Съдържание
6 отношения: Киевска Рус, Руски каганат, Минск, Зимна Богородица, Библиотека на Варшавския университет, Болярин.
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Виж Общоизточнославянски език и Киевска Рус
Руски каганат
Руският каганат е държавно образувание от 9 век, хронологически предхождащо възникването на Киевска Рус, обикновено считана за първата държава на източни славяни.
Виж Общоизточнославянски език и Руски каганат
Минск
Минск (Мінск; Минск; Mińsk) е град, столица и най-големия град на Беларус, седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав) – има статут на отделна административна област.
Виж Общоизточнославянски език и Минск
Зимна Богородица
Зимна Богородица (или Вълча Богородица, Миши празник, Сретение) е славянски празник в българския народен календар, който се отбелязва на 2 февруари.
Виж Общоизточнославянски език и Зимна Богородица
Библиотека на Варшавския университет
Библиотеката на Варшавския университет е основана през 1816 г.
Виж Общоизточнославянски език и Библиотека на Варшавския университет
Болярин
Болярин е средновековна наследствена титла, носена от най-висшата прослойка на феодалната аристокрация на България, Русия, Влашко и Молдова между X и XVII век.