Леополд I (Свещена Римска империя)

Леополд I (Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI.

Ползвай AI

Съдържание

1. 279 отношения: Курфюрство Бавария, Крал на римляните, Крал на Унгария, Кристиан Август фон Анхалт-Цербст, Кристиан Албрехт фон Волфщайн, Кристиан Вилхелм (Шварцбург-Зондерсхаузен), Кристиан Ернст (Бранденбург-Байройт), Кара Мустафа паша, Карл V (Лотарингия), Карл VI, Карл Теодор Ото фон Залм, Карл Фридрих фон Хоенемс, Карл Фердинанд фон Валдщайн, Карл Ернст фон Валдщайн, Карл Егон Ойген (Фюрстенберг-Мьоскирх), Карлщейн (замък), Карпош, Карпошово въстание, Клавдия Фелисита Австрийска, Козимо III де Медичи, Конрад VI Колб фон Вартенберг, Конрад Алберт д'Урсел, Прагматическа санкция, Петър Парчевич, Петър Зрински, Персийски килим, Остоя (благороднически герб), Ото фон Шверин (дипломат, 1645), Ото Ернст Еренрайх I фон Абеншперг-Траун, Орден на Златното руно, Обсада на Торино (1706), Одескалки, Август (Лигница), Август Ернст фон Шьонбург-Роксбург, Август Лудвиг (Анхалт-Кьотен), Агнешка Махувна, Албрехт (Саксония-Кобург), Албрехт фон Цинцендорф, Албрехт Фридрих фон Волфщайн, Алберт Антон (Шварцбург-Рудолщат), Алойз Томас Раймунд фон Харах, Александър Сигмунд фон дер Пфалц, Александер Херман фон Вартенслебен, Анселм Франц фон Ингелхайм (архиепископ на Майнц), Антон Корфиц Улфелдт, Антон Стефанов, Антон Флориан фон Лихтенщайн, Антон Гюнтер II (Шварцбург), Антон Егон (Фюрстенберг-Хайлигенберг), Андреа Поцо, ... Разширете индекс (229 Повече ▼) » « Свиване индекс

Курфюрство Бавария

Курфюрство Бавария (Kurfürstentum Bayern) e територия на Свещената римска империя, образувана от Херцогство Бавария и просъществува от 1623 до 1806 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Курфюрство Бавария

Крал на римляните

Герб на Максимилиан I от 1508 г. с надпис: ''MAXIMILIANUS, DEI GRATIA REX ROMANORUM'' (''МАКСИМИЛИАН, ПО БОЖИЯ МИЛОСТ КРАЛ НА РИМЛЯНИТЕ''), под него - гербовете на владенията му Крал на римляните или римски крал (Rex Romanorum; König der Römer) е титла на владетелите на Свещената Римска империя за времето между избирането им за крал и коронясването им за император.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Крал на римляните

Крал на Унгария

Това е списък на ранните владетели и кралете на Унгария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Крал на Унгария

Кристиан Август фон Анхалт-Цербст

Кристиан Август фон Анхалт-Цербст (Christian August von Anhalt-Zerbst; * 29 ноември 1690 в Дорнбург на Елба; † 16 март 1747 в Цербст) от род Аскани е пруски генерал-фелдмаршал и от 1742 до 1747 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Кристиан Август фон Анхалт-Цербст

Кристиан Албрехт фон Волфщайн

Кристиан Албрехт фон Волфщайн (Christian Albrecht von Wolfstein; * 14 юни 1672; † 20 април или 27 април 1740, Зулцбюрг, Горен Пфалц) е последният граф и господар на Волфщайн в Горен Пфалц.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Кристиан Албрехт фон Волфщайн

Кристиан Вилхелм (Шварцбург-Зондерсхаузен)

Кристиан Вилхелм I фон Шварцбург-Зондерсхаузен (Christian Wilhelm I von Schwarzburg; * 6 януари 1647 в Зондерсхаузен; † 10 май 1721 в Зондерсхаузен) е граф (1666 – 1720) и от 1697 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Кристиан Вилхелм (Шварцбург-Зондерсхаузен)

Кристиан Ернст (Бранденбург-Байройт)

Кристиан Ернст фон Бранденбург-Байрот (Christian Ernst von Brandenburg-Bayreuth; * 27 юли 1644, Байройт; † 10 май 1712, Ерланген) от фамилията Хоенцолерн, e маркграф на франкското Княжество Байройт от 1655 до 1712 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Кристиан Ернст (Бранденбург-Байройт)

Кара Мустафа паша

Кара Мустафа (Merzifonlu Kara Mustafa Paşa) е велик везир и военачалник на Османската империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Кара Мустафа паша

Карл V (Лотарингия)

Карл V Леополд (Karl V Leopold, der Herzog ohne Herzogtum; * 3 април 1643, Виена; † 18 април 1690, Велс, Горна Австрия) е титулар херцог на Лотарингия от 1675 до 1690 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карл V (Лотарингия)

Карл VI

Карл VI (Karl VI.; * 1 октомври 1685, † 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карл VI

Карл Теодор Ото фон Залм

Карл Теодор Ото фон Залм (Karl Theodor Otto Fürst zu Salm; * 7 юли или 27 юли 1645, Анхолт; † 10 ноември 1710, Аахен) е вилдграф на Даун и Кирбург, Рейнграф на Щайн и 3.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карл Теодор Ото фон Залм

Карл Фридрих фон Хоенемс

Палат Хоенемс Дворец Вадуц Карл Фридрихфон Хоенемс (Karl Friedrich von Hohenems; * 11 ноември 1622; † 20 октомври 1675) е граф от стария род Хоенемс във Вадуц, Шеленберг и Хоенемс между Австрия и Швейцария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карл Фридрих фон Хоенемс

Карл Фердинанд фон Валдщайн

Карл Фердинанд Максимилиан фон Валдщайн (Karl Ferdinand Maximilian von Waldstein; * 3 август 1634, Виена; † 9 април 1702) е граф от род Валдщайн, господар на Вартенберг в Бохемия, главен кемерер, императорски и кралски дипломат, посланик в Лондон, Варшава и Париж.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карл Фердинанд фон Валдщайн

Карл Ернст фон Валдщайн

Карл Ернст фон Валдщайн (Karl Ernst von Waldstein; Karel Arnošt z Valdštejna; * 4 май/13 май 1661, Виена или Добровице; † 7 януари 1713, Виена) е граф от род Валдщайн, господар на Вартенберг в Бохемия, австрийски дипломат, Хабсбургски посланик в Испания (1689 – 1693), във Франция (1698 – 1699) и в Португалия (1700 – 1703).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карл Ернст фон Валдщайн

Карл Егон Ойген (Фюрстенберг-Мьоскирх)

Карл Егон Ойген Йозеф Христоф фон Фюрстенберг-Мьоскирх(Karl Egon Eugen Joseph Christoph von Fürstenberg-Mößkirch; * 2 ноември 1665 в Мескирх; † 14 октомври 1702 в битката при Фридлинген) от род Фюрстенберг е граф на Фюрстенберг, генерал-лейтенант и императорски фелдмаршал-лейтенант на императорската войска.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карл Егон Ойген (Фюрстенберг-Мьоскирх)

Карлщейн (замък)

Замъкът Карлщейн (Karlstein, известен и като Ка́рлув Тин, Karlův Týn) – готически замък, издигнат от император Карл IV в XIV век на 28 км югозападно от Прага в днешна Чехия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карлщейн (замък)

Карпош

Петър, по-известен с прозвището „Карпош“, е български бунтовник, водач на бунт в северна Македония, обявен за крал под сюзеренитета на императора на Свещената Римска империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карпош

Карпошово въстание

Бунтът или Въстанието на Карпош е българско антиосманско въстание, избухнало в централните Балкани през октомври 1689 година.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Карпошово въстание

Клавдия Фелисита Австрийска

Клавдия Фелисита Австрийска-Тиролска (Claudia Felizitas von Österreich-Tirol, Claudia Felix; * 30 май 1653, Инсбрук, † 8 април 1676, Виена) от фамилията Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя от 15 октомври 1673 до 8 април 1676 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Клавдия Фелисита Австрийска

Козимо III де Медичи

Кòзимо III де Мèдичи (Cosimo III., * 14 август 1642 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 31 октомври 1723 пак там) от фамилията Медичи е от 1670 до 1723 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Козимо III де Медичи

Конрад VI Колб фон Вартенберг

Конрад VI Колб фон Вартенберг (Konrad VI Kolb von Wartenberg; * 1525; † 1599) е благородник от род Колб фон Вартенберг в Вартенберг при Кайзерслаутерн в Рейнланд-Пфалц.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Конрад VI Колб фон Вартенберг

Конрад Алберт д'Урсел

Замък Урсел Конрад Алберт Карл д'Урсел-Хобокен (Conrard Albert Charles d'Ursel et d' Hoboken; * 10 февруари 1663 или 1665 в Брюксел; † 3 май 1738 в Намюр) е 1.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Конрад Алберт д'Урсел

Прагматическа санкция

Прагматическата санкция – автентичен вид. Прагматическата санкция е документ на австрийския император Карл VІ Хабсбург от 1713 г., с който той се опитва да осигури престола във Виена за първородната си дъщеря Мария Терезия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Прагматическа санкция

Петър Парчевич

Петър Парчевич е български католически епископ, патриот и дипломат, удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Петър Парчевич

Петър Зрински

Петър Зрински (Petar Zrinski; Zrínyi Péter; 6 юни 1621 – 30 април 1671) e наследник на един от най-богатите и влиятелни аристократични родове в Хърватия, рода Зрински.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Петър Зрински

Персийски килим

Персийският килим (قالی ايرانى, فرش ايرانى – фарш-е ирани или гали-йе ирани) е вид ръчно изработено текстилно изделие, символ на персийската култура, със запазени до днес древна технология на тъкане и изкусен дизайн.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Персийски килим

Остоя (благороднически герб)

 Остоя е полски благороднически герб, който вероятно произхожда от сарматска тамга с оглед на факта, че кралската сарматска династия е използвала Драконов щандарт.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Остоя (благороднически герб)

Ото фон Шверин (дипломат, 1645)

Палатът Шверин в Берлин, купен 1698 г. от Ото фон Шверин Ото фон Шверин „Млади“ (Otto von Schwerin „der Jüngere“; * 21 април 1645 в Берлин; † 8 май 1705 в Алтландсберг в Бранденбург) е граф на Шверин в Померания, таен съветник на Курфюрство Бранденбург-Прусия и дипломат.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ото фон Шверин (дипломат, 1645)

Ото Ернст Еренрайх I фон Абеншперг-Траун

Ото Ернст ЕренрайхI фон Абеншперг-Траун (Otto Ernst Ehrenreich I von Abensperg und Traun; * 13 март 1644 в Агщайн на десния бряг на Дунав във Вахау; † 9 септември 1715 във Виена) от стария австрийски род Траун е имперски граф на Абеншперг-Траун, ландмаршал/хауптман на съсловията в Долна Австрия (1690 – 1715).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ото Ернст Еренрайх I фон Абеншперг-Траун

Орден на Златното руно

Орденът на Златното руно (на нидерландски: Orde van het Gulden Vlies), известен и като Знак на Гидеон, е рицарски орден, създаден от Филип III Добрия, херцог на Бургундия, през 1430 г., в деня на сватбата си с принцеса Изабела Португалска.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Орден на Златното руно

