Съдържание
382 отношения: Peoples Archive, Кьолнски университет, Курт Алдер, Курт Вютрих, Култура на Унгария, Кристиан Анфинсен, Катализа, Кари Мълис, Карл Циглер, Карл Бари Шарплес, Карл Бош, Калифорнийски университет – Сан Диего, Калифорнийски университет – Ървайн, Калифорнийски университет – Бъркли, Калифорнийски университет, Ривърсайд, Калифорнийски университет, Санта Барбара, Коичи Танака, Керълин Бъртози, Кеничи Фукуи, Протеазома, Паул Крутцен, Паул Карер, Питър Агре, Питър Денис Мичъл, Пиер Кюри, Пластмаса, Пол Сабатие, Пол Флори, Пол Модрич, Пол Бърг, Пол Бойер, Петер Дебай, Осмотично налягане, Ото Хан, Ото Валах, Ото Дилс, Од Хасъл, Оксфордски университет, Октай Синаноглу, Атом, Ахмед Зеуаил, Артър Хардън, Артури Виртанен, Арчър Мартин, Ари Варшел, Арне Тиселиус, Аарон Клуг, Аарон Чихановер, Аврам Хершко, Ада Йонат, ... Разширете индекс (332 Повече ▼) »
Peoples Archive
Peoples Archive е уебсайт, предоставящ безплатен достъп до видео-интервюта със значими съвременни учени и творци, които разказват за своя живот и постиженията си.
Виж Нобелова награда за химия и Peoples Archive
Кьолнски университет
Кьолнският университет, или Университет в Кьолн, е висше училище, сред най-старите във Федерална република Германия.
Виж Нобелова награда за химия и Кьолнски университет
Курт Алдер
Курт Алдер (Kurt Alder)) e немски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1950 година заедно с Ото Дилс.
Виж Нобелова награда за химия и Курт Алдер
Курт Вютрих
Курт Вютрих(Kurt Wüthrich), роден на 4 октомври 1938 г.
Виж Нобелова награда за химия и Курт Вютрих
Култура на Унгария
Музиката на Унгария е най-известна с фолклора си и с творбите на световноизвестни композитори като Ференц Лист, Бела Барток и Золтан Кодай.
Виж Нобелова награда за химия и Култура на Унгария
Кристиан Анфинсен
Кристиан Бумер Анфинсен (Christian Boehmer Anfinsen) е американски биохимик и носител на Нобелова награда за химия през 1972 г.
Виж Нобелова награда за химия и Кристиан Анфинсен
Катализа
Катализата е забавянето или ускоряването на химичните реакции в присъствието на химични вещества, наречени катализатори.
Виж Нобелова награда за химия и Катализа
Кари Мълис
Кари Банкс Мълис (Kary Banks Mullis) е американски биохимик, който през 1983 г.
Виж Нобелова награда за химия и Кари Мълис
Карл Циглер
Карл Валдемар Циглер (Karl Ziegler) е немски химик органик, носител на Нобелова награда за химия през 1963 година заедно с Джулио Ната заради работата си с висши полимери.
Виж Нобелова награда за химия и Карл Циглер
Карл Бари Шарплес
Карл Бари Шарплес (Karl Barry Sharpless) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2001 г.
Виж Нобелова награда за химия и Карл Бари Шарплес
Карл Бош
Карл Бош (Carl Bosch) е германски химик и индустриалец, носител на Нобелова награда за химия за 1931 г.
Виж Нобелова награда за химия и Карл Бош
Калифорнийски университет – Сан Диего
Калифорнийският университет, Сан Диего (University of California, San Diego, още UCSD или понякога UC San Diego) е американски обществен университет в Ла Хоя, Сан Диего, щата Калифорния.
Виж Нобелова награда за химия и Калифорнийски университет – Сан Диего
Калифорнийски университет – Ървайн
Калифорнийският университет – Ървайн (University of California, Irvine или UC Irvine) е обществен университет от системата на калифорнийските университети и се намира в Ървайн, Калифорния.
Виж Нобелова награда за химия и Калифорнийски университет – Ървайн
Калифорнийски университет – Бъркли
Калифорнийският университет – Бъркли (University of California, Berkeley) е американски държавен изследователски университет в град Бъркли, окръг Аламида, щата Калифорния.
Виж Нобелова награда за химия и Калифорнийски университет – Бъркли
Калифорнийски университет, Ривърсайд
Калифорнийският университет, Ривърсайд (University of California, Riverside още UC Riverside или UCR) е един от десетте Калифорнийски университета, известен с икономическото си и етническо многообразие.
Виж Нобелова награда за химия и Калифорнийски университет, Ривърсайд
Калифорнийски университет, Санта Барбара
Калифорнийският университет, Санта Барбара (University of California, Santa Barbara или UCSB) е обществен университет с изследователска насоченост, намиращ се на брега на Тихия океан в Санта Барбара, Калифорния, САЩ.
Виж Нобелова награда за химия и Калифорнийски университет, Санта Барбара
Коичи Танака
Коичи Танака (田中 耕) е японски електроинженер, лауреат на Нобелова награда за химия от 2002 г.
Виж Нобелова награда за химия и Коичи Танака
Керълин Бъртози
Кѐрълин Рут Бърто̀зи (Carolyn Ruth Bertozzi) е американска химичка.
Виж Нобелова награда за химия и Керълин Бъртози
Кеничи Фукуи
Кеничи Фукуи (福井謙一, по английската система на Хепбърн: Fukui Ken'ichi) е японски химик, носител на Нобелова награда за химия през 1981 година.
Виж Нобелова награда за химия и Кеничи Фукуи
Протеазома
S в случая) са от двата края на тръбовидната структура и служат за регулируема преграда към вътрешността. Протеазома е голям белтъчен комплекс, характерен за всички еукариоти и архебактерии, както и за някои еубактерии.
Виж Нобелова награда за химия и Протеазома
Паул Крутцен
Паул Йозеф Крутцен (Paul Jozef Crutzen) е нидерландски атмосферен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1995 г.
Виж Нобелова награда за химия и Паул Крутцен
Паул Карер
Паул Карер (Paul Karrer) е швейцарски биохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1937 г.
Виж Нобелова награда за химия и Паул Карер
Питър Агре
Питър Къртланд Агре (името и презимето на английски, фамилията Peter Courtland Agre) е американски лекар, преподавател и молекулярен биолог от норвежки произход, удостоен с Нобелова награда за химия през 2003 г., която споделя с Родерик Маккинън.
Виж Нобелова награда за химия и Питър Агре
Питър Денис Мичъл
Питър Денис Мичъл (Peter Dennis Mitchell) е британски биохимик, член на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда за химия през 1978 година за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на АТФ.
Виж Нобелова награда за химия и Питър Денис Мичъл
Пиер Кюри
Пиер Кюри (Pierre Curie) е френски физик, един от първите изследователи на явлението радиоактивност, член на Френската академия на науките, лауреат на Нобелова награда за физика през 1903 година.
Виж Нобелова награда за химия и Пиер Кюри
Пластмаса
Предмети от ежедневието, изработени от различни видове пластмаса Пластмасите са голяма група материали, чийто основен компонент са синтетични или полусинтетични органични полимери и които остават твърди при стайна температура.
Виж Нобелова награда за химия и Пластмаса
Пол Сабатие
Пол Сабатие (Paul Sabatier) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1912 г., заедно с Виктор Гриняр, „за метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия“.
Виж Нобелова награда за химия и Пол Сабатие
Пол Флори
Пол Джон Флори (Paul John Flory) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1974 г.
Виж Нобелова награда за химия и Пол Флори
Пол Модрич
Пол Лорънс Модрич (Paul Lawrence Modrich) е американски биохимик.
Виж Нобелова награда за химия и Пол Модрич
Пол Бърг
Пол Бърг (Paul Berg) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1980 г.
Виж Нобелова награда за химия и Пол Бърг
Пол Бойер
Пол Делос Бойер (Paul Delos Boyer) е американски биохимик, аналитичен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1997 г.
Виж Нобелова награда за химия и Пол Бойер
Петер Дебай
Дебай позира за скулптора Типке Висер през 1937 г. с любимата си цигара в ръка Петер Йозеф Вилхелм Дебай (Peter Joseph Wilhelm Debye, роден Petrus Josephus Wilhelmus Debije) е нидерландско-американски физик и физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия (1936).
Виж Нобелова награда за химия и Петер Дебай
Осмотично налягане
Осмотично налягане е минималното налягане, което трябва да бъде приложено към разтвор, за да се предотврати вътрешния поток на чистия му разтворител през полупропусклива мембрана.
Виж Нобелова награда за химия и Осмотично налягане
Ото Хан
Ото Хан (Otto Hahn) е германски химик, един от основоположниците на радиационната химия.
