Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Марс (планета)

Index Марс (планета)

#пренасочване Марс.

Съдържание

  1. 338 отношения: Doom, EDS, Gillevinia straata, The Screen Behind the Mirror, TOS, Купести облаци, Кристиан Хюйгенс, Касини-Хюйгенс, Карл Сейгън, Кайдунски метеорит, Камий Фламарион, Кислород, Кидония (Марс), Космически полет, Космос 419, Космос 96, Космонавтика, Космонавтика в СССР, Корольов (кратер на Марс), Корольов (кратер на Луната), Козирог (зодия), Колонизация на Плутон, Колонизация на Церера, Колонизация на Меркурий, Колонизация на Венера, Константин Феоктистов, Констилейшън (проект), Конспиративни теории за фалшификации по програмата Аполо, Природа, Прибор за оценка на проходимостта - Марс, Протон (ракета), Парейдолия, Питър Милман, Пионер 10, Плутон (планета джудже), Планина, Планета, Планетно ядро, Пояс на Кайпер, Полярен вихър, Полярен кръг, Период на въртене, Отношения между Индия и Русия, Орбита, Орбитален период, Орион (съзвездие), Орион (космически кораб), Обекти (списание), Овраг, Овен (зодия), ... Разширете индекс (288 Повече ▼) »

Doom

Doom (Дуум) е научно-фантастична хорър екшън игра от първо лице от id Software, издадена за първи път на 10 декември 1993 г.

Виж Марс (планета) и Doom

EDS

EDS Описание Предназначение ускорителен блок Статус в процес на разработка Националност САЩ Оператор 22п НАСА Проектант 22п НАСА Първи старт 2018 (предвиден) EDS (Earth Departure Stage) – американска ускорителна степен, разработвана от НАСА.

Виж Марс (планета) и EDS

Gillevinia straata

Gillevinia straata е предложение за име на хипотетичен вид микроорганизъм на планетата Марс, който според някои учени е първият познат извънземен организъм, открит от мисия Викинг през 1976 г., но за което откритие няма конкретни данни.

Виж Марс (планета) и Gillevinia straata

The Screen Behind the Mirror

The Screen Behind the Mirror е четвъртият студиен албум на немската електронна/ню ейдж група Енигма.

Виж Марс (планета) и The Screen Behind the Mirror

TOS

TOS Описание Предназначение ускорителен блок Статус неактивен Националност САЩ Оператор НАСА Производител Мартин История на стартовете Общ брой 2 Успешни 2 Неуспешни няма Първи старт 25 септември 1992 Последен старт 12 септември 1993 TOS (Transfer Orbit Stage, съкр.

Виж Марс (планета) и TOS

Купести облаци

Купести области, погледнати от отгоре. ''Cumulus mediocris''. ''Cumulus congestus''. Купести облаци над Бретан. Купестите облаци (cumulus) са облаци, които на пръв поглед имат плоска основа и често са описвани като „пухкави“, „памучни“ или „меки“ наглед.

Виж Марс (планета) и Купести облаци

Кристиан Хюйгенс

Кристиан Хюйгенс (Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.

Виж Марс (планета) и Кристиан Хюйгенс

Касини-Хюйгенс

Касини-Хюйгенс е космически апарат, съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция (ИКА).

Виж Марс (планета) и Касини-Хюйгенс

Карл Сейгън

Карл Едуард Сейгън (Carl Edward Sagan) e американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката.

Виж Марс (планета) и Карл Сейгън

Кайдунски метеорит

Кайдунският метеорит пада на 12 март 1980 г.

Виж Марс (планета) и Кайдунски метеорит

Камий Фламарион

Камий Никола Фламарион (Camille Flammarion) е френски астроном, популяризатор на астрономията и науката, основател на Френското астрономическо общество и на частна обсерватория в Жювизи.

Виж Марс (планета) и Камий Фламарион

Кислород

Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.

Виж Марс (планета) и Кислород

Кидония (Марс)

Областта Кидония, фотографирана от орбиталния апарат на Викинг 1 на 25 юли 1976 г. (север е нагоре вдясно). Кидония (Cydonia Mensae) е област върху повърхността на планетата Марс, наречена на историческия град-държава Кидония на остров Крит.

Виж Марс (планета) и Кидония (Марс)

Космически полет

Международната космическа станция в околоземна орбита Космически полет е пътуване в открития космос, което се извършва с космически апарат, който може да бъде или да не бъде пилотиран.

Виж Марс (планета) и Космически полет

Космос 419

Космос 419 е съветски космически апарат, който прави неуспешен опит да стигне до Марс.

Виж Марс (планета) и Космос 419

Космос 96

Космос 96 (3МВ-4 № 6) е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да прелети в близост до планетата.

Виж Марс (планета) и Космос 96

Космонавтика

Космонавтиката (κόσμος – космос, вселена, и ναυτική  – мореплаване), също астронавтика, е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати.

Виж Марс (планета) и Космонавтика

Космонавтика в СССР

Началото на усвояването на космоса е на 4 октомври 1957 г.

Виж Марс (планета) и Космонавтика в СССР

Корольов (кратер на Марс)

Корольов е голям ударен кратер на Марс.

Виж Марс (планета) и Корольов (кратер на Марс)

Корольов (кратер на Луната)

Кратер Корольов Корольов е голям ударен кратер на Луната.

Виж Марс (планета) и Корольов (кратер на Луната)

Козирог (зодия)

Козирог (Capricorn) е десетият зодиакален знак.

Виж Марс (планета) и Козирог (зодия)

Колонизация на Плутон

Плутон. Колонизацията на Плутон представлява част от научнофантастичен сюжет, при който хора могат да бъдат заселени на планетата и да създадат постоянни или временни жилищни обекти.

Виж Марс (планета) и Колонизация на Плутон

Колонизация на Церера

Хъбъл Колонизация на Церера – един от потенциално възможните проекти за колонизация на космоса.

Виж Марс (планета) и Колонизация на Церера

Колонизация на Меркурий

Меркурий Меркурий се предлага като една основна цел на космическата колонизация на вътрешната Слънчева система, заедно с Марс, Венера, Луната и астероидния пояс.

Виж Марс (планета) и Колонизация на Меркурий

Колонизация на Венера

Венера е най-близката до Земята планета. Колонизацията на Венера представлява част от научнофантастичен сюжет, при който хора могат да бъдат заселени на планетата и да създадат постоянни или временни жилищни обекти.

Виж Марс (планета) и Колонизация на Венера

Константин Феоктистов

Константин Петрович Феоктистов е съветски космонавт и инженер.

Виж Марс (планета) и Константин Феоктистов

Констилейшън (проект)

Проект „Констилейшън“ (Project Constellation, Проект „Съзвездие“) е програма на НАСА за създаване на ново поколение пилотирани космически кораби, ракети и системи за достъп до МКС, Луната, Марс и други места в Слънчевата система.

Виж Марс (планета) и Констилейшън (проект)

Конспиративни теории за фалшификации по програмата Аполо

Лунният модул на Аполо 11, 20 юли 1969 г. Конспиративните теории за кацането на Луната изразяват съмнения в една или друга форма за фалшификация на данните по стъпването на човек на Луната.

Виж Марс (планета) и Конспиративни теории за фалшификации по програмата Аполо

Природа

Природата в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят.

Виж Марс (планета) и Природа

Прибор за оценка на проходимостта - Марс

„Прибор за оценка на проходимостта — Марс“ (съкратено ПрОП-М) се наричат първите съветски марсоходи, предназначени за изследване на Марс.

Виж Марс (планета) и Прибор за оценка на проходимостта - Марс

Протон (ракета)

Протон (официално означение УР-500) е съветска (по-късно руска) ракета носител, използвана за извеждане на различни товари в космоса.

Виж Марс (планета) и Протон (ракета)

Парейдолия

Лице на повърхността на Марс Парейдолия (парейдолическа илюзия) (от гръцки: para – „лъжлив“, и eidolon, умалително на eidos – „изображение, форма“) е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ).

Виж Марс (планета) и Парейдолия

Питър Милман

Питър Макензи Милман е канадски астроном, който се занимава с уфология и паранормални феномени.

Виж Марс (планета) и Питър Милман

Пионер 10

Пионер 10 Пионер 10 (Pioneer 10) е първият космически апарат, който прекосява астероидния пояс и посещава една от външните планети на Слънчевата система – Юпитер.

Виж Марс (планета) и Пионер 10

Плутон (планета джудже)

Плутон е планета джудже, обикаляща около Слънцето за приблизително 248 години, така че от откриването си тя не е изминала дори половината от пътя по орбитата си.

Виж Марс (планета) и Плутон (планета джудже)

Планина

ВръхКук (Аораки) в Нова Зеландия, снимка от въздуха Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти.

Виж Марс (планета) и Планина

Планета

Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.

Виж Марс (планета) и Планета

Планетно ядро

Планетарното ядро съставлява най-вътрешния слой (слоеве) на една планета.

Виж Марс (планета) и Планетно ядро

Пояс на Кайпер

Поясът на Кàйпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката.

Виж Марс (планета) и Пояс на Кайпер

Полярен вихър

Полярният вихър е област с ниско налягане, намираща се близо до един от земните полюси.

