Съдържание
70 отношения: SPQR, Купидон, Кръвта на Олимп, Квирин, Константин I, Празници в Древен Рим, Паоло Веронезе, Пик (митология), Петък 13-и, Октомврийски кон, Олимпийски богове, Арвалски братя, Армилистриум, Арес, Арес I, Агоналии, Ад (Божествена комедия), Адонис, Антефикс, Анцил, Нума Помпилий, Рамон дел Валие-Инклан, Рим, Римски фестивали, Римски календар, Ромул и Рем, Рея Силвия, Салии, Сансуси, Символи на пола, Славянски божества, Списък на царете на Алба Лонга, Списък на римските легиони, Седем царе на Рим, Тубилустриум, Трофей на Траян, Тинторето, Тортелини, Фламин, Флоренция (римски град), Яровит, Якопо Сансовино, Мърцишор, Мъж, Марс (митология), Марс (пояснение), Марс Патфайндър, Марсово поле, Марсово поле (Париж), Март, ... Разширете индекс (20 Повече ▼) »
SPQR
Гербът на Рим SPQR е акроним от латинския израз '''S'''enatus '''P'''opulus'''q'''ue '''R'''omanus („Сенатът и народът на Рим“), отнасящ се до правителството на древната Римска република и използван като официален подпис на правителството.
Купидон
Купидон (Cupido) в римската митология е богът на еротичната любов, която той разпалвал не само у хората, но и у другите богове.
Кръвта на Олимп
Кръвта на Олимп (The Blood of Olympus) е петата книга от поредицата „Героите на Олимп“ на писателя Рик Риърдън, публикувана на 7 октомври 2014 г.
Виж Марс (бог) и Кръвта на Олимп
Квирин
Квирин (Quirinus) римски бог, отъждествяван с Ромул, учредителят на важните институции на римската гражданска община.
Константин I
Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.Рождените дати варират, но съвременни масови източници използват 274 г., например, Encyclopedia Britannica, 2007 Online edition; и „Constantine“, Dictionary of the Middle Ages, volume 3, 1983.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Празници в Древен Рим
Празниците в Древен Рим са съпроводени от песни и танци.
Виж Марс (бог) и Празници в Древен Рим
Паоло Веронезе
Паоло Веронезе (Paolo Veronese) е венециански ренесансов художник.
Виж Марс (бог) и Паоло Веронезе
Пик (митология)
Пик (Picus; Кълвач) е според легендата първият цар на Лацио в Лаурентум и е почитан като римски бог на полята и горите.
Виж Марс (бог) и Пик (митология)
Петък 13-и
Денят Петък 13-и от незапомнени времена продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първобитен страх.
Октомврийски кон
Октомврийският кон Монета с Марс и коня, Етрурия, 273 – 250 пр.н.е. Октомврийският кон (Equus October) в Древен Рим е ритуална жертва за военния бог Марс, което става през идите на октомври (15 октомври).
Виж Марс (бог) и Октомврийски кон
Олимпийски богове
Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп.
Виж Марс (бог) и Олимпийски богове
Арвалски братя
Арвалски братя или Арвалско братство (fratres arvales, „полски братя“) е жреческа колегия в Древен Рим.
Виж Марс (бог) и Арвалски братя
Армилистриум
Армилустриум (Armilustrium) е религиозен празник (култ) в Древен Рим, който се празнува на 19 октомври в чест на Марс.
Арес
Арес в древногръцката митология е бог на войната.
Арес I
140px Арес I е пилотираната ракета на НАСА от програмата Констилейшън.
Агоналии
Агоналиите (Agonalia/Agonia/Agonium Martiale) са празници на римския култ в Древен Рим, игри в чест на Янус (борец), учредени в Рим от Нума Помпилий.
Ад (Божествена комедия)
„Ад“ e първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.
Виж Марс (бог) и Ад (Божествена комедия)
Адонис
Адонис е божество от източен произход, олицетворение на отмиращата и възкръсващата природа.
Антефикс
Римски антефикси с глави на Медуза в крепостта на град Кобленц, Германия Антѐфиксът (antefixus, като комбинация от две думи – ánte – отпред и fixére – прикрепвам, фиксирам.) е архитектурен елемент от мрамор, глина или теракота, използван в класическата архитектура при храмове и обществени сгради.
Анцил
Щит с формата на щитовете анцилия Анцил (Ancile) в Древен Рим — свещен щит на бог Марс, паднал от небето в отговор на молитвите към боговете на цар Нума Помпилий да защитят града.
Нума Помпилий
Нума Помпилий (Numa Pompilius), според легендата, е втори цар на Древен Рим.
Виж Марс (бог) и Нума Помпилий
Рамон дел Валие-Инклан
Рамон Мария дел Валие-Инклан (Ramón María del Valle-Inclán), псевдоним на Рамон Хосе Симон Валие Пеня, е испански романист, драматург и поет.
