Съдържание
258 отношения: Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“, Къща музей на Любен и Петко Каравелови, Културни институти в Копривщица, Кунино, Кръстю Никифоров, Кръстьо Кръстев, Крумка Шарова, Красново, Краеведство, Каравелов, Каравелова седянка, Каравелова поляна, Кардам (област Търговище), Киро Тулешков, Константин Станишев (просветен деец), Константин Миладинов, Константин Величков, Константин Геров, Константин Доганов, Копривщица, Копривщенска кухня, Копривщенска одая, Копривщенски чешми, Копривщенци, Първи църковно-народен събор, Притезание, Произведения на Любен Каравелов, Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите, Паметник на Антон Иванов, Паметник на Любен Каравелов (Копривщица), Паметник на Любен Каравелов (София), Пантеон на възрожденците, Панайот Хитов, Пандели Кисимов, Пловдивска мъжка гимназия, Плоещ, Пословица, Повест, Под игото, Песни и стихотворения от С. Стамболова, Петър Каркалашев, Петър Хаджипеев, Петър Чернев (актьор), Петроварадин, Петроварадинска крепост, Петко Каравелов, Петко Теофилов, Петко Будинов, Основни училища в Русе, Основно училище „Св. Климент Охридски“ (Попово), ... Разширете индекс (208 Повече ▼) »
Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“
Къщата и килийното училище на „Хаджи Геро Добрович-Мушек“ се намират в град Копривщица, която играе първостепенна роля в епохата на Българското Възраждане.
Виж Любен Каравелов и Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“
Къща музей на Любен и Петко Каравелови
Комплексът къщи на Любен и Петко Каравелови е строен от местни майстори в продължение на 25 г.
Виж Любен Каравелов и Къща музей на Любен и Петко Каравелови
Културни институти в Копривщица
Според стратегията за развитие на туризма в община Копривщица, разположението на община Копривщица в живописната планинска долина на Същинска Средна гора е едно от нейните съществени предимства и обуславя една от основните посоки, в които туристическият сектор би могъл да се развива – планински пешеходен, рекреативен туризъм, приключенски и екотуризъм.
Виж Любен Каравелов и Културни институти в Копривщица
Кунино
Кунино̀ е село в Северозападна България, област Враца, община Роман.
Кръстю Никифоров
Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю) е български свещеник, свещеноиконом.
Виж Любен Каравелов и Кръстю Никифоров
Кръстьо Кръстев
Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“.
Виж Любен Каравелов и Кръстьо Кръстев
Крумка Шарова
Крумка Крумова Шарова е видна българска историчка, изследвателка на българското национално-революционно движение през XIX век.
Виж Любен Каравелов и Крумка Шарова
Красново
Централният площад Кметство Красново Панорама на Красново Красново е село в Южна България.
Виж Любен Каравелов и Красново
Краеведство
Краеведството или краезнанието е наука, занимаваща се с изучаване на дадено населено място.
Виж Любен Каравелов и Краеведство
Каравелов
Каравелов (и Каравелова) е българско родово име.
Виж Любен Каравелов и Каравелов
Каравелова седянка
„Каравелова седянка“ е традиционно събитие в културния календар на град Копривщица в памет на българския просветител Любен Каравелов.
Виж Любен Каравелов и Каравелова седянка
Каравелова поляна
Каравелова поляна е местност разположена в околностите на град Копривщица, наречена на братята възрожденци Любен и Петко Каравелови.
Виж Любен Каравелов и Каравелова поляна
Кардам (област Търговище)
Карда̀м е село в Североизточна България.
Виж Любен Каравелов и Кардам (област Търговище)
Киро Тулешков
Киро Петрович Тулешков е български националреволюционер, журналист, книжовник и педагог.
Виж Любен Каравелов и Киро Тулешков
Константин Станишев (просветен деец)
Константин Наков Станишев (Константин Николаевич Станишев) е български обществен деец и просветител, член на Българската академия на науките.
Виж Любен Каравелов и Константин Станишев (просветен деец)
Константин Миладинов
Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г.
Виж Любен Каравелов и Константин Миладинов
Константин Величков
Константин Величков Петков е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.
Виж Любен Каравелов и Константин Величков
Константин Геров
Константин Геров Добревич е български просветен деец.
Виж Любен Каравелов и Константин Геров
Константин Доганов
Константин Тодоров Доганов е български националреволюционер, политик, кмет на Русе (1884 – 1885).
Виж Любен Каравелов и Константин Доганов
Копривщица
Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Виж Любен Каравелов и Копривщица
Копривщенска кухня
Традиционната копривщенска кухня, наред с приносите на копривщенци в областта духовното, революционното и архитектурното развитие по българските земи се явява и микромодел на обществото по време на Възраждането.
Виж Любен Каравелов и Копривщенска кухня
Копривщенска одая
„Копривщенската одая“ в Рилския манстир е богато декориран салон, сред няколкото стаи (архондарици) за пребиваване на копривщенци по време на поклонението им в светата обител.
Виж Любен Каравелов и Копривщенска одая
Копривщенски чешми
Без Копривщенските чешми духа и облика на града и неговите улици би бил съвсем различен – на тяхе изписана историята на града в години и имена, отдавна отминали, но останали вдълбани в камъка от който са градени.
Виж Любен Каравелов и Копривщенски чешми
Копривщенци
Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България.
Виж Любен Каравелов и Копривщенци
Първи църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград.
Виж Любен Каравелов и Първи църковно-народен събор
Притезание
Скулптура „Авторитет на закона“ Притезание е право на иск от страна на кредитор, възникнало въз основа на договор или друго облигационно отношение, което право може да се осъществи по принудителен ред, ако длъжникът откаже доброволно да изпълни своето задължение.
Виж Любен Каравелов и Притезание
Произведения на Любен Каравелов
Тази страница е списък с произведения на българския писател Любен Каравелов (1834 – 1879).
Виж Любен Каравелов и Произведения на Любен Каравелов
Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите
„Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ е политически памфлет на Георги Раковски, издаден през 1861 г.
Виж Любен Каравелов и Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите
Паметник на Антон Иванов
Паметникът на Антон Иванов е паметник на родения в град Копривщица деятел на Българската комунистическа партия и член на ЦК на БКП, Антон Иванов Козинаров.
