Васил Кутинчев

Васил Иванов Кутинчев е български офицер, генерал от пехотата, заемал редица висши военни длъжности и участвал в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 – 1918).

Виж Одрин и Васил Кутинчев

Васил Шанов

Молба на Васил Шанов до министъра на външните работи и изповеданията да бъде назначен за учител в Турция, 15 ноември 1922 г. (останала без последствие) Васил Пандев Шанов с псевдоними Василка Лазева, Веселин, Одрински е български учител, учен турколог-османист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Одрин и Васил Шанов

Васил Златаров

Васил Иванов Златаров е български офицер, полковник от инженерни войски, радетел за създаването на българското въздухоплаване, негов основател и пръв организатор.

Виж Одрин и Васил Златаров

Васил Главинов

Васил Костов Главинов с псевдоним Столарот български социалист от Македония, политически деец на редица социални кръгове и на Българската комунистическа партия.

Виж Одрин и Васил Главинов

Васил Делов

Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор.

Виж Одрин и Васил Делов

Васил Левски (област Стара Загора)

Васил Левски е село в Южна България, разположено приблизително в централната част на Горнотракийската низина, на 10 км северно от река Марица.

Виж Одрин и Васил Левски (област Стара Загора)

Ватопедски манастир

Ватопедският манастир е вторият в йерархията на монашеската република Света гора, Гърция.

Виж Одрин и Ватопедски манастир

Варник

Варник е село в Южна България.

Виж Одрин и Варник

Вайсал

Вайсал или Василивка (Василівка) е село в Южна Украйна, Болградски район на Одеска област.

Виж Одрин и Вайсал

Вайсал (вилает Одрин)

Вайсал или Вейсал (Vaysal) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин, околия Лалапаша.

Виж Одрин и Вайсал (вилает Одрин)

Вакарел

Кметство Вакарел Модерна фирма за строителни материали на територията на Вакарел – РИФ ООД Вакарел е село в Западна България.

Виж Одрин и Вакарел

Валент (Римска империя)

Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година.

Виж Одрин и Валент (Римска империя)

Виа Диагоналис

Късната античност Виа Милитарис (Via militaris) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол.

Виж Одрин и Виа Диагоналис

Виа Егнация

Виа Егнация при Радожда, Северна Македония Античният път Виа Егнатия. Виа Егнация (Via Egnatia; Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е сред най-известните военни пътища, построени от древните римляни през 145 г.

Виж Одрин и Виа Егнация

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Виж Одрин и Византийска империя

Викторен Галабер

Викторен Галабер (Victorin Galabert) е католически свещеник, основател на мисията на отците успенци в България и на католическото училище „Св. Андрей“ в Пловдив.

Виж Одрин и Викторен Галабер

Викентинки

Милосърдните сестри на свети Винкенти от Паула (на лат. Societas Filiarum Caritatis a S. Vincentio de Paulo) е католическа религиозна институция, основана от Викенти дьо Пол.

Виж Одрин и Викентинки

Влад II Дракул

Влад II Дракул (Vlad al II-lea Dracul; ок. 1393/1397 – 7 декември 1447) е владетел на Влашко в периода 1436 – 1442 и 1443 – 1447.

Виж Одрин и Влад II Дракул

Влад Пашов

Влад Ненов Пашов е български търговец и революционер.

Виж Одрин и Влад Пашов

Владислав III

35 px Владислав III Варненчик (Władysław III Warneńczyk; I.; Vladislovas III; Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.

Виж Одрин и Владислав III

Владимир Свечин

Владимир Константинович Свечин е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Одрин и Владимир Свечин

Владимир Бояджиев

Владимир Якимов Бояджиев, наричан Момзен, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Владимир Бояджиев

Воден (област Ямбол)

Во̀ден е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Воден (област Ямбол)

Военновъздушни сили на България

Български МиГ-29 от Трета авиобаза (Граф Игнатиево) мини Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България.

Виж Одрин и Военновъздушни сили на България

Вестготи

Корона на вестготите (653 – 672), намерена в Испания. Национален археологически музей на Испания Вестготите, наричани също визиготи (Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi), което буквално означава западни готи, са един от двата клона на готите, наред с остготите, сиреч източните готи.

Виж Одрин и Вестготи

Весели и в боя

„Весели и в боя“ е боен и церемониален марш на Българската армия.

Виж Одрин и Весели и в боя

Веселин Дамянов – Вес

Веселин Дамянов – Вес е български художник (график и живописец).

Виж Одрин и Веселин Дамянов – Вес

Вельо Василев

Вельо Василев от Нова Загора е участник в Четата на Таньо войвода през 1876.

Виж Одрин и Вельо Василев

Вела Благоева

Виктория Атанасова Живкова по мъж Благоева е българска писателка, публицистка и учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.

Виж Одрин и Вела Благоева

Велико преселение на народите

Миграции 2 – 5 век. Карта на света през 820 г. Великото преселение на народите е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера.

Виж Одрин и Велико преселение на народите

Велко Дачев

Велко Дачев Тишев, наричан Карловлията, е български революционер: четник в Четата на Жельо войвода, знаменосец в Четата на Таньо войвода през 1876 година, опълченец в Руско-турската война (1877 – 1878), доброволец в Сръбско-българската война (1885).

Виж Одрин и Велко Дачев

Венедикт Византийски

Венедикт Попов(ич) Византийски (Βενέδικτος, Венедиктос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.

Виж Одрин и Венедикт Византийски

Гюргевски революционен комитет

Гюргевският революционен комитет е българска организация, създадена през есента на 1875 г.

Виж Одрин и Гюргевски революционен комитет

Гюргево

Гюргево (Giurgiu, Джурджу, Yerköy или Yergöğü, Йеркьой или Йергьою) е град и административен център на окръг Гюргево, Влашко, Румъния.

Виж Одрин и Гюргево

Гьон Зенебищи

Гьон Зенебищи е владетел от 14 век на Аргирокастро, както и на съседната Теспротия и Делвина.

