Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Ксантен

Index Ксантен

Ксантен (Xanten) е град на долен Рейн в северозападната част на Северен Рейн-Вестфалия, Германия с 21 273 жители (към 31 декември 2012).

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 41 отношения: V легион "Чучулигите", XV легион Първородна, XVI Галски легион, XXI хищнически легион, XXX Победоносен Улпиев легион, Късноримска армия, Ото I фон Гелдерн, Арнолд I (Клеве), Арнолд I фон Гьотерсвик, Арнолд II (Вид), Адалберт фон Зафенберг, Аделхайд фон Насау, Андреас ван Куик, Норберт Ксантенски, Нов музей (Берлин), Рупрехт II фон Вирнебург, Римска колония, Рейн, Улрих III фон Ханау, Хатуариергау, Хайнрих I фон Вирнебург, Хайнрих I ван Куик, Хайнрих II фон Клингенберг, Хайнрих II фон Мьорс, Хайнрих III фон Гелдерн, Херман I фон Малсен, Херман III фон Хохщаден, Марк Целий, Батавско въстание, Батави, Битка в Тевтобургската гора, Графство Нойенар, Гней Юлий Вер, Герлах I фон Долендорф, Дитрих V/VII (Клеве), Дитрих VI/VIII (Клеве), Долна Германия, Дедо III (Лужица), Йохан (Клеве), Йохан фон Вирнебург, Йохан Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг).

V легион "Чучулигите"

V легион „Чучулигите“ (Legio V Alaudae; Alauda, Alaudarum) е римски легион, основан през 52 пр.н.е. от Гай Юлий Цезар.

Виж Ксантен и V легион "Чучулигите"

XV легион Първородна

XV легион, ''възстановка'' XV легион Фортуна Първородна (Legio XV Primigenia; Legio quinta decima Primigenia) е римски легион, съставен 39 г.

Виж Ксантен и XV легион Първородна

XVI Галски легион

Легион XVI Галика (Legio XVI Gallica) е римски легион, сформиран от Октавиан през 41 или 40 пр.н.е..

Виж Ксантен и XVI Галски легион

XXI хищнически легион

XXI хищнически легион (Legio XXI Rapax) (21 легион) е легион на римската армия.

Виж Ксантен и XXI хищнически легион

XXX Победоносен Улпиев легион

XXX Победоносен Улпиев легион (Legio XXX Ulpia Victrix) е римски легион.

Виж Ксантен и XXX Победоносен Улпиев легион

Късноримска армия

тетрарсите – сега в Сан Марко, Венеция, показва Император Диоклециан и тримата му колеги. Отляво Диоклециан и Максимиан – двамата ''Августи'' (съимператори); отдясно: Галерий и Констанций I Хлор – двамата ''Цезари'' (заместник-императори).

Виж Ксантен и Късноримска армия

Ото I фон Гелдерн

Ото I фон Гелдерн (Otto I von Geldern, * ок. 1194, † 1 септември 1215) от Дом Васенберг, е епископ на Утрехт от 1212 до 1215 г.

Виж Ксантен и Ото I фон Гелдерн

Арнолд I (Клеве)

Манастирската църква Бедбург, днес Пфаркирхе Св. Маркус Арнолд I (Arnold I von Kleve, * ок. 1100, † 20 февруари 1147) е граф на Клеве от 1119 до 1147 г.

Виж Ксантен и Арнолд I (Клеве)

Арнолд I фон Гьотерсвик

Арнолд I фон Гьотерсвик (Arnold I. von Götterswick; Arnold I de Götterswich; Arnold I von Gotterswick; † сл. 1228) е благородник, господар на Гьотерсвик, днес част от град Фоерде, на десния бряг на Рейн в Северен Рейн-Вестфалия.

Виж Ксантен и Арнолд I фон Гьотерсвик

Арнолд II (Вид)

Арнолд II (Arnold von Wied; * 1098; † 14 май 1156, Ксантен) е архиепископ на Кьолн от 1151 до 1156 г.

Виж Ксантен и Арнолд II (Вид)

Адалберт фон Зафенберг

Адалберт фон Зафенберг-Ньорвених(Adalbert von Saffenberg-Nörvenich; също Adolf von Nörvenich; * пр. 1074; † 16 декември 1109/1110 в Зафенберг в Майшос) от фамилията Зафенберг/Зафенбург е граф на Зафенберг и Ньорвених, адвокат на манастир Клостеррат (днес манастир „Ролдук“ при Керкраде в Нидерландия).

