ИзходящIncoming

🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!

Съдържание

1. 547 отношения: LIGO, Peoples Archive, Кьолнски университет, Култура на Унгария, Катоден лъч, Карл Уиман, Карл Фердинанд Браун, Карл Мюлер, Карл Дейвид Андерсън, Карло Рубия, Кай Сигбан, Калифорнийски университет – Сан Диего, Калифорнийски университет – Ървайн, Калифорнийски университет – Бъркли, Калифорнийски университет, Санта Барбара, Калифорнийски технологичен институт, Камера на Уилсън, Квантова хромодинамика, Кип Торн, Клаус фон Клицинг, Клаус Хаселман, Клифърд Шул, Клинтън Дейвисън, Клод Коен-Тануджи, Константин Новосьолов, Кенет Уилсън, Пърси Уилямс Бриджман, Пьотър Капица, Принстънски университет, Патрик Блакет, Павел Черенков, Пало Алто, Питър Хигс, Питер Зееман, Пиер Кюри, Пиер-Жил дьо Жен, Пол Дирак, Поликарп Куш, Петер Грюнберг, Оуен Ричардсън, Оуен Чембърлейн, Ото Хан, Ото Щерн, Оге Нилс Бор, Оксфордски университет, Артър Ашкин, Артър Холи Комптън, Артър Шолоу, Артър Макдоналд, Арно Пензиас, ... Разширете индекс (497 Повече ▼) » « Свиване индекс

LIGO

LIGO или ЛИГО (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory; Лазерна интерферометрова гравитационно-вълнова обсерватория) е мащабен физичен експеримент и обсерватория за откриване на космически гравитационни вълни и за развитие на гравитационно-вълнови наблюдения като астрономически инструмент.

Виж Нобелова награда за физика и LIGO

Peoples Archive

Peoples Archive е уебсайт, предоставящ безплатен достъп до видео-интервюта със значими съвременни учени и творци, които разказват за своя живот и постиженията си.

Виж Нобелова награда за физика и Peoples Archive

Кьолнски университет

Кьолнският университет, или Университет в Кьолн, е висше училище, сред най-старите във Федерална република Германия.

Виж Нобелова награда за физика и Кьолнски университет

Култура на Унгария

Музиката на Унгария е най-известна с фолклора си и с творбите на световноизвестни композитори като Ференц Лист, Бела Барток и Золтан Кодай.

Виж Нобелова награда за физика и Култура на Унгария

Катоден лъч

Схема на тръба на Крук. '''A''' е ниско напрежение за отопление на катода '''C'''. '''B''' е високо напрежение за захранване на анода, покрит с фосфор '''P'''.

Виж Нобелова награда за физика и Катоден лъч

Карл Уиман

50pxКарл Едуин Уиман (Carl Edwin Wieman) е американски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Карл Уиман

Карл Фердинанд Браун

Карл Фердинанд Брàун (Karl Ferdinand Braun) е германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1909 година, която споделя с Гулиелмо Маркони за създаването на безжичната телеграфия.

Виж Нобелова награда за физика и Карл Фердинанд Браун

Карл Мюлер

Карл Мюлер (Karl Alexander Müller) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1987 г., за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.

Виж Нобелова награда за физика и Карл Мюлер

Карл Дейвид Андерсън

Карл Дейвид Андерсън (Carl David Anderson) е американски физик от шведски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1936 година за откритието на позитрона.

Виж Нобелова награда за физика и Карл Дейвид Андерсън

Карло Рубия

Карло Рубия (Carlo Rubbia) е италиански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1984 г.

Виж Нобелова награда за физика и Карло Рубия

Кай Сигбан

Кай Мане Бьоре Сигбан (Kai Manne Börje Siegbahn) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1981 г.

Виж Нобелова награда за физика и Кай Сигбан

Калифорнийски университет – Сан Диего

Калифорнийският университет, Сан Диего (University of California, San Diego, още UCSD или понякога UC San Diego) е американски обществен университет в Ла Хоя, Сан Диего, щата Калифорния.

Виж Нобелова награда за физика и Калифорнийски университет – Сан Диего

Калифорнийски университет – Ървайн

Калифорнийският университет – Ървайн (University of California, Irvine или UC Irvine) е обществен университет от системата на калифорнийските университети и се намира в Ървайн, Калифорния.

Виж Нобелова награда за физика и Калифорнийски университет – Ървайн

Калифорнийски университет – Бъркли

Калифорнийският университет – Бъркли (University of California, Berkeley) е американски държавен изследователски университет в град Бъркли, окръг Аламида, щата Калифорния.

Виж Нобелова награда за физика и Калифорнийски университет – Бъркли

Калифорнийски университет, Санта Барбара

Калифорнийският университет, Санта Барбара (University of California, Santa Barbara или UCSB) е обществен университет с изследователска насоченост, намиращ се на брега на Тихия океан в Санта Барбара, Калифорния, САЩ.

Виж Нобелова награда за физика и Калифорнийски университет, Санта Барбара

Калифорнийски технологичен институт

Калифорнийският технологичен институт, известен още като Калтек (California Institute of Technology или Caltech) е частен, смесен университет намиращ се в Пасадена, Калифорния в САЩ.

Виж Нобелова награда за физика и Калифорнийски технологичен институт

Камера на Уилсън

анимирана версия Камера на Уилсън или мъглинна камера (Wilson chamber, cloud chamber), е детектор на елементарни частици използван за регистрация на йонизираща радиация.

Виж Нобелова награда за физика и Камера на Уилсън

Квантова хромодинамика

Квантова хромодинамика (КХД) в теоретичната физика е теорията на силното ядрено взаимодействие между кварки и глуони, фундаменталните частици, съставящи адрони като протони, неутрони и пиони.

Виж Нобелова награда за физика и Квантова хромодинамика

Кип Торн

Кип Стивън Торн (Kip Stephen Thorne) е американски физик, известен с приносите си към гравитационната физика и астрофизиката.

Виж Нобелова награда за физика и Кип Торн

Клаус фон Клицинг

Клаус-Олаф фон Клицинг (Klaus von Klitzing)е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1985 г.

Виж Нобелова награда за физика и Клаус фон Клицинг

Клаус Хаселман

Кла̀ус Фѐрдинанд Ха̀селман (Klaus Ferdinand Hasselmann) е германски океанограф и климатолог.

Виж Нобелова награда за физика и Клаус Хаселман

Клифърд Шул

Клифърд Гленууд Шул (Clifford Glenwood Shull, произнася се по-близко до Шъл) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1994 г.

Виж Нобелова награда за физика и Клифърд Шул

Клинтън Дейвисън

Клинтън Дейвисън (Clinton Joseph Davisson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1937 г.

Виж Нобелова награда за физика и Клинтън Дейвисън

Клод Коен-Тануджи

Клод Коен-Тануджи (Claude Cohen-Tannoudji) е френски учен, физик, носител на Нобелова награда за физика за 1997 г.

Виж Нобелова награда за физика и Клод Коен-Тануджи

Константин Новосьолов

Константин Сергеевич Новосьолов (Константи́н Серге́евич Новосёлов) е британски физик от руски произход.

Виж Нобелова награда за физика и Константин Новосьолов

Кенет Уилсън

Кенет Уилсън (Kenneth Geddes Wilson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1982 г.

Виж Нобелова награда за физика и Кенет Уилсън

Пърси Уилямс Бриджман

Пърси Уилямс Бриджман (Percy Williams Bridgman) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1946 година за приносите му във физиката на високите налягания.

Виж Нобелова награда за физика и Пърси Уилямс Бриджман

Пьотър Капица

Пьотър Леонидович Капица (Пётр Леонидович Капица) е руски физик, академик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година.

Виж Нобелова награда за физика и Пьотър Капица

Принстънски университет

Принстънският университет (Princeton University) е частен университет, намиращ се в град Принстън, щата Ню Джърси, САЩ.

Виж Нобелова награда за физика и Принстънски университет

Патрик Блакет

Майнард Стюарт Блакет, барон Блакет (Patrick Blackett, Baron Blackett) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1948 година.

Виж Нобелова награда за физика и Патрик Блакет

Павел Черенков

Павел Алексеевич Черенков (Па́вел Алексе́евич Черенко́в) е виден руски физик. Носител е на Нобелова награда за физика за 1958 година заедно с Игор Там и Иля Франк, за откритието на специфично синьо излъчване при преминаване на бързи заредени частици през прозрачни течности, наречено по-късно ефект на Черенков.

Виж Нобелова награда за физика и Павел Черенков

Пало Алто

Пало Алто (Palo Alto, местно произношение най-близко до Палоу Алтоу) е град в окръг Санта Клара в района на залива на Сан Франциско, Западна Калифорния, САЩ, северно от Сан Хосе.

Виж Нобелова награда за физика и Пало Алто

Питър Хигс

Питър Уеър Хигс (Peter Ware Higgs) е британски теоретичен физик и професор емеритус в Единбургския университет Griggs, Jessica.

Виж Нобелова награда за физика и Питър Хигс

Питер Зееман

Питер Зееман (Pieter Zeeman) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1902 година.

Виж Нобелова награда за физика и Питер Зееман

Пиер Кюри

Пиер Кюри (Pierre Curie) е френски физик, един от първите изследователи на явлението радиоактивност, член на Френската академия на науките, лауреат на Нобелова награда за физика през 1903 година.

Виж Нобелова награда за физика и Пиер Кюри

Пиер-Жил дьо Жен

50px Пиер-Жил дьо Жен (Pierre-Gilles de Gennes) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1991 г.

Виж Нобелова награда за физика и Пиер-Жил дьо Жен

Пол Дирак

Пол Ейдриън Морис Дирак (Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак.

Виж Нобелова награда за физика и Пол Дирак

Поликарп Куш

Поликарп Куш (Polykarp Kusch) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1955 година заедно с Уилис Лам за точното определяне на магнитния момент на електрона и установяване на разлики с теоретично предсказаните стойности.

Виж Нобелова награда за физика и Поликарп Куш

Петер Грюнберг

Петер Грюнберг (Peter Grünberg) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2007 г., заедно с Албер Ферт, за откриването на гигантското магнитосъпротивление, независимо един от друг.

Виж Нобелова награда за физика и Петер Грюнберг

Оуен Ричардсън

Оуен Ричардсън (Owen Willans Richardson) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1928 година.

Виж Нобелова награда за физика и Оуен Ричардсън

Оуен Чембърлейн

Оуен Чембърлейн (Owen Chamberlain) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1959 година заедно с Емилио Сегре за откритието на антипротона.

Виж Нобелова награда за физика и Оуен Чембърлейн

Ото Хан

Ото Хан (Otto Hahn) е германски химик, един от основоположниците на радиационната химия.

Виж Нобелова награда за физика и Ото Хан

Ото Щерн

Ото Щерн (Otto Stern) е физик от германски произход, натурализиран американец.

Виж Нобелова награда за физика и Ото Щерн

Оге Нилс Бор

Оге Нилс Бор (или Ааге Нилс Бор) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1975 г.

Виж Нобелова награда за физика и Оге Нилс Бор

Оксфордски университет

Оксфордският университет (University of Oxford), или само Оксфорд, е колежански изследователски университет в Оксфорд, Англия.

Виж Нобелова награда за физика и Оксфордски университет

Артър Ашкин

Артър Ашкин (Arthur Ashkin) е американски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Артър Ашкин

Артър Холи Комптън

Артър Комптън (Arthur Holly Compton) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1927 година.

Виж Нобелова награда за физика и Артър Холи Комптън

Артър Шолоу

Артър Шолоу (Arthur Leonard Schawlow) е американски физик, известен с работата си в областта на лазерната спектроскопия, за което е удостоен с Нобелова награда за физика за 1981 г.

Виж Нобелова награда за физика и Артър Шолоу

Артър Макдоналд

Артър Брус Макдоналд (Arthur Bruce McDonald) е канадски астрофизик, носител на Нобелова награда за физика за 2015 г., заедно с японеца Такааки Каджита, „за откриването на неутринната осцилация, която показва, че неутриното има маса“.

Виж Нобелова награда за физика и Артър Макдоналд

Арно Пензиас

Арно Алън Пензиас (Arno Allan Penzias) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година, заедно с Робърт Удроу Уилсън и работещия в друга област Пьотър Капица.

