Съдържание
22 отношения: Природни науки, Плазма, Планета, Астрофизичен институт „Фесенков“, Астрономически обект, Нафталин, Нова (астрономия), Релативистична струя, Слънчева система, Молекулярен облак, Местен мехур, Металичност, Междузвездие, Междузвездно пространство, Междузвезден газ, Междузвезден облак, Звездна величина, Василий Фесенков, Валя Балканска, Гавриил Тихов, Лещовидна галактика, 1I/Оумуамуа.
Природни науки
Природни науки, наречени също естествени науки са науки, чиято цел е изучаването, описването, разбирането и предсказването на природните явления на основата на наблюдения, експерименти и теоретично моделиране.
Виж Междузвездна среда и Природни науки
Плазма
Главният електрод на плазмена лампа Плазма (πλάσμα, „нещо оформено“) е едно от четирите фундаментални агрегатни състояния на веществото, наред с твърдото, течното и газообразното състояние.
Виж Междузвездна среда и Плазма
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Виж Междузвездна среда и Планета
Астрофизичен институт „Фесенков“
Астрофизичният институт „Василий Фесенков“ (АФИФ) е водеща научна организация за фундаментални изследвания в областта на астрономията и астрофизиката в Казахстан.Той е дъщерно дружество на Националния център за космически изследвания и технологии към Аерокосмическия комитет на Република Казахстан.
Виж Междузвездна среда и Астрофизичен институт „Фесенков“
Астрономически обект
Астрономически обект или небесен обект е естествено физическо тяло, асоциация или структура, която съществува в наблюдаваната вселена.
Виж Междузвездна среда и Астрономически обект
Нафталин
Нафталинът (също наричан нафтален) е органично съединение с химична формула.
Виж Междузвездна среда и Нафталин
Нова (астрономия)
Андромеда. повърхността на Рош на близка звезда. Остатък от новата KT Eridani, избухнала през 1901 г. Нова в астрономията е преходно астрономическо събитие, което води до внезапната поява на ярка, привидно „нова“ звезда, която бавно избледнява в течение на няколко седмици или месеца.
Виж Междузвездна среда и Нова (астрономия)
Релативистична струя
Елиптичната галактика M87 и нейната релативистична струя. Релативистичната струя е астрономическо явление, при което потоци от йонизирана материя се излъчват по оста на въртене под формата на дълъг лъч.
Виж Междузвездна среда и Релативистична струя
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Виж Междузвездна среда и Слънчева система
Молекулярен облак
Молекулярен облак в близост до мъглявината NGC 3372 – виждат се и формиращите се около него звезди. Молекулярен облак Barnard 68 на разстояние 500 светлинни години и диаметър от 0,5 светлинни години.
Виж Междузвездна среда и Молекулярен облак
Местен мехур
Схема на Местния мехур, включващ Слънцето и Бета Голямо куче, и съседния мехур, включващ Антарес Местният мехур е кухина в междузвездната среда на ръкава Орион от Млечния път, която включва Местния междузвезден облак, в който от своя страна се намират Слънчевата система и Земята.
Виж Междузвездна среда и Местен мехур
Металичност
Кълбовидният звезден куп M80. Звездите в него са бедни на метали. Металичността е величина, с която в астрофизиката се описва изобилието на елементи в дадена звезда или друго космическо тяло, които са по-тежки от водорода и хелия.
Виж Междузвездна среда и Металичност
Междузвездие
#пренасочване Междузвездна среда.
Виж Междузвездна среда и Междузвездие
Междузвездно пространство
#виж Междузвездна среда.
Виж Междузвездна среда и Междузвездно пространство
Междузвезден газ
#виж Междузвездна среда.
Виж Междузвездна среда и Междузвезден газ
Междузвезден облак
accessdate.
Виж Междузвездна среда и Междузвезден облак
Звездна величина
Звездната величина (накратко зв.в., също и блясък) е мярка за яркостта на небесните тела в астрономията.
Виж Междузвездна среда и Звездна величина
Василий Фесенков
Василий Григориевич Фесенков (Васи́лий Григо́рьевич Фесе́нков) е руски астроном, доктор по физико-математическите науки, академик на Академия на науките на СССР, един от основателите на руската астрофизика.
Виж Междузвездна среда и Василий Фесенков
Валя Балканска
Валя Младенова Балканска (родена Фейме Кестебекова в българо-мохамеданско семейство, 8 януари 1942 г. в с. Арда, България) е българска народна певица от Родопската фолклорна област, популярна най-вече със своето изпълнение на народната песен „Излел е Делю хайдутин“, което е включено в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“.
Виж Междузвездна среда и Валя Балканска
Гавриил Тихов
Гавриил Адрианович Тихов (Гаврии́л Адриа́нович Ти́хов) е руски астроном, астрофизик, професор, доктор по физика и математика, основател на науката астроботаника.
Виж Междузвездна среда и Гавриил Тихов
Лещовидна галактика
Дракон. Видимо е значителното количество прахв диска на галактиката. NGC 2787 е лещовидна галактика с видима прахова абсорбция. Лещовидна галактика е вид галактика, междинна между елиптична и спирална в морфологичната класификация на галактиките.
Виж Междузвездна среда и Лещовидна галактика
1I/Оумуамуа
1I/ʻOumuamua (Оумуамуа) е междузвезден обект, преминал еднократно през Слънчевата система.
Виж Междузвездна среда и 1I/Оумуамуа