Виж Одрин и Гьон Зенебищи

Гурко Мархолев

Гурко Иванов Мархолев е български офицер, генерал-майор.

Виж Одрин и Гурко Мархолев

Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия

Грамотите на Василий II за правата на Охридската архиепископия са 3 сигилия, подпечатани с императорски моливдовул, които са издадени от византийската императорска канцелария в годините непосредствено след падането на Първото българско царство под византийска власт.

Виж Одрин и Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия

ГКПП Лесово - Хамзабейли

Граничният контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Лесово – Хамзабейли е граничен контролно-пропускателен пункт, разположен на българско-турската граница.

Виж Одрин и ГКПП Лесово - Хамзабейли

Гагаузи

Гагаузите (Gagauzlar) са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи (т.нар. тукани) от българските земи на Османската империя през XIX в.

Виж Одрин и Гагаузи

Гоце Делчев

Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Гоце Делчев

Горно Павликене

Го̀рно Павликѐне е село в Северна България.

Виж Одрин и Горно Павликене

Голям Дервент

Голям Дервент е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Голям Дервент

Голяма синагога (Одрин)

Интериор на синагогата Предната фасада преди реставрацията Ортодоксалната Голяма синагога (Büyük Sinagogu; כל קדוש ה-גדול, Кал Кадош ха-Гадол) в Одрин, Турция се намира на улица „Маариф“ 10.

Виж Одрин и Голяма синагога (Одрин)

Гечкинли

Гечкинли или Гечкенли (Geçkinli) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Сюлеоолу, вилает Одрин.

Виж Одрин и Гечкинли

Герасим Струмишки

Герасим Струмишки е висш български православен духовник, струмишки митрополит.

Виж Одрин и Герасим Струмишки

Герман Рейдон

Герман Рейдон (Germain Reydon) е католически свещеник, успенец, редактор и издател на първото католическо списание в България – „Поклонник“.

Виж Одрин и Герман Рейдон

Генерал Николаево

Генерал Николаево е бивше село, бивше селище от градски тип и най-източният от кварталите на българския град Раковски.

Виж Одрин и Генерал Николаево

Георгаки Чалъкоглу

Георгаки Стоянович Чалъкоглу (също Чалоглу или Чалъков) е български общественик и османски политик, търговец.

Виж Одрин и Георгаки Чалъкоглу

Георги II Тертер

Гео̀рги II Тѐртер (или Георги Тертер II) е български цар, управлявал България за кратко време в периода 1322 – 1323 г.

Виж Одрин и Георги II Тертер

Георги Караискаки

Георги Караискаки (Γεώργιος Καραϊσκάκης, Георгиос Караискакис) е грък, участник в българското националноосвободително движение, опълченец-поборник, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.

Виж Одрин и Георги Караискаки

Георги Кожухаров (дипломат)

Георги А.

Виж Одрин и Георги Кожухаров (дипломат)

Георги Кертев

Георги Иванов Кертев е български учител и общественик.

Виж Одрин и Георги Кертев

Георги Пулевски

Георги М.

Виж Одрин и Георги Пулевски

Георги Попанастасов

Георги Попанастасов Гюрджилов с псевдоними Аспарухи Сенаторът, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Георги Попанастасов

Георги Аянов

Георги Попстойчев Аянов с псевдоними Пожарски и Пожаревски е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Георги Аянов

Георги Радков

Георги Русев Радков е български офицер, майор от артилерията, герой от морския бой с отряд бойни кораби на Руския черноморски флот край Балчик през декември 1916 г.

Виж Одрин и Георги Радков

Георги Стоянов (Аврен)

Георги Стоянов е български духовник, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Одринско, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Кърджалийско.

Виж Одрин и Георги Стоянов (Аврен)

Георги Софийски Стари

Свети Георги Софийски Стари е един от деветимата софийски мъченици за православната вяра.

Виж Одрин и Георги Софийски Стари

Георги Тотев

Георги Тотев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Георги Тотев

Георги Фотев (Свиленград)

Георги A. Фотев е български просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Георги Фотев (Свиленград)

Георги Милетич

Георги Симеонов Милетич (Đorđe Miletić, Джордже Милетич) е български просветен деец от Войводина.

Виж Одрин и Георги Милетич

Георги Вълкович

Георги Вълкович Чалъков е османски и български военен лекар, български политик и дипломат.

Виж Одрин и Георги Вълкович

Георги Василев (Свиленград)

Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни Георги Василев с псевдоними Георги Куртев и Селвие, Селвий е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Георги Василев (Свиленград)

Георги Вазов

Георги Минчов Вазов е български и руски офицер (генерал-лейтенант), военен министър.

Виж Одрин и Георги Вазов

Георги Грашев

Георги Дамев Грашев е български просветен деец и революционер, член на Одринския окръжен революционен комитет.

Виж Одрин и Георги Грашев

Георги Драгнев

Георги Драгнев Тодоров е български политик от БЗНС.

Виж Одрин и Георги Драгнев

Георги Дражев

Георги Дражев Хаджигеоргиев е български националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876) и една от главните фигури във Втори Сливенски революционен окръг.

Виж Одрин и Георги Дражев

Георги Димитров

Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.

Виж Одрин и Георги Димитров

Георги Димитров (историк)

Георги Георгиев Димитров е български учител, книжар, общественик.

Виж Одрин и Георги Димитров (историк)

География на Турция

Турция е една от малкото страни, разположени на два континента, и оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия.

Виж Одрин и География на Турция

Дълбок извор

Дълбок извор (до 1906 г. Коз бунар) е село в Южна България.

Виж Одрин и Дълбок извор

Дубровнишка грамота

Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в държавата му.

Виж Одрин и Дубровнишка грамота

Дупката (защитена местност)

Дупката е защитена местност, разположена в землището на Ивайловград.

Виж Одрин и Дупката (защитена местност)

Дупница

Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.

Виж Одрин и Дупница

Дружество „Тракия“

Дружество „Тракия“ е благотворителна културно-просветна организация на българските бежанци в Тракия.