Обсада на Торино (1706)

Обсадата на Торино е събитие от 1706 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Обсада на Торино (1706)

Одескалки

Одескалки (Odescalchi) – знатен италиански род, който излъчва един римски папа и няколко кардинали.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Одескалки

Август (Лигница)

Август фон Лигница (August hrabia legnicki, Graf August von Liegnitz; * 21 август 1627, Бжег; † 14 май 1679, Семиславица при Пшеворно) от клон Лигница на рода на Силезийските Пясти, е фрайхер на Легница/Лигница от 1628 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Август (Лигница)

Август Ернст фон Шьонбург-Роксбург

Август Ернст фон Шьонбург-Роксбург (August Ernst Graf von Schönburg-Rochsburg; * 26 юли 1666; † 11 август 1729) е граф на Шьонбург-Роксбург.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Август Ернст фон Шьонбург-Роксбург

Август Лудвиг (Анхалт-Кьотен)

Август Лудвиг фон Анхалт-Кьотен (August Ludwig von Anhalt-Köthen; * 9 юни 1697 в Кьотен; † 6 август 1755 в Кьотен) от род Аскани е управляващ княз на Анхалт-Кьотен (1728–1755).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Август Лудвиг (Анхалт-Кьотен)

Агнешка Махувна

Агнѐшка Маху̀вна (Agnieszka Machówna) е полска измамница и бигамистка със селско потекло, която твърди, че е потомка на аристократичното семейство от рода Зборовски.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Агнешка Махувна

Албрехт (Саксония-Кобург)

Албрехт фон Саксония-Кобург (Albrecht von Sachsen-Gotha-Altenburg; * 24 май 1648, Гота; † 6 август 1699, Кобург) от рода на Ваймерските Ернестински Ветини, е от 1680 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Албрехт (Саксония-Кобург)

Албрехт фон Цинцендорф

Албрехт (VII) фон Цинцендорф (Albrecht (VII.) von Zinzendorf; * 24 август 1618 в Карлсбах, Долна Австрия; † 6 октомври 1683 в Сопрон/Йоденбург или в Линц) е първият граф на Цинцендорф и Потендорф в Долна Австрия, също главен дворцов маршал и премиер-министър.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Албрехт фон Цинцендорф

Албрехт Фридрих фон Волфщайн

Албрехт Фридрихфон Волфщайн-Зулцбюрг (Albrecht Friedrich von Wolfstein zu Sulzburg) е граф на Волфщайн и фрайхер на Зулцбюрг в Горен Пфалц.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Албрехт Фридрих фон Волфщайн

Алберт Антон (Шварцбург-Рудолщат)

Алберт Антон фон Шварцбург-Рудолщат Albert Anton von Schwarzburg-Rudolstadt) от фамилията Шварцбург е от 1646 до 1710 г. (до 1662 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Алберт Антон (Шварцбург-Рудолщат)

Алойз Томас Раймунд фон Харах

Алойз Томас Раймунд фон Харах(Aloys Thomas Raimund Graf Harrach) от род фон Харах, е граф на Харах-Рорау-Танхаузен, австрийски държавник, дипломат и индустриалец, от 1697 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Алойз Томас Раймунд фон Харах

Александър Сигмунд фон дер Пфалц

Александър Сиг(из)мунд фон дер Пфалц (Alexander Sigismund von der Pfalz; * 16 април 1663, Нойбург на Дунав; † 24 януари 1737, Аугсбург) от династията Вителсбахи (линията Пфалц-Нойбург), е княз-епископ на Аугсбург (1690 – 1737).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Александър Сигмунд фон дер Пфалц

Александер Херман фон Вартенслебен

Леополд Александер Херман фон Вартенслебен (Leopold Alexander Hermann von Wartensleben; * 16 декември 1650 в Липшпринге; † 25 януари 1734 в Берлин) е от 1703 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Александер Херман фон Вартенслебен

Анселм Франц фон Ингелхайм (архиепископ на Майнц)

Анселм Франц фон Ингелхайм (Anselm Franz von Ingelheim; * 16 септември 1634, Кьолн; † 30 март 1695, Ашафенбург) е четвъртият щатхалтер на Ерфурт, курфюрст и архиепископ на Майнц (1679 – 1695).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Анселм Франц фон Ингелхайм (архиепископ на Майнц)

Антон Корфиц Улфелдт

Антон Корфиц Улфелдт (Anton Corfitz Graf Ulfeldt; * 15 юни 1699 в Кронщат/Брашов; † 31 декември 1769 във Виена) е граф от знатна датска фамилия, австрийски политик и дипломат, държавен и имперски дворцов канцлер (1742 – 1753).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Антон Корфиц Улфелдт

Антон Стефанов

Антон Стефанов е католически духовник, францисканец, вторият българин от Чипровци, назначен за никополски епископ през XVII в.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Антон Стефанов

Антон Флориан фон Лихтенщайн

Йохан Антон Флориан фон Лихтенщайн (Johann Anton Florian von Liechtenstein; * 28 май 1656, дворец Вилферсдорф, Долна Австрия; † 11 октомври 1721, Виена) е 5.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Антон Флориан фон Лихтенщайн

Антон Гюнтер II (Шварцбург)

Антон Гюнтер II фон Шварцбург-Зондерсхаузен-Арнщат (Anton Günther II von Schwarzburg-Sondershausen zu Arnstadt; * 10 октомври 1653 в Зондерсхаузен; † 20 декември 1716 в Арнщат) е от 1666 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Антон Гюнтер II (Шварцбург)

Антон Егон (Фюрстенберг-Хайлигенберг)

Антон Егон фон Фюрстенберг-Хайлигенберг (Anton Egon von Fürstenberg-Heiligenberg; * 23 април 1656, Мюнхен; † 10 октомври 1716, ловен дворец „Вермсдорф“ във Вермсдорф) е от 1674 до 1716 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Антон Егон (Фюрстенберг-Хайлигенберг)

Андреа Поцо

Андреа Поцо (също: Путеус и Поци;; *30 ноември 1642 г. в Тренто; † 31 август 1709 г. във Виена) е бил италиански художник живописец и архитект от епохата на Барока, станал най-известен с неговите куполни стенописи в жанра „тромпе лой“.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Андреа Поцо

Анна де Медичи

Анна де Медичи (Anna de' Medici; * 21 юли 1616, Палацо Пити, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 11 септември 1676, Виена, Ерцхерцогство Австрия) от фамилията Медичи е принцеса от Великото херцогство Тоскана и чрез женитба ерцхерцогиня на Предна Австрия и графиня на Тирол.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Анна де Медичи

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург (Anna Maria Franziska von Sachsen-Lauenburg; * 13 юни 1672, Нойхауз на Елба; † 15 октомври 1741, Райхщат) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитби пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург и велика херцогиня на Тоскана (1723 – 1737).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург

Анна Мария Луиза де Медичи

Анна Марѝя Луѝза (или Лудовѝка) де Мèдичи (* 11 август 1667, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 18 февруари 1743, пак там) е пфалцграфиня чрез брак и последна представителка на великохерцогския клон на Медичите.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Анна Мария Луиза де Медичи

Никола VII Зрински

Никола VII Зрински (Nikola VII.; Zrínyi Miklós; 5 януари 1620 – 18 ноември 1664) e Бан на Хърватия (1647 – 1664), политик и поет, представител на старинния аристократичен род Зрински.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Никола VII Зрински

Неймегенски договори

Свещената римска империя (на латински език) Неймегенските договори (на френски Traités de Nimègue) поставят края на Холандската война и са най-големият триумф на Луи XIV.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Неймегенски договори

Рудолф фон Зинцендорф

Рудолф фон Зинцендорф (Rudolf, Graf von Sinzendorf; * 1620 в Ернстбрун, Корнойбург, Долна Австрия; † 2 септември 1677 във Виена) е фрайхер, от 1648 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Рудолф фон Зинцендорф

Сардинско кралство

Сардинското кралство (Regno di Sardegna), известно и като Кралство Пиемонт, Кралство Сардиния и Пиемонт, Кралство Пиемонт-Сардиния или Кралство Сардиния-Пиемонт, е историческа държава, съществувала на територията на днешна Северозападна Италия от 1720 до 1861 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Сардинско кралство

Свети Стефан (Виена)

Свети Стефан (Stephansdom) е католическа катедрала в центъра на Виена.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Свети Стефан (Виена)

Свети Вит (катедрала)

Поглед към катедралата от юг Свети Вит (Katedrála svatého Víta) е катедрала, разположена в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага, Чехия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Свети Вит (катедрала)

Свещена лига (1684)

Свещената лига е военно-политически съюз между Свещената Римска империя, Венецианската република и Жеч Посполита и др.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Свещена лига (1684)

Сигизмунд Франц (Австрия-Тирол)

Сигизмунд Франц Австрийски (Si(e)g(is)mund Franz von Habsburg; * 27 ноември 1630, Инсбрук; † 25 юни 1665, Инсбрук) от фамилията Хабсбурги, е ерцхерцог на Австрия, управляващ от 1662 до 1665 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Сигизмунд Франц (Австрия-Тирол)

Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя

ФридрихII Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя

Списък на владетелите на Неаполското кралство

Това е хронологичен списък на суверените на Неаполското кралство от неговото създаване до официалното му обединение с Кралство Сицилия в Кралство на двете Сицилии.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Списък на владетелите на Неаполското кралство

Списък на владетелите на Трансилвания

Това е списък на управителите на Трансилвания (Седмиградско или Седмоградско) от първите известни по име владетели от времето на Първата българска държава (от около 805 г.) до премахването на всякаква автономия/самостоятелност на областта с/след австро-унгарското съглашение (15 март 1867 г.).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Списък на владетелите на Трансилвания

Списък на владетелите на Тирол

Герб на ''Покняжено Графство Тирол'' Това е Списък на владетелите на Тирол. Тиролското графство е територия от княжествата на Свещената Римска империя, образувани през средата на 11 век и просъществували до 1806 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Списък на владетелите на Тирол

Списък на владетелите на Чехия

Герб на Чехия легендарните чешки владетели Болеслав I Страшни убива брат си Вацлав I Свети ''средновековна миниатюра'' Това е списък на владетелите на владетелите на Бохемия, Моравия, Силезия и Лужица.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Списък на владетелите на Чехия

Списък на монарсите на Германия

Тази статия съдържа списъците на монарси от следните държави и съюзи, съществували на територията на Германия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Списък на монарсите на Германия

Списък на ерцхерцозите на Австрия

Герб на Австрия (1512) Списък на ерцхерцозите на Австрия (Erzherzöge im Erzherzogtum Österreich), на владетелите с титлата ерцхерцог, въведена през 1453 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Списък на ерцхерцозите на Австрия

Северна Македония

Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Северна Македония

Търсат

360п Гледката от крепостта към Адриатическо море и река Риечина Търсат (Trsat) е част от съвременния град Риека, Хърватия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Търсат

Троен съюз (1668)

Луи ХІV по време на обсадата на Дуе през Деволюционната война, худ. Шарл Льобрюн Тройният съюз от 1668 г. (Triple alliance of 1668) е политически и военен съюз между кралство Англия, кралство Швеция и Обединените нидерландски провинции, сключен през януари 1668 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Троен съюз (1668)

