Съдържание
54 отношения: Куропалат, Кирил и Методий, Кирилица, Киевска Рус, Климент Охридски, Коронация на българския монарх, Константин-Кирил Философ, Константинополски стени, Пресиян, Павликянство, Покръстване на България, Петрон Мамиконян, Арабска мисия, Александър (Византийска империя), Аморийска династия, Римски и византийски императрици, Ростислав (Великоморавия), Старобългарска литература, Стефан I Константинополски, Списък на римските консули, Списък на римските консули 803 г. - 887 г., Тържество на православието, Теофан Продължител, Теофания (императрица), Теофил (Византийска империя), Теодора II, Теоктист (логотет), Фотий I Константинополски, Хиподрум (Константинопол), Михаил (име), Михаил III, Моравска мисия, Методий, История на християнството, Игнатий I Константинополски, Иконоборство, Император на Византия, Златни врата (Константинопол), Българо-византийски войни, Бургас, Барелефна кула, Борис I, Василий I Македонец, Варда, Великоморавия, Глаголица, Евдокия Ингерина, Евдокия Декаполитиса, Лъв VI Философ, Лъв Аргир (IX век), ... Разширете индекс (4 Повече ▼) »
Куропалат
Куропалат (Kuropalates; Curopalates; ж.ф.: kouropalatissa; на гръцки: κουροπαλάτης, Kouropalates; от лат.: cura palatii, на бг.: управител на двореца) е висша византийска титла, придворен чин.
Виж Михаил III (Византия) и Куропалат
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
Виж Михаил III (Византия) и Кирил и Методий
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Виж Михаил III (Византия) и Кирилица
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Виж Михаил III (Византия) и Киевска Рус
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Виж Михаил III (Византия) и Климент Охридски
Коронация на българския монарх
Българските монарси са използвали титлите: канасубиги, хан, княз (княз) и цар (равно на император).
Виж Михаил III (Византия) и Коронация на българския монарх
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Михаил III (Византия) и Константин-Кирил Философ
Константинополски стени
Карта на Константинополската укрепителна система Теодосиеви стени, втора военна порта, т.нар. Белградски врата Крепостните стени на Константинопол са серия от отбранителни съоръжения за защита на византийската столица Константинопол (днес Истанбул), издигнати при обявяването му за нова столица на Римската империя от Константин Велики.
Виж Михаил III (Византия) и Константинополски стени
Пресиян
Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.
Виж Михаил III (Византия) и Пресиян
Павликянство
Избиване на павликяни при императрица Теодора II, миниатюра от XII/XIII век Павликянството е религиозно движение, появило се през VII век в Голяма Армения и Горна Месопотамия, в контактната зона между Източната Римска империя и Арабския халифат.
Виж Михаил III (Византия) и Павликянство
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
Виж Михаил III (Византия) и Покръстване на България
Петрон Мамиконян
Петрон (ляво) с монахЙоан преди победата при Лалакаон, от Мадридска Скилица Петрон Мамиконян (Petronas the Patrician,; + 11 ноември 865) е влиятелен византийски военачалник и знатен аристократ от средата на 9 век.
Виж Михаил III (Византия) и Петрон Мамиконян
Арабска мисия
Арабската мисия е една от общо трите външнополитически и геополитически византийски дипломатически пратеничества на Константин Философ.
Виж Михаил III (Византия) и Арабска мисия
Александър (Византийска империя)
Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок.
Виж Михаил III (Византия) и Александър (Византийска империя)
Аморийска династия
Аморийска или Фригийска династия управлява Византия от 820 до 867 г.
Виж Михаил III (Византия) и Аморийска династия
Римски и византийски императрици
Това е списък на жените, които са били римски императрици, т.е.
Виж Михаил III (Византия) и Римски и византийски императрици
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
Виж Михаил III (Византия) и Ростислав (Великоморавия)
Старобългарска литература
Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.
Виж Михаил III (Византия) и Старобългарска литература
Стефан I Константинополски
Стефан I (Στέφανος Α΄) (867 – 893) е Константинополски патриархот 886 до 893 година.
Виж Михаил III (Византия) и Стефан I Константинополски
Списък на римските консули
Списъкът на римските консули (fasti consulares) е образувал основата на римската история и на датирването на модерната римска археология, понеже по името на консулите са наричали годините.
Виж Михаил III (Византия) и Списък на римските консули
Списък на римските консули 803 г. - 887 г.
Списък на римските консули 803 г.
Виж Михаил III (Византия) и Списък на римските консули 803 г. - 887 г.
Тържество на православието
Тържество на православието е християнски празник в Православната църква през първата неделя на Великите пости за Възкресение Христово. През 843 г. императрица Теодора II и Теоктист, регент на двегодишния византийски император Михаил III, заменят дотогавашния патриархна Константинопол Йоан VII Граматик с Методий I и свикват Константинополски поместен събор.
Виж Михаил III (Византия) и Тържество на православието
Теофан Продължител
Теофа̀н Продължѝтел (на гръцки: συνεχισταί Θεοφάνους или Οἱ μετὰ Θεοφάνην, „тези след Теофан“) е латинското название (Continuatus) на съвкупност от писания, целящи да продължат летописите на Теофан Изповедник, чиято хроника спира през 813 г.