Виж Одрин и Дружество „Тракия“

Давид II Велики Комнин

Давид Велики Комнин (Δαβίδ Μέγας Κομνηνός, David Megas Komnēnos; * ок. 1408; † 1 ноември 1463, Цариград) от владетелската династия Комнини, е последният император на Трапезундската империя (1458 – 1461).

Виж Одрин и Давид II Велики Комнин

Дан II

Дан II (Dan al II-lea) е войвода на Влашко пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона Раду II Празнаглава.

Виж Одрин и Дан II

Джумая джамия

Джумая джамия (Cuma Camii) е средновековен мюсюлмански храм в Пловдив.

Виж Одрин и Джумая джамия

Джон Смит

Джон Смит (John Smith) е британски капитан, авантюрист, войник и заселник, живял между 1580 и 1631 г.

Виж Одрин и Джон Смит

Джелепкешани

Джелепкешаните (celepkeşan) са специална категория зависимо население в Османската империя, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени.

Виж Одрин и Джелепкешани

Джем Султан

50 px Джем, за османските турци Şehzade Cem, а за западноевропейците Prince Cem или Zizim (във Франция) е средновековен благородник от османски произход, втори син на Мехмед Завоевателя.

Виж Одрин и Джем Султан

Димитър I Кантакузин

Димитър I Кантакузин (Δημήτριος Α΄ Καντακουζηνός; Demetrios I Kantakuzenos, * ок. 1343, † между 1384 и 1420) е 1383 г.

Виж Одрин и Димитър I Кантакузин

Димитър Катерински

Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни Димитър Николов Катерински е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Димитър Катерински

Димитър Карастоянов

Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.

Виж Одрин и Димитър Карастоянов

Димитър Кирков (офицер)

Димитър Кирков Кирков е български военен деец, генерал-майор, началник на 8-а пехотна тунджанска дивизия по време на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Одрин и Димитър Кирков (офицер)

Димитър Палеолог

Вероятно портрет на Деметрий Палеолог от Беноцо Гоцоли Деметрий Палеолог (Demetrios Palaiologos, Demetrius Palaeologus, * 1407, † 1470 като монахДавид в Адрианопол) от династията Палеолози е византийски принц и деспот (despotēs) на Морея de jure 1428 – 1460, de facto 1436 – 1438 и 1451 – 1460, владетел на Лемнос 1423 – 1440, владетел на Месембрия 1440 – 1451 и владетел на Тасос 1460 – 1466.

Виж Одрин и Димитър Палеолог

Димитър Попгеоргиев

Димитър Попгеоргиев, известен още и като Беровски и Македонски, е български революционер, войвода и просветен деец от Македония.

Виж Одрин и Димитър Попгеоргиев

Димитър Попниколов

Димитър Попниколов Янев е български революционер деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет, педагог.

Виж Одрин и Димитър Попниколов

Димитър Наумов (агроном)

Димитър Михалев Наумов е български агроном и виден обществен деец в годините непосредствено след Освобождението.

Виж Одрин и Димитър Наумов (агроном)

Димитър Хаджигеоргиев

Димитър Хаджигеоргиев е български композитор и музикален педагог.

Виж Одрин и Димитър Хаджигеоргиев

Димитър Мечев

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Диме Мечето (предпоследен в третата колона). Димитър Мечев, известен с прякора си Диме Мечето, е български революционер - анархист, член на ВМОРО, участник в солунските атентати.

Виж Одрин и Димитър Мечев

Димитър Бъчваров (летец)

Димитър Андонов Бъчваров е български офицер, полковник, летец-пилот на изтребител, пилот-изпитател и инструктор, ас от Втората световна война.

Виж Одрин и Димитър Бъчваров (летец)

Димитър Бръзицов

Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.

Виж Одрин и Димитър Бръзицов

Димитър Благоев

Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров – Българската социалдемократическа партия.

Виж Одрин и Димитър Благоев

Димитър Божиков

Димитър Божиков Димитров Билюкбашиев, наричан Голчев, е български просветен деец, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Димитър Божиков

Димитър Душанов

Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.

Виж Одрин и Димитър Душанов

Димитър Делчев

Димитър (Мицо) Николов Делчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Димитър Делчев

Димитър Лалата

Димитър Лалата е гръцки общественик, подпомагал активно Българското възраждане в Гюмюрджина и околията.

Виж Одрин и Димитър Лалата

Димитрий Ласкарис Леондарис

Димитрий Ласкарис Леондарис (Δημήτριος Λάσκαρις Λεοντάρης) е византийски аристократ, военачалник и администратор от края на XIV и началото на XV век, служил при императорите Мануил II Палеолог (упр.

Виж Одрин и Димитрий Ласкарис Леондарис

Димо Янков

Димо Янков Василев, с псевдоними Дружелюбов, Кьосе даи и Димитър Чорбаджиев, е български учител и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация.

Виж Одрин и Димо Янков

Димотика

Общ изглед над Димотика от крепостта, 2010 г. Стари къщи в Димотика, опрели се на останките от крепостните стена на града, 2010 г. Църквата „Света Богородица Елефтеротрия“ (''Света Богородица Освободителка''), ''построена 1992-1994 г.'' Арменската църква „Свети Георги“ (Сърп Кеворк), под крепостта; долу в ниското Луда река Димотика (Διδυμότειχο, Дидимотихо, катаревуса: Διδυμότειχον, Дидимотихон, Dimetoka, Диметока) е неголям град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция.

Виж Одрин и Димотика

Дионисий Кандиларов

Дионисий (Дионис) Кандиларов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Дионисий Кандиларов

Дипломатически мисии на България

Дипломатически мисии на България България има в чужбина следните дипломатически представителства.

Виж Одрин и Дипломатически мисии на България

Дипломатически мисии на Гърция

Карта на страните в които Гърция има дипломатически мисии Това е списък на дипломатическите мисии на Гърция по целия свят, като единствено не са посочени почетните консулства.

