Съдържание
63 отношения: Кажимеж Айдукевич, Кажимеж Нич, Кажимеж Твардовски, Пшемислав Зволински, Отношения между България и Украйна, Одески национален университет, Олга Драхоновска-Малковска, Омелян Прицак, Адам Крински, Александър Брюкнер, Антони Калина, Антони Малецки, Анджей Гавронски, Недко Каблешков, Рудолф Вайгъл, Рафал Лемкин, Станислав Островски, Станислав Роспонд, Станислав Смолка, Станислав Закшевски, Станислав Лем, Станислав Йодловски, Станислав Йежи Лец, Стефания Скварчинска, Стефания Туркевич-Лукянович, Тадеуш Сулимирски, Тадеуш Милевски, Тадеуш Войчеховски, Тадеуш Лер-Сплавински, Франчишек Буяк, Хуго Щайнхаус, Хенрик Улашин, Юзеф Коженьовски, Юлиуш Клайнер, Юлиан Шумлянски, Ягелонски университет, Ян Чекановски, Ян Лукашевич, Янина Гарбачовска, Мария Длуска, Мариан Якубец, Мариан Левицки, Михаил Грушевски, Молитва за Украйна, Ирена Космовска, Изидора Домбска, Зджислав Щибер, Бронислав Дембински, Балтазар Акке, Вацлав Серпински, ... Разширете индекс (13 Повече ▼) »
Кажимеж Айдукевич
Кажѝмеж Айдукѐвич (Kazimierz Ajdukiewicz) е полски философ, логик, семантик, професор, представител на Лвовско-Варшавската философска школа, преподавател в Лвовския, Познанския и Варшавския университет, ректор на Познанския университет (1948 – 1952), член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, капитан от Полската войска.
Виж Лвовски университет и Кажимеж Айдукевич
Кажимеж Нич
Кажѝмеж Игна̀ци Нич (Kazimierz Ignacy Nitsch) е полски езиковед, полонист и славист, професор, историк на полския език, диалектолог и лексиколог, дългогодишен преподавател по славянска филология в Ягелонския университет (1911 – 1917, 1920 – 1939, 1945 – 1953).
Виж Лвовски университет и Кажимеж Нич
Кажимеж Твардовски
Кажѝмеж Йѐжи Скшѝпна-Твардо̀вски, герб Огончик (Kazimierz Jerzy Skrzypna-Twardowski) е полски философ и психолог, професор, основател на Лвовско-Варшавската философска школа, преподавател и ректор в Лвовския университет.
Виж Лвовски университет и Кажимеж Твардовски
Пшемислав Зволински
Пшемѝслав Зволѝнски (Przemysław Zwoliński) е полски езиковед полонист, славист, българист, украинист, професор, преподавател в Лвовския (1940 – 1941), Вроцлавския (1945), Торунския (1945 – 1947), Ягелонския (1947 – 1953) и Варшавския университет (1953 – 1981), член на Полската академия на науките, член на Ономастичната комисия на Международния комитет на славистите, носител на орден „Кирил и Методий“ и Кавалерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.
Виж Лвовски университет и Пшемислав Зволински
Отношения между България и Украйна
Паметник на загиналите за свободата на България украински войници (2006 г.), Морска градина във Варна, България Украинският и българският народи са близки не само поради своето славянско произхождение, етническа и езикова близост, но и поради общността на историческата съдба, многовековни отношения в религиозен, културен, стопански, обществено-политически живот.
Виж Лвовски университет и Отношения между България и Украйна
Одески национален университет
Одеският национален университет „Иля Мечников“ днес е бившият Императорски новорусийски университет, известен от съветско време като Одески държавен университет.
Виж Лвовски университет и Одески национален университет
Олга Драхоновска-Малковска
Олга Драхоно̀вска-Малко̀вска (Olga Drahonowska-Małkowska) полска обществена деятелка, една от създателите на скаутското движение в Полша, скаутски инструктор, съавторка на скаутския химн, основателка на училища за инструктори.
Виж Лвовски университет и Олга Драхоновска-Малковска
Омелян Прицак
Омелян Йосипович Прицак (Омеля́н Йосипович Пріца́к) е първият професор по украинска история в Харвардския университет и основател и първи директор (1973–1989) на Украинския изследователски институт към Харвардския университет.
Виж Лвовски университет и Омелян Прицак
Адам Крински
Адам Анто̀ни Крѝнски, герб Пшего̀ня (Adam Antoni Kryński) е полски езиковед, славист, полонист, професор, преподавател в Лвовския (1908 – 1914) и Варшавския университет (1915 – 1931), член на Полската академия на знанията, съосновател на Варшавското научно дружество и на научното списание „Праце Филологичне“ (1885).