Уилям III

Уилям III Оран(ж)ски или Вилем ван Орание-Насау (Willem van Oranje; Willem Hendrik van Oranje-Nassau; William of Orange) е принц на Оранж (1650 – 1702), щатхаутер на Нидерландия (юли 1672 – 8 март 1702) и крал на Англия и Шотландия (1689 – 1702).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Уилям III

Унгарска аристокрация

Унгарската аристокрация се състои от привилегирована група от хора, повечето от които притежават поземлени имоти в Кралство Унгария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Унгарска аристокрация

Фран Кръсто Франкопан

Фран Кръсто Франкопан (Fran Krsto Frankopan; 4 март 1643 – 30 април 1671) е хърватски маркиз, политик и поет.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фран Кръсто Франкопан

Франц Карл фон Ауершперг

Франц Карл фон Ауершперг (Franz Karl 3.Fürst von Auersperg) е от 1705 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Франц Карл фон Ауершперг

Франц Антон фон Харах

Франц Антон имперски княз фон Харахкато княжески епископ на Виена Франц Антон фон Харах-Рорау Паметник на княз и архиепископ Харахв катедралата на Залцбург Гробното място на княз и архиепископ ХарахФранц Антон фон Харах(Franz Anton Fürst von Harrach zu Rohrau; * 2 октомври 1665 във Виена; † 18 юли 1727 в Залцбург) е имперски княз на Харах-Рорау, княжески епископ на Виена (1702 – 1705), архиепископ на Залцбург (1709 – 1727) и примат на Германия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Франц Антон фон Харах

Франц Максимилиан фон Мансфелд

Резиденцията дворец Мансфелд Франц Максимилиан фон Мансфелд (Franz Maximilian Graf von Mansfeld; * 22 ноември 1639 във Виена; † 12 септември 1692 във Виена) е граф на Мансфелд-Фордерорт, главен дворцов майстер на императрицата и индустриалец.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Франц Максимилиан фон Мансфелд

Франц Вилхелм I фон Хоенемс

Палат Хоенемс Дворец Вадуц Франц Вилхелм I фон Хоенемс (Franz Wilhelm I. von Hohenems; * пр. 9 януари 1628 в Ензисхайм в Елзас; † 19 септември 1662 в Кур в Швейцария) е граф от стария род Хоенемс във Вадуц и Шеленберг между Австрия и Швейцария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Франц Вилхелм I фон Хоенемс

Франц Вилхелм II фон Хоенемс

Палат Хоенемс Дворецът Вадуц. седалището на графовете фон Хоенемс-Вадуц Франц Вилхелм II фон Хоенемс (Franz Wilhelm II.; * 1654; † 27 август 1691 в Петервардайн/Петроварадин в днешна Сърбия) е граф от стария род Хоенемс-Вадуц в Хоенемс в Западна Австрия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Франц Вилхелм II фон Хоенемс

Франц Йозеф I фон Ламберг

Франц Йозеф I фон Ламберг (Franz Joseph I von Lamberg) е имперски граф, по-късно княз на Ламберг и хауптман на Ерцхерцогство Австрия об дер Енс, ландграф на Лойхтенберг, наследствен трухсес в Залцбург от 23 януари 1685 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Франц Йозеф I фон Ламберг

Франкопан

240 п Франкопани (Frankopani, Frankapani.; Frangepán; Frangepanus/Francopanus) са аристократичен хърватски род.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Франкопан

Фридрих I (Прусия)

ФридрихI (11 юли 1657, Кьонигсберг, Прусия – 25 февруари 1713, Берлин, Прусия) е първият крал на Прусия (1701 – 1713) и курфюрст на Бранденбург (1688 – 1713) като ФридрихIII.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фридрих I (Прусия)

Фридрих фон Алефелд

Фридрихфон Алефелд (1623 – 1686) Гербът на фон Алефелд ФридрихI фон Алефелд (Friedrich von Ahlefeldt; * 1623 в Согаард, Дания; † 7 юли 1686 в Копенхаген) е граф на Алефелд, господар на Риксинген-Лангеланд и Маримонт, политик на датска служба.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фридрих фон Алефелд

Фридрих VI (Баден-Дурлах)

ФридрихVI фон Баден-Дурлах(Friedrich VI von Baden-Durlach; * 16 ноември 1617, дворец Карлсбург, Дурлах; † 10 или 31 януари 1677, дворец Карлсбург) е от 1659 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фридрих VI (Баден-Дурлах)

Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал

ФридрихКарл фон Вюртемберг-Винентал (Friedrich Karl, Friedrich Carl von Wuerttemberg-Winnental; * 12 септември 1652, Щутгарт; † 20 декември 1698, Щутгарт) е от 1677 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал

Фридрих Август фон Саксония-Айзенах

ФридрихАвгуст фон Саксония-Айзенах(Friedrich August von Sachsen-Eisenach; * 30 октомври 1663, дворец Фридевалд, Фридевалд, Графство Сайн-Витгенщайн; † 19 септември 1684, Пресбург) от ернестинските Ветини, е наследствен принц на Саксония-Айзенах.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фридрих Август фон Саксония-Айзенах

Фридрих Август фон Харах-Рорау

ФридрихАвгуст Гервазиус Протазиус фон Харах-Рорау-Танхаузен (Friedrich August Gervasius Protasius Graf von Harrach zu Rohrau und Thannhausen) е граф на Харах-Рорау и Танхаузен, дипломат на Хабсбургите, щатхалтер и губернатор на Австрийска Нидерландия (1741 – 1744), на края маршал на Долна Австрия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фридрих Август фон Харах-Рорау

Фробен Фердинанд (Фюрстенберг-Мьоскирх)

Фробен Фердинанд Доминик Христоф фон Фюрстенберг-Мьоскирх(Froben Ferdinand Dominik Christoph zu Fürstenberg-Mößkirch; Franz Ferdinand Maria zu Fürstenberg; * 6 август 1664, Мескирх; † 4 април 1741) от род Фюрстенберг, е от 1716 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фробен Фердинанд (Фюрстенберг-Мьоскирх)

Филип IV (Испания)

Филип IV (Felipe IV) е крал на Испания (1621 – 1665) и на Португалия (1621 – 1640), където е известен като Филип III (Filipe III), от династията на Хабсбургите.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип IV (Испания)

Филип V (Испания)

Филип V Бурбон или Филип д'Анжу (Philippe d’Anjou; * 19 декември 1683; † 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700 – 1724, 1724 – 1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип V (Испания)

Филип Франц Еберхард фон Далберг

Филип Франц Еберхард фон Далберг (Philipp Franz Eberhard fon Dalberg; * 15 март 1635; † 24 декември 1693, Майнц) от рицарската фамилия „фон Далберг“, е господар на Далберг при Бад Кройцнах, президент на имперския камерен съд (1671) и като вдовец домхер във Вормс.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип Франц Еберхард фон Далберг

Филип Вилхелм (Пфалц)

Филип Вилхелм фон дер Пфалц (Philipp Wilhelm von der Pfalz; * 4 октомври 1615, Нойбург на Дунав; † 12 септември 1690, Виена) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург), е пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург (1653 – 1690), херцог на херцог на Юлихи Берг (1653 – 1690), също пфалцграф-курфюрст на Пфалц (1685 – 1690).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип Вилхелм (Пфалц)

Филип Вилхелм фон Бойнебург

Замък Ленгсфелд Останки от стената на замък Бойнебург Филип Вилхелм фон Бойнебург-Ленгсфелд (Philipp Wilhelm von Boyneburg-Lengsfeld; * 21 ноември 1656 в Майнц; † 23 февруари 1717 в Ерфурт) е имперски граф на Бойнебург-Ленгсфелд в Хесен, имперски дворцов таен съветник, кемерер и дипломат, пратеник, 7.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип Вилхелм фон Бойнебург

Филип Вилхелм Август фон дер Пфалц

Филип Вилхелм Аугуст фон Пфалц (Philipp Wilhelm August von der Pfalz; * 19 ноември 1668, Нойбург на Дунав; † 5 април 1693, Райхщат, Бохемия) е принц и пфалцграф на Нойбург.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип Вилхелм Август фон дер Пфалц

Филип Ервайн фон Шьонборн

Филип Ервайн фон Шьонборн (Philipp Erwein, Freiherr von Schönborn; Philipp Erwein von Schönborn zu Freienfels-Eschbach; * 1607; † 4 ноември 1668) е германски благородник, смятан за основател на икономическия успехна графовете фон Шьонборн.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип Ервайн фон Шьонборн

Филип Лудвиг (Лайнинген-Риксинген)

Филип Лудвиг фон Лайнинген-Вестербург-Риксинген (Philipp Ludwig von Leiningen-Westerburg-Rixingen; * февруари 1652 в дворец Риксинген, Лотарингия (днес Réchicourt-le-Château); † 16 август 1705 в битката при Касано) е граф на Лайнинген-Риксинген (1688 – 1705), императорски генерал и последният мъжки представител на линиите Лайнинген-Риксинген и Лайнинген-Лайнинген на род Лайнинген-Вестербург, произлизащ от Дом Рункел.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Филип Лудвиг (Лайнинген-Риксинген)

Фердинанд III

Фердинанд III е император на Свещената Римска империя в периода 15 февруари 1637 – 1657 година, крал на Унгария от 1625 година, крал на Бохемия от 1627 г., и наследява баща си като Римско-немски крал през 1636 г., и оттам и като император на Свещената римска империя 1637 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд III

Фердинанд IV Хабсбург

Фердинанд IV (Ferdinand IV, Ferdinand Franz; * 8 септември 1633, Виена; † 9 юли 1654, Виена) от династията Хабсбург, е ерцхерцог на Австрия, от 1653 до 1654 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд IV Хабсбург

Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)

Фердинанд Карл Австрийски (Ferdinand Karl von Österreich; * 17 май 1628, Инсбрук; † 30 декември 1662, Калдаро сула Страда дел Вино) от фамилията Хабсбурги, е ерцхерцог на Австрия и от 1646 до 1662 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)

Фердинанд Карл фон Хоенемс

Палат Хоенемс Дворецът Вадуц. седалището на графовете фон Хоенемс-Вадуц Фердинанд Карл Франц фон Хоенемс (Ferdinand Karl Franz von Hohenems; * 29 декември 1650; † 18 февруари 1686 в Кауфбойрен) е граф от стария род Хоенемс-Вадуц във Вадуц и Шеленберг между Австрия и Швейцария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд Карл фон Хоенемс

Фердинанд Мария (Бавария)

Фердинанд Мария (Ferdinand Maria; * 31 октомври 1636, Мюнхен; † 26 май 1679, Шлайсхайм) е от 1651 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд Мария (Бавария)

Фердинанд Максимилиан фон Шпринценщайн

Фердинанд Максимилиан (Макс) фон Шпринценщайн (Ferdinand Maximilian/Max von Sprinzenstein; * 1624 или 1625; † 17 или 18 юли 1679 във Виена) е австрийски благородник, граф, собственик на дворец Шпринценщайн в Горна Австрия, ландмаршал и генерал-ланд-полковник в Австрия унтер дер Енс.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд Максимилиан фон Шпринценщайн

