Съдържание
42 отношения: Константин Стоилов, Панайот Станков, Полихрон Нейчев, Петър Тасев, Петър Увалиев, Асен Христофоров, Афера „Шарл–Жан“, Александра Монеджикова, Антон Митов, Анастас Иширков, Народна партия (България), Неделя Мамарчева-Макартни, Теснолинейка Септември – Добринище, Теодосий Скопски, Христо Стамболски, Христо Бръзицов, Яна Язова, Македония (1896 – 1897), Михаил Маджаров, Мир (пояснение), Милка Петрова-Коралова, Минко Шипковенски, Иван Пеев-Плачков, Иван Енчев – Видю, Идем, идем, сган проклета, Илия Бобчев, Илия Гологанов, Библиография на Анастас Иширков, Борис Вазов, Васил Узунов, Владимир Бурилков, Владимир Бобошевски, Вера Бояджиева-Фол, Гунчо Гунчев, Гроб на Васил Левски, Георги Пеев (публицист), Георги Николов (издател), Георги Губиделников, Димитър Бабев, Димитър Димов, Димо Хранов, Любомир Харизанов.
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Мир (вестник) и Константин Стоилов
Панайот Станков
Панайот Тодоров Станков е български дипломат и юрист.
Виж Мир (вестник) и Панайот Станков
Полихрон Нейчев
Полихрон Н.
Виж Мир (вестник) и Полихрон Нейчев
Петър Тасев
Петър Лазаров Тасев е български журналист и публицист от XX век.
Виж Мир (вестник) и Петър Тасев
Петър Увалиев
Петър Христов Увалиев (псевдоним Pierre Rouve) е български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик.
Виж Мир (вестник) и Петър Увалиев
Асен Христофоров
Асен Георгиев Христофоров е български икономист, журналист, публицист, писател и преводач.
Виж Мир (вестник) и Асен Христофоров
Афера „Шарл–Жан“
Аферата „Шарл–Жан“ е политически скандал в България, предизвикан от публикация във вестник „Мир“ от март 1906 година с твърдения за мащабни злоупотреби на министър-председателя генерал Рачо Петров и военния министър генерал Михаил Савов при поръчките на муниции от Австро-Унгария по време на кризата в българо-турските отношения от лятото на 1903.
Виж Мир (вестник) и Афера „Шарл–Жан“
Александра Монеджикова
Александра Михайлова Монеджикова-Николова е българска географка, историчка, публицистка, писателка, общественичка и учителка.
Виж Мир (вестник) и Александра Монеджикова
Антон Митов
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Виж Мир (вестник) и Антон Митов
Анастас Иширков
Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.
Виж Мир (вестник) и Анастас Иширков
Народна партия (България)
Висшият партиен съвет в началото на 20 век Народната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия, съществувала от 1894 до 1920-те години.
Виж Мир (вестник) и Народна партия (България)
Неделя Мамарчева-Макартни
Неделя Мамарчева-Макартни е българска публицистка и общественичка.
Виж Мир (вестник) и Неделя Мамарчева-Макартни
Теснолинейка Септември – Добринище
Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище или линия № 16 от Националната железопътна мрежа на България е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm, известно още като босненски тип междурелсие.
Виж Мир (вестник) и Теснолинейка Септември – Добринище
Теодосий Скопски
Теодосий Скопски е изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките.
Виж Мир (вестник) и Теодосий Скопски
Христо Стамболски
Христо Танев Стамболски е български общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението.
Виж Мир (вестник) и Христо Стамболски
Христо Бръзицов
Христо Димитров Бръзицов е български журналист и писател.
Виж Мир (вестник) и Христо Бръзицов
Яна Язова
Яна Язова по псевдоним, с истински имена Люба Тодорова Ганчева, е българска писателка.
Македония (1896 – 1897)
„Македония“ с подзаглавие Орган на неосвободените е български вестник, редактиран от Георги Николов и излизал от 1896 до 1897 година.
Виж Мир (вестник) и Македония (1896 – 1897)
Михаил Маджаров
Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия.
Виж Мир (вестник) и Михаил Маджаров
Мир (пояснение)
Мир може да се отнася за.