Виж Марс (планета) и Полярен вихър

Полярен кръг

Указател на северния полярен кръг в Ямало-Ненецки автономен окръг, Русия Отношение между наклона на оста на Земята (ε) към полярните кръгове Полярен кръг е въображама линия на повърхността на планета, паралел, над чиято ширина се наблюдават полярен ден и полярна нощ.

Виж Марс (планета) и Полярен кръг

Период на въртене

В астрономията период на въртене е времето, за което един астрономически обект прави пълно завъртане около своята ос на въртене.

Виж Марс (планета) и Период на въртене

Отношения между Индия и Русия

Нарендра Моди и Владимир Путин, 2014 Отношенията между Руската федерация и Република Индия имат дълга история, която датира още от времето на Студената война.

Виж Марс (планета) и Отношения между Индия и Русия

Орбита

Във физиката, орбита е траекторията, която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.

Виж Марс (планета) и Орбита

Орбитален период

Орбиталният период е времето, необходимо на дадено небесно тяло да извърши пълно завъртане по своята орбита.

Виж Марс (планета) и Орбитален период

Орион (съзвездие)

Орион е името на вероятно най-известното екваториално съзвездие.

Виж Марс (планета) и Орион (съзвездие)

Орион (космически кораб)

Многофункционален пилотиран космически кораб Орион (Orion Multi-Purpose Crew Vehicle), преди известен само като Орион, е архитектура за космически кораб, която се разработва от НАСА – космическата агенция на САЩ.

Виж Марс (планета) и Орион (космически кораб)

Обекти (списание)

„Обекти“ е българско месечно научно-популярно списание.

Виж Марс (планета) и Обекти (списание)

Овраг

Овраг в Саратовска област, Русия. Марс. Оврагът е форма на релефа, създадена от течаща вода, която рязко е издълбала почвата, най-често върху склон.

Виж Марс (планета) и Овраг

Овен (зодия)

Овен е първият от зодиакалните знаци в астрологията, свързан с едноименното съзвездие – Овен.

Виж Марс (планета) и Овен (зодия)

Олимп (Марс)

Олимп Монс (Olympus Mons) е най-високият вулкан и планина, познат в Слънчевата система.

Виж Марс (планета) и Олимп (Марс)

Опъртюнити (марсоход)

„Опъртюнити“ през април 2003 г. „Опъртюнити“ (среща се и като „Опортюнити“) (Opportunity, означава възможност, удобен случай) е един от двата марсохода, които са част от космическата програма за изследване на Марс на НАСА Марс Експлорейшън Ровър (вторият е „Спирит“).

Виж Марс (планета) и Опъртюнити (марсоход)

Астробиологическа полева лаборатория

Астробиологическата полева лаборатория (Astrobiology Field Laboratory) е предложен от НАСА непилотиран планетен космически кораб за изследване на Марс.

Виж Марс (планета) и Астробиологическа полева лаборатория

Астрономически обект

Астрономически обект или небесен обект е естествено физическо тяло, асоциация или структура, която съществува в наблюдаваната вселена.

Виж Марс (планета) и Астрономически обект

Астероид

Диаграма на астероидите. В бяло е астероидният пояс между Марс и Юпитер, а в зелено – други астероидни групи Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето.

Виж Марс (планета) и Астероид

Астероиден пояс

Юпитер Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер.

Виж Марс (планета) и Астероиден пояс

Ауроре Синус

„Окото на Марс“ Ауроре Синус е тъмна особеност от релефа на планета Марс.

Виж Марс (планета) и Ауроре Синус

Атакама

Крайбрежието на пустинята Атакама Атакама (Atacama) е пустиня в Южна Америка, в Северно Чили, с площ от 181 300 km².

Виж Марс (планета) и Атакама

Атлас V

Ракетата Атлас V е ракета-носител за еднократна употреба, която преди се е произвеждала от Локхийд Мартин, а сега се произвежда от образуваната от Локхийд Мартин и Боинг корпорация, наречена United Launch Alliance.

Виж Марс (планета) и Атлас V

Атмосфера на Марс

Атмосферата на Марс е много по-различна от атмосферата на Земята.

Виж Марс (планета) и Атмосфера на Марс

Арабия Тера

Кос изглед към Арабия Тера направен от космическия апарат Марс глобъл сървейър. Арабия Тера (Арабска земя) е голям планински регион в северната част на Марс.

Виж Марс (планета) и Арабия Тера

Алексей Толстой (писател)

Граф Алексей Николаевич Толстой е руски писател, академик (от 1939 г.), депутат във Върховния съвет на СССР, автор на множество романи, разкази и повести.

Виж Марс (планета) и Алексей Толстой (писател)

Амазонис Планиция

Местоположение на Амазонис Планиция Амазонис Планиция е от най-гладките равнини на повърхността на Марс.

Виж Марс (планета) и Амазонис Планиция

Амалтея (спътник)

Амалтея е третият най-вътрешен естествен спътник на Юпитер и петият по ред на откриване.

Виж Марс (планета) и Амалтея (спътник)

Антарес

Антарес (α Scorpii, Алфа от Скорпион) е червен свръхгигант и най-ярката звезда в съзвездието Скорпион и петнадесетата най-ярка звезда на нощното небе (понякога се посочва като петнадесета, ако двете най-ярки компоненти на четворната звезда Капела се броят за една звезда).

Виж Марс (планета) и Антарес

Анаксимен

Анаксимен (на гръцки: Άναξιμένης) от Милет е древногръцки философ, досократик от втората половина на 5 век пр.н.е., вероятно по-млад съвременник на Анаксимандър, смятан за негов учител или приятел.

Виж Марс (планета) и Анаксимен

Апсида (астрономия)

В астрономията, апсидата на дадено тяло е точката от елиптичната орбита на дадено тяло, имаща най-голямо или най-малко разстояние до барицентъра на системата.

Виж Марс (планета) и Апсида (астрономия)

Аполо

Аполо (Apollo; Аполон) е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на Луната и връщането им обратно.

Виж Марс (планета) и Аполо

Аполо 11

Аполо 11 Аполо 11 (Apollo 11) е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната.

Виж Марс (планета) и Аполо 11

Н-1

Ракетно-космически комплекс H-1 (Ракетно-космический комплекс Н1; разг. „царь-ракета“; индекс ГУКОС – 11А52, накратко Н-1 или Н1) е съветска ракета носител от свръхтежък клас.

Виж Марс (планета) и Н-1

Нютон (кратер на Марс)

Нютон е кратер разположен в южната част на Марс.

Виж Марс (планета) и Нютон (кратер на Марс)

НАСА

''„Синьото топче“'' е една от най-известните снимки на Земята. Заснета е от екипажа на Аполо 17 Първото изстрелване на ''Колумбия'' на 12 април 1981 Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (National Aeronautics and Space Administration, NASA) е американска правителствена агенция, отговорна за националната програма за космически изследвания.

Виж Марс (планета) и НАСА

Нос Верде (Марс)

Бизка снимка на нос Верде. Опъртюнити на ръбът на кратера Виктория, заснет от Марс Риконисънс Орбитър. Нос Верде е голяма издатина намираща се на рабът на кратера Виктория в Meridiani Planum, Марс.

Виж Марс (планета) и Нос Верде (Марс)

Нозоми

Нозоми (のぞみ, „Желание“ и преди изстрелването позната като Планет-Б) е планирана като орбитираща около Марс сонда, но не успява да достигне марсианската орбита поради електрическа повреда.

Виж Марс (планета) и Нозоми

НетЛендър

НетЛендър е отменена мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) и френския Национален център за космически изследвания (CNES).

Виж Марс (планета) и НетЛендър

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Виж Марс (планета) и Русия

Рак (зодия)

Рак (Cancer) е четвъртата поред зодия от зодиака.

Виж Марс (планета) и Рак (зодия)

Рик Хъсбанд

Рик Дъглас Хъсбанд (Rick Douglas Husband) (12 юли 1957 – 1 февруари 2003 г.) e американски астронавт, участник в два космически полета.

Виж Марс (планета) и Рик Хъсбанд

Рио Тинто

Рио Тинто (Río Tinto – „Червена река“) е река в югозападната част на Испания, която извира от планината Сиера Морена в Андалусия.

Виж Марс (планета) и Рио Тинто

Ретранслатор

Ретранслаторът е радиотехническо съоръжение за приемане, преобразуване и препредаване на радиосигнали.

Виж Марс (планета) и Ретранслатор

Реголит

Марс) е покрита със слой реголит, за който се предполага, че е с дебелина от 50 m. Реголит е слой от рехав хетерогенен материал, покриващ твърди скали.

Виж Марс (планета) и Реголит

Съобщение от Аресибо

Това е съобщението с добавен цвят за да се различават по-добре отделните части. Двоичното съобщение всъщност не носи никаква информация за цвят. Съобщението от Аресибо е радиосъобщение, изпратено в Космоса по време на церемонията по случай ремонтирането на радиотелескопа Аресибо на 16 ноември 1974 г.

Виж Марс (планета) и Съобщение от Аресибо

Суифт (кратер на Деймос)

Суифт е кратер на марсианския спътник Деймос.