Фердинанд Бонавентура I фон Харах

Фердинанд Бонавентура I фон ХарахРорау-Танхаузен (Ferdinand Bonaventura I Graf von Harrach zu Rohrau-Thannhausen; * 14 юли 1636 в Прага, Бохемия; † 15 юни 1706 в Карлсбад/Карлови Вари) е граф на Харах-Рорау-Танхаузен, императорски дипломат, държавник, кемерер, таен съветник, рицар на Ордена на Златното руно.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд Бонавентура I фон Харах

Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн

Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн (Ferdinand Joseph von Dietrichstein; * 25 септември 1636 във Виена; † 28 ноември 1698 във Виена) е австрийски благородник, 3.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн

Фердинандо Карло Гонзага

Фердинандо Карло Гонзага – Невер или Карло IV (Ferdinando Carlo di Gonzaga-Nevers, Carlo IV; * 31 август 1652, Ревере; † 5 юли 1708, Падуа) от италиано-френския род ''Гонзага-Невер'', е от 1665 до 1708 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Фердинандо Карло Гонзага

Ференц II Ракоци

Катедрала Св. Елизабета Унгарска Ференц II Ракоци е последен претендент за трансилвански владетел и унгарски герой за независимост.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ференц II Ракоци

Хуго Франц фон Кьонигсег-Ротенфелс

Хуго Франц фон Кьонигсег-Ротенфелс (Hugo Franz Reichsgraf von Königsegg-Rothenfels; Hugo František Königsegg; * 7 май 1660 във Виена; † 6/9 декември 1720 в Бон) от стария швабски благороднически род фон Кьонигсег е епископ на Лайтмериц/Литомержице (1711 – 1720) в Северна Бохемия в Чехия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Хуго Франц фон Кьонигсег-Ротенфелс

Хрисовул

Хрисовул на Алексий III Комнин от 1374 г., намиращ се в манастира Дионисият, Света гора Хрисовул (χρυσόβουλο) е златен орнамент, представляващ печат (bulla aurea или „златен печат“ на латински), прикрепен към указите, издавани от византийските императори и по-късно от други монарси в Европа през Средновековието и Ренесанса.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Хрисовул

Хартман II фон Хабсбург-Кибург

Хартман II фон Хабсбург-Кибург (Hartmann II von Habsburg-Kiburg; ок. 1299; † 31 октомври 1322, замък Тун, Швейцария) от род Хабсбург-Кибург (Ной-Кибург), е от 1301 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Хартман II фон Хабсбург-Кибург

Хабсбурги

Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Хабсбурги

Хайнрих Франц фон Мансфелд

ХайнрихФранц I фон Мансфелд-Фонди (Heinrich Franz I. Graf von Mansfeld Fürst von Fondi; * 21 ноември 1640, Борнщет, Саксония-Анхалт; † 8 юни 1715, Виена) е граф на Мансфелд в Хелдрунген, имперски княз и княз на Фонди, австрийски дипломат, фелдмаршал и президент на дворцовия военен съвет (1701 – 1703).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Хайнрих Франц фон Мансфелд

Ханс III фон Андлау

Ханс III фон Андлау (Hans III von Andlau; † 12 март 1520) е благородник от род Андлау от Долен Елзас/Гранд Ест.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ханс III фон Андлау

Ханс IV фон Андлау

Ханс IV фон Андлау (Hans IV von Andlau; † между 20 ноември 1552 и 15 март 1555) е благородник от род Андлау от Долен Елзас/Гранд Ест, регент в Долен Елзас.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ханс IV фон Андлау

Ханс Ото Еренрайх фон Абеншперг-Траун

Ханс Ото Еренрайхфон Абеншперг-Траун (Hans Otto Ehrenreich von Abensperg-Traun; * 28 юли 1610 в Майсау, Холабрун в Долна Австрия; † 19 февруари 1659 във Виена) от стария австрийски род Траун е граф на Абеншперг-Траун.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ханс Ото Еренрайх фон Абеншперг-Траун

Ханс Албрехт фон Барфус

Йохан (Ханс) Албрехт фон Барфус (Johann (Hans) Albrecht von Barfus/Barfuß; * 1635, Мьоглин при Врицен, Марк Бранденбург; † 27 декември 1704, Косенблат при Бесков, Марк Бранденбург) е бранденбургски и пруски генерал-фелдмаршал, за кратко премиер-министър при пруския крал ФридрихI през 1697 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ханс Албрехт фон Барфус

Ханс Лудвиг I фон Андлау

Ханс Лудвиг I фон Андлау (Hans Ludwig von Andlau; Hans Ludwig von Andlaw; † между 26 юни 1591 и 7 септември 1593 или на 20 юли 1613) е благородник от род Андлау от Долен Елзас/Гранд Ест.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ханс Лудвиг I фон Андлау

Херцогство Маса и Княжество Карара

Херцогство Маса и Княжество Карара, Синьория Монета и Авенца (Ducato di Massa e principato di Carrara, signoria di Moneta ed Avenza) е малка италианска държава в Северна Тоскана, съществувала между 1664 и 1829 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Херцогство Маса и Княжество Карара

Херцогство Мантуа

Херцогството Мантуа (Ducato di Mantova) е територия на Свещената Римска империя в Горна Италия през късното Средновековие и Новото време през 1433 – 1797 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Херцогство Мантуа

Херцогство Монферат

Херцогството Монферат (Ducato di Monferrato) е територия, херцогство на Свещената Римска империя в Пиемонт, намиращо се между Торино и Генуа в Италия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Херцогство Монферат

Херцогство Гуастала

Херцогство Гуастала (Ducato di Guastalla) е стара италианска държава, някогашна малка територия в Северна Италия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Херцогство Гуастала

Херман фон Баден-Баден

Херман фон Баден-Баден (Herman von Baden-Baden; * 12 октомври 1628, Баден-Баден; † 30 октомври 1691, Регенсбург) е маркграф на Маркграфство Баден-Баден, фелдмаршал на Свещената Римска империя, президент на дворцовия военен съвет, императорски дипломат и принципалкомисар в Имперския Райхстаг в Регенсбург.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Херман фон Баден-Баден

Хедвиг Елизабет Амелия фон Пфалц-Нойбург

Хедвиг Елизабет Амелия фон Пфалц-Нойбург (Hedwig Elisabeth Amalia von Pfalz-Neuburg; Jadwiga Elżbieta Amalia Sobieska, z domu von Pfalz-Neuburg; * 18 юли 1673, Дюселдорф; † 11 август 1722, Олава), от фамилията Вителсбахи, е принцеса и пфалцграфиня на Пфалз-Нойбург и чрез женитба тронпринцеса на Полша.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Хедвиг Елизабет Амелия фон Пфалц-Нойбург

Хенриета Аделхайд Савойска

Хенриета Аделхайд Савойска (Enrichetta Adelaide di Savoia, Henriette Adelheid Maria von Savoyen; * 6 ноември 1636, замък „Валентино“, Торино, Савойско херцогство; † 13 юни 1676, Мюнхен, Курфюрство Бавария) е принцеса на Савоя и чрез брак курфюрстиня на Бавария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Хенриета Аделхайд Савойска

Чипровско въстание

Чипровското въстание от 1688 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Чипровско въстание

Чешко висше техническо училище в Прага

Учредителният указ от 1707 г. Чешкото висше техническо училище (České vysoké učení technické, съкр. ČVUT) в Прага е сред най-големите и най-старите висши училища в Чехия, а и в Централна Европа.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Чешко висше техническо училище в Прага

Шьонбрун

Дворецът Шьонбрун (Schloss Schönbrunn; на български се среща и Шонбрун) във Виена е сред най-големите атракции на Австрия и от 1860 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Шьонбрун

Шьонборни

Гербът на род фон Шьонборн Гербът на род фон Шьонборн в Прага Шьонборн (Рейн-Лан), първата резиденция Дворец Хойзенщам, в област Офенбах), строен от 1661 за Филип Ервайн фон Шьонборн Шьонборн (Schönborn; Grafen von Schönborn; Schönbornové) е благородническа фамилия от род ''Шьонборн'' от Рейнгау от Шьонборн, близо до Лимбург на Лан.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Шьонборни

Шварцбург-Рудолщат

Шварцбург-Рудолщат (Fürstentum Schwarzburg-Rudolstadt) е княжество в Свещената римска империя в днешна Тюрингия, което през 1599 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Шварцбург-Рудолщат

Шварцбург-Зондерсхаузен

Шварцбург-Зондерсхаузен (Fürstentum Schwarzburg-Sondershausen.) е княжество в Свещената римска империя в днешна Тюрингия от 1599 до 1918 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Шварцбург-Зондерсхаузен

Якуб Людвик Собиески

''Портрет на Якуб Людвик Собиески с баща му'' Якуб Людвик Хенрик Собиески (Jakub Ludwik Henryk Sobieski; * 2 ноември 1667 в Париж; † 19 декември 1737 в Жолква, днес в Украйна) е полски тронпринц на Жечпосполита.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Якуб Людвик Собиески

Якинт Макриподарис

Якинт (Хиацинт) Макриподари(с) (Υάκινθος Μακρυποδάρης; Jácint Ferenc Makripodári; Hyacinthus Macripodarius; Giacinto Ischiota) е гръцки учен и римокатолически духовник, доминикански монах, прелат на Римокатолическата църква.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Якинт Макриподарис

Якоб Карл фон Ингелхайм

Якоб Карл фон Ингелхайм (Jakob Karl von Ingelheim; † 29 декември 1516) е благородник от древния рицарски род Ингелхайм на река Рейн в Рейнланд-Пфалц.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Якоб Карл фон Ингелхайм

Якоб Ханибал III Фридрих фон Хоенемс

Якоб Ханибал III Фридрихфон Хоенемс (Jakob Hannibal III Friedrich von Hohenems in Schellenberg; * 7 март 1653; † 12 август или 14 август 1730, Виена) е граф от стария род Хоенемс-Вадуц в Шеленберг в Западна Австрия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Якоб Ханибал III Фридрих фон Хоенемс

Музей на глобусите

Музеят на глобусите (Globenmuseum) е разположен в двореца Молард във Виена.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Музей на глобусите

Маргарита-Тереза Испанска

Маргарита-Тереза Хабсбург-Испанска (Margarita Teresa de Austria; Margarita Theresa, Margarete Theresia; * 12 август 1651; † 12 март 1673) е испанска инфанта от испанските Хабсбурги и императрица на Свещената Римска империя, съпруга на император Леополд I, който ѝ е вуйчо.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Маргарита-Тереза Испанска

Мария Аделаида Савойска

Мария Аделаида Савойска (* 6 декември 1685, Торино, Савойско херцогство; † 12 февруари 1712, Версайски дворец, Кралство Франция) е принцеса на Савоя и чрез брак дофинa на Франция, майка на френския крал Луи XV.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Аделаида Савойска

Мария Антония Австрийска

Мария Антония Австрийска (Maria Antonia von Österreich; * 18 януари 1669, Виена; † 24 декември 1692, Виена) от династията Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба курфюрстиня на Бавария (1685 – 1692).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Антония Австрийска

Мария Анна

Мария Анна (Maria Anna) може да се отнася за.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Анна

Мария Анна Австрийска

Мария Анна Австрийска или Мария Анна фон Хабсбург (Maria Anna von Österreich, Maria Anna von Habsburg може да се отнася за.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Анна Австрийска

Мария Анна Нойбургска (1693 – 1751)