Виж Любен Каравелов и Паметник на Антон Иванов
Паметник на Любен Каравелов (Копривщица)
| име.
Виж Любен Каравелов и Паметник на Любен Каравелов (Копривщица)
Паметник на Любен Каравелов (София)
Паметникът на Любен Каравелов в Борисовата градина в София е създаден през 1931 г.
Виж Любен Каравелов и Паметник на Любен Каравелов (София)
Пантеон на възрожденците
Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе.
Виж Любен Каравелов и Пантеон на възрожденците
Панайот Хитов
Панайот Иванов Хитов (11 ноември 1830 – 22 февруари 1918) е български хайдутин, национален революционер и четнически войвода.
Виж Любен Каравелов и Панайот Хитов
Пандели Кисимов
Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията.
Виж Любен Каравелов и Пандели Кисимов
Пловдивска мъжка гимназия
Хуманитарна гимназия „Св.
Виж Любен Каравелов и Пловдивска мъжка гимназия
Плоещ
Плоещ (Ploiești) е град и административен център на окръг Прахова, Влашко, Румъния.
Пословица
Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение.
Виж Любен Каравелов и Пословица
Повест
Повестта е един от традиционните епически видове в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа.
Под игото
„Под игото“ е роман в 3 части от българския писател Иван Вазов, цялостно публикуван за първи път през 1894 г.
Виж Любен Каравелов и Под игото
Песни и стихотворения от С. Стамболова
„Песни и стихотворения от С.
Виж Любен Каравелов и Песни и стихотворения от С. Стамболова
Петър Каркалашев
Петър Дельов Каркалашев (известен като Петруш„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр.
Виж Любен Каравелов и Петър Каркалашев
Петър Хаджипеев
Петър Тодоров (Теодоров) Хаджипеев е български учен и просветен деец от Панагюрище.
Виж Любен Каравелов и Петър Хаджипеев
Петър Чернев (актьор)
Петър Борисов Чернев е български филмов актьор.
Виж Любен Каравелов и Петър Чернев (актьор)
Петроварадин
Православна църква в Петроварадин Католическа църква в Петроварадин Петроварадин (Петроварадин; Pétervárad) е град в Южнобачки окръг, Войводина, Сърбия.
Виж Любен Каравелов и Петроварадин
Петроварадинска крепост
Петроварадинската крепост Петроварадинската крепост е ключово фортификационно укрепление по т.нар.
Виж Любен Каравелов и Петроварадинска крепост
Петко Каравелов
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия.
Виж Любен Каравелов и Петко Каравелов
Петко Теофилов
Петко Теофилов Петков е български общественик.
Виж Любен Каравелов и Петко Теофилов
Петко Будинов
Петко Брайков Будинов е български краевед, естет и самоук художник, родом от град Копривщица.
Виж Любен Каравелов и Петко Будинов
Основни училища в Русе
Списък на основните училища в Русе.
Виж Любен Каравелов и Основни училища в Русе
Основно училище „Св. Климент Охридски“ (Попово)
Основно училище „Св.
Виж Любен Каравелов и Основно училище „Св. Климент Охридски“ (Попово)
Очерк
Очерк (от руски очеркивать) - жанр в литературата.
Олимпий Панов
Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер (майор), командващ артилерията по време на Сръбско-българската война (1885), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг.
Виж Любен Каравелов и Олимпий Панов
Омладина
Обединена сръбска омладина (Уједињена омладина српска) е сръбско политическо движение в Австро-Унгария, активно през 1866 – 1872 година.
Виж Любен Каравелов и Омладина
Атанас Лъженски
Атанас Петров Лъженски е български опълченец.
Виж Любен Каравелов и Атанас Лъженски
Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“
Архитектуният ансамбъл „Арнаут махала“ се намира в град Копривщица, на изток от река Тополница.
Виж Любен Каравелов и Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“
Арнаутец
Арнаутец е извор, направен на чешма в град Копривщица.
Виж Любен Каравелов и Арнаутец
Алея на Възраждането (Варна)
Алея на Възраждането Алея на Възраждането се намира в Морската градина във Варна.
Виж Любен Каравелов и Алея на Възраждането (Варна)
Антон Каравелов
Антон Паисиев Каравелов е български архитект и преподавател в Софийския университет.
Виж Любен Каравелов и Антон Каравелов
Анастас Гранитски
Анастас Гранитски е български писател, преводач.
Виж Любен Каравелов и Анастас Гранитски
Андрей Андреев (фотограф)
Андрей Илиев Андреев е български фотограф, определян е за майстор на светлописа.
Виж Любен Каравелов и Андрей Андреев (фотограф)
Андрей Николов
Андрей Николов Староселски е български скулптор, работил в Италия и България, професор в Художествената академия в София и неин ректор.
Виж Любен Каравелов и Андрей Николов
Андрей Стоянов
Тодор (Божидар) Запрянов - от с. Коручешме - Хасковско, Инок Теодосий Рилец, иконописец, Любен Каравелов - от Копривщица Андрей Стоянов Тръпков е български политик и общественик.
Виж Любен Каравелов и Андрей Стоянов
Наталия Каравелова
Наталия Любен Каравелова, по баща Петрович, известна като Ната, е родена през 1820 г.
Виж Любен Каравелов и Наталия Каравелова
Национален събор на българското народно творчество
Националният събор на българското народно творчество е събор на народното творчество, провеждан през около 5 години в местността „Войводенец“ край Копривщица от 1965 година насам.
Виж Любен Каравелов и Национален събор на българското народно творчество
Начално училище „Любен Каравелов“ (Съединение)
Начално училище „Любен Каравелов“ се намира в град Съединение, област Пловдив.
Виж Любен Каравелов и Начално училище „Любен Каравелов“ (Съединение)
Найден Геров
Найден Геров Добревич е български възрожденски писател, езиковед, фолклорист, общественик.
Виж Любен Каравелов и Найден Геров
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Никулицел
Никулица (Никулицел) (Niculiţel) с предишни имена Николица и Манастир (Nicolitza, Monaster) е село, център на едноименната община, с площ 93,67 кв.
Виж Любен Каравелов и Никулицел
Никола Обретенов
Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевски революционен комитет.
