Съдържание
116 отношения: Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот), Къща на Иван Шишманов, Кукери, Кирил Христов, Княжево, Константин Петкович, П. К. Яворов (1929 – 1943), Първи върховен състав на Народния съд, Пълномощно, Правителство на Иван Багрянов, Притезание, Панчо Михайлов (революционер), Пословица, Петър Арнаудов, Петър Берон (просветител), Отечество (1914 – 1918), Оксфордски университет, Архив на Михаил Арнаудов, Арнаудов, Арнаудов сборник, Александър Добринов, Алеко Константинов, Апел за спиране самоизтреблението и братоубийствата между македонските дейци, Научна експедиция в Македония и Поморавието, Научна експедиция в Добруджа, Наум Тахов, Наум Чилев, Национална финансово-стопанска гимназия, Народност (1918 – 1919), Народен съд, Народен театър „Иван Вазов“, Найден Найденов (общественик), Никола Обретенов, Никола Жалов, Носители на орден „Свети Александър“ четвърта степен, Нобелова награда за литература, Нестинарство, Русе, Русенци, Рая Кунчева, Решение № 172 на Върховния съд, Съюз на българските писатели, Стояна Драгостинова, Стефан Минчев, Стефана Стойкова, Средни училища в Русе, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ, Сива, Скендербей, ... Разширете индекс (66 Повече ▼) »
Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)
Пощенска картичка от 1930-те години с изглед към музея Възстановка на интериора Възстановка на интериора Къщата музей отвън Вътрешният двор Модел на къщата музей в Сопот Къща музей „Иван Вазов“ в Сопот е родната къща на българския писател и поет Иван Вазов.
Виж Михаил Арнаудов и Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот)
Къща на Иван Шишманов
Къщата на Иван Шишманов се намира на улица „Шипка“ № 11 в район Оборище в София.
Виж Михаил Арнаудов и Къща на Иван Шишманов
Кукери
Кукери в село край Карлово. Бабугери в село Брежани Кукери в Разлог Кукери от с. Горна Василица Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, калогерос, джумали, кьопек бей или джамалари, са карнавален маскарад в Югоизточна Европа.
Кирил Христов
Кирил Генчев Христов е български поет, белетрист, драматург и преводач.
Виж Михаил Арнаудов и Кирил Христов
Княжево
„Княжево“ е квартал на българската столица София.
Константин Петкович
Константин Димитриевич Петкович, познат и като К.
Виж Михаил Арнаудов и Константин Петкович
П. К. Яворов (1929 – 1943)
„П.
Виж Михаил Арнаудов и П. К. Яворов (1929 – 1943)
Първи върховен състав на Народния съд
Присъда на Първи състав на Народния съд в София на регентите, царските съветници и министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.
Виж Михаил Арнаудов и Първи върховен състав на Народния съд
Пълномощно
279x279пкс Пълномо̀щното е документ, обикновено нотариално удостоверен, който дава и потвърждава правото на посоченото в него лице (пълномощник или упълномощен) да извършва от името и за сметка на лицето, издало документа (упълномощител), конкретни действия, включително и разпоредителни, като представлява упълномощителя пред лица, организации и институции.
Виж Михаил Арнаудов и Пълномощно
Правителство на Иван Багрянов
Правителството на Иван Багрянов е шестдесет и първото правителство на Царство България, назначено с Указ № 6 от 1 юни 1944 г.
Виж Михаил Арнаудов и Правителство на Иван Багрянов
Притезание
Скулптура „Авторитет на закона“ Притезание е право на иск от страна на кредитор, възникнало въз основа на договор или друго облигационно отношение, което право може да се осъществи по принудителен ред, ако длъжникът откаже доброволно да изпълни своето задължение.
Виж Михаил Арнаудов и Притезание
Панчо Михайлов (революционер)
Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров, наричан Чавдар, Мечето, Мечкарски, е български офицер, фолклорист и революционер, кочански околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Михаил Арнаудов и Панчо Михайлов (революционер)
Пословица
Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение.
Виж Михаил Арнаудов и Пословица
Петър Арнаудов
Петър Михайлов Арнаудов е български цигулар и музикален педагог.
Виж Михаил Арнаудов и Петър Арнаудов
Петър Берон (просветител)
Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител.
Виж Михаил Арнаудов и Петър Берон (просветител)
Отечество (1914 – 1918)
„Отечество“ е българско списание, излизало в София, България от 1914 до 1918 година.
