Съдържание
55 отношения: Conservative Quarterly, I обикновено народно събрание, IV обикновено народно събрание, V велико народно събрание, XI обикновено народно събрание, Клисура, Константин Кочов, Консервативна партия, Първи църковно-народен събор, Правителство на Тодор Бурмов, Правителство на Драган Цанков 2, Правителство на Драган Цанков 3, Прогресивнолиберална партия, Председател на Народното събрание на България, Преподаватели в Софийския университет, Парижани, Парламентарни избори в България (1879), Пирне, Посолство на България в Атина, Поместен събор, Атиняни, Александър I Български, Алеко Константинов, Режим на пълномощията, Съветник (1863 – 1870), Славянско благотворително дружество, Софиянци, Списък на деканите на Юридическия факултет на Софийския университет, Списък на депутатите в Учредителното събрание, Учредително събрание, Църковно право, Читалище (списание), Юридически факултет (Софийски университет), Министър на външните работи на България, Методий Кусев, Истанбулчани, История на Юридическия факултет на Софийския университет, Иванчо Хаджипенчович, Илиада, Българско философско наследство, Българско възраждане, Балабанов, Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г., Временно руско управление, Григор Пърличев, Григор Начович, Гаврил Кръстевич, Георги Данаилов (писател), Държавен съвет на Княжество България, Драган Цанков, ... Разширете индекс (5 Повече ▼) »
Conservative Quarterly
„Conservative Quarterly“ е българско научно списание за политика и култура, с главен редактор Ирена Тодорова.
Виж Марко Балабанов и Conservative Quarterly
I обикновено народно събрание
Първото обикновено народно събрание (I ОНС) е народно събрание на Княжество България.
Виж Марко Балабанов и I обикновено народно събрание
IV обикновено народно събрание
Сградата на Народното събрание, 1886 г. Четвъртото обикновено народно събрание (IV ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 27 юни 1884 г.
Виж Марко Балабанов и IV обикновено народно събрание
V велико народно събрание
Депутати от Петото ВНС, Търново, 1911 г. Фото Иван Карастоянов Парад за откриването на V ВНС в Търново, Източник: ДА „Архиви“ Петото велико народно събрание (V ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново от 9 юни до 9 юли 1911, брой народни представители – 414.
Виж Марко Балабанов и V велико народно събрание
XI обикновено народно събрание
Тържествено откриване на XI ОНС, 1901 г. Единадесетото обикновено народно събрание (XI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 февруари и 23 декември 1901, брой народни представители – 166.
Виж Марко Балабанов и XI обикновено народно събрание
Клисура
Паметникът на Никола Караджов, ръководител на Априлското въстание Изглед от града Историческият музей Църквата „Св. Богородица“ Клису̀ра е град в Южна България.
Константин Кочов
Константин Димитров Кочов е български общственик от Източна Македония.
Виж Марко Балабанов и Константин Кочов
Консервативна партия
Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия, съществувала от 1879 г.
Виж Марко Балабанов и Консервативна партия
Първи църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград.
Виж Марко Балабанов и Първи църковно-народен събор
Правителство на Тодор Бурмов
Правителството на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г.
Виж Марко Балабанов и Правителство на Тодор Бурмов
Правителство на Драган Цанков 2
Второто правителство на Драган Цанков е осмо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 719 от 7 септември 1883 г.
Виж Марко Балабанов и Правителство на Драган Цанков 2
Правителство на Драган Цанков 3
Третото правителство на Драган Цанков е девето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 1 януари 1884 г.
Виж Марко Балабанов и Правителство на Драган Цанков 3
Прогресивнолиберална партия
Прогресивнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920-те години.
Виж Марко Балабанов и Прогресивнолиберална партия
Председател на Народното събрание на България
Председателят на Народното събрание е едноличен орган на българския парламент.
Виж Марко Балабанов и Председател на Народното събрание на България
Преподаватели в Софийския университет
Това е списък на известни личности, преподавали в Софийски университет.
Виж Марко Балабанов и Преподаватели в Софийския университет
Парижани
Парижани (Parisiens, parisiennes) са жителите на град Париж, столицата на Франция.
Виж Марко Балабанов и Парижани
Парламентарни избори в България (1879)
Парламентарните избори в България през 1879 година са редовни парламентарни избори, проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г.
Виж Марко Балабанов и Парламентарни избори в България (1879)
Пирне
Пѝрне е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Посолство на България в Атина
Посолството на България в Атина е официалната дипломатическа мисия на България в Гърция.
Виж Марко Балабанов и Посолство на България в Атина
Поместен събор
Поместен църковен събор (също и ча́стен, т.е. по частен случай, а не всеобщ универсален, светски, т.е. вселенски; τοπικός σύνοδος) е събрание на предстоятелите, често с участието на упълномощени представители на поместна църква.
Виж Марко Балабанов и Поместен събор
Атиняни
Това е списък на известни личности, свързани с Атина.
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Марко Балабанов и Александър I Български
Алеко Константинов
Алѐко Ива̀ницов Константѝнов (познат с псевдонима Щастливеца) е български писател, адвокат, общественик и основоположник на организираното туристическо движение в България.
