Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Ланувиум

Index Ланувиум

Ланувиум или Ланивиум (Lanuvium; Lanivium; Lānŭuĭum, Lānĭuĭum; Civita Lavinia) или Civita Lavinia, днешният град Ланувио, е древен град в Лацио.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 20 отношения: Комод, Публий Сулпиций Квириний, Политориум, Ария Фадила, Антонин Пий, Анк Марций, Росций, Списък на римските императори, Триба, Тит Аврелий Фулв (консул 89 г.), Мурена (Лицинии), Марк Фурий Камил, Луций Росций Фабат, Луций Елий Стилон Преконин, Луций Лаберий Максим, Латински съюз, Лаберия Хостилия Криспина, Ланувио, 338 г. пр.н.е., 500 г. пр.н.е..

Комод

Марк (или Луций Елий) Аврелий Комод Антонин (Marcus (Lucius Aelius) Aurelius Commodus Antoninus) е римски император, син на Марк Аврелий.

Виж Ланувиум и Комод

Публий Сулпиций Квириний

Публий Сулпиций Квириний (Publius Sulpicius Quirinius; * 45 пр.н.е., Ланувиум; † 21 г.) е римски сенатор и управител на Сирия.

Виж Ланувиум и Публий Сулпиций Квириний

Политориум

Политориум (Politorium) е град в древен Лацио, Италия.

Виж Ланувиум и Политориум

Ария Фадила

Ария Фадила (Arria Fadilla) е майка на император Антонин Пий.

Виж Ланувиум и Ария Фадила

Антонин Пий

Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г., член на династията на Антонините и четвърти поред от т.нар.

Виж Ланувиум и Антонин Пий

Анк Марций

Анк Марций (Ancus Marcius) според преданието е четвъртият цар на Древен Рим.

Виж Ланувиум и Анк Марций

Росций

Росций (Roscius) е име на.

Виж Ланувиум и Росций

Списък на римските императори

Това е списък на римските императори с датите на времето, когато са управлявали или са претендирали, че управляват цялата или част от Римската империя.

Виж Ланувиум и Списък на римските императори

Триба

Триба (tribus, от tribuo – деля, разделям) е двузначен термин от историята на Древния Рим.

Виж Ланувиум и Триба

Тит Аврелий Фулв (консул 89 г.)

Тит Аврелий Фулв (Titus Aurelius Fulvus; † 89 г.) е политик и сенатор на Римската империя през 1 век и баща на бъдещия император Антонин Пий.

Виж Ланувиум и Тит Аврелий Фулв (консул 89 г.)

Мурена (Лицинии)

Мурена (Murena) e Когномен на римската фамилия Лицинии от Ланувиум.

Виж Ланувиум и Мурена (Лицинии)

Марк Фурий Камил

Марк Фурий Камил (Marcus Furius Camillus) е римски военачалник и държавник от патрициански произход.

Виж Ланувиум и Марк Фурий Камил

Луций Росций Фабат

Луций Росций Фабат (Lucius Roscius Fabatus; * 95 – 90 пр.н.е., Ланувиум; † 43 пр.н.е., Форум Галорум при Мутина) e политик на Римската република през края на 1 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Росции от Ланувиум.

Виж Ланувиум и Луций Росций Фабат

Луций Елий Стилон Преконин

Луций Елий Стилон Преконин (Lucius Aelius Stilo Praeconinus; * 154 пр.н.е.; † 74 пр.н.е.) от Ланувиум е първият филолог на Римската република.

Виж Ланувиум и Луций Елий Стилон Преконин

Луций Лаберий Максим

Луций Лаберий Максим (Manius Laberius Maximus; * в Ланувиум) е политик и сенатор на Римската империя през края на 1 век по времето на императорите Домициан (81 – 96).

Виж Ланувиум и Луций Лаберий Максим

Латински съюз

Латински съюз (7 век пр.н.е. - 338 пр.н.е.)Stearns, Peter N. (2001) The Encyclopedia of World History, Houghton Mifflin.

Виж Ланувиум и Латински съюз

Лаберия Хостилия Криспина

Лаберия Хостилия Криспина (Laberia Hostilia Crispina), с пълно име Лаберия Марция Хостилия Криспина Моеция Корнелия (Laberia Marcia Hostilia Crispina Moecia Cornelia), e римска аристократка от 1 и 2 век.

Виж Ланувиум и Лаберия Хостилия Криспина

Ланувио

Ланувио (Lanuvio, Lanuvium) е град и община в провинция Рим в регион Лацио, Централна Италия.

Виж Ланувиум и Ланувио

338 г. пр.н.е.

338 (триста тридесет и осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Ланувиум и 338 г. пр.н.е.

500 г. пр.н.е.

Римската република към 500 г. пр.н.е.

Виж Ланувиум и 500 г. пр.н.е.