Съдържание
66 отношения: Книга на пророк Даниила, Книжовен език, Косовско-моравски говор, Компютърна лингвистика, Коптски език, Превод, Падеж (граматика), Падежни форми на българските местоимения, Писменост, Поетика, Общуване, Аранчино, Аргиров триод, Аглутинативен език, Адам Хайнц, Алкман, Анатолий Рябов, Население на България, Наречие, Руска граматика, Развой на ят в хърватски, Род (българска граматика), Сърбохърватски език, Съвременен български език. Морфология, Староанглийски език, Стоян Буров, Сравнително-исторически метод (лингвистика), Синтаксис, Склонение, Смяна на топоними в Гърция, Социална мрежа, Туховища, Трифтонг, Териториален диалект, Текстолингвистика, Теоретична лингвистика, Фонема, Хенрик Улашин, Централен балкански говор, Част на речта, Число (граматика), Ян Токарски, Машинен превод, Мария Илиева (езиковед), Морфология, Морфема, Медицинска терминология, Иван Куцаров, Източнославянски езици, Изоглоса, ... Разширете индекс (16 Повече ▼) »
Книга на пророк Даниила
Книгата на пророк Даниил е част от Библията, съдържаща „описание на дейността и виденията за бъдещето на Даниил, знатен евреин във Вавилон“.
Виж Морфология (езикознание) и Книга на пророк Даниила
Книжовен език
Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.
Виж Морфология (езикознание) и Книжовен език
Косовско-моравски говор
Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Македония) 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Косовско-моравският говор или косовско-ресавският говор, среща се и като косово-моравски говор или косово-ресавски говор, също и като левачки говор, е крайно западно наречие на българския език.
Виж Морфология (езикознание) и Косовско-моравски говор
Компютърна лингвистика
Компютърната лингвистика е интердисциплинарна теоретико-приложна наука, която се занимава както с формалното описание на естествения език, така и с разработването и прилагането на компютърните технологии при статистическото и логическото му анализиране и моделиране.
Виж Морфология (езикознание) и Компютърна лингвистика
Коптски език
Коптският език е семейство от тясно свързани диалекти P. Allen, James (2020).
Виж Морфология (езикознание) и Коптски език
Превод
Преводът представлява комуникиране на значението на даден текст или реч от един език, наречен изходен, на друг, наречен целеви.
Виж Морфология (езикознание) и Превод
Падеж (граматика)
Падежът (casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението.
Виж Морфология (езикознание) и Падеж (граматика)
Падежни форми на българските местоимения
В старобългарския език, за разлика от съвременния български, е съществувала морфологична категория падеж.
Виж Морфология (езикознание) и Падежни форми на българските местоимения
Писменост
Писмеността е система от знаци, предназначена за представянето на езици в писмена форма (текстово).
Виж Морфология (езикознание) и Писменост
Поетика
Поèтика (от стгрц. poietiké, ‚поетическо изкуство‘) е раздел на литературознанието изучаващ същността, специфичните особености, функциите и закономерностите в развитието на художествената литература; строежа на литературното произведение; литературните форми и тяхното историческо развитие (жанра във фолклора и литературата, историческите промени в жанрообразуващите стратегии).
Виж Морфология (езикознание) и Поетика
Общуване
Общуването е дейност, при който хората, както и животните, останалите живи организми и информационни системи, обменят сведения и знания.
Виж Морфология (езикознание) и Общуване
Аранчино
Аранчѝно (Никой речник на споменава думата в ж. род. Вж. сред многото тези на,,. в мн. ч. Arancini, Аранчѝни; на сицилиански arancinu или arancinaArancìna е предимно в района на Палермо.
Виж Морфология (езикознание) и Аранчино
Аргиров триод
Аргировият триод e среднобългарски книжовен паметник от края на XII или началото на XIII век.
Виж Морфология (езикознание) и Аргиров триод
Аглутинативен език
Аглутинативният език е вид синтетичен език с морфология, която използва най-вече аглутинация: думите се образуват като се добавят фонетично непроменящи се морфеми афикс към корена.
Виж Морфология (езикознание) и Аглутинативен език
Адам Хайнц
Адам Хайнц (Adam Heinz) е полски езиковед индоевропеист, структуралист, професор, специалист по класическо, структурно и общо езикознание, преподавател в Ягелонския и Краковския педагогически университет, гост-професор по общо и славянско езикознание в Нансийския университет (1970 – 1972), член на Полската академия на науките, председател на Полското лингвистично дружество.
Виж Морфология (езикознание) и Адам Хайнц
Алкман
Алкма́н (Ἀλκμάν, втората половина на VII век пр.н.е.) е древногръцки поет, представител на хоровата лирика.
Виж Морфология (езикознание) и Алкман
Анатолий Рябов
Анатолий Павлович Рябов (16 април 1894 г., с. ЛобаскиДнес в Ичалковски район на Мордовия. – 23 май 1938 г., Саранск) е ерзянски лингвист, учител, обществен деятел, професор, автор на ерзянската азбука на латиница.
