Съдържание
79 отношения: Куиър, Куиър изследвания, Комуникативно действие, Психоанализа, Паул Файерабенд, Парижани, Пиер Клосовски, Пиер Нора, Пиер Видал-Наке, Поатие, Пол Вейн, Алън Синфилд, Антонио Негри, Ноам Чомски, Нов историцизъм, Новите философи, Райнхард Иргл, Съпротива (политика), Структурализъм, Стивън Грийнблат, Социология на правото, Сексология, Тел Кел, Университет Париж-VIII, Уенди Браун, Фуко (пояснение), Фридрих Ницше, Филип Ариес, Филип Солерс, Фердинанд дьо Сосюр, Феликс Гатари, Хюбърт Драйфус, Христо Г. Данов (награда), Хана Аренд, Хорхе Луис Борхес, Хоми Баба, Ян Хакинг, Мартин Хайдегер, Мишел, Мишел Онфре, Мишел Сер, Морис Мерло-Понти, Морис Бланшо, Ирен Иванчева, Ив Козофски Седжуик, Измамата на изображенията, Имануел Кант, Жак Рансиер, Жак Дерида, Жан Иполит, ... Разширете индекс (29 Повече ▼) »
Куиър
Куиър (queer – необичаен, странен, чудат) е неологизъм в английския език, предложен и въведен като ЛГБТ термин през началото на 90-те на XX век и заемка в българския (около 1994 – 1996).
Куиър изследвания
Куиър изследванията (queer stuies, queer – куиър) или известни още жаргонно на български с транслитерирания от английски вариант куиър стъдис са комплекс от изследвания, касаещи сексуалната ориентация, сексуалните малцинства и джендър идентичносстта.
Виж Мишел Фуко и Куиър изследвания
Комуникативно действие
В социологията комуникативното действие се разглежда като съвместно действие, предприето от отделни лица въз основа на аргументирано обсъждане помежду им.
Виж Мишел Фуко и Комуникативно действие
Психоанализа
Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други (Лакан и т.н.). Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията.
Паул Файерабенд
Паул Карл Файерабенд (Paul Karl Feyerabend) е философ на науката, роден в Австрия, който е живял в Англия, САЩ, Нова Зеландия, Италия и накрая Швейцария.
Виж Мишел Фуко и Паул Файерабенд
Парижани
Парижани (Parisiens, parisiennes) са жителите на град Париж, столицата на Франция.
Пиер Клосовски
Пиер Клосовски (Pierre Klossowski) е френски философ, писател, преводач и художник.
Виж Мишел Фуко и Пиер Клосовски
Пиер Нора
Пиер Нора (Pierre Nora) е френски историк, представител на Школата „Анали“, член на Френската академия (2001).
Пиер Видал-Наке
Пиер Вида̀л-Накѐ (Pierre Emmanuel Vidal-Naquet) е френски специалист по Древна Гърция, обществен деец и публицист.
Виж Мишел Фуко и Пиер Видал-Наке
Поатие
Поатиѐ (Poitiers) е град в Централна Западна Франция.
Пол Вейн
Пол Вейн (Paul-Marie Veyne) е френски историк, специалист по римска и европейска древност, дългогодишен университетски преподавател и почетен професор в Колеж дьо Франс.
Алън Синфилд
Алън Синфилд (Alan Sinfield; р. 1941 г., Брайтън, Източен Съсекс, Англия) e английски литературен теоретик.
Антонио Негри
Антонио (Тони) Негри (Antonio Negri) е италиански философ марксист.
Виж Мишел Фуко и Антонио Негри
Ноам Чомски
Аврам Ноам Чомски (Avram Noam Chomsky) е американски лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист.
Нов историцизъм
Новият историцизъм е течение в литературната теория, което се развива през 80-те години на ХХ век, главно чрез работата на литературните историци Стивън Грийнблат, Луис Монтроуз, Катрин Галахър, Стивън Оргъл, Питър Сталибрас, Джонатан Долимор, Джейн Томпкинс, Джийн Хауард, но си спечелва разпространение и влияние през 90-те години, когато към движението започват да бъдат причислявани и Уолтър Бен Майкълс, Дон Уейн, Артър Мароти, Анабел Патерсън, Дебора Шугър и мнозина други.