Виж Марко Балабанов и Алеко Константинов
Режим на пълномощията
Александър I Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет.
Виж Марко Балабанов и Режим на пълномощията
Съветник (1863 – 1870)
„Съветник“ с подзаглавие Народен българский вестник е български седмичен обществено-политически вестник, който излиза в османската столица Цариград от 25 март 1863 до 9 януари 1865 година.
Виж Марко Балабанов и Съветник (1863 – 1870)
Славянско благотворително дружество
Славянското благотворително дружество в Търново е основано за подпомагане руските войски и оказване на грижи за бежанците.
Виж Марко Балабанов и Славянско благотворително дружество
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Марко Балабанов и Софиянци
Списък на деканите на Юридическия факултет на Софийския университет
Това е списък на деканите на Юридическия факултет на Софийския университет от учредяването на длъжността през 1896 г.
Виж Марко Балабанов и Списък на деканите на Юридическия факултет на Софийския университет
Списък на депутатите в Учредителното събрание
Табло с портретите на депутатите в Учредителното събрание. Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Марко Балабанов и Списък на депутатите в Учредителното събрание
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Марко Балабанов и Учредително събрание
Църковно право
Църковното право в обективен аспект представлява правото на църквата и правото за църквата.
Виж Марко Балабанов и Църковно право
Читалище (списание)
Историческия музей в Перущица „Читалище“ е списание от времето на българското Възраждане, излизало в Цариград 2 пъти в месеца от 1870 до 1875 г.
Виж Марко Балабанов и Читалище (списание)
Юридически факултет (Софийски университет)
Юридическият факултет на Софийския университет е основан през 1892 г., за да отговори на растящите нужди на младата българска държава от юристи.
Виж Марко Балабанов и Юридически факултет (Софийски университет)
Министър на външните работи на България
Министърът на външните работи на България е член на правителството, т.е.
Виж Марко Балабанов и Министър на външните работи на България
Методий Кусев
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.
Виж Марко Балабанов и Методий Кусев
Истанбулчани
Истанбулчани или истанбулци са жителите на Истанбул, Турция.
Виж Марко Балабанов и Истанбулчани
История на Юридическия факултет на Софийския университет
Часовникът на камбанарията на Болонския университет. Под него е анатомичният театър и параклиса. Историята на Юридическия факултет на Софийския университет „Св.
Виж Марко Балабанов и История на Юридическия факултет на Софийския университет
Иванчо Хаджипенчович
Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, търговец.
Виж Марко Балабанов и Иванчо Хаджипенчович
Илиада
Илиада (Ἰλιάς) е древногръцка епическа поема от Омир.
Българско философско наследство
„Българско философско наследство“ е книжна поредица под редакцията на проф.
Виж Марко Балабанов и Българско философско наследство
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.
Виж Марко Балабанов и Българско възраждане
Балабанов
Балабанов може да се отнася за.
Виж Марко Балабанов и Балабанов
Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
500px Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г. е фотографски колаж от Иван Карастоянов от 1892 г.
Виж Марко Балабанов и Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
Временно руско управление
Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г.
Виж Марко Балабанов и Временно руско управление
Григор Пърличев
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.
Виж Марко Балабанов и Григор Пърличев
Григор Начович
Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.
Виж Марко Балабанов и Григор Начович
Гаврил Кръстевич
Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.
Виж Марко Балабанов и Гаврил Кръстевич
Георги Данаилов (писател)
Георги Христов Данаилов е български писател, сценарист и почетен гражданин на Свищов.
Виж Марко Балабанов и Георги Данаилов (писател)
Държавен съвет на Княжество България
Държавният съвет на Княжество България, учреден с манифест на княз Александър I Батенберг на 14 септември 1881 г., е висша държавна институция в периода на Режима на пълномощията.
Виж Марко Балабанов и Държавен съвет на Княжество България
Драган Цанков
Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков) е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество.
Виж Марко Балабанов и Драган Цанков
Димитро Папазоглу
Димитро Дончов Папазоглу е по-големият син на Дончо Папазоглу от Казанлък, създателят на първата фабрика за розово масло.
Виж Марко Балабанов и Димитро Папазоглу
Евстатий Пелагонийски
Евстатий е български духовник, управлявал Нишавската и Одринската епархия на Българската екзархия.
Виж Марко Балабанов и Евстатий Пелагонийски
Емануил Богориди
Емануил Богориди-Конаки (Emanoil Vogoride-Conachi) е румънски аристократ, син на княз Никола Богориди и принцеса Екатерина Конаки, внук на княз Стефан Богориди, праправнук на Софроний Врачански.
Виж Марко Балабанов и Емануил Богориди
Либерализъм в България
Либерализмът в България е политическо движение, следващо идеологията на либерализма, появило се в България в средата на XIX век и съществуващо до наши дни.
Виж Марко Балабанов и Либерализъм в България
16 юни
16 юни е 167-ият ден в годината според григорианския календар (168-и през високосна).