Виж Нобелова награда за физика и Арно Пензиас

Абдус Салам

Абдус Салам (عبد السلام) е изтъкнат пакистански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 г.

Виж Нобелова награда за физика и Абдус Салам

Адам Рийс

Адам Гай Рийс (Adam Guy Riess) е американски астрофизик.

Виж Нобелова награда за физика и Адам Рийс

Айнщайн (кула)

Кулата „Айнщайн“ (Einsteinturm) е астрофизическа обсерватория в Научен парк „Алберт Айнщайн“ на възвишението Телеграфенберг в гр.

Виж Нобелова награда за физика и Айнщайн (кула)

Алфред Кастлер

Алфрѐд Кастлѐр (Alfred Kastler; 3 май 1902, Гебвилер, Германска империя – 7 януари 1984, Бандол, Франция) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1966 година.

Виж Нобелова награда за физика и Алфред Кастлер

Алфении

Алфениите (gens Alfena; Alfenia; Alfenius; Alfenus) са фамилия от Древен Рим.

Виж Нобелова награда за физика и Алфении

Албърт Майкелсън

Албърт Ейбрахам Микелсън (Albert Abraham Michelson) е американски физик от полски произход, Нобелов лауреат, известен с опита, целящ точно измерване на скоростта на Земята спрямо Световния етер, както и с точни измервания на скоростта на светлината.

Виж Нобелова награда за физика и Албърт Майкелсън

Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.

Виж Нобелова награда за физика и Алберт Айнщайн

Алберт Ферт

Албер Ферт (Albert Fert) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2007 г., заедно с Петер Грюнберг, за откриването на гигантското магнитосъпротивление, независимо един от друг.

Виж Нобелова награда за физика и Алберт Ферт

Алвар Гулстранд

Алвар Гулстранд (Allvar Gullstrand) е шведски офталмолог и оптик.

Виж Нобелова награда за физика и Алвар Гулстранд

Александър Прохоров

50px Александър Михайлович Прохоров е руски учен, носител на Нобелова награда за физика за 1964 година, един от основоположниците на съвременното направление във физиката – квантова електроника.

Виж Нобелова награда за физика и Александър Прохоров

Алексей Абрикосов (физик)

Алексей Алексеевич Абрикосов е руски и американски физик-теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г., познат със своите приноси в областта на физиката на кондензираната материя.

Виж Нобелова награда за физика и Алексей Абрикосов (физик)

Ален Аспе

Алѐн Аспѐ (Alain Aspect) е френски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Ален Аспе

Антъни Хюиш

Антъни Хюиш (Antony Hewish) е британски астроном, носител на Нобелова награда за физика за 1974 г., за неговите приноси в радиоастрономията, включително ролята му за откриването на пулсарите.

Виж Нобелова награда за физика и Антъни Хюиш

Антъни Легет

Сър Антъни Джеймс Легет (Anthony Leggettе) е британски и американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г.

Виж Нобелова награда за физика и Антъни Легет

Антон Цайлингер

А̀нтон Ца̀йлингер (Anton Zeilinger) е австрийски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Антон Цайлингер

Анри Бекерел

Антоан Анри Бекерел (Antoine Henri Becquerel) е френски физик, откривател на естествената радиоактивност и носител на Нобелова награда за физика за 1903 година.

Виж Нобелова награда за физика и Анри Бекерел

Андре Гейм

Сър Андре Константин Гейм (Andre Konstantin Geim, роден като Андрей Константинович Гейм) е нидерландски и британски физик от руско-съветски произход, известен като съоткривател на графена.

Виж Нобелова награда за физика и Андре Гейм

Андреа Гез

Андреа Мия Гез (Andrea Mia Ghez) е американска астрономка и астрофизичка, професор в катедрата по физика и астрономия на Калифорнийския университет-Лос Анджелис.

Виж Нобелова награда за физика и Андреа Гез

Нанотехнология

Нанотръба (анимация) Нанотехнологиите, или накратко нанотех, е всеобхватно наименование за областта на научните изследвания и технологиите, занимаващи се със системи, чийто типичен размер е между един и сто нанометра.

Виж Нобелова награда за физика и Нанотехнология

Николас Блумберген

Николас Блумберген (Nicolaas Bloembergen) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1981 година.

Виж Нобелова награда за физика и Николас Блумберген

Николай Басов

50п Николай Геннадиевич Басов (Николай Геннадиевич Басов) е съветски и руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1964 година заедно с Александър Прохоров и Чарлз Хард Таунс за работата си в областта на квантовата електроника, довела до създаването на лазера и мазера.

Виж Нобелова награда за физика и Николай Басов

Нилс Бор

50px Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година.

Виж Нобелова награда за физика и Нилс Бор

Нилс Густаф Дален

Нилс Густаф Дален (Nils Gustaf Dalén) е шведски инженер и изобретател, носител на Нобелова награда за физика за 1912 година.

Виж Нобелова награда за физика и Нилс Густаф Дален

Норман Рамзи

Норман Рамзи (Norman F. Ramsey) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1989 г.

Виж Нобелова награда за физика и Норман Рамзи

Нобелова награда

Нòбеловата награда (Nobelpriset, Nobel Prize) се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология.

Виж Нобелова награда за физика и Нобелова награда

Нобелова награда за икономика

Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), често наричана „Нобелова награда за икономика“, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания.

Виж Нобелова награда за физика и Нобелова награда за икономика

Нобелова награда за литература

Нобеловата награда за литература е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901 г.

Виж Нобелова награда за физика и Нобелова награда за литература

Нобелова награда за мир

Нòбеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г.

Виж Нобелова награда за физика и Нобелова награда за мир

Нобелова награда по физика

#виж Нобелова награда за физика.

Виж Нобелова награда за физика и Нобелова награда по физика

Невил Франсис Мот

Невил Франсис Мот (Nevill Francis Mott) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., заедно с Филип Андерсън и Джон ван Флек, за изследвания, независимо един от друг, на електричната структура на материята и неподредените системи.

Виж Нобелова награда за физика и Невил Франсис Мот

Ръсел Хълс

Ръсел Алън Хълс (Russell Alan Hulse) е американски физик, носител на Нобелова награда по физика за 1993 г.

Виж Нобелова награда за физика и Ръсел Хълс

Рудолф Мьосбауер

50pxРудолф Лудвиг Мьосбауер (Rudolf Ludwig Mössbauer) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1961 година заедно с американеца Роберт Хофщетер за откритието на ефекта на Мьосбауер.

Виж Нобелова награда за физика и Рудолф Мьосбауер

Радиус на Ван дер Ваалс

Радиус на Ван дер Ваалс, rw, на атома е радиусът на въображаема твърда сфера, който служи за моделиране на атома.

Виж Нобелова награда за физика и Радиус на Ван дер Ваалс

Радиотехника

Принципна схема за излъчване, пренос и приемане на информация чрез радиотехнически средства. Горе – електромагнитен спектър и диапазон от честотната лента, използвана за разпространение на радиовълни Радиотехниката е област от електротехниката, която изучава радиовълните, методите за предаване на сигнали и информация чрез тяхи практическото приложение чрез използване на апаратни средства, разработени от тази приложна наука.

Виж Нобелова награда за физика и Радиотехника

Райнър Уайс

Райнър Уайс или Райнер Вайс (Rainer Weiss) е роден в Германия американски физик, известен с приносите си към графитационната физика и астрофизиката.

Виж Нобелова награда за физика и Райнър Уайс

Райнхард Генцел

Райнхард Генцел (Reinhard Genzel) е германски астрофизик, съосновател на Института Макс Планк за извънземна физика и носител на Нобелова награда за физика от 2020 г.

Виж Нобелова награда за физика и Райнхард Генцел

Ричард Тейлър (физик)

Ричард Тейлър (Richard Taylor) е канадски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1990 г.

Виж Нобелова награда за физика и Ричард Тейлър (физик)

Ричард Файнман

Ричард Филипс Файнман (Richard Phillips Feynman) е един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан най-великият ум след Айнщайн.

Виж Нобелова награда за физика и Ричард Файнман

Рикардо Джакони

Рикардо Джакони (Riccardo Giacconi) е италиански и американски астрофизик, носител на Нобелова награда за физика (2002 г.).

Виж Нобелова награда за физика и Рикардо Джакони

Робърт Ричардсън

Робърт Колеман Ричардсън (Robert Coleman Richardsonе американск физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.

Виж Нобелова награда за физика и Робърт Ричардсън

Робърт Удроу Уилсън

Робърт Удроу Уилсън (Robert Woodrow Wilson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година.

Виж Нобелова награда за физика и Робърт Удроу Уилсън

Робърт Миликан

Робърт Миликан (Robert Andrews Millikan) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1923 година.

Виж Нобелова награда за физика и Робърт Миликан

Робърт Лафлин

Робърт Бетс Лафлин (Robert Betts Laughlin) е американски физик, дал теоретично обяснение на дробния квантов ефект на Хол.

Виж Нобелова награда за физика и Робърт Лафлин

Роберт Хофщетер

Роберт Хофщетер (Robert Hofstadter) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1961 година „за основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тяхоткрития в областта на структурата на нуклоните“.

Виж Нобелова награда за физика и Роберт Хофщетер

Роджър Пенроуз

Роджър Пенроуз (Roger Penrose) е английски математик и теоретичен физик.

Виж Нобелова награда за физика и Роджър Пенроуз

Рой Глаубер

Рой Глаубер (Roy Jay Glauber) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2005 г.

Виж Нобелова награда за физика и Рой Глаубер

Реймънд Дейвис

Реймънд Дейвис (Raymond Davis) е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.

Виж Нобелова награда за физика и Реймънд Дейвис

Реликтово излъчване

Реликтовото излъчване е електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~2,725 К (наричано и космическо свръхвисокочестотно фоново излъчване).

Виж Нобелова награда за физика и Реликтово излъчване

Рентгеново лъчение

Рентгеновото лъчение (често наричано и Рентгенови лъчи) е вид електромагнитно излъчване с дължина на вълната в обхвата от 0,03 до 3 нанометра, което отговаря на честота от 30 до 30 000 PHz (1 PHz.

Виж Нобелова награда за физика и Рентгеново лъчение

Сюкуро Манабе

Сюкуро Манабе (真鍋 淑郎) е японско-американски метеоролог и климатолог, който е пионер в използването на компютри за симулиране на глобалното изменение на климата.

Виж Нобелова награда за физика и Сюкуро Манабе

Субраманиан Чандрасекар

Субраманиан Чандрасекар (சுப்பிரமணியன் சந்திரசேகர்; सुब्रह्मण्यन् चंद्रशेखर; Subrahmanyan Chandrasekhar) е американски астрофизик и физик-теоретик от индийски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1983 г.

Виж Нобелова награда за физика и Субраманиан Чандрасекар

Стивън Уайнбърг

Стивън Уайнбърг (Steven Weinberg) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.

Виж Нобелова награда за физика и Стивън Уайнбърг

Стивън Чу

Стивън Чу (Steven Chu) е американски физик и политик от китайски произход.

Виж Нобелова награда за физика и Стивън Чу

Самюел Тинг

Самюел Тинг (丁肇中; Samuel Chao Chung Ting; пинин: Dīng Zhàozhōng) е китайско-американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1976 г., заедно с Бъртън Рихтер.

Виж Нобелова награда за физика и Самюел Тинг

Санта Кроче (Флоренция)

Базилика „Санта Кроче“ (Santa Croce, Църква на Светия Кръст) е францисканска готическа църква във Флоренция, Италия, известна с фреските на Джото и гробница на много известни личности на Италия.

Виж Нобелова награда за физика и Санта Кроче (Флоренция)

Силно ядрено взаимодействие

Силно ядрено взаимодействие (наричано понякога само силно взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, наред с електромагнитното взаимодействие, слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.

Виж Нобелова награда за физика и Силно ядрено взаимодействие

Симон ван дер Меер

Симон ван дер Меер е холандски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1984 г.

Виж Нобелова награда за физика и Симон ван дер Меер

Сканиращ тунелен микроскоп

Изображение на златна повърхност, получено в сканиращ тунелен микроскоп. Атомите на златото са подредени в кристална решетка Обща схема на СТМ Сканиращият тунелен микроскоп (СТМ) е вид микроскоп, позволяващ да се изучават повърхности на атомно ниво.