Виж Нобелова награда за химия и Ото Хан
Ото Валах
Ото Валах(Otto Wallach) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1910 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ото Валах
Ото Дилс
Ото Паул Херман Дилс (Otto Paul Hermann Diels) е немски химик, носител на Нобелова награда за химия през 1950 година заедно с ученика си Курт Алдер за откриването на Дилс-Алдеровата реакция.
Виж Нобелова награда за химия и Ото Дилс
Од Хасъл
Од Хасъл (Odd Hassel) е норвежки физикохимик и лауреат на Нобелова награда за химия от 1969 г.
Виж Нобелова награда за химия и Од Хасъл
Оксфордски университет
Оксфордският университет (University of Oxford), или само Оксфорд, е колежански изследователски университет в Оксфорд, Англия.
Виж Нобелова награда за химия и Оксфордски университет
Октай Синаноглу
Октай Синаноглу (Oktay Sinanoğlu; 25 февруари 1935 – 19 април 2015 г.) е известен турски физикохимик и молекулярен биофизик.
Виж Нобелова награда за химия и Октай Синаноглу
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Нобелова награда за химия и Атом
Ахмед Зеуаил
Ахмед Хасан Зеуаил (أحمد حسن زويل; Ahmed Hassan Zewail) е американски химик от египетски произход.
Виж Нобелова награда за химия и Ахмед Зеуаил
Артър Хардън
Сър Артър Харден (Arthur Harden) е английски биохимик, носител на Нобелова награда за химия през 1929 заедно с Ханс фон Ойлер-Келпин „за изследванията си върху алкохолната ферментация и ферментите (ензимите), участващи в нея“.
Виж Нобелова награда за химия и Артър Хардън
Артури Виртанен
Артури Илмари Виртанен (Artturi Ilmari Virtanen) е финландски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1945 година.
Виж Нобелова награда за химия и Артури Виртанен
Арчър Мартин
Арчър Джон Портър Мартин (Archer John Porter Martin) е британски химик, който получава Нобелова награда за химия през 1952 г.
Виж Нобелова награда за химия и Арчър Мартин
Ари Варшел
Ари Варшел (אריה ורשל) е израелски биохимик и биофизик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2013 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ари Варшел
Арне Тиселиус
Арне Тиселиус (Arne Wilhelm Kaurin Tiselius) е шведски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1948 г.
Виж Нобелова награда за химия и Арне Тиселиус
Аарон Клуг
Аарон Клуг (Aaron Klug) е британски биофизик с литовски произход, лауреат на Нобелова награда за химия от 1982 г.
Виж Нобелова награда за химия и Аарон Клуг
Аарон Чихановер
Аарон Чихановер (אהרון צ'חנובר) е израелски биолог, носител на Нобелова награда за химия през 2004 година.
Виж Нобелова награда за химия и Аарон Чихановер
Аврам Хершко
Аврам Хершко (אברהם הרשקו; Avram Hershko) е израелски биохимик от унгарски произход, носител на Нобелова награда за химия за 2004 година.
Виж Нобелова награда за химия и Аврам Хершко
Ада Йонат
Ада Йонат (עדה יונת) е израелска кристалографка, най-известна с работата си по структурата на рибозомите.
Виж Нобелова награда за химия и Ада Йонат
Адолф фон Байер
Адолф фон Байер (Johann Friedrich Wilhelm Adolf von Baeyer) е германски химик-органик, носител на Нобелова награда за химия за 1905 г.
Виж Нобелова награда за химия и Адолф фон Байер
Адолф Бутенант
Адолф ФридрихЙохан Бутенант (Adolf Friedrich Johann Butenandt), е германски биохимик и физиолог, носител на Нобелова награда за химия за 1939 година „за изследванията му, свързани с половите хормони“.
Виж Нобелова награда за химия и Адолф Бутенант
Адолф Виндаус
Адолф Ото Райнхолд Виндаус (Adolf Otto Reinhold Windaus) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1928 г.
Виж Нобелова награда за химия и Адолф Виндаус
Азиз Санджар
Азиз Санджар (Aziz Sancar) е турско-американски биохимик.
Виж Нобелова награда за химия и Азиз Санджар
Акира Сузуки
Акира Сузуки (鈴木 章) е японски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2010 г.
Виж Нобелова награда за химия и Акира Сузуки
Акира Йошино
Акира Йошино (吉野 彰) е японски инженер-химик.
Виж Нобелова награда за химия и Акира Йошино
Алфред Вернер
Алфред Вернер (Alfred Werner) е швейцарски химик, поставил основите на съвременната координационна химия.
Виж Нобелова награда за химия и Алфред Вернер
Алан Хийгър
Алан Джей Хийгър (Alan Jay Heeger) е американски физик и химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2000 г.
Виж Нобелова награда за химия и Алан Хийгър
Алан Макдайърмид
Алан Греъм Макдайърмид (Alan Graham MacDiarmid) е новозеландски химик, натурализиран американец, един от тримата лауреати на Нобеловата награда за химия през 2000 година.
Виж Нобелова награда за химия и Алан Макдайърмид
Александър Тод
Александър Робертус Тод, барон Тод (Alexander Robertus Todd, Baron Todd) е шотландски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1957 г.
Виж Нобелова награда за химия и Александър Тод
Анри Моасан
Фердинанд Фредерик Анри Моасан (Ferdinand Frédéric Henri Moissan) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1906 г.
Виж Нобелова награда за химия и Анри Моасан
Нанотехнология
Нанотръба (анимация) Нанотехнологиите, или накратко нанотех, е всеобхватно наименование за областта на научните изследвания и технологиите, занимаващи се със системи, чийто типичен размер е между един и сто нанометра.
Виж Нобелова награда за химия и Нанотехнология
Николай Семьонов
Николай Николаевич Семьонов (Николай Николаевич Семёнов) е руски физик и химик.
Виж Нобелова награда за химия и Николай Семьонов
Нобелова награда
Нòбеловата награда (Nobelpriset, Nobel Prize) се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология.
Виж Нобелова награда за химия и Нобелова награда
Нобелова награда за икономика
Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), често наричана „Нобелова награда за икономика“, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания.
Виж Нобелова награда за химия и Нобелова награда за икономика
Нобелова награда за мир
Нòбеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г.
Виж Нобелова награда за химия и Нобелова награда за мир
Нобелова награда по химия
#виж Нобелова награда за химия.
Виж Нобелова награда за химия и Нобелова награда по химия
Рьоджи Нойори
Рьоджи Нойори (野依 良治) е японски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2001 г.
Виж Нобелова награда за химия и Рьоджи Нойори
Рудолф Маркъс
Рудолф Артър Маркъс (Rudolph Arthur Marcus) е канадско-американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1992 г.
Виж Нобелова награда за химия и Рудолф Маркъс
Радиовъглеродно датиране
Изменение на концентрацията на радиовъглерод (14C) в атмосферата, предизвикано от ядрени опити. Със синьо (100%) е показана естествената му концентрация Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоизотопно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (14C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи.
Виж Нобелова награда за химия и Радиовъглеродно датиране
Разпределителна хроматография
Разделителната хроматография е хроматографски метод, при който едната фаза винаги е течност, която обаче е свързана с твърд носител, следователно е неподвижна.
Виж Нобелова награда за химия и Разпределителна хроматография
Ричард Смоли
Ричард Ерет Смоли (Richard Errett Smalley) е американски химик и физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ричард Смоли
Ричард Хек
Ричард Фредерик Хек (Richard Frederick Heck) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2010 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ричард Хек
Ричард Хендерсън
Ричард Хендерсън (Richard Henderson) е шотландски молекулярен биолог и биофизик, носител на Нобелова награда за химия за 2017 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ричард Хендерсън
Ричард Шрок
Ричард Шрок (Richard Royce Schrock) е американски химик и Нобелов лауреат признат за приноса си в развитието на метода на метатезиса в органичния синтез (2005 г.).
Виж Нобелова награда за химия и Ричард Шрок
Ричард Лорънс Милингтън Синг
Ричард Лорънс Милингтън Синг (Richard Laurence Millington Synge) е британски биохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1952 година заедно с Арчър Мартин за изследванията си върху хроматографията.
Виж Нобелова награда за химия и Ричард Лорънс Милингтън Синг
Рихард Кун
Рихард Кун (Richard Kuhn) е австрийско-германски биохимик, носител на Нобелова награда за химия през 1938 година.
Виж Нобелова награда за химия и Рихард Кун
Рихард Зигмонди
Рихард Адолф Зигмонди (или Жигмонди) (Richard Adolf Zsigmondy) е австро-унгарски химик, спечелил Нобелова награда за химия през 1925 г.
Виж Нобелова награда за химия и Рихард Зигмонди
Рихард Вилщетер
Рихард Мартин Вилщетер (Richard Martin Willstätter) е германски органичен химик, чиито изследвания върху структурата на растителните пигменти, сред които и хлорофила, му печелят Нобелова награда за химия за 1915 г.
