Съдържание
76 отношения: Neisseria gonorrhoeae, Катагенеза, Квантова химия, Класификация на минералите, Класическа физика, Кохезия, Корен, Коефициент на топлинно разширение, Кетонови тела, Пуцоланена реакция, Природа, Природни науки, Протеопедия, Пластмаса, Пол Сабатие, Пол Флори, Полимер, Осмоза, Организъм, Атом, Агрегатно състояние, Алберт Айнщайн, Александър Бутлеров, Аморфна структура, Амоняк, Андре-Мари Ампер, Наследствени болести при човека, Натролит, Робърт Мъликен, Стилбит, Симетрия, Сколецит, Случайност, Сол, Седиментогенеза, Топло-гореща междугалактична среда, Технология, Университет Назарбаев, Физика/Раздели, Харолд Юри, Ханс фон Ойлер-Келпин, Химична връзка, Химично съединение, Хондрули, Хемосинтеза, Михаил Ломоносов, Микровълни, Минерал, Молекулярен облак, Молекули, ... Разширете индекс (26 Повече ▼) »
Neisseria gonorrhoeae
Оцветени по Грам ''Neisseria gonorrhoeae'' бактерии Neisseria gonorrhoeae е Грам-отрицателна аеробна бактерия, причиняваща болестта гонорея.
Виж Молекула и Neisseria gonorrhoeae
Катагенеза
Катагенезата (κατα- – представка, означаваща движение надолу и γένεσις – развитие) е етап от литогенезата, представляващ съвкупност от процеси на дълбоки химични и физикохимични трансформации на седиментните скали в периода след възникването им от утайки в резултат на диагенезата, до началото на метаморфизма им.
Квантова химия
Квантовата химия е направление в химията, което разглежда строежа и свойствата на химичните съединения, реакционната способност, кинетиката и механизма на химичните реакции от гледна точка на квантовата механика.
Класификация на минералите
Класификацията на минералите представлява систематизирането им и разпределянето им по групи, базирани на общи свойства, състав и структура, с цел по-лесното им откриване, ползване и изучаване.
Виж Молекула и Класификация на минералите
Класическа физика
Области на модерната физика Класическа физика означава научните теории във физиката, предшестващи по-съвременните, по-пълни и по-широко приложими теории, предмет на модерната физика.
Виж Молекула и Класическа физика
Кохезия
Кохезия е понятие, което има различни приложения, като.
Корен
Корени на дърво, показващи се над почвата Корените на дървото се виждат, защото реката е отмила почвата Коренът е подземен вегетативен орган, който прикрепва растението към почвата и всмуква вода и минерални соли.
Виж Молекула и Корен
Коефициент на топлинно разширение
Коефициент на топлинно (температурно) разширение е величина от науката механика, част от физиката.
Виж Молекула и Коефициент на топлинно разширение
Кетонови тела
Химичната структура на трите кетонови тела, от горе надолу: ацетон, ацетоцетна киселина и бета-хидроксимаслена киселина. Кетоновите тела са три водоразтворими молекули – ацетооцетна киселина, бета-хидроксимаслена киселина (β-хидроксибутират) и продукта на спонтанното им декарбоксилиране (отделяне на СО2) – ацетон.
Пуцоланена реакция
Пуцоланена реакция е химична реакция възникваща в хидравличния цимент, смес от гасена вар (калциев хидроксид) с аморфни силициеви компоненти (пуцолан или поцолана, фина вулканична пепел, богата на обсидиан, вулканично стъкло, съдържащо се в лавата) и образуващо водонеразтворими калциево-силициеви хидрати.
Виж Молекула и Пуцоланена реакция
Природа
Природата в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят.
Природни науки
Природни науки, наречени също естествени науки са науки, чиято цел е изучаването, описването, разбирането и предсказването на природните явления на основата на наблюдения, експерименти и теоретично моделиране.
Протеопедия
Протеопедия (или Proteopedia) е онлайн енциклопедия с 3D формат, на теми свързани с протеини и други молекули.
Пластмаса
Предмети от ежедневието, изработени от различни видове пластмаса Пластмасите са голяма група материали, чийто основен компонент са синтетични или полусинтетични органични полимери и които остават твърди при стайна температура.
