Съдържание
47 отношения: Квант, Квантова химия, Космически прах, Космическо пространство, Природа, Принцип на Паули, Пречистване на водата, Парадокси на Зенон, Пиеро Анджела, Ароматизанти, Акреционен диск, Антиматерия, Анаксагор, Нобелова награда за физика, Реалност, Съдбата на Вселената, Субатомни частици, Странен кварк, Система, Топ кварк, Термодинамика, Температура, Теория на полето (физика), Теория на Големия взрив, Фазова самомодулация, Физически институт Лебедев, Физика, Физика на твърдото тяло, Физика на елементарните частици, Хоризонт на събитията, Хелий, Мултивселена, Материя, Модел Ламбда-CDM, Метафизика (Аристотел), Имплозия, Бяла дупка, Барион, Вселена, Волфганг Паули, Вещество, Джан Гуолао, Джон ван Флек, Димитър Съселов (астроном), Електричество, Лудвиг Болцман, Луи дьо Бройл.
Квант
Квант (мн.ч. кванти) във физиката е минималната стойност на промяната на някоя физическа величина.
Квантова химия
Квантовата химия е направление в химията, което разглежда строежа и свойствата на химичните съединения, реакционната способност, кинетиката и механизма на химичните реакции от гледна точка на квантовата механика.
Виж Материя (физика) и Квантова химия
Космически прах
Зърна космичен прахКосмически прахсе нарича материята, носеща се свободно из космическото пространство.
Виж Материя (физика) и Космически прах
Космическо пространство
Космическо пространство или Космос (на древногръцки κόσμος – „свят“, „Вселена“) в широк смисъл на думата е Вселената, разглеждана като едно цяло.
Виж Материя (физика) и Космическо пространство
Природа
Природата в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят.
Виж Материя (физика) и Природа
Принцип на Паули
Принципът на Паули, известен също като принцип на забраната е принцип в квантовата механика, формулиран от Волфганг Паули през 1925 г.
Виж Материя (физика) и Принцип на Паули
Пречистване на водата
Пречистването на водата е процесът на отстраняване на вещества, химикали и нежелани замърсители от водата.
Виж Материя (физика) и Пречистване на водата
Парадокси на Зенон
Парадоксите или апории (на старогръцки – απωρια – затруднение, недоумение, главоблъсканица) на Зенон Елейски са кратки твърдения, чрез които древногръцкият философ илюстрира тезата си за единството и непрекъснатостта на битието.
Виж Материя (физика) и Парадокси на Зенон
Пиеро Анджела
Пиеро Доменико Анджела e известен италиански научен популяризатор, журналист, телевизионен водещ и писател.
Виж Материя (физика) и Пиеро Анджела
Ароматизанти
Ароматизантите са вещества, които се добавят към храната, за да променят или подобрят вкуса или миризмата на храна или напитки.
Виж Материя (физика) и Ароматизанти
Акреционен диск
Акреционният диск (accrētiō – „уваличаване“) е структура (обикновено околозвезден диск), образувана от разпръсната материя в орбитално движение около масивно централно тяло.
Виж Материя (физика) и Акреционен диск
Антиматерия
Ускорител на антипротони Антиматерия е материя, съставена от античастици.
Виж Материя (физика) и Антиматерия
Анаксагор
Анаксагор е древногръцки, предсократически философ, представител на йонийската школа и основоположник на философския живот в Древна Атина, където живее около 30 години, докато не е прогонен от града, след като е обвинен в безбожие.
Виж Материя (физика) и Анаксагор
Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките.
Виж Материя (физика) и Нобелова награда за физика
Реалност
Реалност (realis, „действителен“) е философски термин с който се обозначава всичко, което съществува, или съвкупността от действително съществуващи обекти.
Виж Материя (физика) и Реалност
Съдбата на Вселената
Крайната съдба на Вселената е тема във физическата космология, чиито теоретични ограничения позволяват да бъдат описани и оценени възможните сценарии за еволюцията и крайната съдба на Вселената.
Виж Материя (физика) и Съдбата на Вселената
Субатомни частици
Тунел около големия адронен ускорител на ЦЕРН Субатомна частица е елементарна или съставна частица, по-малка от атома.
Виж Материя (физика) и Субатомни частици
Странен кварк
Странен кварк или s кварк (идва от символа, с който се означава – s) е третият най-лек от всички кварки, вид елементарна частица, и главна съставна част на материята.
Виж Материя (физика) и Странен кварк
Система
Логическа схематизация на екосистема Система в математиката се нарича пространство с участващите в него геометрични елементи, например координатна система.
Виж Материя (физика) и Система
Топ кварк
Топ кваркът, още известен като t кварк или истинен кварк, е елементарна частица и фундаментална съставна част на материята.
Виж Материя (физика) и Топ кварк
Термодинамика
Термодинамиката (от гръцки: θέρμη, топлина и δύναμις, сила; буквално може да се преведе като топлосила) е клон на природните науки (основно физиката и химията), занимаващ се с топлинните процеси, протичащи в телата следствие промяната на температура, обем и налягане и връзката с други форми на енергия и работа.
