Съдържание
25 отношения: Каркемиш, Кемуне, Асирийци, Амуру, Аменхотеп I, Аменхотеп II, Аменхотеп III, Ниневия, Нефертити, Тутмос I, Тутмос III, Тутмос IV, Угаритска писменост, Фиск в Древен Египет, Хурити, Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.), Харан, Халеб, Цилиндричен печат, Ямхад, Мидийци, Исторически музей на Армения, Битка при Кадеш, 13 век пр.н.е., 15 век пр.н.е..
Каркемиш
Каркемиш е древен град в Близкия изток, разположен на днешната граница между Турция и Сирия, близо до съвременния град Каркамъш.
Кемуне
Кемуне (вероятно древният град Zakhiku) е археологически обект, нмиращ се в язовир край Мосул и попадащ в област Дахук в Иракски Кюрдистан.
Виж Митани и Кемуне
Асирийци
Асирийците (асир.: Assūrāju; Assyrer) – произлизат от Асур, син на Сим, син на Ной.
Амуру
Амуру е държава от късната бронзова епоха на територията днешен северен Ливан и северозападна СирияTrevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), p.
Виж Митани и Амуру
Аменхотеп I
Статуя на Аменхотеп I Аменхотеп I (Djeserkare Amenhotep) е вторият фараон от XVIII династия на Древен Египет.
Аменхотеп II
Бюст на Аменхотеп II в Берлинския музей Аменхотеп II (Aakheperure Amenhotep) е седмият фараон на Древен Египет от XVIII династия на Новото царство на Египет.
Аменхотеп III
Аменхотеп III е деветият египетски фараон от XVIII династия.
Ниневия
Реконструираната крепостна стена на древна Ниневия Ниневия е един от най-древните градове на земята в Асирия, който процъфтява през VIII-VII век пр.н.е. Руините на древна Ниневия се намират в Ирак (град Мосул), на левия бряг на река Тигър на хълмовете Куюнджик.
Виж Митани и Ниневия
Нефертити
Нефернеферуатен Нефертити е царица на Древния Египет от XVIII династия (XIV век пр.н.е.), съпруга на египетския цар Ехнатон (по-рано Аменхотеп IV) царувал от 1353 пр.н.е.
Тутмос I
Глава от статуя вероятно на Тутмос I (Британски музей) Тутмос I (Aakheperkare Djehutymose) е третият фараон от XVIII династия на Древен Египет.
Тутмос III
Тутмос III е шестият фараон от XVIII династия в Древен Египет.
Тутмос IV
Тутмос IV (Menkheperure Djehutymose) е осмият фараон от Осемнадесета династия на Древен Египет.
Угаритска писменост
Оригинална плочка с угаритската азбука Угаритската писменост е тази на древния Угарит (Рас Шамра) с прилежащите му територии в Древна Сирия.
Виж Митани и Угаритска писменост
Фиск в Древен Египет
Постъпленията в хазната на Египет са различни през различните периоди.
Виж Митани и Фиск в Древен Египет
Хурити
Хуритите са древен народ от Близкия изток, появили се в Месопотамия от север около 24 век пр.н.е. Те създават множество малки държави в Северна Месопотамия и Древна Сирия.
Виж Митани и Хурити
Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
|| Иран |- | style.
Виж Митани и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
Харан
Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.
Виж Митани и Харан
Халеб
Изглед от Цитаделата към Стария град със сука Тясна уличка в християнския квартал Изглед към Цитаделата Ха̀леб (حلب, книжовно – „Хàляб“, с ударение върху първата сричка според произношението на арабски), срещано и като Халѐб (с ударение на последната сричка, повлияно от произношението в турски език), наричан още Халеб аш-Шахба („прясно мляко“); също Халеп (на турски), Алеп (на френски) и Алепо (на английски), حَلَبُ Халеб, Հալեպ Халеб, Χαλέπι; Beroea) е град в Северна Сирия, център на едноименната административна област Халеб.
Виж Митани и Халеб
Цилиндричен печат
Шамаш; Лувър Цилиндричен печат е малък (2 – 3 cm) цилиндър, издълбан от камък, с надлъжен аксиален отвор, който се е използвал в Древния свят като удостоверение за личността на автора на документа или на свидетеля на неговото подписване.
Виж Митани и Цилиндричен печат
Ямхад
Ямхад е древна държава от бронзовата епоха в днешна северна Сирия и съседните части на Турция с център в град Халеб.
Виж Митани и Ямхад
Мидийци
Държавата на мидийците около 600 г. пр.н.е. Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.
Виж Митани и Мидийци
Исторически музей на Армения
Историческият музей на Армения е музей в Армения с отдели по археология, нумизматика, етнография, съвременна история и реставрация.
Виж Митани и Исторически музей на Армения
Битка при Кадеш
Битката при Кадеш е битка през 1275 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали.
13 век пр.н.е.
Най-старият мирен договор ''Лъвската врата'', Микена.
15 век пр.н.е.
Хатшепсут.