Пол Сабатие
Пол Сабатие (Paul Sabatier) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1912 г., заедно с Виктор Гриняр, „за метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия“.
Пол Флори
Пол Джон Флори (Paul John Flory) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1974 г.
Полимер
Полимерите са високомолекулни съединения, молекулите на които се състоят от голям брой повтарящи се атомни групи, свързани помежду си с ковалентни химични връзки.
Осмоза
Полупропусклива мембрана Осмозата представлява спонтанно преминаване на молекулите на разтворител през полупропусклива преграда (мембрана), намираща се между течности с различна концентрация.
Организъм
прокариотен организъм. В биологията организмът (Gaeabionta, Biota, Vitae, Eobionti или Bionta) е съвкупност от съгласувани системи от органи.
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Молекула и Атом
Агрегатно състояние
Четирите основни агрегатни състояния – по посока на часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: твърдо, течно, плазма и газ, представени от ледена скулптура, капка вода, електрическа дъга от трансформатор на Тесла и въздухоколо облаците Агрегатно състояние е състояние на веществото, което се характеризира с определени качествени свойства.
Виж Молекула и Агрегатно състояние
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Александър Бутлеров
Александър Михайлович Бутлеров е руски химик, академик (1874), професор в университетите в Казан и Санкт-Петербург.
Виж Молекула и Александър Бутлеров
Аморфна структура
Двуизмерен модел на структурата в близък порядък на аморфно вещество. Аморфна структура е термин от физиката, химията и кристалографията с която се обозначава липсата на строга подредба на атомите или молекулите (т.нар.
Виж Молекула и Аморфна структура
Амоняк
Амонякът е газ с остра характерна миризма.
Андре-Мари Ампер
Андрѐ-Марѝ Ампѐр (André-Marie Ampère) е знаменит френски физик, математик и естествоизпитател, считан за един от основните откриватели на електромагнетизма.
Виж Молекула и Андре-Мари Ампер
Наследствени болести при човека
Наследствените болести при човека са болестите, чието протичане се променя незначително дори при силно влияние на факторите на средата и са генетично детермирани.
Виж Молекула и Наследствени болести при човека
Натролит
Единичен кристал натролит Доломитови Алпи, Италия провинция Ла Риоха, Аржентина Трентино, Италия Геода, облицована с кварц и две стъкловидни снежнобели игловидни образувания от натролит - Джалгаон, Индия Жълти радиални агрегати от натролит върху сива брекча от Баден-Вюртемберг, Германия - немска колекция от 1800 г.
Робърт Мъликен
Робърт С.
Стилбит
Стилбит-Са, щат Махаращра, Индия Стилбит-Са, намерен в Ню Джърси, САЩ Бял стилбит върху базалт от Мадагаскар Рядък зелен стилбит-Са, щат Махаращра, Индия Стилбит от Ню Джърси, САЩ Стилбит с апофилит от Индия, щат Махаращра Стилбитът (десмин) (Stilbite, Desmine) е минерал от стилбитовата група, клас силикати, с химична формула (NaCa2)Al2Si7O18.7H2O.
Симетрия
Симетрична и асиметрична фигура. Обръчите от тази сфера илюстрират идеалната симетрия на този обект – сферата е симетрична спряма всеки свой диаметър, спрямо всяко свое диаметрално сечение и спрямо центъра си.
Сколецит
Сколецит от северните райони на Афганистан Иглести кристали от сколецит с бледозелен апофилит и бледорозов стилбит - Махаращра, Индия Сколецитът (Scolecite) е вулканичен минерал от натролитовата група в клас силикати и представлява хидратиран калциево-алуминиев силикат.
Случайност
Псевдослучайно генерирано битмапно изображение. Случайността е липсата на модел или предвидимост на събитията.
Сол
Кристали на солта меден сулфат с характерния син цвят Солите са клас химични съединения в киселинно-основната химия, продукт на неутрализация между киселина и основа.
Виж Молекула и Сол
Седиментогенеза
Седиментогенезата е етап от литогенезата, обхващащ естествените процеса на транспорт на кластични материали, навлизането и натрупването им в крайните точки и окончателното им утаяване.