Виж Марс (планета) и Суифт (кратер на Деймос)

Странник в странна страна

Странник в странна страна (Stranger in a Strange Land) е роман на американския писател фантаст Робърт Хайнлайн.

Виж Марс (планета) и Странник в странна страна

Стикни (кратер)

Стикни (Stickney) е огромен кратер на планетоида Фобос, спътник на планетата Марс.

Виж Марс (планета) и Стикни (кратер)

Сребристи облаци

Сребристите облаци (известни още като мезосферни облаци) са сравнително рядко атмосферно явление в горната част на земната атмосфера, включващо крайно разредени облаци.

Виж Марс (планета) и Сребристи облаци

Сатурн (планета)

Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.

Виж Марс (планета) и Сатурн (планета)

Сириус

Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.

Виж Марс (планета) и Сириус

Скорпион (зодия)

Скорпион (Scorpius) е осмият от дванадесетте зодиакални знаци в астрологията, свързан с едноименното съзвездие – Скорпион.

Виж Марс (планета) и Скорпион (зодия)

Слънчев вятър

Плазмата в слънчевия вятър среща хелиопаузата Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда.

Виж Марс (планета) и Слънчев вятър

Слънчева система

своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.

Виж Марс (планета) и Слънчева система

Союз-ФГ

Союз-ФГ е ракета носител, подобрена версия на ракета Союз-У от ракетното семейство на Р-7. Проектирана е от ЦСКБ-Прогрес и конструирана в град Самара. Първият ѝ полет е на 20 май 2000 г., когато носи космически кораб Прогрес до Международната космическа станция (МКС).

Виж Марс (планета) и Союз-ФГ

Соуджърнър (марсоход)

Соуджърнър (Sojourner) е марсоход използван в космическа мисия Марс Патфайндър кацнала на Марс на 4 юли 1997 г.

Виж Марс (планета) и Соуджърнър (марсоход)

Спускаем модул

Изпробване на въздушните възглавници на Марс Патфайндър. Спускаемият модул е космически апарат, който се спуска и достига повърхността на даден астрономически обект.

Виж Марс (планета) и Спускаем модул

Спутник (програма)

Съветска марка изобразяваща Спутник 1. Надписът гласи: Първият в света съветски изкуствен спътник на Земята Програма Спутник е съветска космическа програма, състояща се от поредица от автоматични космически апарати изстреляни от СССР.

Виж Марс (планета) и Спутник (програма)

Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита

По-долу е представен списък на обекти в хелиоцентрична орбита.

Виж Марс (планета) и Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита

Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности

ровър на Марс Лунар Роувър от мисия Аполо 15, изоставен на лунната повърхност Титан 75px Списък на обекти с човешки произход на Венера 75px Списък на обекти с човешки произход на Луната 75px Списък на обекти с човешки произход на Марс.

Виж Марс (планета) и Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности

Списък на обекти с човешки произход на Марс

Тази таблица е частичен списък на обектите с човешки произход на повърхността на Марс.

Виж Марс (планета) и Списък на обекти с човешки произход на Марс

Списък на обектите в Слънчевата система

Списък на обектите в Слънчевата система с диаметър от поне 500 km.

Виж Марс (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система

Списък на обектите в Слънчевата система по радиус

Списък на обектите в Слънчевата система по радиуса в намаляващ размер.

Виж Марс (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по радиус

Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето

Списък на разстоянието на основните обекти в Слънчевата система до Слънцето.

Виж Марс (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето

Списък на обектите в Слънчевата система по маса

Списък на обектите в Слънчевата система по маса в намаляващ ред.

Виж Марс (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по маса

Спирит (марсоход)

''Спирит'', художествено изображение MER-A (съкращение от Mars Exploration Rover-A), по-известен с името „Спирит“ (Spirit, „дух“ на английски) е първият от двата дистанционно управлявани роботизирани всъдехода на НАСА от програмата Марс Експлорейшън Роувър.

Виж Марс (планета) и Спирит (марсоход)

Спейс Екс

Space Exploration Technologies Corporation, по-известна като Спейс Екс ('SpaceX'), е щатска авиокосмическа корпорация, базирана в Хоторн, Калифорния.

Виж Марс (планета) и Спейс Екс

Сергей Корольов

Сергей Павлович Корольов (Серге́й Па́влович Королёв, Сергі́й Па́влович Корольо́в (Королів)) е съветски учен и конструктор на ракетна и космическа техника. Той е двукратен герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия, академик на Академията на науките на СССР.

Виж Марс (планета) и Сергей Корольов

Семьон Дежньов

Семьон Иванович Дежньов (Семён Иванович Дежнёв) е руски пътешественик-изследовател, търговец на кожи и първият европейски мореплавател, който минава през Беринговия проток през 1648 г., 80 години преди Витус Беринг.

Виж Марс (планета) и Семьон Дежньов

Сененмут

Сененмут (Сенемут, Сенмут) (буквално „брат на майката“) е древноегипетски архитект, астроном и политик, един от най-могъщите, високопоставени и известни служители по време на ХVІІІ династия.

Виж Марс (планета) и Сененмут

Трахит

Трахит. Стена от трахит. Трахитът е екструзивна магмена скала, съставена главно от алкален фелдшпат.

Виж Марс (планета) и Трахит

ТрансХаб

Поглед към вътрешното разпределение на ТрансХаб (компютърна графика) ТрансХаб e надуваем космически модул, разработван от НАСА между 1997 и 2000 година.

Виж Марс (планета) и ТрансХаб

Тарсис (Марс)

Облаци, които се носят над върховете на вулкани в регион Тарсис. Олимп доминира в горния ляв ъгъл. В центърът се намират трите вулкана Тарсис монт Регионът Тарсис на Марс представлява огромно вулканично плато, което е разположено на екватора на планетата на запад от Долината на Маринър.

Виж Марс (планета) и Тарсис (Марс)

Тампере

Та̀мпере (Tampere – от Tammerkoski – Тамперски бързеи, също и Tammerfors, Тамерфорш) е град в Югозападна Финландия.

Виж Марс (планета) и Тампере

Титан III

Титан ІІІ (Titan ІІІ) е името на третата ракета от американското семейство ракети-носители Титан, конструирани от Мартин в края на 50-те години на 20 век.

Виж Марс (планета) и Титан III

Титан IIIE

Титан IIIE Описание Предназначение ракета-носител Продължителност 1974 – 1977 Националност САЩ Оператор 22п НАСА Производител Мартин Технически данни Височина 48 м.

Виж Марс (планета) и Титан IIIE

Титания (спътник)

Титания е най-големият естествен спътник на Уран.

Виж Марс (планета) и Титания (спътник)

Тибетски календар

Тибетският календар е лунен календар, според който тибетската година се състои от дванадесет или тринадесет лунни месеца, всеки от които започва и свършва при новолуние.

Виж Марс (планета) и Тибетски календар

Топлинен щит

космически совалки е съставен от керамични плочки. Топлинен щит в аеронавтиката е защитен слой на космическите кораби или на балистичните ракети.

Виж Марс (планета) и Топлинен щит

Тея (планета)

Анимация, изобразяваща възникването на Луната според хипотезата за гигантския сблъсък. Черният кръг символизира Тея. Тея (Theia) е неофициалното име на хипотетична протопланета.

Виж Марс (планета) и Тея (планета)

Тера (пояснение)

Тера може да се отнася за.

Виж Марс (планета) и Тера (пояснение)

Тегло

Теглото се дефинира от физиката като силата на тежестта (гравитационната сила съгласно закона за всеобщото привличане), упражнявана върху тяло с маса m намиращо се в дадено гравитационно поле.

Виж Марс (планета) и Тегло

Тежък междупланетен кораб

Тежък междупланетен кораб (Тяжёлый межпланетный корабль или съкр. ТМК) е космически кораб, разработен от ОКБ – 1 (Опитно Конструкторско Бюро – 1) с ръководител Сергей Корольов, предназначен за пилотиран полет до Марс от 8 юни 1971 до 10 юли 1974 г.

Виж Марс (планета) и Тежък междупланетен кораб

Тектоника на плочите

Карта на тектонските плочи Възникването на теорията за тектоника на плочите е научна революция в геологията.

Виж Марс (планета) и Тектоника на плочите

Телец (зодия)

Телец (Taurus) е вторият от дванадесетте зодиакални знака в астрологията, земен знак, който се свързва със земната стихия и съзвездието Бик.

Виж Марс (планета) и Телец (зодия)

Ускорение (роман)

„Ускорение“ е научно-фантастичен роман от канадския писател Робърт Уилсън.

Виж Марс (планета) и Ускорение (роман)

Утопия (равнина)

Равнината Утопия (Utopia Planitia) е заоблена низина с диаметър около 3300 км в източната част на северното полукълбо на Марс.

Виж Марс (планета) и Утопия (равнина)

Убо Окелс

Убо Йоханес Окелс е холандски физик и бивш астронавт на ESA.

Виж Марс (планета) и Убо Окелс

Уилям Хъгинс

Сър Уилям Хъгинс (William Huggins) е английски астроном, най-известен с пионерската си работа по астрономическата спектроскопия заедно с жена си Маргарет Линдзи Хъгинс.