Виж Михаил Арнаудов и Отечество (1914 – 1918)
Оксфордски университет
Оксфордският университет (University of Oxford), или само Оксфорд, е колежански изследователски университет в Оксфорд, Англия.
Виж Михаил Арнаудов и Оксфордски университет
Архив на Михаил Арнаудов
Личният архив на Михаил Арнаудов се съхранява във фонд 2147К в Централен държавен архив.
Виж Михаил Арнаудов и Архив на Михаил Арнаудов
Арнаудов
Арнаудов е разпространено българско фамилно име.
Виж Михаил Арнаудов и Арнаудов
Арнаудов сборник
Арнаудов сборник е сборник, съдържащ научни съобщения и доклади, изнесени на националната научна конференция с международно участие "Арнаудови четения" (Русе, Русенски университет "Ангел Кънчев", от 1998 - днес).
Виж Михаил Арнаудов и Арнаудов сборник
Александър Добринов
Александър Христов Добринов е български художник-карикатурист, известен с работата си в областта на портретния шарж.
Виж Михаил Арнаудов и Александър Добринов
Алеко Константинов
Алѐко Ива̀ницов Константѝнов (познат с псевдонима Щастливеца) е български писател, адвокат, общественик и основоположник на организираното туристическо движение в България.
Виж Михаил Арнаудов и Алеко Константинов
Апел за спиране самоизтреблението и братоубийствата между македонските дейци
„Апелът за спиране самоизтреблението и братоубийствата между македонските дейци“ е обръщение от 1929 година на български македонски дейци, революционери и интелектуалци, което цели да спре междуособната война, избухнала между михайловисткото и протогеровисткото крило във Вътрешната македонска революционна организация след убийството на генерал Александър Протогеров на 7 юли 1928 година.
Виж Михаил Арнаудов и Апел за спиране самоизтреблението и братоубийствата между македонските дейци
Научна експедиция в Македония и Поморавието
Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия.
Виж Михаил Арнаудов и Научна експедиция в Македония и Поморавието
Научна експедиция в Добруджа
Научната експедиция в Добруджа е осъществена по време на Първата световна война.
Виж Михаил Арнаудов и Научна експедиция в Добруджа
Наум Тахов
accessdate.
Виж Михаил Арнаудов и Наум Тахов
Наум Чилев
Наум Чилев на бойното поле - 12 декември 1916 г. Наум Периклиев Чилев е български учен.
Виж Михаил Арнаудов и Наум Чилев
Национална финансово-стопанска гимназия
Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ) е неспециализирана професионална гимназия в София.
Виж Михаил Арнаудов и Национална финансово-стопанска гимназия
Народност (1918 – 1919)
„Народност“ е български вестник, издаван от Йордан Бадев в София от 24 ноември 1918 до 8 октомври 1919 г.
Виж Михаил Арнаудов и Народност (1918 – 1919)
Народен съд
преврата от 1944 г., е сред малкото оцелели висши политици Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор.
Виж Михаил Арнаудов и Народен съд
Народен театър „Иван Вазов“
Народен театър „Иван Вазов“ е национален културен институт в областта на театралното изкуство в град София.
Виж Михаил Арнаудов и Народен театър „Иван Вазов“
Найден Найденов (общественик)
Найден Николов Найденов е български политик, ветеринарен лекар и писател.
Виж Михаил Арнаудов и Найден Найденов (общественик)
Никола Обретенов
Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевски революционен комитет.
Виж Михаил Арнаудов и Никола Обретенов
Никола Жалов
Никола Костадинов Жалов с псевдоним Никола Хвойненски е български писател, краевед и редактор.
Виж Михаил Арнаудов и Никола Жалов
Носители на орден „Свети Александър“ четвърта степен
Това е списък на наградените с орден „Свети Александър“ четвърта степен.
Виж Михаил Арнаудов и Носители на орден „Свети Александър“ четвърта степен
Нобелова награда за литература
Нобеловата награда за литература е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901 г.
Виж Михаил Арнаудов и Нобелова награда за литература
Нестинарство
---- Български нестинари Нестинарството (Αναστενάρια) е ритуал от Източна Тракия, свързан с култа към светите Константин и Елена, при който участниците танцуват боси върху жарава въглени.
Виж Михаил Арнаудов и Нестинарство
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Русенци
Някои личности, свързани с Русе, са категоризирани тук според обществената дейност, с която са били значими.