Виж Нобелова награда за физика и Сканиращ тунелен микроскоп

Слънчев вятър

Плазмата в слънчевия вятър среща хелиопаузата Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда.

Виж Нобелова награда за физика и Слънчев вятър

Слабо ядрено взаимодействие

Слабото ядрено взаимодействие (понякога наричано само слабо взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката заедно с електромагнитното, силното ядрено взаимодействие и гравитацията.

Виж Нобелова награда за физика и Слабо ядрено взаимодействие

Сол Пърлмутър

Сол Пърлмутър (Saul Perlmutter) е американски физик и астроном, носител на Нобелова награда за физика за 2011 г.

Виж Нобелова награда за физика и Сол Пърлмутър

Списък на нобеловите лауреати

  шведски крони (приблизително 1 милион щатски долара или 0,95 милиона евро). Нобеловите лауреати за 2012 г. – Алвин Рот, Брайън Кобилка, Робърт Лефковиц, Дейвид Уайнленд и Серж Арош – по време на церемонията Нобеловите награди се присъждат ежегодно от Шведската кралска академия на науките, Шведската академия, Каролинския институт и Норвежкия Нобелов комитет на лица и организации, които имат изключителен принос в областта на химията, физиката, литературата, мира и физиологията или медицината.

Виж Нобелова награда за физика и Списък на нобеловите лауреати

Сесил Франк Поуел

Сесил Франк Поуел (Cecil Frank Powell) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1950 година.

Виж Нобелова награда за физика и Сесил Франк Поуел

Сергей Вавилов

Сергей Иванович Вавилов (24 март 1891 - 25 януари 1951) - съветски физик, обществен деец, академик от 1932 г.

Виж Нобелова награда за физика и Сергей Вавилов

Серж Арош

Серж Арош (Serge Haroche) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика от 2012 г.

Виж Нобелова награда за физика и Серж Арош

Транзистор

Няколко различни корпуси на транзистори Транзисторът (transistor) е полупроводников активен електронен компонент, който осъществява усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали.

Виж Нобелова награда за физика и Транзистор

Такааки Каджита

Такааки Каджита (梶田 隆章) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2015 г., заедно с Артър Макдоналд, „за откриването на неутринната осцилация, която показва, че неутриното има маса“.

Виж Нобелова награда за физика и Такааки Каджита

Таня Паскова

Таня Паскова е български физик, доктор на физическите науки с над 35 години международен опит в България, Швеция и САЩ в академичните среди, индустриалното производство и държавните агенции на САЩ с изключително висок H-индекс: 35 (със самоцитирания) и 33 според Scopus (без самоцитирания) и 34 според Clarivate Web of Science (без самоцитирания).

Виж Нобелова награда за физика и Таня Паскова

Тошихиде Маскава

Тошихиде Маскава (на японски: 益川 敏英; Toshihide Maskawa) е японски физик, известен с теоретичното предвиждане за съществуването на най-малко три семейства кварки, за което заедно с Макото Кобаяши получават 1/2 от Нобеловата награда по физика за 2008 г.

Виж Нобелова награда за физика и Тошихиде Маскава

Тера-3

Рисунка на лазера Тера „Тера-3“ е бивш научно-експериментален комплекс, построен в интерес на съветската програма „Тера“ за разработка на лазерно оръжие, на територията на военния полигон Сари-Шаган в Казахстан.

Виж Нобелова награда за физика и Тера-3

Телекомуникационно инженерство

Телекомуникационен инженер, работещ за поддържане на телефонните услуги на Лондон по време на Втората световна война, през 1942 г. Телекомуникационното инженерство е инженерна дисциплина, съчетаваща електрическото и компютърното инженерство, която се стреми да поддържа и подобрява далекосъобщителните системи.

Виж Нобелова награда за физика и Телекомуникационно инженерство

Теория на Големия взрив

сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.

Виж Нобелова награда за физика и Теория на Големия взрив

Теодор Хенш

Теодор Волфганг Хенш (Theodor W. Hänsch) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2005 г., заедно с Джон Хол, за „приноси в развитието на прецизната лазерна спектроскопия, включително за създаването на оптическия квантов синтезатор“.

Виж Нобелова награда за физика и Теодор Хенш

Ускорител на частици

Изглед към научния център Фермилаб (Fermilab), САЩ. Теватронът (пръстенът на заден план) и пръстенът-инжектор. Ускорител на частици е устройство, което използва електрични и/или магнитни полета за ускоряването на електрически заредени частици и йони до много високи скорости.

Виж Нобелова награда за физика и Ускорител на частици

Уилям Алфред Фаулър

Уилям Алфред Фаулър (William A. Fowler) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1983 г.

Виж Нобелова награда за физика и Уилям Алфред Фаулър

Уилям Рамзи

Сър Уилям Рамзи (William Ramsay) е шотландски химик.

Виж Нобелова награда за физика и Уилям Рамзи

Уилям Филипс

Уилям Филипс е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1997 г.

Виж Нобелова награда за физика и Уилям Филипс

Уилям Хенри Браг

Уилям Хенри Браг (също: Брег, Sir William Henry Bragg) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1915 година заедно със сина си Уилям Лорънс Браг.

Виж Нобелова награда за физика и Уилям Хенри Браг

Уилям Шокли

Уилям Шокли (William Bradford Shockley) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1956 година.

Виж Нобелова награда за физика и Уилям Шокли

Уилям Лорънс Браг

Уилям Лорънс Браг (Sir William Lawrence Bragg) е австралийски физик, който споделя Нобеловата награда за физика за 1915 година с баща си Уилям Хенри Браг.

Виж Нобелова награда за физика и Уилям Лорънс Браг

Уилард Бойл

Уилард Стърлинг Бойл (Willard S. Boyle.) е канадски физик, един от изобретателите на CCD устройството.

Виж Нобелова награда за физика и Уилард Бойл

Уилис Лам

Уилис Юджийн Лам (Willis Eugene Lamb, Junior) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1955 година.

Виж Нобелова награда за физика и Уилис Лам

Университет Париж-XI: Париж-юг

Институт по космическа астрофизика в кампуса на Париж XI в Орсе Университетът Париж-XI: Париж-Юг (Орсе) (Université Paris-XI, Orsay) е френски университет, намиращ се в южното парижко предградие Орсе.

Виж Нобелова награда за физика и Университет Париж-XI: Париж-юг

Университет на Британска Колумбия

Университетът на Британска Колумбия (University of British Columbia) със седалище в гр.

Виж Нобелова награда за физика и Университет на Британска Колумбия

Уолтър Братейн

Уолтър Братейн (Walter Houser Brattain, Уолтър Хоузър Братейн) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1956 година заедно с Джон Бардийн и Уилям Шокли за изобретяването на транзистора.

Виж Нобелова награда за физика и Уолтър Братейн

Футбол на летните олимпийски игри 1908

На Летните олимпийски игри през 1908 г.

Виж Нобелова награда за физика и Футбол на летните олимпийски игри 1908

Франсоа

Франсоа може да се отнася за.

Виж Нобелова награда за физика и Франсоа

Франсоа Англер

Франсоа Англер (произношение на, изписване François Englert, на български: Франсоа Енглер) е белгийски физик теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2013 г.

Виж Нобелова награда за физика и Франсоа Англер

Франц

Франц (Franz) е мъжко име, германска форма на Franciscus и родственa форма на собственото име Франсис.

Виж Нобелова награда за физика и Франц

Франк Уилчек

Франк Уилчек (Frank Wilczek) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2004 г.

Виж Нобелова награда за физика и Франк Уилчек

Фриц Цернике

Фредерик „Фриц“ Цернике (на холандски: Frederik 'Frits' Zernike) е холандски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1953 г., присъдена му за обосноваването на фазовоконтрастния метод и изобретяване на фазовоконтрастния микроскоп, уред, с помощта на който може да се наблюдава вътрешната структура на биологична клетка без да е необходимо тя да се оцветява.

Виж Нобелова награда за физика и Фриц Цернике

Фредерик Рейнс

Фредерик Рейнс (Frederick Reines) е американски физик, работил в областта на физиката на елементарните частици.

Виж Нобелова награда за физика и Фредерик Рейнс

Фредерик Сангър

Фредерик Сангър CBE (Frederick Sanger) е английски биохимик, единственият учен два пъти лауреат на Нобелова награда за химия.

Виж Нобелова награда за физика и Фредерик Сангър

Физика

Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.

Виж Нобелова награда за физика и Физика

Филип Уорън Андерсън

Филип Уорън Андерсън (Philip Warren Anderson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., присъдена му за „изследвания на електричните структури на материята и неподредените системи“.

Виж Нобелова награда за физика и Филип Уорън Андерсън

Филип Ленард

Филип Ленард (Lénárd Fülöp, Ленард Фюльоп) е германски физик от унгарски произход, носител на Нобелова награда за физика през 1905 година „за своите изследвания на катодните лъчи“.

Виж Нобелова награда за физика и Филип Ленард

Флуктуация

Пример за флуктуация в дължините на женските поли от 1805 до 2005 година Флуктуация (fluctuare – вариране, колебание) е случайно отклонение от средното (обикновено равновесно) значение на физични величини, характеризиращи система от голям брой частици.

Виж Нобелова награда за физика и Флуктуация

Фотография

Фото студио Фотография (φως, φωτος – светлина и γραφω – пиша, писец, четка) се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или електронно.

Виж Нобелова награда за физика и Фотография

Фотоелектричен ефект

Схематична диаграма на фотоелектричния ефект Фотоелектричен ефект (фотоелектронна емисия) е физично явление, което се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина.

Виж Нобелова награда за физика и Фотоелектричен ефект

Фотоелектронна спектроскопия

300x300пкс Фотоелектронна спектроскопия, също фотоемисионна спектроскопия, е метод за изследване на строежа на веществото, при който на анализ се подлага енергийният спектър на електроните, избити при фотоелектричен ефект (фотоелектронна емисия).

Виж Нобелова награда за физика и Фотоелектронна спектроскопия

Фондация „Александър фон Хумболт“

Фондация „Александър фон Хумболт“ (Alexander von Humboldt-Stiftung) е правителствена фондация на Федерална република Германия, насърчаваща международното академично сътрудничество между водещи учени и изследователи от Германия и света.

Виж Нобелова награда за физика и Фондация „Александър фон Хумболт“

Феликс Блох

Феликс Блох(Felix Bloch) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1952 година.

Виж Нобелова награда за физика и Феликс Блох

Харковски университет

Харковският национален университет Василий Каразин (Харківський національний університет імені В.) е най-старото висше училище в Украйна.

Виж Нобелова награда за физика и Харковски университет

Хайнрих Рорер

ХайнрихРорер (Heinrich Rohrer) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.

Виж Нобелова награда за физика и Хайнрих Рорер

Ханс Бете

Ханс Албрехт Бете (Hans Albrecht Bethe) е американски физик от германски произход, работил в областта на ядрената физика.

Виж Нобелова награда за физика и Ханс Бете

Ханс Георг Демелт

Ханс Георг Демелт (Hans G. Dehmelt) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1989 г., за разработения заедно с Волфганг Паул йонен капан.

Виж Нобелова награда за физика и Ханс Георг Демелт

Ханс Йенсен

Ханс Йенсен (Johannes Hans Daniel Jensen) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1963 година.

Виж Нобелова награда за физика и Ханс Йенсен

Ханес Алфвен

Ханес Улоф Йоста Алфвѐн (Hannes Olof Gösta Alfvén) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 година за основополагащите му работи в теорията на магнетохидродинамиката.

Виж Нобелова награда за физика и Ханес Алфвен

Хироши Амано

Хироши Амано (天野 浩) е японски физик и изобретател, носител на Нобелова награда за физика за 2014 г.

Виж Нобелова награда за физика и Хироши Амано

Хигс бозон

Хигс бозонът е масивна скаларна елементарна частица.

Виж Нобелова награда за физика и Хигс бозон

Хидеки Юкава

Хидеки Юкава (на японски: 湯川秀樹) е първият японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1949 година, член на японската Императорска академия от 1946.