Виж Лвовски университет и Адам Крински
Александър Брюкнер
Александър Брю̀кнер или Александер Брѝкнер (Aleksander Brückner) е полски филолог, славист, лексикограф, историк на полската литература и култура, професор, преподавател в Лвовския и Хумболтовия университет (1881 – 1924).
Виж Лвовски университет и Александър Брюкнер
Антони Калина
Анто̀ни Калѝна (Antoni Kalina) е виден полски славист и етнограф, основател и пръв председател на Полското етнографско дружество, общественик, общински съветник в Лвов, член на краковската Академия на знанията, ректор на Лвовския университет.
Виж Лвовски университет и Антони Калина
Антони Малецки
Анто̀ни Ю̀зеф Малѐцки (Antoni Józef Małecki) е полски класически филолог, езиковед, полонист и славист, историк медиевист, литературен историк, хералдик, драматург, професор, преподавател в Ягелонския (1850 – 1852), Инсбрукския (1854 – 1856) и Лвовския университет (1856 – 1874), ректор на Лвовския университет (1872 – 1873), член на Академията на знанията и на Научното дружество в Лвов, почетен член на Познанското дружество на приятелите на науките, депутат в Сейма на Галиция и Лодомерия (1876 – 1889).
Виж Лвовски университет и Антони Малецки
Анджей Гавронски
А̀нджей Гавро̀нски (Andrzej Gawroński) е полски езиковед индолог и индоевропеист, полиглот, професор в Ягелонския и Лвовския университет, автор на първия полски учебник по санскрит, създател на научното списание „Рочник Ориенталистични“, член на Полската академия на знанията, носител на Командорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.
Виж Лвовски университет и Анджей Гавронски
Недко Каблешков
Недко Дончов Каблешков е български общественик, политик и публицист.
Виж Лвовски университет и Недко Каблешков
Рудолф Вайгъл
Ру̀долф Стефан Ян Ва̀йгъл (Rudolf Stefan Jan Weigl) е полски биолог, професор в Лвовския, Ягелонския и Познанския университет, създател на първата ефективна ваксина за петнист тиф, носител на почетното звание „праведник сред народите на света“.
Виж Лвовски университет и Рудолф Вайгъл
Рафал Лемкин
Рафал Лемкин (Rafał Lemkin), роден на 24 юни 1900 г.
Виж Лвовски университет и Рафал Лемкин
Станислав Островски
Станѝслав Остро̀вски (Stanisław Ostrowski) е полски политик.
Виж Лвовски университет и Станислав Островски
Станислав Роспонд
Станѝслав Ро̀спонд (Stanisław Rospond) е полски езиковед полонист и славист, специалист в областта на славянската ономастика, история на езика и диалектология, професор във Вроцлавския университет и ръководител на Катедрата по полски език (1946 – 1969), съосновател на Шльонския институт и Вроцлавското научно дружество.
Виж Лвовски университет и Станислав Роспонд
Станислав Смолка
Станѝслав Смо̀лка (Stanisław Smolka) е полски историк, медиевист, професор и ректор на Ягелонския университет, преподавател в Люблинския католически университет, един от създателите на Краковската медиевистична школа.
Виж Лвовски университет и Станислав Смолка
Станислав Закшевски
Станѝслав Закшѐвски (Stanisław Zakrzewski) е полски историк медиевист, професор в Лвовския университет, сенатор II и III мандат (1928 – 1935), председател на Полското историческо дружество (1923 – 1936).
Виж Лвовски университет и Станислав Закшевски
Станислав Лем
Станѝслав Херман Лем (Stanisław Herman Lem) е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира.
Виж Лвовски университет и Станислав Лем
Станислав Йодловски
Станѝслав Йодло̀вски (Stanisław Jodłowski) е полски езиковед полонист, професор, преподавател в Лвовския и Ягелонския университет, както и Краковското висше педагогическо училище, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, депутат в Сейма IV и V мандат от листата на Демократическата партия, носител на Кавалерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.
Виж Лвовски университет и Станислав Йодловски
Станислав Йежи Лец
Станѝслав Йѐжи Лец (Stanisław Jerzy Lec), с рождено име Станислав Йежи де Туш-Лец (Stanisław Jerzy de Tusch-Letz) е полски поет, афорист, сатирик, преводач, юрист и филолог, от еврейски произход.
