Съдържание
42 отношения: Природа (списание), Протогеровисти, Петър Тодоров, Петър Глушков, Обединителен конгрес на МФРО и СМЕО, Обединена България (1941), Ньойски договор, Наум Томалевски, Национален комитет на македонските братства, Начално училище „Христо Ботев“, Бяла Слатина, Никола Стоянов (пояснение), Никола Дишков (строителен предприемач), Николай Стоянов, Съюз на македонските емигрантски организации, Стоян Митов (общественик), Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“, Славейко Матов, Учредителен събор на македонските бежански братства, Хумболтов университет на Берлин, Христо Попов (църковен деец), Харалампи Грашев, Яков Янков, Македонска имиграция в България, Македонска кооперативна банка, Македонски научен институт, Междусъюзническа контролна комисия, Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България, Българска централна кооперативна банка, Български репарации след Първата световна война, Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944), Божирад Татарчев, Вътрешна македонска революционна организация, Втори велик събор на македонските бежански братства, Георги Совичанов, Дойранско благотворително братство, Дойранчани, Декларация на емигрантските македонски организации (1940), Едуард Бойл, 12 юни, 1838 – 1938, 27 февруари, 3 февруари.
Природа (списание)
„Природа“ е първото научнопопулярно списание в България, издавано е в София от 1893 до 1915 и от 1921 до 1948 г.
Виж Никола Стоянов и Природа (списание)
Протогеровисти
Протогеровистите, също Вътрешна македонска революционна организация (протогеровисти), а след 1930 година също Шандановисти, са идейно и политическо течение във Вътрешната македонска революционна организация, което се оформя след убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година, като опозиция на водената от Иван Михайлов политика в организацията.
Виж Никола Стоянов и Протогеровисти
Петър Тодоров
Петър Тодоров Цачев е български политик, заемал висши длъжности след Деветоюнския (1923), Деветнадесетомайския (1934) и Деветосептемврийския преврат (1944).
Виж Никола Стоянов и Петър Тодоров
Петър Глушков
accessdate.
Виж Никола Стоянов и Петър Глушков
Обединителен конгрес на МФРО и СМЕО
Обединителният конгрес на МФРО и СМЕО от 31 януари 1923 година се състои в София.
Виж Никола Стоянов и Обединителен конгрес на МФРО и СМЕО
Обединена България (1941)
„Обединена велика България“ е български вестник, издание на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.
Виж Никола Стоянов и Обединена България (1941)
Ньойски договор
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори).
Виж Никола Стоянов и Ньойски договор
Наум Томалевски
Наум (Нуне) Христов Томалевски е български учител и революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация, член на нейното Задгранично представителство, кмет на Крушево.
Виж Никола Стоянов и Наум Томалевски
Национален комитет на македонските братства
Националният комитет на македонските братства е ръководният орган на Съюза на македонските емигрантски организации – най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България.
Виж Никола Стоянов и Национален комитет на македонските братства
Начално училище „Христо Ботев“, Бяла Слатина
Начално училище „Христо Ботев“ е елитно начални училище в Бяла Слатина през 1909-1910 г.
Виж Никола Стоянов и Начално училище „Христо Ботев“, Бяла Слатина
Никола Стоянов (пояснение)
Никола Стоянов може да се отнася за.
Виж Никола Стоянов и Никола Стоянов (пояснение)
Никола Дишков (строителен предприемач)
Никола Дишков е български строителен предприемач и общественик, деец на македонската емиграция в България.
Виж Никола Стоянов и Никола Дишков (строителен предприемач)
Николай Стоянов
Николай Стоянов може да се отнася за.
Виж Никола Стоянов и Николай Стоянов
Съюз на македонските емигрантски организации
Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България.
Виж Никола Стоянов и Съюз на македонските емигрантски организации
Стоян Митов (общественик)
Стоян Митов е български общественик от Македония.
Виж Никола Стоянов и Стоян Митов (общественик)
Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“
Скопският държавен университет „Цар Борис III – Обединител“ е дванадесетото висше училище и вторият университет в България.
Виж Никола Стоянов и Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“
Славейко Матов
Славейко Матов е български общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации.
Виж Никола Стоянов и Славейко Матов
Учредителен събор на македонските бежански братства
Учредителният събор на македонските бежански братства е конгрес на македонската имиграция в България, проведен в София от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година, на който се учредява Съюзът на македонските емигрантски организации.