Мария Анна Каролина фон Пфалц (Maria Anna Karoline von der Pfalz; * 30 януари 1693, Райхщат, Бохемия; † 12 септември 1751, Ахауз) от династията Вителсбахи, е баварска принцеса от Пфалц-Нойбург и чрез женитба принцеса от Курфюрство Бавария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Анна Нойбургска (1693 – 1751)

Мария Анна Йозефа Австрийска

Мария Анна Йозефа Австрийска (Maria Anna Josepha von Österreich; * 20 декември 1654, Регенсбург; † 4 април 1689, Виена) от династията Хабсбург, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба пфалцграфиня и херцогиня на Нойбург и Юлих-Берг.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Анна Йозефа Австрийска

Мария София Нойбургска

Мария София фон Пфалц-Нойбург (Marie Sophie von der Pfalz; * 6 август 1666, дворец Бенрат, Дюселдорф; † 4 август 1699, Лисабон) е германска принцеса от династията на Вителсбахите (линията Пфалц-Нойбург) и кралица на Португалия (1687 – 1699), като съпруга на португалския крал Педру II.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария София Нойбургска

Мария Терезия

Мария Терезия Австрийска (Maria Theresia von Österreich), срещана и като Мария Тереза, е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария (1740 – 1780) и кралица на Чехия (1740 – 1741, 1743 – 1780).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Терезия

Мария Магдалена (пояснение)

Мария Магдалена (Maria Magdalena) може да се отнася за: Личности.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Магдалена (пояснение)

Мария Магдалена Австрийска (1689 – 1743)

Мария Магдалена Йозефа Австрийска (Maria Magdalene Josefa von Österreich) * 26 март 1689, Виена; † 1 май 1743, Виена) от династията Хабсбурги, е австрийска ерцхерцогиня.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Магдалена Австрийска (1689 – 1743)

Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741)

Мария Елизабет Австрийска (Maria Elisabeth von Österreich; * 13 декември 1680, Линц; † 26 август 1741,дворец Мариемонт при Морланвелз, Хенегау) от династията Хабсбурги, е австрийска ерцхерцогиня и щатхалтерка на Австрийска Нидерландия от 1724 до 1741 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741)

Мария Луиза Савойска

Мария Луиза Габриела Савойска (Maria Luisa Gabriella di Savoia, * 17 септември 1688, Кралски дворец в Торино; † 14 февруари 1714, Реал Алкасар де Мадрид), наречена „Савояна“ (La Savoyana, Савойката), е савойска принцеса и чрез брак кралица на Испания, Неапол, Сицилия и Сардиния, първа съпруга на испанския крал Филип V Испански и майка на кралете Луис I и Фернандо VI.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария Луиза Савойска

Мария-Каролина Австрийска

Мария-Каролина Хабсбург-Австрийска (Maria Karolina von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Неапол и Сицилия – съпруга на крал Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария-Каролина Австрийска

Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска

Мария Амалия Йозефа Хабсбург-Австрийска (Maria Amalie Josefa Anna von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня, баварска херцогиня, курфюрстиня на Бавария (1726 – 1745), кралица на Бохемия (1741 – 1743) и свещена римска императрица (1742 – 1745) – съпруга на чешкия крал и свещен римски император Карл VII Албрехт.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска

Мария-Антоанета

Мария-Антоанета (Marie-Antoinette, по рождение Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия, Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen; Marie Antoinette Josèphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine, 2 ноември 1755 – 16 октомври 1793) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария-Антоанета

Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург

Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург (Maria Anna von der Pfalz-Neuburg; María Ana del Palatinado-Neoburgo) е германска принцеса и кралица на Испания (1690 – 1700), втора съпруга на крал Карлос II.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург

Мария-Анна Австрийска (1683 – 1754)

Мария-Анна Хабсбург-Австрийска (* 7 септември 1683; † 14 август 1754) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Португалия, съпруга на крал Жуау V, от чието име управлява страната като регент от 1742 до 1750.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария-Анна Австрийска (1683 – 1754)

Мария-Анна Испанска

Мария-Анна Хабсбург-Испанска, известна и като Мария-Анна Австрийска (* 18 август 1606; † 13 май 1646), е испанска инфанта, ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и императрица на Свещената Римска империя, първа съпруга на император Фердинанд III.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария-Анна Испанска

Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска

Мария Тереза Каролина Бурбон-Неаполитанска е неаполитанска и сицилианска принцеса, последна императрица на Свещената Римска империя и първата императрица на Австрийската империя, съпруга на император Франц II.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска

Мариана Австрийска

Мариана Хабсбург-Австрийска, известна още и като Мариана или Мария-Анна Австрийска, е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Испания, втора съпруга на крал Филип IV, който ѝ е вуйчо.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мариана Австрийска

Маркграфство Монферат

Монфератски пейзаж Маркграфството Монферат (Marchesato del Monferrato; Markgrafschaft Montferrat) е маркграфство на Свещената Римска империя в Пиемонт, намиращо се между Торино и Генуа в Италия през 967 – 1574 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Маркграфство Монферат

Мазарини

Кардинал Мазарини, наричан от на френски Жул Мазарен (Jules Mazarin), с рождено име Джулио Раймондо Мадзарино (Giulio Raimondo Mazzarino) (14 юли 1602 г. – 9 март 1661 г.) е френски пръв министър по време на регентството и младостта на крал Луи XIV, от 1642 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Мазарини

Максимилиан I (Хоенцолерн-Зигмаринген)

Герб на княжество Хоенцолерн-Зигмаринген Максимилиан I фон Хоенцолерн-Зигмаринген (Maximilian I von Hohenzollern-Sigmaringen; * 20 януари 1636 в Мюнхен; † 13 август 1689 в Зигмаринген) от швабската линия на Хоенцолерните е третият княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1681 – 1689).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Максимилиан I (Хоенцолерн-Зигмаринген)

Максимилиан II Емануел (Бавария)

Максимилиан II Емануел (Maximilian II.; * 11 юли 1662, Мюнхен; † 26 февруари 1726, Мюнхен) от династията на Вителсбахите, е курфюрст на Бавария от 1679 до смъртта си през 1726 г., а също така и генерален щатхалтер (управител) на Испанска Нидерландия от 1692 до 1706 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Максимилиан II Емануел (Бавария)

Максимилиан Лоренц фон Щархемберг

Щархемберг, 1674 Обсадата на крепост Филипсбург 1676 Максимилиан Лоренц фон Щархемберг Maximilian Lorenz von Starhemberg; * ок.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Максимилиан Лоренц фон Щархемберг

Михай I Апафи

Михай Апафи или Михал Апафи (Apafi Mihály) е трансилвански владетел с подкрепата на Османската империя в лицето на великия везир Фазъл Ахмед паша.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Михай I Апафи

Испанско наследство

Въпросът за Испанско наследство е един от най-важните дипломатически казуси в модерната история на Европа.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Испанско наследство

Иван IV Антун Балтазар Зрински

Иван IV Антун Балтазар Зрински (Ivan Antun Zrinski; Zrínyi János Antal; 1654 – 11 ноември 1703) e хърватски граф, потомък на едни от най-богатите и влиятелни аристократични родове в страната, рода Зрински, и неин последен представител от мъжки пол.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Иван IV Антун Балтазар Зрински

Източна Прусия

Източна Прусия (Ostpreußen; Prusy Wschodnie; Rytų Prūsija; Восточная Пруссия) е провинция на Кралство Прусия от 1773 до 1829 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Източна Прусия

Изабела Клара Австрийска

Изабела Клара Австрийска (Isabella Clara d'Austria; * 12 август 1629, Инсбрук; † 24 февруари 1685, Мантуа) от фамилията Хабсбург, е ерцхерцогиня на Австрия, и чрез женитба херцогиня на Мантуа (1649 – 1665) и Монферат (1660 – 1665).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Изабела Клара Австрийска

Имре Тьокьоли

Имре Тьокьоли (Thököly/Tököly/Tökölli Imre) е унгарски благородник и бунтовнически лидер, борещ се срещу Хабсбургите на страната на Османската империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Имре Тьокьоли

Имперски викарий

Имперският викарий (на немски: Reichsvikar, на италиански: Vicario imperiale) е позиция, свързана със Свещената Римска империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Имперски викарий

Император на Свещената Римска империя

Тази страница е списък на императорите на Свещената Римска империя от основаването ѝ от Карл Велики през 800 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Император на Свещената Римска империя

Инокентий XI

Инокентий XI (Innocenzo XI; Innocentius PP., * 19 май 1611 в Комо; † 12 август 1689 в Рим), с рождено име Бенедето Одескалки (Benedetto Odescalchi), e папа na католическата църква от 21 септември 1676 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Инокентий XI

Жуау V (Португалия)

Жуау V Великодушния (порт. D. João V, o Magnânimo; 22 октомври 1689, дворец Ribeira, Лисабон, Португалия – 31 юли 1750, дворец Ribeira, Лисабон, Португалия) – крал на Португалия от рода Браганса от 1706 година, 11-и херцог Браганса, внук на Жуау IV Възстановител, син на Педру II и Мария София Нойбургска.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Жуау V (Португалия)

Жозе I

Жозе́ I Реформатор (D.) е крал на Португалия от династия Браганса от 31 юли 1750 година.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Жозе I

Зрински

330 п Зрински (Zrinski; Zrínyi) са аристократичен хърватски род с обширни владения и със значително политическо влияние в средновековното Хърватско кралство.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Зрински

Зигисмунд Лудвиг фон Дитрихщайн

Дворец Дитрихщайн, Каринтия Зигисмунд Лудвиг фон Дитрихщайн (Sigmund Ludwig Graf von Dietrichstein; * 1603; † 18 октомври 1653 в Грац) е благородник от австрийския благороднически род Дитрихщайн-Ебенау от Каринтия, издигнат на граф през 1631 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Зигисмунд Лудвиг фон Дитрихщайн

Зигизмунд Лудвиг фон Дитрихщайн

Дворец Дитрихщайн, Каринтия Зигизмунд Лудвиг фон Дитрихщайн (Sigismund Ludwig Graf von Dietrichstein; * 1603; † 18 октомври 1653 в Грац) е от 1631 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Зигизмунд Лудвиг фон Дитрихщайн

Зигмунд Фридрих фон Кевенхюлер

Йохан ХайнрихЗигмунд Фридрихфон Кевенхюлер (Johan Heinrich Siegmund Friedrich Graf von Khevenhüller; * 17 септември 1666 в Клагенфурт; † 8 декември 1742 във Виена) е от 1725 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Зигмунд Фридрих фон Кевенхюлер

Бурбони

Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Бурбони

Брауншвайг-Люнебург

Курфюрство Брауншвайг-Люнебург (Kurfürstentum Braunschweig-Lüneburg) е от 1692 до 1806 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Брауншвайг-Люнебург

Битка при Алманса

Битката при Алманса (Batalla de Almansa) е ключово сражение от Войната за испанското наследство (1701 – 1714) и по-точно от Първата полуостровна война.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Алманса

Битка при Тюркхайм

Битката при Тюркхайм (Bataille de Turckheim) се състои на 5 януари 1675 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Тюркхайм

Битка при Фридлинген

Битката при Фридлинген (Schlacht bei Friedlingen) е битка през Испанската наследствена война (1701 – 1714).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Фридлинген

