Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Кръсте Мисирков

Index Кръсте Мисирков

Императорския Санктпетербургски университет. Мисирков в Одеса, преди 1905 г. „Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (Крсте Петков Мисирков; Cresto Misircov) е български филолог и публицист.

Съдържание

  1. 58 отношения: Кръсте Петков Мисирков, Косовско-моравски говор, Кочо Рацин, Константин Вълканов, Преходни говори, Постол, Поморавие, Перо Коробар, Арсени Йовков, Александър Ростковски, Александър Теодоров-Балан, Александър Димитраков, Антон Димитров, Ристо Русуленчич, Регионален исторически музей (Благоевград), Стоян Киселиновски, Стефан Душан, Стефан Дедов, Сръбско царство, Сава Сръбски, Славяно-македонско научно и литературно дружество, Славко Нинов, Сергей Мисирков, Северномакедонска азбука, Северномакедонска литература, Таен македоно-одрински кръжок, Ученическо дружество „Вардар“, Уводно обучение, Музей на македонската борба (Скопие), Македонски диалекти, Македонизъм, Милан Грашев, Историография в Северна Македония, Иван Караджов (революционер), Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“, За македонцките работи, Зоран Тодоровски, Българизация, Бугарщица, Битолска българска класическа гимназия, Борис Мисирков (фотограф), Борис Мисирков (преводач), Вардар (1905), Вардар (пояснение), Велика Морава, Григор Хаджиташкович, Гаврил Константинович, Голия, Георги Капчев, Георги Пулевски, ... Разширете индекс (8 Повече ▼) »

Кръсте Петков Мисирков

#виж Кръсте Мисирков.

Виж Кръсте Мисирков и Кръсте Петков Мисирков

Косовско-моравски говор

Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Македония) 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Косовско-моравският говор или косовско-ресавският говор, среща се и като косово-моравски говор или косово-ресавски говор, също и като левачки говор, е крайно западно наречие на българския език.

Виж Кръсте Мисирков и Косовско-моравски говор

Кочо Рацин

Константин (Коста, Кочо) Апостолов Костов Солев, известен като Кочо Рацин, е поет от Македония и комунистически активист.

Виж Кръсте Мисирков и Кочо Рацин

Константин Вълканов

Константин Стоянов Вълканов е български просветен деец от Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Константин Вълканов

Преходни говори

Преходните у-говори или само преходни говори, класифицирани понякога не съвсем точно като торлашки диалекти или торлашки диалект (Torlački dijalekt) е общо наименование, използвано от езиковедите и диалектолозите за обозначение на диалекти в Източна Сърбия, някои части на Косово, североизточната част на Северна Македония (Крива паланка, Кратово, Куманово), Северозападна и Западна България (Белоградчик, Годеч, Драгоман, Трън, Брезник), както и на говора на малките общности на карашовените в Румъния и гораните в Косово и Албания (вижте нашински).

Виж Кръсте Мисирков и Преходни говори

Постол

По̀стол или понякога книжовно Апостол (Πέλλα, Пела, до 1926 година Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли, до 1975 година Παλαιά Πέλλα, Палеа Пела, Alaklise, Алаклисе) е градче в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела в административна област Централна Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Постол

Поморавие

Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.

Виж Кръсте Мисирков и Поморавие

Перо Коробар

Петър Ангелов Корабаров или Перо Коробар (Перо Коробар) е югославски комунистически партизанин и политически функционер в Социалистическа федеративна република Югославия.

Виж Кръсте Мисирков и Перо Коробар

Арсени Йовков

Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.

Виж Кръсте Мисирков и Арсени Йовков

Александър Ростковски

Александър Аркадиевич Ростковски (Александр Аркадьевич Ростковский) е руски дипломат, консул в Битоля от 1895 до 1903 г.

Виж Кръсте Мисирков и Александър Ростковски

Александър Теодоров-Балан

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките.

Виж Кръсте Мисирков и Александър Теодоров-Балан

Александър Димитраков

Александър Димитраков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Кръсте Мисирков и Александър Димитраков

Антон Димитров

Антон (Андон) Димитров Филахтечев с псевдоними Карата и Пътник, е български революционер, един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Кръсте Мисирков и Антон Димитров

Ристо Русуленчич

Ристо Василев, наречен Русуленчич, е ранен македонист.