Виж Нобелова награда за химия и Рихард Вилщетер
Рихард Ернст
Рихард Роберт Ернст (Richard Robert Ernst) е швейцарски физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1991 г.
Виж Нобелова награда за химия и Рихард Ернст
Роалд Хофман
Роалд Хофман (Roald Hoffmann; роден Роалд Сафран, Roald Safran) е полско-американски теоретичен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1981 г.
Виж Нобелова награда за химия и Роалд Хофман
Робърт Кърл
Робърт Флой Кърл-младши (Robert Floyd Curl Jr.) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г.
Виж Нобелова награда за химия и Робърт Кърл
Робърт Робинсън
Робърт Робинсън (Robert Robinson) е британски химик органик и лауреат на Нобелова награда за химия от 1947 г.
Виж Нобелова награда за химия и Робърт Робинсън
Робърт Мъликен
Робърт С.
Виж Нобелова награда за химия и Робърт Мъликен
Робърт Мерифийлд
Робърт Брус Мерифийлд (Robert Bruce Merrifield) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1984 г.
Виж Нобелова награда за химия и Робърт Мерифийлд
Робърт Бърнс Удуърд
Робърт Бърнс Удуърд (Robert Burns Woodward) е американски химик органик, смятан от мнозина за най-великия органичен химик на ХХ век.
Виж Нобелова награда за химия и Робърт Бърнс Удуърд
Робърт Гръбс
Робърт Хауърд Гръбс (Robert Howard Grubbs) (1942-2021) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2005 г.
Виж Нобелова награда за химия и Робърт Гръбс
Робърт Лефковиц
Робърт Джоузеф Лефковиц (Robert Joseph Lefkowitz) е американски интернист, кардиолог и биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2012 г.
Виж Нобелова награда за химия и Робърт Лефковиц
Роберт Хубер
Роберт Хубер (Robert Huber) е немски химик, носител на Нобелова награда за химия през 1988 година „за определянето на тримерната структура на реакционния център при фотосинтезата“.
Виж Нобелова награда за химия и Роберт Хубер
Роджър Корнбърг
Роджър Дейвид Корнбърг (Roger David Kornberg) е американски биохимик и професор по структурна биология.
Виж Нобелова награда за химия и Роджър Корнбърг
Роджър Циен
Роджър Йончиен Циен (Roger Yonchien Tsien; 錢永健) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2008 г.
Виж Нобелова награда за химия и Роджър Циен
Родерик Маккинън
Родерик Маккинън (Roderick MacKinnon) е американски биофизик, невролог и бизнесмен, лауреат на Нобелова награда за химия от 2003 г.
Виж Нобелова награда за химия и Родерик Маккинън
Рокфелеров университет
Рокфелеровият университет (Rockefeller University) е частен университет, разположен между 63-та и 68-а улица по продължение на Йорк-авеню в Манхатън, Ню Йорк.
Виж Нобелова награда за химия и Рокфелеров университет
Роналд Нориш
Роналд Джордж Рейфорд Нориш (Ronald George Wreyford Norrish) е британски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1967 г.
Виж Нобелова награда за химия и Роналд Нориш
Станфорд Мур
Станфорд Мур (Stanford Moore) е американски биохимик.
Виж Нобелова награда за химия и Станфорд Мур
Стив Джобс
Стив (или Стийв) Пол Джобс (Steven Paul Jobs) е американски предприемач и изобретател.
Виж Нобелова награда за химия и Стив Джобс
Стенли Уитингам
Майкъл Стенли Уитингам (Michael Stanley Whittingham) е английско-американски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Стенли Уитингам
Сванте Август Арениус
Сванте Август Арениус (Svante August Arrhenius) е шведски учен, ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм и професор в Шведската кралска академия по физикохимия.
Виж Нобелова награда за химия и Сванте Август Арениус
Световен съвет на мира
Световният съвет на мира (ССМ) е обявен за висш постоянен орган на Движението за мир, доминирано от момента на създаването си до 90-те години от представители на страните от Социалистическия лагер.
Виж Нобелова награда за химия и Световен съвет на мира
Сирил Хиншълуд
Сър Сирил Норман Хиншълуд е английски физикохимик, президент на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда за химия за 1956 година.
Виж Нобелова награда за химия и Сирил Хиншълуд
Сидни Олтман
Сидни Олтман (Sidney Altman) е канадско-американски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 1989 г.
Виж Нобелова награда за химия и Сидни Олтман
Списък на нобеловите лауреати
шведски крони (приблизително 1 милион щатски долара или 0,95 милиона евро). Нобеловите лауреати за 2012 г. – Алвин Рот, Брайън Кобилка, Робърт Лефковиц, Дейвид Уайнленд и Серж Арош – по време на церемонията Нобеловите награди се присъждат ежегодно от Шведската кралска академия на науките, Шведската академия, Каролинския институт и Норвежкия Нобелов комитет на лица и организации, които имат изключителен принос в областта на химията, физиката, литературата, мира и физиологията или медицината.
Виж Нобелова награда за химия и Списък на нобеловите лауреати
Томас Чек
Томас Робърт Чек (Thomas Robert Cech) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1989 г.
Виж Нобелова награда за химия и Томас Чек
Томас Щайц
Томас Артър Щайц (Thomas Arthur Steitz) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2009 г.
Виж Нобелова награда за химия и Томас Щайц
Томас Линдал
Томас Роберт Линдал (Tomas Robert Lindahl) е шведско-британски биохимик, носител на Нобелова награда за химия за 2015 година.
Виж Нобелова награда за химия и Томас Линдал
Теодор Ричардс
Теодор Уилям Ричардс (Theodore William Richards) е първият американски учен, награден с Нобелова награда за химия (1914) „като признание за точното му определяне на атомното тегло на голям брой химични елементи“.
Виж Нобелова награда за химия и Теодор Ричардс
Теодор Сведберг
Теодор Сведберг (Theodor Svedberg) е шведски химик и носител на Нобелова награда за химия за 1926 година, от Университета в Упсала.
Виж Нобелова награда за химия и Теодор Сведберг
Уилям Ноулс
Уилям Стандиш Ноулс (William Standish Knowles, 1 юни 1917 – 13 юни 2012) е американски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Уилям Ноулс
Уилям Рамзи
Сър Уилям Рамзи (William Ramsay) е шотландски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Уилям Рамзи
Уилям Стайн
Уилям Хауърд Стайн (William Howard Stein) е американски биохимик.
Виж Нобелова награда за химия и Уилям Стайн
Уилям Мьорнър
Уилям Еско Мьорнър (William Esco Moerner) е американски физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г.
Виж Нобелова награда за химия и Уилям Мьорнър
Уилям Джиок
Уилям Франсис Джиок е американски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1949 година „за изследванията си върху свойствата на материята при температури, близки до абсолютната нула“.
Виж Нобелова награда за химия и Уилям Джиок
Уилям Липскъм
Уилям Нън Липскъм-младши (William Nunn Lipscomb Jr.) е американски неорганичен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1976 г.
Виж Нобелова награда за химия и Уилям Липскъм
Уилард Либи
Уилард Франк Либи (Willard Frank Libby) е американски химик, носител на Нобелова награда за химия (1954).
Виж Нобелова награда за химия и Уилард Либи
Университет на Британска Колумбия
Университетът на Британска Колумбия (University of British Columbia) със седалище в гр.
Виж Нобелова награда за химия и Университет на Британска Колумбия
Уолтър Хауърт
Уолтър Норман Хауърт (Walter Norman Haworth) е британски химик, който става известен с изследванията си върху аскорбиновата киселина (витамин C).
Виж Нобелова награда за химия и Уолтър Хауърт
Уолтър Гилбърт
Уолтър Гилбърт (Walter Gilbert) е американски биохимик, физик, пионер на молекулярната биология и лауреат на Нобелова награда за химия от 1980 г.
Виж Нобелова награда за химия и Уолтър Гилбърт
Уендъл Стенли
Уендъл Мередит Стенли (Wendell Meredith Stanley) е американски биохимик и вирусолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 1946 г.
Виж Нобелова награда за химия и Уендъл Стенли
Франсис Арнолд
Франсис Хамилтън Арнолд (Frances Hamilton Arnold) е американска инженер-химичка.
Виж Нобелова награда за химия и Франсис Арнолд
Франсис Уилям Астън
Франсис Уилям Астън (Francis William Aston) е английски химик и физик, носител на Нобелова награда за химия през 1922 година „за откриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост“.
Виж Нобелова награда за химия и Франсис Уилям Астън
Фриц Прегъл
Фриц Прегъл (Friderik Pregl; Fritz Pregl) е австрийски лекар и химик от словенски произход.