Битка при Мохач (1687)

Битката при Мохач е австрийски опит за окончателно отбиване на Османската империя от Османска Унгария, след предишната битка при Мохач (1526).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Мохач (1687)

Битка при Зинсхайм

Битката при Зинсхайм (Sinsheim) или Зинцхайм (Sinzheim) е победа на френския маршал Тюрен срещу имперските сили на генерал Капрара по време на Холандската война.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Зинсхайм

Битка при Бленхайм

Бленхайм (Blenheim) – село в Германия, където на 13 август 1704 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Бленхайм

Битка при Виена

Битката при Виена се състои на 11 – 12 септември 1683 г., след като Османската империя е обсаждала Виена в продължение на 2 месеца.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Виена

Битка при Енцхайм

Битката при Енцхайм (Enzheim) е втората решителна победа на френския маршал Тюрен над имперските войски по време на Холандската война.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Битка при Енцхайм

Богдан Маринов

Богдан Маринов e българо-унгарски военен деец през XVII век, един от водачите на Чипровското въстание.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Богдан Маринов

Вайпрехт фон Геминген (1642 – 1702)

Вайпрехт фон Геминген (Weiprecht von Gemmingen Herr von Hornberg; * 3 ноември 1642 в замък Хорнберг над Некарцимерн; † 2 август 1702 в Хайделберг) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг от линията „Б (Хорнберг) на фрайхерен фон Геминген“, господар на замък Хорнберг, президент на управлението и на камерата на Хесен-Дармщат.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Вайпрехт фон Геминген (1642 – 1702)

Валтер II фон Андлау

Валтер II фон Андлау (Walter II von Andlau zu Butenheim; * пр. 1409; † между 1 януари и 3 март 1433) е благородник от род „Андлау“ от Долен Елзас/Гранд Ест, годсподар на Бутенхайм в Елзас.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Валтер II фон Андлау

Виктор Амадей II Савойски

Виктор-Амадей II (Vittorio Amedeo II di Savoia) е 15-и херцог на Савоя (1675 – 1720, 1730 – 1732), крал на Сицилия (1713 – 1720) и първи крал на Сардиния (1720 – 1730).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Виктор Амадей II Савойски

Вилхелм Егон фон Фюрстенберг

Вилхелм Егон фон Фюрстенберг Пленяванетзо на Вилхелм Егон фон Фюрстенберг в Кьолн на 14 февруари 1674, ок. 1675. Вилхелм Егон фон Фюрстенберг (Wilhelm Egon Graf von Fürstenberg; Guillaume-Egon de Fürstemberg; * 2 декември 1629 в Хайлигенберг; † 10 април 1704 в Париж) е граф на Фюрстенберг-Хайлигенберг, епископ на Мец (1663 – 1668), 88-и епископ на Страсбург (1682 – 1704), кардинал и министър-председател на Курфюрство Кьолн, немски и френски държавник и дипломат.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Вилхелм Егон фон Фюрстенберг

Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург

Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (Wilhelmine Amalie von Braunschweig-Lüneburg; * 21 април 1673, Люнебург; † 10 април 1742, Виена) от род Велфи (Нов Дом Люнебург), е принцеса на Брауншвайг-Люнебург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (24 февруари 1699 до 17 април 1711).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург

Вилдерих фон Валдердорф

Вилдерихфон Валдердорф (Wilderich Freiherr von Walderdorff; Wilderich VII Friedrich von Walderdorff; * 14 януари 1617, Вюрцбург; † 4 септември 1680, Виена) е фрайхер на Валдердорф и княжески епископ на Виена в Австрия (1669 – 1680).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Вилдерих фон Валдердорф

Война за австрийското наследство

Война за австрийското наследство (War of the Austrian succession, Guerre de Succession d’Autriche, Österreichischer Erbfolgekrieg) се нарича един от най-големите европейски конфликти през ХVIII век, продължил от 1740 до 1748 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Война за австрийското наследство

Война за испанското наследство

Войната за испанското наследство (guerra de sucesión española; на английски език: War of the Spanish Succession) е продължителна (1701 – 1714 г.) и кръвопролитна война в Западна Европа, предизвикана от липсата на законен наследник на бездетния испански крал Карлос II.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Война за испанското наследство

Волф III фон Шьонбург-Глаухау

Волф III фон Шьонбург-Глаухау (Wolf III von Schönburg-Glauchau; Wolfgang III, Freiherr von Schönburg-Penig; * 8 септември 1536, Пениг; † 17 август 1612, Пениг) е фрайхер на Шьонбург-Глаухау и господар на Пениг в Средна Саксония (1556 – 1612).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Волф III фон Шьонбург-Глаухау

Волф Ернст фон Шьонбург-Пениг

Пениг ок. 1650 Новият дворец Пениг Дворец Роксбург в Лунценау Волф Ернст фон Шьонбург-Пениг (Wolf Ernst von Schönburg-Penig; * 9 юли 1582; † 16 май 1622) е фрайхер на Шьонбург и господар на Пениг в Средна Саксония и Роксбург в Лунценау.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Волф Ернст фон Шьонбург-Пениг

Велик съюз (1689)

Аугсбургската лига и Великият съюз Великият съюз (на английски Grand alliance) е военно-политическа коалиция от европейски държави, създадена срещу агресивната политика на Луи ХІV след края на Холандската война.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Велик съюз (1689)

Велик херцог на Люксембург

Настоящият Велик херцог Анри Люксембургски Територията на Люксембург е управлявана от графове, херцози и велики херцози.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Велик херцог на Люксембург

Венцел Евсебий фон Лобковиц

Венцел Евсебий фон Лобковиц (Wenzel Eusebius von Lobkowicz; Václav Eusebius z Lobkovic); * 20 януари 1609, Прага; † 22 април 1677, Роуднице) е 2.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Венцел Евсебий фон Лобковиц

Гизела Агнес фон Рат

Гизела Агнес фон Рат (Gisela Agnes von Rath; Gisela Agnes Gräfin von Nienburg; * 9 октомври 1669 в Кл.-Вюлкниц; † 12 март 1740 в Нинбург) е германска благородничката и чрез женитба от 1694 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Гизела Агнес фон Рат

Готлиб Амадеус фон Виндиш-Грец

Карл Готлиб I Амадеус фон Виндиш-Грец (Karl Gottlieb I Amadeus Graf von Windisch-Graetz;; * 13 март 1630 в Регенсбург; † 25 декември 1695 във Виена) е граф на Виндиш-Грец (днес Словен градец, Словения) в Австрия, политик, имперски съветник, дипломат и поет.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Готлиб Амадеус фон Виндиш-Грец

Голяма турска война

Голямата турска война или Война на Свещената лига е военен конфликт между Османската империя и някои европейски страни, обединени в Свещена лига.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Голяма турска война

Голямо сръбско преселение

Сърбите пресичат Дунав през 1690 година Голямото сръбско преселение (Велике сеобе Срба) е общо наименование на две преселнически вълни на сърби от Османската империя в Хабсбургската монархия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Голямо сръбско преселение

Георг фон Вертерн (министър)

Георг фон Вертерн (Georg Graf von Werthern; * 21 юли 1663, Байхлинген; † 4 февруари 1721, Дрезден) от тюрингския благороднически род фон Вертерн, е от 1702 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георг фон Вертерн (министър)

Георг Август (Насау-Идщайн)

Георг Август Самуел фон Насау-Идщайн (Georg August Samuel von Nassau-Idstein; * 26 февруари 1665, Идщайн; † 26 октомври 1721, Висбаден-Бибрих) е от 1677 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георг Август (Насау-Идщайн)

Георг Фридрих (Валдек-Айзенберг)

Георг Фридрихфон Валдек Георг Фридрихфон Валдек (Georg Friedrich von Waldeck; * 31 януари 1620 в дворец Аролзен, Хесен; † 19 ноември 1692 в Аролзен) е немски генерал-фелдмаршал, холандски генерал-капитан и първият княз на Валдек.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георг Фридрих (Валдек-Айзенберг)

Георг Фридрих II фон Андлау

Георг ФридрихII фон Андлау (Georg Friedrich II von Andlau; * 1590; † 2 януари 1676 в Базел) е благородник от род Андлау от Долен Елзас/Гранд Ест, господар на Витенхайм и Андлау.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георг Фридрих II фон Андлау

Георг Филип фон Ортенбург

Георг Филип фон Ортенбург (Georg Philipp zu Ortenburg) е имперски граф на Ортенбург-Нойортенбург-Крихинген-Пютлинген (1684 – 1702) в Долна Бавария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георг Филип фон Ортенбург

Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг

Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг-Волау (Georg Wilhelm I von Liegnitz-Brieg-Wohlau; Jiří Vilém Břežsko-Lehnický; Jerzy Wilhelm legnicki; * 29 септември 1660, дворец Олау/ Олава; † 21 ноември 1675, дворец Бриг) от клон Лигница на рода на Силезийските Пясти, е херцог на Лигница, Бриг и Волов/Волау (1672 – 1675).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг

Георг Лудвиг фон Зинцендорф

Георг Лудвиг фон Зинцендорф (Georg Ludwig von Sinzendorf; * 17 юни 1616 в Изенбург; † 14 декември 1681 във Виена) е благородник от линията Фридау на австрийския род Зинцендорф, граф на Зинцендорф-Нойбург и императорски държавник.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георг Лудвиг фон Зинцендорф

Георги Пеячевич

Георги Пеячевич е българо-унгарски военен деец, един от водачите на Чипровското въстание.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Георги Пеячевич

Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн

Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн-Буххайм (Damian Hugo Philipp von Schönborn-Buchheim; * 19 юни 1676, Майнц; † 19 август 1743, Брухзал) от благородническата фамилия Шьонборн, е княжески епископ на Шпайер (1719 – 1743), от 1721 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн

Доротея София фон дер Пфалц

Доротея София фон дер Пфалц (Dorothea Sophie von der Pfalz; Dorotea Sofia di Neuburg; * 5 юли 1670, Нойбург; † 15 септември 1748, Парма) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург), е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба херцогиня на Парма и Пиаченца.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Доротея София фон дер Пфалц

Деветгодишна война

Деветгодишната война (1688 – 1697 г.) е наричана от историците и с много други имена: Войната на Аугсбургската лига, Войната на Великия съюз, Войната за Пфалцкото наследство.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Деветгодишна война

Ернст фон Траутзон

Ернст фон Траутзон (Ernst von Trautson Graf von Falkenstein; * 26 декември 1633 във Виена; † 7 януари 1702 във Виена) е граф на Фалкенщайн в Долна Австрия, княжески епископ на Виена (1685 – 1702).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ернст фон Траутзон

Ернст Август (Хановер)

Ернст Август (Ernst August von Braunschweig-Calenberg; * 20 ноември 1629, Херцберг на Харц; † 23 януари 1698, Херенхаузен) от род Велфи, е от 1679 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ернст Август (Хановер)

Ернст Рюдигер фон Щархемберг

Граф Ернст Рюдигер фон Щархемберг Граф Ернст Рюдигер фон Щархемберг Ернст Рюдигер фон Щархемберг (Ernst Rüdiger von Starhemberg; * 12 януари 1638 в Грац; † 4 януари 1701 във Фьозендорф при Виена) е от 1680 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ернст Рюдигер фон Щархемберг