Виж Любен Каравелов и Никола Обретенов
Никола Астарджиев
Никола Мойнов Астарджиев е български национал-революционер и опълченец-поборник, печатар, фолклорист.
Виж Любен Каравелов и Никола Астарджиев
Никола Симов
Никола Симов - Куруто или Курото е български революционер, първи знаменосец на Ботевата чета.
Виж Любен Каравелов и Никола Симов
Никола Трайков
Никола Трайков Нарев с псевдоними Владо, Владимир и Зоти, Нункото, Пиетро е български революционер, дипломат, учен, историк, журналист, библиограф.
Виж Любен Каравелов и Никола Трайков
Никола Балабанов (критик)
Никола Тодоров Балабанов е български литературен историк и театрален критик.
Виж Любен Каравелов и Никола Балабанов (критик)
Никола Дейков
Никола (Ничо) Якимов (Кимов) Дейков е български юрист и общественик от Македония, народен представител в XIV, XIX и XXI народно събрание.
Виж Любен Каравелов и Никола Дейков
Николай Узунов
Николай Димов Узунов (1945-2019) е български актьор.
Виж Любен Каравелов и Николай Узунов
Николай Хрелков
Николай Радев Хрелков е български поет, публицист.
Виж Любен Каравелов и Николай Хрелков
Нова песнопойка
„Нова песнопойка“ е книга, съставена от Любен Каравелов и издадена от редакцията на вестник „Знание“ през 1878 година в Търново.
Виж Любен Каравелов и Нова песнопойка
Нови Сад
Нови Сад (Нови Сад; Nový Sad; Újvidék; Neusatz) е град в Северна Сърбия, център на областта Войводина.
Виж Любен Каравелов и Нови Сад
Нещастна фамилия
„Нещастна фамилия“ (с подзаглавие „Българска народна повест“) е първата оригинална българска повест, написана от писателя, духовник и политик Васил Друмев.
Виж Любен Каравелов и Нещастна фамилия
Независимост (1873 – 1874)
„Независимост“ е български политически вестник, издаван първоначално в Букурещ през периода 1873 – 1874 г.
Виж Любен Каравелов и Независимост (1873 – 1874)
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Русенци
Някои личности, свързани с Русе, са категоризирани тук според обществената дейност, с която са били значими.
Рашко Маджаров
Рашко Пройчев Маджаров е български политик.
Виж Любен Каравелов и Рашко Маджаров
Радювене
Ра̀дювене е село в Северна България.
Виж Любен Каравелов и Радювене
Разказ
Разказът е кратък повествователен текст, в който се описва отделна случка.
Райко Жинзифов
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Виж Любен Каравелов и Райко Жинзифов
Революция (1895)
„Революция“ с подзаглавие Орган на македонските революционери е български вестник, издаван в 1895 година от Васил Главинов (отговорен редактор).
Виж Любен Каравелов и Революция (1895)
Ступан
Паметникът във Видин в чест на издателите на вестник „Ступан“ „Ступан“ с подзаглавие „Земледелско-економически вестник“ е първото българско издание на селскостопанска тематика и първото периодично издание, публикувано в гр.
Стат Антонов
Стат (Евстати) Антонов е изтъкнат лекар и активен общественик.
Виж Любен Каравелов и Стат Антонов
Сто видни копривщенци
Сто видни копривщенци е малка историко-биографична енциклопедия за видни просветни, революционни и стопански деятели от град Копривщица.
Виж Любен Каравелов и Сто видни копривщенци
Стоян Омарчевски
Стоян Иванов Омарчевски е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).
Виж Любен Каравелов и Стоян Омарчевски
Стоян Маринов (книгоиздател)
Стоян Маринов е изтъкнат български книжар, книгоиздател и публицист.
Виж Любен Каравелов и Стоян Маринов (книгоиздател)
Стоян Заимов
Стоян Стоянов Заимов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.
Виж Любен Каравелов и Стоян Заимов
Стоян Везенков
Стоян Иванов Везенков е български строителен предприемач, деец за освобождението на българските земи от османска власт.
Виж Любен Каравелов и Стоян Везенков
Стоянка Мутафова
Стояна-Мария Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова, е българска театрална, телевизионна и филмова актриса със 70-годишна кариера.
Виж Любен Каравелов и Стоянка Мутафова
Стойчо Каравелов
Стойчо Драгоев Каравелов е минен инженер, първият български инженер-металург.
Виж Любен Каравелов и Стойчо Каравелов
Стефан Блъсков
Стефан Рашков Блъсков е български опълченец и словослагател в печатницата на Христо Ботев и Любен Каравелов, син на писателя Рашко (Райко) Блъсков.
Виж Любен Каравелов и Стефан Блъсков
Сръбска пропаганда в Македония
Сръбска пропаганда в Македония се наричат усилията на сръбската държава и общество за промяна на националното съзнание на македонските българи.
Виж Любен Каравелов и Сръбска пропаганда в Македония
Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)
Копривщенското училище в началото на ХХ век Средно училище „Любен Каравелов“ е средно училище в град Копривщица, приемственик на Първото класно училище в България „Св.
Виж Любен Каравелов и Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)
Средно училище „Любен Каравелов“ (Пловдив)
Средно училище „Любен Каравелов“ е средно училище в Пловдив.
Виж Любен Каравелов и Средно училище „Любен Каравелов“ (Пловдив)
Средно училище „Любен Каравелов“ (Варна)
СУ „Любен Каравелов“ е средно образователно училище в град Варна.
Виж Любен Каравелов и Средно училище „Любен Каравелов“ (Варна)
Средно училище „Любен Каравелов“ (Добрич)
Средно училище „Любен Каравелов“ е гимназия в град Добрич, в което се обучават ученици от 1 до 12 клас.
Виж Любен Каравелов и Средно училище „Любен Каравелов“ (Добрич)
Свобода (1869 – 1872)
„Свобода“ е вестник, издаван от Любен Каравелов през периода 1869 – 1872 г.
Виж Любен Каравелов и Свобода (1869 – 1872)
Свобода (пояснение)
Свобода може да се отнася за.