Виж Морфология (езикознание) и Анатолий Рябов
Население на България
областите в България, според оценки на НСИ към 31 декември 2011 г. Населението на България към 7 септември 2021 година е 6 519 789 души, по данни на Националния статистически институт.
Виж Морфология (езикознание) и Население на България
Наречие
Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.
Виж Морфология (езикознание) и Наречие
Руска граматика
Руската граматика прилага индоевропейска склонителна структура, но със значително приспособяване.
Виж Морфология (езикознание) и Руска граматика
Развой на ят в хърватски
Развоят на гласната ят в хърватски се изразява в следното.
Виж Морфология (езикознание) и Развой на ят в хърватски
Род (българска граматика)
Родът е една от основните морфологични категории на имената в индоевропейското езиково семейство.
Виж Морфология (езикознание) и Род (българска граматика)
Сърбохърватски език
300px Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006) Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия.
Виж Морфология (езикознание) и Сърбохърватски език
Съвременен български език. Морфология
#виж Морфология (езикознание).
Виж Морфология (езикознание) и Съвременен български език. Морфология
Староанглийски език
Староанглийският език (наричан още англосаксонски) е стара форма на английския език, говорена в части от днешна Англия и Южна Шотландия от средата на V до средата на XII век.
Виж Морфология (езикознание) и Староанглийски език
Стоян Буров
Стоян Панайотов Буров е български езиковед, професор във Великотърновския университет.
Виж Морфология (езикознание) и Стоян Буров
Сравнително-исторически метод (лингвистика)
Сравнително-историческият метод в лингвистиката е научен метод на реконструкция на езикови факти от миналото, които не са документирани, чрез сравнение на съответстващи по-късни факти, известни по писмени паметници или от живото им използване в сравняваните езици.
Виж Морфология (езикознание) и Сравнително-исторически метод (лингвистика)
Синтаксис
Синта̀ксисът (σύνταξις, постройка) е наука, която изучава единиците на свързаната реч, а също и законите и правилата за построяване на изречения и словосъчетания.
Виж Морфология (езикознание) и Синтаксис
Склонение
Склоне́ние (declinatio, „отклонение“ от основната форма на думата) – инфлексия на част на речта (съществително, прилагателно, числително).
Виж Морфология (езикознание) и Склонение
Смяна на топоними в Гърция
Смяната на топонимите в Гърция е систематична подмяна на топоними с негръцка етимология с топоними с гръцка, като част от политиката и идеологията на елинизация.
Виж Морфология (езикознание) и Смяна на топоними в Гърция
Социална мрежа
Графично представяне на социална мрежа с нейните възли и връзките между тяхСоциалната мрежа в социологията е социална структура от участници – индивиди или организации, свързани от диадични връзки и други обществени отношения (приятелство, роднински връзки, идеология, традиции, финансови отношения, др.), специфични за участниците в дадената мрежа.
Виж Морфология (езикознание) и Социална мрежа
Туховища
Ту̀ховища (варианти на името Тувѝща или Ду̀ховища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, област Благоевград.
Виж Морфология (езикознание) и Туховища
Трифтонг
Трифтонг (от старогръцки – „тригласен“) е сложен гласен звук, състоящ се от три елемента, образуващи една сричка.
Виж Морфология (езикознание) и Трифтонг
Териториален диалект
Териториалният диалект (или териториалният говор) е разновидност на езика, която се използва на част от езиковата територия и служи като пълноценно средство за общуване на населението на тази територия, задоволявайки всички негови нужди.
Виж Морфология (езикознание) и Териториален диалект
Текстолингвистика
Текстолингвистиката (наричана още лингвистика на езика, текстова лингвистика, граматика на текста, теория на текста) възниква през 1960-те години, когато се проявява интерес към лингвистичната страна на текста.
Виж Морфология (езикознание) и Текстолингвистика
Теоретична лингвистика
Теоретичната лингвистика може да се определи като този дял на лингвистиката, занимаващ се с развиването на модели на лингвистично знание.
Виж Морфология (езикознание) и Теоретична лингвистика
Фонема
Фонемата (от гръцки φώνημα, „звук“) е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите.
Виж Морфология (езикознание) и Фонема
Хенрик Улашин
Хѐнрик Ула̀шин (Henryk Ułaszyn) е полски езиковед славист, професор, специалист в областта на общата фонология и морфология и историческа фонетика на полския език, преподавател в Лвовския, Познанския и Лодзкия университет, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Виж Морфология (езикознание) и Хенрик Улашин
Централен балкански говор
Централният балкански говор или ловешко-троянско-габровският говор е най-значителният и най-разпространеният балкански говор, оказал силно влияние върху околните говори.
Виж Морфология (езикознание) и Централен балкански говор
Част на речта
В граматиката частите на речта са класове от думи, обединени от общо значение (семантика) и граматически свойства.