Ернст Фридрих фон Андлау

Ернст Фридрихфон Андлау (Ernst Friedrich von Andlau, Freiherr von Andlau, Herr zu Birseck; * ок. 1627, кръстен 27 май 1627 в Ензисхайм в кантон Базел Ландшафт; † 28 ноември 1697 в Делсберг/Дьолемон в кантон Юра, Швейцария) е господар в Андлау в Елзас/Гранд Ест и Бирзек в кантон Базел Ландшафт, издигнат на фрайхер на Андлау в Елзас/Гранд Ест на 16 март 1676 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Ернст Фридрих фон Андлау

Еберхард I фон Андлау

Еберхард I фон Андлау (Eberhard I von Andlau; † сл. 1227) е благородник от род „Андлау“ от Долен Елзас/Гранд Ест, споменат 1214 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Еберхард I фон Андлау

Евгений Александер фон Турн и Таксис

Герб на княжеската фамилия фон Турн и Таксис Епитаф в Кайзердом Св. Бартоломеус във Франкфурт на Майн Евгений Александер фон Турн и Таксис (Eugen Alexander von Thurn und Taxis; * 11 януари 1652 в Брюксел; † 21 февруари 1714 във Франкфурт на Майн) е граф на Турн и Таксис (13 септември 1676 – 1695), първият княз на Турн и Таксис (1695 – 1714) и генерален-имперски постмайстор на имперската поща на Свещената Римска империя (13 септември 1676 – 1714).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Евгений Александер фон Турн и Таксис

Евгений Савойски

Франсоа-Йожен, принц на Савоя-Каринян (François-Eugène, Prince of Savoy-Carignan; Prinz Eugen von Savoyen) е австрийски благородник и военачалник, участвал активно в Австро-турската война (1667 – 1700) г., Войната за Испанското наследство (1701 – 1714) г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Евгений Савойски

Елизабет Амалия фон Хесен-Дармщат

Елизабет Амалия Магдалена фон Хесен-Дармщат (Elisabeth Amalie Magdalene von Hessen-Darmstadt; * 20 март 1635, Гисен; † 4 август 1709, Нойбург на Дунав) от Дом Хесен, е принцеса от Хесен-Дармщат и чрез женитба пфалцграфиня и херцогиня на Пфалц-Нойбург (1653 – 1690), херцогиня на Юлихи Берг (1653 – 1690), също пфалцграфиня-курфюрстиня на Пфалц (1685 – 1690).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Елизабет Амалия фон Хесен-Дармщат

Елизабет Шарлота фон Насау-Зиген

Елизабет Шарлота фон Насау-Зиген (Elizabeth Charlotte von Nassau-Siegen) е графиня от Насау-Зиген-Хилхенбахи чрез женитба от 1643 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Елизабет Шарлота фон Насау-Зиген

Елеонора Шарлота фон Вюртемберг-Мьомпелгард

Елеонора Шарлота фон Вюртемберг-Мьомпелгард (Eleonore Charlotte von Württemberg-Mömpelgard;* 20 ноември 1656, Хорбург, Барум; † 13 април 1743, Бреслау/Вроцлав) е херцогиня от Вюртемберг-Мьомпелгард и чрез женитба херцогиня на Вюртемберг-Оелс в Силезия (1672 – 1697).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Елеонора Шарлота фон Вюртемберг-Мьомпелгард

Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска

Елеонора Мария Йозефа Австрийска (Eleonore Maria Josefa von Österreich) е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Полша (1670 – 1673) и херцогиня на Лотарингия (1678 – 1697).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска

Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург

Елеонора Магдалена Тереза фон Пфалц-Нойбург (Eleonore Magdalene Therese von Pfalz-Neuburg) от династията Вителсбахи, е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (1676 – 1705), кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург

Елеонора Мадалена Гонзага-Невер

Елеонора Магдалена Гонзага-Невер, наречена Младата (Eleonora Magdalena Gonzaga-Nevers; * 18 ноември 1630, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 6 декември 1686, Виена, Ерцхерцогство Австрия) от италианско-френския род Гонзага-Невер, е чрез брак императрица на Свещената Римска империя (30 април 1651 – 2 април 1657) и кралица на Бохемия и Унгария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Елеонора Мадалена Гонзага-Невер

Елеонора Вилхелмина фон Анхалт-Кьотен

Елеанора Вилхелмина фон Анхалт-Кьотен (Eleanore Wilhelminevon Anhalt-Köthen; * 7 май 1696, Кьотен; † 30 август 1726, Ваймар) от род Аскани, е принцеса от Анхалт-Кьотен и чрез женитби принцеса на Саксония-Мерзебург и херцогиня на Саксония-Ваймар.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Елеонора Вилхелмина фон Анхалт-Кьотен

Емануел Лебрехт (Анхалт-Кьотен)

Емануел Лебрехт фон Анхалт-Кьотен (Emanuel Lebrecht von Anhalt-Köthen, * 20 май 1671 в Кьотен, † 30 май 1704 също там) от фамилията Аскани е управляващ княз на Анхалт-Кьотен (1671 – 1704).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Емануел Лебрехт (Анхалт-Кьотен)

Епоха Кьопрюлю

Епохата Кьопрюлю (Köprülüler Devri) е период в историята на Османската империя през който реално властта в империята се упражнява от великите везири от фамилията Кьопрюлю.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Епоха Кьопрюлю

Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург

Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург, портрет като дете Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург (Ludwig Anton von Pfalz-Neuburg; * 9 юни 1660 в Дюселдорф; † 4 май 1694 в Лиеж) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург) е княжески епископ на Вормс (1691 – 1694) и четиридесет и деветият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1684 – 1694).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург

Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)

Лудвиг Рудолф (Ludwig Rudolf von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 22 юли 1671, Волфенбютел; † 1 март 1735, Брауншвайг) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг и Люнебург, от 1690 до 1707 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)

Лудвиг Фридрих I (Шварцбург-Рудолщат)

Лудвиг ФридрихI фон Шварцбург-Рудолщат (Ludwig Friedrich I von Schwarzburg-Rudolstadt, * 15 октомври 1667, Рудолщат, † 24 юни 1718, Рудолщат) е от 1710 до 1718 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Лудвиг Фридрих I (Шварцбург-Рудолщат)

Луи XIV

Луи XIV (Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Луи XIV

Луи XVII

Луи XVII от Франция, също Луи VI от Навара, с рождено име Луи-Шарл, е херцог на Нормандия до 1789; от 1791 до 1792 е „принц роял“ (prince royal).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Луи XVII

Луи-Жозеф дьо Вандом

Луи-Жозеф дьо Бурбон, херцог дьо Вандом (Louis Joseph de Bourbon, duc de Vendôme) (1 юли 1654 – 11 юни 1712) е френски аристократ и маршал, един от най-успешните военачалници на своето време.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Луи-Жозеф дьо Вандом

Лазарус I фон Андлау

Лазарус I фон Андлау (Lazarus I von Andlau; † между 9 август 1494 и 12 януари 1495) е благородник от род Андлау от Долен Елзас/Гранд Ест, годсподар на Витенхайм, губернатор в Австрия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Лазарус I фон Андлау

Либерец

Либерец, поглед от телевизионната кула Либерец (Liberec) е град в Северна Чехия, център на Либерецкия край.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Либерец

Леополд

Леополд може да се отнася за:; Императори на Свещената Римска империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд

Леополд (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург)

Леополд фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (Leopold Herzog von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Wiesenburg; * 12 януари 1674, Бжег; † 4 март 1744, Виена) от фамилията Олденбург, е херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург)

Леополд (Лотарингия)

Леополд Йозеф Лотарингски (Leopold Joseph von Lothringen, Léopold Ier de Lorraine; * 11 септември 1679, Инсбрук; † 27 март 1729, Люнéвил) е от 1690 до 1729 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд (Лотарингия)

Леополд I

Леополд I (Leopold I) може да се отнася за.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд I

Леополд I (Анхалт-Десау)

Леополд I фон Анхалт-Десау (Leopold I von Anhalt-Dessau, „Der Alte Dessauer“; * 3 юли 1676 в Десау; † 9 април 1747 в Десау) от род Аскани е от 1693 до 1747 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд I (Анхалт-Десау)

Леополд I Хабсбург

#виж Леополд I (Свещена Римска империя).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд I Хабсбург

Леополд II (Тоскана)

Леополд II (Leopold II; Leopoldo II Giovanni Giuseppe Francesco Ferdinando Carlo d'Asburgo-Lorena; * 3 октомври 1797, Палацо Пити, Флоренция; † 29 януари 1870, Рим) от фамилията Хабсбург-Лотаринги, е велик херцог на Тоскана (1824 – 1859) и ерцхерцог на Австрия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд II (Тоскана)

Леополд Карл фон Колонич

Леополд Карл фон Колонич (Leopold Karl von Kollonitsch; Kollonich, Collonicz, Kollonitz; Kollonich Lipót; * 26 октомври 1631, Коморн; † 20 януари 1707, Виена) е католически архиепископ на Гран (1695 – 1707) и кардинал.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд Карл фон Колонич

Леополд Вилхелм фон Кьонигсег-Ротенфелс

Леополд Вилхелм фон Кьонигсег-Ротенфелс (Leopold Wilhelm Graf von Königsegg-Rothenfels; * 25 май 1630, Именщат; † 15 февруари 1694, Виена) от стария швабски благороднически род фон Кьонигсег, е граф на Кьонигсег-Ротенфелс, вице-президент на имперския дворцов съвет, имперски вицеканцлер на Свещената Римска империя.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд Вилхелм фон Кьонигсег-Ротенфелс

Леополд Йозеф фон Ламберг

Леополд Йозеф фон Ламберг (Leopold Joseph Reichsgraf von Lamberg-Sprinzenstein; * 13 май 1654; † 28 юни 1706 във Виена) е фрайхер от род Ламберг от Каринтия и Крайна, господар на Ортенек в Крайна и Отенщайн във Валдфиртел в Долна Австрия и (от 1667 г.) имперски граф на Ламберг-Щринценщайн в Горна Австрия, дипломат и императорски таен съветник.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополд Йозеф фон Ламберг

Леополдина Елеонора фон Пфалц-Нойбург

Леополдина Елеонора Елеонора Йозефа фон Пфалц-Нойбург (Leopoldine Eleonore Josepha von Pfalz-Neuburg; * 27 май 1679, Нойбург на Дунав; † 8 март 1693, Дюселдорф) е принцеса от Курпфалц и пфалцграфиня на Нойбург.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Леополдина Елеонора фон Пфалц-Нойбург

Йохан фон Ингелхайм

Йохан фон Ингелхайм (Johann von Ingelheim; † 21 февруари 1517) от древния рицарски род Ингелхайм на река Рейн в Рейнланд-Пфалц, е рицар и дворцов майстер в Курпфалц.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан фон Ингелхайм

Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд

Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд (Johann Christian, Freiherr von Boineburg-Lengsfeld; * 12 април 1622, Айзенах; † 8 декември 1672, Майнц) е фрайхер на Бойнебург-Ленгсфелд, юрист, държавник в Курфюрство Майнц и дипломат.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд

Йохан Казимир Колб фон Вартенберг

Йохан Казимир Колб фон Вартенберг (Johann Kasimir Kolb von Wartenberg; * 6 февруари 1643 в Мец; † 4 юли 1712 във Франкфурт на Майн) е граф на Вартенберг при Кайзерслаутерн, кралски пруски премиер-министър и водещ в „Три-графския кабинет“.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Казимир Колб фон Вартенберг

