Отваряне в Google MapsСъдържание
147 отношения: Кралство Кастилия, Кралство Кастилия и Леон, Кралство Майорка, Кастел дел Ово, Карл V, Кампания, Корабна артилерия, Констанца фон Хоенщауфен, Констанца Арагонска, Констанца Сицилианска (1249–1302), Конрадин, Превземане на Гранада, Папски конклав (1292 – 1294), Пиренейски полуостров, Петронила Арагонска, Педру I (Португалия), Педро I, Педро I Арагонски, Педро II Арагонски, Педро III Арагонски, Педро IV Арагонски, Педро де Арбуес, Ото I Савойски, Обсада на Акра (1291), Атинско херцогство, Афонсу IV, Арагонска корона, Арагонски език, Арагонско кралство, Арнолд от Виланова, Аделхайд от Суза, Алфонсо I Воин, Алфонсо II Арагонски, Алфонсо III Арагонски, Алфонсо IV (Арагон), Алфонсо V Арагонски, Алфонсо VII (Кастилия), Албигойски кръстоносен поход, Николай Еймерик, Рамиро II Монаха, Рикса от Силезия, Роже дьо Фльор, Реконкиста, Рене I (Анжу), Стогодишна война, Сарагоса, Санча Кастилска (кралица на Арагон), Санчо I Арагонски, Световно първенство по шахмат, Сицилианска вечерня, ... Разширете индекс (97 Повече ▼) »
Кралство Кастилия
Кралство Кастилия (Reino de Castilla) е историческа държава в централната част на Пиренейския полуостров, съществувала между 850 и 1479.
Виж Кралство Арагон и Кралство Кастилия
Кралство Кастилия и Леон
Земите на Кастилската корона през 1400 г.Кастилска корона (Corona de Castilla), известна и като Кралство Кастилия и Леон, е трайна политическа уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Кастилия.
Виж Кралство Арагон и Кралство Кастилия и Леон
Кралство Майорка
Кралство Майорка (Regne de Mallorca; Reino de Mallorca; Royaume de Majorque) е средновековно кралство, васално на Кралство Арагон и създадено от краля на Арагон Хайме I Завоевателя след завоюването на Балеарските острови по време на Реконкистата в северозападното Средиземноморие.
Виж Кралство Арагон и Кралство Майорка
Кастел дел Ово
Кастел дел Ово (Castel dell'Ovo) е първия крепостен замък построен в Неапол.
Виж Кралство Арагон и Кастел дел Ово
Карл V
Карл V (* 24 февруари 1500; † 21 септември 1558) е император на Свещената Римска империя от 1519 до неговата абдикация през 1556.
Кампания
Кампания е административен регион в Южна Италия.
Виж Кралство Арагон и Кампания
Корабна артилерия
„Айова“ от девет 406-mm (16″/50 Mark 7) и шест 127-mm (5"/38 Mark 12) оръдия по време на учения след модернизация и влизане в строй 15 август 1984 г. в района на Пуерто Рико Корабна артилерия се нарича съвкупността от артилерийското въоръжение, поставено на бойните кораби и предназначено за използване по брегови (наземни), морски (надводни) и въздушни цели.
Виж Кралство Арагон и Корабна артилерия
Констанца фон Хоенщауфен
Констанца фон Хоенщауфен, известна като Констанца II Сицилианска и като Анна Сицилианска (* 1230; † 1307), е никейска императрица (1244 – 1254), втора съпруга на император Йоан III Дука Ватаций.
Виж Кралство Арагон и Констанца фон Хоенщауфен
Констанца Арагонска
Констанца Арагóнска (Constanza de Aragón y Castilla; * 1179/1184; † 23 юни 1222, Катания) е в първия си брак кралица на Унгария (1198 – 1204), във втория си брак кралица на Сицилия, и от 1212 г.
