Съдържание
92 отношения: IX основно училище „Панайот Волов“, Кузман Шапкарев, Кукушко читалище, Културни институти в Копривщица, Краеведство, Киряк Държилов, Коста Сарафов, Косинец, Константин Помянов, Константин Държилов, Първи църковно-народен събор, Пчелица (1871), Просвета (женско дружество), Партений Зографски, Панарет Пловдивски, Пандели Кисимов, Петър Сарафов, Петър Мусевич, Петър Иванов (просветен деец), Петко Славейков, Петко Горбанов, Арсени Костенцев, Андрей Анастасов, Начо Начов, Народно читалище „Просвета – 1870“, Народно читалище „Развитие – 1869“ (Враца), Никодим Константинидис (Тенедос), Никола Попфилипов, Никола Тонджоров, Никола Мандушев, Никола Еничерев, Нешо Бончев, Ружица или ред книжки за жените, Рахил Душанова, Радовиш, Райко Жинзифов, Ресен, Струмишки пожар (1869), Станимашки надпис, Стефан Салгънджиев, Светослав Миларов-Сапунов, Славка Динкова, Солун (1869 – 1874), Търпо Поповски, Тодор Шишков, Тодор Икономов, Фердинанд Дечев, Христо Пулеков, Цариградски вестник, Читалище (списание), ... Разширете индекс (42 Повече ▼) »
IX основно училище „Панайот Волов“
IX ОУ „Панайот Волов“ е основно училище в град Шумен, разположено на адрес: ул.
Виж Македония (1866 – 1872) и IX основно училище „Панайот Волов“
Кузман Шапкарев
Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).
Виж Македония (1866 – 1872) и Кузман Шапкарев
Кукушко читалище
Кукушкото читалище е основано в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, през юли 1869 година.
Виж Македония (1866 – 1872) и Кукушко читалище
Културни институти в Копривщица
Според стратегията за развитие на туризма в община Копривщица, разположението на община Копривщица в живописната планинска долина на Същинска Средна гора е едно от нейните съществени предимства и обуславя една от основните посоки, в които туристическият сектор би могъл да се развива – планински пешеходен, рекреативен туризъм, приключенски и екотуризъм.
Виж Македония (1866 – 1872) и Културни институти в Копривщица
Краеведство
Краеведството или краезнанието е наука, занимаваща се с изучаване на дадено населено място.
Виж Македония (1866 – 1872) и Краеведство
Киряк Държилов
Киряк (Недѣлко) Динков Държилов или Държилович или Държоловец или Дарзилович (Κυριάκος Γ.) е български революционер, участник в Негушкото въстание, печатар и книжовник, собственик на гръцка и българска печатница в Солун от 1852 до 1860 година.
Виж Македония (1866 – 1872) и Киряк Държилов
Коста Сарафов
Костадин (Коста) Вълчов Сарафов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Коста Сарафов
Косинец
Ко̀синец или рядко книжовно Кòстенец (Ιεροπηγή, Йеропиги, до 1927 година Κοστενέτσι или Κωστενέτσι, Костенеци; Kostineci) е село в Република Гърция, дем Костур (Кастория), област Западна Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Косинец
Константин Помянов
Константин Ангелов Помянов или Поменов е български политик, публицист и юрист от края на XIX век.
Виж Македония (1866 – 1872) и Константин Помянов
Константин Държилов
Константин Държилов или Държилович или Държоловец, наречен Динката, е български революционер, общественик и книжовник.
Виж Македония (1866 – 1872) и Константин Държилов
Първи църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград.
Виж Македония (1866 – 1872) и Първи църковно-народен събор
Пчелица (1871)
Елин Пелин и Йордан Сливополски са сред редакторите на по-късните издания - след 1933 „Пчелица или ред книжки за децата“ е първото българско детско списание.
Виж Македония (1866 – 1872) и Пчелица (1871)
Просвета (женско дружество)
Женско благотворително и просветно дружество „Просвета“ е женска благотворителна организация в Пазарджик.
Виж Македония (1866 – 1872) и Просвета (женско дружество)
Партений Зографски
Партений Зографски е български духовник, поленински епископ и нишавски митрополит, книжовник, един от първите български филолози и фолклористи.
Виж Македония (1866 – 1872) и Партений Зографски
Панарет Пловдивски
Послание на българските свещеноначалници до вселенския патриарх, Цариград, 1869 година Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, митрополит на Пловдивската епархия.