Виж Михаил III (Византия) и Теофан Продължител
Теофания (императрица)
Теофания, или още Теофано (Θεοφανώ), е византийска императрица, първа съпруга на император Лъв VI.
Виж Михаил III (Византия) и Теофания (императрица)
Теофил (Византийска империя)
Теофил (Θεόφιλος; * 813; † 20 януари 842 г.) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 829 до 842 година.
Виж Михаил III (Византия) и Теофил (Византийска империя)
Теодора II
Теодора (815 – 867) е византийка императрица, съпруга на императора иконоборец Теофил и майка на император Михаил III, от чието име управлява като регент от 842 до 856, след което е отстранена от политическия живот и се замонашава.
Виж Михаил III (Византия) и Теодора II
Теоктист (логотет)
Теоктист (Theoktistos; † 20 ноември 855) e влиятелна личност във Византийската империя (logothetes tou dromou), главен министър на Михаил II и неговия син Теофил и регент на Михаил III.
Виж Михаил III (Византия) и Теоктист (логотет)
Фотий I Константинополски
Фотий I Константинополски (Φώτιος Α´) е виден византийски богослов, Константинополски патриарх(857 – 867 и 877 – 886), енциклопедист и ритор от IХ век.
Виж Михаил III (Византия) и Фотий I Константинополски
Хиподрум (Константинопол)
Хиподрумът на Константинопол (Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия.
Виж Михаил III (Византия) и Хиподрум (Константинопол)
Михаил (име)
Михаил е мъжко име идващо от древноеврейската дума מִיכָאֵל (Mika'el), която произлиза от въпроса מי כאל mī kāʼēl, който означава „кой е като Бог?“.
Виж Михаил III (Византия) и Михаил (име)
Михаил III
Михаил III може да се отнася за.
Виж Михаил III (Византия) и Михаил III
Моравска мисия
Моравската мисия е пътуване на братята Кирил и Методий през 863 г.
Виж Михаил III (Византия) и Моравска мисия
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Виж Михаил III (Византия) и Методий
История на християнството
ΙΧΘΥϹ ΖΩΝΤΩΝ („риба на живите“), предшественик на символа Ихтис Историята на християнството се отнася до християнската религия, християнските страни и църквата с нейните различни деноминации, от I век до наши дни.
Виж Михаил III (Византия) и История на християнството
Игнатий I Константинополски
Игнатий I Константинополски е константинополски патриархот 847 до 858 година и от 867 до 877 година.
Виж Михаил III (Византия) и Игнатий I Константинополски
Иконоборство
Михаил III. Икона от края на XIV – началото на XV век елизабетинската пропаганда горната дясна част на картината изобразява мъже, които свалят и разрушават икони, докато властта преминава от умиращия крал Хенри VIII вляво към неговия протестантски син, момчето-крал Едуард VI в центъра.
Виж Михаил III (Византия) и Иконоборство
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Виж Михаил III (Византия) и Император на Византия
Златни врата (Константинопол)
Златни врата е една от портите на средновековните крепостни стени на Константинопол, изградена като своеобразна триумфална арка.
Виж Михаил III (Византия) и Златни врата (Константинопол)
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Виж Михаил III (Византия) и Българо-византийски войни
Бургас
Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).
Виж Михаил III (Византия) и Бургас
Барелефна кула
Барелефната кула (Πύργος τουΑναγλύφου) е част от Солунската крепост.
Виж Михаил III (Византия) и Барелефна кула
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Виж Михаил III (Византия) и Борис I
Василий I Македонец
Василий I Македонец (Βασίλειος Α΄ο Μακεδών) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 23/24 септември 867 г.
Виж Михаил III (Византия) и Василий I Македонец
Варда
Варда Мамиконян (Bardas Mamikonian; † 21 април 866 г.) е регент от 856 г.
Виж Михаил III (Византия) и Варда
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Виж Михаил III (Византия) и Великоморавия
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Виж Михаил III (Византия) и Глаголица
Евдокия Ингерина
Евдокия Ингерина (Ευδοκία Ιγγερίνα) е византийска императрица, съпруга на византийския император Василий I Македонец и майка на императорите Лъв VI Философ и Александър, както и на константинополския патриархСтефан I.
Виж Михаил III (Византия) и Евдокия Ингерина
Евдокия Декаполитиса
Евдокия Декаполитиса е византийска императрица, съпруга на византийския император Михаил III, последен представител на Фригийската династия.
Виж Михаил III (Византия) и Евдокия Декаполитиса
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
Виж Михаил III (Византия) и Лъв VI Философ
Лъв Аргир (IX век)
Лъв Аргир (Λέων Ἀργυρός) е византийски аристократ и пълководец от средата на IX век и родоначалник на благородната фамилия на Аргирите.
Виж Михаил III (Византия) и Лъв Аргир (IX век)
Лъв Аргир (X век)
Лъв Аргир (Λέων Ἀργυρός) е византийски аристократ и генерал, активен през първите десетилетия на X век.
Виж Михаил III (Византия) и Лъв Аргир (X век)
Йоан Кръстител
Йоан Кръстител (старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на Месията (Христа).
Виж Михаил III (Византия) и Йоан Кръстител
19 януари
19 януари е 19-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Михаил III (Византия) и 19 януари
23 септември
23 септември е 266-ият ден в годината според григорианския календар (267-и през високосна).
Виж Михаил III (Византия) и 23 септември