Виж Никола Стоянов и Учредителен събор на македонските бежански братства
Хумболтов университет на Берлин
Хумболтовият университет на Берлин (Humboldt-Universität zu Berlin) е най-старият университет в град Берлин, Германия.
Виж Никола Стоянов и Хумболтов университет на Берлин
Христо Попов (църковен деец)
Христо Стоянов Попов е български духовен деец от късното българско възраждане в Македония.
Виж Никола Стоянов и Христо Попов (църковен деец)
Харалампи Грашев
Харалампи (Хараламби) Илиев Грашев е български учител, търговец и общественик от Македония, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Никола Стоянов и Харалампи Грашев
Яков Янков
Яков Янков Динков е български общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Никола Стоянов и Яков Янков
Македонска имиграция в България
Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.
Виж Никола Стоянов и Македонска имиграция в България
Македонска кооперативна банка
Македонската кооперативна банка е основана през 1925 г.
Виж Никола Стоянов и Македонска кооперативна банка
Македонски научен институт
Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.
Виж Никола Стоянов и Македонски научен институт
Междусъюзническа контролна комисия
Междусъюзническата контролна или военноконтролна комисия е временен административен орган, създаден с Ньойския договор от 1919 година с цел да контролира неговото изпълнение от страна на България.
Виж Никола Стоянов и Междусъюзническа контролна комисия
Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България
„Мемоар, представен на Негово Превъзходителство господин председателя на Мирната конференция и на правителствата на САЩ, Франция, Великобритания и Ирландия, Италия и Япония от Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“ (Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie) е документ, изпратен от Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации до страните, заседаващи на Парижката мирна конференция в 1919 година.
Виж Никола Стоянов и Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България
Българска централна кооперативна банка
Българската централна кооперативна банка (БЦКБ) е четвъртата държавна банка в България, основана през 1910 г.
Виж Никола Стоянов и Българска централна кооперативна банка
Български репарации след Първата световна война
Българските репарации след Първата световна война са установени с подписването на Ньойския мирен договор, поставил край на участието на България в Първата световна война.
Виж Никола Стоянов и Български репарации след Първата световна война
Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
България и земите под българско управление по време на Втората световна война Германска етнографска карта на Югославия от 1940 г. Македонците са показани като отделна общност, претендирана от българи и сърби, но е посочено, че като цяло са причислявани към българите.
Виж Никола Стоянов и Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
Божирад Татарчев
Божирад Андреев Татарчев е български лекар, масон, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Никола Стоянов и Божирад Татарчев
Вътрешна македонска революционна организация
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националноосвободителна организация на българите в Македония.
Виж Никола Стоянов и Вътрешна македонска революционна организация
Втори велик събор на македонските бежански братства
Вторият събор на македонските бежански братства е конгрес на македонската имиграция в България, проведен в София от 17 до 20 октомври 1920 година, на който Съюзът на македонските емигрантски организации се разцепва.
Виж Никола Стоянов и Втори велик събор на македонските бежански братства
Георги Совичанов
Георги Христов Совичанов е български общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации.
Виж Никола Стоянов и Георги Совичанов
Дойранско благотворително братство
Дойранското (Полянинското) благотворително братство „Хаджи поп Теодосий“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Дойран, съществувала в българската столица София.
Виж Никола Стоянов и Дойранско благотворително братство
Дойранчани
Дойранчани (дојранчани) са жителите на историческия град Дойран, Северна Македония.
Виж Никола Стоянов и Дойранчани
Декларация на емигрантските македонски организации (1940)
Декларацията на емигрантските македонски организации в България от 15 юли 1940 година е документ, който отразява промяната на целта на емигрантската част от македонското освободително движение в годините на Втората световна война - от автономия за Македония и Одринско и Независима Македония към присъединяване на Македония към България.
Виж Никола Стоянов и Декларация на емигрантските македонски организации (1940)
Едуард Бойл
Сър Едуард Бойл – втори баронет (Sir Edward Boyle, 2nd Baronet) е активен наблюдател на събитията на Балканския полуостров в течение на 4 десетилетия – от 1903 г.
Виж Никола Стоянов и Едуард Бойл
12 юни
12 юни е 163-тият ден в годината според григорианския календар (164-ти през високосна).
1838 – 1938
„1838 – 1938.
Виж Никола Стоянов и 1838 – 1938
27 февруари
27 февруари е 58-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Никола Стоянов и 27 февруари
3 февруари
3 февруари е 34-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Никола Стоянов и 3 февруари