Съдържание
7 отношения: Кислород, Прецесия и честота на Лармор, Антиферомагнетизъм, Циклотронен радиус, Жиромагнитен коефициент, Дипол, Едуин Макмилан.
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
Виж Магнитен момент и Кислород
Прецесия и честота на Лармор
150px Прецесия на Лармор (по името на Джозеф Лармор) е понятие от физиката — прецесия на магнитните моменти на електроните, атомните ядра и атомите, породена от външно магнитно поле.
Виж Магнитен момент и Прецесия и честота на Лармор
Антиферомагнетизъм
Антиферомагнетизъм е магнитно състояние на веществата, при което магнитните моменти на съседните частици се ориентират противоположно (неуспоредно), което води до много ниско намагнитване на цялото тяло.
Виж Магнитен момент и Антиферомагнетизъм
Циклотронен радиус
Циклотронен радиус (също известен като жирорадиус или радиус на Лармор) се нарича радиусът на движението по окръжност на заредена частица в хомогенно магнитно поле.
Виж Магнитен момент и Циклотронен радиус
Жиромагнитен коефициент
Във физиката, жиромагнитен коефициент (наричан също магнито-механичен коефициент) на частица или система представлява отношението на магнитния диполен момент на частицата към нейния момент на импулса: В измервателната система SI жиромагнитното отношение се измерва в (радиан върху Тесла по секунда).
Виж Магнитен момент и Жиромагнитен коефициент
Дипол
Земното магнитно поле е магнитен дипол. Дипол е термин от физиката, свързан с електрическите и магнитните свойства на веществата, атомите и молекулите.
Едуин Макмилан
Макмилан (ляво) и Ърнест Лорънс (дясно). Едуин Матисън Макмилан (Edwin Mattison McMillan) е американски физик, носител на Нобелова награда за химия за 1951 г., заедно с Глен Сиборг, „за техните открития в областта на химията на трансурановите елементи“.