Съдържание
20 отношения: Позоваване на бройката, Обективизъм (Айн Ранд), Астрология, Адам Смит, Реторика, Рене Декарт, Ренесанс, Тълкуване на правото, Френсис Бейкън, Формална логическа грешка, Индукция, Индукция (логика), Бог, Богатството на народите, Грешна генерализация, Джон Стюарт Мил, Диалектически материализъм, Дейвид Хюм, Емпирическо изследване, Епистемология.
Позоваване на бройката
В теорията на аргументацията argumentum ad populum („призив към хората“) е грешен аргумент, който заключава, че дадено предложение трябва да е вярно, защото много или повечето хора смятат, че е вярно.
Виж Логическа индукция и Позоваване на бройката
Обективизъм (Айн Ранд)
Обективизмът е философия, създадена от руско-американската философка и романистка Айн Ранд (1905-1982).
Виж Логическа индукция и Обективизъм (Айн Ранд)
Астрология
Астрологията (αστρολογία: ἄστρον, astron („звезда“ или „светило“) и λογία, logia („слово (за)“)) е псевдонаучно схващане, че разположението на небесните тела (най-вече планетите от Слънчевата система) е свързано със случващото се в човешкия свят, индивидуално и колективно.
Виж Логическа индукция и Астрология
Адам Смит
Адам Смит (Adam Smith) е шотландски социален философ и един от основоположниците на политическата икономия.
Виж Логическа индукция и Адам Смит
Реторика
Реторика или риторика (формите са дублети, тоест еднакво правилни), наричана още красноречие, също витийство, ораторско изкуство или ораторство, означава умението да се говори добре.
Виж Логическа индукция и Реторика
Рене Декарт
Рене Декарт (René Descartes; Renatus Cartesius), известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик.
Виж Логическа индукция и Рене Декарт
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Виж Логическа индукция и Ренесанс
Тълкуване на правото
Тълкуването на правото е интелектуален процес, чиято цел е, от една страна, да определи смисъла на правната норма в позитивното право (екзегеза) посредством интерпретация (уяснение), а от друга, да доведе този смисъл до знанието (за сведение) на други заинтересовани лица (обяснение или юриспруденция).
Виж Логическа индукция и Тълкуване на правото
Френсис Бейкън
Френсис Бейкън (Francis Bacon) е английски философ, юрист, политик и писател.
Виж Логическа индукция и Френсис Бейкън
Формална логическа грешка
Във философията, логиката и реториката като формална логическа грешка се означават такъв тип аргументи, чиято логическа форма е всякога невалидна.
Виж Логическа индукция и Формална логическа грешка
Индукция
Индукция може да се отнася за.
Виж Логическа индукция и Индукция
Индукция (логика)
#виж Логическа индукция.
Виж Логическа индукция и Индукция (логика)
Бог
Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.
Богатството на народите
„Богатството на народите“ (The Wealth of Nations) е най-известният труд на британския икономист и философ Адам Смит.
Виж Логическа индукция и Богатството на народите
Грешна генерализация
В логиката и разсъжденията грешна генерализация, подобно на доказателство чрез пример в математиката, е заключение, направено за всички или много случаи на явление, до което е достигнато въз основа на един или няколко случая на това явление.
Виж Логическа индукция и Грешна генерализация
Джон Стюарт Мил
Джон Стюарт Мил (John Stuart Mill) е британски философ, логик и икономист, сред основателите на английския позитивизъм и класиците на позитивизма и утилитаризма.
Виж Логическа индукция и Джон Стюарт Мил
Диалектически материализъм
В.И.Ленин – Пред нови трудове Систематизация на диалектическия материализъм Диалектическият материализъм (наричан накратко диамат) е научен философски мироглед, една от съставните части на марксизма, негова философска основа.
Виж Логическа индукция и Диалектически материализъм
Дейвид Хюм
Дейвид Хюм (David Hume) е шотландски икономист, философ и историк.
Виж Логическа индукция и Дейвид Хюм
Емпирическо изследване
Емпирично изследване (също емпирическо изследване) е научно изследване, което се основава на някакъв емпиричен научен метод.
Виж Логическа индукция и Емпирическо изследване
Епистемология
Познанието и неговата теоретична рефлексия; от James Ayscough, ''A Short Account of the Eye and Nature of Vision'' (Лондон, 1752), S. 30 Епистемологията (ἐπιστήμη, „знание“ и λόγος – „слово, учение“) е разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието.