Отваряне в Google MapsСъдържание
48 отношения: Къзълорда, Карагандинска област, Каракалпакстан, Кармакшински район, Казахстан, Казахи в Казахстан, Казали, Казалински район, Камъшлъбаш, Кокарал, Приаралски Каракум, Преброяване на населението в Казахстан (1999), Преброяване на населението в Казахстан (2009), Поляци в Казахстан, Аръс (езеро), Аралск, Аралски район, Аралско море, Аралкум, Административно деление на Казахстан, Актобенска област, Навойска област, Руснаци в Казахстан, Раждаемост в Казахстан, Реки в Казахстан, Сърдаря, Сърдарински район, Саръсу, Списък на градовете в Казахстан, Туркестанска област, Узбеки в Казахстан, Уйгури в Казахстан, Украинци в Казахстан, ФК Кайсар, Чеченци в Казахстан, Шиелийски район, Жалагашки район, Жанакоргански район, Българи в Казахстан, Барсуки, Барсакелмес, Байконур, Беларуси в Казахстан, Возрождение (остров), Гърци в Казахстан, Германци в Казахстан, Депортация на чеченци и ингуши, 60-и източен меридиан.
Къзълорда
Къзълорда (Қызылорда), в миналото наричан още Къзъл-Орда, Перовск, Ак-Мечет, е град в Казахстан, административен център на Къзълординска област.
Виж Къзълординска област и Къзълорда
Карагандинска област
Карагандинска област (Қарағанды облысы; Карагандинская область) е една от 17-те области на Казахстан.
Виж Къзълординска област и Карагандинска област
Каракалпакстан
Каракалпакстан (Qoraqalpog`iston Respublikasi) е автономна република в Узбекистан.
Виж Къзълординска област и Каракалпакстан
Кармакшински район
Кармакшински район 300п Административен център Жосало Площ30 030 km² Население 53 780 души (2020) Кармакшински район (Қармақшы ауданы) е съставна част на Къзълординска област, Казахстан.
Виж Къзълординска област и Кармакшински район
Казахстан
Казахстан, (Қазақстан), официално Република Казахстан, (Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия.
Виж Къзълординска област и Казахстан
Казахи в Казахстан
Дял на казахите по райони и градове с републиканско значение според данни на националната статистика към 1 януари 2022 г. Казахите са основна етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Казахи в Казахстан
Казали
Казали (Қазалы; Казалинск) е град в Казахстан, Къзълординска област.
Виж Къзълординска област и Казали
Казалински район
Казалински район 300п Административен център Казали Площ38 340 km² Население 77 347 души (2020) Казалински район (Қазалы ауданы) е съставна част на Къзълординска област, Казахстан.
Виж Къзълординска област и Казалински район
Камъшлъбаш
Камъшлъбас (Камъслъбас, Камъстъбас) (Қамыстыбас; Камыслыбас, Камыстыбас) е солено-сладко езеро в южната част на Казахстан (северозападната част на Къзълординска област), разположено северно от делтата на река Сърдаря, на 55 m, като се съеденява с глания ръкав на делтата ѝ чрез проток.
Виж Къзълординска област и Камъшлъбаш
Кокарал
Остров Кокарал (в зелено) на картата на Аралско море Кокарал (Көкарал – Зелен остров) до 1973 г.
Виж Къзълординска област и Кокарал
Приаралски Каракум
Приаралски Каракум (Арал қарақұмы; Приара́льские Караку́мы, букв.) е пясъчна пустиня в Приаралието (Къзълординска област), Казахстан, Средна Азия.
Виж Къзълординска област и Приаралски Каракум
Преброяване на населението в Казахстан (1999)
Пощенска марка с логото от преброяването. Преброяването на населението в Казахстан през 1999 г.
Виж Къзълординска област и Преброяване на населението в Казахстан (1999)
Преброяване на населението в Казахстан (2009)
Градски автобус в Алмати с логото от преброяването през 2009 г. Преброяването на населението в Казахстан през 2009 г.
Виж Къзълординска област и Преброяване на населението в Казахстан (2009)
Поляци в Казахстан
Поляците са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Поляци в Казахстан
Аръс (езеро)
Арис (Арыс, «голям, дълъг»; Арыс) е безотточно, горчиво-солено езеро в южната част на Казахстан, североизточната част на Къзълординска област.
Виж Къзълординска област и Аръс (езеро)
Аралск
Аралск (Арал) е град в Югозападен Казахстан, Къзълординска област, административен център на Аралски район.
Виж Къзълординска област и Аралск
Аралски район
Аралски район 300п Административен център Аралск Площ 54 470 km² Население 79 693 души (2020) Аралски район (Арал ауданы) е съставна част на Къзълординска област, Казахстан, с обща площ 54 470 км2 и население 79 693 души (по приблизителна оценка към 1 януари 2020 г.).
Виж Къзълординска област и Аралски район
Аралско море
Анимирана карта, показваща спадането на нивото на Аралско море от 1960 до 2014 г. Аралско море (Арал теңізі; Orol dengizi, каракалпакски: Aral ten'izi, Дарёчаи Хоразм) е било голямо безотточно езеро, в Централна Азия, към 2018 г.
Виж Къзълординска област и Аралско море
Аралкум
Анимирана карта на намаляващото Аралско море и разрастващия се Аралкум Аралку́м (понякога Аккум) е нова пустиня, образувана през 1960-те години (и разширяваща се) на мястото на пресъхващото Аралско море в Средна Азия.
Виж Къзълординска област и Аралкум
Административно деление на Казахстан
Административно-териториално деление на Казахстан Към 1 юли 2022 г.