Виж Одрин и Дипломатически мисии на Гърция

Добрейшово евангелие

Добрейшово евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век.

Виж Одрин и Добрейшово евангелие

Доганхисар

Доганхисар или Доган Хисар (в местния български диалект името е с редукция – Дуганхисар, форма, която също се среща в литературата, Αισύμη, Есими; Doğanhisar) е село в Република Гърция, дем Дедеагач (Александруполи), област Източна Македония и Тракия с 289 жители (2001).

Виж Одрин и Доганхисар

Доганджа

Доганджа или Будакдоанджа (в по-стара литература и Дуванджа; Budakdoğanca) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Одрин, вилает Одрин.

Виж Одрин и Доганджа

Дончо Тодоров

Дончо Тодоров Гайдарджийски или Гайдажиев е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал по-късно на турска страна.

Виж Одрин и Дончо Тодоров

Дервишка могила

Дервишка могила е село в Южна България.

Виж Одрин и Дервишка могила

Деркос

Деркос (Durusu) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.

Виж Одрин и Деркос

Девета пехотна плевенска дивизия

Девета пехотна плевенска дивизия е българска военна част.

Виж Одрин и Девета пехотна плевенска дивизия

Дедеагач

Дедеагач или Александруполис (Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция.

Виж Одрин и Дедеагач

Дели Кадри

Делѝ Кадрѝ е османски кърджалия и аян на Бургас.

Виж Одрин и Дели Кадри

Дели Марко

Дели Марко е хайдушки християнски предводител по време на дългата война.

Виж Одрин и Дели Марко

Демирташ

Демирташ (Demirtaş) е историческо село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Демирташ

Демократична партия на народите

Демократичната партия на народите е лява социалистическа политическа партия в Турция.

Виж Одрин и Демократична партия на народите

Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Паметник на двамата свети братя пред Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София Свети Климент Охридски, литийна икона, от другата страна е Свети Наум Преславски или Охридски, последната четвърт на XIV век, от Света Богородица Перивлепта Свети Наум, литийна икона, Света Богородица Перивлепта Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е български официален празник, честван на 24 май.

Виж Одрин и Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Ден на Тракия

Денят на Тракия е 26 март, приет за един от дните в българския културно-исторически календар.

Виж Одрин и Ден на Тракия

Ески джамия (Ямбол)

Ески джамия и паметникът на тракийските бежанци Ески джамия (Eski Camı – „стара джамия“) в Ямбол е реставрирана в оригиналния си вид и втора по големина джамия в България.

Виж Одрин и Ески джамия (Ямбол)

Еснаф

Еснаф в Османската империя (също еснафски съюзи, особено за периода на Възраждането, но и за по-ранни периоди или след Освобождението) е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден занаят в определено населено място.

Виж Одрин и Еснаф

Етрополе

Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връхБаба /1787 м/.

Виж Одрин и Етрополе

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.

Виж Одрин и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

Ерменикьой

Ерменикьой (Elmalı, Елмалъ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Узункьопрю, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Ерменикьой

Евстатий Пелагонийски

Евстатий е български духовник, управлявал Нишавската и Одринската епархия на Българската екзархия.

Виж Одрин и Евстатий Пелагонийски

Европейски път Е80

Е80 е международен път, част от европейската пътна мрежа.

Виж Одрин и Европейски път Е80

Едуард Делингсхаузен

Едуард Карлович Делингсхаузен (Эдуард Карлович Деллингсгаузен) е руски офицер, генерал от пехотата, барон.

Виж Одрин и Едуард Делингсхаузен

Едирне

#виж Одрин.

Виж Одрин и Едирне

Едирне (1867 – 1877)

„Едирне“ е османски вестник, излизал в Одрин, Османската империя от 1867 до 1877 година.

Виж Одрин и Едирне (1867 – 1877)

Елчили

Елчили (Elçili) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Елчили

Елена Кантакузина Трапезундска

Елена Кантакузина (Ελένη Καντακουζηνή; † 1463 г.) е последната императрица на Трапезунд, съпруга (вероятно втора) на последния трапезундски император Давид Велики Комнин.

Виж Одрин и Елена Кантакузина Трапезундска

Емануил Лепчев

Емануил Лепчев или Ляпчев е български просветен деец от Македония.

Виж Одрин и Емануил Лепчев

Емилия (певица)

Емилия Янчева Башур (родена Вълева), по-известна само като Емилия, е българска попфолк певица.

Виж Одрин и Емилия (певица)

Еничари

Еничарите (يڭيچرى, yeni çeri – „нов войник“), наричани също йеничери, йеничари, яничери, яничари, са османски поданици на държавна служба.

Виж Одрин и Еничари

Ениджия

Ениджия (Inece, Инедже) е село в Източна Тракия, Турция.

Виж Одрин и Ениджия

Еникьой

Еникьой или Йеникьой (Yeniköy, Йеникьой, в превод Ново село) е името на много селища на Балканския полуостров.

Виж Одрин и Еникьой

Еникьой (вилает Одрин)

Еникьой (Paşayenice, Пашаенидже) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

Виж Одрин и Еникьой (вилает Одрин)

Лъв V Арменец

Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 до смъртта си през 820.

Виж Одрин и Лъв V Арменец

Любимец

Любѝмец е град в Южна България.

Виж Одрин и Любимец

Любомир Милетич

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.

Виж Одрин и Любомир Милетич

Любен Каравелов

Лю̀бен Сто̀йчов Каравѐлов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, борец за освобождението на България от османска власт.

Виж Одрин и Любен Каравелов

Люлебургас

Люлебургас или Люлебургаз (Lüleburgaz; Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул.

Виж Одрин и Люлебургас

Люлебургаско-Бунархисарска операция

Люлебургаско-Бунархисарската операция от 28 октомври-2 ноември (15 – 20 октомври стар стил) 1912 година е най-кръвопролитната битка през Балканската война.

Виж Одрин и Люлебургаско-Бунархисарска операция

Лала Шахин

Лала Шахин паша (Lala Şâhin Paşa) (1330 г. – 1389 г.) е османски военачалник и първи бейлербей на Румелия.