Виж Марс (планета) и Уилям Хъгинс

Уилям Ласел

Уилям Ласел (William Lassell) е английски астроном и търговец, президент на Кралското астрономическо общество (1871 – 1872).

Виж Марс (планета) и Уилям Ласел

Университет „Корнел“

Университетът „Корнел“ или Корнелският университет е частен университет, намиращ се в американския град Итака, Ню Йорк.

Виж Марс (планета) и Университет „Корнел“

Франческо Реди

Франческо Реди (Francesco Redi) е италиански лекар, натуралист и поет.

Виж Марс (планета) и Франческо Реди

Фалкън Хеви

Фалкън Хеви (Falcon Heavy), преди известна като Фалкън 9 Хеви, е тежкотоварна ракета-носител за многократно ползване, която се разработва от компанията SpaceX.

Виж Марс (планета) и Фалкън Хеви

Финикс (космически апарат)

Финикс (Phoenix) е роботизиран космически апарат, изпратен на научна мисия до планетата Марс, част от програмата Марс скаут.

Виж Марс (планета) и Финикс (космически апарат)

Финикс (пояснение)

Понятието може да се отнася за.

Виж Марс (планета) и Финикс (пояснение)

Фобос (спътник)

Фобос е по-големият и на по-ниска орбита спътник на Марс.

Виж Марс (планета) и Фобос (спътник)

Фобос (митология)

Фобос (Φόβος, Phobos – страх) в гръцката митология е олицетворение на страха.

Виж Марс (планета) и Фобос (митология)

Фобос (програма)

Програма Фобос е безпилотна космическа мисия, която включва изстрелването на два автоматични космически апарата от СССР за изследване на Марс и неговите естествени спътници Фобос и Деймос.

Виж Марс (планета) и Фобос (програма)

Фобос-грунт

Фобос-грунт е руска сонда до Фобос, един от спътниците на Марс.

Виж Марс (планета) и Фобос-грунт

Федерална космическа агенция

Федералната космическа агенция на Русия (Федеральное космическое агентство России, Роскосмос) е федерален орган на изпълнителната власт на Русия, осъществяващ функции по оказване на държавни услуги, управление на държавно имущество и изследване, използване на космическото пространство за мирни цели, международно сътрудничество при реализация на съвместни проекти и програми в областта на космическата дейност.

Виж Марс (планета) и Федерална космическа агенция

Хюйгенс (кратер)

Хюйгенс е ударен кратер на Марс.

Виж Марс (планета) и Хюйгенс (кратер)

Хари Търтълдоув

Хари Норман Търтълдоув (Harry Norman Turtledove) e американски историк и плодовит писател, автор на исторически романи, фентъзи и научна фантастика.

Виж Марс (планета) и Хари Търтълдоув

Хидротермален комин

Хидротермален комин в Атлантическия океан. Звук на хидротермален комин. Хидротермален комин е отвор в повърхността на планета, от който излиза геотермално затоплена вода.

Виж Марс (планета) и Хидротермален комин

Химия

Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.

Виж Марс (планета) и Химия

Хершел (кратер на Марс)

Хершел е голям кратер на планетата Марс.

Виж Марс (планета) и Хершел (кратер на Марс)

Цандзие

Цандзие (Цан Дзие; китайски:倉頡; пинин:Цандзие) е легендарна фигура в древен Китай (около 2650 г. пр.н.е), за която се твърди, че е официалният историк на Хуанди (Жълтия император) и създател на китайската логограма.

Виж Марс (планета) и Цандзие

Цивилизация на маите

Цивилизацията на маите е мезоамериканска цивилизация, създадена от народа на маите, и известна със своята идеографска писменост – единствената известна напълно развита писмена система в предколумбова Америка, както и със своето изкуство, архитектура, математика, календар и астрономична система.

Виж Марс (планета) и Цивилизация на маите

Цикли на Миланкович

''Ледена сърцевина Восток'' brВертикалната сива линия обозначава съвременните условия Циклите на Миланкович описват съвкупното влияние на промените в движенията на Земята върху климата ѝ в продължение на хиляди години.

Виж Марс (планета) и Цикли на Миланкович

Цербер (полукълбо)

Цербер е част от географията на Марс.

Виж Марс (планета) и Цербер (полукълбо)

Церера (планета джудже)

Церѐра (означение като малка планета 1 Ceres, символ) е най-малката позната планета джудже в Слънчевата система и единствената, която се намира в астероидния пояс.

Виж Марс (планета) и Церера (планета джудже)

Чайникът на Ръсел

Бъртранд Ръсел (1872-1970) Чайникът на Ръсел (понякога наричан небесният чайник или космическият чайник) е аналогия, направена за първи път от философа Бъртранд Ръсел (1872-1970), за да илюстрира защо философската тежест на доказване, особено що се отнася до религията, пада върху този, който изказва научно нефалсифицируеми твърдения, а прехвърлянето ѝ върху опонента е нелегитимно.

Виж Марс (планета) и Чайникът на Ръсел

Човекът се появява през холоцена

„Човекът се появява през холоцена“ (Der Mensch erscheint im Holozän) е повест от швейцарския писател Макс Фриш (1911 – 1991), публикувана през 1979 г.

Виж Марс (планета) и Човекът се появява през холоцена

Шумер

Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.

Виж Марс (планета) и Шумер

Шот ел-Джерид

Шот ел Джерид (شط الجريد) е безотточна падина в централната част на Тунис, като дъното ѝ лежи на 16 m н.в.

Виж Марс (планета) и Шот ел-Джерид

Юрбен Льоверие

Юрбен Льоверие (Urbain Le Verrier) е френски математик и астроном, който специализира в небесната механика.

Виж Марс (планета) и Юрбен Льоверие

Юпитер (планета)

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.

Виж Марс (планета) и Юпитер (планета)

Японски календар

Японският календар е система за отчитане на времето, която произлиза основно от китайския календар, но притежава и много особености, произлизащи от японската история и традиции.

Виж Марс (планета) и Японски календар

Мълния (ракета)

Рисунка на ракетата Молния (в превод: „мълния“) (Индекс ГРАУ – 8К78) е четиристепенен вариант на ракетата Р-7 за полет към Марс, Венера, Луна и високоелиптичните орбити на ИСЗ Молния.

Виж Марс (планета) и Мълния (ракета)

МАВЕН

МАВЕН (MAVEN) е космическа сонда проектирана да изучва марсианската атмосфера докато обикаля около Марс.

Виж Марс (планета) и МАВЕН

Маса

Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.

Виж Марс (планета) и Маса

Марс (програма)

Съветска пощенска марка изобразяваща космическа сонда „Марс 1“ Програмата Марс е серия от непилотирани и орбитиращи кораби до Марс, изстреляни от Съветския съюз през 60-те и началото на 70-те.

Виж Марс (планета) и Марс (програма)

Марс 1

Марс 1 (1962 Бета Ну 1) е първият съветски безпилотен космически апарат, изстрелян в направление към Марс на 1 ноември 1962 г.

Виж Марс (планета) и Марс 1

Марс 1962А

Марс 1962А (познат и като Спутник 22) е съветски космически апарат изстрелян на 24 октомври 1962 г.

Виж Марс (планета) и Марс 1962А

Марс 1962В

Марс 1962В (Марс 2МВ-3 № 1), в Западния свят известен като „Спутник 24“, е провалена мисия до Марс.

Виж Марс (планета) и Марс 1962В

Марс 1969А

Марс 1969А също познат като Марс 69А в съветската документация е била едната от двете идентичните сонди (другата Марс 1969Б), всяка съдържаща орбитираща и атмосферна сонда.

Виж Марс (планета) и Марс 1969А

Марс 1969Б

Марс 1969Б (друго обозначение Марс 69БА) е съветски орбитален апарат от програма Марс, който е неуспешно изстрелян през 1969 г.

Виж Марс (планета) и Марс 1969Б

Марс 2

Марс 2 е автоматична космическа сонда от програма Марс, серия от автоматични орбитални апарати и спускаеми модули, изстреляни от Съветския съюз през 70-те години на 20 век.

Виж Марс (планета) и Марс 2

Марс 4

Марс 4 е съветска орбитален апарат от серията космически апарати (КА) от „програма Марс“, изстрелян към Марс на 21 юли 1973 г.

Виж Марс (планета) и Марс 4

Марс 5

Марс 5 е съветски космически апарат изпратен да изследва Марс.

Виж Марс (планета) и Марс 5

Марс 6

Марс 6 е съветски космически апарат изпратен да изучава планета Марс.

Виж Марс (планета) и Марс 6

Марс 7

Марс 7 е съветски космически апарат пратен да изследва Марс.

Виж Марс (планета) и Марс 7

Марс 96

Марс 96 (понякога наричан Марс 8) е орбитален апарат изстрелян през 1996, за да изследва планетата Марс от Русия и не е директно свързан със съветските сонди Марс със същото име.

Виж Марс (планета) и Марс 96

Марс сървейър 2001 лендър

Марс сървейър 2001 лендър (Mars Surveyor 2001 Lander) е планиран космически апарат, разработван от НАСА, чиято мисия до Марс е отменена през май 2000 г.