Виж Нобелова награда за физика и Хидеки Юкава

Хорст Щьормер

50pxХорст Лудвиг Щьормер (Horst Ludwig Störmer) е германско-американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1998 г.

Виж Нобелова награда за физика и Хорст Щьормер

Херберт Крьомер

Херберт Крьомер (Herbert Kroemer) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2000 г.

Виж Нобелова награда за физика и Херберт Крьомер

Хейке Камерлинг Онес

Хейке Камерлинг Онес (Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.

Виж Нобелова награда за физика и Хейке Камерлинг Онес

Хенри Кендъл

Хенри Кендъл (Henry W. Kendall) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1990 г.

Виж Нобелова награда за физика и Хенри Кендъл

Хендрик Лоренц

Хендрик Антоон Лоренц (Hendrik Antoon Lorentz) e холандски физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание.

Виж Нобелова награда за физика и Хендрик Лоренц

Цюрихски университет

Цюрихският университет (Universität Zürich) е най-големият университет на Швейцария.

Виж Нобелова награда за физика и Цюрихски университет

Циклотрон

Съвременен циклотрон, използван за радиотерапия.Френски циклотрон, произведен в Цюрих, Швейцария през 1937 г.Циклотронът е цикличен ускорител на частици, в който частиците се движат в постоянно хомогенно магнитно поле, а за ускорението им се прилага високочестотно електрично поле с постоянна честота.

Виж Нобелова награда за физика и Циклотрон

Чарлс Уилсън

Чарлс Томсън Рийс Уилсън (Charles Thomson Rees Wilson, известен като C. T. R. Wilson) е шотландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1927 година.

Виж Нобелова награда за физика и Чарлс Уилсън

Чарлз Као

Чарлз Као (高錕; Kao Kuen) е китайски, британски и американски инженер.

Виж Нобелова награда за физика и Чарлз Као

Чарлз Хард Таунс

Чарлз Хард Таунс (Charles Hard Townes) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1964 година.

Виж Нобелова награда за физика и Чарлз Хард Таунс

Чарлз Гловър Баркла

Чарлз Гловър Баркла (Charles Glover Barkla) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1917 година „за откритието на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи“, член на Лондонското кралско дружество и притежаващ почетна научна степен на Ливърпулския университет.

Виж Нобелова награда за физика и Чарлз Гловър Баркла

Шарл Едуар Гийом

Шарл Едуар Гийом (Charles Édouard Guillaume) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1920 година „за заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави“.

Виж Нобелова награда за физика и Шарл Едуар Гийом

Шиничиро Томонага

Шиничиро Томонага (朝永 振一郎, с хирагана: ともなが しんいちろう, по-точна транскрипция по системата на Хепбърн: Tomonaga Shin'ichirō) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1965 година.

Виж Нобелова награда за физика и Шиничиро Томонага

Шелдън Глашоу

Шелдън Лий Глашоу (Sheldon Lee Glashow) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.

Виж Нобелова награда за физика и Шелдън Глашоу

Ърнест Ръдърфорд

Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.

Виж Нобелова награда за физика и Ърнест Ръдърфорд

Ърнест Уолтън

Ърнест Уолтън (Ernest Thomas Sinton Walton) е единственият ирландски носител на Нобелова награда за физика, ученик на сър Ърнест Ръдърфорд.

Виж Нобелова награда за физика и Ърнест Уолтън

Ърнест Лорънс

Ърнест Орландо Лорънс (Ernest Orlando Lawrence) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1939 година „за изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи“.

Виж Нобелова награда за физика и Ърнест Лорънс

Юджин Уигнър

Юджин Уигнър (известен на български и като Вигнер) (Eugene Paul Wigner; Wigner Pál Jenő) е унгарски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1963 година.

Виж Нобелова награда за физика и Юджин Уигнър

Мъри Гел-Ман

Мъри Гел-Ман (Murray Gell-Mann) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1969 за открития, свързани с класификацията на елементарните частици и тяхното взаимодействие.

Виж Нобелова награда за физика и Мъри Гел-Ман

Масспектрометрия

Масспектрометрията (мас-спектроскопия, мас-спектрография, мас-спектрален анализ) е метод за анализ на веществото чрез определяне на отношението на масата към заряда (качествен анализ) и количеството заредени частици (количествен анализ), образуващи се при въздействие върху веществото с цел йонизация.

Виж Нобелова награда за физика и Масспектрометрия

Масатоши Кошиба

Масатоши Кошиба (小柴 昌俊) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.

Виж Нобелова награда за физика и Масатоши Кошиба

Мартин Пърл

Мартин Луис Пърл (Martin Lewis Perl) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1995 г.

Виж Нобелова награда за физика и Мартин Пърл

Мартин Райл

Мартин Райл (Martin Ryle) е британски физик и астроном, носител на Нобелова награда за физика за 1974 г.

Виж Нобелова награда за физика и Мартин Райл

Мартинус Велтман

50pxМартинус Велтман (Martinus Veltman) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1999 г.

Виж Нобелова награда за физика и Мартинус Велтман

Маргарет Бърбидж

Елънор Маргарет Бърбидж (12 август 1919 г. – 5 април 2020 г.), по баща Пийчи, е британско-американска наблюдателна астрономка и астрофизичка.

Виж Нобелова награда за физика и Маргарет Бърбидж

Мария Кюри

Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ (Marie Curie; Maria Salomea Skłodowska-Curie) е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия.

Виж Нобелова награда за физика и Мария Кюри

Мария Кюри (филм)

„Мария Кюри“ е игрален филм от 2016 г.

Виж Нобелова награда за физика и Мария Кюри (филм)

Мария Гьоперт-Майер

Мария Гьоперт-Майер (Maria Göppert-Mayer; Maria Goeppert-Mayer) е германска физичка, лауреат на Нобелова награда за физика за 1963 година и втората жена след Мария Кюри, носител на тази награда.

Виж Нобелова награда за физика и Мария Гьоперт-Майер

Марион Милнър

Марион Блекет-Милнър (Marion Blackett-Milner) е английска психоаналитичка и авторка.

Виж Нобелова награда за физика и Марион Милнър

Магнитохидродинамика

Слънцето е МХД система. Магнитохидродинамиката (МХД) (магнитофлуиддинамика или хидромагнетика), е академична дисциплина, която изучава динамиката на електропроводими флуиди.

Виж Нобелова награда за физика и Магнитохидродинамика

Мазер

Мазерът е устройство, което създава кохерентни електромагнитни вълни посредством усилване предизвикано от стимулирано излъчване.

Виж Нобелова награда за физика и Мазер

Майкъл Костерлиц

Джон Майкъл Костерлиц (John Michael Kosterlitz) е шотландско-американски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Майкъл Костерлиц

Макс фон Лауе

Макс фон Лауе (Max Theodore Felix von Laue) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1914 година "за откриването на дифракцията на рентгенови лъчи от кристали.

Виж Нобелова награда за физика и Макс фон Лауе

Макс Планк

Макс Карл Ернст Лудвиг Планк (Max Karl Ernst Ludwig Planck) е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20 век.

Виж Нобелова награда за физика и Макс Планк

Макс Борн

Макс Борн (Max Born) е германски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 г., считан за един от основателите на квантовата механика и създател (заедно с Макс фон Лауе) на теорията на кристалната решетка.

Виж Нобелова награда за физика и Макс Борн

Макото Кобаяши

Макото Кобаяши (Makoto Kobayashi; на японски: 小林 誠) е японски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Макото Кобаяши

Мане Сигбан

Мане Сигбан (Karl Manne Georg Siegbahn) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1924 година.

Виж Нобелова награда за физика и Мане Сигбан

Мишел Майор

Мишѐл Гюста̀в Едуа̀р Майо̀р (Michel Gustave Édouard Mayor) е швейцарски астроном.

Виж Нобелова награда за физика и Мишел Майор

Мичигански университет

Мичиганският университет (University of Michigan, често съкращаван до UM, U-M, U of M или UMich) е американски държавен университет.

Виж Нобелова награда за физика и Мичигански университет

Мир

Статуя на мира, Музей Прадо, Испания, 1830 – 1836 година, Валериано Салватиера Мир е отсъствие на каквито и да е военни действия, страхот насилие или ожесточени конфликти.

Виж Нобелова награда за физика и Мир

Милдред Дреселхаус

Милдред Дреселхаус (Mildred Dresselhaus) е американска физичка и електроинженерка, първата жена избрана за институционален професор и професор емерита по физика и електроинженерство в Масачузетския технологичен институт.

Виж Нобелова награда за физика и Милдред Дреселхаус

Мехурчеста камера

Първите следи, открити в мехурчеста камера Мехурчеста камера (bubble chamber), е детектор на елементарни частици, използван за регистрация на йонизираща радиация, чието действие се дължи на кипенето на прегрята течност по траекторията на частицата.

Виж Нобелова награда за физика и Мехурчеста камера

Мелвин Шварц

Мелвин Шварц (Melvin Schwartz) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1988 г., заедно с Джак Стайнбъргър и Лион Ледърман, за откриването на мюонното неутрино.

Виж Нобелова награда за физика и Мелвин Шварц

Исаму Акасаки

Исаму Акасаки (勇 赤崎, роден на 30 януари 1929 г.) е японски учен, специализирал в областта на полупроводниковата технология.

Виж Нобелова награда за физика и Исаму Акасаки

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Виж Нобелова награда за физика и Италия

Ивар Йевер

50px Ивар Йевер (Ivar Giaever) е норвежко-американски физик, работил най-вече в областта на свръхпроводимостта и биофизиката.

Виж Нобелова награда за физика и Ивар Йевер

Игор Там

Игор Евгениевич Там (И́горь Евге́ньевич Тамм) е руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1958 година заедно с Павел Черенков и Иля Франк.

Виж Нобелова награда за физика и Игор Там

Изидор Раби

Изидор Раби (Isidor Rabi) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1944 година.

Виж Нобелова награда за физика и Изидор Раби

Иля Франк

Иля Михайлович Франк (Илья́ Миха́йлович Франк) е руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1958 година заедно с Черенков и Там.

Виж Нобелова награда за физика и Иля Франк

Инвар

Блокчета инвар. Инвар е феромагнитна сплав на желязо с 36% никел.

Виж Нобелова награда за физика и Инвар

Жан Батист Перен

Жан Батист Перен (Jean Baptiste Perrin) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1926 година.

Виж Нобелова награда за физика и Жан Батист Перен

Жорж Шарпак

Жорж Шарпак (Georges Charpak) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1992 г.

Виж Нобелова награда за физика и Жорж Шарпак

Жорес Алфьоров

50px Жорес Иванович Алфьоров (Жорѐс Ива̀нович Алфëров) е руски физик от беларуски произход, работил в областта на полупроводниците, академик на РАН от 1979 г.

Виж Нобелова награда за физика и Жорес Алфьоров

Жерар Муру

Жера̀р Албѐр Муру̀ (Gérard Albert Mourou) е френски физик, работил през голяма част от живота си в Съединените щати.

Виж Нобелова награда за физика и Жерар Муру

Бъртън Рихтер

Бъртън Рихтер (Burton Richter) американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1976 година.

Виж Нобелова награда за физика и Бъртън Рихтер

Бъртрам Брокхауз

Бъртрам Брокхауз (Bertram Neville Brockhouse) е канадски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1994 г.

Виж Нобелова награда за физика и Бъртрам Брокхауз

Брукхейвънска национална лаборатория

Брукхейвънската национална лаборатория (Brookhaven National Laboratory, BNL) или накратко Брукхейвън, е американска национална научна лаборатория, разположена на о.

Виж Нобелова награда за физика и Брукхейвънска национална лаборатория

Брадфорд

Бра̀дфорд (Bradford) е град в Англия, графство Западен Йоркшър с население около 300 717 жители.

Виж Нобелова награда за физика и Брадфорд

Брайън Шмит

Брайън Пол Шмит (Brian Paul Schmidt) е американско-австралийски астрофизик.

Виж Нобелова награда за физика и Брайън Шмит

Брайън Джоузефсън

Брайън Джоузефсън (Brian Josephson) е уелски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1973 г.