Виж Одрин и Лала Шахин

Лалапаша

Лалапаша или Лахна Пашакьой (Lalapaşa) е град в европейската част на Турция, северната част на вилает Одрин, от вилаетния център Одрин отстои на 27 км североизточно.

Виж Одрин и Лалапаша

Лозарево

Лозарево е село в Югоизточна България.

Виж Одрин и Лозарево

Лозенград

Лозенград (Kırklareli, Къркларели, старо име Kırk-kilise, Кърк килисе, Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес) е град в Турция, административен център на едноименния вилает Лозенград.

Виж Одрин и Лозенград

Лозенградска операция

Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война.

Виж Одрин и Лозенградска операция

Ломци

Ло̀мци е село в Североизточна България.

Виж Одрин и Ломци

Лесово

Лесово е село в Югоизточна България, община Елхово, област Ямбол.

Виж Одрин и Лесово

Лефтер Мечев

Лефтер Русинов Мечев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Одрин и Лефтер Мечев

Лейбгвардейски конен полк

Лейбгвардейски конен полк (Лейбгвардейски на Н.В. конен полк) е български кавалерийски полк взел участие в Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Одрин и Лейбгвардейски конен полк

Йосафат Козаров

Йосафат Козаров е католически духовник, архимандрит, проадминистратор на католиците от Източен обред в България през 20-те години на XX в.

Виж Одрин и Йосафат Козаров

Йосафат Шишков

Йосафат Шишков е български католически свещеник, успенец.

Виж Одрин и Йосафат Шишков

Йосиф Хербст

Йосиф Яков Хербст е български журналист и общественик.

Виж Одрин и Йосиф Хербст

Йордан Мешков

Йордан Георгиев Мешков или Мяшков, наричан Драгиев, е български революционер, одрински войвода на ВМОРО.

Виж Одрин и Йордан Мешков

Йоасаф I Кока

Йоасаф I Кока (Ιωάσαφ Α΄ Κόκκας) е Вселенски патриархот 1 април 1462 г.

Виж Одрин и Йоасаф I Кока

Йоасаф II Константинополски

Йоасаф II Великолепният (Ιωάσαφ Β΄ ο Μεγαλοπρεπής) e Вселенски патриархе в края на управлението на Сюлейман Великолепни.

Виж Одрин и Йоасаф II Константинополски

Йоан V Палеолог

Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος; * 1332 г.; † 16 февруари 1391 г.) е византийски император (1341 – 1391), син на Андроник III Палеолог и Анна Савойска, дъщеря на граф Амадей V Савойски.

Виж Одрин и Йоан V Палеолог

Йоан VI Кантакузин

Йоан VI Кантакузин (Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.

Виж Одрин и Йоан VI Кантакузин

Йоан XXIII

Йоан XXIII (Ioannes PP.), роден като Анджело Джузепе Ронкали (Angelo Giuseppe Roncalli) е 261-вият папа на Римокатолическата църква от 28 октомври 1958 г.

Виж Одрин и Йоан XXIII

Йоан Вриений

Йоан Вриений (Ἰωάννης Βρυέννιος; Johannes Bryennios; † 1078 в Константинопол) е византийски генерал и бунтовник против император Михаил VII Дука.

Виж Одрин и Йоан Вриений

Йозлем Чънар

Йозлем Чънар е турска актриса, родена на 2 октомври 1974 година в град Истанбул, Турция.

Виж Одрин и Йозлем Чънар

Йонас Басанавичус

Йо́нас Басана́вичус (литовски: Jonas Basanavičius, руски и български: Иван Басанович, 23 ноември 1851, Ожкабаляй, Русия – днес Литва – 16 февруари 1927, Вилно) е литовски лекар, учен, политик, деец на литовското национално възраждане, български общественик.

Виж Одрин и Йонас Басанавичус

12 декември

12 декември е 346-ият ден в годината според григорианския календар (347-и през високосна).

Виж Одрин и 12 декември

13 век

13 век започва на 1 януари 1201 г.

Виж Одрин и 13 век

13 март

13 март е 72-рият ден в годината според григорианския календар (73-ти през високосна година).

Виж Одрин и 13 март

14 април

14 април е 104-тият ден в годината според григорианския календар (105-и през високосна година).

Виж Одрин и 14 април

14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г.

Виж Одрин и 14 век

15 август

15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).

Виж Одрин и 15 август

1913

Централната минерална баня в София.

Виж Одрин и 1913

20 август

20 август е 232-рият ден в годината според григорианския календар (233-ти през високосна).

Виж Одрин и 20 август

22 януари

22 януари е 22-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Одрин и 22 януари

26 март

26 март е 85-ият ден в годината според григорианския календар (86-и през високосна година).

Виж Одрин и 26 март

29 октомври

29 октомври е 302-рият ден в годината според григорианския календар (303-ти през високосна).

Виж Одрин и 29 октомври

4 август

4 август е 216-ият ден в годината според григорианския календар (217-и през високосна).