Йохан Адам I Андреас фон Лихтенщайн

Йохан Адам I Андреас фон Лихтенщайн (Johann Adam I Andreas fon Liechtenstein; Hans Adam Andreas; * 30 ноември 1657 или 16 август 1662, Бърно; † 16 юни 1712, Виена) е 3.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Адам I Андреас фон Лихтенщайн

Йохан Адам фон Волфщайн

Гербът на род Волфщайн Гербът на фамилията фон Волфщайн 1605 Ноймаркт Дворец Оберзулцбюрг, акварел ок. 1885 Йохан Адам фон Волфщайн (Johann Adam von Wolfstein, Freiherr zu Obersulzbürg; * 10 септември 1573; † 2 ноември 1617) е фрайхер на Волфщайн-Оберзулцбюрг в Бавария, господар на Волфщайн в Горен Пфалц.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Адам фон Волфщайн

Йохан Адолф фон Шварценберг

Йохан Адолф фон Шварценберг (Johann Adolph von Schwarzenberg; * 1615 във Вермелскирхен; † 23 май 1683 във Виена или 26 май в Люксембург) е от 1641 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Адолф фон Шварценберг

Йохан Себастиан Бах

Йохан Себастиан Бах(Johann Sebastian Bach) е германски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите композитори в световната музикална история.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Себастиан Бах

Йохан Франц Шенк фон Щауфенберг

Йохан Франц Шенк фон Щауфенберг като княжески епископ на Констанц Йохан Франц Шенк фон Щауфенберг (Johann Franz Schenk von Stauffenberg; * 18 февруари 1658 в Лаутлинген, днес част от Албщат; † 12 юни 1740 в Мескирх) e благородник от род Шенк фон Щауфенберг при Хехинген в Баден-Вюртемберг, княжески епископ на Констанц (1704 – 1740) и Аугсбург (1737 – 1740).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Франц Шенк фон Щауфенберг

Йохан Фридрих фон Кагенек

Йохан/Ханс Фридрихфон Кагенек (Johann (Hans) Friedrich von Kageneck; * 22 януари 1633 във Фрайбург; † 21 януари 1705 във Фрайбург в Баден-Вюртемберг) от стария рицарски род Кагенек е от 1671 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Фридрих фон Кагенек

Йохан Фридрих Шенк фон Щауфенберг

Йохан ФридрихШенк фон Щауфенберг (Johann Friedrich Schenk von Stauffenberg; * кръстен на 30 май 1660 в Лаутлинген, днес част от Албщат; † 29 април 1720 във Вилфлинген, днес част от Лангененслинген) e благородник фрайхер от род Шенк фон Щауфенберг, генерал-фелдмаршал-лейтенант на имперската войска на Швабския окръг, Йоантски рицар и комендатор на множество коменден на Йоанитския орден.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Фридрих Шенк фон Щауфенберг

Йохан Филип фон Шьонборн

Йохан Филип фон Шьонборн (Johann Philipp von Schönborn; * 6 август 1605, замък Ешбах, Лаубузешбах, днес във Вайлмюнстер; † 12 февруари 1673, Вюрцбург) от благородническата фамилия ''Шьонборн'', е курфюрст и архиепископ на Майнц (от 1647), княжески епископ на Вюрцбург (от 1642) и епископ на Вормс (от 1663) и един от идеолозите на Вестфалския мирен договор от 1648 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Филип фон Шьонборн

Йохан Максимилиан фон Ламберг

Йохан Максимилиан Непомук фон Ламберг (Johann Maximilian Nepomuk von Lamberg) е австрийски благородник, граф, от 1636 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Максимилиан фон Ламберг

Йохан Мориц (Насау-Зиген)

Йохан Мориц фон Насау-Зиген (Johan Maurits van Nassau-Siegen; Johann Moritz von Nassau-Siegen, „Der Brasilianer“; * 18 юни 1604, дворец Диленбург; † 20 декември 1679, Берг ин тал, днес в Хау), наричан „Бразилеца“, е нидерландски фелдмаршал, граф на Насау, от 1652 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Мориц (Насау-Зиген)

Йохан Зигизмунд фон Фюнфкирхен

Дворецът Фюнфкирхен, резиденция на фамилията от 1603 до 1970. Дворецът Щайнабрун Дворецът Матцен Йохан Зигмунд фон Фюнфкирхен (Johann Siegmund Freiherr von Fünfkirchen zu Steinabrunn und Matzem; * 1608; † 21 април 1650) е фрайхер на Фюнфкирхен и господар на Щайнабрун и Матцен/м в Долна Австрия.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Зигизмунд фон Фюнфкирхен

Йохан Бернхард фон Фюнфкирхен

Дворецът Фюнфкирхен, резиденция на фамилията от 1603 до 1970. Дворецът Фюнфкирхен или дворец Щайнебрун ок. 1925 Йохан Бернхард фон Фюнфкирхен (Johann Bernhard von Fünfkirchen; * 1644; † 2/12 март 1700 във Виена) е граф на Фюнфкирхен в Долна Австрия, господар на Щайнабрун и Матцен.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Бернхард фон Фюнфкирхен

Йохан Вайкхард фон Ауершперг

Йохан Вайкхард фон Ауершперг (Johann Weikhard Fürst von Auersperg; Johann Weichard von Auersperg; Janez Vajkard Turjaški) е австрийски министър, първият княз фон Ауершперг (1653 – 1677), имперски княз на Тенген и херцог на Мюнстерберг (1654 – 1677).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Вайкхард фон Ауершперг

Йохан Вилхелм (Пфалц)

Йохан Вилхелм фон дер Пфалц (Johann Wilhelm Joseph Janaz von der Pfalz, „Jan Wellem“; * 19 април 1658, Дюселдорф; † 8 юни 1716, Дюселдорф) от династията Вителсбахи, е от 1679 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Вилхелм (Пфалц)

Йохан Вилхелм фон Саксония-Гота-Алтенбург

Йохан Вилхелм фон Саксония-Гота-Алтенбург (Johann Wilhelm von Sachsen-Gotha-Altenburg; * 4 октомври 1677, Гота; † 15 август 1707, Тулон убит) е принц от Саксония-Гота-Алтенбург и императорски генерал от рода на Ернестински Ветини.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Вилхелм фон Саксония-Гота-Алтенбург

Йохан Грубер

Йохан ФридрихГрубер (Johann Friedich Grueber) е австрийски мисионер, йезуит, пътешественик-изследовател.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Грубер

Йохан Георг II фон Анхалт-Десау

Йохан Георг II фон Анхалт-Десау (Johann Georg II von Anhalt-Dessau; * 17 ноември 1627 в Десау; † 7 август 1693 в Берлин) от род Аскани е от 1660 до 1693 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Георг II фон Анхалт-Десау

Йохан Георг III (Саксония)

Johann Georg III Elector of Saxony.jpg Йохан Георг III от Саксония Йохан Георг III (Johann Georg III, * 20 юни 1647 в Дрезден, † 12 септември 1691 в Тюбинген) е княз от фамилията Ветини (албертинската линия).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Георг III (Саксония)

Йохан Георг фон Шьонбург-Роксбург

Дворец Роксбург в Лунценау Йохан Георг фон Шьонбург-Роксбург (Johann Georg von Schönburg-Rochsburg; * 13 юни 1584; † 24 март 1636/1637) е фрайхер на Шьонбург и господар на Роксбург в Лунценау в Саксония.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Георг фон Шьонбург-Роксбург

Йохан Ернст (Насау-Вайлбург)

Йохан Ернст фон Насау-Вайлбург (Johann Ernst von Nassau-Weilburg; * 13 юни 1664, Вайлбург; † 27 февруари 1719, Хайделберг) е покнязен граф на Насау-Вайлбург (1675 – 1719) и императорски генерал-фелдмаршал.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Ернст (Насау-Вайлбург)

Йохан Лудвиг I фон Анхалт-Цербст

Йохан Лудвиг I фон Анхалт-Цербст (Johann Ludwig von Anhalt-Zerbst; * 4 май 1656 в Цербст; † 1 ноември 1704 в Дорнбург) от род Аскани е княз на Княжество Анхалт-Цербст от 1667 до 1704 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Лудвиг I фон Анхалт-Цербст

Йохан Йозеф фон Бройнер (архиепископ)

Йохан Йозеф фон Бройнер (Johann Joseph von Breuner (Breiner); Jan Josef Breuner; * 20 юли 1641, Виена; † 20 март 1710) е граф от австрийския род Бройнер, архиепископ на Прага (1695 – 1710).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йохан Йозеф фон Бройнер (архиепископ)

Йозеф I (Свещена Римска империя)

Йозеф I (Joseph I; * 26 юли 1678; † 17 април 1711) е княз от фамилията Хабсбурги и от 1705 до 1711 г.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йозеф I (Свещена Римска империя)

Йозеф Фердинанд Баварски

Йозеф Фердинанд Леополд Баварски (Joseph Ferdinand Leopold Anton Franz Kajetan Simon Thaddäus Ignaz Joachim Gabriel von Bayern; * 28 октомври 1692, Виена; † 6 февруари 1699, Брюксел) от династията Вителсбахи, е курпринц на Курфюрство Бавария.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и Йозеф Фердинанд Баварски

1705

1705 (хиляда седемстотин и пета) година (MDCCV) е.

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и 1705

5 май

5 май е 125-ият ден в годината според григорианския календар (126-и през високосна година).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и 5 май

9 юни

9 юни е 160-ият ден в годината според григорианския календар (161-ви през високосна).

Виж Леополд I (Свещена Римска империя) и 9 юни

Юнионпедия е понятие карта или семантична мрежа организирана като една енциклопедия - речника. Тя дава кратко определение на всяка концепция и неговите взаимоотношения.

Това е гигантска онлайн умствена карта, която служи като основа за концептуални схеми. Той е свободен да използва и всяка статия или документ може да бъде изтеглена. Това е инструмент, ресурс или справка за проучване, изследвания, образование, обучение или преподаване, която може да се използва от учители, възпитатели, ученици или студенти; за академичния свят: за училище, основно, средно, средно училище, средно, техническо степен, колеж, университет, студент, магистърска или докторска степен; за документи, доклади, проекти, идеи, документация, изследвания, резюмета, или дисертация. Тук е определение, обяснението, описанието, или значението на всяка значителна, на която имате нужда от информация, както и списък на свързаните с тях понятия като речник. Предлага се в Български, Английски, Испански, Португалски, Японски, Китайски, Френски, Немски, Италиански, Полски, Холандски, Руски, Arabic, Хинди, Шведски, Украински, Унгарски, Каталонски, Чехия, Иврит, Датски, Фински, Индонезийски, Norwegian, Румънският, Турски, Виетнамски, Корейски, Thai, Гръцки, Хърватският, Словашки, Литовски, Филипински, Латвийски, Естонски и Словенски Още езици.

Информацията се основава на статии от Уикипедия и други проекти на Уикимедия и е достъпна съгласно лиценза Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното.

Юнионпедия не е одобрена от или свързана с Фондация Wikimedia.

Google Play, Android и логото на Google Play са запазени марки на Google Inc.

Декларация за поверителност