Виж Македония (1866 – 1872) и Панарет Пловдивски
Пандели Кисимов
Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията.
Виж Македония (1866 – 1872) и Пандели Кисимов
Петър Сарафов
Петър Вълчов Сарафов е възрожденски български учител и общественик от Източна Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Петър Сарафов
Петър Мусевич
Петър Тодоров Мусевич-Бориков е български общественик и книжар, деец на Българското възраждане в Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Петър Мусевич
Петър Иванов (просветен деец)
Петър Иванов е български просветен деец, поет, преводач и публицист.
Виж Македония (1866 – 1872) и Петър Иванов (просветен деец)
Петко Славейков
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.
Виж Македония (1866 – 1872) и Петко Славейков
Петко Горбанов
Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.
Виж Македония (1866 – 1872) и Петко Горбанов
Арсени Костенцев
Арсени Георгиев Костенцев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия.
Виж Македония (1866 – 1872) и Арсени Костенцев
Андрей Анастасов
Андрей (Андрея) Анастасов Никин, известен като Ресенец и Килитчи, е български просветен деец, книжар и книгоиздател от Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Андрей Анастасов
Начо Начов
Никола (Начо) Анастасов Начов е български политик, книжовник, общественик.
Виж Македония (1866 – 1872) и Начо Начов
Народно читалище „Просвета – 1870“
Народното читалище „Просвета – 1870“ е културен институт, учреден в град Мустафапаша на 1 март 1870 г.
Виж Македония (1866 – 1872) и Народно читалище „Просвета – 1870“
Народно читалище „Развитие – 1869“ (Враца)
Народното читалище „Развитие – 1869“ в град Враца е основано през 1869 година от родолюбиви врачани, по инициатива на учителя Симеон Подбалкански, Мито Анков, Николчо Кръстеняков, Кръстьо Новкиришки и др.
Виж Македония (1866 – 1872) и Народно читалище „Развитие – 1869“ (Враца)
Никодим Константинидис (Тенедос)
Никодим (Νικόδημος) е гръцки духовник, воденски (1859–1870) и бурсенски митрополит (1870–1886) на Цариградската патриаршия.
Виж Македония (1866 – 1872) и Никодим Константинидис (Тенедос)
Никола Попфилипов
Никола Попфилипов, наричан Бобошевски и Разложанина, е български общественик, църковен и просветен деец от Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Никола Попфилипов
Никола Тонджоров
Никола Христович Тонджоров (Николай Христов Таджер, Тенджер, Тенджеров) е български възрожденски просветен деец и учител.
Виж Македония (1866 – 1872) и Никола Тонджоров
Никола Мандушев
Никола Г.
Виж Македония (1866 – 1872) и Никола Мандушев
Никола Еничерев
lang.
Виж Македония (1866 – 1872) и Никола Еничерев
Нешо Бончев
Бюстът на Бончев в Борисовата градина Исторически музей Панагюрище СУ „Нешо Бончев“ в град Панагюрище Нешо Бончев Бончев е български възрожденец, първият български литературен критик, педагог.
Виж Македония (1866 – 1872) и Нешо Бончев
Ружица или ред книжки за жените
„Ружица или ред книжки за жените“ е първото българско списание предназначено за жени.
Виж Македония (1866 – 1872) и Ружица или ред книжки за жените
Рахил Душанова
Рахил Душанова (по баща Барак) е българска възрожденска учителка.
Виж Македония (1866 – 1872) и Рахил Душанова
Радовиш
Ра̀довиш (понякога в по-старата литература Радовиш, Радовиш) е град в Северна Македония, център на едноименната община.
Виж Македония (1866 – 1872) и Радовиш
Райко Жинзифов
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Виж Македония (1866 – 1872) и Райко Жинзифов
Ресен
Рѐсен (изписване до 1945: Рѣсенъ; Ресен; Resnja) е град в югозападната част на Северна Македония, с 8748 жители (2002), център на едноименната община Ресен.
Виж Македония (1866 – 1872) и Ресен
Струмишки пожар (1869)
Големият пожар в Струмица през 1869 година избухва на 16 август по стар или 28 август по нов стил и обхваща голяма част от този град в Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Струмишки пожар (1869)
Станимашки надпис
Станимашкият надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г.
Виж Македония (1866 – 1872) и Станимашки надпис
Стефан Салгънджиев
Стефан Колчев Салгънджиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и журналист.
Виж Македония (1866 – 1872) и Стефан Салгънджиев
Светослав Миларов-Сапунов
Светослав Николов Миларов-Сапунов е български писател, историк и публицист.