Виж Одрин и 4 август

, Коста Тенишев, Костадин Попов, Костадин Табаков (революционер), Коджа Юсуф, Комитопули, Константин Помянов, Константин Петканов, Константин Самарджиев (учител), Константин Вълканов, Константин Леонтиев, Константинополски договор, Конак (село), Конгрес на Петрова нива, Копривщица, Копривщенци, Кемал, Пътепис (Евлия Челеби), Първа българска държава, Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г., Пьотър Петрович Пален, Прутска война, Правителство на Александър Малинов 2, Правителство на Иван Гешов, Присад (област Бургас), Прилепски панаир, Провадия, Провадия (вилает Одрин), Продан Таракчиев, Превземане на Одрин, Патьо Млъчков, Пахомий Рилски, Партений IV Константинополски, Партений Софийски, Павликянство в България, Павел Христов (духовник), Павел Делирадев, Памид, Пандо Сидов, Пиер Декан, План Савов – Нерезов, Планове на българското командване за Балканската война, Поход към Цариград, Под сянката на падишаха, Покушение срещу кан Крум, Полкове на Българската армия, Помаци, Пею Шишманов, Петър Ацев, Петър Ангелов (ВМОРО), Петър Андреев, Петър Ненков, Петър Станчов, Петър Соколов, Петър Чолаков (финансист), Петър Боянов, Петрос Логотетис, Петдесет и четвърти пехотен битолски полк, Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк, Пети конен полк, Пети пехотен дунавски полк, Петко Славейков, Петко войвода, Петльовден, Печенеги, Пехливански борби, Пере Тошев, Пеню Шиваров, Пеньо Пенев (офицер), Освобождение на България, Осма пехотна тунджанска дивизия, Осман Пазвантоглу, Османска архитектура, Османска империя, Офидий Коресний Марцел, Оряхово (село), Орхан I, Орестиада, ОУ „Христо Смирненски“ (Раковски), ОУ „Христо Ботев“ (Раковски), Обсада на Константинопол (813), Обсада на Одрин, Обсада на Одрин (1912–1913), Обсада на Одрин (813), Обсада на Свети град, Обсада на Солун (1383 – 1387), Образуване на Османската империя, Облатки, Ованес Съваджъян, Ованес Таракджиян, Огнен, Одрис, Одриси, Одрин (вилает), Одринска българска девическа гимназия, Одринска българска католическа гимназия, Одринска българска католическа девическа гимназия, Одринска българска мъжка гимназия, Одринска епархия, Одрински революционен окръг, Одрински вилает, Одрински конгрес на ВМОРО (1908), Одрински мирен договор (1444), Одринско примирие, Асен Николов (генерал-майор), Аян, Атанас Канарев, Атанас Узунов (революционер), Атанас Христов (революционер), Атанас Мърдев, Атанасий I Константинополски, Атанасий Мегаклис, Ахъркьой, Ахтопол, Ахмед I, Ахмед II, Ахмед Деде Мюнеджимбаши, Артилерия, Артин Гидиков, Архитектура на католическите храмове в България, Арда, Арнауткьой (вилает Одрин), Арон (комитопул), Арпач, Аайери, Автомагистрала О-3 (Турция), Автомагистрали в Турция, Автомагистрали в България, Авра Теодоропулу, Авксентий Пелагонийски, Агоп Шахвеледян, Агоп Баронян, Адриан (император), Адрианопол, Адрианополис, Аджун Ълъджалъ, Административно деление на Османската империя, Административно деление на Турция, Административно деление на България, Азатлъ, Айтос, Акбунар, Али паша чаршия, Али паша Чандарлъ, Александър Кипров (революционер), Александър Найденович, Александър Ригопулос, Александър Струков, Александър Шилие, Александър Морфов (композитор), Александрос Мазаракис, Алексий Врана, Алексей Церетели, Антимово (област Силистра), Антиправителствени протести в Турция (2013), Антон Кецкаров, Антон Попстоилов, Антон Попов (актьор), Антон Арнаудов, Анри Фландърски, Анастас Иширков, Ангел Попкиров, Андрей Тошев, Андрей Мацанов, Анна Савойска, Анелия Клисарова, Априлско въстание, Нъте, Начално училище „Христо Ботев“, Бяла Слатина, Начо Начев (кмет), Назар Каразин, Наипюсуф, Нишко въстание, Никифор Вриений, Никифор Вриений Стари, Никос Захариадис, Никодим Неоклис, Никола Кърджиев, Никола Кожухаров, Никола Писаров, Никола Попстоянчев, Никола Попов (свещеник), Никола Одринчанин, Никола Андреев (гостиварски войвода), Никола Андреев (офицер), Никола Юрданов, Никола Иванов (генерал), Никола Жеков, Никола Ванчев, Никола Вецов, Никола Драгулев, Никола Долапчиев (революционер), Никола Лулчев, Николай Николаевич, Нов дворец, Ново село (вилает Одрин), Новоселец, Нестинарство, Нестор Иванов, Невшехирли Дамат Ибрахим паша, Невена Панова, Недялко Чавдаров, Недко Каблешков, Ненчо Ослеков, Нено Маринов, Неофит Пловдивски, Неофит Скопски (екзархийски митрополит), Рюстем паша Ебубекир, Руско-турска война (1828 – 1829), Руско-турска война (1877 – 1878), Рутилий Пуденс Криспин, Румелия (област), Румелийски еялет, Рафаил Попов (епископ), Радул Канели, Радул Милков, Райко Петров (революционер), Райна Касабова, Раковски (град), Раковски (община), Риш, Рифат бей Неврокопски, Рилска преработка на „История славянобългарска“, Робство в Османската империя, Родосто, Родопски конгрес на ВМОРО, Редут, Сюрея Юсуф, Сюлейман I, Сюлейман II (Османска империя), Сюлейман Челеби, Сюлейман джамия, Сярско княжество, Сухопътни войски на България, Суакаджа, Стралджа, Странджанска художествена школа, Стамбол Димитров, Стоян Попсимеонов, Стоян Бъчваров (революционер), Стоян Везенков, Стоян Гълъбов, Стоян Джансъзов, Стоян Денчев, Стоянка Мутафова, Стоил Антов, Стойчо Гаруфалов, Стойчо Дачев, Стефан Попов (актьор, 1846), Стефан