Неохалкидонизмът е понятие, родено в традицията на западната – римокатолическа и протестантска – богословска мисъл, с което се изразява идеята, че между христологията на Кирил Александрийски, възтържествувала на Третия вселенски събор, и христологията на Четвъртия вселенски събор (в Халкидон през 451 г.) съществуват същностни противоречия, които са примирени – до голяма степен изкуствено – по настояване на имп.