Виж Мир (вестник) и Мир (пояснение)
Милка Петрова-Коралова
Милка Петрова-Коралова е българска писателка, издателка, редакторка и преводачка, получила известност през 30-те и началото на 40-те години на 20 век.
Виж Мир (вестник) и Милка Петрова-Коралова
Минко Шипковенски
Минко Ненов Шипковенски е български икономист и финансист, дипломат и автор на стопански и исторически книги и статии.
Виж Мир (вестник) и Минко Шипковенски
Иван Пеев-Плачков
Иван Пеев-Плачков е български просветен деец и политик от Народната партия.
Виж Мир (вестник) и Иван Пеев-Плачков
Иван Енчев – Видю
Иван Енчев – Видю e български живописец и илюстратор, декоратор и карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист и краевед, художествен критик, писател, общественик и читалищен деец.
Виж Мир (вестник) и Иван Енчев – Видю
Идем, идем, сган проклета
„Идем, идем, сган проклета“ е военен марш композиран преди началото на Балканската война.
Виж Мир (вестник) и Идем, идем, сган проклета
Илия Бобчев
Илия Савов Бобчев е български юрист, писател и литературен деец, общественик.
Виж Мир (вестник) и Илия Бобчев
Илия Гологанов
Илия Иванов Гологанов с псевдоними Блок и Струмски е български публицист и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Мир (вестник) и Илия Гологанов
Библиография на Анастас Иширков
Портретна снимка на Анастас Иширков Библиографията на Анастас Иширков включва 30 книги, от които 11 са издадени на български език, 11 – на френски език, 4 – на немски език и по една книга – на руски, унгарски, чешки и сърбохърватски език.
Виж Мир (вестник) и Библиография на Анастас Иширков
Борис Вазов
Борис Минчов Вазов е български журналист, политик, юрист, дипломат, офицер и общественик.
Виж Мир (вестник) и Борис Вазов
Васил Узунов
Васил Николов Узунов е български писател, просветен деец и опълченец от Македония.
Виж Мир (вестник) и Васил Узунов
Владимир Бурилков
Владимир Тодоров Бурилков е български журналист, историк и юрист.
Виж Мир (вестник) и Владимир Бурилков
Владимир Бобошевски
Владимир Вандов Бобошевски е български писател и журналист, деец на Македоно-одринската организация.
Виж Мир (вестник) и Владимир Бобошевски
Вера Бояджиева-Фол
Вера Христова Бояджиева-Фол е българска детска писателка, учителка, журналистка и общественичка.
Виж Мир (вестник) и Вера Бояджиева-Фол
Гунчо Гунчев
Гу̀нчо Стѐфанов Гу̀нчев е български географ, геоморфолог, етнограф, есперантист и филателист.
Виж Мир (вестник) и Гунчо Гунчев
Гроб на Васил Левски
Гробът на българския революционер Васил Левски, екзекутиран на 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 година в София, е неизвестен, но е предмет на различни хипотези.
Виж Мир (вестник) и Гроб на Васил Левски
Георги Пеев (публицист)
Георги Таков Пеев е български публицист, политик и общественик.
Виж Мир (вестник) и Георги Пеев (публицист)
Георги Николов (издател)
Георги Иванов Николов е български издател.
Виж Мир (вестник) и Георги Николов (издател)
Георги Губиделников
Георги Генов Губиделников е български банкер.
Виж Мир (вестник) и Георги Губиделников
Димитър Бабев
Димитър Георгиев Бабев е български поет, публицист, драматург, литературен критик и преводач.
Виж Мир (вестник) и Димитър Бабев
Димитър Димов
Димитър Тодоров Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.
Виж Мир (вестник) и Димитър Димов
Димо Хранов
Димитър (Димо) Вълчев (Василиов) Хранов е български възрожденски учител, читалищен, театрален и музикален деец, драматург, общественик, основател и издател на списание и на вестник, посланик, народен представител (1893 – 1896).
Виж Мир (вестник) и Димо Хранов
Любомир Харизанов
Любомир Спасов Харизанов е български революционер и публицист.
Виж Мир (вестник) и Любомир Харизанов