Виж Къзълординска област и Административно деление на Казахстан
Актобенска област
Актобенска област (Ақтөбе облысы; Актюбинская область) е една от 14-те области на Казахстан.
Виж Къзълординска област и Актобенска област
Навойска област
Навойска област (Navoiy viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан.
Виж Къзълординска област и Навойска област
Руснаци в Казахстан
Руски заселници до селска къща в близост до град Петропавловск през 1911 г. '''Руснаци''' Дял руснаци по райони и градове с областно и републиканско подчинение в Казахстан, към на началото на 2021 година Руснаците са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Руснаци в Казахстан
Раждаемост в Казахстан
Според данни на Агенцията по статистика броят на живородените в Казахстан през 2014 година е 401 066, и има 23.20 ‰ коефициент на раждаемост.
Виж Къзълординска област и Раждаемост в Казахстан
Реки в Казахстан
Водно-стопански басейни в Казахстан На територията на Казахстан протичат над 85 000 големи и малки реки.
Виж Къзълординска област и Реки в Казахстан
Сърдаря
Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.
Виж Къзълординска област и Сърдаря
Сърдарински район
Сърдарински район 300п Административен център Теренозек Площ29 350 km² Население 38 380 души (2020) Сърдарински район (Сырдария ауданы) е съставна част на Къзълординска област, Казахстан.
Виж Къзълординска област и Сърдарински район
Саръсу
Саръсу (Сарысу; Сарысу) е река, протичаща по територията на Карагандинска, Туркестанска и Къзълординска област на Казахстан, губеща се западната част на пустинята Бетпак Дала.
Виж Къзълординска област и Саръсу
Списък на градовете в Казахстан
Статут на град в Казахстан имат 86 населени места, в тяхживеят 56 % от населението на страната.
Виж Къзълординска област и Списък на градовете в Казахстан
Туркестанска област
Туркестанска област (Түркістан облысы; Туркестанская область, до 2018 г. Южноказахстанска област) е една от 14-те области на Казахстан.
Виж Къзълординска област и Туркестанска област
Узбеки в Казахстан
Узбеките са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Узбеки в Казахстан
Уйгури в Казахстан
Уйгурите са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Уйгури в Казахстан
Украинци в Казахстан
Украинците са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Украинци в Казахстан
ФК Кайсар
ФК „Кайсар“ (Оқжетпес Футбол Клубы е футболен клуб от град Къзълорда, Къзълординска област, Казахстан. Основан през 1968 година. Домакинските си мачове играе на „Стадион имени Гани Муратбаева“ с капацитет 6800 зрители.
Виж Къзълординска област и ФК Кайсар
Чеченци в Казахстан
Чеченците са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Чеченци в Казахстан
Шиелийски район
Шиелийски район 300п Административен център Шиели Площ30 750 km² Население 82 620 души (2020) Шиелийски район (Шиелі ауданы) е съставна част на Къзълординска област, Казахстан.
Виж Къзълординска област и Шиелийски район
Жалагашки район
Жалагашки район 300п Административен център Жалагаш Площ22 950 km² Население 35 092 души (2020) Жалагашки район (Жалағаш ауданы) е съставна част на Къзълординска област, Казахстан.
Виж Къзълординска област и Жалагашки район
Жанакоргански район
Жанакоргански район 300п Административен център Жанакорган Площ16 740 км2 Население 84 368 души (2020) Жанакоргански район (Жаңақорған ауданы) е съставна част на Къзълординска област, Казахстан, с обща площ 16 740 км2 и население 84 368 души (по приблизителна оценка към 1 януари 2020 г.).
Виж Къзълординска област и Жанакоргански район
Българи в Казахстан
Българите са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Българи в Казахстан
Барсуки
Барсуки (Големи Барсуки и Малки Барсуки) (Үлкен Борсық; Большие Барсуки, Малые Барсуки) са две меридионално разположени и успоредни помежду си пустини в Казахстан, в южната част на Актобенска и северозападната част на Къзълординска област, северно от Аралско море.
Виж Къзълординска област и Барсуки
Барсакелмес
Барсакелмес е бивш остров на Казакстан в Аралско море.
Виж Къзълординска област и Барсакелмес
Байконур
Байконур е руски (на територия под наем) и бивш съветски космодрум край едноименния град Байконур в Къзълординска област, Казахстан.
Виж Къзълординска област и Байконур
Беларуси в Казахстан
Беларусите са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Беларуси в Казахстан
Возрождение (остров)
Остров Возрождение от Космоса, ноември 1994 г. Остров Возрождение се свърза със сушата в средата на 2001 г. Остров Возрождение (Возрождение аралы; Tiklanish orollari; Остров Возрождения) е бивш остров (до 2001 година и през 2009 – 2010 г.), а понастоящем полуостров в Аралско море.
Виж Къзълординска област и Возрождение (остров)
Гърци в Казахстан
Гърците са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Гърци в Казахстан
Германци в Казахстан
Германците са етническа група в Казахстан.
Виж Къзълординска област и Германци в Казахстан
Депортация на чеченци и ингуши
мини мини Депортацията на чеченци и ингуши, известна като операция „Леща“ („Чечевица“) е насилственото депортиране в Централна Азия на чеченците и ингушите от територията на тяхната Чечено-Ингушка автономна съветска социалистическа република в периода от 23 февруари 1944 г.
Виж Къзълординска област и Депортация на чеченци и ингуши
60-и източен меридиан
60-ият източен меридиан или 60° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Европа, Азия, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
Виж Къзълординска област и 60-и източен меридиан