Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Машина на Тюринг

Index Машина на Тюринг

Художествено представяне на машината на Тюринг Машина на Тюринг е абстрактно изчислително устройство, описано от английския математик Алън Тюринг през 1936 г.

Съдържание

  1. 11 отношения: Halting проблем, Основи на математиката, Алън Тюринг, Семантика, Теория на алгоритмичната информация, Теорема на Гьодел за непълнота, Функционално програмиране, Формален език, Цялостност по Тюринг, Магазинен автомат, Волфрам (език за програмиране).

Halting проблем

В теорията на изчислимостта, стоп-проблемът (halting problem) се състои в това дали е възможно да бъде определено, ако е дадена произволна компютърна програма и дадени входни данни за нея, дали програмата някога ще завърши или ще работи безкрайно много време.  През 1936 г., Алън Тюринг доказва, че алгоритъм, който да дава отговор на тази задача за всички двойки програма–входни данни, не може да съществува.

Виж Машина на Тюринг и Halting проблем

Основи на математиката

През дългата си история математиката често се е сблъсквала с проблеми свързани със собствената ѝ същност.

Виж Машина на Тюринг и Основи на математиката

Алън Тюринг

Алън Матисън Тюринг (Alan Mathison Turing) е британски математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ.

Виж Машина на Тюринг и Алън Тюринг

Семантика

Семантиката (σημαντικός  – значим, σημαίνω  – да означавам, посочвам, σήμα  – знак) изучава значението, обикновено в езика.

Виж Машина на Тюринг и Семантика

Теория на алгоритмичната информация

Теория на алгоритмичната информация е раздел от теорията на информацията и информатиката, който се занимава с взаимоотношенията между изчисленията и информацията.

Виж Машина на Тюринг и Теория на алгоритмичната информация

Теорема на Гьодел за непълнота

Теоремата на Гьодел за непълнота описва математически невъзможността за изразяване на цялата истина за дадена предметна област с формални средства (тази формулировка е известна като първа теорема на Гьодел за непълнота).

Виж Машина на Тюринг и Теорема на Гьодел за непълнота

Функционално програмиране

В компютърните науки функционално програмиране е парадигма за програмиране – стил за изграждането на структурата и елементите на компютърни програми, който третира като изчислява оценката на математически функции и избягва променящите състоянието непостоянни данни.

Виж Машина на Тюринг и Функционално програмиране

Формален език

Синтактично подразделение в рамките на формална система Формален език в математиката, логиката и компютърните науки е множество от думи и изрази с определена крайна дължина, извлечено от дадена крайна азбука.

Виж Машина на Тюринг и Формален език

Цялостност по Тюринг

В изчислителната теория система от правила за манипулация на данни (като набор от инструкции на компютъра, програмен език, или клетъчен автомат) се смята за цялостна по Тюринг или изчислително универсална, ако може да се използва за симулиране на която и да било еднолентова машина на Тюринг.

Виж Машина на Тюринг и Цялостност по Тюринг

Магазинен автомат

Магазинен автомат (наричан още стеков автомат) е абстрактна крайна математическа машина, която работи като чете дадена дума от лента, преминава от едно състояние в друго и обработва стек.

Виж Машина на Тюринг и Магазинен автомат

Волфрам (език за програмиране)

Езикът Волфрам (Wolfram Language) е мулти-парадигмен програмен език, който е залегнал в основата на математическия софтуер Mathematica и на облака Wolfram Programming Cloud, създадени от компанията Волфрам Рисърч, с основател и главен изпълнителен директор е Стефан Волфрам.

Виж Машина на Тюринг и Волфрам (език за програмиране)