Виж Любен Каравелов и Свобода (пояснение)
Света Марина (Пловдив)
Центърът на Пловдив с храма „Св. Марина“ от запад (литография от 1885 г.) „Света Марина“ е православна църква в град Пловдив, България, митрополитски катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Виж Любен Каравелов и Света Марина (Пловдив)
Свети Седмочисленици (София)
„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6-ти септември“ и „Генерал Паренсов“.
Виж Любен Каравелов и Свети Седмочисленици (София)
Светозар Маркович
Светозар Маркович е сръбски журналист, политик и социалист от втората половина на 19 век.
Виж Любен Каравелов и Светозар Маркович
Симо Соколов
Симо Соколов във Военната академия в Белград, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ Симо Соколов (Войвода Симо, Капитан Симо Грознатовски) е български революционер и офицер от сръбската армия.
Виж Любен Каравелов и Симо Соколов
Славянско благотворително дружество
Славянското благотворително дружество в Търново е основано за подпомагане руските войски и оказване на грижи за бежанците.
Виж Любен Каравелов и Славянско благотворително дружество
Спас Цветков
Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни Спас Митрев Цветков, с псевдоним Бойчо, е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Любен Каравелов и Спас Цветков
Списък с песни на Лили Иванова
Лили Иванова е българска поп певица, чиято кариера започва в началото на 60-те години на 20 век.
Виж Любен Каравелов и Списък с песни на Лили Иванова
Списък на български телевизионни театрални постановки
* „Букет цветя“ (1960) – миниатюра по едноименния разказ на Драгомир Асенов, сц.
Виж Любен Каравелов и Списък на български телевизионни театрални постановки
Спиро Костов
Спиро Костов, наречен Кирпията, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на БТЦРК, участник в Съединението, Сръбско българската война, Четническата акция и Балканската война.
Виж Любен Каравелов и Спиро Костов
Спиро Джеров
Спиро Иванов Джеров, известен като Македонски, е български революционер, участник в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 година.
Виж Любен Каравелов и Спиро Джеров
Търновска конституция
Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.
Виж Любен Каравелов и Търновска конституция
Туберкулоза
Туберкулозата (Tuberculosis), разговорно наричана също охтика или особено в литературата „Жълтата гостенка“, е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което засяга предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите или кожата.
Виж Любен Каравелов и Туберкулоза
Татяна Лолова
Татяна Желязкова Лолова е българска театрална, филмова и телевизионна актриса.
Виж Любен Каравелов и Татяна Лолова
Тарас Шевченко
Тарас Шевченко (Тара́с Григо́рович Шевче́нко) е известен украински поет, писател, художник и политически деец.
Виж Любен Каравелов и Тарас Шевченко
Таласъм
Таласъм в българските фолклорни поверия е зъл и невидим дух, който обитава мостове, чешми и сгради (най-често изоставени).
Тодор Каблешков
Тодор Лулчов Ка̀блешков е виден български революционер, участник в Априлското въстание.
Виж Любен Каравелов и Тодор Каблешков
Тодор Минков (Русе)
Гербът на Тодор Минков Тодор Николов Минков (Фёдор Николаевич Минков) е бележит български възрожденец, железопътен инженер, български и руски просветен деец, общественик, публицист, дарител, руски офицер, участник в Кримската война, въздигнат в дворянин, член-кореспондент на Българското книжовно дружество, близък на Христо Ботев и други революционери сподвижник на националноосвободителното движение, създател и дългогодишен ръководител на Южнославянския пансион в град Николаев, Одеска област и на неговото продължение в Равини (рус.
Виж Любен Каравелов и Тодор Минков (Русе)
Тодор Запрянов
Тодор Запрянов Станчев е български учител, журналист и революционер, участник в националнореволюционна борба за освобождаването на България.
Виж Любен Каравелов и Тодор Запрянов
Теофан Райнов
Теофан Райнов Попович е български обществен и политически деец от Възраждането, син на известния книжовник и учител Райно Попович.
Виж Любен Каравелов и Теофан Райнов
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Любен Каравелов и Учредително събрание
Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“
Ученическото дружество за просвета и знания „Зора“ е дружество, основано и вдъхновявано от Тодор Каблешков в училището „Св. св. Кирил и Методий“ в град Копривщица.
Виж Любен Каравелов и Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“
Фейлетон
Алеко Константинов – майсторът на българския фейлетон Фейлетон (feuilleton, умалително от feuille – лист) е сатиричен жанр на документалистиката и публицистиката.
Виж Любен Каравелов и Фейлетон
Хубава си, моя горо
„Хубава си, моя горо“ е елегия от Любен Каравелов.
Виж Любен Каравелов и Хубава си, моя горо
Христо Олчев
Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски, Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев url.
Виж Любен Каравелов и Христо Олчев
Христо Хаджиев
Христо Тодоров Хаджиев е български публицист, редактор и предприемач.
Виж Любен Каравелов и Христо Хаджиев
Христо Шалдев
Христо Тръпков Шалдев с псевдоним Лефтер е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Любен Каравелов и Христо Шалдев
Христо Ботев
Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в,Някъде името е изписвано и като Хр.
Виж Любен Каравелов и Христо Ботев
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Виж Любен Каравелов и Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
Хемусъ
Христо Хаджиев (около 1930 година). Главен редактор и директор на „Хемусъ“ „Хемусъ“ (изписвано съгласно Иванчевския правопис с буквата „Ъ“ до 1945 година) е българско издателство.
Цвета Унджиева
Цвѐта Ивано̀ва Унджѝева е българска филоложка и литературна историчка, ст.н.с. ІІ ст. към БАН.
Виж Любен Каравелов и Цвета Унджиева
Цветан Минков (писател)
Цветан Николов Минков е български историк, критик, писател и фолклорист.
Виж Любен Каравелов и Цветан Минков (писател)
Целокупна България (1879 – 1880)
„Целокупна България“ е български вестник, издаван два пъти седмично от 20 юни 1879 до 8 май 1880 година.
Виж Любен Каравелов и Целокупна България (1879 – 1880)
Чалъкови (род)
Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род, джелепи и бегликчии.
Виж Любен Каравелов и Чалъкови (род)
Шахбединова Имарет джамия
Рисунка на Йозеф Обербауер. „Панаир хан“ през 1892 г. Шахбединовата Имарет джамия (Şahabettin İmaret Camii) е действащ мюсюлмански храм в Мараша, Пловдив, България.