Виж Македония (1866 – 1872) и Светослав Миларов-Сапунов
Славка Динкова
Славка Динкова (Дингова) е българска просветна деятелка, видна фигура на Българското възраждане, основателка и управителка на първото българско училище в Солун.
Виж Македония (1866 – 1872) и Славка Динкова
Солун (1869 – 1874)
„Солун“ (سلانیك; Salonik; Θεσσαλονίκη) е османски вестник, излизал в Солун, Османската империя от 1869 година.
Виж Македония (1866 – 1872) и Солун (1869 – 1874)
Търпо Поповски
Търпо Иванов Поповски с псевдоним Мирабо е български свещеник, учител, основател на едно от първите български училища в Костурско, борец срещу гръцката пропаганда в Македония, революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Македония (1866 – 1872) и Търпо Поповски
Тодор Шишков
Тодор Николов Шишков е български възрожденски учител и просветен деец.
Виж Македония (1866 – 1872) и Тодор Шишков
Тодор Икономов
Тодор Поппетров Икономов, или Тодор Икономпетров Тодоров, е български писател, публицист, издател и политик.
Виж Македония (1866 – 1872) и Тодор Икономов
Фердинанд Дечев
Фердинанд Дечев е български просветен деец, книжовник и общественик.
Виж Македония (1866 – 1872) и Фердинанд Дечев
Христо Пулеков
Христо Вълков Пулеков е български учител, просветен и обществен деец от епохата на Възраждането и църковен протопсалт.
Виж Македония (1866 – 1872) и Христо Пулеков
Цариградски вестник
„Цариградски вестник“ е български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 година, едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат.
Виж Македония (1866 – 1872) и Цариградски вестник
Читалище (списание)
Историческия музей в Перущица „Читалище“ е списание от времето на българското Възраждане, излизало в Цариград 2 пъти в месеца от 1870 до 1875 г.
Виж Македония (1866 – 1872) и Читалище (списание)
Янко Ковачев
Янко Стефанов Ковачев е български печатар, издател и книжар от времето преди и след Освобождението.
Виж Македония (1866 – 1872) и Янко Ковачев
Марин Дринов
Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия.
Виж Македония (1866 – 1872) и Марин Дринов
Магда Петканова
Магда Петканова (с рождено име Смарайди Драгова Колева, публикувала и като Магда Минева, по фамилията на първия си съпруг) е българска поетеса, сценаристка и драматуржка.
Виж Македония (1866 – 1872) и Магда Петканова
Македонска имиграция в България
Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.
Виж Македония (1866 – 1872) и Македонска имиграция в България
Македония
Македония може да се отнася за.
Виж Македония (1866 – 1872) и Македония
Македония (1866 - 1872)
#пренасочване Македония (1866 – 1872).
Виж Македония (1866 – 1872) и Македония (1866 - 1872)
Македония (български вестник)
#пренасочване Македония (1866 – 1872).
Виж Македония (1866 – 1872) и Македония (български вестник)
Македония (вестник)
„Македония“ може да се отнася за.
Виж Македония (1866 – 1872) и Македония (вестник)
Македония (печатница)
Началната страница на първата готварска книга на български език „Готварска книга или поставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград“, написана от Петко Славейков и публикувана в 1870 година в печатница „Македония“ в Цариград „Македония“ е българска печатница, съществувала от 1866 до 1874 година в Цариград.
Виж Македония (1866 – 1872) и Македония (печатница)
Македонизъм
„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.
Виж Македония (1866 – 1872) и Македонизъм
Милан Радивоев
Милан Радивоев е български възрожденски учител и историограф.
Виж Македония (1866 – 1872) и Милан Радивоев
Иван Асянчин
accessdate.
Виж Македония (1866 – 1872) и Иван Асянчин
Иван Найденов (публицист)
Иван Найденов е български просветен деец и журналист.
Виж Македония (1866 – 1872) и Иван Найденов (публицист)
Иван Гологанов
Иван Илиев (Попилиев) Гологанов е изтъкнат български възрожденски деец, фолклорист и участник в църковно-националните борби на българите в Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Иван Гологанов
Иван Личев
Иван Личев Бойков е български търговец и благодетел.
Виж Македония (1866 – 1872) и Иван Личев
Иванчо Хаджипенчович
Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, търговец.