Виж Кралство Арагон и Констанца Арагонска
Констанца Сицилианска (1249–1302)
Констанца Сицилианска (Costanza II di Sicilia, Costanza di Svevia, Costanza di Hohenstaufen, Costanza d'Aragona; Konstanze von Sizilien; * 1249, Катания, Кралство Сицилия; † 9 април 1302, Барселона, Кралство Арагон) от династията Хоенщауфен, е чрез женитба кралица на Арагон (1276 – 1285) и Сицилия (1282 – 1285).
Виж Кралство Арагон и Констанца Сицилианска (1249–1302)
Конрадин
Конрад, познат основно под умалителното Конрадин (Konradin, Corradino), е херцог на Швабия (1254 – 1268, като Конрад IV), крал на Йерусалим (1254 – 1268, като Конрад III) и крал на Сицилия (1254 – 1258, de jure до 1268, като Конрад II).
Виж Кралство Арагон и Конрадин
Превземане на Гранада
Превземането на Гранада е последната битка на Гранадската война и Реконкистата – след няколкомесечна обсада на 2 януари 1492 година Гранада е превзета от войските на Кралство Кастилия и Леон На 2 януари 1492 г.
Виж Кралство Арагон и Превземане на Гранада
Папски конклав (1292 – 1294)
Базиликата Санта Мария Маджоре - мястото където кардиналите първоначално се събират Папски конклав 1292-1294 – конклав.
Виж Кралство Арагон и Папски конклав (1292 – 1294)
Пиренейски полуостров
Физическа карта на Пиренейския полуостров Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа.
Виж Кралство Арагон и Пиренейски полуостров
Петронила Арагонска
Петронила Арагонска (на арагонски: Peironela, на каталонски: Peronella, на испански, астурски, галисийски, баски и португалски: Petronila, на латински: Petronilla; * 29 юни 1136, Уеска, Кралство Арагон; † 15 октомври 1173, Барселона) е кралица на Арагон, графиня на Собрарбе и на Робагорса (1137 – 1164), чрез брак графиня на Барселона (1137 – 1162).
Виж Кралство Арагон и Петронила Арагонска
Педру I (Португалия)
Педру I Справедливи (Pedro I „o Justiceiro“) – 8-и крал на Португалия от 1357 до 1367 г.
Виж Кралство Арагон и Педру I (Португалия)
Педро I
Педро I може да се отнася за.
Педро I Арагонски
Педро I Санчес (Pedro I de Aragón, Pere I d'Aragó; * ок. 1068/1069; † 27 септември 1104) е 3-ти крал на Арагон и Памплона (Навара) от 1094 г., граф na Рибагорса и Собрарба от 1085 г.
Виж Кралство Арагон и Педро I Арагонски
Педро II Арагонски
Педро II Арагонски (Pedro II el Católico, Pere el Catòlic) e 8-ият крал на Арагон, граф на Барселона като Педро I (Пере I), а също така и сеньор на Монпелие (1196 – 1213).
Виж Кралство Арагон и Педро II Арагонски
Педро III Арагонски
Педро III Арагонски Велики (Pietro III d'Aragón) е 10-и крал на Арагон, крал на Майорка, крал на Валенсия, граф Барселона от 27 юли 1276 година, крал на Сицилия (под името Педро I) от 4 септември 1282 г.
Виж Кралство Арагон и Педро III Арагонски
Педро IV Арагонски
Педро IV Церемониалния (Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, Pere el Cerimoniós) е 14-и крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф на Барселона (Педро III) от 1336 г.
Виж Кралство Арагон и Педро IV Арагонски
Педро де Арбуес
Педро де Арбуес (Pedro de Arbués) е испански духовник, служител на Испанската инквизиция.
Виж Кралство Арагон и Педро де Арбуес
Ото I Савойски
Ото I Савойски или Ото от Мориен (Othon Ier de Savoie ou Odon, Otto, Eudes, Oddone de Maurienne,; * 1010/1020 вероятно в замъка Шарбониер, † 19 януари 1057 или 1 март 1060, Торино, Маркграфство Торино) е маркграф на Торино от 1046 г.