Рая Кунчева
Рая Тодорова Кунчева е български литературен историк, стиховед.
Виж Михаил Арнаудов и Рая Кунчева
Решение № 172 на Върховния съд
Решение № 172 на Върховния съд на България е прието на 26 август 1996 година.
Виж Михаил Арнаудов и Решение № 172 на Върховния съд
Съюз на българските писатели
Съюзът на българските писатели (СБП) е творческо сдружение, създадено на 8 септември 1913 г.
Виж Михаил Арнаудов и Съюз на българските писатели
Стояна Драгостинова
Стояна Драгостѝнова е българска народна певица.
Виж Михаил Арнаудов и Стояна Драгостинова
Стефан Минчев
Стефан Макавеев Минчев е български литературен критик и историк, учител, педагог и общественик.
Виж Михаил Арнаудов и Стефан Минчев
Стефана Стойкова
Стефана Минчева Стойкова е българска фолклористка, изследователка на българския фолклор и народна култура.
Виж Михаил Арнаудов и Стефана Стойкова
Средни училища в Русе
Това е списък на средните училища в Русе с кратко представяне на всяко от тях.
Виж Михаил Арнаудов и Средни училища в Русе
Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (СбНУНК) е българско периодично научно издание.
Виж Михаил Арнаудов и Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ
„Сборникъ Верковича.
Виж Михаил Арнаудов и Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ
Сива
Сива (Siwa) е богиня на славянското полабско племе ободрити, спомената от историка Хелмолд Босауски от втората половина на 12 век в неговата „Славянска хроника“: „Siwa dea Polaborum“, тоест Сива богиня на полабците.
Скендербей
„Скендербей“ е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев.
Виж Михаил Арнаудов и Скендербей
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Михаил Арнаудов и Софиянци
Софийски университет
Софийският университет „Св.
Виж Михаил Арнаудов и Софийски университет
Списък на ректорите на Софийския университет
Това е списък на ректорите на Софийския университет от създаването на Висшия педагогически курс на 1 октомври 1888 г.
Виж Михаил Арнаудов и Списък на ректорите на Софийския университет
Сердарят
„Сердарят“ (на български още „Войводата“Пърличев, Григор.. Български писател. София, 1970 г. или „Арматолосът“) е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев.
Виж Михаил Арнаудов и Сердарят
Таласъм
Таласъм в българските фолклорни поверия е зъл и невидим дух, който обитава мостове, чешми и сгради (най-често изоставени).
Тетовци
Тетовска фамилия, 1942 – 1943 г. Тетовци или тетовчани (единствено число тетовец/тетовка, тетовчанец/тетовчанка, tetovarë, тетоваръ, единствено число tetovar, тетовар) са жителите на град Тетово, Северна Македония.
Тетово
Тѐтово (Тетово; Tetova, Тетова, Kalkandelen, Калканделен) е град в Северозападната част на Северна Македония, пети по големина в страната.
Факултет по славянски филологии (Софийски университет)
Факултетът по славянски филологии (абревиатура: ФСФ / ФСлФ) на Софийския университет предлага обучение по специалностите българска, руска и славянска филология и балканистика.
Виж Михаил Арнаудов и Факултет по славянски филологии (Софийски университет)
Философски факултет (Софийски университет)
Философският факултет е сред най-големите звена в структурата на Софийски университет „Св.
Виж Михаил Арнаудов и Философски факултет (Софийски университет)
Христо Негенцов
Христо Станчев Негенцов е виден български педагог.
Виж Михаил Арнаудов и Христо Негенцов
Христо Хаджиев
Христо Тодоров Хаджиев е български публицист, редактор и предприемач.
Виж Михаил Арнаудов и Христо Хаджиев
Хемусъ
Христо Хаджиев (около 1930 година). Главен редактор и директор на „Хемусъ“ „Хемусъ“ (изписвано съгласно Иванчевския правопис с буквата „Ъ“ до 1945 година) е българско издателство.
Шишманови
Шишманови, известен и с турската форма Шишманоглу (на турски език: Şişmanoğlu, на френски език: Chichmanoglu), е голям български чорбаджийски род от град Видин и следосвобожденска политическа фамилия, към която принадлежат литераторът професор Иван Шишманов и писателят Алеко Константинов.
Виж Михаил Арнаудов и Шишманови
Янчище
Янчище или Янчища (Јанчиште; Jançishti, Янчищи) е село в Северна Македония, в община Йегуновце.