Виж Молекула и Седиментогенеза
Топло-гореща междугалактична среда
Компютърна симулация, показваща разпределението на топло-горещия междугалактичен газ Топло-гореща междугалактична среда (Warm-hot intergalactic medium; съкратено WHIM) е хипотетична среда, съставена от рядка, топла до гореща (105 до 107 К) плазма, която според космолозите съществува в пространствата между галактиките и съдържа 40 – 50% от барионната „нормална материя“ във Вселената на настоящата епоха.
Виж Молекула и Топло-гореща междугалактична среда
Технология
Космоса Техноло̀гия (τέχνη – изкуство, майсторство, умение и λόγος – изучаване) – съвкупност от способи и средства за постигане на желан резултат; начин за преобразуване на даденото в необходимо.
Университет Назарбаев
Университетът Назарбаев е автономно висше учебно заведение в казахстанската столица Астана, открито по инициатива на първия президент на страната Нурсултан Назарбаев.
Виж Молекула и Университет Назарбаев
Физика/Раздели
Таблицата по-долу изброява много от разделите и подразделите на физиката, заедно с теориите и концепциите, с които те си служат.
Харолд Юри
Харолд Клейтън Юри (Harold Clayton Urey) е американски химик и физикохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1934 г.
Ханс фон Ойлер-Келпин
Ханс Карл Август Симон фон Ойлер-Келпин (Hans Karl August Simon von Euler-Chelpin) е шведски биохимик от германски произход.
Виж Молекула и Ханс фон Ойлер-Келпин
Химична връзка
Химичната връзка представлява връзката, която се осъществява между градивните частици йоните във веществата.
Химично съединение
Химичното съединение е сложно химично вещество, съставено от идентични молекули на атоми на два или повече химични елемента, свързани помежду си с химични връзки и имащи определени химични свойства.
Виж Молекула и Химично съединение
Хондрули
Хондрула в метеорита NWA 869 – хондрит от групата L3-6 Многобройни хондрули, наблюдавани в полиран разрез на хондрит Хондрулите (хондри) (Χόνδρος – зърно) са малки, сферични или заоблени образувания, които значително се различават едни от други по цвят, размер и вид.
Хемосинтеза
Микроскопска снимка на оксидиращите водород бактерии ''Venenivibrio stagnispumantis'' Хемосинтезата е биохимичен процес, при който въглеродсъдържащи молекули, най-често CO2 или CH4, и хранителни вещества се преобразуват в органични вещества, чрез енергия, получена от окисление на неорганични (H2, H2S и други) или органични вещества.
Михаил Ломоносов
Михаил Василиевич Ломоносов (Михаи́л Васи́льевич Ломоно́сов) е руски учен, енциклопедист, учен и писател, представител на класицизма.
Виж Молекула и Михаил Ломоносов
Микровълни
Микровълните са електромагнитни вълни, обхващащи дециметровия, сантиметровия и милиметровия диапазони на радиовълните и имат дължина на вълната приблизително в диапазона от 1 m до 1 mm, съответно честота от 300 MHz до 300 GHz.
Минерал
Сбирка от минерали в Природонаучния музей в Берлин Смес от кристали на елбаит, лепидолит и кварц Рутил с хематит Минералите са твърди природни, неорганични, по-рядко органични обекти, с определена структура и химичен състав, образувани при определени физикохимични условия в резултат на различни геоложки процеси.
Молекулярен облак
Молекулярен облак в близост до мъглявината NGC 3372 – виждат се и формиращите се около него звезди. Молекулярен облак Barnard 68 на разстояние 500 светлинни години и диаметър от 0,5 светлинни години.
Виж Молекула и Молекулярен облак
Молекули
#виж Молекула.
Молекулна спектроскопия
Молекулната спектроскопия е вид спектроскопия, предназначена за изучаване на енергетичните преходи между електронните, колебателните и ротационните енергетични нива на молекулите.
Виж Молекула и Молекулна спектроскопия
Метаболитен път
В биохимията метаболитен път е серия от биохимични реакции в клетката.
Виж Молекула и Метаболитен път
Механика на флуидите
Механика на флуидите също и хидрогазодинамика или хидроаеромеханика е дял от физиката, чийто обект на изследване е макроскопичното физическо поведение и механичните взаимодействия на флуидите („флуиди“ е общото име на течностите и газовете), раздел е от механиката на непрекъснатите среди.