Виж Нобелова награда за физика и Брайън Джоузефсън

Бари Бариш

Бари Кларк Бариш (Barry Clark Barish) е американски експериментален физик, професор емеритус по физика в Калифорнийския технологичен институт и водещ експерт по гравитационни вълни.

Виж Нобелова награда за физика и Бари Бариш

Безмасова частица

Във физиката на елементарните частици, безмасова частица (също луксон) е елементарна частица, чиято маса в покой е нула.

Виж Нобелова награда за физика и Безмасова частица

Бен Рой Мотелсон

Бен Мотелсон (Ben Roy Mottelson) е американско-датски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Бен Рой Мотелсон

Вал Логсдън Фич

Вал Логсдън Фич (Val Logsdon Fitch) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1980 г.

Виж Нобелова награда за физика и Вал Логсдън Фич

Валтер Боте

Валтер Боте (Walther Wilhelm Georg Bothe) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 година.

Виж Нобелова награда за физика и Валтер Боте

Виталий Гинзбург

Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г.

Виж Нобелова награда за физика и Виталий Гинзбург

Виктор Франц Хес

Виктор Франц Хес (Victor Franz Hess) е американски физик от австрийски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1936 година.

Виж Нобелова награда за физика и Виктор Франц Хес

Вилхелм Рьонтген

Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген; Wilhelm Conrad Röntgen) е германски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Вилхелм Рьонтген

Вилхелм Вин

Вилхелм Вин (Wilhelm Carl Werner Otto Fritz Franz Wien) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1911 година.

Виж Нобелова награда за физика и Вилхелм Вин

Волфганг Кетерле

Волфганг Кетерле (Wolfgang Ketterle) е германски физик, изследвал лазерното охлаждане.

Виж Нобелова награда за физика и Волфганг Кетерле

Волфганг Паул

Волфганг Паул (Wolfgang Paul) е германски физик, носител е на Нобелова награда за физика за 1989 г., за разработването на четириполюсния „йонен капан“.

Виж Нобелова награда за физика и Волфганг Паул

Волфганг Паули

Волфганг Ернст Паули (Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.

Виж Нобелова награда за физика и Волфганг Паули

Вернер Хайзенберг

Вернер Карл Хайзенберг (Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Виж Нобелова награда за физика и Вернер Хайзенберг

Венката Раман

Сър Чандрасекхара Венката Раман (Sir Chandrasekhara Venkata Raman; சந்திரசேகர வெங்கடராமன்; चन्द्रशेखर वेङ्कट रामन्) е индийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1930 г., присъдена му за откритието на нееластично разсейване на светлината, наречено по-късно ефект на Раман, откъдето произлиза и свързаната с него Раманова спектроскопия.

Виж Нобелова награда за физика и Венката Раман

Густав Лудвиг Херц

Густав Лудвиг Херц (Gustav Ludwig Hertz) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 г.

Виж Нобелова награда за физика и Густав Лудвиг Херц

Гулиелмо Маркони

Гулиѐлмо маркиз Марко̀ни (Guglielmo Marchese Marconi, роден Гулиелмо Джова̀ни Марѝя Маркони, Guglielmo Giovanni Maria Marconi) е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката, съизобретател на радиото и основател на Радио Ватикана.

Виж Нобелова награда за физика и Гулиелмо Маркони

Грайфсвалд

Грайфсвалд e университетски и пристанищен град в Германия, провинция Мекленбург-Предна Померания.

Виж Нобелова награда за физика и Грайфсвалд

Габриел Липман

Габриел Липман (Gabriel Lippmann) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1908 година.

Виж Нобелова награда за физика и Габриел Липман

Гама-лъчев космически телескоп Ферми

Fermi Gamma-ray Space Telescope Fermi G.S.T. logo Anticipated operations timeline. GLAST launch aboard a Delta II rocket, 11 юни 2008. Gamma-ray pulsars detected by the Fermi Gamma-ray Space Telescope. Cycle of pulsed gamma rays from the Vela pulsar. Constructed from photons detected by Fermi's Large Area Telescope.

Виж Нобелова награда за физика и Гама-лъчев космически телескоп Ферми

Герардус 'т Хоофт

Герардус 'т Хоофт (Gerardus 't Hooft) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1999 г.

Виж Нобелова награда за физика и Герардус 'т Хоофт

Герд Биниг

Герд Биниг (Gerd Binnig) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.

Виж Нобелова награда за физика и Герд Биниг

Георгий Гамов

Георгий (Джордж) Гамов (Георгий Антонович Гамов; George Gamow) е американски и съветски физик и космолог, роден в Одеса.

Виж Нобелова награда за физика и Георгий Гамов

Дъглас Ошероф

50px Дъглас Дийн Ошероф (Douglas Dean Osheroff) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.

Виж Нобелова награда за физика и Дъглас Ошероф

Дънкан Халдейн

Фредерик Дънкан Майкъл Халдейн (Frederick Duncan Michael Haldane) е английско-американски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Дънкан Халдейн

Даниъл Ци

Даниъл Чи Ци (Daniel Chee Tsui) е американски физик от китайски произход, работил в областта на електрическите свойства на тънки филми и микроструктурата на полупроводниците.

Виж Нобелова награда за физика и Даниъл Ци

Джъндао Ли

Джъндао Ли (李政道; Lǐ Zhèngdào; Tsung-Dao Lee) е американски физик от китайски произход, лауреат на Нобелова награда за физика за 1957 година заедно с Джъннин Ян за приносите му в областта на елементарните частици.

Виж Нобелова награда за физика и Джъндао Ли

Джъннин Ян

Джъннин Ян (Chen-Ning Franklin Yang; на традиционен китайски: 楊振寧; на опростен китайски: 杨振宁, на пинин: Yáng Zhènníng) е китайски физик, работещ в областта на статистическата механика.

Виж Нобелова награда за физика и Джъннин Ян

Джулиан Швингър

Джулиан Швингър (Julian Seymour Schwinger) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1965 година за фундаменталните му разработки в областта на квантовата електродинамика.

Виж Нобелова награда за физика и Джулиан Швингър

Джак Килби

Джак Сейнт Клеър Килби (Jack St.) е американски инженер.

Виж Нобелова награда за физика и Джак Килби

Джак Стайнбъргър

Джак Стайнбъргър (Jack Steinberger, роден като Ханс Якоб Щайнбергер) е роден в Германия американски физик от еврейски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1988 г., заедно с Мелвин Шварц и Лион Ледърман, за откриването на мюоното неутрино.

Виж Нобелова награда за физика и Джак Стайнбъргър

Джим Пийбълс

Филип Джеймс Едуин Пийбълс (Phillip James Edwin Peebles) е канадско-американски астрофизик.

Виж Нобелова награда за физика и Джим Пийбълс

Джослин Бел

Сюзън Джослин Бел (Susan Jocelyn Bell), известна и като Джослин Бел Бърнел (с фамилия по съпруг), е северноирландска учена, физичка, дама-командор на Ордена на Британската империя, член на Кралското научно дружество и Кралското астрономическо дружество.

Виж Нобелова награда за физика и Джослин Бел

Джоузеф Тейлър

Джоузеф Хуутън Тейлър (Joseph Hooton Taylor, Jr.) е американски физик и астроном, известен с откриването на първия двоен пулсар, на базата на което извършва прецизни тестове на Общата теория на относителността, за което е награден с Нобелова награда за физика за 1993 г.

Виж Нобелова награда за физика и Джоузеф Тейлър

Джоузеф Джон Томсън

Джоузеф Джон Томсън известен като Дж.

Виж Нобелова награда за физика и Джоузеф Джон Томсън

Джордж Паджет Томсън

Джордж Паджет Томсън (George Paget Thomson) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1937 година.

Виж Нобелова награда за физика и Джордж Паджет Томсън

Джордж Смут

Джордж Фитцджералд Смут III (George Fitzgerald Smoot III) е американски астрофизик и космолог, носител на Нобелова награда за физика за 2006 г., заедно с Джон Мадър.

Виж Нобелова награда за физика и Джордж Смут

Джордж Смит (физик)

Джордж Елууд Смит (George E. Smith) е американски учен, един от изобретателите на CCD устройствата.

Виж Нобелова награда за физика и Джордж Смит (физик)

Джорджо Паризи

Джорджо Паризи (Giorgio Parisi) е италиански физик.

Виж Нобелова награда за физика и Джорджо Паризи

Джон Клаузър

Джон Фра̀нсис Кла̀узър (John Francis Clauser) е американски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Джон Клаузър

Джон Кокрофт

Джон Кокрофт (Sir John Douglas Cockroft) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1951 година заедно с Ърнест Уолтън.

Виж Нобелова награда за физика и Джон Кокрофт

Джон Робърт Шрифър

Джон Робърт Шрифър (John Robert Schrieffer) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1972 година заедно с Лион Купър и Джон Бардийн за създаване на теорията на свръхпроводимостта.

Виж Нобелова награда за физика и Джон Робърт Шрифър

Джон Уилям Стрът

Джон Уилям Стрът, трети лорд Рейли (John Strutt, 3rd Baron Rayleigh) e английски физик, който заедно със сър Уилям Рамзи открива аргона, за което откритие получава Нобелова награда за физика през 1904 година.

Виж Нобелова награда за физика и Джон Уилям Стрът

Джон Хол

Джон Хол (John Lewis „Jan“ Hall) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2005 г., заедно с Теодор Хенш, за „приноси в развитието на прецизната лазерна спектроскопия, включително за създаването на оптическия квантов синтезатор“.

Виж Нобелова награда за физика и Джон Хол

Джон ван Флек

Джон ван Флек (John Hasbrouck Van Vleck)) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., заедно с Филип Андерсън и Невил Мот, за изследвания, независими един от друг, на електричната структура на материята и неподредените системи.

Виж Нобелова награда за физика и Джон ван Флек

Джон Мадър

Джон Мадър (John C. Mather) е американски астрофизик и космолог, носител на Нобелова награда за физика за 2006 г., заедно с Джордж Смут, за „откриването на анизотропията на реликтовото излъчване (микровълновото фоново лъчение)“.

Виж Нобелова награда за физика и Джон Мадър

Джон Бардийн

Джон Бардийн (John Bardeen) е американски физик и електроинженер, единственият, който получава две Нобелови награди за физика – за 1956 и 1972 година.

Виж Нобелова награда за физика и Джон Бардийн

Джеръм Фридман

Джеръм Фридман (Jerome Friedman) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1990 г.

Виж Нобелова награда за физика и Джеръм Фридман

Джеймс Кронин

Джеймс Уотсън Кронин (James Watson Cronin) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1980 г.

Виж Нобелова награда за физика и Джеймс Кронин

Джеймс Рейнуотър

Джеймс Райнуотър (James Rainwater) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1975 година за приноса му в определянето на геометрията на някои атомни ядра.

Виж Нобелова награда за физика и Джеймс Рейнуотър

Джеймс Франк

Джеймс Франк (James Franck) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1925 година.

Виж Нобелова награда за физика и Джеймс Франк

Джеймс Чадуик

Сър Джеймс Чадуик (James Chadwick) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1935 година.

Виж Нобелова награда за физика и Джеймс Чадуик

Диаграма на Файнман

Диаграмата на Файнман е нагледен способ (схема, рисунка, диаграма) за описание на взаимодействията в квантовата теория на полето.

Виж Нобелова награда за физика и Диаграма на Файнман

Дидие Кело

Дидиѐ Патрѝк Кело̀ (Didier Patrick Queloz) е швейцарски астроном.

Виж Нобелова награда за физика и Дидие Кело

Дона Стрикланд

Дона Тео Стрикланд (Donna Theo Strickland) е канадска физичка, учен, пионер в областта на лазерите.

Виж Нобелова награда за физика и Дона Стрикланд

Доналд Глейзър

Доналд Глейзър (Donald Arthur Glaser) е американски физик и невробиолог, носител на Нобелова награда за физика за 1960 г.

Виж Нобелова награда за физика и Доналд Глейзър

Дейвид Полицер

Хю Дейвид Полицер (Hugh David Politzer) е американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 2004 г.

Виж Нобелова награда за физика и Дейвид Полицер

Дейвид Таулес

Дейвид Джеймс Таулес (David James Thouless) е шотландски физик, работил през по-голямата част от живота си в Съединените щати.