Виж Марс (планета) и Марс сървейър 2001 лендър

Марс Клаймат Орбитър

Марс Клаймат Орбитър (Mars Climate Orbiter) е един от двата кораба, другия е Марс Полър Лендър от програмата Марс Сървейър.

Виж Марс (планета) и Марс Клаймат Орбитър

Марс Патфайндър

Марс Патфайндър (Mars Pathfinder) е американска сонда, която е подготвена през 1996 г.

Виж Марс (планета) и Марс Патфайндър

Марс Полър Лендър

Концептуална рисунка на Марс Полър Лендър на повърхността на МарсМарс Полър Лендър (Mars Polar Lander) се състои от два космически апарата, изстреляни поотделно, Марс Клаймат Орбитър и Марс Полър Лендър.

Виж Марс (планета) и Марс Полър Лендър

Марс Обзървър

Марс Обзървър изстрелян от НАСА на 25 септември 1992 е бил първият от предложената серия планетарни мисии Наблюдател и е бил проектиран да изучава геонауката и климата на Марс.

Виж Марс (планета) и Марс Обзървър

Марс Одисий

Марс Одисий (Mars Odyssey, наричан и 2001 Mars Odyssey; букв. превод: Марсианска одисея) е космически апарат, който обикаля около планетата Марс.

Виж Марс (планета) и Марс Одисий

Марс Риконъсънс Орбитър

Марс Риконъсънс Орбитър (Mars Reconnaissance Orbiter, MRO) е мултифункционален космически апарат предназначен да извърши геологично разузнаване и изследване на Марс от орбита.

Виж Марс (планета) и Марс Риконъсънс Орбитър

Марс Сайънс Лаборътори

Марс Сайънс Лаборътори (МСЛ) (Mars Science Laboratory (MSL)) е космическа мисия на НАСА, с която на 6 август 2012 г.

Виж Марс (планета) и Марс Сайънс Лаборътори

Марс Скаут

Марс Скаут (Mars Scout) е космическа програма на НАСА, целяща изпращането на поредица от малки нескъпоструващи безпилотни апрати до Марс.

Виж Марс (планета) и Марс Скаут

Марс Семпъл Ретърн

Мисията Марс Семпъл Ретърн (Mars Sample Return Mission) ще бъде космическа мисия, която ще събере скали и образци от прахот Марс и ще ги върне на Земята за анализ.

Виж Марс (планета) и Марс Семпъл Ретърн

Марс Глобъл Сървейър

Лого на мисията Марс Глобъл Сървейър (Mars Global Surveyor) е космическа мисия започнала с изстрелването на американски непилотиран космически апарат, разработен от НАСА и Jet Propulsion Laboratory.

Виж Марс (планета) и Марс Глобъл Сървейър

Марс Експрес

Марс Експрес (Mars Express) е изследователска мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) до планета Марс и първата мисия до друга планета за агенцията.

Виж Марс (планета) и Марс Експрес

Марс Експлорейшън Роувър

Художествено представяне на марсохода Марс Експлорейшън Роувър (Mars Exploration Rover – изследователски марсоход) е мисия, състояща се от два космически апарата на НАСА с имена Спирит (Spirit – дух) и Опъртюнити (Opportunity – възможност), изпратени на Марс с цел изследване на неговата повърхност и геология.

Виж Марс (планета) и Марс Експлорейшън Роувър

Марсианско общество - България

„Марсианско общество България“ (съкратено МОБ) е част от международната организация с нестопанствена цел „Марсианско общество“ (Mars Society), която се занимава с популяризиране и насърчаване изучаването на планетата Марс, което в крайна сметка да доведе до пилотиран полет и последващо установяване на постоянна колония там.

Виж Марс (планета) и Марсианско общество - България

Марсианци

Хъбъл Марсианците са предполагаемите обитатели на планетата Марс.

Виж Марс (планета) и Марсианци

Марсник 1

Марсник 1 (още познат като Марс 1960А) е орбитален космически апарат унищожен по време на изстрелването си на 10 октомври 1960 г.

Виж Марс (планета) и Марсник 1

Марсник 2

Марсник 2 (още познат като Марс 1960Б) е орбитален космически апарат унищожен по време на изстрелването си на 14 октомври 1960 г.

Виж Марс (планета) и Марсник 2

Марсоход

Компютърно изображение на Кюриосити, който вапоризира марсианска скала с помощта на лазер. Марсоходът е спуснат на Марс през август 2012 година и е последният марсоход пратен на Марс.

Виж Марс (планета) и Марсоход

Маринър

Изстрелване на Маринър 1 Маринър 1 и 2 в Космоса Маринър 3 и 4 Маринър 5 Маринър 9 Маринър 10 Програмата Маринър (Mariner program) е програма ръководена от американската космическа агенция НАСА за изстрелване на серия от автоматични космически сонди за изследване на планетите Марс, Венера и Меркурий.

Виж Марс (планета) и Маринър

Маринър 3

Маринър 3 и 4 са идентични по конструкция и са първите сонди от програма Маринър, изпратени към Марс.

Виж Марс (планета) и Маринър 3

Маринър 4

Маринър 4 (Марс-Маринър 1964) е четвъртият космически апарат от програма Маринър и първият извършил успешно прелитане около Марс.

Виж Марс (планета) и Маринър 4

Маринър 8

Маринър 8 (Mariner 8) е част от програма Маринър на НАСА.

Виж Марс (планета) и Маринър 8

Маринър 9

Маринър 9 (други обозначения: Маринър Марс '71 / Маринър-I) е космически апарат на НАСА от програма Маринър, чиято първостепенна цел е изследването на планета Марс.

Виж Марс (планета) и Маринър 9

Маре Еритреум

Маре Еритреум е много тъмен регион на повърхността на Марс, който може да бъде видян и с малък телескоп.

Виж Марс (планета) и Маре Еритреум

Магелан (космически апарат)

Магелан е космически апарат, изпратен по програма на НАСА към Венера с цел изследване на планетата.

Виж Марс (планета) и Магелан (космически апарат)

Майкъл Гарибалди

Майкъл Гарибалди (Michael Garibaldi) е измислен герой от научно-фантастичния сериал Вавилон 5.

Виж Марс (планета) и Майкъл Гарибалди

Малка планета

Малка планета е термин, отнасящ се за астероиди и транснептунови обекти в Слънчевата система на орбита около Слънцето, но значително по-малки от планетите.

Виж Марс (планета) и Малка планета

Миямото (кратер)

Миямото е кратер на Марс разположен на запад от Долината на Маринър (Meridiani Planum).

Виж Марс (планета) и Миямото (кратер)

Митодея

„Митодея“ (Mythodea) е името на музикална композиция във формата на хорова (вокална) симфония, написана от гръцкия композитор Вангелис.

Виж Марс (планета) и Митодея

МетНет

МетНет е мисия до Марс започната и разработвана от Финландския метеорологичен институт.

Виж Марс (планета) и МетНет

Метан

Метанът е химично съединение с формула CH4.

Виж Марс (планета) и Метан

Мечето Йоги

Мечокът Йоги (Yogi Bear) е анимационен герой, създаден от „Хана-Барбера“.

Виж Марс (планета) и Мечето Йоги

Меркурий (планета)

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.

Виж Марс (планета) и Меркурий (планета)

История на астрономията

Астрономията като наука за движението и свойствата на небесните тела е една от най-древните естествени науки.

Виж Марс (планета) и История на астрономията

Изследване на Космоса

Космическата станция Мир, която е действаща от 1986 до 2001 г. Совалката Колумбия, 1981 г. Изследването на Космоса представлява откриването и изследването на небесните структури в космическото пространство чрез развиваща се и нарастваща космическа технология.

Виж Марс (планета) и Изследване на Космоса

Изследване на Марс

Компютърно създадена картинка на един от двата марсохода от програма Марс Експлорейшън Ровър Хъбъл на 28 октомври 2005 г. На сниката ясно се вижда прашна буря. Изследването на Марс е важна част от програмите за космическите изследвания на СССР (по-късно Русия), САЩ, Япония и Европа.

Виж Марс (планета) и Изследване на Марс

Изследване на Меркурий

На изследването на Меркурий като цяло се отделя по-малко внимание в сравнение с други планети от Слънчевата система.

Виж Марс (планета) и Изследване на Меркурий

Извънземен живот

Снимка на НЛО Извънземен живот се нарича живот, който е възможно да се е зародил извън пределите на Земята.

Виж Марс (планета) и Извънземен живот

Илан Рамон

Илан Рамон (אילן רמון‎) е летец от израелските ВВС, по-късно и първи астронавт на Израел.

Виж Марс (планета) и Илан Рамон

Илион (роман)

Илион (Ilium) е научно-фантастичен роман от Дан Симънс, първата част от цикъла Илион/Олимп, отнасящ се до възстановяването на събития от Илиада на Марс.

Виж Марс (планета) и Илион (роман)

Ингхуо-1

Ингхуо-1 е космическа сонда, която е трябвало да бъде първата китайска сонда пратена да изследва Марс.

Виж Марс (планета) и Ингхуо-1

Жул Жансен

Пиер Жул Сезар Жансен (Pierre Jules César Janssen), известен като Жул Жансен, е френски астроном, член на Френската академия на науките и на Лондонското кралско научно дружество.