Виж Кралство Арагон и Ото I Савойски
Обсада на Акра (1291)
Обсадата на Акра (наричана още Падането на Акра) се състои през 1291 г.
Виж Кралство Арагон и Обсада на Акра (1291)
Атинско херцогство
Атинското херцогство е кръстоносна държава, създадена по време на Четвъртия кръстоносен поход след превземането на Константинопол на територията на Атика и Беотия в днешна Гърция.
Виж Кралство Арагон и Атинско херцогство
Афонсу IV
Афонсу IV Храбри (Afonso IV „o Bravo“)– 7-и крал на Португалия и Алгарв от 7 януари 1325 до 28 май 1357 година, от Бургундската династия.
Виж Кралство Арагон и Афонсу IV
Арагонска корона
Арагонската корона (Corona de Aragón) е трайна персонална уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Арагон, която съществува между 1164 и 1707 г.
Виж Кралство Арагон и Арагонска корона
Арагонски език
Арагонски (aragonés) е романски език, който се говори от около 10 000 души по долината на река Арагон, Собрарбе и Рибагорса в провинцията Уеска, Арагон, Испания.
Виж Кралство Арагон и Арагонски език
Арагонско кралство
#пренасочване Кралство Арагон.
Виж Кралство Арагон и Арагонско кралство
Арнолд от Виланова
Арнолд от Виланова, също Арналдус Виланова, Арнолдус де Вильянава, Арнауду Виланова, е испански лекар, алхимик, фармацевт и астролог.
Виж Кралство Арагон и Арнолд от Виланова
Аделхайд от Суза
Аделхайд (Аделаида) от Суза или от Торино (Adelaide di Susa, Adelaide di Torino; * 1010/1016 или 1020 1016, Торино, Маркграфство Торино; † 19 или 25 декември 1091, Канискио, пак там) е маркграфиня на Торино/Суза (1034 – 1091) и чрез бракове херцогиня на Швабия (1037 – 1038), маркграфиня на Монферат (1042 – 1045) и графиня на Савоя (1046 – 1057), както и графиня-регент на Савоя (1051 – 1091).
Виж Кралство Арагон и Аделхайд от Суза
Алфонсо I Воин
Алфонсо I Воин (Alfonso el Batallador) – 4-ти крал на Арагон, получил прозвището си заради победите си в 29 битки.
Виж Кралство Арагон и Алфонсо I Воин
Алфонсо II Арагонски
Алфонсо II Арагонски (Alfonso II el Casto) e 7-ият крал на Арагон, граф на Барселона и Прованс между 1164 и 1196 г.
Виж Кралство Арагон и Алфонсо II Арагонски
Алфонсо III Арагонски
Алфонсо III Арагонски (Alfonso III de Aragón; * 1265, Валенсия; 18 юни 1291, Барселона), с прозвище „Свободния“, също „Откровения“, е 11-и крал на Арагон и граф Барселона от 1285 г.
Виж Кралство Арагон и Алфонсо III Арагонски
Алфонсо IV (Арагон)
Алфонсо IV Кротки (Alfonso el Benigne; * 2 ноември 1299, Неапол; † 24 януари 1336) e 13-и крал на Арагон, крал на Валенсия и Майорка и граф на Барселона (1327 – 1336).
Виж Кралство Арагон и Алфонсо IV (Арагон)
Алфонсо V Арагонски
Алфонсо V Арагонски Великодушния (Alfonso V el Magnánimo; * 1396, Медина дел Кампо; † 27 юни 1458, Неапол) е 18-и крал на Арагон и Сицилия от 1416 г., и крал на Неапол под име Алфонс I от 1435 г.