Виж Кръсте Мисирков и Ристо Русуленчич

Регионален исторически музей (Благоевград)

Регионалният исторически музей в Благоевград е основан през 1952 година.

Виж Кръсте Мисирков и Регионален исторически музей (Благоевград)

Стоян Киселиновски

Стоян Киселиновски (Стојан Киселиновски) е историк от Северна Македония, научен сътрудник в Института за национална история в Скопие, специалист по Южна Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Стоян Киселиновски

Стефан Душан

Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.

Виж Кръсте Мисирков и Стефан Душан

Стефан Дедов

Стефан Якимов Дедов e публицист от Македония, един от първите привърженици на македонизма, основател, собственик и един от редакторите на „Балкански гласник“ – вестник с македонистко съдържание, издаван в Белград през 1902 година на сръбски и френски език.

Виж Кръсте Мисирков и Стефан Дедов

Сръбско царство

Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).

Виж Кръсте Мисирков и Сръбско царство

Сава Сръбски

Свети Сава, роден Растко Неманич, е сръбски духовник, просветен деец и дипломат.

Виж Кръсте Мисирков и Сава Сръбски

Славяно-македонско научно и литературно дружество

Славяно-македонското научно и литературно дружество е македонистко дружество, съществувало в Санкт Петербург, Русия, от 1902 до 1917 година.

Виж Кръсте Мисирков и Славяно-македонско научно и литературно дружество

Славко Нинов

Славко Нинов (Славко Нинов) е виден театрален деец от Република Македония, актьор и директор на драмата при Македонския народен театър.

Виж Кръсте Мисирков и Славко Нинов

Сергей Мисирков

Сергей Кръстев Мисирков е български лекар, син на филолога Кръсте Мисирков и Екатерина Мисиркова.

Виж Кръсте Мисирков и Сергей Мисирков

Северномакедонска азбука

езиковата комисия: (седнали) Ристо Проданов, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил Ильоски, Крум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо Зографов, Даре Джамбаз, Мирко Павловски, Михайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.Шклифов, Благой.

Виж Кръсте Мисирков и Северномакедонска азбука

Северномакедонска литература

Северномакедонската литература (македонска книжевност) е литературата, написана на северномакедонска литературна норма, която е официална в Северна Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Северномакедонска литература

Таен македоно-одрински кръжок

Тайният македоно-одрински кръжок е основан в Санкт Петербург през 1900 г.

Виж Кръсте Мисирков и Таен македоно-одрински кръжок

Ученическо дружество „Вардар“

Ученическото дружество (дружина) „Вардар“ е основано през 1893 година в Белград от приетите в Сърбия ученици от Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Ученическо дружество „Вардар“

Уводно обучение

„Уводно обучение“ („Εισαγωγική Διδασκαλία“) e четириезичен речник, издаден от Даниил Москополец в 1794 година в Москополе и преиздаден в 1802 година.

Виж Кръсте Мисирков и Уводно обучение

Музей на македонската борба (Скопие)

Музеят на македонската борба за държавност и самостоятелност – Музей на ВМРО и Музей на жертвите от комунистическия режим (date) в Скопие, Северна Македония е посветен на революционните борби в областта Македония от периода на Османското владичество до Комунистическата съпротива във Вардарска Македония и включването на областта в Югославия.

Виж Кръсте Мисирков и Музей на македонската борба (Скопие)

Македонски диалекти

Македонски диалекти са българските диалекти, говорени в географската област Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Македонски диалекти

Македонизъм

„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.

Виж Кръсте Мисирков и Македонизъм

Милан Грашев

Милан (Михаил) Спиров Грашев е български публицист и политик, деец на Македонската федеративна организация.

Виж Кръсте Мисирков и Милан Грашев

Историография в Северна Македония

Историографията в Северна Македония или разговорно северномакедонска историография, е съвкупността от научните методи, източниците, хипотезите и интерпретациите, използвани от учените в Северна Македония за изучаването на историята на областта Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Историография в Северна Македония

Иван Караджов (революционер)

Иван Христов Караджов, с псевдоними Веригин, Вълков е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.

Виж Кръсте Мисирков и Иван Караджов (революционер)

Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“

Институтът за македонски език „Кръсте Мисирков“ (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“) е научен институт към Скопския университет „Свети Кирил и Методий“, Република Северна Македония, който е основното регулаторно тяло на македонския литературен език.