Виж Марс (планета) и Жул Жансен

Желязо

Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (ferrum).

Виж Марс (планета) и Желязо

Закон на Тициус-Боде

Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г.

Виж Марс (планета) и Закон на Тициус-Боде

Закони на Кеплер

Първият закон. Вторият закон. Третият закон. Законите на Кеплер описват движението на планетите около Слънцето, на спътниците около планетите и изобщо движението на астрономически тела в гравитационното поле на по-масивно тяло.

Виж Марс (планета) и Закони на Кеплер

Зов за завръщане (филм, 1990)

„Зов за завръщане“ (Total Recall) е американски научнофантастичен филм на режисьора Пол Верховен, излязъл през 1990 г.

Виж Марс (планета) и Зов за завръщане (филм, 1990)

Зонд

Космически кораб Зонд Л1 „Зонд" (на руски език означава „сонда“) е името на съветска космическа програма от 1964 до 1970 г.

Виж Марс (планета) и Зонд

Зонд 1964А

Зонд 1964А е съветска лунна сонда направена, за да прелети покрай Луната.

Виж Марс (планета) и Зонд 1964А

Зонд 2

Зонд 2 е съветска космическа сонда от програма Марс.

Виж Марс (планета) и Зонд 2

Зонд 3

Зонд 3 е космическа сонда от съветската програма Зонд и е първият кораб от типа Зонд, който успешно е завършил мисията си (прелитане покрай Луната) и прави няколко много добри за своето време снимки.

Виж Марс (планета) и Зонд 3

Земя

Земята е третата планета в Слънчевата система.

Виж Марс (планета) и Земя

Земно ускорение

Градиент на гравитационното поле на АнтарктидаЗемно ускорение (наречено още гравитационно ускорение или ускорение при свободно падане и означавано с буквата g) се отнася до гравитационната сила на привличане, която изпитват всички тела в близост до земната повърхност.

Виж Марс (планета) и Земно ускорение

Земеподобна планета

Земеподобна планета е планета, изградена предимно от силикатни скали.

Виж Марс (планета) и Земеподобна планета

Буря

Бурята е метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на атмосферата, засягащо земната повърхност.

Виж Марс (планета) и Буря

Брайън О'Лиъри

Браян Тод О'Лиъри (Brian Todd O'Leary) е американски учен и астронавт на НАСА.

Виж Марс (планета) и Брайън О'Лиъри

Брекча

Ахатова брекча от Шварцвалд, Германия Тектонична брекча от щат Баия, Бразилия Горния ордовик, Крозон, Франция Кантал, Оверн, Франция Брекчите са група грубозърнести скали, състоящи се от здраво слепени ъгловати отломки от един или няколко вида скали или минерали, с размер над 1 см.

Виж Марс (планета) и Брекча

Басейн Южен полюс-Ейткън

Топографска карта на басейна Южен полюс-Ейткън. Червените участици показват голямо издигане, а лилавите малко. Картата се базира на информация от сондата Клементин Южен полюс-Ейткън е ударен кратер на повърхността на Луната.

Виж Марс (планета) и Басейн Южен полюс-Ейткън

Барнакъл Бил (марсианска скала)

Марсоходът Соуджърнър до марсианската скала „Барнакъл Бил“. Барнакъл Бил е името на 40-сантиметрова скала в долината Арес на Марс.

Виж Марс (планета) и Барнакъл Бил (марсианска скала)

Базалт

Базалт Базалт в Рейнисфяра, Исландия Базалтът спада към ефузивните вулканични скали.

Виж Марс (планета) и Базалт

Бигъл 2

Бигъл 2 е неуспешно приземил се британски космически апарат, част от мисията на ЕКА – Марс Експрес.

Виж Марс (планета) и Бигъл 2

Близкоземни астрономически обекти

Траектория на околоземния астероид 2011 MD, преминал на 12000 km от повърхността на Земята на 27 юни 2011 Към близкоземните астрономически обекти се причислява всяко тяло от Слънчевата система (астероид, комета, метеороид), което преминава в диапазона между 0,983 до 1,3 а.е.

Виж Марс (планета) и Близкоземни астрономически обекти

Блок Л (ускорителен блок)

Блок Л откъм двигателя. Блок Л — това е четвъртата степен на ракетата-носител „Молния“ (8К78).

Виж Марс (планета) и Блок Л (ускорителен блок)

Борис Комитов

Борис Петров Комитов е български геофизик и астроном.

Виж Марс (планета) и Борис Комитов

Бетелгейзе

Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.

Виж Марс (планета) и Бетелгейзе

Възгледи за изследването на космоса

2 варианта за пилотиран полет до Луната Възгледи за изследването на космоса (Vision for Space Exploration) на САЩ се нарича програмата, обявена от американския президент Джордж Буш на 14 януари 2004 г.

Виж Марс (планета) и Възгледи за изследването на космоса

Вулкан

Вулканът Колима в Мексико Димящ вулкан в Аляска Лава в Хаваи Вулканично езеро, национален парк Вирунга, Конго Вулканът е геоложка формация, цепнатина на повърхността на земната кора или на друга планета, която позволява изтичане на лава, вулканична пепел и газове от магмената камера под повърхността.

Виж Марс (планета) и Вулкан

Вулкан (хипотетична планета)

Вулкан на литографска карта от 1846https://www.loc.gov/resource/g3180.ct003790 LOC file of the solar system, as seen in 1846 Вулкан е малка хипотетична планета, за която през 19 век се е смятало, че се намира между Меркурий и Слънцето.

Виж Марс (планета) и Вулкан (хипотетична планета)

Втора космическа скорост

Втора космическа скорост е физическа величина, която при дадено гравитационно поле и определено положение в него представлява минималната скорост, която трябва да има обект без допълнителна тяга, намиращ се в това положение, за да преодолее полето и да се отдалечи до безкрайност.

Виж Марс (планета) и Втора космическа скорост

Вариант 13

Вариант 13 е научнофантастичен роман от британския писател Ричард Морган.

Виж Марс (планета) и Вариант 13

Вавилон 5

„Вавилон 5“ (Babylon 5) е американска научнофантастична сага, създадена от сценариста Джоузеф Майкъл Стразински.

Виж Марс (планета) и Вавилон 5

Вангелис

Ева̀нгелос Одисѐас Папатанасѝу (Ευάγγελος Οδυσσέας Παπαθανασίου), известен само като Вангѐлис (Βαγγέλης), е гръцки композитор на ню ейдж и електронна музика.

Виж Марс (планета) и Вангелис

Вирга

Вирга от слоесто-дъждовни облаци. Вирга от високо-купести облаци. Вирга (virga – клонка, вейка) е видима ивица от валеж, който пада от облак, но се изпарява или сублимира, преди да е достигнал земята.

Виж Марс (планета) и Вирга

Видима звездна величина

Видимата звездна величина (m) на звезда, планета или друго небесно тяло е логаритмична мярка, отразяваща яркостта на наблюдаваното тяло.

Виж Марс (планета) и Видима звездна величина

Викинг (програма)

Снимка от Марс от ''Викинг 2'' Програмата „Викинг“ на НАСА е първата космическа програма за изпращане на космически апарати на Марс.

Виж Марс (планета) и Викинг (програма)

Вилхелм Вин

Вилхелм Вин (Wilhelm Carl Werner Otto Fritz Franz Wien) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1911 година.

Виж Марс (планета) и Вилхелм Вин

Восток

Восток може да се отнася за.

Виж Марс (планета) и Восток

Восток (кратер)

Восток е малък кратер на Марс, който е достигнат от марсохода Опъртюнити на 8 март 2005 г.

Виж Марс (планета) и Восток (кратер)

Вода

Водàта е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят.

Виж Марс (планета) и Вода

Война на световете

Война на световете (The War of the Worlds) e ранен научно-фантастичен роман (1898) от Хърбърт Уелс, който описва нашествието на Земята на извънземни от Марс, използващи лазер/мазер - подобни топлинни лъчи, химически оръжия и механични трикраки бойни машини („триподи“), предтечи на танка.

Виж Марс (планета) и Война на световете

Волтер (кратер)

Волтер е кратер на марсианския спътник Деймос с диаметър приблизително 3 km.

Виж Марс (планета) и Волтер (кратер)

Весто Слайфър

Весто Мелвин Слайфър (Vesto Melvin Slipher) е американски астроном, който провежда първите измервания на радиалната скорост на галактиките, предоставяйки първата емпирична основа за разширяването на Вселената.

Виж Марс (планета) и Весто Слайфър

Везни (зодия)

Везните (Libra) са седмата зодия от зодиака.

Виж Марс (планета) и Везни (зодия)

Вековен дъжд

Вековен дъжд е научно-фантастичен роман с елементи на ноар и алтернативна история на уелския автор Алистър Рейнолдс.

Виж Марс (планета) и Вековен дъжд

Венера (програма)

Венера е името на поредица от космически апарати, изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984 с цел изследване на планетата Венера.

Виж Марс (планета) и Венера (програма)

Венера Експрес

Венера Експрес е първата мисия до Венера предприета от Европейската космическа агенция (ЕКА).