Виж Кралство Арагон и Алфонсо V Арагонски
Алфонсо VII (Кастилия)
Алфонсо VII Император (Alfonso VII el Emperador; * 1 март 1105, Калдас-де-Рейе; † 21 август 1157, Ла-Фреснеда) е крал на Галисия от 1111 година, крал на Леон от 1126 година, крал на Кастилия от 1127 година.
Виж Кралство Арагон и Алфонсо VII (Кастилия)
Албигойски кръстоносен поход
Тулузкото графство в навечерието на въстанието на Асеневци – 1180 г. Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход) (1209 – 1229) е 20-годишна военна операция, започната от Римокатолическата църква с цел да се унищожи ереста на катарите в Лангедок.
Виж Кралство Арагон и Албигойски кръстоносен поход
Николай Еймерик
Николай Еймерик (Nicolau Aymerich) е римокатолически богослов и инквизитор.
Виж Кралство Арагон и Николай Еймерик
Рамиро II Монаха
Рами́ро II Мона́хът (Ramiro II el Monje) е 5-и крал на Арагон (1134 – 1137).
Виж Кралство Арагон и Рамиро II Монаха
Рикса от Силезия
Рикса от Силезия (известна още с имената Ришка, Рихеза, Рихенза и Рикилда, Ryksa Polska or Śląska; Riquilda de Polonia) е полска княгиня от династията на Пястите, която чрез трите си брака става последователно кралица на Кастилия и Леон (1152 – 1157), графиня на Прованс и графиня на Еверщайн.
Виж Кралство Арагон и Рикса от Силезия
Роже дьо Фльор
Роже дьо Фльор (Ruggiero da Fiore; Rutger von Blum; Ruggero Flores) е рицар тамплиер, авантюрист и водач на каталанската компания, живял в края на 13 и началото на 14 век.
Виж Кралство Арагон и Роже дьо Фльор
Реконкиста
музея Прадо. На преден план се виждат кралете на Кастилия, Арагон и Навара. Реконкиста (на испански и португалски език: Reconquista, тоест отвоюване) се нарича процесът на отвоюване на Иберийския полуостров от властта на мюсюлманите, продължил 774 години.
Виж Кралство Арагон и Реконкиста
Рене I (Анжу)
Рене Анжуйски или Рене I Анжуйски, или Рене I Неаполски, или Рене Сицилиански, известен като „Добрият крал Рене“ (René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, ou encore René Ier de Naples ou René de Sicile, dit le « Bon Roi René »; * 16 януари 1409, Дворец Анже; † 10 юли 1480, Екс ан Прованс) от династията Валоа-Анжу, е господар, а след това граф на Гиз (1417 – 1425), херцог на Бар (1430-1480) де факто от 1420 г., херцог (чрез брак) на Лотарингия (1431 – 1453), херцог на Анжу (1434 – 1480), граф на Прованс и Форкалкие (1434 – 1480), граф на Пиемонт, граф на Барселона, крал на Неапол (1435 – 1442), титулярен крал на Йерусалим (1435 – 1480), титулярен крал на Сицилия (1434 – 1480) и на Арагон (1466 – 1480), маркиз на Пон а Мусон (-1480), както и пер на Франция и основател на Ордена на полумесеца.
Виж Кралство Арагон и Рене I (Анжу)
Стогодишна война
Стогодишна война (Guerre de Cent Ans; Hundred Years' War) е името на поредица от въоръжени конфликти между Англия и нейните съюзници, от една страна, и Франция и нейните съюзници, от друга страна, която продължава от 1337 до 1453 г.
Виж Кралство Арагон и Стогодишна война
Сарагоса
Сараго̀са (Zaragoza) е град в Испания, столица на автономния регион Арагон.
Виж Кралство Арагон и Сарагоса
Санча Кастилска (кралица на Арагон)
Санча Кастилска (на каталански: Sança de Castella, Sancha de Castilla) е кастилска инфанта и кралица на Арагон, съпруга на крал Алфонсо II Арагонски.
