Съдържание
54 отношения: Класическа физика, Класическа механика, Космологична константа, Ковектор, Природни науки, Принцип на еквивалентност, Проследяване на лъчи (компютърна графика), Пол Дирак, Относителност, Ото (пояснение), Орбита, ОТО, Общата теория на относителността, Оксфордски университет, Астрономия, Артър Едингтън, Айнщайн (кула), Алберт Айнщайн, Александър Фридман, Натан Розен, Нобелова награда за физика, Неутронна звезда, Ръсел Хълс, Радиус на Шварцшилд, Роджър Пенроуз, Съдбата на Вселената, Слънчева маса, Сесилия Пейн-Гапошкин, Тъмна материя, Теория на суперструните, Теория на относителността, Теория на полето (физика), Теория на Големия взрив, Теоретична физика, Физика, Физика/Раздели, Физикохимия, Червейна дупка, Черна дупка, Маса, Модел Ламбда-CDM, История на физиката, Италия, Бъдеще, Болцманов мозък, Бернхард Риман, Вселена, Вулкан (хипотетична планета), Гравитация, Гравитационна вълна, ... Разширете индекс (4 Повече ▼) »
Класическа физика
Области на модерната физика Класическа физика означава научните теории във физиката, предшестващи по-съвременните, по-пълни и по-широко приложими теории, предмет на модерната физика.
Виж Обща теория на относителността и Класическа физика
Класическа механика
Класическата механика е дял на физиката, обхващащ механиката на макроскопични обекти, движещи се с относително ниски скорости – от проектили до части на машини и астрономически обекти.
Виж Обща теория на относителността и Класическа механика
Космологична константа
Космологичната константа (Λ) е константа, въведена от Алберт Айнщайн през 1917 г., за да имат решение неговите уравнения на гравитационното поле в общата теория на относителността, които описват стационарна, независима от времето Вселена.
Виж Обща теория на относителността и Космологична константа
Ковектор
Преди да дадем дефиницията за ковектор е нужно да изведем няколко важни правила относно връзката между координатни системи и трансформацията на координати при смяна на векторната база.
Виж Обща теория на относителността и Ковектор
Природни науки
Природни науки, наречени също естествени науки са науки, чиято цел е изучаването, описването, разбирането и предсказването на природните явления на основата на наблюдения, експерименти и теоретично моделиране.
Виж Обща теория на относителността и Природни науки
Принцип на еквивалентност
Принципът на еквивалентността е основен постулат на общата теория на относителността.
Виж Обща теория на относителността и Принцип на еквивалентност
Проследяване на лъчи (компютърна графика)
дифузно отражение. В компютърната графика проследяването на лъчи е техника за рендиране, при която за да се генерира изображение, се проследява пътят на светлината през пикселите от равнината на изображението и се симулират последствията от взаимодействията ѝ с виртуални обекти.
Виж Обща теория на относителността и Проследяване на лъчи (компютърна графика)
Пол Дирак
Пол Ейдриън Морис Дирак (Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак.
Виж Обща теория на относителността и Пол Дирак
Относителност
Относителност може да се отнася.
Виж Обща теория на относителността и Относителност
Ото (пояснение)
Ото или Отон (Otto; Othon) може да се отнася за.
Виж Обща теория на относителността и Ото (пояснение)
Орбита
Във физиката, орбита е траекторията, която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.
Виж Обща теория на относителността и Орбита
ОТО
#виж Обща теория на относителността.
Виж Обща теория на относителността и ОТО
Общата теория на относителността
#виж Обща теория на относителността.
Виж Обща теория на относителността и Общата теория на относителността
Оксфордски университет
Оксфордският университет (University of Oxford), или само Оксфорд, е колежански изследователски университет в Оксфорд, Англия.
Виж Обща теория на относителността и Оксфордски университет
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Виж Обща теория на относителността и Астрономия
Артър Едингтън
Артър Стенли Едингтън (sir Arthur Stanley Eddington) е английски астрофизик, професор в Кеймбриджкия университет и директор на обсерваторията в Кеймбридж в началото на 20 век.