Македонски научен институт
Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.
Виж Михаил Арнаудов и Македонски научен институт
Македонски преглед
„Македонски преглед“ е българско тримесечно научно списание, издавано от Македонския научен институт от 1924 година.
Виж Михаил Арнаудов и Македонски преглед
Малчо Николов
Малчо Николов Малчев, известен като Малчо Николов, е български литературен критик, творил основно в периода между двете световни войни.
Виж Михаил Арнаудов и Малчо Николов
Михаил Кръстев
Михаил Котов Кръстев е български художник график.
Виж Михаил Арнаудов и Михаил Кръстев
Министър на образованието и науката на България
Министърът на образованието и науката на България е член на правителството, т.е.
Виж Михаил Арнаудов и Министър на образованието и науката на България
Иван Камбуров (офицер)
Иван Йорданов Камбуров, известен още като Йоцов, е български офицер, подполковник, член на ВМОК.
Виж Михаил Арнаудов и Иван Камбуров (офицер)
Иван Селимински
Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар.
Виж Михаил Арнаудов и Иван Селимински
Иван Грозев (писател)
Иван Грозев Петков е български поет, драматург, литературен критик, учител.
Виж Михаил Арнаудов и Иван Грозев (писател)
Иван Георгов
Иван Андреев Георгов е български учен философ-идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките, председател и член-учредител на Македонския научен институт.
Виж Михаил Арнаудов и Иван Георгов
Илия Арнаудов
lang.
Виж Михаил Арнаудов и Илия Арнаудов
Жана Николова-Гълъбова
Жана Георгиева Николова-Гълъбова е български учен-филолог, есеист и публицист.
Виж Михаил Арнаудов и Жана Николова-Гълъбова
Жив огън
Жив огън (Нов огън, Млад огън, Божи огън, Див огън) е български народен обичай, изпълняван в два случая – когато трябва да се поднови огънят в домашните огнища и когато в селището се появи епидемия по хората или животните.
Виж Михаил Арнаудов и Жив огън
Жорж Нурижан
Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани (Giorgio Nurigiani, Ջորջո Նուրիջանի) е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик от арменски произход.
Виж Михаил Арнаудов и Жорж Нурижан
Зографски манастир
„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.
Виж Михаил Арнаудов и Зографски манастир
Българска литература
Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни.
Виж Михаил Арнаудов и Българска литература
Българска народна музика
Българска народна музика е музикален жанр, обхващащ предназначената за представяне пред публика музика, базирана на традиционния музикален фолклор в българското землище.
Виж Михаил Арнаудов и Българска народна музика
Български граждани, кандидати за Нобелова награда
България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е имала кандидатури за Нобелова награда за литература.
Виж Михаил Арнаудов и Български граждани, кандидати за Нобелова награда
Български народни песни (сборник)
„Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на българското землище, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга.
Виж Михаил Арнаудов и Български народни песни (сборник)
Би Би Си
Би Би Си (British Broadcasting Corporation (BBC), в превод: Британска радиоразпръсквателна корпорация) е британска компания за обществено радио и телевизия.
Виж Михаил Арнаудов и Би Би Си
Вратница
Вра̀тница (Вратница; Vratinca) е село в Северна Македония, в община Йегуновце, разположено в областта Долни Полог в югоизточните поли а Шар планина под връхЛюботрън.
Виж Михаил Арнаудов и Вратница
Васил Априлов
Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.
Виж Михаил Арнаудов и Васил Априлов
Васил Ненович
Васил Ненович (ок. 1790 – след 1850) е български филолог, възрожденец и просветител.
Виж Михаил Арнаудов и Васил Ненович
Вграждане на сянка
Вграждането на сянка е български ритуал, познат в Балканския фолклор и на север до Трансилвания и Унгария.
Виж Михаил Арнаудов и Вграждане на сянка
Вичо Иванов
Вичо Димов Иванов (1901-1979), роден в с.
Виж Михаил Арнаудов и Вичо Иванов
Владимир Георгиев (езиковед)
Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед, съставител на речници и енциклопедии, ректор на Софийския университет в периода 1951 – 1956 г.
Виж Михаил Арнаудов и Владимир Георгиев (езиковед)
Веда Словена
Българска корица на том 2, Санкт-Петербург, 1881 „Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“ (Веда Словенахъ) е сборник с народно песенно творчество публикуван от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през 1874 г.