Виж Ксантен и Адалберт фон Зафенберг

Аделхайд фон Насау

Аделхайд фон Насау (Adelheid von Nassau; * ок. 1311, Висбаден; † 8 август 1344) от Валрамската линия на Дом Насау, е графиня от Насау-Висбаден, Идщайн и Вайлбург и чрез женитба господарка на Ханау.

Виж Ксантен и Аделхайд фон Насау

Андреас ван Куик

Андреас ван Куик (Andreas von Kuik (Cuyk); Andries (Andreas) van Cuijk (Cuyck); * ок. 1070; † 23 юни 1139) от фамилията Дом Куик, е 25.

Виж Ксантен и Андреас ван Куик

Норберт Ксантенски

Норберт Ксантенски, Норберт Лаонский (Norbertus.) е католически светец, основател на Ордена на премонстрантите.

Виж Ксантен и Норберт Ксантенски

Нов музей (Берлин)

Новият музей (Neues Museum) е една от забележителностите на Берлин, част от комплекса Музеен остров на Шпрееинзел.

Виж Ксантен и Нов музей (Берлин)

Рупрехт II фон Вирнебург

Рупрехт II фон Вирнебург (Ruprecht II (Robert II) von Virneburg; † пр. 1 август 1308) е граф на Вирнебург и бургграф на Кохем.

Виж Ксантен и Рупрехт II фон Вирнебург

Римска колония

Колония (colonia; мн. ч.: coloniae) по време на Древен Рим е планирано изградено селище извън столицата Рим и територия с такива селища, в повечето случаи завоювана чрез война.

Виж Ксантен и Римска колония

Рейн

Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.

Виж Ксантен и Рейн

Улрих III фон Ханау

УлрихIII фон Ханау (Ulrich III von Hanau; * 1310; † 1369/1370) е от 1346 до 1369/1370 г.

Виж Ксантен и Улрих III фон Ханау

Хатуариергау

Хатуариергау също Хетергау (Hattuariergau; Hettergau; pagus Attoarii; Hattuaria) е средновековно франкско Каролингско гауграфство на Франкската империя на левия бряг на Долен Рейн по река Нирс, приток на Маас, на територията на Хатуарите (Chattuarii).

Виж Ксантен и Хатуариергау

Хайнрих I фон Вирнебург

ХайнрихI фон Вирнебург (Heinrich I von Virneburg; * ок. 1238; † сл. 1298) е каноник в Карден (1238 – 1241) и граф на Вирнебург (1242 – 1289) в днешен Рейнланд-Пфалц, Германия.

Виж Ксантен и Хайнрих I фон Вирнебург

Хайнрих I ван Куик

ХайнрихI ван Куик (Heinrich I von Kuik (Cuyk); Hendrik I van Cuijk; Henrici de Cuck; * ок. 1070; † пр. 9 август 1108) от фамилията Дом Куик, е бургграф и господар на Утрехт.

Виж Ксантен и Хайнрих I ван Куик

Хайнрих II фон Клингенберг

Епископ ХайнрихII фон Клингенберг, „Вечен пфениг“ („Ewiger Pfennig“) Герб на графовете фон Клингенберг ХайнрихII фон Клингенберг (Heinrich von Klingenberg; Henricus de Klingenberg; * ок.

Виж Ксантен и Хайнрих II фон Клингенберг

Хайнрих II фон Мьорс

ХайнрихII фон Мьорс (Heinrich II von Moers; * вер. 1391; † 2 юни 1450) е епископ на Мюнстер (1425 – 1450), администратор на Оснабрюк (1442 – 1450) и маршал на Вестфалия (1446 – 1450).

Виж Ксантен и Хайнрих II фон Мьорс

Хайнрих III фон Гелдерн

ХайнрихIII фон Гелдерн (Heinrich III von Geldern; Henri de Gueldre; Hendrik III van Gelre, * ок. 1215/1217, † 23 април 1285) е от 1247 до 1274 г.

Виж Ксантен и Хайнрих III фон Гелдерн

Херман I фон Малсен

Херман I фон Малсен (Hermann von Malsen, Heer van Cuyk; † 1065/ ок. 1080/ сл. 1096) от фамилията „Дом Куик“ е граф на Малсен в Гелдерланд и господар на Куик в Северен Брабант.