Виж Морфология (езикознание) и Част на речта
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
Виж Морфология (езикознание) и Число (граматика)
Ян Токарски
Ян Тока̀рски (Jan Tokarski) е полски езиковед полонист, професор, специалист в областта на полската диалектология, морфология и лексика, както и методиката за обучение на полски език, преподавател във Варшавския университет и Висшето педагогическо училище в Келце, действителен член на Полската академия на науките, член на Полското лингвистично дружество.
Виж Морфология (езикознание) и Ян Токарски
Машинен превод
Машинен превод е дисциплина от компютърната лингвистика, която се занимава със задачата за автоматично превеждане на писмен текст или реч от един естествен език на друг чрез компютърен софтуер.
Виж Морфология (езикознание) и Машинен превод
Мария Илиева (езиковед)
Мария Илиева Иванова е българска езиковедка, професор във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Виж Морфология (езикознание) и Мария Илиева (езиковед)
Морфология
* Морфологията (от гръцки μορφή — „форма“ и λόγος — „слово“, „наука“) е наука за анализ на формата и строежа на даден тип обекти, чрез анализ на съставните им части.
Виж Морфология (езикознание) и Морфология
Морфема
Морфемата (Μορφήμ – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.
Виж Морфология (езикознание) и Морфема
Медицинска терминология
Медицинската терминология e езикът, много често включващ латински термини и латинска морфология, който медиците използват например за наименования на части от тялото (или анатомична терминология), медицински състояния или заболявания и други медицински наименования.
Виж Морфология (езикознание) и Медицинска терминология
Иван Куцаров
Иван Костадинов Куцаров е български езиковед, специалист по морфология на съвременния български език, история на славистиката и сравнителна граматика на славянските езици, автор на първата функционално-семантична граматика на българския език, създател на школа в своята научна област, получил широко признание и известност в България и в чужбина.
Виж Морфология (езикознание) и Иван Куцаров
Източнославянски езици
Източнославянски езици Държави с национални Източнославянски езици Източнославянските езици са потомци на староруския, един от ранните славянски езици, който е наследник на предполагаемия праславянски език.
Виж Морфология (езикознание) и Източнославянски езици
Изоглоса
Изоглосата представлява граница, очертаваща географското разпространение на дадено езиково явление.
Виж Морфология (езикознание) и Изоглоса
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Морфология (езикознание) и Български език
Бямбин Ринчен
Еншьообю овогт Бямбин Ринчен (Еншөөбү овогт Бямбын Ринчен) е монголски писател и учен, първият академик в страната, лауреат на Държавната награда на Монголия.
Виж Морфология (езикознание) и Бямбин Ринчен
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
Виж Морфология (езикознание) и Битолски надпис
Босанчица
Поличкият статут от 1400 г. написан на босанчица Босанчицата е вариант на кирилицата, използван в миналото от католиците в Херцеговина и съседните области.
Виж Морфология (езикознание) и Босанчица
Граматическа категория
Граматическа категория е всеки пределно общ по обхват и неразчленим по съдържание елемент от граматическото значение на дума или израз.
Виж Морфология (езикознание) и Граматическа категория
Граматика
Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Виж Морфология (езикознание) и Граматика
Георги Риков
Георги Риков (р. 14 август 1946 – п. 28 декември 2002) е български езиковед, специалист по индоевропейско езикознание, палеобалканистика, хетитология, славистика.
Виж Морфология (езикознание) и Георги Риков
Дублет
Дублет (doublet, от double – „двоен“) в езикознанието се нарича всяка от двете (или повече) разновидности (варианти) на дадена езикова единица.
Виж Морфология (езикознание) и Дублет
Дума
Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл.
Виж Морфология (езикознание) и Дума
Джендър
„Роузи нитовачката“ е емблематичен образ в американската популярна култура. Една от класическите ѝ версии е тази от пропагандния плакат на държавната агенция Борд за военно производство от 1942 – 1943 г.
Виж Морфология (езикознание) и Джендър
Есперанто
Еспера̀нто е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език.
Виж Морфология (езикознание) и Есперанто
Египетски език
Египетският език или древноегипетски език (𓂋𓏺𓈖 𓆎𓅓𓏏𓊖) е език на който се говори в Древен Египет.
Виж Морфология (езикознание) и Египетски език
Език (лингвистика)
Езѝкът е система от звукове и/или знаци за кодиране и декодиране на информация.
Виж Морфология (езикознание) и Език (лингвистика)
Езикознание
Езикознанието (или още лингвистиката) е наука, изучаваща естествените езици.
Виж Морфология (езикознание) и Езикознание
Логопедия
Логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика, гласовите нарушения, нарушенията в гълтането – дисфагия (според най-новите тенденции) и разработва терапевтични методи за преодоляването им.
Виж Морфология (езикознание) и Логопедия
Лексема
Лексемата (от старогръцки λέξις – дума, слово, израз, начин за изразяване) е сред основните езикови единици, изследвани от морфологията и лексикологията.
Виж Морфология (езикознание) и Лексема