Виж Марс (бог) и Рамон дел Валие-Инклан
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Марс (бог) и Рим
Римски фестивали
Религиозно празненство в Древен Рим, от Лорънс Алма-Тадема Римските фестивали са религиозни празници, състезания и политически прояви в Древен Рим.
Виж Марс (бог) и Римски фестивали
Римски календар
Възстановка на ''Fasti Antiates Maiores'' (около 60 г. пр.н.е.) Останките на ''Fasti Praenestini'' Римският календар е календарът, използван в древен Рим от царската и републиканската епоха.
Виж Марс (бог) и Римски календар
Ромул и Рем
Ромул (771 пр.н.е.— 717 пр.н.е.) и Рем (771 пр.н.е.— 753 пр.н.е.) са митичните основатели на Рим, споменати в римската митология като близнаците, синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс.
Рея Силвия
Рея Силвия (Rhea Silvia, Ilia), също и като Илия, в римската митология е майка на митичните основатели на Рим – Ромул и Рем.
Салии
Салии и Фламини Салии (Salii) са древноримски танцуващи с оръжие жреци.
Сансуси
на.
Символи на пола
Оригинални символи: Допълнително създадени: Символи на пола във връзка със сексуалността.
Виж Марс (бог) и Символи на пола
Славянски божества
Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини.
Виж Марс (бог) и Славянски божества
Списък на царете на Алба Лонга
Това е списък на латинските царе на Алба Лонга в Лацио.
Виж Марс (бог) и Списък на царете на Алба Лонга
Списък на римските легиони
дясно.
Виж Марс (бог) и Списък на римските легиони
Седем царе на Рим
Според легендата преди основаването на Римската Република, Рим е бил управляван от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е. от 7-ина царе (rex, regis).
Виж Марс (бог) и Седем царе на Рим
Тубилустриум
Тубилустриум (Tubilustrium) е стар римски фестивал, празник в Древен Рим на 23 март и 23 май в чест на бог Марс.
Трофей на Траян
Трофеят на Траян Траяновият трофей или трофеят на Траян е монумент в село Адамклиси, Северна Добруджа, днешна Румъния, построен от император Траян през 109 година в римската провинция Мизия в чест на победата му над даките през 102 г.
Виж Марс (бог) и Трофей на Траян
Тинторето
Я̀копо Тинторѐто (Jacopo Tintoretto; * септември или октомври 1518, Венеция, Венецианска република, † 31 май 1594, пак там), псевдоним на Якопо Кòмин (Jacopo Comin), наричан още Якопо Робу̀сти (Jacopo Robusti), е италиански живописец, един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс.
Тортелини
Тортелини (ед. ч. Tortellino) са яйчена паста с пълнеж, характерна за италианските градове Болоня и Модена.
Фламин
Фламин в Древен Рим се нарича върховният жрец на държавните божества.
Флоренция (римски град)
Флоренция (Florentia) е римски град в долината на река Арно, откъдето произлиза днешният италиански град Флоренция.
Виж Марс (бог) и Флоренция (римски град)
Яровит
Яровит (в немските хроники Gerovit, Herovit, Gerovitus) е божество, почитано от западните славянски племена (полабските и прибалтийските – поморяни и др.). Като средища на култа му са известни Вологошча (дн.
Якопо Сансовино
Св. Йоан в пустинята (1505 – 1507) Якопо Сансовино (Jacopo Sansovino), роден като Якопо д'Антонио Тати, е италиански скулптор и архитект от 16 век.
Виж Марс (бог) и Якопо Сансовино
Мърцишор
Традиционен червено-бял мърцишор Посребрен мърцишор Продавачи на мърцишори в Кишинев Мърцишор (Mărţişor, в превод малък март) е подобен на oбичая на българската мартеница.
Мъж
„Бог дава живот на Адам“, изображение на Микеланджело в Сикстинската капела Мъжът (мн.ч. мъже) е човек от мъжки пол, като наименованието на децата от мъжки пол е момче.
Виж Марс (бог) и Мъж
Марс (митология)
#виж Марс (бог).
Виж Марс (бог) и Марс (митология)
Марс (пояснение)
Името Марс се отнася до няколко неща.
Виж Марс (бог) и Марс (пояснение)
Марс Патфайндър
Марс Патфайндър (Mars Pathfinder) е американска сонда, която е подготвена през 1996 г.
Виж Марс (бог) и Марс Патфайндър
Марсово поле
Модел на древното Марсово поле ок. 300 г. Марсово поле (лат. Campus Martius) е низина в Рим на левия бряг на река Тибър, с площ около 600 акра.