Виж Обща теория на относителността и Артър Едингтън
Айнщайн (кула)
Кулата „Айнщайн“ (Einsteinturm) е астрофизическа обсерватория в Научен парк „Алберт Айнщайн“ на възвишението Телеграфенберг в гр.
Виж Обща теория на относителността и Айнщайн (кула)
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Виж Обща теория на относителността и Алберт Айнщайн
Александър Фридман
Портрет на Фридман като преподавател в Киевското военно училище за летци-наблюдатели, август 1916 г. Александър Фридман (Александр Александрович Фридман) е руски физик, математик и космолог.
Виж Обща теория на относителността и Александър Фридман
Натан Розен
Натан Розен (22 март 1909 – 18 декември 1995) е американски физик–теоретик от еврейски произход, известен с изследванията си върху строежа на атома на водорода, работата си с Албърт Айнщайн и Борис Подолски върху вълновите функции на квантовото заплитане и Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен.
Виж Обща теория на относителността и Натан Розен
Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките.
Виж Обща теория на относителността и Нобелова награда за физика
Неутронна звезда
Първото наблюдаване на неутронна звезда във видима светлина. Неутронната звезда е RX J1856.5-3754. Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция.
Виж Обща теория на относителността и Неутронна звезда
Ръсел Хълс
Ръсел Алън Хълс (Russell Alan Hulse) е американски физик, носител на Нобелова награда по физика за 1993 г.
Виж Обща теория на относителността и Ръсел Хълс
Радиус на Шварцшилд
Радиусът на Шварцшилд или гравитационен радиус е термин от астрофизиката, характеризиращ всяко физическо тяло, което има маса.
Виж Обща теория на относителността и Радиус на Шварцшилд
Роджър Пенроуз
Роджър Пенроуз (Roger Penrose) е английски математик и теоретичен физик.
Виж Обща теория на относителността и Роджър Пенроуз
Съдбата на Вселената
Крайната съдба на Вселената е тема във физическата космология, чиито теоретични ограничения позволяват да бъдат описани и оценени възможните сценарии за еволюцията и крайната съдба на Вселената.
Виж Обща теория на относителността и Съдбата на Вселената
Слънчева маса
Бетелгайзе (11,6 ± 5,0 ''M☉'') и синята Pistol Star (27,5 ''M☉''). Концентричните овали показват размера на орбитите на Нептун (синьо), Юпитер (червено) и Земя (сиво).
Виж Обща теория на относителността и Слънчева маса
Сесилия Пейн-Гапошкин
Сесилия Хелена Пейн-Гапошкин (10 май 1900 г. – 7 декември 1979 г.) е британска и американска астрономка и астрофизичка, известна с теорията за химическия състав на звездите, според която те се състоят главно от водород и хелий, която тя излага през 1925 г.
Виж Обща теория на относителността и Сесилия Пейн-Гапошкин
Тъмна материя
Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя с неизвестен състав, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи, тъй като не излъчва и не отразява светлината.
Виж Обща теория на относителността и Тъмна материя
Теория на суперструните
Теория на суперструните (още може да се срещне и като суперструнна теория) е теория, която прави опит да обедини всички частици и фундаментални сили в природата в една теория, моделираща ги като трептенията на микроскопични суперсиметрични струни.
Виж Обща теория на относителността и Теория на суперструните
Теория на относителността
Двуизмерно представяне на време-пространствено изкривяване Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси.
Виж Обща теория на относителността и Теория на относителността
Теория на полето (физика)
Класическата теория на полето е физическа теория за взаимодействието между поле и материя, което не отчита квантовите явления.
Виж Обща теория на относителността и Теория на полето (физика)
Теория на Големия взрив
сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.
Виж Обща теория на относителността и Теория на Големия взрив
Теоретична физика
общата теория на относителността, въпреки че не е наблюдавано или потвърдено чрез експеримент. Теоретична физика е дял от физиката и способ и метод за опознаване на природата чрез изучаване на природните явления с помощта на математически модел.
Виж Обща теория на относителността и Теоретична физика
Физика
Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.
Виж Обща теория на относителността и Физика
Физика/Раздели
Таблицата по-долу изброява много от разделите и подразделите на физиката, заедно с теориите и концепциите, с които те си служат.