Виж Нобелова награда за химия и Фриц Прегъл
Фриц Хабер
Фриц Хабер (Fritz Haber) е немски химик, носител на Нобелова награда за химия през 1918 година.
Виж Нобелова награда за химия и Фриц Хабер
Фридрих Август Кекуле
ФридрихАвгуст Кекуле фон Страдониц (Friedrich August Kekulé von Stradonitz) е германски химик, един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения.
Виж Нобелова награда за химия и Фридрих Август Кекуле
Фридрих Бергиус
ФридрихКарл Рудолф Бергиус (Friedrich Karl Rudolf Bergius) е германски химик, станал известен с едноименния процес за добиване на синтетично гориво от въглища и получил Нобелова награда за химия за 1931 г.
Виж Нобелова награда за химия и Фридрих Бергиус
Фредерик Сангър
Фредерик Сангър CBE (Frederick Sanger) е английски биохимик, единственият учен два пъти лауреат на Нобелова награда за химия.
Виж Нобелова награда за химия и Фредерик Сангър
Фредерик Соди
Фредерик Соди (Frederick Soddy) е английски радиохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1921 г.
Виж Нобелова награда за химия и Фредерик Соди
Фредерик Жолио-Кюри
Жан Фредерик Жолио-Кюри (Jean Frédéric Joliot-Curie), до брака Жан Фредерик Жолио (Jean Frédéric Joliot), е френски физик, Нобелов лауреат по химия.
Виж Нобелова награда за химия и Фредерик Жолио-Кюри
Фрейзър Стодарт
Фрейзър Стодарт (Fraser Stoddart) е шотландско-американски химик, носител на Нобелова награда за химия за 2016 г.
Виж Нобелова награда за химия и Фрейзър Стодарт
Хърбърт Хауптман
Хърбърт Арън Хауптман (Herbert Aaron Hauptman) е американски математик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1985 г.
Виж Нобелова награда за химия и Хърбърт Хауптман
Хърбърт Браун
Хърбърт Чарлс Браун (Herbert Charles Brown) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1979 г.
Виж Нобелова награда за химия и Хърбърт Браун
Христо Цветанов (химик)
Христо Борисов Цветанов е български учен, химик, член-кореспондент (2004) и впоследствие академик (2015) на Българската академия на науките.
Виж Нобелова награда за химия и Христо Цветанов (химик)
Хартмут Михел
Хартмут Михел (Hartmut Michel) е германски биохимик, носител на Нобелова награда за химия от 1988 г.
Виж Нобелова награда за химия и Хартмут Михел
Харолд Крото
Харолд Уолтър Крото (Harold Walter Kroto), познат като Хари Крото, е английски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г.
Виж Нобелова награда за химия и Харолд Крото
Харолд Юри
Харолд Клейтън Юри (Harold Clayton Urey) е американски химик и физикохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1934 г.
Виж Нобелова награда за химия и Харолд Юри
Хайнрих Виланд
ХайнрихОто Виланд (Heinrich Otto Wieland) е германски физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1927 г.
Виж Нобелова награда за химия и Хайнрих Виланд
Ханс фон Ойлер-Келпин
Ханс Карл Август Симон фон Ойлер-Келпин (Hans Karl August Simon von Euler-Chelpin) е шведски биохимик от германски произход.
Виж Нобелова награда за химия и Ханс фон Ойлер-Келпин
Ханс Фишер
Ханс Фишер (Hans Fischer) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1930 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ханс Фишер
Хидеки Ширакава
Хидеки Ширакава (白川 英樹 Shirakawa Hideki) е японски химик, инженер и професор в университета Цукуба, известен с откриването на електропроводимите полимери.
Виж Нобелова награда за химия и Хидеки Ширакава
Химична кинетика
Химичната кинетика е област от физикохимията, която се занимава с изучаването на скоростта на химичните реакции.
Виж Нобелова награда за химия и Химична кинетика
Херман Щаудингер
Херман Щаудингер (Hermann Staudinger) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1953 година „за изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“, член на Баварската академия на науките (1949).
Виж Нобелова награда за химия и Херман Щаудингер
Хенри Таубе
Хенри Таубе (Henry Taube) е канадско-американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1983 г.
Виж Нобелова награда за химия и Хенри Таубе
Цюрихски университет
Цюрихският университет (Universität Zürich) е най-големият университет на Швейцария.
Виж Нобелова награда за химия и Цюрихски университет
Цимаза
Цимазата е ензимен комплекс от 13 отделни специфични ензима.
Виж Нобелова награда за химия и Цимаза
Чарлз Педерсън
Чарлз Джон Педерсън (Charles John Pedersen) е американски органичен химик, най-известен с методите си за синтезиране на краун-етери, които разработва по време на работата си в DuPont.
Виж Нобелова награда за химия и Чарлз Педерсън
Шерууд Роуланд
Франк Шерууд Роуланд (Frank Sherwood Rowland) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1995 г.
Виж Нобелова награда за химия и Шерууд Роуланд
Щефан Хел
Щефан Валтер Хел (Stefan Walter Hell) е германски физик от румънски произход, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г.
Виж Нобелова награда за химия и Щефан Хел
Ъруин Роуз
Ъруин Роуз (Irwin Rose) е американски биолог, носител на Нобелова награда за химия за 2004 година, заедно с Аарон Цихановер и Аврам Хершко, „за откритието на убиквитин-зависимото разграждане на белтъци“.
Виж Нобелова награда за химия и Ъруин Роуз
Ървинг Лангмюр
Ървинг Лангмюр (Irving Langmuir) е американски химик и физик, носител на Нобелова награда за химия за 1932 година.
Виж Нобелова награда за химия и Ървинг Лангмюр
Ърнест Ръдърфорд
Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.
Виж Нобелова награда за химия и Ърнест Ръдърфорд
Ярослав Хейровски
Ярослав Хейровски (Jaroslav Heyrovský) е първият чешки учен, удостоен с Нобелова награда за химия за 1959 година „за откритието на полярографията“.
Виж Нобелова награда за химия и Ярослав Хейровски
Якоб Вант Хоф
Якоб ХендрихВант Хоф (Jacobus Henricus van't Hoff) е нидерландски химик, който е сред основателите на съвременната физикохимия и стереохимия.
Виж Нобелова награда за химия и Якоб Вант Хоф
Мунги Бауенди
Мунги Габриел Бауенди е американски химик от от френско-тунизийски произход, професор в Масачузетския технологичен институт.
Виж Нобелова награда за химия и Мунги Бауенди
Мартин Карплус
Мартин Карплус (Martin Karplus) е австро-американски теоретичен химик, който получава Нобелова награда за химия през 2013 г.
Виж Нобелова награда за химия и Мартин Карплус
Мартин Чалфи
Мартин Лий Чалфи (Martin Lee Chalfie) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2008 г.
Виж Нобелова награда за химия и Мартин Чалфи
Мария Кюри
Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ (Marie Curie; Maria Salomea Skłodowska-Curie) е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия.
Виж Нобелова награда за химия и Мария Кюри
Мария Кюри (филм)
„Мария Кюри“ е игрален филм от 2016 г.
Виж Нобелова награда за химия и Мария Кюри (филм)
Марио Молина
Марио Хосе Молина-Паскел Енрикес (Mario José Molina-Pasquel Henríquez) е мексикански химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1995 г.
Виж Нобелова награда за химия и Марио Молина
Магда Щаудингер
Магда Щаудингер (Magda Štaudingere) (17 август 1902 – 21 април 1997) е латвийска биоложка и ботаничка, която изучава макромолекулите заедно със съпруга си Херман Щаудингер и тяхното приложение в биологията.
Виж Нобелова награда за химия и Магда Щаудингер
Майкъл Смит (химик)
Майкъл Смит (Michael Smith) е канадски биохимик от британски произход, носител на Нобелова награда за химия за 1993 г.
Виж Нобелова награда за химия и Майкъл Смит (химик)
Майкъл Смит (пояснение)
Майкъл Смит може да се отнася за.
Виж Нобелова награда за химия и Майкъл Смит (пояснение)
Майкъл Левит
Майкъл Левит (Michael Levitt; מיכאל לויט) е американско-британско-израелско-южноафрикански биофизик, професор по структурна биология и лауреат на Нобелова награда за химия от 2013 г.
Виж Нобелова награда за химия и Майкъл Левит
Макс Перуц
Макс Фердинанд Перуц (Max Ferdinand Perutz) е английски биохимик, молекулярен биолог, член на Британското кралско научно дружество (1954).
Виж Нобелова награда за химия и Макс Перуц
Манфред Айген
Манфред Айген (Manfred Eigen) е германски физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1967 г.
Виж Нобелова награда за химия и Манфред Айген
Мичигански университет
Мичиганският университет (University of Michigan, често съкращаван до UM, U-M, U of M или UMich) е американски държавен университет.