Виж Мишел Фуко и Нов историцизъм
Новите философи
Андре Глюксман през 2008 г. Бернар-Анри Леви през 2011 г. Новите философи (les nouveaux philosophes) е название, под което няколко френски философи добиват известност за кратко през 70-те години на ХХ в.
Виж Мишел Фуко и Новите философи
Райнхард Иргл
Райнхард Иргл (Reinhard Jirgl) е немски писател, автор на романи, разкази и есета.
Виж Мишел Фуко и Райнхард Иргл
Съпротива (политика)
Съпротива се нарича отказът за подчинение или активните опозиционни действия срещу власт (началство) или правителството.
Виж Мишел Фуко и Съпротива (политика)
Структурализъм
Структурализмът е подход в хуманитарните науки, който изследва дадено поле като комплексно поле от съставни части.
Виж Мишел Фуко и Структурализъм
Стивън Грийнблат
Стивън Джей Грийнблат (Stephen Jay Greenblatt; р. 7 ноември 1943 г.) e един от водещите американски теоретици в областта на литературната наука, силно влиятелен от началото на 80-те години на ХХ век.
Виж Мишел Фуко и Стивън Грийнблат
Социология на правото
Социологията на правото, често описвана като поддисциплина на социологията, е интердисциплинарен подход в рамките на правните изследвания, който изучава функционирането и взаимодействието на правните институти с другите социални институции, както и генезиса, динамиката и структурата на правните норми и тяхната социална обусловеност и роля в обществото.
Виж Мишел Фуко и Социология на правото
Сексология
Хавелок Елис, пионер на движението за сексуална еманципация в края на 19. век Сексологията е наука, която се занимава с въпросите на пола и половото общуване, на закономерностите, на които те са подчинени, и разстройствата, свързани с половата дейност.
Тел Кел
„Тел Кел“ (Tel Quel, „Такова, каквото е“) е авангардно списание за литература, издавано в Париж от 1960 г.
Университет Париж-VIII
Университетът Париж-VIII: Венсен-Сен Дени (Université de Vincennes à Saint-Denis) е френски държавен университет, един от 13-те университета, наследници на Парижкия университет.
Виж Мишел Фуко и Университет Париж-VIII
Уенди Браун
Уенди Браун (Wendy Brown) е професор по политология в Калифорнийския университет, Бъркли.
Фуко (пояснение)
Фуко може да се отнася за.
Виж Мишел Фуко и Фуко (пояснение)
Фридрих Ницше
ФридрихНицше (Friedrich Nietzsche, произнесено) е класически филолог, философ и писател.
Виж Мишел Фуко и Фридрих Ницше
Филип Ариес
Филип Ариес (Philippe Ariès), роден на 21 юли 1914 г.
Филип Солерс
Филип Солерс (Philippe Sollers) е френски писател и есеист, роден в Бордо..
Фердинанд дьо Сосюр
Фердинанд дьо Сосюр (Ferdinand de Saussure; Ferdinand de Saussure) е швейцарски езиковед, професор в Париж, а по-късно и в Женева.
Виж Мишел Фуко и Фердинанд дьо Сосюр
Феликс Гатари
Пиер-Феликс Гатари (Pierre-Félix Guattari; 30 април 1930 - 29 август 1992) е френски активист, институционален психотерапевт и философ, основател на шизоанализата и екософията.
Виж Мишел Фуко и Феликс Гатари
Хюбърт Драйфус
Хюбърт Ледерър Драйфус (Hubert Lederer Dreyfus) е американски философ, професор в Калифорнийския университет в Бъркли.
Виж Мишел Фуко и Хюбърт Драйфус
Христо Г. Данов (награда)
Националната награда „Христо Г.