Виж Марс (планета) и Венера Експрес

Гугъл Земя

Гугъл Земя (Google Earth; с начално название Earth Viewer 3D) е софтуерна програма за географска информация с променлива резолюция, проектираща се върху виртуален глобус.

Виж Марс (планета) и Гугъл Земя

Гал (марсиански кратер)

Гал (Galle) е кратер на повърхността на Марс, наречен на германския астроном Йохан Готфрид Гал.

Виж Марс (планета) и Гал (марсиански кратер)

Галактика

Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.

Виж Марс (планета) и Галактика

Галилей (Марс)

Галилей е ударен кратер на повърхността на Марс, с диаметър около 137.3 km.

Виж Марс (планета) и Галилей (Марс)

Галилео (космически апарат)

Галилео е автоматичен космически апарат, изпратен по програма на НАСА за изследване на Юпитер.

Виж Марс (планета) и Галилео (космически апарат)

Гилберт (кратер на Марс)

Гилберт е голям марсиански кратер, разположен в южната част на планетата в района на Прометей тера.

Виж Марс (планета) и Гилберт (кратер на Марс)

Господин Никой (филм, 2009)

Господин Никой е белгийска научнофантастична драма, режисирана от Жако Ван Дормал, с участието на Джаред Лето, Диане Крюгер, Рийс Иванс, Лин Дан Фан, Даниел Мейс и Наташа Литъл.

Виж Марс (планета) и Господин Никой (филм, 2009)

Година

Календар Година е орбиталният период от време на Земята, движеща се около Слънцето.

Виж Марс (планета) и Година

Гейл (кратер)

Гейл е кратер на Марс, близо до северозападната част на четириъгълника „Aeolis“.

Виж Марс (планета) и Гейл (кратер)

Дулово

Ду̀лово е град в Североизточна България, област Силистра.

Виж Марс (планета) и Дулово

Джордж Бидъл Еъри

Сър Джордж Бидъл Еъри (Sir George Biddell Airy), среща се също и като Ейри, е английски астроном и математик, заемал най-високата длъжност в Кралското астрономическо дружество от 1835 до 1881 година.

Виж Марс (планета) и Джордж Бидъл Еъри

Джовани Скиапарели

Джовани Скиапарели (Giovanni Virginio Schiaparelli) е италиански астроном и историк на науката, известен с изследванията си за Марс.

Виж Марс (планета) и Джовани Скиапарели

Джовани Доменико Касини

Джовани Доменико Касини (Giovanni Domenico Cassini; Jean-Dominique Cassini) е италиански астроном, инженер и астролог, работил през втората половина от живота си във Франция.

Виж Марс (планета) и Джовани Доменико Касини

Джон Плейфеър

Джон Плейфеър (портрет от сър Хенри Рейбърн) Джон Плейфеър (John Playfair; 10 март 1748 – 20 юли 1819) е шотландски математик, географ, геоморфолог, професор по математика в Единбургския университет.

Виж Марс (планета) и Джон Плейфеър

Джефри Синклер

Джефри Синклер (Jeffrey Sinclair) е измислен герой от научно-фантастичния сериал Вавилон 5, чиято роля се изпълнява от актьора Майкъл О'Хеър.

Виж Марс (планета) и Джефри Синклер

Дийп Спейс 1

Дийп Спейс 1 е космически апарат изстрелян на 24 октомври 1998 като част от програмата на НАСА, Ново хилядолетие.

Виж Марс (планета) и Дийп Спейс 1

Дийп Спейс 2

Дийп Спейс 2 (Deep Space 2) е мисия на НАСА, част от програма Ню Милениум изстреляна през януари 1999, съствена от две високотехнологични миниатюрни космически сонди изпратени към Марс.

Виж Марс (планета) и Дийп Спейс 2

Димитър Мишев (инженер)

Димитър Николов Мишев е български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик на БАН.

Виж Марс (планета) и Димитър Мишев (инженер)

Дон (космически апарат)

„Dawn“ (произнася се Дон, на бълг. Зора) е роботизиран космически апарат, изпратен от НАСА на космическо изследване към два от най-масивните членове на астероидния пояс, астероида 4 Веста и планетата джудже Церера.

Виж Марс (планета) и Дон (космически апарат)

Деймос (спътник)

Деймос (Δείμος – „ужас“) е по-малкият и по-отдалечен от двата спътника на Марс.

Виж Марс (планета) и Деймос (спътник)

Делта (ракета)

Делта е вид модулируема ракета-носител на САЩ, която от 1960 г.

Виж Марс (планета) и Делта (ракета)

Делта II

Делта II е ракета-носител, разработена компанията McDonnell Douglas, по-късно прехвърлена към Боинг.

Виж Марс (планета) и Делта II

Ден

Завъртането на Земята в продължение на един ден Карта на дневната светлина на Земята Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта Денят е единица за измерване на време, равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето.

Виж Марс (планета) и Ден

Естествен спътник

Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета.

Виж Марс (планета) и Естествен спътник

Естествени спътници на Марс

Марс има два естествени спътника, Фобос и Деймос, за които се предполага, че са прихванати астероиди.

Виж Марс (планета) и Естествени спътници на Марс

Ерг (форма на релефа)

Ерг дьо Тенере в Нигер, типичен пример за сахарски ерг Ерг или пясъчно море е обширна, равнинна област, покрита с пясъчни дюни, където липсва растителност.

Виж Марс (планета) и Ерг (форма на релефа)

Едуард Зюс

Едуард Зюс (Eduard Suess) е австрийски геолог и географ.

Виж Марс (планета) и Едуард Зюс

Екзомарс

Екзомарс (ExoMars) е комплексна мисия до Марс изпратена да търси наличието на биосигнатури от марсиански живот от миналото или настоящето.

Виж Марс (планета) и Екзомарс

Елисейски полета

Елисейски полета (гръцки Ήλύσιον πεδίον) в древногръцката митология е митично място, където блаженстват душите на героите и победителите.

Виж Марс (планета) и Елисейски полета

Луна

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.

Виж Марс (планета) и Луна

Луна 1

Луна 1, (Луна Е-1 № 4) първоначално известен като Първи Космически кораб,Brian Harvey, Russian planetary exploration: history, development, legacy, prospects.

Виж Марс (планета) и Луна 1

Лаборатория за реактивно движение

Лабораторията за реактивно движение (известна със съкращението JPL) e изследователски център на НАСА, разположен в градовете Пасадена и Ла Каньяда Флинтридж (La Cañada Flintridge), близо до Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

Виж Марс (планета) и Лаборатория за реактивно движение

Лайка (куче)

Кучето Лайка е първото животно, полетяло в орбита около Земята.

Виж Марс (планета) и Лайка (куче)

Йо (спътник)

Йо е най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от около 3500 km.

Виж Марс (планета) и Йо (спътник)

Йохан Кеплер

Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.

Виж Марс (планета) и Йохан Кеплер

Йохан Готфрид Гал

Йохан Готфрид Гал (Johann Gottfried Galle) е германски астроном.

Виж Марс (планета) и Йохан Готфрид Гал

Йорданка Семкова

Йорданка Семкова е български учен електроинженер и физик, старши научен сътрудник I степен, професор, доктор на физическите науки и носител на „Народен орден на труда“ - златен, за участието си в проект „България-1300“.

Виж Марс (планета) и Йорданка Семкова

10 март

10 март е 69-ият ден в годината според григорианския календар (70-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 10 март

11 септември

11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 11 септември

11852 Шумен

11852 Шумен е астероид от основния пояс.

Виж Марс (планета) и 11852 Шумен

12 август

12 август е 224-тият ден в годината според григорианския календар (225-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 12 август

12 март

12 март е 71-вият ден в годината според григорианския календар (72-ри през високосна година).

Виж Марс (планета) и 12 март

13 август

13 август е 225-ият ден в годината според григорианския календар (226-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 13 август

13 ноември

13 ноември е 317-ият ден в годината според григорианския календар (318-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 13 ноември

14 юли

14 юли е 195-ият ден в годината според Григорианския календар (196-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 14 юли

14 ноември

14 ноември е 318-ият ден в годината според григорианския календар (319-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 14 ноември

18 август

18 август е 230-ият ден в годината според григорианския календар (231-ви през високосна година).

Виж Марс (планета) и 18 август

1865 Цербер

Цербер е астероид, чиято орбита се пресича с тези на Земята и Марс.

Виж Марс (планета) и 1865 Цербер

19 февруари

19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 19 февруари

1960-те

Строежът на Берлинската стена, 1961 г. 1960-те години започват на 1 януари 1960 г.

Виж Марс (планета) и 1960-те

1М (космически апарат)

Автоматична междупланетна станция 1М 1М е серия от два съветски безпилотни космически апарата за изследване на Марс.

Виж Марс (планета) и 1М (космически апарат)

20 юли

20 юли е 201-вият ден в годината според григорианския календар (202-ри през високосна).

Виж Марс (планета) и 20 юли

2004

Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 2004

2008

2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 2008

2030

2030 (MMXXX) е обикновена година, започваща във вторник, според григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 2030

21 юни

21 юни е 172-рият ден в годината според григорианския календар (173-ти през високосна година).