Виж Нобелова награда за химия и Мичигански университет
Михайло Пупин
Миха̀йло Ѝдворски Пу̀пин (Михајло Идворски Пупин) е сръбски физик, физикохимик, филантроп.
Виж Нобелова награда за химия и Михайло Пупин
Мир
Статуя на мира, Музей Прадо, Испания, 1830 – 1836 година, Валериано Салватиера Мир е отсъствие на каквито и да е военни действия, страхот насилие или ожесточени конфликти.
Виж Нобелова награда за химия и Мир
Мортен Мелдал
Мортен Петер Мелдал (Morten Peter Meldal) е датски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Мортен Мелдал
Мелвин Калвин
Мелвин Елис Калвин (Melvin Ellis Calvin; 8 април 1911 – 8 януари 1997) е американски химик, известен с откриването на цикъла на Калвин, заедно с Андрю Бенсон и Джеймс Бесшам, за което му е присъдена Нобелова награда за химия през 1961 г.
Виж Нобелова награда за химия и Мелвин Калвин
Ментол
Ментолът е органично съединение, което се произвежда по изкуствен път или се набавя от маслата на ментата.
Виж Нобелова награда за химия и Ментол
Истанбулски университет
Истанбулският университет е най-старото висше училище в Турция.
Виж Нобелова награда за химия и Истанбулски университет
История на биохимията
Историята на биохимията започва преди около 400 години.
Виж Нобелова награда за химия и История на биохимията
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Нобелова награда за химия и Италия
Ирен Жолио-Кюри
Ирен Жолио-Кюри (Irène Joliot-Curie) е френска химичка, физичка и политик, носителка на Нобелова награда за химия през 1935 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ирен Жолио-Кюри
Ив Шовен
Ив Шовен (Yves Chauvin) е френски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2005 г., заедно с Робърт Гръбс и Ричард Шрок.
Виж Нобелова награда за химия и Ив Шовен
Иля Пригожин
Иля Романович Пригожин (Илья́ Рома́нович Приго́жин) е белгийски физикохимик от руски произход, носител на Нобелова награда за химия през 1977 година за постиженията си в областта на дисипативните структури, комплексните системи и необратимите процеси.
Виж Нобелова награда за химия и Иля Пригожин
Жак Дюбоше
Жак Дюбошѐ (Jacques Dubochet) е швейцарски биофизик.
Виж Нобелова награда за химия и Жак Дюбоше
Жан-Пиер Соваж
Жан-Пиѐр Сова̀ж (Jean-Pierre Sauvage) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 2016 г., заедно с Фрейзър Стодарт и Бен Феринга, „за разработването и синтеза на молекулярни машини“.
Виж Нобелова награда за химия и Жан-Пиер Соваж
Женевски университет
Женевският университет (Université de Genève; Schola Genevensis) е обществен изследователски университет, разположен в Женева, Швейцария.
Виж Нобелова награда за химия и Женевски университет
Зелен флуоресцентен белтък
Медуза ''Aequorea victoria''. Структура на зеления флуоресцентен белтък. Зелен флуоресцентен белтък (green fluorescent protein, GFP) е белтък, отделен от медузата Aequorea victoria, който при осветяването му със синя светлина се характеризира с флуоресценция в зеления диапазон.
Виж Нобелова награда за химия и Зелен флуоресцентен белтък
Бъкминстърфулерен
Схема на молекулата Бъкминстърфулеренът е химично съединение, вид фулерен, със сферична молекула и химична формула C60.
Виж Нобелова награда за химия и Бъкминстърфулерен
Брайън Кобилка
Брайън Кент Кобилка (Brian Kent Kobilka) е американски физиолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 2012 г.
Виж Нобелова награда за химия и Брайън Кобилка
Бен Феринга
Бѐрнард Лю̀кас Фѐринга (Bernard Lucas Feringa) е нидерландски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Бен Феринга
Бенямин Лист
Бѐнямин Лист (Benjamin List) е германски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Бенямин Лист
Валтер Кон
Валтер Кон (Walter Kohn) е американски теоретичен физик и теоретичен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1998 г.
Виж Нобелова награда за химия и Валтер Кон
Валтер Нернст
Нернст язди кон на бойното поле, 29 август 1915 г. Валтер Херман Нернст (Walther Hermann Nernst) е германски химик, който е известен с работата си върху термодинамиката и формулирането на теоремата на Нернст, която проправя пътя за Третия закон на термодинамиката, за което печели Нобелова награда за химия през 1920 г.
Виж Нобелова награда за химия и Валтер Нернст
Вирус на тютюневата мозайка
Частици на вируса на тютюневата мозайка под електронен микроскоп с увеличение 160 000 пъти. Симптоми на вируса върху тютюнево листо. Вирусът на тютюневата мозайка е РНК вирус от рода Tobamovirus, който инфектира тютюна и други растения от семейство Картофови.
Виж Нобелова награда за химия и Вирус на тютюневата мозайка
Виктор Гриняр
Виктор Гриняр (François Auguste Victor Grignard) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1912 г.
Виж Нобелова награда за химия и Виктор Гриняр
Вилхелм Оствалд
Вилхелм Оствалд (Wilhelm Ostwald; Vilhelms Ostvalds; Вильгельм ФридрихОствальд) е руски и латвийски, после германски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Вилхелм Оствалд
Винсент дю Виньо
Винсент дю Виньо (Vincent du Vigneaud) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1955 г.
Виж Нобелова награда за химия и Винсент дю Виньо
Владимир Прелог
Владимир Прелог (Vladimir Prelog) е хърватско-швейцарски органичен химик, който получава Нобелова награда за химия през 1975 г.
Виж Нобелова награда за химия и Владимир Прелог
Верижна реакция
Верижно разпадане на Уран-235. Верижната реакция е последователност от химични или ядрени превръщания, при които един или няколко от крайните продукти на реакцията предизвикват последващо встъпване на неутрални ядра или молекули в нея.
Виж Нобелова награда за химия и Верижна реакция
Венкатраман Рамакришнан
Венкатраман Рамакришнан (வெங்கடராமன் ராமகிருஷ்ணன்; Venkatraman Ramakrishnan) е британско-американски структурен биолог и настоящ президент на Британското кралско научно дружество от 2015 г.
Виж Нобелова награда за химия и Венкатраман Рамакришнан
Грег Уинтър
Грегъри Пол Уинтър (Gregory Paul Winter) е английски биохимик.
Виж Нобелова награда за химия и Грег Уинтър
Глен Сиборг
Глен Теодор Сиборг (Glenn Theodore Seaborg; 19 април 1912 – 25 февруари 1999) е американски учен, носител на Нобелова награда за химия за 1951 година „за откритието в химията на трансурановите елементи“, допринесъл още и с откриването и изолирането на десет нови елемента.
Виж Нобелова награда за химия и Глен Сиборг
Герхард Херцберг
Герхард Херцберг (Gerhard Herzberg) е германско-канадски физик и физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1971 г.
Виж Нобелова награда за химия и Герхард Херцберг
Герхард Ертъл
Герхард Ертъл (Gerhard Ertl) е германски физик, носител на Нобелова награда за химия от 2007 г.
Виж Нобелова награда за химия и Герхард Ертъл
Георг Витиг
Георг Витиг или Георг ФридрихКарл Витиг (Georg Wittig; Georg Friedrich Karl Wittig) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1979 година.
Виж Нобелова награда за химия и Георг Витиг
Дъдли Хършбах
Дъдли Робърт Хършбах(Dudley Robert Herschbach) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1986 г.
Виж Нобелова награда за химия и Дъдли Хършбах
Дьорд де Хевеши
Дьорд де Хевеши (известен и като Георг Чарлз де Хевеши или Георг Карл фон Хевеши; Hevesy György; Georg Karl von Hevesy) е унгарски радиохимик и лауреат на Нобелова награда за химия от 1943 г.
Виж Нобелова награда за химия и Дьорд де Хевеши
Дан Шехтман
Дан Шехтман (דן שכטמן) е израелски физик и химик, професор по материалознание в Технион и лауреат на Нобелова награда за химия от 2011 г.
Виж Нобелова награда за химия и Дан Шехтман
Джулио Ната
Джулио Ната (Giulio Natta) е италиански химик-органик, носител на Нобелова награда за химия за 1963 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джулио Ната
Джоузеф Джон Томсън
Джоузеф Джон Томсън известен като Дж.
Виж Нобелова награда за химия и Джоузеф Джон Томсън
Джордж Портър
Джордж Портър (George Porter) е британски химик, член на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда за химия през 1967 година за участието си в изучаването на свръхбързи химически реакции, предизвикани от много кратки импулси на енергия.