Виж Любен Каравелов и Шахбединова Имарет джамия
Яким Шишков
Яким Стоянов Шишков е участник в националреволюционнито движение.
Виж Любен Каравелов и Яким Шишков
Музей на хляба и традиционните храни
Музей на хляба и традиционните храни е проект, реализиран от фондация „Национален тръст за съхранение на културното и историческо наследство България“ с 2 подпроекта „Академия Кулинарен историк“ и „Хлебна къща Копривщица“.
Виж Любен Каравелов и Музей на хляба и традиционните храни
Махали и местности в Копривщица
Махалите и местностите в Копривщица са най-удобният начин за разглеждането на града и обхождането на околностите.
Виж Любен Каравелов и Махали и местности в Копривщица
Македония (1866 – 1872)
„Македония“ е български вестник, който излиза в османската столица Цариград от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година.
Виж Любен Каравелов и Македония (1866 – 1872)
Мангал
Мангал Обикновен мангал Мангалът е разлат метален или керамичен съд, обикновено на крачка̀, използван за разгаряне в него на дървени въглища или друго твърдо гориво, за отопляване на помещение (в миналото) или за готвене.
Михаил Атанаскович
Михаил Атанаскович е български лекар, участник във Втората българска легия и общественик.
Виж Любен Каравелов и Михаил Атанаскович
Михаил Арнаудов
Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Виж Любен Каравелов и Михаил Арнаудов
Михаил Бошнаков
Михаил Антонов Бошнаков (Бошнакович) е български опълченец от III опълченска дружина, четвърта рота, в Руско-турската война (1877–1878).
Виж Любен Каравелов и Михаил Бошнаков
Миливое Блазнавац
Миливое Петрович Блазнавац (Миливоје Петровић Блазнавац) е сръбски военен и политически деец от XIX век, регент и министър-председател в първите години от управлението на княз Милан Обренович (1868 – 1873).
Виж Любен Каравелов и Миливое Блазнавац
Миле Попйорданов
Милан (Миле) Георгиев (Гьошев) Попйорданов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Любен Каравелов и Миле Попйорданов
Московчани
Герб на Москва Московчани (Москвичи, ед. ч. м. р. москвич, ед. ч. ж. р. москвичка) са жителите на град Москва, столицата на Русия.
Виж Любен Каравелов и Московчани
Морска градина (Варна)
Морската градина или Приморски парк е голям парк по брега на Черно море във Варна, България.
Виж Любен Каравелов и Морска градина (Варна)
Иван Кулин
Иван Ангелов Кулин е български хайдутин и революционер.
Виж Любен Каравелов и Иван Кулин
Иван Клинчаров
Иван Георгиев Клинчаров е български политик, обществен деец, публицист и преводач.
Виж Любен Каравелов и Иван Клинчаров
Иван Прижов
Иван Гаврилович Прижов е руски публицист, революционер, историк, етнограф.
Виж Любен Каравелов и Иван Прижов
Иван Попхристов
Иван (Ванката) Райчев Попхристов или Христов или Христович е български революционер от XIX век, борил се за освобождението на България от османска власт.
Виж Любен Каравелов и Иван Попхристов
Иван Попиванов
Иван Ганчев Попиванов е български литературовед, професор, доктор на филологическите науки.
Виж Любен Каравелов и Иван Попиванов
Иван Адженов
Иван Попалексов Адженов е български революционер и журналист.
Виж Любен Каравелов и Иван Адженов
Иван Н. Габровски
Иван Николов Габровски е български опълченец.
Виж Любен Каравелов и Иван Н. Габровски
Иван Стоянов (историк)
Иван Илиев Стоянов е български историк, професор във Великотърновския университет.
Виж Любен Каравелов и Иван Стоянов (историк)
Иван Мънзов
Иван Иванов Мънзов е български просветен деец, участник в националноосвободителното движение.
Виж Любен Каравелов и Иван Мънзов
Иван Бобевски
Иван Хаджиниколов Бобевски е български опълченец и общественик, участник в Руско-турската освободителна война и Сръбско-българската война.
Виж Любен Каравелов и Иван Бобевски
Иван Ерчев
Поп Иван Ерчев, наричан от местните хора поп Ерчо, е свещенослужител от село Копривщица, един от поповете, пред които са полагали клетва въстаниците от Априлското въстание от 1876 г.
Виж Любен Каравелов и Иван Ерчев
Иванчо Колев
Иванчо Колев Василев е български революционер, член на Ловчанския частен революционен комитет на ВРО.
Виж Любен Каравелов и Иванчо Колев
Иванчо Хаджипенчович
Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, търговец.
Виж Любен Каравелов и Иванчо Хаджипенчович
Иванку, убиецът на Асеня
„Иванко убиецът на Асеня I“, известна просто като Иванко е българска възрожденска историческа драма създадена от писателя, духовник и политик Васил Друмев.
Виж Любен Каравелов и Иванку, убиецът на Асеня
Източен въпрос
Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия изток.
Виж Любен Каравелов и Източен въпрос
Илия Блъсков
Илия Рашков Блъсков е български писател.
Виж Любен Каравелов и Илия Блъсков
Илия Божилов (актьор, р. 1943)
Илия Димитров Божилов е български театрален актьор.
Виж Любен Каравелов и Илия Божилов (актьор, р. 1943)
Жоржо Момчев
Георги (Джорджо, Жоржо) Кръстев Момчев е обществен деец, 2 пъти депутат, 2 пъти кмет на Търново (дн. Велико Търново).
Виж Любен Каравелов и Жоржо Момчев
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател.
Виж Любен Каравелов и Захарий Стоянов
Зайди, зайди, ясно слънце
Зайди, зайди, ясно слънце (популярна също в различни диалектни форми, като Зайди, зайди, ясно сонце) e популярна българска народна песен.
Виж Любен Каравелов и Зайди, зайди, ясно слънце
Записки по българските въстания
Записки по българските въстания (пълно заглавие: „Записки по българските въстания. 1870 – 1876. Разказ на очевидец“) е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер Захарий Стоянов.
Виж Любен Каравелов и Записки по българските въстания
Зиновий Поппетров
Архимандрит Зиновий Поппетров е изтъкнат български възрожденски духовник, просветен деец и революционер, архимандрит.