Виж Ксантен и Херман I фон Малсен

Херман III фон Хохщаден

Херман III фон Хохщаден „Богатия“ (Hermann III von Hochstaden, der Reiche; * ок. 1055; † 21 ноември 1099, Зигбург) от фамилията на графовете на Аре-Хохщаден, е архиепископ на Кьолн (1089 – 1099).

Виж Ксантен и Херман III фон Хохщаден

Марк Целий

Марк Целий (Marcus Caelius; * 45 пр.н.е.; † 9 г.) е центурион в XVIII легион, убит в Битката в Тевтобургската гора.

Виж Ксантен и Марк Целий

Батавско въстание

Батавското въстание е организирано от германското племе на батавите под предводителството на Юлий Цивилис в римската провинция Долна Германия срещу Римската империя в периода август 69 – 70 г.

Виж Ксантен и Батавско въстание

Батави

Батави (Batavi) са германско племе, отделило се от хатите поради вътрешни разпри и заселило се около 50 пр.н.е., в устието на река Рейн, в римската провинция Белгика.

Виж Ксантен и Батави

Битка в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора (Schlacht im Teutoburger Wald, Varusschlacht или Hermannsschlacht) се състои през септември 9 г., когато съюзени германски племена под предводителството на Арминий нападат от засада дълбоко в Тевтобургската гора три римски легиона под предводителството на Публий Квинтилий Вар.

Виж Ксантен и Битка в Тевтобургската гора

Графство Нойенар

Герб на графовете на Нойенар Герб на графовете на Нойенар Графството Нойенар Grafschaft Neuenahr) е графство на Свещената Римска империя от 1221 г. около замъка в Нойенар в долината Артал, в северен Рейнланд-Пфалц, Германия.

Виж Ксантен и Графство Нойенар

Гней Юлий Вер

Гней Юлий Вер (Gnaeus Iulius Verus; * ок. 112, Colonia Claudia Aequum, Далмация; † 180) e римски военачалник и сенатор Вероятно е син на Гней Миниций Фаустин Секст Юлий Север (суфектконсул 127 г.).

Виж Ксантен и Гней Юлий Вер

Герлах I фон Долендорф

ГерлахI (II) фон Долендорф (Gerlach I (II) von Dollendorf; * пр. 1238; † 1 декември 1260/ пр. 1264) е благородник, господар на Долендорф, днес част от Бланкенхайм на река Ар в Северен Рейн-Вестфалия.

Виж Ксантен и Герлах I фон Долендорф

Дитрих V/VII (Клеве)

ДитрихV/VII (Dietrich V/VII; Diederik VII (V) van Kleef, * ок. 1226, † 1275) е граф на Клеве от 1260 до 1275 г.

Виж Ксантен и Дитрих V/VII (Клеве)

Дитрих VI/VIII (Клеве)

ДитрихVI/VIII (Dietrich VI/VIII, * ок. 1256/1257, † 4 октомври 1305) е граф на Клеве от 1275 до 1305 г.

Виж Ксантен и Дитрих VI/VIII (Клеве)

Долна Германия

Долна Германия (Germania Inferior) е провинция на Римската империя, разположена на левия бряг по долното течение на река Рейн в днешна южна и западна Нидерландия, части от Фландрия и Северен Рейн-Вестфалия.

Виж Ксантен и Долна Германия

Дедо III (Лужица)

Гробът на Дедо в базиликата на манастир Вехселбург, на дясно от него съпругата му Мехтхилд Дедо III Дебелия (Dedo III, der Feiste, der Fette, * пр. 27 февруари 1142, † 16 август 1190) от род Ветини е като Дедо V граф на Ветин, от 1144 г.

Виж Ксантен и Дедо III (Лужица)

Йохан (Клеве)

Йохан (Johann von Kleve, * ок. 1292/1293, † 9 ноември 1368) е граф на Клеве от 1347 до 1368 г.

Виж Ксантен и Йохан (Клеве)

Йохан фон Вирнебург

Йохан фон Вирнебург (Johann von Virneburg; Jan van Virneburg; † 23 юни 1371 в Утрехт) е 1362/1363 г.

Виж Ксантен и Йохан фон Вирнебург

Йохан Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг)

Йохан Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг (Johann Wilhelm von Jülich-Kleve-Berg; * 29 май 1562, † 25 март 1609) е епископ на Мюнстер от 1574 до 1585 г.

Виж Ксантен и Йохан Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг)