Съдържание
18 отношения: Š, Култура на Хърватия, Сръбска латиница, Унгарска революция (1848 – 1849), Хърватска литература, Хърватски език, История на Хърватия, История на българския народ до края на неговата държава, Илиризъм, Загреб, Вук Караджич, Виенски книжовен договор, Гърго Мартич, Гаица, 1809, 20 юли, 20 април, 8 юли.
Š
Графемата Š, š (S с карон) е използвана в различни контексти, за да изпълни ролята на буквата ш като например шоу, обикновено обозначаваща беззвучни посталвеоларен фрактив /ʃ/ или подобен ретрофлексен фрактив /ʂ/.
Виж Людевит Гай и Š
Култура на Хърватия
Хърватската култура е огледало на многовековна история.
Виж Людевит Гай и Култура на Хърватия
Сръбска латиница
Сравнителна таблица между сръбската кирилица и латиница по Вуковия сръбски речник (1818). Изданието на сръбска латиница на Сръбската дубровнишка академична омладина от 1900 г.
Виж Людевит Гай и Сръбска латиница
Унгарска революция (1848 – 1849)
Унгарската революция от 1848 – 1849 година е въстание на унгарците срещу националния и феодалния гнет в Австрийската империя.
Виж Людевит Гай и Унгарска революция (1848 – 1849)
Хърватска литература
Хърватската литература (литературата на хърватски език) е специфична със своята близост с книжовни източници и от Изток, и от Запад.
Виж Людевит Гай и Хърватска литература
Хърватски език
Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).
Виж Людевит Гай и Хърватски език
История на Хърватия
Историята на Хърватия от идването на хърватите на Балканския полуостров до края на Първата световна война, може условно да се раздели на четири основни периода.
Виж Людевит Гай и История на Хърватия
История на българския народ до края на неговата държава
„История на българския народ“ (Историја Бугарскога народа до пропасти државе) е първият труд по история на България, излязла на сръбски или сърбохърватски език.
Виж Людевит Гай и История на българския народ до края на неговата държава
Илиризъм
Издаваният от Людевит Гай вестник „Даница илирска“ Илиризмът или илирийското движение е културно-политическо движение, възникнало в Хърватия през 1830-те години, като основна роля за възникването му играе поетът и журналист Людевит Гай.
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Вук Караджич
Вук Стефанович Караджич (Vuk Stefanović Karadžić) (7 ноември 1787 - 7 февруари 1864) е сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език.
Виж Людевит Гай и Вук Караджич
Виенски книжовен договор
Франц Миклошич - главният идеолог на сключеното книжовно споразумение фес Виенският книжовен договор е историческо споразумение за обединяване в единен литературен сърбохърватски език на съществуващите към онова време народни говори в Сръбско и Хърватско, включително също в Босна и Херцеговина, както и в самостоятелното тогава югоизточно държавно образувание, прераснало 2 години по-късно в Княжество Черна гора.
Виж Людевит Гай и Виенски книжовен договор
Гърго Мартич
Гърго Мартич (Grgo Martić) е босненски и хърватски францискански монах, преводач, поет и писател на произведения в жанра исторически роман, лирика, мемоари и исторически изследвания.
Виж Людевит Гай и Гърго Мартич
Гаица
Людевит Гай Хърватската азбука, наричана още хърватска латиница и гаица (hrvatska abeceda/gajica) (по името на съставителя ѝ Людевит Гай) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.
1809
1809 (MDCCCIX) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
20 юли
20 юли е 201-вият ден в годината според григорианския календар (202-ри през високосна).
20 април
20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година).
8 юли
8 юли е 189-ият ден в годината според григорианския календар (190-и през високосна).