Виж Лвовски университет и Станислав Йежи Лец
Стефания Скварчинска
Стефа̀ния Ма̀рия Сальо̀меа Скварчѝнска, с родово име Стшелбѝцка (Stefania Maria Salomea Skwarczyńska) е полска литературна историчка и теоретичка, полонистка, театроложка, професор, преподавателка в Лвовския и Лодзкия университет, както и в Лодзкото филмово училище, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, деец на Армия Крайова.
Виж Лвовски университет и Стефания Скварчинска
Стефания Туркевич-Лукянович
Стефания Туркевич-Лукянович (Стефанія Туркевич-Лукіянович) е украинска композиторка, пианистка и музиковед, призната за първата жена композитор в Украйна.
Виж Лвовски университет и Стефания Туркевич-Лукянович
Тадеуш Сулимирски
Тадеуш Сулимирски (Tadeusz Sulimirski; 1898 – 1983) е полски историк и археолог, който емигрира във Великобритания след избухването на Втората световна война през 1939 г.
Виж Лвовски университет и Тадеуш Сулимирски
Тадеуш Милевски
Тадѐуш Милѐвски (Tadeusz Milewski) полски езиковед, специалист по обща и индоевропейска лингвистика, професор в Ягелонския университет, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, затворник в концентрационните лагери „Заксенхаузен“ и „Дахау“.
Виж Лвовски университет и Тадеуш Милевски
Тадеуш Войчеховски
Тадѐуш Анто̀ни Войчехо̀вски (Tadeusz Antoni Wojciechowski) е полски историк медиевист, библиотекар, професор и ректор на Лвовския университет (1894 – 1895), съосновател и член на Академията на знанията в Краков и Историческото дружество в Лвов.
Виж Лвовски университет и Тадеуш Войчеховски
Тадеуш Лер-Сплавински
Тадѐуш Франчѝшек Ян Лер-Сплавѝнски (Tadeusz Franciszek Jan Lehr–Spławiński) е полски езиковед славист, професор по славянска филология в Ягелонския университет (1929 – 1962) и негов ректор в годините 1938 – 1939 и 1945 – 1946.
Виж Лвовски университет и Тадеуш Лер-Сплавински
Франчишек Буяк
Франчѝшек Бу̀як (Franciszek Bujak) е полски историк и политик, специалист по социална и стопанска история, професор в Ягелонския, Лвовския и Варшавския университет, министър на земеделието и държавните блага (1920).
Виж Лвовски университет и Франчишек Буяк
Хуго Щайнхаус
Ху̀го Дионѝзи Ща̀йнхаус (Hugo Dionizy Steinhaus) е полски математик от еврейски произход, професор в университет „Ян Кажимеж“ и Вроцлавския университет, съосновател на Лвовската математическа школа, съосновател и редактор на списание „Studia Mathematica“, афорист, Член на Полската академия на изкуствата и Полската академия на науките.
Виж Лвовски университет и Хуго Щайнхаус
Хенрик Улашин
Хѐнрик Ула̀шин (Henryk Ułaszyn) е полски езиковед славист, професор, специалист в областта на общата фонология и морфология и историческа фонетика на полския език, преподавател в Лвовския, Познанския и Лодзкия университет, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Виж Лвовски университет и Хенрик Улашин
Юзеф Коженьовски
Ю̀зеф Коженьо̀вски (Józef Korzeniowski) е полски историк и библиотекар, преподавател в Ягелонския и Лвовския университет.
Виж Лвовски университет и Юзеф Коженьовски
Юлиуш Клайнер
Ю̀лиуш Кла̀йнер (Juliusz Kleiner) е полски литературен историк и теоретик, професор, преподавател в Люблинския католически, Ягелонския, Лвовския, Варшавския университет, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките.
Виж Лвовски университет и Юлиуш Клайнер
Юлиан Шумлянски
Ю̀лиан Офнер Шумля̀нски (Julian Szumlański) е български просветен деец, преподавал в редица български училища в Македония, етнически поляк.
Виж Лвовски университет и Юлиан Шумлянски
Ягелонски университет
Ягелонският университет (Uniwersytet Jagielloński) е университет в Краков, Полша.
Виж Лвовски университет и Ягелонски университет
Ян Чекановски
Ян Чекано̀вски (Jan Czekanowski) е полски антрополог, етнограф, статистик, пътешественик и езиковед, професор, преподавател и ръководител на Катедрата по етнология, както и ректор на Лвовския университет, ръководител на Катедрите по антропология на Познанския и Люблинския католически университет, основател Лвовската антропологическа школа, провежда антропологически проучвания в Централна Африка в състава на междудисциплинарната Германска централноафриканска експедиция (1907 – 1909), член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, член на тайната полска организация Национална лига, експерт към полската делегация на Парижката мирна конференция (1919 – 1920).