Виж Мишел Фуко и Христо Г. Данов (награда)
Хана Аренд
Хана Аренд (Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ.
Хорхе Луис Борхес
Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo(audio)) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.
Виж Мишел Фуко и Хорхе Луис Борхес
Хоми Баба
Хоми Баба (Homi K. Bhabha) e индийско-американски философ, Ан Ротънбърг професор по англицистика и американистика и директор на Центъра по хуманитаристика към Харвардския университет.
Ян Хакинг
Ян Хакинг, понякога на български и като Йън Хакинг, (Ian Hacking, роден 18 февруари 1936) е канадски философ, специализирал по философия на науката.
Мартин Хайдегер
Ма̀ртин Ха̀йдегер (Martin Heidegger) е германски философ, най-известен с приносите си към феноменологията, херменевтиката и екзистенциализма, един от най-значимите и влиятелни философи на XX век.
Виж Мишел Фуко и Мартин Хайдегер
Мишел
Мишел може да се отнася за.
Мишел Онфре
Мишел Онфре (Michel Onfray) е френски философ и университетски преподавател в Каен.
Мишел Сер
Мишел Сер (Michel Serres) е френски философ.
Морис Мерло-Понти
Морис Мерло-Понти (Maurice Merleau-Ponty, произношение) е френски философ феноменолог, силно повлиян от Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер.
Виж Мишел Фуко и Морис Мерло-Понти
Морис Бланшо
Морис Бланшо (Maurice Blanchot) е френски философ, писател, литературен, културен и политически теоретик.
Ирен Иванчева
Ирен Иванчева-Мерджанска е българска литературна критичка и историчка, феминистка, занимаваща се също със сравнително литературознание, както и с френска и франкофонска литератури и култури.
Виж Мишел Фуко и Ирен Иванчева
Ив Козофски Седжуик
Ив Козовски Седжуик (р. 2 май 1950 – п. 12 април 2009) е американска теоретичка в областта на джендър изследванията, куиър теорията, критическата теория.
Виж Мишел Фуко и Ив Козофски Седжуик
Измамата на изображенията
Предателството на изображенията (La trahison des images, преводимо и като „Предателството на картините“) e картина на белгийския художник сюрреалист Рене Магрит от 1928 – 1929 г., рисувана, когато той е тридесетгодишен.
Виж Мишел Фуко и Измамата на изображенията
Имануел Кант
Имануел Кант (Immanuel Kant; 22 април 1724 – 12 февруари 1804) е германски философ от 18 век от пруския град Кьонигсберг.
Жак Рансиер
Жак Рансиер (Jacques Rancière, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.
Жак Дерида
Жак Ели Дерида (Jackie Élie Derrida) е френски философ.
Жан Иполит
Жан Иполит (Jean Hyppolite) е френски философ, известен с доброто си познаване на творчеството на Хегел и на други германски философи, и с това, че преподава и образова някои от най-известните мислители от периода след Втората световна война.
Жан Жьоне
Жан Жьоне (Jean Genet) е френски писател, драматург, поет, есеист и политически активист.
Жан Бодрияр
Жан Бодрияр (Jean Baudrillard, IPA) е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф.
Жан-Пол Сартър
Жан-Пол Сартър (или Сартр; Jean-Paul Sartre) е френски философ, писател, драматург и общественик.
Виж Мишел Фуко и Жан-Пол Сартър
Жил Дельоз
Жил Дельоз (Gilles Deleuze) е френски философ постмодернист от втората половина на 20 век.
Жорж Кангилем
Жорж Кангилем (Georges Canguilhem) е философ и медик, който специализира епистемология и философия на науката (в частност биология).
Виж Мишел Фуко и Жорж Кангилем
Жорж Батай
Жорж Батай (Georges Bataille) е френски философ и писател.
Жорж Дюмезил
Жорж Дюмезил (Georges Dumézil) е френски компаративен филолог известен най-вече с анализа си на суверенитета и властта в протоиндоевропейската религия и общество.