Виж Нобелова награда за химия и Джордж Портър
Джордж Ола
Джордж Андрю Ола, (роден като Дьорд Олах(Oláh György)) е унгарско-американски химик.
Виж Нобелова награда за химия и Джордж Ола
Джордж Смит (биохимик)
Джордж Пиърсън Смит (George Pearson Smith) е американски биохимик и биолог.
Виж Нобелова награда за химия и Джордж Смит (биохимик)
Джон Корнфорт
Джон Уоркъп Корнфорт (John Warcup Cornforth) е австралийски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1975 година „за работата му върху стереохимията на ензимнокаталитичните реакции“.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Корнфорт
Джон Кендрю
Сър Джон Каудъри Кендрю (John Kendrew) е английски биохимик и кристалограф, лауреат на Нобелова награда за химия през 1962 година.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Кендрю
Джон Поупъл
Джон Антъни Поупъл (John Anthony Pople) е британски теоретичен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1998 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Поупъл
Джон Полани
Джон Чарлз Полани (John Charles Polanyi) е унгарско-канадски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1986 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Полани
Джон Уокър
Сър Джон Ърнест Уокър (John Ernest Walker) е английски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1997 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Уокър
Джон Фен
Джон Бенет Фен (John Bennett Fenn) е американски химик, професор по аналитична химия, лауреат на Нобелова награда за химия от 2002 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Фен
Джон Хауърд Нортроп
Джон Хауърд Нортроп (John Howard Northrop) е американски биохимик, който печели Нобелова награда за химия през 1946 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Хауърд Нортроп
Джон Гудинаф
Джон Ба̀нистър Гу̀динаф (John Bannister Goodenough) е американски физик.
Виж Нобелова награда за химия и Джон Гудинаф
Джефри Уилкинсън
Сър Джефри Уилкинсън (Geoffrey Wilkinson) е английски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1973 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джефри Уилкинсън
Джером Карл
Джером Карл (Jerome Karle, роден като Джером Карфункел, Jerome Karfunkle) е американски физикохимик, носител на Нобелова награда за химия през 1985 година за директен анализ на кристални структури, с помощта на рентгеноструктурен анализ.
Виж Нобелова награда за химия и Джером Карл
Джеймс Съмнър
Джеймс Батчелер Съмнър (James Batcheller Sumner) е американски химик, който открива кристализирането на ензимите, за което през 1946 г.
Виж Нобелова награда за химия и Джеймс Съмнър
Дженифър Даудна
Дженифър Ан Даудна (Jennifer Anne Doudna) е американска биохимичка, изследваща главно геномите и една от създателите на технологиите за редактиране на генома CRISPR-Cas9.
Виж Нобелова награда за химия и Дженифър Даудна
Дисипативна система
Дисипативна система (dissipatio – разсейвам, разрушавам) е отворена термодинамична система, която оперира извън и далече от термодинамично равновесие в среда, с която си обменя енергия и вещество.
Виж Нобелова награда за химия и Дисипативна система
Димитър Иванов (химик)
Димитър Иванов Попов е български химик-органик, академик (1961), професор (1937).
Виж Нобелова награда за химия и Димитър Иванов (химик)
Дороти Кроуфут Ходжкин
Дороти-Мери Ходжкин (Dorothy Mary Hodgkin, 12 май 1910 – 29 юли 1994), по баща Кроуфут, е британски химик, получила обществено признание за приноса си в развитието на кристалографията на протеините.
Виж Нобелова награда за химия и Дороти Кроуфут Ходжкин
Доналд Крам
Доналд Джеймс Крам (Donald James Cram) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1987 г.
Виж Нобелова награда за химия и Доналд Крам
Дерек Бартън
Сър Дерек Харолд Ричард Бартън (Derek Harold Richard Barton) е английски органичен химик и лауреат на Нобелова награда за химия от 1969 г.
Виж Нобелова награда за химия и Дерек Бартън
Дейвид Макмилан
Дейвид Уилям Крос Макмилан (David William Cross MacMillan) е шотландски химик, работил дълго в Съединените щати.
Виж Нобелова награда за химия и Дейвид Макмилан
Есперантист
Есперантисти на Международния младежки конгрес за есперанто – 2008 г. Есперантист е определение за човек, който говори или използва изкуствения език есперанто.
Виж Нобелова награда за химия и Есперантист
Ефект на Матилда
Илюстрация на Ефекта на Матилда Ефектът на Матилда (The Matilda effect) е предразсъдък, свързан с пренебрегването на участието на жените-учени в научните изследвания и приписването на приносите и постиженията им на техните колеги-мъже.
Виж Нобелова награда за химия и Ефект на Матилда
Ерик Бециг
Робърт Ерик Бециг (Robert Eric Betzig) е американски физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ерик Бециг
Ернст Ото Фишер
Ернст Ото Фишер (Ernst Otto Fischer) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1973 г.
Виж Нобелова награда за химия и Ернст Ото Фишер
Едуард Бухнер
Едуард Бухнер (Eduard Buchner) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1907 г.
Виж Нобелова награда за химия и Едуард Бухнер
Едуин Макмилан
Макмилан (ляво) и Ърнест Лорънс (дясно). Едуин Матисън Макмилан (Edwin Mattison McMillan) е американски физик, носител на Нобелова награда за химия за 1951 г., заедно с Глен Сиборг, „за техните открития в областта на химията на трансурановите елементи“.
Виж Нобелова награда за химия и Едуин Макмилан
Еичи Негиши
Еичи Негиши (根岸 英) е японски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2010 г.
Виж Нобелова награда за химия и Еичи Негиши
Елайъс Кори
Елайъс Джеймс Кори (Elias James Corey; إلياس جيمس خوري) е американски органичен химик от ливански произход, носител на Нобелова награда за химия от 1990 г.
Виж Нобелова награда за химия и Елайъс Кори
Еманюел Шарпантие
Еманюел Мари Шарпантие (Emmanuelle Marie Charpentier) е френска изследователка по микробиология, генетика и биохимия.
Виж Нобелова награда за химия и Еманюел Шарпантие
Емил Фишер
Херман Емил Фишер (Hermann Emil Fischer) е немски химик, носител на Нобелова награда за химия през 1902 година.
Виж Нобелова награда за химия и Емил Фишер
Ензим
Лентова диаграма на ензима холинестераза Ензимите са молекули, които катализират биохимични процеси в клетката.
Виж Нобелова награда за химия и Ензим
Луи Лелоар
Луи Федерико Лелоар (Luis Federico Leloir) е аржентински лекар и биохимик, носител на Нобелова награда за химия през 1970 година.
Виж Нобелова награда за химия и Луи Лелоар
Ларс Онсагер
Ларс Онсагер (Lars Onsager, на норвежки собственото име се произнася като Лаш) е американски физикохимик и физик-теоретик от норвежки произход, носител на Нобелова награда за химия през 1968 година.
Виж Нобелова награда за химия и Ларс Онсагер
Лавослав Ружичка
Лавослав (Леополд) Ружичка (Lavoslav (Leopold) Ružička) е хърватско-швейцарски учен, носител на Нобелова награда за химия за 1939 г., заедно с Адолф Бутенант, „за работата му върху полиметилените и висшите терпени“.
Виж Нобелова награда за химия и Лавослав Ружичка
Лайнъс Полинг
Лайнъс Карл Полинг (Linus Carl Pauling) е американски химик от немски произход, носител на две Нобелови награди – Нобелова награда за химия за 1954 г.
Виж Нобелова награда за химия и Лайнъс Полинг
Ли Юан Цъ
Ли Юан Цъ (Lǐ Yuǎnzhé) е тайвански химик и професор емерит в Калифорнийския университет, Бъркли.
Виж Нобелова награда за химия и Ли Юан Цъ
Литиевойонна батерия
V Литиевойонната батерия (с популярно съкращение Li-ion) е вид акумулаторна батерия, в която между двата електрода се придвижват литиеви йони.
Виж Нобелова награда за химия и Литиевойонна батерия
Лиза Майтнер
Лиза Майтнер или Лизе Майтнер (Lise Meitner) е австрийска физичка от еврейски произход, една от пионерите в изследванията в ядрената физика и радиоактивността.
Виж Нобелова награда за химия и Лиза Майтнер
Йохан Дайзенхофер
Йохан Дайзенхофер (Johann Deisenhofer) е германски биохимик, който заедно с Хартмут Михел и Роберт Хубер получава Нобелова награда за химия през 1988 г.
Виж Нобелова награда за химия и Йохан Дайзенхофер
Йоахим Франк
Йоахим Франк (Joachim Frank) е германско-американски биофизик.
Виж Нобелова награда за химия и Йоахим Франк
Йенс Скоу
Йенс Кристиан Скоу (Jens Christian Skou) е датски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1997 г.