Виж Молекула и Механика на флуидите
Механика на непрекъснатите среди
Механика на непрекъснатите среди е клон на механиката, който се занимава с анализа на кинематиката на механичното поведение на материали, моделирани като непрекъсната маса, а не като отделни частици.
Виж Молекула и Механика на непрекъснатите среди
Жан-Пиер Соваж
Жан-Пиѐр Сова̀ж (Jean-Pierre Sauvage) е френски химик, носител на Нобелова награда за химия за 2016 г., заедно с Фрейзър Стодарт и Бен Феринга, „за разработването и синтеза на молекулярни машини“.
Закон на Бойл – Мариот
290x290пксЗаконът на Бойл – Мариот (понякога просто наричан Закон на Бойл или Закон на Мариот във Франция) е закон за газовете и по-специално за идеалния газ.
Виж Молекула и Закон на Бойл – Мариот
Биотит
Плочка черен биотит Биотит от региона Еронго, Намибия Биотитът е широко разпространена магнезиево-желязна слюда от клас силикати.
Биология
Биологията (βιολογία; βίος – живот и λόγος – учение, наука – „наука за живота“) е фундаментална природна наука, изучаваща живота и живите организми, включително тяхното устройство, начин на функциониране, растеж, разпространение, произход и развитие, таксономия и връзките между тяхи неживата природа.
Въглероден диоксид
Въглеродният диоксид (въглероден двуокис) е химично съединение.
Виж Молекула и Въглероден диоксид
Въглеводород
Въглеводородите се рафинират в рафинериите за петрол и се обработват в химически заводи Въглеводородите са основният и най-прост клас органични съединения.
Водород
Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система.
Венера (планета)
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.
Виж Молекула и Венера (планета)
Газ
Агрегатните състояния и преходите между тяхГаз е едно от четирите агрегатни състояния на веществото, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си.
Виж Молекула и Газ
Глюкоза
Глюкозата (ост. гликоза) (хим. формула C6H12O6) е прост монозахарид, един от най-важните въглехидрати в биологията.
Гликоген
Структура на гликогена. Гликогенът е полизахарид на глюкозата с обща формула (С6Н10О5)n и изпълнява ролята на аналог на нишестето при животни, гъби и бактерии.
Голямо тихоокеанско сметище
Местоположение на Голямото тихоокеанско сметище. Голямото тихоокеанско сметище (Great Pacific garbage patch), също Тихоокеанският боклуковъртеж (Pacific trash vortex), е циркулиращ морски боклук в централната част на Северния Тихи океан.
Виж Молекула и Голямо тихоокеанско сметище
Джон Корнфорт
Джон Уоркъп Корнфорт (John Warcup Cornforth) е австралийски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1975 година „за работата му върху стереохимията на ензимнокаталитичните реакции“.
Джеймс Джаул
Джеймс Прескът Джаул (James Prescott Joule) е английски физик.
Джеминиано Монтанари
Джеминиано Монтанари (1 юни 1633 – 13 октомври 1687) е италиански астроном, производител на лещи и привърженик на експерименталния подход към науката.
Виж Молекула и Джеминиано Монтанари
Единица на Добсън
Единицата на Добсън е единица за измерване съдържанието на озон в атмосферата на Земята.
Виж Молекула и Единица на Добсън
Електромагнитно взаимодействие
Електромагнитното взаимодействие е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, възникващо между обектите с електрически заряд.
Виж Молекула и Електромагнитно взаимодействие
Енантиомер
(''S'')-(+)-лактат (ляво) and (''R'')-(–)-лактат (дясно) са огледални един на друг В химията енантиомер (ἐνάντιος, „противоположен“, и μέρος, „част“) е всеки един от два стереоизомера, демонстриращи хиралност: т.е., които са огледални образи един на друг, без да са идентични (например лявата ръка е огледална на дясната, но не е същата, тоест лявата ръкавица не става на дясната ръка).
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Луи Пастьор
Луи Пастьор (Louis Pasteur) е френски химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията, известен с откриването на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията.
Литогенеза
Литогенезата (от гръцки: литос – камък и генезис – раждане) е съвкупността от естествени процеси на образуване и последващи промени на седиментните скали.
Йохан Йозеф Лошмит
Йохан Йозеф Лошмит (Johann Josef Loschmidt) е австрийски физик и химик.
Виж Молекула и Йохан Йозеф Лошмит