Виж Лвовски университет и Ян Чекановски
Ян Лукашевич
Ян Лео̀полд Лукашѐвич (Jan Leopold Łukasiewicz) е полски математик-логик и философ, професор, член на Полската академия на науките (от 1937), преподавател в Лвовския и Варшавския университет, а по-късно – в Кралската ирландска академия (от 1945).
Виж Лвовски университет и Ян Лукашевич
Янина Гарбачовска
Янѝна Гарбачо̀вска (Janina Garbaczowska) е полска езиковедка, литературна историчка и полонистка, професор, преподавателка в Лвовския, Ягелонския, Лодзкия и Люблинския университет, носителка на Командорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.
Виж Лвовски университет и Янина Гарбачовска
Мария Длуска
Ма̀рия Длуска (Maria Dłuska) е полска езиковедка полонистка и литературна теоретичка, професор, специалистка в областта на експерименталната фонетика, фонологията на полския език, версификацията, преподавателка в Ягелонския, Лвовския и Люблинския католически университет, член на Полската академия на науките, сестра на художничката Янина Длуска.
Виж Лвовски университет и Мария Длуска
Мариан Якубец
Ма̀риан Яку̀бец (Marian Jakóbiec) е полски литературен историк, славист, русист, историк на славянската литература, професор, преподавател в Лвовския и Вроцлавския университет, член на Полската академия на науките.
Виж Лвовски университет и Мариан Якубец
Мариан Левицки
Ма̀риан Левѝцки (Marian Lewicki) е полски езиковед алтаист, професор, специалист в областта на сравнително-историческото алтайско езикознание, преподавател в Ягелонския и Варшавския университет, член на Полската академия на знанията, действителен член на Полската академия на науките, редактор на научното списание „Рочник Ориенталистични“.
Виж Лвовски университет и Мариан Левицки
Михаил Грушевски
Михаил Сергеевич Грушевски (Михайло Сергійович Грушевський; 17 (29) септември, Холм, Полско кралство (тогава част от Руската империя) – 24 ноември 1934 г., Кисловодск, СССР) е украински и съветски историк, обществен и политически деец, революционер.
Виж Лвовски университет и Михаил Грушевски
Молитва за Украйна
Текстът на ''Молитва за Украйна'' на постамент в Змиив, Харковска област. „Молитва за Украйна“ (Молитва за Україну) е тържествена песен, известна още като „Велики Боже, единни, спаси нашата Украйна“ или като духовен химн на Украйна.
Виж Лвовски университет и Молитва за Украйна
Ирена Космовска
Ирена Космо̀вска (Irena Kosmowska) е полска деятелка за независимост, народна и обществена деятелка, журналистка, депутат в Законодателния сейм (1919 – 1922), както и в Сейма, I и II мандат (1922 – 1927, 1928 – 1930).
Виж Лвовски университет и Ирена Космовска
Изидора Домбска
Изидо̀ра До̀мбска (Izydora Dąmbska) е полска философка епистемоложка, логичка, преводачка, професор, преподавателка в Лвовския и Ягелонския университет, представителка на Лвовско-Варшавската философска школа, член на Полската академия на науките и Международния институт по философия, войник от Армия Крайова.
Виж Лвовски университет и Изидора Домбска
Зджислав Щибер
Зджѝслав Щѝбер (Zdzisław Stieber) полски езиковед, славист, професор, специалист в областта на полската и славянската диалектология, ономастиката, фонологията, сравнителната граматика на славянските езици, преподавател в Ягелонския (1931, 1933 – 1937), Лвовския (1937 – 1941, 1944 – 1945), Лодзкия (1945 – 1952) и Варшавския университет (1952 – 1974), създател от ръководител от 1973 година на Института по славистика при Полската академия на науките, член на Полската академия на знанията, чуждестранен член на Българската академия на науките.
Виж Лвовски университет и Зджислав Щибер
Бронислав Дембински
Бронѝслав Дембѝнски (Bronisław Dembiński) е полски историк и политик, професор и ректор на Лвовския университет, преподавател в Познанския университет, депутат в Австрийския райхсрат (1914 – 1918) и Законодателния сейм (1919 – 1920).
Виж Лвовски университет и Бронислав Дембински
Балтазар Акке
Балтазар Акке (Balthasar Hacquet, рождено име: Belsazar de la Motte Hacquet) е австрийски лекар, геолог и географ от френски произход.