Виж Нобелова награда за химия и Йенс Скоу
1 юни
1 юни е 152-рият ден в годината според григорианския календар (153-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 1 юни
1 август
1 август е 213-ият ден в годината според григорианския календар (214-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 1 август
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 1 март
1 октомври
1 октомври е 274-тият ден в годината според григорианския календар (275-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 1 октомври
10 юли
10 юли е 191-вият ден в годината според григорианския календар (192-ри през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 10 юли
10 април
10 април е 100-тният ден в годината според григорианския календар (101-ви през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 10 април
10 декември
10 декември е 344-тият ден в годината според григорианския календар (345-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 10 декември
10 ноември
10 ноември е 314-ият ден в годината според григорианския календар (315-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 10 ноември
10 октомври
10 октомври е 283-тият ден в годината според григорианския календар (284-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 10 октомври
11 август
11 август е 223-тият ден в годината според григорианския календар (224-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 11 август
11 декември
11 декември е 345-ият ден в годината според григорианския календар (346-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 11 декември
11 октомври
11 октомври е 284-тият ден в годината според григорианския календар (285-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 11 октомври
12 септември
12 септември е 255-ият ден в годината според григорианския календар (256-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 12 септември
12 декември
12 декември е 346-ият ден в годината според григорианския календар (347-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 12 декември
12 октомври
12 октомври е 285-ият ден в годината според григорианския календар (286-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 12 октомври
13 юни
13 юни е 164-тият ден в годината според григорианския календар (165-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 13 юни
13 август
13 август е 225-ият ден в годината според григорианския календар (226-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 13 август
13 декември
13 декември е 347-ият ден в годината според григорианския календар (348-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 13 декември
14 юли
14 юли е 195-ият ден в годината според Григорианския календар (196-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 14 юли
14 август
14 август е 226-ият ден в годината според григорианския календар (227-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 14 август
14 май
14 май е 134-тият ден в годината според григорианския календар (135-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 14 май
15 юли
15 юли е 196-ият ден в годината според григорианския календар (197-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 15 юли
15 февруари
15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 15 февруари
15 април
15 април е 105-ият ден в годината според григорианския календар (106-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 15 април
15 ноември
15 ноември е 319-ият ден в годината според григорианския календар (320-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 15 ноември
16 юли
16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 16 юли
16 юни
16 юни е 167-ият ден в годината според григорианския календар (168-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 16 юни
16 март
16 март е 75-ият ден в годината според григорианския календар (76-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 16 март
17 юни
17 юни е 168-ият ден в годината според григорианския календар (169-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 17 юни
17 декември
17 декември е 351-вият ден в годината според григорианския календар (352-ри през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 17 декември
18 юли
18 юли е 199-ият ден в годината според григорианския календар (200-тен през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 18 юли
18 юни
18 юни е 169-ият ден в годината според григорианския календар (170-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 18 юни
18 януари
18 януари е 18-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 18 януари
19 февруари
19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 19 февруари
19 август
19 август е 231-вият ден в годината според григорианския календар (232-ри през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 19 август
19 април
19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 19 април
19 март
19 март е 78-ият ден в годината според григорианския календар (79-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 19 март
19 май
19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 19 май
19 ноември
19 ноември е 323-тият ден в годината според григорианския календар (324-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 19 ноември
1900
Въпреки че е кратна на 4, според григорианския календар тази година не е високосна.
Виж Нобелова награда за химия и 1900
1901
1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 1901
1905
Хокон VII.
Виж Нобелова награда за химия и 1905
1906
Музей за изящни изкуства (Будапеща).
Виж Нобелова награда за химия и 1906
1913
Централната минерална баня в София.
Виж Нобелова награда за химия и 1913
1914
Календар за 1914.
Виж Нобелова награда за химия и 1914
1919
Църквата Сакре кьор.
Виж Нобелова награда за химия и 1919
1934
Паметникът на свободата.
Виж Нобелова награда за химия и 1934
1938
село Юпер, 29 януари '''1938''' 4-ти селскостопански културен и национален събор, манифестанти с политически лозунги пред Фабричния склад на Балъкчиев във Варна.
Виж Нобелова награда за химия и 1938
1945
Иван Багрянов Димитър Шишманов.
Виж Нобелова награда за химия и 1945
1951
Фарнсуорт Хаус.
Виж Нобелова награда за химия и 1951
1975
Рейнбоу.
Виж Нобелова награда за химия и 1975
1988
1988 (MCMLXXXVIII) е високосна година, която започва в петък, според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 1988
1989
Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.
Виж Нобелова награда за химия и 1989
1991
Карта на трите балтийски държави и техните национални цветове.
Виж Нобелова награда за химия и 1991
1993
1993 (MCMXCIII) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 1993
1999
Пълното слънчево затъмнение от 1999 година, погледнато от България. 1999 (MCMXCIX) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 1999
2 септември
2 септември е 245-ият ден в годината според григорианския календар (246-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 2 септември
2 август
2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 2 август
2 октомври
2 октомври е 275-ият ден в годината според григорианския календар (276-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 2 октомври
20 февруари
20 февруари е 51-вият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 20 февруари
20 август
20 август е 232-рият ден в годината според григорианския календар (233-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 20 август
20 декември
20 декември е 354-тият ден в годината според григорианския календар (355-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 20 декември
20 май
20 май е 140-ият ден в годината според григорианския календар (141-ви през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 20 май
20 ноември
20 ноември е 324-тият ден в годината според григорианския календар (325-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 20 ноември
2000
Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2000
2001
2001 (MMI) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар и годината на змията според китайската астрология.
Виж Нобелова награда за химия и 2001
2002
2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2002
2003
Новогодишна украинска пощенска марка за 2003 година. 2003 (MMIII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2003
2004
Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2004
2005
2005 (MMV) е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2005
2006
2006 (MMVI) е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2006
2007
2007 (MMVII) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2007
2008
2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2008
2009
2009 (MMIX) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2009
2014
2014 (MMXIV) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2014
2015
2015 (MMXV) е обикновена година, започваща в четвъртък според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2015
2016
Новогодишен плакат за посрещането на 2016 година Заря за посрещането на 2016 година в Сидни, Австралия 2016 (MMXVI) е високосна година, започваща в петък според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2016
2017
2017 (MMXVII) е обикновена година, започваща в неделя според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2017
2018
2018 (MMXVIII) е обикновена година, започваща в понеделник според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2018
2019
Новогодишното дърво на площад Софийска в Киев, Украйна 2019 (MMXIX) e обикновена година, започваща във вторник според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2019
2020
2020 ('''MMXX''') е високосна година, започваща в сряда според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2020
2021
2021 (MMXXI) е обикновена година, започваща в петък според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2021
2022
2022 (MMXXII) е обикновена година, започваща в събота според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 2022
21 април
21 април е 111-ият ден в годината според григорианския календар (112-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 21 април
22 септември
22 септември е 265-ият ден в годината според григорианския календар (266-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 22 септември
22 април
22 април е 112-ият ден в годината според григорианския календар (113-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 22 април
23 юли
23 юли е 204-тият ден в годината според григорианския календар (205-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 23 юли
23 януари
23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 23 януари
23 август
23 август е 235-ият ден в годината според григорианския календар (236-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 23 август
24 юли
24 юли е 205-ият ден в годината според григорианския календар (206-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 24 юли
24 март
24 март е 83-тият ден в годината според григорианския календар (84-ти през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 24 март
25 юни
25 юни е 176-ият ден в годината според григорианския календар (177-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 25 юни
25 януари
25 януари е 25-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 25 януари
25 февруари
25 февруари е 56-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 25 февруари
26 февруари
26 февруари е 57-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 26 февруари
26 август
26 август е 238-ият ден в годината според григорианския календар (239-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 26 август
26 април
26 април е 116-ият ден в годината според григорианския календар (117-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 26 април
26 март
26 март е 85-ият ден в годината според григорианския календар (86-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 26 март
26 ноември
26 ноември е 330-ият ден в годината според григорианския календар (331-ви през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 26 ноември
27 август
27 август е 239-ият ден в годината според григорианския календар (240-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 27 август
27 март
27 март е 86-ият ден в годината според григорианския календар (87-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 27 март
27 ноември
27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 27 ноември
28 юли
28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 28 юли
28 февруари
28 февруари е 59-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 28 февруари
28 декември
28 декември е 362-рият ден в годината според григорианския календар (363-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 28 декември
28 октомври
28 октомври е 301-вият ден в годината според григорианския календар (302-ри през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 28 октомври
29 януари
29 януари е 29-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 29 януари
29 април
29 април е 119-ият ден в годината според григорианския календар (120-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 29 април
3 септември
3 септември е 246-ият ден в годината според григорианския календар (247-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 3 септември
3 август
3 август е 215-ият ден в годината според григорианския календар (216-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 3 август
3 декември
3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 3 декември
3 март
3 март е 62-рият ден в годината според григорианския календар (63-ти през високосна година) и е национален празник на България от 1880 г.