Виж Михаил Арнаудов и Веда Словена
Григор Пърличев
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.
Виж Михаил Арнаудов и Григор Пърличев
Георги Константинов (критик)
Георги Константинов Гогов, подписвал се като Георги Константинов, е български литературен историк и критик, писател, журналист и библиограф.
Виж Михаил Арнаудов и Георги Константинов (критик)
Георги Ст. Георгиев
Георги Стоянов Георгиев е български писател и военен деец от XX век.
Виж Михаил Арнаудов и Георги Ст. Георгиев
Георги Димов (филолог)
Георги Христов Димов е български филолог, професор.
Виж Михаил Арнаудов и Георги Димов (филолог)
Георги Любенов (юрист)
Георги Иванов Любенов (1890 – 1964) е български юрист, професор по международно право в Берлинския университет „Фридрих-Вилхелм“ (днес Хумболтов университет на Берлин).
Виж Михаил Арнаудов и Георги Любенов (юрист)
Димитър Костадинов (писател)
Димитър Танев Костадинов е български поет, писател, критик.
Виж Михаил Арнаудов и Димитър Костадинов (писател)
Димитър Стоевски
Димитър Стоевски (истинско име: Динчо Стоев Чолаков) е български писател, драматург и преводач главно на произведения от немската художествена литература.
Виж Михаил Арнаудов и Димитър Стоевски
Димитър Талев
Димитър Талев Петров Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Виж Михаил Арнаудов и Димитър Талев
Димитър Добрев Димитров
Димитър Добрев Димитров е български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател, общественик.
Виж Михаил Арнаудов и Димитър Добрев Димитров
Добруджански научен институт
Добруджанският научен институт е създаден през октомври 1932 г.
Виж Михаил Арнаудов и Добруджански научен институт
Ден на народните будители
Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери - първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време.
Виж Михаил Арнаудов и Ден на народните будители
Етнография на България
Етнографията на България е научна област, изучаваща етнографията на България и българите.
Виж Михаил Арнаудов и Етнография на България
Едуард Бойл
Сър Едуард Бойл – втори баронет (Sir Edward Boyle, 2nd Baronet) е активен наблюдател на събитията на Балканския полуостров в течение на 4 десетилетия – от 1903 г.
Виж Михаил Арнаудов и Едуард Бойл
Елисавета Консулова-Вазова
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова е една от първите български художнички.
Виж Михаил Арнаудов и Елисавета Консулова-Вазова
Емануил Васкидович
„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837 Емануил К.
Виж Михаил Арнаудов и Емануил Васкидович
Емил Димитров (културен историк)
Емил Иванов Димитров е български историк на културата.
Виж Михаил Арнаудов и Емил Димитров (културен историк)
Любомир Владикин
Любомир Николов Владикин (р. 3 септември 1891 – п. 22 май 1948) е български юрист, конституционалист и писател, син на Никола Владикин и племенник на митрополит Евстатий Пелагонийски.
Виж Михаил Арнаудов и Любомир Владикин
Любен Диков
Любен Ангелов Диков е български юрист и общественик, министър на правосъдието през 1935 година.
Виж Михаил Арнаудов и Любен Диков
Литературен глас
„Литературен глас“ е седмичен вестник за литература, изкуство и седмични въпроси.
Виж Михаил Арнаудов и Литературен глас
Лидия Шишманова
Лидия Михайловна Шишманова (Лідія Шишманова) е украинска и българска писателка, журналистка, театрален и музикален критик, преводачка и общественичка.
Виж Михаил Арнаудов и Лидия Шишманова
Лилия Сталева
Лилия-Кера Стоянова Сталева е българска преводачка.
Виж Михаил Арнаудов и Лилия Сталева
17 октомври
17 октомври е 290-ият ден в годината според григорианския календар (291-ви през високосна).
Виж Михаил Арнаудов и 17 октомври
18 февруари
18 февруари е 49-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Михаил Арнаудов и 18 февруари
18-о средно училище „Уилям Гладстон“
18 средно училище „Уилям Гладстон“ се намира в София, България.
Виж Михаил Арнаудов и 18-о средно училище „Уилям Гладстон“
22-ро средно училище „Георги С. Раковски“
22 средно езиково училище „Георги Стойков Раковски“ се намира в град София, България.
Виж Михаил Арнаудов и 22-ро средно училище „Георги С. Раковски“
23 януари
23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Михаил Арнаудов и 23 януари