Съдържание
42 отношения: Кристоф Вилибалд Глук, Катя Ричарели, Кирстен Флагстад, Класицизъм (музика), Палячи, Полин Виардо, Орфей в Ада, Орфей и Евридика, Опасни връзки (филм, 1988), Опера, Опера серия, Асен Попов (сценограф), Австрийска музика, Александър Моцев, Николай Бодаревски, Николо Пичини, Рихард Вагнер, Стеван Израиловски, Списък на опери, Театър Сан Карло, Флажолет, Флоренция, Хор на виенските момчета, Цветана Табакова, Мария Чеботари, Мария-Антоанета, Мануел Гарсия (баща), Милосърдието на Тит (пояснение), Ифигения, Ифигения в Авлида (опера), Жан-Филип Рамо, Борис Христов, Валхала (паметник), Виенска класическа школа, Глук, Джудита Паста, Джовани Паизиело, Ектор Берлиоз, Елена Образцова, 15 ноември, 19 април, 2 юли.
Кристоф Вилибалд Глук
#пренасочване Кристоф Глук.
Виж Кристоф Глук и Кристоф Вилибалд Глук
Катя Ричарели
Катя Ричарели (Katia Ricciarelli) е италианска актриса и оперна певица (сопран).
Виж Кристоф Глук и Катя Ричарели
Кирстен Флагстад
Кирстен Малфрид Флагстад (Kirsten Malfrid Flagstad) е норвежка оперна певица, високо ценена като Вагнерово (драматично) сопрано.
Виж Кристоф Глук и Кирстен Флагстад
Класицизъм (музика)
Класицизмът е един от периодите на класическата музика през който се установяват множество от норми в композициите, представянето и стила на музиката в периода 1750-1830 г.
Виж Кристоф Глук и Класицизъм (музика)
Палячи
„Палячи“ (Pagliacci) е музикална драма в две действия и пролог, шедьовър на италианското оперно течение веризъм.
Полин Виардо
Полин Виардо през 1842 г. Полин Виардо (Pauline Viardot) е френска оперна певица, мецосопран, родена в семейство на испански музиканти.
Виж Кристоф Глук и Полин Виардо
Орфей в Ада
Орфей в Ада (Orphée aux enfers) е оперета, композирана от Жак Офенбахза либретото от Людовик Халеви.
Виж Кристоф Глук и Орфей в Ада
Орфей и Евридика
„Орфей и Евридика“ (Orphée et Eurydice; Orfeo ed Euridice) е опера на германския композитор Кристоф Глук в 3 действия (5 картини), базирана на мита за тракийския певец Орфей.
Виж Кристоф Глук и Орфей и Евридика
Опасни връзки (филм, 1988)
„Опасни връзки“ (Dangerous Liaisons) е американска романтична драма от 1988 г., режисирана от Стивън Фриърс.
Виж Кристоф Глук и Опасни връзки (филм, 1988)
Опера
Пале Гарние в Париж, един от най-известните оперни театри в света Операта е вид изкуство, при което певци и инструменталисти представят драматично произведение, съчетавайки текст (наричан либрето) и музика.
Опера серия
Хендел, с участието на трима от най-известните за времето изпълнители на опера серия: отляво Сенесино, в центъра Франческа Куцони и отдясно Гаетано Беренщат. Опера серия (opera seria, в мн.ч.
Виж Кристоф Глук и Опера серия
Асен Попов (сценограф)
Асен Русев Попов е български художник – сценограф, график и живописец.
Виж Кристоф Глук и Асен Попов (сценограф)
Австрийска музика
Австрийска музика – Австрия е един от центровете на световната музикална култура.
Виж Кристоф Глук и Австрийска музика
Александър Моцев
Александър Димитров Моцев е български музиколог-фолклорист.
Виж Кристоф Глук и Александър Моцев
Николай Бодаревски
Николай Корнилиевич Бодаревски е украински и руски портретист, жанров живописец и пейзажист, член на организацията на Передвижниците, академик.
Виж Кристоф Глук и Николай Бодаревски
Николо Пичини
Николо Пичини (Niccolò Piccinni) е един от водещите оперни композитори в Италия и Франция през 18 век, представител на Неаполитанската школа.
Виж Кристоф Глук и Николо Пичини
Рихард Вагнер
Вилхелм Рихард Вагнер (Wilhelm Richard Wagner) е германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, известен главно със своите опери (или „музикални драми“, както са наречени по-късно).
Виж Кристоф Глук и Рихард Вагнер
Стеван Израиловски
Стеван Израиловски (Стеван Израиловски; Stevan Izrailovski) е балетист от Сърбия.