Виж Любен Каравелов и Зиновий Поппетров
Българска академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Виж Любен Каравелов и Българска академия на науките
Българска литература
Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни.
Виж Любен Каравелов и Българска литература
Българска литература през Възраждането
През първата половина на 19 век в книжовния живот на българите се открояват и някои нови жанрови тенденции.
Виж Любен Каравелов и Българска литература през Възраждането
Българска пчела
„Българска пчела“ е първият български вестник, който излиза в Румъния.
Виж Любен Каравелов и Българска пчела
Български революционен централен комитет
Печати на БРЦК, 1870-те. Експонати на НИМ (копия; оригиналите са в НБКМ) Устав на БРЦК, 1870 Печат на БРЦК от 1870-те Любен Каравелов Христо Ботев Българският революционен централен комитет (БРЦК) (по правопис от 1870 г.: Бѫлгарски революционни централенъ комитетъ, Б.Р.Ц.К.) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в румънския град Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.
Виж Любен Каравелов и Български революционен централен комитет
Български глас (1876 – 1877)
„Български глас“ с подзаглавие Вестник политически и книжевни е български революционен вестник, издаван от 17 април 1876 до 27 август 1877 г.
Виж Любен Каравелов и Български глас (1876 – 1877)
Български народни танци
с.Арбанаси, Великотърновско, XVI век Най-старият писмен паметник, известен досега, който свидетелства за българското народно танцово изкуство, е словото на Презвитер Козма от IX век – "О хотяшихотити в черныя ризы".
Виж Любен Каравелов и Български народни танци
Български народни песни (сборник)
„Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на българското землище, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга.
Виж Любен Каравелов и Български народни песни (сборник)
Български опълченци от Копривщица
Доброволци от Копривщица, участници в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Любен Каравелов и Български опълченци от Копривщица
Български писатели, починали преди повече от 70 години
Това е списък на български писатели, починали преди 1 януари 1939.
Виж Любен Каравелов и Български писатели, починали преди повече от 70 години
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.
Виж Любен Каравелов и Българско възраждане
Българи от старо време
„Българи от старо време“ е повест от Любен Каравелов, която се отнася за времето на Възраждането, XIX век.
Виж Любен Каравелов и Българи от старо време
Българи от старо време (филм)
„Българи от старо време“ е български игрален филм от 1945 година, по сценарий и режисура на Димитър Минков.
Виж Любен Каравелов и Българи от старо време (филм)
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Любен Каравелов и България
Бюст-паметник на Любен Каравелов (Копривщица)
Бюст-паметникът на Любен Каравелов се намира в двора едноименната къща-музей в Копривщица.
Виж Любен Каравелов и Бюст-паметник на Любен Каравелов (Копривщица)
Будилник (1873)
На 1 май 1873 г. Христо Ботев започва издаването на втория си самостоятелен сатиричен вестник „Будилник“.
Виж Любен Каравелов и Будилник (1873)
Букурещ
Букурѐщ (București) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната.
Братска любов
„Братска любов“ е българско читалище в Букурещ.
Виж Любен Каравелов и Братска любов
Братски труд
„Братски труд“ е българско литературно-обществено списание, редактирано от Райко Жинзифов и излязло в 4 броя от 1860 до 1862 година в Москва.
Виж Любен Каравелов и Братски труд
Бранислав Велешки
Георги Атанасов Левков с псевдоним Бранислав Велешки е български революционер, деец на българското националноосвободително движение, благодетелен член на Българското книжовно дружество (1869).
Виж Любен Каравелов и Бранислав Велешки
Баща
Баща Баща или татко се нарича родителят от мъжки пол на детето.
Балтазар Богишич
Валтазар Богишич е изявен сръбски учен-юрист.
Виж Любен Каравелов и Балтазар Богишич
Балчик
Балчѝк е крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич.
Балабанова къща
Балабановата къща, позната също като Къщата на хаджи Панайот Лампша, е музейна къща в Пловдив, на територията на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“.
Виж Любен Каравелов и Балабанова къща
Боян Петканчин
Боян Лазаров Петканчин (1907 – 1987) е изтъкнат български математик (геометър) и стенограф, академик на БАН.
Виж Любен Каравелов и Боян Петканчин
Богдан Бракалов
Богдан Бракалов е български революционер и опълченец.
Виж Любен Каравелов и Богдан Бракалов
Бойка
„Бойка“ е български игрален филм от 1947 година.
Вътрешна революционна организация
Васил Левски, 15 август 1870 Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска национално-революционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869 – 1872 г.
Виж Любен Каравелов и Вътрешна революционна организация
Всекиму своето
гербът на Прусия. „Всекиму своето“, в превод от латинското suum cuique, е положение от римското право и политическата философия.
Виж Любен Каравелов и Всекиму своето
Васил Левски
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български революционер и национален герой.
Виж Любен Каравелов и Васил Левски
Васил Йонков – Гложенеца
Васил Йонков – Гложенеца е български революционер, опълченец-поборник.
Виж Любен Каравелов и Васил Йонков – Гложенеца
Взаимноосигурителна каса (Копривщица)
Взаимноосигурителната каса е дружество за взаимно подпомагане, основано от еснафските сдружения на абаджиите и дюлгерите в град Копривщица през 1830 година.
Виж Любен Каравелов и Взаимноосигурителна каса (Копривщица)
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Войводенец (местност)
Войводенец е местност в Копривщица, където се провеждат редица културни, етнографски и туристически изяви.
Виж Любен Каравелов и Войводенец (местност)
Военноучебни заведения в България
Военноучебни заведения в България се създават веднага след Освобождението, когато се поставят основите на съвременната Българската войска.
Виж Любен Каравелов и Военноучебни заведения в България
Вестник
Деня на примирието в края на Първата световна война Вестникът е печатно периодично издание, най-често издавано ежедневно или ежеседмично и обикновено съдържащо новини, мнения и анализи, често придружени от реклами.
Великите българи
„Великите българи“ е кампания на БНТ, целяща да покаже гледната точка на днешните българи към величието.
Виж Любен Каравелов и Великите българи
Велико Търново
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
Виж Любен Каравелов и Велико Търново
Гъркова къща
Гърковата къща се намира в Копривщица и една от най-хубавите къщи в града.