Виж Обща теория на относителността и Физика/Раздели
Физикохимия
Капка вода, демонстрация на повърхностно напрежение Физикохимията е наука, изучаваща дисперсни явления в химическите системи според принципите, методите и концепциите на физиката като движение, енергия, сила, време, термодинамика, квантова химия, механика, аналитична динамика и химическо равновесие.
Виж Обща теория на относителността и Физикохимия
Червейна дупка
Визуализация на червейна дупка. В теоретичната физика червеевите или червейните дупки са хипотетични образувания в пространство-времето, които свързват две точки от пространството и времето.
Виж Обща теория на относителността и Червейна дупка
Черна дупка
accessdate.
Виж Обща теория на относителността и Черна дупка
Маса
Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.
Виж Обща теория на относителността и Маса
Модел Ламбда-CDM
Моделът Ламбда-CDM или ΛCDM (съкращение от английски: lambda cold dark matter – ламбда студена тъмна материя) е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, в който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с гръцката буква ламбда (на гръцки: Λ), която се асоциира с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM от английски: cold dark matter); и трето, обикновена материя.
Виж Обща теория на относителността и Модел Ламбда-CDM
История на физиката
Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва Ренесанса.
Виж Обща теория на относителността и История на физиката
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Обща теория на относителността и Италия
Бъдеще
Бъдещето е време, което още не е настъпило.
Виж Обща теория на относителността и Бъдеще
Болцманов мозък
Лудвиг Болцман, на чието име са кръстени Болцмановите мозъци Болцманов мозък се нарича мисловен експеримент, според който е по-вероятно един мозък да се образува спонтанно в нищото (с фалшива памет за своето минало), отколкото цялата Вселена да е произлязла по начина, описан в космологията.
Виж Обща теория на относителността и Болцманов мозък
Бернхард Риман
Георг ФридрихБернхард Риман (1826 – 1866; Georg Friedrich Bernhard Riemann) е известен немски математик.
Виж Обща теория на относителността и Бернхард Риман
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Обща теория на относителността и Вселена
Вулкан (хипотетична планета)
Вулкан на литографска карта от 1846https://www.loc.gov/resource/g3180.ct003790 LOC file of the solar system, as seen in 1846 Вулкан е малка хипотетична планета, за която през 19 век се е смятало, че се намира между Меркурий и Слънцето.
Виж Обща теория на относителността и Вулкан (хипотетична планета)
Гравитация
Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне; gravitas – „тежест“) е природно явление, в резултат на което всички обекти, притежаващи маса или енергия – включително планети, звезди, галактики и дори светлината – се привличат (или гравитират) един към друг.
Виж Обща теория на относителността и Гравитация
Гравитационна вълна
гравитационни кладенци и сливане в една по-голяма черна дупка, гравитационните вълни се разпространяват навън, докато черните дупки се въртят една около друга. Гравитационна вълна е термин във физиката, който представлява периодична промяна в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна, породена от силите на гравитационно привличане между масивни тела, движещи се с ускорение и водещо до промени в гравитационното поле.
Виж Обща теория на относителността и Гравитационна вълна
Гравитомагнетизъм
Гравитомагнетизъм, наричан още гравитоелектромагнетизъм (GEM) е понятие, използвано за описване на измененията в гравитационно поле, въведено по аналогия с уравненията на Максуел за електромагнитно поле.
Виж Обща теория на относителността и Гравитомагнетизъм
Евклидова геометрия
Геометрията на Евклид е система, разработена в Египет от древногръцкия математик Евклид от Александрия.
Виж Обща теория на относителността и Евклидова геометрия
Едингтън (космически апарат)
Едингтън е проект на Европейската космическа агенция (ЕКА) за търсене на Земеподобни планети, който е отменен през 2003 г.
Виж Обща теория на относителността и Едингтън (космически апарат)
Елементарна частица
Във физиката на елементарните частици под елементарна частица се разбира частица, за която няма експериментални доказателства за наличието на вътрешна структура, т.е.
Виж Обща теория на относителността и Елементарна частица