Виж Македония (1866 – 1872) и Иванчо Хаджипенчович
Женско благотворително дружество „Благовещение“
Женското дружество „Благовещение“ е основано на 25 март 1871 година от младия даскал Найден Попстоянов.
Виж Македония (1866 – 1872) и Женско благотворително дружество „Благовещение“
Захари Бояджиев
Захари (Захария) Дойчев Бояджиев е български възрожденски просветен деец в Източна Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Захари Бояджиев
Захарий Княжески
Захарий Княжески (псевдоним на Жеко Петров Русев) е български възрожденски просветен деец, книжовник, фолклорист и драгоман.
Виж Македония (1866 – 1872) и Захарий Княжески
Български книжици
„Български книжици“ е българско възрожденско списание, което се издава от 1858 до 1862 година в Цариград, столицата на Османската империя, от културно национално сдружение на българските общини „Българска книжнина“.
Виж Македония (1866 – 1872) и Български книжици
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.
Виж Македония (1866 – 1872) и Българско възраждане
Блаже Ристовски
Блаже Петров Ристовски (Блаже Петров Ристовски), роден като Благой Петров Ристов, e историк, филолог и фолклорист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.
Виж Македония (1866 – 1872) и Блаже Ристовски
Бобища
Бо̀бища (рядко Бо̀бище, в местния говор Бо̀бишча, Βέργα, Верга, до 1926 година Μπόμπιστα, Бобиста, Μπόεμπιτσα, Боебиста) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Бобища
Васил Чолаков
Васил (Василий) Динчов Чолаков е български духовник, фолклорист, издател, книжовник, етнограф, библиограф и нумизмат.
Виж Македония (1866 – 1872) и Васил Чолаков
Васил Лолов
Васил Атанасов Лолов е български учител и общественик, участник в борбата за българска църковна независимост.
Виж Македония (1866 – 1872) и Васил Лолов
Воден
Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.
Виж Македония (1866 – 1872) и Воден
Григор Пърличев
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.
Виж Македония (1866 – 1872) и Григор Пърличев
Георги Миркович
Георги Вълков Миркович е български лекар, революционер, просветен деец и общественик.
Виж Македония (1866 – 1872) и Георги Миркович
Георги Димитров (историк)
Георги Георгиев Димитров е български учител, книжар, общественик.
Виж Македония (1866 – 1872) и Георги Димитров (историк)
Георги Динков
Георги Константинов (Динков) Държилов, известен като Динката, е български просветен деец, видна фигура на Българското възраждане в Югозападна Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Георги Динков
Дамаскин Велешки
Дамаскин Велешки или Дамаскин Рилец е български учител и духовник от XIX век, Велешко-Струмишки митрополит.
Виж Македония (1866 – 1872) и Дамаскин Велешки
Дивдядово
Дивдядово е квартал на град Шумен.
Виж Македония (1866 – 1872) и Дивдядово
Димитър Узунов (общественик)
Димитър Христов Узунов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Димитър Узунов (общественик)
Димитър Македонски (Емборе)
Димитър Василев, известен като Македонски, е български просветен деец, публицист, общественик и революционер, член на Македонския комитет.
Виж Македония (1866 – 1872) и Димитър Македонски (Емборе)
Димитър Бисеров
Димитър Янакиев Бисеров Радицев, известен като Окуйли или Окулията, е български възрожденски просветен деец и книжовник.
Виж Македония (1866 – 1872) и Димитър Бисеров
Димитър Блъсков
Димитър Рашков (Райков) Блъсков е български писател, учител, преводач и книжар.
Виж Македония (1866 – 1872) и Димитър Блъсков
Димитър Душанов
Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Македония (1866 – 1872) и Димитър Душанов
Димитър Любенов
Димитър Поппетров Любенов е български учител, възрожденец и борец за църковна и политическа независимост.
Виж Македония (1866 – 1872) и Димитър Любенов
Екатерина Дукова
Екатерина Илиева Дукова е българска учителка, деятелка на Българското възраждане в Източна Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Екатерина Дукова
Енидже Вардар
Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, Γιαννιτσά, Яница̀, до 1926 година Γενιτσά, Йеница, Yenice-i Vardar, Йениджѐ-и Варда̀р или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Енидже Вардар
Йордан Хаджиконстантинов – Джинот
Йордан Хаджиконстантинов – Джѝнот е изтъкнат български възрожденски просветен деец и книжовник в Македония.
Виж Македония (1866 – 1872) и Йордан Хаджиконстантинов – Джинот
3 декември
3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година).
Виж Македония (1866 – 1872) и 3 декември