Виж Любен Каравелов и Гъркова къща
Гълъбец (планина)
Гълъбец е напречен планински праг в Средногорско-Подбалканската област в Софийска област, между Камарската и Златишко-Пирдопската котловина.
Виж Любен Каравелов и Гълъбец (планина)
Гюловица
Гюловата ракия, наричана още гюловица, е традиционна българска ракия, която се приготвя в района на Казанлък и Карлово.
Виж Любен Каравелов и Гюловица
Густав Хайнзе
Густав Хайнзе (Gustav Heinse) е артистичното име на Йозеф К.
Виж Любен Каравелов и Густав Хайнзе
Григор Пърличев
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.
Виж Любен Каравелов и Григор Пърличев
Гергьовден
Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) в България е комплекс от празници, чествани на 6 май.
Виж Любен Каравелов и Гергьовден
Геро Добрович-Мушек
Къщата на Герови Дъщеря му Ивана Хаджи Геро Добревич-Мушек (1775 – 1854) е сред първите потомствени учители в град Копривщица, България.
Виж Любен Каравелов и Геро Добрович-Мушек
Генчо Шулев
Генчо (Георги) Дойчов Шулев е копривщенски поборник от Априлското въстание от 1876 година.
Виж Любен Каравелов и Генчо Шулев
Георги Парцалев
Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор.
Виж Любен Каравелов и Георги Парцалев
Георги Финдрин
Георги Финдрин е български книжар и революционер.
Виж Любен Каравелов и Георги Финдрин
Георги Мартинов
Георги Мартинов е български политик, бивш кмет на Русе.
Виж Любен Каравелов и Георги Мартинов
Дядо-Либенова къща
Дядо-Либеновата къща е стара възрожденска къща в град Копривщица, построена от Либен Каравелата, (прякор, даден му от копривщенци заради походката, подобна на клатената от вълните Каравела).
Виж Любен Каравелов и Дядо-Либенова къща
Дякон Левски
„Дякон Левски“ е български игрален филм (исторически драматичен филм) от 2015 г., режисиран от Максим Генчев, по сценарий на Максим Генчев.
Виж Любен Каравелов и Дякон Левски
Дружество за разпространение на полезни знания
Дру̀жество за разпространѐние на полѐзни зна̀ния е обществено-културно сдружение на българите в Букурещ.
Виж Любен Каравелов и Дружество за разпространение на полезни знания
Джумая джамия
Джумая джамия (Cuma Camii) е средновековен мюсюлмански храм в Пловдив.
Виж Любен Каравелов и Джумая джамия
Димитър Общи
Димитър Николов (Николич), известен като Общи, също и като Митри Николов, Дяковчанина, Македонски (Македончето) и Косовски (Косовеца), е български национален революционер.
Виж Любен Каравелов и Димитър Общи
Димитър Ценович
Димитър Николов Ценович е български националреволюционер и финансист.
Виж Любен Каравелов и Димитър Ценович
Димитър Балев (политик)
Димитър Стефанов Балев е български пчелар и политик, кмет на Видин.
Виж Любен Каравелов и Димитър Балев (политик)
Димитър Благоев
Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров – Българската социалдемократическа партия.
Виж Любен Каравелов и Димитър Благоев
Димитър Горов
Димитър Иванов Горов е български търговец, деец на българското революционно движение.
Виж Любен Каравелов и Димитър Горов
Димитър Енчев (политик)
Димитър Поптенев Енчев е български учител и политик.
Виж Любен Каравелов и Димитър Енчев (политик)
Димо Хранов
Димитър (Димо) Вълчев (Василиов) Хранов е български възрожденски учител, читалищен, театрален и музикален деец, драматург, общественик, основател и издател на списание и на вестник, посланик, народен представител (1893 – 1896).
Виж Любен Каравелов и Димо Хранов
Дочо Леков
Дочо Николов Леков е български литературовед.
Виж Любен Каравелов и Дочо Леков
Добри войвода
Добри Богданов Новаков е виден копривщенски хайдутин.
Виж Любен Каравелов и Добри войвода
Добродетелна дружина
Добродетелната дружина е обществено-политическа, подчертано русофилска организация на замогнали се български емигранти, на север от река Дунав – главно в Румъния и Русия.
Виж Любен Каравелов и Добродетелна дружина
Дончо Ватах
Дончо Ватахе български хайдутин от първата половина на XIX век.
Виж Любен Каравелов и Дончо Ватах
Детелин войвода
Детелин войвода е хайдутин, роден в град Копривщица, а причината да стане бунтовник е, че турски бей му откраднал хубавата годеница.
Виж Любен Каравелов и Детелин войвода
Делба
„Делба“ е стихотворение на Христо Ботев.
Етнография на България
Етнографията на България е научна област, изучаваща етнографията на България и българите.
Виж Любен Каравелов и Етнография на България
Еремия Българов
Еремия Петров, нарекъл се сам Българов, е български революционер, участник в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Виж Любен Каравелов и Еремия Българов
Евлампия Векилова
Евлампия Стоева Векилова (родена Парашкева) е българска учителка, монахиня, участничка в Априлското въстание от 1876 г.
Виж Любен Каравелов и Евлампия Векилова
Единство
„Единство“ е организация, подпомагаща българите в Тракия и Македония, останали в рамките на Османската империя след подписването на Санстефанския мирен договор по решение на Берлинския договор.
Виж Любен Каравелов и Единство
Екатерина Каравелова
Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.
Виж Любен Каравелов и Екатерина Каравелова
Елин Пелин
Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.
Виж Любен Каравелов и Елин Пелин
Елегия
„Елегията“ (1899), худ. Уилям Адолф Бугеро Елегията (от старогр. ἐλεγείᾱ) е жанр в лирическата поезия, който възниква в Древна Гърция като стихотворение в дистихони (двустишия) с различно съдържание, например възхвала на граждански или военни добродетели, жалба за паднал боец.
Еникьой (окръг Тулча)
Еникьой (Mihail Kogălniceanu, Михаил Когълничану, старо име Enichioi, Еникьой) е село в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния, разположено на 20 km южно от град Тулча и река Дунав и на 18 km северно от град Бабадаг.