Виж Кристоф Глук и Стеван Израиловски
Списък на опери
* „8:30 часът“ – Джордж Гершуин (1918)Иван Минчев – „120 бележити композитори“, второ издание/Издателство Музика/1984 г.
Виж Кристоф Глук и Списък на опери
Театър Сан Карло
Театър „Сан Карло“ (Teatro di San Carlo) в Неапол е сред най-известните и престижни в света оперни теати.
Виж Кристоф Глук и Театър Сан Карло
Флажолет
Флажолет (flageolet, от старофр. flageol – „флейта“) е старинен музикален инструмент, вид флейта с прдълговата форма и висок регистър.
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Хор на виенските момчета
Хор на виенските момчета (Wiener Sängerknaben) e австрийски хоров ансамбъл, един от най-известните момчешки състави в света.
Виж Кристоф Глук и Хор на виенските момчета
Цветана Табакова
Цветана Борисова Табакова е българска оперна певица – сопран.
Виж Кристоф Глук и Цветана Табакова
Мария Чеботари
Мария Чеботари (Maria Cebotari) (автентично фамилно име Ciubotaru) е известна, родена в Бесарабия (тогава в Руската империя), румънска и австрийска оперна певица (сопрано) и актриса.
Виж Кристоф Глук и Мария Чеботари
Мария-Антоанета
Мария-Антоанета (Marie-Antoinette, по рождение Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия, Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen; Marie Antoinette Josèphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine, 2 ноември 1755 – 16 октомври 1793) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI.
Виж Кристоф Глук и Мария-Антоанета
Мануел Гарсия (баща)
Мануѐл дел По̀пуло Висѐнте Родрѝгес Гарсѝя (Manuel del Pópulo Vicente Rodriguez García) е един от най-талантливите испански музиканти от 19 век, известен тенор, за когото Росини пише партията на граф Алмавива в операта си „Севилският бръснар“.
Виж Кристоф Глук и Мануел Гарсия (баща)
Милосърдието на Тит (пояснение)
Милосърдието на Тит (на италиански: La clemenza di Tito) може да се отнася за драма от Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио и цяла серия от опери от и през 18 век, най-известната от които е на Моцарт.
Виж Кристоф Глук и Милосърдието на Тит (пояснение)
Ифигения
Ифигения (Iφιγένεια) е дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра в гръцката митология.
Ифигения в Авлида (опера)
„Ифигѐния в Авлѝда“ (Iphigénie en Aulide) е опера от Кристоф Глук — първата творба на композитора, написана специално за парижка сцена.
Виж Кристоф Глук и Ифигения в Авлида (опера)
Жан-Филип Рамо
Жан-Фили́п Рамо́ (Jean-Philippe Rameau) е най-значимият френски композитор и теоретик на музиката от бароковата епоха.
Виж Кристоф Глук и Жан-Филип Рамо
Борис Христов
Борис Кирилов Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия.
Виж Кристоф Глук и Борис Христов
Валхала (паметник)
Панорама на паметника Изглед към Валхала отзад Паметникът Валхала (от Скандинавската митология – Валхала, Дворец на падналите воини) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), провинция Германия.
Виж Кристоф Глук и Валхала (паметник)
Виенска класическа школа
Виенската класическа школа е музикална школа, оформила се във Виена около средата на 18 век, тясно свързана с Просвещението и неговите идеи.
Виж Кристоф Глук и Виенска класическа школа
Глук
#Виж Кристоф Глук.
Джудита Паста
Джудита Паста (Giuditta Pasta) е италианска оперна певица, сопрано сфогато, добила популярност с големия диапазон на гласа си и яркото си драматично дарование.
Виж Кристоф Глук и Джудита Паста
Джовани Паизиело
Джовани Паизиело (Giovanni Paisiello) е италиански композитор, един от най-видните представители на италианската опера-буфа от 18 век и на Неаполитанската школа.
Виж Кристоф Глук и Джовани Паизиело
Ектор Берлиоз
Луи-Ектóр Берлиоз (Louis-Hector Berlioz) е френски композитор, диригент, музикален критик и теоретик, един от значимите представители на Романтизма.
Виж Кристоф Глук и Ектор Берлиоз
Елена Образцова
Еле́на Васи́лиевна Образцо́ва (7 юли 1939 г., Ленинград, СССР – 12 януари 2015 г., Лайпциг, Германия) е съветска и руска оперна певица (мецосопран) от световна величина, оперен режисьор, вокален педагог, професор в Московската консерватория.
Виж Кристоф Глук и Елена Образцова
15 ноември
15 ноември е 319-ият ден в годината според григорианския календар (320-и през високосна).
19 април
19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).
2 юли
2 юли е 183-тият ден в годината според григорианския календар (184-ти през високосна).