Виж Материя (физика) и Термодинамика
Температура
Температурата (означава се със символа T) (temperatura – правилно смесване, нормално състояние) е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система, намираща се в състояние на термодинамично равновесие.
Виж Материя (физика) и Температура
Теория на полето (физика)
Класическата теория на полето е физическа теория за взаимодействието между поле и материя, което не отчита квантовите явления.
Виж Материя (физика) и Теория на полето (физика)
Теория на Големия взрив
сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.
Виж Материя (физика) и Теория на Големия взрив
Фазова самомодулация
Фазова самомодулация (SPM) е кубичен – нелинейно оптичен ефект на взаимодействие на светлината с материята.
Виж Материя (физика) и Фазова самомодулация
Физически институт Лебедев
Физическият институт Лебедев (ФИАН, Физический институт академии наук) на Руската академия на науките в Москва е един от водещите руски институти по физика и един от най-старите научни институти в Русия.
Виж Материя (физика) и Физически институт Лебедев
Физика
Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.
Физика на твърдото тяло
Кристали и аморфни телаФизиката на твърдото тяло е най-големият подраздел на физиката на кондензираната материя и си поставя за цел изучаването на материята в твърдо състояние или т.нар.
Виж Материя (физика) и Физика на твърдото тяло
Физика на елементарните частици
Физика на елементарните частици е дял на физиката, занимаващ се с градивните елементи на материята и лъченията, т.нар.
Виж Материя (физика) и Физика на елементарните частици
Хоризонт на събитията
В общата теория на относителността, хоризонт на събитията е граница в пространство-времето, отвъд която събития не могат да влияят на външен наблюдател.
Виж Материя (физика) и Хоризонт на събитията
Хелий
Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.
Мултивселена
Мултивселена (също така мегавселена; multiverse) е хипотетичното множество от всички възможни паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува – пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и физичните закони и константи, които са в сила в тях.
Виж Материя (физика) и Мултивселена
Материя
Материя може да се отнася за.
Виж Материя (физика) и Материя
Модел Ламбда-CDM
Моделът Ламбда-CDM или ΛCDM (съкращение от английски: lambda cold dark matter – ламбда студена тъмна материя) е параметризация на космологичния модел на Големия взрив, в който Вселената съдържа три основни компонента: първо, космологична константа, обозначена с гръцката буква ламбда (на гръцки: Λ), която се асоциира с тъмната енергия; второ, постулираната студена тъмна материя (съкратено CDM от английски: cold dark matter); и трето, обикновена материя.
Виж Материя (физика) и Модел Ламбда-CDM
Метафизика (Аристотел)
„Метафизика“ е основно съчинение на древногръцкия философ Аристотел от IV век пр.
Виж Материя (физика) и Метафизика (Аристотел)
Имплозия
При експлозията (горе), силата се излъчва навън от източника. При имплозията (долу), обектът се срива сам в себе си (обикновено под въздействието на външна сила). Имплозията е процес, при който обектите се разрушават чрез свиване (или притискане) върху самите себе си.
Виж Материя (физика) и Имплозия
Бяла дупка
Бялата дупка е теоретично космично тяло, за чието съществуване съществуват единствено спекулации.
Виж Материя (физика) и Бяла дупка
Барион
Десетте бариона със спин 3/2 Бариони в ядрената физика са субатомни частици, включващи протона и неутрона (с общото име нуклеони), както и известен брой по-тежки, нестабилни частици, наречени хиперони.
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Материя (физика) и Вселена
Волфганг Паули
Волфганг Ернст Паули (Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.
Виж Материя (физика) и Волфганг Паули
Вещество
Веществото е една от двете форми на съществуване на материята, която за разлика от полето се характеризира с маса в покой.
Виж Материя (физика) и Вещество
Джан Гуолао
Джан Гуолао e китайски бог, възрастен отшелник с чудотворни способности.
Виж Материя (физика) и Джан Гуолао
Джон ван Флек
Джон ван Флек (John Hasbrouck Van Vleck)) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1977 г., заедно с Филип Андерсън и Невил Мот, за изследвания, независими един от друг, на електричната структура на материята и неподредените системи.
Виж Материя (физика) и Джон ван Флек
Димитър Съселов (астроном)
Димитър Д.
Виж Материя (физика) и Димитър Съселов (астроном)
Електричество
Светкавиците са сред най-зрелищните електрически явления Електричество е обобщаващо наименование за явленията, които са резултат от движението или натрупването на електрически заряди.
Виж Материя (физика) и Електричество
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Виж Материя (физика) и Лудвиг Болцман
Луи дьо Бройл
Луи дьо Бройл (Louis-Victor-Pierre-Raymond, 7th duc de Broglie познат като Louis de Broglie) е френски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1929 година.
Виж Материя (физика) и Луи дьо Бройл