Съдържание
32 отношения: Quo vadis (роман), Кирил Димчев, Книжовен език, Променливо „я“, Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица, Определителен член в българския език, Речник на българския език (БАН), Стефан Жеромски, Снежина Гогова, Софиянци, Списък с български езиковеди, Транскрибиране на български език, Таратор, Тодор Бояджиев (езиковед), Факултет по славянски филологии (Софийски университет), Целокупна България (1941 – 1942), Чужди думи, Мария Кесякова, Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Български език (списание), Боян Николаев, Време (граматика), Васил Райнов (езиковед), Владко Мурдаров, Габровци, Двойни предлози в книжовния български език, Елена Георгиева, Любен Каравелов, 1975, 22 март, 22-ро средно училище „Георги С. Раковски“, 3 септември.
Quo vadis (роман)
Quo vadis (Powieść z czasów Nerona; от латински „Къде отиваш“) е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич от 1895 г.
Виж Любомир Андрейчин и Quo vadis (роман)
Кирил Димчев
Кирил Димчев е български филолог, първият професор по методика на обучението по български език, дългогодишен преподавател в Катедрата по методика на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св.
Виж Любомир Андрейчин и Кирил Димчев
Книжовен език
Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.
Виж Любомир Андрейчин и Книжовен език
Променливо „я“
Променливото „я“ в съвременния български език е гласен звук, наследник на старобългарската гласна широко „е“, отбелязвана в старобългарската писменост с буквата Ѣ (ят), който звук в едни и същи позиции на сродни думи или форми на една и съща дума се произнася понастоящем като я, а в други сродни думи или форми на думата се произнася като е.
Виж Любомир Андрейчин и Променливо „я“
Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица
Обтекаемата система е официалната българска система за латинска транслитерация (или романизация) на български думи: Посочената по-горе система на практика не прави разграничение между буквите "а" и "ъ", които се предават с една и съща буква на латиница - "a".
Виж Любомир Андрейчин и Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица
Определителен член в българския език
Определителният член в българския език е морфема, която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието.
Виж Любомир Андрейчин и Определителен член в българския език
Речник на българския език (БАН)
„Речник на българския език“ е многотомен тълковен речник на българския език, издание на Института за български език при БАН (съставян от учени от института), в секцията за българска лексикология и лексикография.
Виж Любомир Андрейчин и Речник на българския език (БАН)
Стефан Жеромски
Стефан Жеро̀мски, герб Йелѝта (Stefan Żeromski) е полски писател романист, новелист, драматург и публицист.
Виж Любомир Андрейчин и Стефан Жеромски
Снежина Гогова
Снежина Гогова е български езиковед, синолог (китаист) и социолингвист.
Виж Любомир Андрейчин и Снежина Гогова
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Любомир Андрейчин и Софиянци
Списък с български езиковеди
Това е списък с имена на по-известни български езиковеди.
Виж Любомир Андрейчин и Списък с български езиковеди
Транскрибиране на български език
При транскрибирането на български език стремежът е звуковете да се предават възможно най-точно, като тези които не присъстват в българския език, се предават с най-близкото им българско съответствие.
Виж Любомир Андрейчин и Транскрибиране на български език
Таратор
Тараторът е вид студена млечна супа, традиционна в българската кухня.
Виж Любомир Андрейчин и Таратор
Тодор Бояджиев (езиковед)
Тодор Апостолов Бояджиев е български езиковед, професор в Софийския университет, член-кореспондент на БАН.
Виж Любомир Андрейчин и Тодор Бояджиев (езиковед)
Факултет по славянски филологии (Софийски университет)
Факултетът по славянски филологии (абревиатура: ФСФ / ФСлФ) на Софийския университет предлага обучение по специалностите българска, руска и славянска филология и балканистика.
Виж Любомир Андрейчин и Факултет по славянски филологии (Софийски университет)
Целокупна България (1941 – 1942)
„Целокупна България“ с подзаглавие Месечно списание за народна култура е българско списание, излизало в София в 1941 – 1942 година..
Виж Любомир Андрейчин и Целокупна България (1941 – 1942)
Чужди думи
Чуждите думи в даден език са думите, заети от чужди езици.
Виж Любомир Андрейчин и Чужди думи
Мария Кесякова
Мария Цанчова Кесякова е българска учителка и общественичка.
Виж Любомир Андрейчин и Мария Кесякова
Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“
Институтът за български език „Проф.
Виж Любомир Андрейчин и Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“
Български език (списание)
„Български език“ (pISSN: 0005-4283, eISSN: 2603-3372) е българско филологическо научно списание, което излиза от 1951 г.
Виж Любомир Андрейчин и Български език (списание)
Боян Николаев
Боян Николаев Попов е български преводач и езиковед.
Виж Любомир Андрейчин и Боян Николаев
Време (граматика)
Време е морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.
Виж Любомир Андрейчин и Време (граматика)
Васил Райнов (езиковед)
Васил Господинов Райнов е български езиковед.
Виж Любомир Андрейчин и Васил Райнов (езиковед)
Владко Мурдаров
Владко Данаилов Мурдаров е български езиковед и преводач, професор.
Виж Любомир Андрейчин и Владко Мурдаров
Габровци
Габровци са жителите на град Габрово, България.
Виж Любомир Андрейчин и Габровци
Двойни предлози в книжовния български език
Двойни предлози в българския книжовен език са формите „във“ и „със“ на предлозите „в“ и „с“, които са единствените два предлога, състоящи се от една съгласна.
Виж Любомир Андрейчин и Двойни предлози в книжовния български език
Елена Георгиева
Елена Трайчева Георгиева (Керпичева) е българска езиковедка, ст.н.с.
Виж Любомир Андрейчин и Елена Георгиева
Любен Каравелов
Лю̀бен Сто̀йчов Каравѐлов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, борец за освобождението на България от османска власт.
Виж Любомир Андрейчин и Любен Каравелов
1975
Рейнбоу.
22 март
22 март е 81-вият ден в годината според григорианския календар (82-ри през високосна година).
Виж Любомир Андрейчин и 22 март
22-ро средно училище „Георги С. Раковски“
22 средно езиково училище „Георги Стойков Раковски“ се намира в град София, България.
Виж Любомир Андрейчин и 22-ро средно училище „Георги С. Раковски“
3 септември
3 септември е 246-ият ден в годината според григорианския календар (247-и през високосна).
Виж Любомир Андрейчин и 3 септември