Виж Нобелова награда за физика и Дейвид Таулес

Дейвид Уайнленд

Дейвид Уайнленд (David Wineland) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2012 г.

Виж Нобелова награда за физика и Дейвид Уайнленд

Дейвид Грос

Дейвид Грос (David Gross) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2004 г., заедно с Франк Уилчек и Дейвид Полицер, „за откриването на асимптотичната свобода в теорията за силното ядрено взаимодействие“.

Виж Нобелова награда за физика и Дейвид Грос

Дейвид Лий

Дейвид Лий (David Lee) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.

Виж Нобелова награда за физика и Дейвид Лий

Денис Габор

Денис Габор, CBE (Gábor Dénes, Габор Денеш) е унгаро-английски физик и електроинженер.

Виж Нобелова награда за физика и Денис Габор

Ефект на Комптън

Илюстрация на явлението ефект на Комптън Ефект на Комптън е вид нееластично разсейване на високоенергийни фотони (рентгенови лъчи и гама-лъчи) от свободни или слабосвързани електрони, при което се променя дължината на вълната на фотоните.

Виж Нобелова награда за физика и Ефект на Комптън

Ефект на Хол

'''Ефект на Хол''' 1. Електрони 2. Сонда 3. Магнити 4. Магнитно поле 5. Източник на ток Ефект на Хол се нарича явлението на възникване на напречно ориентирано електрично поле (електродвижещо напрежение), (наричано също напрежение на Хол) при поставянето на проводник с протичащ по него постоянен ток в магнитно поле.

Виж Нобелова награда за физика и Ефект на Хол

Ефект на Черенков

Черенково излъчване от активната зона на реактор TRIGA. Пластът вода над горивните пръти е достатъчен да защити наблюдателя от радиацията. Ефект на Черенков или излъчване на Черенков се нарича излъчването на светлина (излъчване на Черенков) когато заредена частица се движи през среда със скорост, по-голяма от фазовата скорост на светлината в тази среда.

Виж Нобелова награда за физика и Ефект на Черенков

Ефект на Мьосбауер

Ефектът на Мьосбауер представлява безоткатно ядрено резонансно излъчване на изключително тесен сноп гама кванти от ядрата.

Виж Нобелова награда за физика и Ефект на Мьосбауер

Ефект на Матилда

Илюстрация на Ефекта на Матилда Ефектът на Матилда (The Matilda effect) е предразсъдък, свързан с пренебрегването на участието на жените-учени в научните изследвания и приписването на приносите и постиженията им на техните колеги-мъже.

Виж Нобелова награда за физика и Ефект на Матилда

Ефект на Зееман

Ефектът на Зееман е физическо явление, намиращо приложение в спектроскопията.

Виж Нобелова награда за физика и Ефект на Зееман

Ервин Шрьодингер

Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.

Виж Нобелова награда за физика и Ервин Шрьодингер

Ерик Корнел

50pxЕрик Алин Корнел (Eric Allin Cornell) е американски физик.

Виж Нобелова награда за физика и Ерик Корнел

Ернст Руска

Микроскопът на Ернст Руска от музея в Мюнхен Ернст Руска е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.

Виж Нобелова награда за физика и Ернст Руска

Евгения Вълчева

Евгения Петрова Вълчева е български учен физик, професор и доктор на физическите науки към катедрата „Физика на твърдото тяло и микроелектроника“ и заместник-декан на Физическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

Виж Нобелова награда за физика и Евгения Вълчева

Едуард Милс Пърсел

Едуард Милс Пърсел (Edward Mills Purcell) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1952 година за откриването на ядрения магнитен резонанс и нови методи за подобряване на точността му.

Виж Нобелова награда за физика и Едуард Милс Пърсел

Едуард Виктор Епълтън

Едуард Виктор Епълтън (Edward Victor Appleton) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1947 година.

Виж Нобелова награда за физика и Едуард Виктор Епълтън

Едуин Хъбъл

Едуин Пауъл Хъбъл (Edwin Powell Hubble, произнася се по-близо до Хабл; 20 ноември 1889 – 28 септември 1953) е американски астроном.

Виж Нобелова награда за физика и Едуин Хъбъл

Електромагнитно взаимодействие

Електромагнитното взаимодействие е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, възникващо между обектите с електрически заряд.

Виж Нобелова награда за физика и Електромагнитно взаимодействие

Емилио Сегре

Емилио Сегре (Emilio Gino Segrè) е италиански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1959 година за откритието на антипротона.

Виж Нобелова награда за физика и Емилио Сегре

Енрико Ферми

Енрѝко Фѐрми (Enrico Fermi) е изтъкнат италиански и натурализиран американски физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция.

Виж Нобелова награда за физика и Енрико Ферми

Луи Неел

Луи Йожѐн Фелѝкс Неѐл (Louis Eugène Félix Néel) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 г.

Виж Нобелова награда за физика и Луи Неел

Луи дьо Бройл

Луи дьо Бройл (Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.

Виж Нобелова награда за физика и Луи дьо Бройл

Луис Алварес

Луис Уолтър Алварес (Luis Walter Alvarez) е американски физик, изобретател и професор, носител на Нобелова награда за физика за 1968 година „за изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните“.

Виж Нобелова награда за физика и Луис Алварес

Лайденски университет

Лайденският университет е обществен университет в Лайден, Нидерландия.

Виж Нобелова награда за физика и Лайденски университет

Лион Купър

Лион Купър (Leon Nathan Cooper) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1972 година за създаване на теорията на свръхпроводимостта.

Виж Нобелова награда за физика и Лион Купър

Лион Ледърман

Лион Ледърман (Leon M. Lederman) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1988 г., заедно с Джак Стайнбъргър и Мелвин Шварц, за откриването на мюонното неутрино.

Виж Нобелова награда за физика и Лион Ледърман

Лоренцова сила

Лоренцова сила или сила на Лоренц е силата, действаща на електрически заредена частица с точков заряд q и със скорост на движение v в отправна система характеризираща се с векторите на електрическо поле с интензитет Е и магнитно поле с индукция В.

Виж Нобелова награда за физика и Лоренцова сила

Лев Ландау

50px Лев Давидович Ландау е руски (съветски) учен, с големи приноси в областта на теоретичната физика.

Виж Нобелова награда за физика и Лев Ландау

Лео Есаки

Лео Есаки (江崎 玲於奈) е японски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1973 г.

Виж Нобелова награда за физика и Лео Есаки

Йохан Георг Беднорц

Йохан Георг Беднорц (Johannes Georg Bednorz) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1987 г.

Виж Нобелова награда за физика и Йохан Георг Беднорц

Йоханес Щарк

Йоханес Щарк (Johannes Stark) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1919 г.

Виж Нобелова награда за физика и Йоханес Щарк

Йоханес ван дер Ваалс

Йоханес Дидерик ван дер Ваалс (Johannes Diderik van der Waals) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1910 година.

Виж Нобелова награда за физика и Йоханес ван дер Ваалс

Йоичиро Намбу

Йоичиро Намбу (Yoichiro Nambu) е американски физик от японски произход, носител на Нобелова награда за физика за 2008 г.

Виж Нобелова награда за физика и Йоичиро Намбу

1 юли

1 юли е 182-рият ден в годината според григорианския календар (183-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 1 юли

1 септември

1 септември е 244-тият ден в годината според григорианския календар (245-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 1 септември

1 януари

1 януари е 1-вият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 1 януари

1 февруари

1 февруари е 32-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 1 февруари

1 август

1 август е 213-ият ден в годината според григорианския календар (214-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 1 август

1 април

1 април е 91-вият ден в годината според григорианския календар (92-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 1 април

1 ноември

1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 1 ноември

1 октомври

1 октомври е 274-тият ден в годината според григорианския календар (275-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 1 октомври

10 юли

10 юли е 191-вият ден в годината според григорианския календар (192-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 10 юли

10 септември

10 септември е 253-тият ден в годината според григорианския календар (254-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 10 септември

10 януари

10 януари е 10-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 10 януари

10 февруари

10 февруари е 41-вият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 10 февруари

10 август

10 август е 222-рият ден в годината според григорианския календар (223-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 10 август

10 декември

10 декември е 344-тият ден в годината според григорианския календар (345-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 10 декември

10 март

10 март е 69-ият ден в годината според григорианския календар (70-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 10 март

10 май

10 май е 130-ият ден в годината според григорианския календар (131-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 10 май

11 юли

11 юли е 192-рият ден в годината според григорианския календар (193-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 11 юли

11 септември

11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 11 септември

11 януари

11 януари е 11-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 11 януари

11 февруари

11 февруари е 42-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 11 февруари

11 декември

11 декември е 345-ият ден в годината според григорианския календар (346-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 11 декември

11 март

11 март е 70-ият ден в годината според григорианския календар (71-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 11 март

11 май

11 май е 131-вият ден в годината според григорианския календар (132-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 11 май

12 юли

12 юли е 193-тият ден в годината според григорианския календар (194-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 12 юли

12 февруари

12 февруари е 43-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 12 февруари

12 август

12 август е 224-тият ден в годината според григорианския календар (225-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 12 август

12 април

12 април е 102-рият ден в годината според григорианския календар (103-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 12 април

12 март

12 март е 71-вият ден в годината според григорианския календар (72-ри през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 12 март

12 ноември

12 ноември е 316-ият ден в годината според григорианския календар (317-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 12 ноември

13 юли

13 юли е 194-тият ден в годината според григорианския календар (195-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 13 юли

13 юни

13 юни е 164-тият ден в годината според григорианския календар (165-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 13 юни

13 януари

13 януари е 13-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 13 януари

13 февруари

13 февруари е 44-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 13 февруари

13 декември

13 декември е 347-ият ден в годината според григорианския календар (348-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 13 декември

13 март

13 март е 72-рият ден в годината според григорианския календар (73-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 13 март

13 май

13 май е 133-тият ден в годината според григорианския календар (134-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 13 май

13 октомври

13 октомври е 286-ият ден в годината според григорианския календар (287-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 13 октомври

14 септември

14 септември е 257-ият ден в годината според григорианския календар (258-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 14 септември

14 февруари

14 февруари е 45-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 14 февруари

14 декември

14 декември е 348-ият ден в годината според григорианския календар (349-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 14 декември

14 март

14 март е 73-тият ден в годината според григорианския календар (74-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 14 март

14 октомври

14 октомври е 287-ият ден в годината според григорианския календар (288-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 14 октомври

15 юли

15 юли е 196-ият ден в годината според григорианския календар (197-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 15 юли

15 септември

15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар (259-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 15 септември

15 февруари

15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 15 февруари

15 август

15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 15 август

15 април

15 април е 105-ият ден в годината според григорианския календар (106-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 15 април

15 декември

15 декември е 349-ият ден в годината според григорианския календар (350-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 15 декември

15 март

15 март е 74-тият ден в годината според григорианския календар (75-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 15 март

15 май

15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 15 май

15 ноември

15 ноември е 319-ият ден в годината според григорианския календар (320-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 15 ноември

16 юли

16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 16 юли

16 август

16 август е 228-ият ден в годината според григорианския календар (229-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 16 август

16 март

16 март е 75-ият ден в годината според григорианския календар (76-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 16 март

16 май

16 май е 136-ият ден в годината според григорианския календар (137-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 16 май

17 февруари

17 февруари е 48-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 17 февруари

17 август

17 август е 229-ият ден в годината според григорианския календар (230-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 17 август

17 април

17 април е 107-ият ден в годината според григорианския календар (108-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 17 април

17 декември

17 декември е 351-вият ден в годината според григорианския календар (352-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 17 декември

17 ноември

17 ноември е 321-вият ден в годината според григорианския календар (322-ри през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 17 ноември

18 юли

18 юли е 199-ият ден в годината според григорианския календар (200-тен през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 18 юли

18 септември

18 септември е 261-вият ден в годината според григорианския календар (262-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 18 септември

18 януари

18 януари е 18-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 18 януари

18 април

18 април е 108-ият ден в годината според григорианския календар (109-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 18 април

18 декември

18 декември е 352-рият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 18 декември

18 май

18 май е 138-ият ден в годината според григорианския календар (139-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 18 май

18 ноември

18 ноември е 322-рият ден в годината според григорианския календар (323-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 18 ноември

19 юни

19 юни е 170-ият ден в годината според григорианския календар (171-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 19 юни

19 септември

19 септември е 262-рият ден в годината според григорианския календар (263-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 19 септември

19 февруари

19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 19 февруари

19 август

19 август е 231-вият ден в годината според григорианския календар (232-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 19 август

19 април

19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 19 април

19 декември

19 декември е 353-тият ден в годината според григорианския календар (354-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 19 декември

19 март

19 март е 78-ият ден в годината според григорианския календар (79-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 19 март

19 октомври

19 октомври е 292-рият ден в годината според григорианския календар (293-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 19 октомври

1901

1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 1901

1905

Хокон VII.