Виж Лвовски университет и Балтазар Акке
Вацлав Серпински
Ва̀цлав Франчѝшек Серпински (Шерпѝнски) (Wacław Franciszek Sierpiński) е полски математик, известен с изключителните си приноси към теорията на множествата (изследвания върху аксиомата за избора и континуум хипотезата), теорията на числата, теорията на функциите и топологията.
Виж Лвовски университет и Вацлав Серпински
Вавжинец Суровецки
Вавжѝнец Суровѐцки (Wawrzyniec Surowiecki) е полски икономист, просветен деец, историк, славист, географ, антрополог, професор по статистика в Училището по право и административни науки във Варшава (1811 – 1813), главен секретар на Дирекцията за национално образование (1812 – 1813) и Департамента за просвещение (1815 – 1817), съорганизатор на Варшавския университет.
Виж Лвовски университет и Вавжинец Суровецки
Витолд Ташицки
Вѝтолд Ташѝцки (Witold Taszycki) е полски езиковед, литературен историк, полонист, славист, професор, основоположник на полската историческа диалектология, специалист в областта на историята на полския език, културата на речта и славянската ономастика.
Виж Лвовски университет и Витолд Ташицки
Винценти Закшевски
Винцѐнти Валѐнти Игна̀ци Закшѐвски (Wincenty Walenty Ignacy Zakrzewski) е полски историк, професор и ректор на Ягелонския университет, изследовател на политическата история на Полша през XVI век, издател на исторически извори, участник в Януарското въстание.
Виж Лвовски университет и Винценти Закшевски
Владислав Курашкевич
Владѝслав Курашкѐвич (Władysław Kuraszkiewicz) е полски езиковед полонист и славист, диалектолог, професор, преподавател в Люблинския католически, Вроцлавския и Познанския университет.
Виж Лвовски университет и Владислав Курашкевич
Владислав Котвич
Владѝслав Ко̀твич (Władysław Kotwicz; Владислав Людвигович Котвич) е руско-полски езиковед алтаист, професор.
Виж Лвовски университет и Владислав Котвич
Галина Шиян
Галина Романивна Шиян (Галина Шиян) е украинска преводачка и романистка в жанра драма.
Виж Лвовски университет и Галина Шиян
Людвик Колянковски
Лю̀двик Колянко̀вски (Ludwik Kolankowski) е полски историк, политически деец и сенатор (1938 – 1939), библиотекар, професор в Лвовския университет, първи ректор на Университет „Николай Коперник“ в Торун (1946 – 1948), последен директор на Библиотеката на Замойската ординация във Варшава (1929 – 1944).
Виж Лвовски университет и Людвик Колянковски
Людвик Финкел
Лю̀двик Мѝхал Ема̀нуел Фѝнкел (Ludwik Michał Emanuel Finkel) е полски историк и библиограф, професор и ректор на Лвовския университет, съосновател и председател на Лвовското историческо дружество.
Виж Лвовски университет и Людвик Финкел
Людвик Базильов
Лю̀двик Базѝльов (Ludwik Bazylow) е полски историк, изтъкнат специалист по история на Русия, професор във Варшавския университет, член на Научния комитет на Полската академия на науките.
Виж Лвовски университет и Людвик Базильов
Луция Фрей-Готесман
Лу̀ция Фрей-Го̀тесман (Łucja Frey-Gottesman) е полска лекарка невроложка, авторка на едно от първите описания на синдром, който впоследствие е наречен „синдром на Фрей“.
Виж Лвовски университет и Луция Фрей-Готесман
Лудвик Флек
Лудвик (Людвик) Флек (Ludwik Fleck) е полски-израелски микробиолог, философ, историк на науката, един от пионерите на социологията на познанието.
Виж Лвовски университет и Лудвик Флек
Йевхен Коновалец
Йевхен Михайлович Коновалец (на украински: Євген Михайлович Коновалець) e украински военен и политически деец, полковник от армията на УНР, комендант на УВО, ръководител на Украинското националистическо осигуряване (от 1927 г.), първи ръководител на ОУН (от 1929 г.), един от идеолозите на украинския национализъм.
Виж Лвовски университет и Йевхен Коновалец
Йежи Курилович
Йѐжи Курило̀вич (Jerzy Kuryłowicz) е полски езиковед, професор, специалист в областта на общото индоевропейско и семитско езикознание, преподавател в Лвовския, Вроцлавския и Ягелонския университети, член на Полската академия на знанията, действителен член на Полската академия на науките, член на Френския институт, член на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Виж Лвовски университет и Йежи Курилович