Съдържание
15 отношения: Кемал Сейфула, Отношения между България и Черна гора, Номенклатура (елит), Резолюция на Информбюро за ЮКП, Сърбия и Албания, Социалистическа република Черна гора, Методи Шаторов, Бали Комбътар, Белград, Въстание в Черна гора, Васил Ивановски, Владимир Буковски, Йосип Броз Тито, 20 април, 4 юни.
Кемал Сейфула
Кемал Касим Сейфула с псевдоним Орак (Кемал Сејфула) е комунистически политик на Социалистическа Македония (вицепремиер, министър, депутат) и на Социалистическа Югославия (депутат, посланик), партизанин от турски произход.
Виж Милован Джилас и Кемал Сейфула
Отношения между България и Черна гора
Българското знаме, заедно със знамената на Третия райхи Кралство Италия на връхБоботов кук в Дурмитор, юни 1943 г. Отношенията между България и Черна гора датират като дипломатически от 1897 г., макар че Царство България е независима държава от 22 септември 1908 г., а Княжество Черна гора (от август 1910 г.
Виж Милован Джилас и Отношения между България и Черна гора
Номенклатура (елит)
Номенклатурата е ограничен кръг от хора, обикновено елит от партийни функционери в Съветския съюз и други социалистически държави, които държат ключови държавни позиции във всички сфери на обществения живот: в правителството, икономиката, образованието и др.
Виж Милован Джилас и Номенклатура (елит)
Резолюция на Информбюро за ЮКП
Резолюцията на Информбюрото (Rezolucija Informbiroa) е резолюция на международната организация Комунистическо информационно бюро от 28 юни 1948 г., довела до скъсването на отношенията между комунистическите ръководители на Югославия – Тито и на Съветския съюз – Сталин.
Виж Милован Джилас и Резолюция на Информбюро за ЮКП
Сърбия и Албания
„Сърбия и Албания или един принос към критиката на сръбската завоевателна политика на сръбската буржоазия“ е книга от Димитрие Туцович (1881 – 1914), в която авторът критикува сръбската политика към завладяването на Албания и „престъпленията“ извършени срещу етнически албанци по време на Балканските войни.
Виж Милован Джилас и Сърбия и Албания
Социалистическа република Черна гора
Социалистическа република Черна гора (Socijalistička republika Crna Gora, Социјалистичка република Црна Гора), съкратено СР Черна гора, е социалистическа държава, съставна страна на бивша Социалистическа федеративна република Югославия.
Виж Милован Джилас и Социалистическа република Черна гора
Методи Шаторов
Методи Тасев Шаторов с псевдоними Стария българин, Шарло, Панайот е деец на БРП(к) и един от значимите ръководители на македонските комунисти.
Виж Милован Джилас и Методи Шаторов
Бали Комбътар
Бали Комбътар (Balli Kombëtar), в превод Национален фронт, е албанска националистическа, антикомунистическа и антимонархическа военнизирана групировка, създадена през октомври 1939 година в началото на Втората световна война.
Виж Милован Джилас и Бали Комбътар
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Въстание в Черна гора
Въстанието в Черна гора (Устанак у Црној Гори) е въстание срещу италианските окупационни сили в Черна гора, която се намира в рамките на окупираната от германците Югославия.
Виж Милован Джилас и Въстание в Черна гора
Васил Ивановски
Васил Атанасов Ивановски, известен още с псевдонимите си Бистришки, Бистрицки, Динко Динков и Наско, е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нация“ в рамките на ВМРО (обединена)“, деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война.
Виж Милован Джилас и Васил Ивановски
Владимир Буковски
Владимир Константинович Буковски (Влади́мир Константи́нович Буко́вский) е бележит съветски дисидент и писател.
Виж Милован Джилас и Владимир Буковски
Йосип Броз Тито
Йосип Броз Тито (Josip Broz Tito) е югославски комунистически деец, ръководил Социалистическата федеративна република Югославия от края на Втората световна война до своята смърт през 1980 година.
Виж Милован Джилас и Йосип Броз Тито
20 април
20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година).
4 юни
4 юни е 155-ият ден в годината според григорианския календар (156-и през високосна).