Виж Нобелова награда за физика и 1905

1906

Музей за изящни изкуства (Будапеща).

Виж Нобелова награда за физика и 1906

1913

Централната минерална баня в София.

Виж Нобелова награда за физика и 1913

1914

Календар за 1914.

Виж Нобелова награда за физика и 1914

1919

Църквата Сакре кьор.

Виж Нобелова награда за физика и 1919

1934

Паметникът на свободата.

Виж Нобелова награда за физика и 1934

1938

село Юпер, 29 януари '''1938''' 4-ти селскостопански културен и национален събор, манифестанти с политически лозунги пред Фабричния склад на Балъкчиев във Варна.

Виж Нобелова награда за физика и 1938

1945

Иван Багрянов Димитър Шишманов.

Виж Нобелова награда за физика и 1945

1951

Фарнсуорт Хаус.

Виж Нобелова награда за физика и 1951

1975

Рейнбоу.

Виж Нобелова награда за физика и 1975

1988

1988 (MCMLXXXVIII) е високосна година, която започва в петък, според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 1988

1989

Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.

Виж Нобелова награда за физика и 1989

1991

Карта на трите балтийски държави и техните национални цветове.

Виж Нобелова награда за физика и 1991

1993

1993 (MCMXCIII) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 1993

1999

Пълното слънчево затъмнение от 1999 година, погледнато от България. 1999 (MCMXCIX) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 1999

2 юли

2 юли е 183-тият ден в годината според григорианския календар (184-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 2 юли

2 август

2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 2 август

2 април

2 април е 92-рият ден в годината според григорианския календар (93-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 2 април

2 ноември

2 ноември е 306-ият ден в годината според григорианския календар (307-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 2 ноември

20 юли

20 юли е 201-вият ден в годината според григорианския календар (202-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 20 юли

20 юни

20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 20 юни

20 януари

20 януари е 20-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 20 януари

20 февруари

20 февруари е 51-вият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 20 февруари

20 август

20 август е 232-рият ден в годината според григорианския календар (233-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 20 август

20 април

20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 20 април

20 март

20 март е 79-ият ден в годината според григорианския календар (80-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 20 март

20 май

20 май е 140-ият ден в годината според григорианския календар (141-ви през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 20 май

20 октомври

20 октомври е 293-тият ден в годината според григорианския календар (294-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 20 октомври

2000

Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2000

2001

2001 (MMI) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар и годината на змията според китайската астрология.

Виж Нобелова награда за физика и 2001

2002

2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2002

2003

Новогодишна украинска пощенска марка за 2003 година. 2003 (MMIII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2003

2004

Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2004

2005

2005 (MMV) е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2005

2006

2006 (MMVI) е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2006

2007

2007 (MMVII) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2007

2008

2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2008

2009

2009 (MMIX) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2009

2011

2011 ('''MMXI''') е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2011

2014

2014 (MMXIV) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2014

2015

2015 (MMXV) е обикновена година, започваща в четвъртък според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2015

2016

Новогодишен плакат за посрещането на 2016 година Заря за посрещането на 2016 година в Сидни, Австралия 2016 (MMXVI) е високосна година, започваща в петък според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2016

2017

2017 (MMXVII) е обикновена година, започваща в неделя според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2017

2018

2018 (MMXVIII) е обикновена година, започваща в понеделник според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2018

2019

Новогодишното дърво на площад Софийска в Киев, Украйна 2019 (MMXIX) e обикновена година, започваща във вторник според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2019

2020

2020 ('''MMXX''') е високосна година, започваща в сряда според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2020

2021

2021 (MMXXI) е обикновена година, започваща в петък според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2021

2022

2022 (MMXXII) е обикновена година, започваща в събота според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 2022

21 юни

21 юни е 172-рият ден в годината според григорианския календар (173-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 21 юни

21 септември

21 септември е 264-тият ден в годината според григорианския календар (265-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 21 септември

21 февруари

21 февруари е 52-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 21 февруари

21 август

21 август е 233-тият ден в годината според григорианския календар (234-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 21 август

21 април

21 април е 111-ият ден в годината според григорианския календар (112-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 21 април

21 ноември

21 ноември е 325-ият ден в годината според григорианския календар (326-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 21 ноември

21 октомври

21 октомври е 294-тият ден в годината според григорианския календар (295-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 21 октомври

22 юли

22 юли е 203-тият ден в годината според григорианския календар (204-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 22 юли

22 юни

22 юни е 173-тият ден в годината според григорианския календар (174-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 22 юни

22 януари

22 януари е 22-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 22 януари

22 март

22 март е 81-вият ден в годината според григорианския календар (82-ри през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 22 март

22 май

22 май е 142-рият ден в годината според григорианския календар (143-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 22 май

22 ноември

22 ноември е 326-ият ден в годината според григорианския календар (327-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 22 ноември

22 октомври

22 октомври е 295-ият ден в годината според григорианския календар (296-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 22 октомври

23 септември

23 септември е 266-ият ден в годината според григорианския календар (267-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 23 септември

23 януари

23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 23 януари

23 април

23 април е 113-ият ден в годината според григорианския календар (114-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 23 април

23 май

23 май е 143-тият ден в годината според григорианския календар (144-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 23 май

23 ноември

23 ноември е 327-ият ден в годината според григорианския календар (328-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 23 ноември

23 октомври

23 октомври е 296-ият ден в годината според григорианския календар (297-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 23 октомври

24 юли

24 юли е 205-ият ден в годината според григорианския календар (206-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 24 юли

24 юни

24 юни е 175-ият ден в годината според григорианския календар (176-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 24 юни

24 април

24 април е 114-ият ден в годината според григорианския календар (115-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 24 април

24 ноември

24 ноември е 328-ият ден в годината според григорианския календар (329-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 24 ноември

24 октомври

24 октомври е 297-ият ден в годината според григорианския календар (298-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 24 октомври

25 юни

25 юни е 176-ият ден в годината според григорианския календар (177-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 25 юни

25 февруари

25 февруари е 56-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 25 февруари

25 август

25 август е 237-ият ден в годината според григорианския календар (238-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 25 август

25 април

25 април е 115-ият ден в годината според григорианския календар (116-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 25 април

25 декември

25 декември е 359-ият ден в годината според григорианския календар (360-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 25 декември

25 май

25 май е 145-ият ден в годината според григорианския календар (146-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 25 май

26 юни

26 юни е 177-ият ден в годината според григорианския календар (178-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 26 юни

26 септември

26 септември е 269-ият ден в годината според григорианския календар (270-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 26 септември

26 януари

26 януари е 26-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 26 януари

26 август

26 август е 238-ият ден в годината според григорианския календар (239-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 26 август

26 април

26 април е 116-ият ден в годината според григорианския календар (117-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 26 април

26 март

26 март е 85-ият ден в годината според григорианския календар (86-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 26 март

27 юни

27 юни е 178-ият ден в годината според григорианския календар (179-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 27 юни

27 януари

27 януари е 27-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 27 януари

27 август

27 август е 239-ият ден в годината според григорианския календар (240-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 27 август

27 март

27 март е 86-ият ден в годината според григорианския календар (87-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 27 март

27 май

27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 27 май

27 октомври

27 октомври е 300-ият ден в годината според григорианския календар (301-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 27 октомври

28 юли

28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 28 юли

28 юни

28 юни е 179-ият ден в годината според григорианския календар (180-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 28 юни

28 февруари

28 февруари е 59-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 28 февруари

28 август

28 август е 240-ият ден в годината според григорианския календар (241-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 28 август

28 април

28 април е 118-ият ден в годината според григорианския календар (119-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 28 април

28 март

28 март е 87-ият ден в годината според григорианския календар (88-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 28 март

28 ноември

28 ноември е 332-рият ден в годината според григорианския календар (333-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 28 ноември

29 септември

29 септември е 272-рият ден в годината според григорианския календар (273-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 29 септември

29 януари

29 януари е 29-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 29 януари

29 март

29 март е 88-ият ден в годината според григорианския календар (89-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 29 март

3 септември

3 септември е 246-ият ден в годината според григорианския календар (247-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 3 септември

3 декември

3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 3 декември

3 май

3 май е 123-тият ден в годината според григорианския календар (124-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 3 май

30 юни

30 юни е 181-вият ден в годината според григорианския календар (182-ри през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 30 юни

30 септември

30 септември е 273-тият ден в годината според григорианския календар (274-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 30 септември

30 януари

30 януари е 30-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 30 януари

30 август

30 август е 242-рият ден в годината според григорианския календар (243-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 30 август

30 май

30 май е 150-ият ден в годината според григорианския календар (151-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 30 май

30 ноември

30 ноември е 334-тият ден в годината според григорианския календар (335-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 30 ноември

30 октомври

30 октомври е 303-тият ден в годината според григорианския календар (304-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 30 октомври

31 януари

31 януари е 31-вият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 31 януари

31 август

31 август е 243-тият ден в годината според григорианския календар (244-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 31 август

31 март

31 март е 90-ият ден в годината според григорианския календар (91-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 31 март

31 май

31 май е 151-вият ден в годината според григорианския календар (152-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 31 май

4 юли

4 юли е 185-ият ден в годината според григорианския календар (186-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 4 юли

4 януари

4 януари е 4-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 4 януари

4 февруари

4 февруари е 35-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 4 февруари

4 март

4 март е 63-тият ден в годината според григорианския календар (64-ти през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 4 март

4 ноември

4 ноември е 308-ият ден в годината според григорианския календар (309-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 4 ноември

4 октомври

4 октомври е 277-ият ден в годината според григорианския календар (278-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 4 октомври

5 юли

5 юли е 186-ият ден в годината според григорианския календар (187-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 5 юли

5 януари

5 януари е 5-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 5 януари

5 февруари

5 февруари е 36-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 5 февруари

5 април

5 април е 95-ият ден в годината според григорианския календар (96-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 5 април

5 декември

5 декември е 339-ият ден в годината според григорианския календар (340-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 5 декември

5 май

5 май е 125-ият ден в годината според григорианския календар (126-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 5 май

5 ноември

5 ноември е 309-ият ден в годината според григорианския календар (310-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 5 ноември

6 юни

6 юни е 157-ият ден в годината според григорианския календар (158-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 6 юни

6 септември

6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 6 септември

6 януари

6 януари е 6-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 6 януари

6 април

6 април е 96-ият ден в годината според григорианския календар (97-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 6 април

6 декември

6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 6 декември

6 март

6 март е 65-ият ден в годината според григорианския календар (66-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 6 март

6 октомври

6 октомври е 279-ият ден в годината според григорианския календар (280-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 6 октомври

7 юни

7 юни е 158-ият ден в годината според григорианския календар (159-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 7 юни

7 януари

7 януари е 7-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 7 януари

7 февруари

7 февруари е 38-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 7 февруари

7 август

7 август е 219-ият ден в годината според григорианския календар (220-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 7 август

7 април

7 април е 97-ият ден в годината според григорианския календар (98-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 7 април

7 декември

7 декември е 341-вият ден в годината според григорианския календар (342-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 7 декември

7 март

7 март е 66-ият ден в годината според григорианския календар (67-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 7 март

7 ноември

7 ноември е 311-ият ден в годината според григорианския календар (312-ри през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 7 ноември

7 октомври

7 октомври е 280-ият ден в годината според григорианския календар (281-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 7 октомври

8 юли

8 юли е 189-ият ден в годината според григорианския календар (190-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 8 юли

8 юни

8 юни е 159-ият ден в годината според григорианския календар (160-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 8 юни

8 септември

8 септември е 251-вият ден в годината според григорианския календар (252-ри през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 8 септември

8 януари

8 януари е 8-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 8 януари

8 февруари

8 февруари е 39-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 8 февруари

8 август

8 август е 220-ият ден в годината според григорианския календар (221-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 8 август

8 април

8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 8 април

8 март

8 март е 67-ият ден в годината според григорианския календар (68-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 8 март

8 ноември

8 ноември е 312-ият ден в годината според григорианския календар (313-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 8 ноември

9 юли

9 юли е 190-ият ден в годината според григорианския календар (191-ви през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 9 юли

9 февруари

9 февруари е 40-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Нобелова награда за физика и 9 февруари

9 август

9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 9 август

9 декември

9 декември е 343-тият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 9 декември

9 май

9 май е 129-ият ден в годината според григорианския календар (130-и през високосна година).