Виж Марс (планета) и 21 юни

23 август

23 август е 235-ият ден в годината според григорианския календар (236-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 23 август

24 февруари

24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 24 февруари

25 юли

25 юли е 206-ият ден в годината според григорианския календар (207-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 25 юли

25 януари

25 януари е 25-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 25 януари

25 май

25 май е 145-ият ден в годината според григорианския календар (146-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 25 май

27 август

27 август е 239-ият ден в годината според григорианския календар (240-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 27 август

27 март

27 март е 86-ият ден в годината според григорианския календар (87-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 27 март

27 ноември

27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна).

Виж Марс (планета) и 27 ноември

28 май

28 май е 148-ият ден в годината според григорианския календар (149-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 28 май

2I/Борисов

2I/Борисов, с първоначално означение C/2019 Q4 (Borisov) е първата открита междузвездна комета и вторият междузвезден обект (след междузвездния астероид 1I/Оумуамуа), който е регистриран да преминава през нашата Слънчева система.

Виж Марс (планета) и 2I/Борисов

2МВ (космически апарат)

2МВ е серия автоматични междупланетни станции за изследване на Венера и Марс.

Виж Марс (планета) и 2МВ (космически апарат)

3 септември

3 септември е 246-ият ден в годината според григорианския календар (247-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 3 септември

3 януари

3 януари е 3-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 3 януари

3 декември

3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 3 декември

30 май

30 май е 150-ият ден в годината според григорианския календар (151-ви през високосна).

Виж Марс (планета) и 30 май

343743 Кюркчиева

343743 Кюркчиева (предварителни означения 2008 SJ232.

Виж Марс (планета) и 343743 Кюркчиева

3МВ (космически апарат)

3МВ е серия автоматични междупланетни станции за изследване на Венера и Марс.

Виж Марс (планета) и 3МВ (космически апарат)

4 юли

4 юли е 185-ият ден в годината според григорианския календар (186-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 4 юли

4 януари

4 януари е 4-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Марс (планета) и 4 януари

433 Ерос

433 Ерос е голям астероид пресичащ орбитата на Марс.

Виж Марс (планета) и 433 Ерос

4486 Митра

4486 Митра е астероид от групата на Аполоните, пресичащ през определен период орбитата на Марс.

Виж Марс (планета) и 4486 Митра

5 август

5 август е 217-ият ден в годината според григорианския календар (218-и през високосна).

Виж Марс (планета) и 5 август

5 март

5 март е 64-тият ден в годината според григорианския календар (65-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 5 март

5020 Азимов

5020 Азимов (5020 Asimov) е астероид, открит на 2 март 1981 г.

Виж Марс (планета) и 5020 Азимов

6 Хеба

6 Хеба е голям астероид от основния пояс.

Виж Марс (планета) и 6 Хеба

7 юли

7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година).

Виж Марс (планета) и 7 юли

7 ноември

7 ноември е 311-ият ден в годината според григорианския календар (312-ри през високосна).

Виж Марс (планета) и 7 ноември

90377 Седна

90377 Седна (символ) е планета джудже и транснептунов обект, открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Трухильо от обсерваторията Джемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет на 14 ноември 2003 г.

Виж Марс (планета) и 90377 Седна

, Олимп (Марс), Опъртюнити (марсоход), Астробиологическа полева лаборатория, Астрономически обект, Астероид, Астероиден пояс, Ауроре Синус, Атакама, Атлас V, Атмосфера на Марс, Арабия Тера, Алексей Толстой (писател), Амазонис Планиция, Амалтея (спътник), Антарес, Анаксимен, Апсида (астрономия), Аполо, Аполо 11, Н-1, Нютон (кратер на Марс), НАСА, Нос Верде (Марс), Нозоми, НетЛендър, Русия, Рак (зодия), Рик Хъсбанд, Рио Тинто, Ретранслатор, Реголит, Съобщение от Аресибо, Суифт (кратер на Деймос), Странник в странна страна, Стикни (кратер), Сребристи облаци, Сатурн (планета), Сириус, Скорпион (зодия), Слънчев вятър, Слънчева система, Союз-ФГ, Соуджърнър (марсоход), Спускаем модул, Спутник (програма), Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита, Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности, Списък на обекти с човешки произход на Марс, Списък на обектите в Слънчевата система, Списък на обектите в Слънчевата система по радиус, Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето, Списък на обектите в Слънчевата система по маса, Спирит (марсоход), Спейс Екс, Сергей Корольов, Семьон Дежньов, Сененмут, Трахит, ТрансХаб, Тарсис (Марс), Тампере, Титан III, Титан IIIE, Титания (спътник), Тибетски календар, Топлинен щит, Тея (планета), Тера (пояснение), Тегло, Тежък междупланетен кораб, Тектоника на плочите, Телец (зодия), Ускорение (роман), Утопия (равнина), Убо Окелс, Уилям Хъгинс, Уилям Ласел, Университет „Корнел“, Франческо Реди, Фалкън Хеви, Финикс (космически апарат), Финикс (пояснение), Фобос (спътник), Фобос (митология), Фобос (програма), Фобос-грунт, Федерална космическа агенция, Хюйгенс (кратер), Хари Търтълдоув, Хидротермален комин, Химия, Хершел (кратер на Марс), Цандзие, Цивилизация на маите, Цикли на Миланкович, Цербер (полукълбо), Церера (планета джудже), Чайникът на Ръсел, Човекът се появява през холоцена, Шумер, Шот ел-Джерид, Юрбен Льоверие, Юпитер (планета), Японски календар, Мълния (ракета), МАВЕН, Маса, Марс (програма), Марс 1, Марс 1962А, Марс 1962В, Марс 1969А, Марс 1969Б, Марс 2, Марс 4, Марс 5, Марс 6, Марс 7, Марс 96, Марс сървейър 2001 лендър, Марс Клаймат Орбитър, Марс Патфайндър, Марс Полър Лендър, Марс Обзървър, Марс Одисий, Марс Риконъсънс Орбитър, Марс Сайънс Лаборътори, Марс Скаут, Марс Семпъл Ретърн, Марс Глобъл Сървейър, Марс Експрес, Марс Експлорейшън Роувър, Марсианско общество - България, Марсианци, Марсник 1, Марсник 2, Марсоход, Маринър, Маринър 3, Маринър 4, Маринър 8, Маринър 9, Маре Еритреум, Магелан (космически апарат), Майкъл Гарибалди, Малка планета, Миямото (кратер), Митодея, МетНет, Метан, Мечето Йоги, Меркурий (планета), История на астрономията, Изследване на Космоса, Изследване на Марс, Изследване на Меркурий, Извънземен живот, Илан Рамон, Илион (роман), Ингхуо-1, Жул Жансен, Желязо, Закон на Тициус-Боде, Закони на Кеплер, Зов за завръщане (филм, 1990), Зонд, Зонд 1964А, Зонд 2, Зонд 3, Земя, Земно ускорение, Земеподобна планета, Буря, Брайън О'Лиъри, Брекча, Басейн Южен полюс-Ейткън, Барнакъл Бил (марсианска скала), Базалт, Бигъл 2, Близкоземни астрономически обекти, Блок Л (ускорителен блок), Борис Комитов, Бетелгейзе, Възгледи за изследването на космоса, Вулкан, Вулкан (хипотетична планета), Втора космическа скорост, Вариант 13, Вавилон 5, Вангелис, Вирга, Видима звездна величина, Викинг (програма), Вилхелм Вин, Восток, Восток (кратер), Вода, Война на световете, Волтер (кратер), Весто Слайфър, Везни (зодия), Вековен дъжд, Венера (програма), Венера Експрес, Гугъл Земя, Гал (марсиански кратер), Галактика, Галилей (Марс), Галилео (космически апарат), Гилберт (кратер на Марс), Господин Никой (филм, 2009), Година, Гейл (кратер), Дулово, Джордж Бидъл Еъри, Джовани Скиапарели, Джовани Доменико Касини, Джон Плейфеър, Джефри Синклер, Дийп Спейс 1, Дийп Спейс 2, Димитър Мишев (инженер), Дон (космически апарат), Деймос (спътник), Делта (ракета), Делта II, Ден, Естествен спътник, Естествени спътници на Марс, Ерг (форма на релефа), Едуард Зюс, Екзомарс, Елисейски полета, Луна, Луна 1, Лаборатория за реактивно движение, Лайка (куче), Йо (спътник), Йохан Кеплер, Йохан Готфрид Гал, Йорданка Семкова, 10 март, 11 септември, 11852 Шумен, 12 август, 12 март, 13 август, 13 ноември, 14 юли, 14 ноември, 18 август, 1865 Цербер, 19 февруари, 1960-те, 1М (космически апарат), 20 юли, 2004, 2008, 2030, 21 юни, 23 август, 24 февруари, 25 юли, 25 януари, 25 май, 27 август, 27 март, 27 ноември, 28 май, 2I/Борисов, 2МВ (космически апарат), 3 септември, 3 януари, 3 декември, 30 май, 343743 Кюркчиева, 3МВ (космически апарат), 4 юли, 4 януари, 433 Ерос, 4486 Митра, 5 август, 5 март, 5020 Азимов, 6 Хеба, 7 юли, 7 ноември, 90377 Седна.