Стойков, Стефан Салгънджиев, Стефан Тошев (революционер), Стефан Димитров (революционер), Сръбско-турска война (1877 – 1878), Срем (село), Сабиха Касимати, Сава Филаретов, Сава Доброплодни, Сакар, Салтиково, Санстефански мирен договор, Санджак Арванид, Св. св. Кирил и Методий (Стара Загора), Св. св. Кирил и Методий (Ямбол), Св. св. Константин и Елена (Одрин), Свиленград, Света Троица (Малко Търново), Свети Георги (Одрин), Свети Георги (арменска църква в Пловдив), Свети Георги (Любенова махала), Свети Димитър (Пловдив), Свети Йосиф (Казанлък), Светлен (област Търговище), Симеон I, Синан, Скално светилище Зайчи връх, Смаилчево, Софулар (вилает Одрин), Софроний Търновски, Софийски светци, Софийско-пловдивска епархия, Софлу, Соколец, Солунска българска семинария, Солунска българска мъжка гимназия, Солунски атентати, Солунски конгрес на ВМОРО (1896), Соломон Алкабец, Сомурджали, Списък на тракийските градове и острови, Списък на видни дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, Списък на великите везири на Османската империя, Списък на градовете в Турция, Списък на побратимени градове на България, Списък на помашки селища, Спиро Гулабчев, Седми конен полк, Седемдесет и втори пехотен полк, Седемдесет и първи пехотен полк, Селча, Селим I, Селим джамия, Селиолу, Търновски надпис на цар Иван Асен II, Търново (вилает Одрин), Тъмръш (село), Турахан бей, Туркменистан, Тунджа, Тракия, Тракийски университет (Турция), Тракийски български апостолически викариат, Тракийско въстание (1829), Трифон Джонев, Тридесет и четвърти пехотен троянски полк, Тридесет и втори пехотен загорски полк, Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон, Ташлъмюселим, Татарлар (вилает Одрин), Твърдица (Молдова), Тит Статилий Барбар, Тодор Каблешков, Тодор Светослав, Тодор Танев (учител), Тома Карайовов, Топ (оръдие), Телеграфия, Теофилакт Тилев, Теодосий Търновски, Теодор I Палеолог, Теодор Врана, Теоклит Полиидис, Теолипт I Константинополски, Устрем (село), Устремски манастир, Устово, Успенци, Успение Богородично (католическа църква в Бургас), Уинстън Чърчил, Фаустина Млада, Фазъл Ахмед паша, Фазъл Мустафа паша, Факултет Техника и технологии, Филип Велев, Филипо Томазо Маринети, Фотиново (област Пазарджик), Фердинанд фон Хохщетер, Ферман за Българската екзархия, Храмове в Пловдив, Християнство в Турция, Христо Караманджуков, Христо Коцев, Христо Атанасов (Диканя), Христо Арнаудов, Христо Симидов, Христо Славчев, Христо Топракчиев, Христо Хаджиилиев, Христофор Кондов, Хасковски отряд, Хасково, Хатидже султан, Хатипкьой, Хараламби Натов, Харлагюн, Хавса, Хаваръз, Хадърага, Хаджибабатеке, Хаджилар (вилает Одрин), Хамбарлийски надпис, Ханлъиндже, Хиподрум (Константинопол), Хлябово, Хедили, Хемимонтус, Църква на съединените с Рим българи, Царство България, Цариградска българска архиепархия, Цариградска българска духовна семинария, Цариградска конференция, Цариградски договор (1913), Цветан Мумджиев, Цигани в Турция, Цоко Будин, Чаталджанска армия, Чаталджанско примирие, Чингиз Мехмед Герай, Чобанкьойска афера, Чоке, Чомлеккьой, Четвърта пехотна преславска дивизия, Четириъгълник на крепостите, Чеч, Черничево (област Кърджали), Чернево, Шюкрю Наили Гьокберк, Шумен, Шахбедин паша, Шахбединова Имарет джамия, Шодековци, Шейновска битка, Щит (село), Щилиян Георгиев, Щипско, Щерю Вапцаров, Юрий Шилдер-Шулднер, Югоизточен район за планиране, Южен отряд (1913), Юнлюдже, Ярослав Вешин, Ягджилар, Яким Игнатиев, Яков Костурски, Яков Матакиев, Яков Геров, Ямбол, Яни Караманов, Яни Костадинов, Янош Хуняди, Мусубейли, Мустафа II, Мустафа Кемал Ататюрк, Мустафа паша Алянак, Мустафа Бушати, Мустафа Байрактар, Мусач, Муратчали, Мурад I, Мурад II, Маслодайна роза, Мая Баир, Маточинска крепост, Махфируз Хатидже Султан, Марагидик, Мария Палеологина Кантакузина, Марица, Марица (магистрала), Марк Аврелий, Майстор Манол, Макарий Неврокопски, Македония (тема), Македонизъм, Македоно-одринско опълчение, Маламир, Малко Търново, Малоазийски бейлици, Малей Костов Малеев, Манол Караманов, Михаил III Шишман Асен, Михаил Петков, Михаил Чайковски, Михаил Миров, Михаил Даев, Михаил Добромиров, Михай Шафран, Мирчо II, Мирчо Стоянов, Мизия, Мизийски говори, Моравенова чешма, Мойсей (комитопул), Момина църква, Мехмед I, Мехмед II, Мехмед IV, Мехмед Кязъм Дирик, Мехмед Кьопрюлю, Мехмед Решад бей, Мехмед Решид паша Бошнакзаде, Мехмед Соколу, Мехмед Талат паша, Мери Монтагю, Меджидие мост, Медицински университет (Варна), Междусъюзническа война, Истанбул, История на София, История на евреите в Турция, Исбул, Искра (област Пловдив), Испитли, Ивайловград, Иван Кюлев, Иван Каиков, Иван Пашинов, Иван Пищийски, Иван Попфилипов, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Апостоловски, Иван Стефан, Иван Стефанов (свещеник), Иван Хаджигенчев, Иван Хаджииванов, Иван Чакмаков, Иван Шишков, Иван Шкойнов, Иван Боянин, Иван Варналиев, Иван Вичев, Иван Войводов, Иван Гаруфалов, Иван Дибич-Забалкански, Иванка Антонова, Игнатий Кюстендилски, Игнатий Качановски, Източна Тракия, Източни железници, Илия Луков, Ипек Танръяр, Жак Шилие, Живко Добрев, Железопътна гара Капъкуле, Железопътна линия 1 (България), Зуав, Захария Шумлянска, Захарий