Виж Нобелова награда за физика и 9 май

9 ноември

9 ноември е 313-ият ден в годината според григорианския календар (314-и през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 9 ноември

9 октомври

9 октомври е 282-рият ден в годината според григорианския календар (283-ти през високосна).

Виж Нобелова награда за физика и 9 октомври

, Абдус Салам, Адам Рийс, Айнщайн (кула), Алфред Кастлер, Алфении, Албърт Майкелсън, Алберт Айнщайн, Алберт Ферт, Алвар Гулстранд, Александър Прохоров, Алексей Абрикосов (физик), Ален Аспе, Антъни Хюиш, Антъни Легет, Антон Цайлингер, Анри Бекерел, Андре Гейм, Андреа Гез, Нанотехнология, Николас Блумберген, Николай Басов, Нилс Бор, Нилс Густаф Дален, Норман Рамзи, Нобелова награда, Нобелова награда за икономика, Нобелова награда за литература, Нобелова награда за мир, Нобелова награда по физика, Невил Франсис Мот, Ръсел Хълс, Рудолф Мьосбауер, Радиус на Ван дер Ваалс, Радиотехника, Райнър Уайс, Райнхард Генцел, Ричард Тейлър (физик), Ричард Файнман, Рикардо Джакони, Робърт Ричардсън, Робърт Удроу Уилсън, Робърт Миликан, Робърт Лафлин, Роберт Хофщетер, Роджър Пенроуз, Рой Глаубер, Реймънд Дейвис, Реликтово излъчване, Рентгеново лъчение, Сюкуро Манабе, Субраманиан Чандрасекар, Стивън Уайнбърг, Стивън Чу, Самюел Тинг, Санта Кроче (Флоренция), Силно ядрено взаимодействие, Симон ван дер Меер, Сканиращ тунелен микроскоп, Слънчев вятър, Слабо ядрено взаимодействие, Сол Пърлмутър, Списък на нобеловите лауреати, Сесил Франк Поуел, Сергей Вавилов, Серж Арош, Транзистор, Такааки Каджита, Таня Паскова, Тошихиде Маскава, Тера-3, Телекомуникационно инженерство, Теория на Големия взрив, Теодор Хенш, Ускорител на частици, Уилям Алфред Фаулър, Уилям Рамзи, Уилям Филипс, Уилям Хенри Браг, Уилям Шокли, Уилям Лорънс Браг, Уилард Бойл, Уилис Лам, Университет Париж-XI: Париж-юг, Университет на Британска Колумбия, Уолтър Братейн, Футбол на летните олимпийски игри 1908, Франсоа, Франсоа Англер, Франц, Франк Уилчек, Фриц Цернике, Фредерик Рейнс, Фредерик Сангър, Физика, Филип Уорън Андерсън, Филип Ленард, Флуктуация, Фотография, Фотоелектричен ефект, Фотоелектронна спектроскопия, Фондация „Александър фон Хумболт“, Феликс Блох, Харковски университет, Хайнрих Рорер, Ханс Бете, Ханс Георг Демелт, Ханс Йенсен, Ханес Алфвен, Хироши Амано, Хигс бозон, Хидеки Юкава, Хорст Щьормер, Херберт Крьомер, Хейке Камерлинг Онес, Хенри Кендъл, Хендрик Лоренц, Цюрихски университет, Циклотрон, Чарлс Уилсън, Чарлз Као, Чарлз Хард Таунс, Чарлз Гловър Баркла, Шарл Едуар Гийом, Шиничиро Томонага, Шелдън Глашоу, Ърнест Ръдърфорд, Ърнест Уолтън, Ърнест Лорънс, Юджин Уигнър, Мъри Гел-Ман, Масспектрометрия, Масатоши Кошиба, Мартин Пърл, Мартин Райл, Мартинус Велтман, Маргарет Бърбидж, Мария Кюри, Мария Кюри (филм), Мария Гьоперт-Майер, Марион Милнър, Магнитохидродинамика, Мазер, Майкъл Костерлиц, Макс фон Лауе, Макс Планк, Макс Борн, Макото Кобаяши, Мане Сигбан, Мишел Майор, Мичигански университет, Мир, Милдред Дреселхаус, Мехурчеста камера, Мелвин Шварц, Исаму Акасаки, Италия, Ивар Йевер, Игор Там, Изидор Раби, Иля Франк, Инвар, Жан Батист Перен, Жорж Шарпак, Жорес Алфьоров, Жерар Муру, Бъртън Рихтер, Бъртрам Брокхауз, Брукхейвънска национална лаборатория, Брадфорд, Брайън Шмит, Брайън Джоузефсън, Бари Бариш, Безмасова частица, Бен Рой Мотелсон, Вал Логсдън Фич, Валтер Боте, Виталий Гинзбург, Виктор Франц Хес, Вилхелм Рьонтген, Вилхелм Вин, Волфганг Кетерле, Волфганг Паул, Волфганг Паули, Вернер Хайзенберг, Венката Раман, Густав Лудвиг Херц, Гулиелмо Маркони, Грайфсвалд, Габриел Липман, Гама-лъчев космически телескоп Ферми, Герардус 'т Хоофт, Герд Биниг, Георгий Гамов, Дъглас Ошероф, Дънкан Халдейн, Даниъл Ци, Джъндао Ли, Джъннин Ян, Джулиан Швингър, Джак Килби, Джак Стайнбъргър, Джим Пийбълс, Джослин Бел, Джоузеф Тейлър, Джоузеф Джон Томсън, Джордж Паджет Томсън, Джордж Смут, Джордж Смит (физик), Джорджо Паризи, Джон Клаузър, Джон Кокрофт, Джон Робърт Шрифър, Джон Уилям Стрът, Джон Хол, Джон ван Флек, Джон Мадър, Джон Бардийн, Джеръм Фридман, Джеймс Кронин, Джеймс Рейнуотър, Джеймс Франк, Джеймс Чадуик, Диаграма на Файнман, Дидие Кело, Дона Стрикланд, Доналд Глейзър, Дейвид Полицер, Дейвид Таулес, Дейвид Уайнленд, Дейвид Грос, Дейвид Лий, Денис Габор, Ефект на Комптън, Ефект на Хол, Ефект на Черенков, Ефект на Мьосбауер, Ефект на Матилда, Ефект на Зееман, Ервин Шрьодингер, Ерик Корнел, Ернст Руска, Евгения Вълчева, Едуард Милс Пърсел, Едуард Виктор Епълтън, Едуин Хъбъл, Електромагнитно взаимодействие, Емилио Сегре, Енрико Ферми, Луи Неел, Луи дьо Бройл, Луис Алварес, Лайденски университет, Лион Купър, Лион Ледърман, Лоренцова сила, Лев Ландау, Лео Есаки, Йохан Георг Беднорц, Йоханес Щарк, Йоханес ван дер Ваалс, Йоичиро Намбу, 1 юли, 1 септември, 1 януари, 1 февруари, 1 август, 1 април, 1 ноември, 1 октомври, 10 юли, 10 септември, 10 януари, 10 февруари, 10 август, 10 декември, 10 март, 10 май, 11 юли, 11 септември, 11 януари, 11 февруари, 11 декември, 11 март, 11 май, 12 юли, 12 февруари, 12 август, 12 април, 12 март, 12 ноември, 13 юли, 13 юни, 13 януари, 13 февруари, 13 декември, 13 март, 13 май, 13 октомври, 14 септември, 14 февруари, 14 декември, 14 март, 14 октомври, 15 юли, 15 септември, 15 февруари, 15 август, 15 април, 15 декември, 15 март, 15 май, 15 ноември, 16 юли, 16 август, 16 март, 16 май, 17 февруари, 17 август, 17 април, 17 декември, 17 ноември, 18 юли, 18 септември, 18 януари, 18 април, 18 декември, 18 май, 18 ноември, 19 юни, 19 септември, 19 февруари, 19 август, 19 април, 19 декември, 19 март, 19 октомври, 1901, 1905, 1906, 1913, 1914, 1919, 1934, 1938, 1945, 1951, 1975, 1988, 1989, 1991, 1993, 1999, 2 юли, 2 август, 2 април, 2 ноември, 20 юли, 20 юни, 20 януари, 20 февруари, 20 август, 20 април, 20 март, 20 май, 20 октомври, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2011, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 21 юни, 21 септември, 21 февруари, 21 август, 21 април, 21 ноември, 21 октомври, 22 юли, 22 юни, 22 януари, 22 март, 22 май, 22 ноември, 22 октомври, 23 септември, 23 януари, 23 април, 23 май, 23 ноември, 23 октомври, 24 юли, 24 юни, 24 април, 24 ноември, 24 октомври, 25 юни, 25 февруари, 25 август, 25 април, 25 декември, 25 май, 26 юни, 26 септември, 26 януари, 26 август, 26 април, 26 март, 27 юни, 27 януари, 27 август, 27 март, 27 май, 27 октомври, 28 юли, 28 юни, 28 февруари, 28 август, 28 април, 28 март, 28 ноември, 29 септември, 29 януари, 29 март, 3 септември, 3 декември, 3 май, 30 юни, 30 септември, 30 януари, 30 август, 30 май, 30 ноември, 30 октомври, 31 януари, 31 август, 31 март, 31 май, 4 юли, 4 януари, 4 февруари, 4 март, 4 ноември, 4 октомври, 5 юли, 5 януари, 5 февруари, 5 април, 5 декември, 5 май, 5 ноември, 6 юни, 6 септември, 6 януари, 6 април, 6 декември, 6 март, 6 октомври, 7 юни, 7 януари, 7 февруари, 7 август, 7 април, 7 декември, 7 март, 7 ноември, 7 октомври, 8 юли, 8 юни, 8 септември, 8 януари, 8 февруари, 8 август, 8 април, 8 март, 8 ноември, 9 юли, 9 февруари, 9 август, 9 декември, 9 май, 9 ноември, 9 октомври.

Юнионпедия е понятие карта или семантична мрежа организирана като една енциклопедия - речника. Тя дава кратко определение на всяка концепция и неговите взаимоотношения.

Това е гигантска онлайн умствена карта, която служи като основа за концептуални схеми. Той е свободен да използва и всяка статия или документ може да бъде изтеглена. Това е инструмент, ресурс или справка за проучване, изследвания, образование, обучение или преподаване, която може да се използва от учители, възпитатели, ученици или студенти; за академичния свят: за училище, основно, средно, средно училище, средно, техническо степен, колеж, университет, студент, магистърска или докторска степен; за документи, доклади, проекти, идеи, документация, изследвания, резюмета, или дисертация. Тук е определение, обяснението, описанието, или значението на всяка значителна, на която имате нужда от информация, както и списък на свързаните с тях понятия като речник. Предлага се в Български, Английски, Испански, Португалски, Японски, Китайски, Френски, Немски, Италиански, Полски, Холандски, Руски, Arabic, Хинди, Шведски, Украински, Унгарски, Каталонски, Чехия, Иврит, Датски, Фински, Индонезийски, Norwegian, Румънският, Турски, Виетнамски, Корейски, Thai, Гръцки, Хърватският, Словашки, Литовски, Филипински, Латвийски, Естонски и Словенски Още езици.

Информацията се основава на статии от Уикипедия и други проекти на Уикимедия и е достъпна съгласно лиценза Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното.

Юнионпедия не е одобрена от или свързана с Фондация Wikimedia.

Google Play, Android и логото на Google Play са запазени марки на Google Inc.

Декларация за поверителност