Марсово поле (Париж)
Изглед към Марсово поле от Айфеловата кула в неговия северозападен край Марсово поле (Champ de Mars, Шан дьо Марс) е парк в Париж, Франция.
Виж Марс (бог) и Марсово поле (Париж)
Март
Март е името на третия месец от годината според григорианския календар и има 31 дни.
Мартиус (римски месец)
Богът на войната Марс Мартиус (Martius) в древноримския календар първо е първият месец на служебната година и по-късно месец март.
Виж Марс (бог) и Мартиус (римски месец)
Мартенски иди
„Смъртта на Цезар“ от Винченцо Камучини (1798 г.) Мартенските иди (Idus Martias, Idus Martiae) в римския календар са на 15 ден на римския месец Мартиус (Martius).
Виж Марс (бог) и Мартенски иди
Марция
Марция (Marcia) е римско женско име от Марк.
Марцоко
Пиаца дела Синьория Във Флорентинската република Марцòко (на итал. marzocco) или Марцуко (marzucco) е лъв – символ на народната власт.
Марк Корнелий Малугиненсис (цензор)
Марк Корнелий Малугиненсис (Marcus Cornelius Maluginensis) е политик на ранната Римска република през началото на 4 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Корнелии, клон Малугиненсис.
Виж Марс (бог) и Марк Корнелий Малугиненсис (цензор)
Императорът (карта таро)
Императорът (IV) в колодата таро на Райдър-Уейт Императорът (IV) е четвъртият коз или карта от Голямата аркана в традиционните колоди Таро.
Виж Марс (бог) и Императорът (карта таро)
Жан-Батист Грьоз
Жан-Батист Грьоз (Jean-Baptiste Greuze), (21 август 1725, Турню, Бургундия - 21 март 1805, Париж) е знаменит френски живописец и гравьор.
Виж Марс (бог) и Жан-Батист Грьоз
Замък на Сфорците
Замъкът на Сфорците (Кастело Сфорцеско) е голям укрепен комплекс, разположен в град Милано, Северна Италия, точно извън историческия център на града.
Виж Марс (бог) и Замък на Сфорците
Битка в Тевтобургската гора
Битката в Тевтобургската гора (Schlacht im Teutoburger Wald, Varusschlacht или Hermannsschlacht) се състои през септември 9 г., когато съюзени германски племена под предводителството на Арминий нападат от засада дълбоко в Тевтобургската гора три римски легиона под предводителството на Публий Квинтилий Вар.
Виж Марс (бог) и Битка в Тевтобургската гора
Белона
Белона (Bellona) е римска богиня на войната, сестра и спътница на Марс.
Вълк (митология)
Вълкът е често срещан мотив в митологиите и космологиите на народите в Евразия и Северна Америка, което съответства на историческото местообитание на сивия вълк.
Виж Марс (бог) и Вълк (митология)
Вторник
Вторник е вторият ден от седмицата (между понеделник и сряда).
Версайски дворец
Версайският дворец, наричан накратко Версай (Château de Versailles), е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789).
Виж Марс (бог) и Версайски дворец
Венера
Венера е италийска богиня на пролетта, а по-късно – на красотата, любовта и живота.
Джовани Батиста Тиеполо
Джовàни Батѝста Тиèполо (Giovanni Battista Tiepolo; * 5 март 1696, Венеция, Венецианска република, † 27 март 1770, Мадрид, Кралство Испания), наричан също Джамбатиста или Дзуан Батиста Тиеполо (Giambatista, Zuan Batista Tiepolo), е италиански художник и гравьор.
Виж Марс (бог) и Джовани Батиста Тиеполо
Домашен гълъб
Домашният гълъб (Columba livia domestica) е птица от семейство Гълъбови (Columbidae), произлизаща от скалния гълъб.
Виж Марс (бог) и Домашен гълъб
Децим Юний Брут Калаик
Децим Юний Брут Калаик (Decimus Iunius Brutus Callaicus) e значителен политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Виж Марс (бог) и Децим Юний Брут Калаик
Еквирия
Еквирия (Equirria; Ecurria; equicurria) е военно-религиозен празник в Древен Рим, който се празнува на 27 февруари и 14 март с процесии и конни игри на Марсово поле (Campus Martius) в чест на бог Марс.
Лада
Лада, по мнение на неколцина изследователи (А. С. Фаминцин, Б. А. Рибаков и неговите последователи), е предполагаемо полско божество в славянската митология; богиня на хармонията, радостта, младостта, красотата, брака и любовта.
Йохан Георг III (Саксония)
Johann Georg III Elector of Saxony.jpg Йохан Георг III от Саксония Йохан Георг III (Johann Georg III, * 20 юни 1647 в Дрезден, † 12 септември 1691 в Тюбинген) е княз от фамилията Ветини (албертинската линия).
Виж Марс (бог) и Йохан Георг III (Саксония)