Виж Кръсте Мисирков и Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“

За македонцките работи

„За македонцките работи“ е книга на Кръсте Мисирков, публикувана през 1903 г.

Виж Кръсте Мисирков и За македонцките работи

Зоран Тодоровски

Доктор Зоран Тодоровски (Зоран Тодоровски) е историк от Република Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Зоран Тодоровски

Българизация

Българизация, също известно като побългаряване, е разпространението на българската култура извън българското етническо пространство.

Виж Кръсте Мисирков и Българизация

Бугарщица

''Bugarštice'', изд. „Рад“, Белград, 1969 г. Бугарщиците (bugarštica) са вид хърватски народни песни главно от XVI-XVII век, с юнашки сюжети и характерен 15-сричен размер.

Виж Кръсте Мисирков и Бугарщица

Битолска българска класическа гимназия

Учители в Битолската българска гимназия. Наум Темчев – директор, Тойкова, Никола Гърков, Ладева и други. Преди 1900 г. Учители в гимназията в 1900 г. Третият прав от ляво надясно е Наум Темчев.

Виж Кръсте Мисирков и Битолска българска класическа гимназия

Борис Мисирков (фотограф)

Борис Борисов Мисирков е български фотограф, кинооператор и продуцент, съосновател на Българското фотографско сдружение.

Виж Кръсте Мисирков и Борис Мисирков (фотограф)

Борис Мисирков (преводач)

Борис Сергеев Мисирков е български преводач, син на доктор Сергей Мисирков и внук на филолога Кръсте Мисирков.

Виж Кръсте Мисирков и Борис Мисирков (преводач)

Вардар (1905)

Вардар е списание за наука, литература и политически въпроси свързани с Македония и Македонския въпрос.

Виж Кръсте Мисирков и Вардар (1905)

Вардар (пояснение)

Ва̀рдар е името на голяма река в историко-географската област Македония, днес в Северна Македония и Гърция.

Виж Кръсте Мисирков и Вардар (пояснение)

Велика Морава

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.

Виж Кръсте Мисирков и Велика Морава

Григор Хаджиташкович

Григор Хаджиташкович (Григорие Хаџи Ташковиќ) е сръбски възпитаник, деец на македонската емиграция в Сърбия.

Виж Кръсте Мисирков и Григор Хаджиташкович

Гаврил Константинович

Гаврил Константинович е руски лекар, деец на Октомврийската революция.

Виж Кръсте Мисирков и Гаврил Константинович

Голия

Голия (ср. Голија) е планина в Сърбия.

Виж Кръсте Мисирков и Голия

Георги Капчев

Георги Иванов Капчев е български журналист, деец на македонската емиграция.

Виж Кръсте Мисирков и Георги Капчев

Георги Пулевски

Георги М.

Виж Кръсте Мисирков и Георги Пулевски

Драган Зографов

Драган Стефанов Зографов е български общественик, учител и писател от Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Драган Зографов

Димитър Чуповски

Димитър Чуповски (Димитрија Чуповски) е публицист от Македония и ранен македонист.

Виж Кръсте Мисирков и Димитър Чуповски

Димитър Мирасчиев

Димитър Панев Мирасчиев, наричан Панчик, е български революционер, деец на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Кръсте Мисирков и Димитър Мирасчиев

Десетте лъжи на македонизма

Десетте лъжи на македонизма (Десетте лаги на македонизмот) е книга от 2000 година на българския историк Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, издадена на български и македонски литературен език.

Виж Кръсте Мисирков и Десетте лъжи на македонизма

Евтим Спространов

Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.

Виж Кръсте Мисирков и Евтим Спространов

Екатерина Михайловна-Мисиркова

Екатерина Михайловна – Мисиркова е съпругата на Кръсте Мисирков.

Виж Кръсте Мисирков и Екатерина Михайловна-Мисиркова

Емануил Лепчев

Емануил Лепчев или Ляпчев е български просветен деец от Македония.

Виж Кръсте Мисирков и Емануил Лепчев

18 ноември

18 ноември е 322-рият ден в годината според григорианския календар (323-ти през високосна).

Виж Кръсте Мисирков и 18 ноември

Известен като Кръстьо Мисирков.

, Драган Зографов, Димитър Чуповски, Димитър Мирасчиев, Десетте лъжи на македонизма, Евтим Спространов, Екатерина Михайловна-Мисиркова, Емануил Лепчев, 18 ноември.