Затвор
Затвор е място, където лица биват физически задържани и обикновено лишени от свобода.
Виктор Вазарели
Виктор Вазарели (Vásárhelyi Győző) е френски художник и график от унгарски произход, един от основателите на оптическото изкуство.
Виж Мишел Фуко и Виктор Вазарели
Власт (обществено отношение)
Властта е силно влияние, изразено в правото и възможността за разпореждане, контрол и подчиняване на волята.
Виж Мишел Фуко и Власт (обществено отношение)
Владимир Градев
Владимир Николаев Градев е български философ, теоретик на религията, професор, дипломат.
Виж Мишел Фуко и Владимир Градев
Гастон Башлар
Гастон Башлар (Gaston Bachelard) е френски философ.
Виж Мишел Фуко и Гастон Башлар
Дрор Мишани
Дрор Мишани (דרור משעני, Dror Mishani) е израелски литературовед, преводач и писател в жанра криминален роман и трилър.
Джудит Бътлър
Джудит Бътлър (Judith Butler), е видна американска философка и феминистка, професор в Европейското висше училище в Саас-Фе, Швейцария и професор по реторика и сравнително литературознание в Калифорнийския университет в Бъркли.
Виж Мишел Фуко и Джудит Бътлър
Джорджо Агамбен
Джорджо Агамбен (Giorgio Agamben) е италиански философ.
Виж Мишел Фуко и Джорджо Агамбен
Джонатан Долимор
Джонатан Долимор (Jonathan Dollimore; р. 31 юли 1948 г., Лейтън Бъзард, Бедфордшир) e английски социолог и литературен теоретик.
Виж Мишел Фуко и Джонатан Долимор
Джереми Бентъм
Джереми Бентъм (Jeremy Bentham) е английски философ, социолог, юрист, един от крупните теоретици на политическия либерализъм, родоначалник на утилитаризма.
Виж Мишел Фуко и Джереми Бентъм
Дискурс
Дискурс (discursus – „тичане към/бягане от“) често обозначава „писмена или говорима комуникация или дебати“ или „формална дискусия или дебати“.
Дейвид Купър
Дейвид Греъм Купър (David Graham Cooper) е британски психиатър, виден теоретик и лидер на антипсихиатричното движение заедно с Роналд Лейнг, Томас Шаш и Мишел Фуко.
Евгения Панчева
Евгения Спасова Начева-Панчева е българска литературна историчка, професор по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Виж Мишел Фуко и Евгения Панчева
Едуард Саид
Едуард Саид (Edward Said, р. 1 ноември 1935 – п. 25 септември 2003) е американски хуманитарист от палестински произход, защитник на правата на палестинците.
Екол нормал
Екол нормал (École normale supérieure, ENS), срещано и като Висше еталонно училище, е вид висше училище във Франция, Италия и Белгия.
Елизабет Рудинеско
Елизабет Рудинеско (Élisabeth Roudinesco) е френски историк и психоаналитик, професор по история в Университета Париж-VII: Дени Дидро.
Виж Мишел Фуко и Елизабет Рудинеско
Лудвик Флек
Лудвик (Людвик) Флек (Ludwik Fleck) е полски-израелски микробиолог, философ, историк на науката, един от пионерите на социологията на познанието.
Луи Алтюсер
Луи́ Пие́р Алтюсе́р (Louis Pierre Althusser; 16 октомври 1918 – 22 октомври 1990) е френски философ марксист.
Луис Алберто Спинета
Луис Алберто Спинета (Luis Alberto Spinetta), известен с прякора си „Ел Флако“ (El Flaco, „кльощавият“), е аржентински певец, китарист, композитор и поет.
Виж Мишел Фуко и Луис Алберто Спинета
100-те книги на 20 век според Монд
100-те книги на двадесети век е класация на най-добрите книги на XX век.
Виж Мишел Фуко и 100-те книги на 20 век според Монд
15 октомври
15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна).
25 юни
25 юни е 176-ият ден в годината според григорианския календар (177-и през високосна).