Виж Нобелова награда за химия и 3 март
30 януари
30 януари е 30-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 30 януари
30 август
30 август е 242-рият ден в годината според григорианския календар (243-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 30 август
31 декември
31 декември е последният ден в годината според григорианския календар, 365-и подред (366-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 31 декември
31 октомври
31 октомври е 304-тият ден в годината според григорианския календар (305-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 31 октомври
4 юли
4 юли е 185-ият ден в годината според григорианския календар (186-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 4 юли
4 септември
4 септември е 247-ият ден в годината според григорианския календар (248-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 4 септември
4 януари
4 януари е 4-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 4 януари
4 април
4 април е 94-тият ден в годината според григорианския календар (95-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 4 април
5 юли
5 юли е 186-ият ден в годината според григорианския календар (187-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 5 юли
5 август
5 август е 217-ият ден в годината според григорианския календар (218-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 5 август
5 ноември
5 ноември е 309-ият ден в годината според григорианския календар (310-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 5 ноември
6 февруари
6 февруари е 37-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 6 февруари
6 декември
6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-ви през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 6 декември
6 ноември
6 ноември е 310-ият ден в годината според григорианския календар (311-ви през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 6 ноември
7 юни
7 юни е 158-ият ден в годината според григорианския календар (159-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 7 юни
7 септември
7 септември е 250-ият ден в годината според григорианския календар (251-ви през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 7 септември
7 януари
7 януари е 7-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 7 януари
7 март
7 март е 66-ият ден в годината според григорианския календар (67-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 7 март
7 ноември
7 ноември е 311-ият ден в годината според григорианския календар (312-ри през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 7 ноември
8 юни
8 юни е 159-ият ден в годината според григорианския календар (160-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 8 юни
8 септември
8 септември е 251-вият ден в годината според григорианския календар (252-ри през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 8 септември
8 април
8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 8 април
8 март
8 март е 67-ият ден в годината според григорианския календар (68-и през високосна година).
Виж Нобелова награда за химия и 8 март
9 януари
9 януари е 9-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Нобелова награда за химия и 9 януари
9 декември
9 декември е 343-тият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 9 декември
9 октомври
9 октомври е 282-рият ден в годината според григорианския календар (283-ти през високосна).
Виж Нобелова награда за химия и 9 октомври
, Адолф фон Байер, Адолф Бутенант, Адолф Виндаус, Азиз Санджар, Акира Сузуки, Акира Йошино, Алфред Вернер, Алан Хийгър, Алан Макдайърмид, Александър Тод, Анри Моасан, Нанотехнология, Николай Семьонов, Нобелова награда, Нобелова награда за икономика, Нобелова награда за мир, Нобелова награда по химия, Рьоджи Нойори, Рудолф Маркъс, Радиовъглеродно датиране, Разпределителна хроматография, Ричард Смоли, Ричард Хек, Ричард Хендерсън, Ричард Шрок, Ричард Лорънс Милингтън Синг, Рихард Кун, Рихард Зигмонди, Рихард Вилщетер, Рихард Ернст, Роалд Хофман, Робърт Кърл, Робърт Робинсън, Робърт Мъликен, Робърт Мерифийлд, Робърт Бърнс Удуърд, Робърт Гръбс, Робърт Лефковиц, Роберт Хубер, Роджър Корнбърг, Роджър Циен, Родерик Маккинън, Рокфелеров университет, Роналд Нориш, Станфорд Мур, Стив Джобс, Стенли Уитингам, Сванте Август Арениус, Световен съвет на мира, Сирил Хиншълуд, Сидни Олтман, Списък на нобеловите лауреати, Томас Чек, Томас Щайц, Томас Линдал, Теодор Ричардс, Теодор Сведберг, Уилям Ноулс, Уилям Рамзи, Уилям Стайн, Уилям Мьорнър, Уилям Джиок, Уилям Липскъм, Уилард Либи, Университет на Британска Колумбия, Уолтър Хауърт, Уолтър Гилбърт, Уендъл Стенли, Франсис Арнолд, Франсис Уилям Астън, Фриц Прегъл, Фриц Хабер, Фридрих Август Кекуле, Фридрих Бергиус, Фредерик Сангър, Фредерик Соди, Фредерик Жолио-Кюри, Фрейзър Стодарт, Хърбърт Хауптман, Хърбърт Браун, Христо Цветанов (химик), Хартмут Михел, Харолд Крото, Харолд Юри, Хайнрих Виланд, Ханс фон Ойлер-Келпин, Ханс Фишер, Хидеки Ширакава, Химична кинетика, Херман Щаудингер, Хенри Таубе, Цюрихски университет, Цимаза, Чарлз Педерсън, Шерууд Роуланд, Щефан Хел, Ъруин Роуз, Ървинг Лангмюр, Ърнест Ръдърфорд, Ярослав Хейровски, Якоб Вант Хоф, Мунги Бауенди, Мартин Карплус, Мартин Чалфи, Мария Кюри, Мария Кюри (филм), Марио Молина, Магда Щаудингер, Майкъл Смит (химик), Майкъл Смит (пояснение), Майкъл Левит, Макс Перуц, Манфред Айген, Мичигански университет, Михайло Пупин, Мир, Мортен Мелдал, Мелвин Калвин, Ментол, Истанбулски университет, История на биохимията, Италия, Ирен Жолио-Кюри, Ив Шовен, Иля Пригожин, Жак Дюбоше, Жан-Пиер Соваж, Женевски университет, Зелен флуоресцентен белтък, Бъкминстърфулерен, Брайън Кобилка, Бен Феринга, Бенямин Лист, Валтер Кон, Валтер Нернст, Вирус на тютюневата мозайка, Виктор Гриняр, Вилхелм Оствалд, Винсент дю Виньо, Владимир Прелог, Верижна реакция, Венкатраман Рамакришнан, Грег Уинтър, Глен Сиборг, Герхард Херцберг, Герхард Ертъл, Георг Витиг, Дъдли Хършбах, Дьорд де Хевеши, Дан Шехтман, Джулио Ната, Джоузеф Джон Томсън, Джордж Портър, Джордж Ола, Джордж Смит (биохимик), Джон Корнфорт, Джон Кендрю, Джон Поупъл, Джон Полани, Джон Уокър, Джон Фен, Джон Хауърд Нортроп, Джон Гудинаф, Джефри Уилкинсън, Джером Карл, Джеймс Съмнър, Дженифър Даудна, Дисипативна система, Димитър Иванов (химик), Дороти Кроуфут Ходжкин, Доналд Крам, Дерек Бартън, Дейвид Макмилан, Есперантист, Ефект на Матилда, Ерик Бециг, Ернст Ото Фишер, Едуард Бухнер, Едуин Макмилан, Еичи Негиши, Елайъс Кори, Еманюел Шарпантие, Емил Фишер, Ензим, Луи Лелоар, Ларс Онсагер, Лавослав Ружичка, Лайнъс Полинг, Ли Юан Цъ, Литиевойонна батерия, Лиза Майтнер, Йохан Дайзенхофер, Йоахим Франк, Йенс Скоу, 1 юни, 1 август, 1 март, 1 октомври, 10 юли, 10 април, 10 декември, 10 ноември, 10 октомври, 11 август, 11 декември, 11 октомври, 12 септември, 12 декември, 12 октомври, 13 юни, 13 август, 13 декември, 14 юли, 14 август, 14 май, 15 юли, 15 февруари, 15 април, 15 ноември, 16 юли, 16 юни, 16 март, 17 юни, 17 декември, 18 юли, 18 юни, 18 януари, 19 февруари, 19 август, 19 април, 19 март, 19 май, 19 ноември, 1900, 1901, 1905, 1906, 1913, 1914, 1919, 1934, 1938, 1945, 1951, 1975, 1988, 1989, 1991, 1993, 1999, 2 септември, 2 август, 2 октомври, 20 февруари, 20 август, 20 декември, 20 май, 20 ноември, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 21 април, 22 септември, 22 април, 23 юли, 23 януари, 23 август, 24 юли, 24 март, 25 юни, 25 януари, 25 февруари, 26 февруари, 26 август, 26 април, 26 март, 26 ноември, 27 август, 27 март, 27 ноември, 28 юли, 28 февруари, 28 декември, 28 октомври, 29 януари, 29 април, 3 септември, 3 август, 3 декември, 3 март, 30 януари, 30 август, 31 декември, 31 октомври, 4 юли, 4 септември, 4 януари, 4 април, 5 юли, 5 август, 5 ноември, 6 февруари, 6 декември, 6 ноември, 7 юни, 7 септември, 7 януари, 7 март, 7 ноември, 8 юни, 8 септември, 8 април, 8 март, 9 януари, 9 декември, 9 октомври.