Круша, Заговор на Коста Паница, Залъф, Западна Тракия, Звезда (област Търговище), Знание (1911 – 1912), Българска авиация през Балканската война, Българска католическа книжнина, Българска матица, Българска православна църква – Българска патриаршия, Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия, Български формирования в Руско-турската война (1828 – 1829), Български комитати, Български научни открития, Българските земи под османско владичество, Българи в Турция, Българо-турска конвенция (1915), Българо-турски протокол (1909), Българо-византийски войни, Българо-османски войни, Бююкгердели, Бююккаръштъран, Бююкоюнлю, Бунт на ямаците, Бунтове на българи срещу османския кръвен данък, Бадама, Балдуинова кула, Балканска война, Балкански полуостров, Баня Баши джамия, Битка при Крета, Битка при Питион, Битка при Пловдив, Битка при Одрин, Битка при Одрин (1205), Битка при Одрин (1331), Битка при Одрин (1341), Битка при Одрин (1365), Битка при Адрианопол (324), Битка при Адрианопол (378), Битка при Русион, Битка при Харманли, Битка при Цецора (1620), Битка при Чаталджа (11-18 март 1913), Битка при Чаталджа (3-6 март 1913), Битка при Месинопол, Битка при Балкан Тореси, Битка при Баница, Битка при Боруй, Битка при Върбишкия проход, Битка при Варна, Битка при Виена, Битка при Версиникия, Битка при Долна Митрополия, Битка при Дермендере, Караагач и Белащица, Боснакьой, Бояново (област Ямбол), Борис II, Борис Дрангов, Борисово (област Ямбол), Борил, Богоя Юруков, Боженците, Бой при Сливен (1829), Бойко Чавдаров, Бойковци, Боню Лунгов, Бончо Балабанов (генерал-майор), Бедрос Сиремджиян, Бедреддин Симави, Въстание срещу Муса, Въстание на Патрона Халил, Въстание на Асен и Петър, Въстание на Ивайло, Върбица (област Хасково), Възгаш, Възкресенци, Възнесение Господне (Пловдив), Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия, Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия, Вълко Велчев, Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878), Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878), Вселенска патриаршия, Втора армия, Васил Кутинчев, Васил Шанов, Васил Златаров, Васил Главинов, Васил Делов, Васил Левски (област Стара Загора), Ватопедски манастир, Варник, Вайсал, Вайсал (вилает Одрин), Вакарел, Валент (Римска империя), Виа Диагоналис, Виа Егнация, Византийска империя, Викторен Галабер, Викентинки, Влад II Дракул, Влад Пашов, Владислав III, Владимир Свечин, Владимир Бояджиев, Воден (област Ямбол), Военновъздушни сили на България, Вестготи, Весели и в боя, Веселин Дамянов – Вес, Вельо Василев, Вела Благоева, Велико преселение на народите, Велко Дачев, Венедикт Византийски, Гюргевски революционен комитет, Гюргево, Гьон Зенебищи, Гурко Мархолев, Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия, ГКПП Лесово - Хамзабейли, Гагаузи, Гоце Делчев, Горно Павликене, Голям Дервент, Голяма синагога (Одрин), Гечкинли, Герасим Струмишки, Герман Рейдон, Генерал Николаево, Георгаки Чалъкоглу, Георги II Тертер, Георги Караискаки, Георги Кожухаров (дипломат), Георги Кертев, Георги Пулевски, Георги Попанастасов, Георги Аянов, Георги Радков, Георги Стоянов (Аврен), Георги Софийски Стари, Георги Тотев, Георги Фотев (Свиленград), Георги Милетич, Георги Вълкович, Георги Василев (Свиленград), Георги Вазов, Георги Грашев, Георги Драгнев, Георги Дражев, Георги Димитров, Георги Димитров (историк), География на Турция, Дълбок извор, Дубровнишка грамота, Дупката (защитена местност), Дупница, Дружество „Тракия“, Давид II Велики Комнин, Дан II, Джумая джамия, Джон Смит, Джелепкешани, Джем Султан, Димитър I Кантакузин, Димитър Катерински, Димитър Карастоянов, Димитър Кирков (офицер), Димитър Палеолог, Димитър Попгеоргиев, Димитър Попниколов, Димитър Наумов (агроном), Димитър Хаджигеоргиев, Димитър Мечев, Димитър Бъчваров (летец), Димитър Бръзицов, Димитър Благоев, Димитър Божиков, Димитър Душанов, Димитър Делчев, Димитър Лалата, Димитрий Ласкарис Леондарис, Димо Янков, Димотика, Дионисий Кандиларов, Дипломатически мисии на България, Дипломатически мисии на Гърция, Добрейшово евангелие, Доганхисар, Доганджа, Дончо Тодоров, Дервишка могила, Деркос, Девета пехотна плевенска дивизия, Дедеагач, Дели Кадри, Дели Марко, Демирташ, Демократична партия на народите, Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Ден на Тракия, Ески джамия (Ямбол), Еснаф, Етрополе, Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Ерменикьой, Евстатий Пелагонийски, Европейски път Е80, Едуард Делингсхаузен, Едирне, Едирне (1867 – 1877), Елчили, Елена Кантакузина Трапезундска, Емануил Лепчев, Емилия (певица), Еничари, Ениджия, Еникьой, Еникьой (вилает Одрин), Лъв V Арменец, Любимец, Любомир Милетич, Любен Каравелов, Люлебургас, Люлебургаско-Бунархисарска операция, Лала Шахин, Лалапаша, Лозарево, Лозенград, Лозенградска операция, Ломци, Лесово, Лефтер Мечев, Лейбгвардейски конен полк, Йосафат Козаров, Йосафат Шишков, Йосиф Хербст, Йордан Мешков, Йоасаф I Кока, Йоасаф II Константинополски, Йоан V Палеолог, Йоан VI Кантакузин, Йоан XXIII, Йоан Вриений, Йозлем Чънар, Йонас Басанавичус, 12 декември, 13 век, 13 март, 14 април, 14 век, 15 август, 1913, 20 август, 22 януари, 26 март, 29 октомври, 4 август.