Виж Любен Каравелов и Еникьой (окръг Тулча)
Любомир Андрейчин
Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език.
Виж Любен Каравелов и Любомир Андрейчин
Любен (област Силистра)
Любен е село в Североизточна България.
Виж Любен Каравелов и Любен (област Силистра)
Либерализъм в България
Либерализмът в България е политическо движение, следващо идеологията на либерализма, появило се в България в средата на XIX век и съществуващо до наши дни.
Виж Любен Каравелов и Либерализъм в България
Лора Каравелова
Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова.
Виж Любен Каравелов и Лора Каравелова
1869
Входът на църквата в село Сваленик, въздигната през 1869.
1879
Снимка на първото българско правителство, 1879. Експонат на НИМ.
19 юни
19 юни е 170-ият ден в годината според григорианския календар (171-ви през високосна).
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
2 основно училище „Любен Каравелов“ (Русе)
Второ основно училище „Любен Каравелов“ в Русе се намира на адрес ул.
Виж Любен Каравелов и 2 основно училище „Любен Каравелов“ (Русе)
21 януари
21 януари е 21-вият ден в годината според григорианския календар.
Виж Любен Каравелов и 21 януари
7 ноември
7 ноември е 311-ият ден в годината според григорианския календар (312-ри през високосна).
Виж Любен Каравелов и 7 ноември
, Очерк, Олимпий Панов, Омладина, Атанас Лъженски, Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“, Арнаутец, Алея на Възраждането (Варна), Антон Каравелов, Анастас Гранитски, Андрей Андреев (фотограф), Андрей Николов, Андрей Стоянов, Наталия Каравелова, Национален събор на българското народно творчество, Начално училище „Любен Каравелов“ (Съединение), Найден Геров, Ниш, Никулицел, Никола Обретенов, Никола Астарджиев, Никола Симов, Никола Трайков, Никола Балабанов (критик), Никола Дейков, Николай Узунов, Николай Хрелков, Нова песнопойка, Нови Сад, Нещастна фамилия, Независимост (1873 – 1874), Русе, Русенци, Рашко Маджаров, Радювене, Разказ, Райко Жинзифов, Революция (1895), Ступан, Стат Антонов, Сто видни копривщенци, Стоян Омарчевски, Стоян Маринов (книгоиздател), Стоян Заимов, Стоян Везенков, Стоянка Мутафова, Стойчо Каравелов, Стефан Блъсков, Сръбска пропаганда в Македония, Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица), Средно училище „Любен Каравелов“ (Пловдив), Средно училище „Любен Каравелов“ (Варна), Средно училище „Любен Каравелов“ (Добрич), Свобода (1869 – 1872), Свобода (пояснение), Света Марина (Пловдив), Свети Седмочисленици (София), Светозар Маркович, Симо Соколов, Славянско благотворително дружество, Спас Цветков, Списък с песни на Лили Иванова, Списък на български телевизионни театрални постановки, Спиро Костов, Спиро Джеров, Търновска конституция, Туберкулоза, Татяна Лолова, Тарас Шевченко, Таласъм, Тодор Каблешков, Тодор Минков (Русе), Тодор Запрянов, Теофан Райнов, Учредително събрание, Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“, Фейлетон, Хубава си, моя горо, Христо Олчев, Христо Хаджиев, Христо Шалдев, Христо Ботев, Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Хемусъ, Цвета Унджиева, Цветан Минков (писател), Целокупна България (1879 – 1880), Чалъкови (род), Шахбединова Имарет джамия, Яким Шишков, Музей на хляба и традиционните храни, Махали и местности в Копривщица, Македония (1866 – 1872), Мангал, Михаил Атанаскович, Михаил Арнаудов, Михаил Бошнаков, Миливое Блазнавац, Миле Попйорданов, Московчани, Морска градина (Варна), Иван Кулин, Иван Клинчаров, Иван Прижов, Иван Попхристов, Иван Попиванов, Иван Адженов, Иван Н. Габровски, Иван Стоянов (историк), Иван Мънзов, Иван Бобевски, Иван Ерчев, Иванчо Колев, Иванчо Хаджипенчович, Иванку, убиецът на Асеня, Източен въпрос, Илия Блъсков, Илия Божилов (актьор, р. 1943), Жоржо Момчев, Захарий Стоянов, Зайди, зайди, ясно слънце, Записки по българските въстания, Зиновий Поппетров, Българска академия на науките, Българска литература, Българска литература през Възраждането, Българска пчела, Български революционен централен комитет, Български глас (1876 – 1877), Български народни танци, Български народни песни (сборник), Български опълченци от Копривщица, Български писатели, починали преди повече от 70 години, Българско възраждане, Българи от старо време, Българи от старо време (филм), България, Бюст-паметник на Любен Каравелов (Копривщица), Будилник (1873), Букурещ, Братска любов, Братски труд, Бранислав Велешки, Баща, Балтазар Богишич, Балчик, Балабанова къща, Боян Петканчин, Богдан Бракалов, Бойка, Вътрешна революционна организация, Всекиму своето, Васил Левски, Васил Йонков – Гложенеца, Взаимноосигурителна каса (Копривщица), Видин, Влашко, Войводенец (местност), Военноучебни заведения в България, Вестник, Великите българи, Велико Търново, Гъркова къща, Гълъбец (планина), Гюловица, Густав Хайнзе, Григор Пърличев, Гергьовден, Геро Добрович-Мушек, Генчо Шулев, Георги Парцалев, Георги Финдрин, Георги Мартинов, Дядо-Либенова къща, Дякон Левски, Дружество за разпространение на полезни знания, Джумая джамия, Димитър Общи, Димитър Ценович, Димитър Балев (политик), Димитър Благоев, Димитър Горов, Димитър Енчев (политик), Димо Хранов, Дочо Леков, Добри войвода, Добродетелна дружина, Дончо Ватах, Детелин войвода, Делба, Етнография на България, Еремия Българов, Евлампия Векилова, Единство, Екатерина Каравелова, Елин Пелин, Елегия, Еникьой (окръг Тулча), Любомир Андрейчин, Любен (област Силистра), Либерализъм в България, Лора Каравелова, 1869, 1879, 19 юни, 19 век, 2 основно училище „Любен Каравелов“ (Русе), 21 януари, 7 ноември.