Виж Кралство Арагон и Санча Кастилска (кралица на Арагон)
Санчо I Арагонски
Са́нчо Рами́рес (Sancho Ramírez de Aragón; Sanç d'Aragó, Antso Aragoiko; * 1042/1043; † 4 юни 1094) – 2-ри крал на Арагон (Санчо I) от 1063 година и Навара (Санчо V) от 1076 година, син на Рамиро I Арагонски и Жилберта (Ермесинда) дьо Фуа.
Виж Кралство Арагон и Санчо I Арагонски
Световно първенство по шахмат
Световното първенство по шахмат е състезание, определящо световния шампион по шахмат.
Виж Кралство Арагон и Световно първенство по шахмат
Сицилианска вечерня
Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г.
Виж Кралство Арагон и Сицилианска вечерня
Сицилианско кралство
Сицилианското кралство, известно още и като Кралство Сицилия (на латински: Regnum Siciliae или Sicilie; на италиански: Regno di Sicilia; на сицилиански: Regnu di Sicilia), е историческа държава в южната част на днешна Италия, основана от норманите на Рожер II през 1130 г.
Виж Кралство Арагон и Сицилианско кралство
Сикст IV
Сикст IV (Sixtus PP.) е римски папа от 9 август 1471 г.
Виж Кралство Арагон и Сикст IV
Томас III Савойски
Томас III Савойски или Томас III Пиемонтски, наричан и Томазо и Томазино (Tommasino III di Savoia,; * август 1248 или ок. 1252 в Савоя, † 30 април или 15/16 май 1282 в Сен Жони сюр ГиеДн. градче Saint-Genix-sur-Guiers в деп.
Виж Кралство Арагон и Томас III Савойски
Урака I
Урака I (Urraca I; * 24 юни 1081; † 8 март 1126) е suo jure кралица на Кастилия, Леон и Галисия, а по съпруг – кралица на Арагон и Навара, чрез брака си с арагонския крал Алфонсо I.
Уеска
Уѐска (Huesca) е град в Североизточна Испания, административен център на провинция Уеска в автономната област Арагон.
Фридрих II (Свещена Римска империя)
ФридрихII Хоенщауфен (Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.).
Виж Кралство Арагон и Фридрих II (Свещена Римска империя)
Филип I (Кастилия)
Филип I Красивия или Филип Хубави (Felipe I de Austria el Hermoso, Philipp I. von Habsburg, der Schöne; * 22 юли 1478, Брюге; † 25 септември 1506, Бургос) е херцог на Бургундия.
Виж Кралство Арагон и Филип I (Кастилия)
Филип III (Франция)
Филип III Смелия (Philippe le Hardi; * 3 април 1245, замък Поаси, Франция; † 5 октомври 1285, Перпинян, погребан в абатството Сен Дени) е крал на Франция от 1270 до 1285 г.
Виж Кралство Арагон и Филип III (Франция)
Филип IV (Франция)
Филип IV Красиви или Филип IV Хубави (Philippe IV le Bel) е крал на Франция и jure uxoris крал на Навара от 1285, и граф на Шампан от 1305 до смъртта си.
Виж Кралство Арагон и Филип IV (Франция)
Филип V (Испания)
Филип V Бурбон или Филип д'Анжу (Philippe d’Anjou; * 19 декември 1683; † 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700 – 1724, 1724 – 1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.
Виж Кралство Арагон и Филип V (Испания)
Филип VI (Франция)
Филип VI (Philippe VI de Valois; * 1293; † 22 август 1350) е крал на Франция от 1328 до смъртта си.
Виж Кралство Арагон и Филип VI (Франция)
Форт Сант Анджело
Форт Сант Анджело и част от град Биргу Форт Сант Анджело е голямо военно укрепление в град Биргу, под юрисдикцията на Република Малта и Суверенния Малтийски орден.
Виж Кралство Арагон и Форт Сант Анджело
Фернандо I Арагонски
Фернандо I Арагонски (Fernando I de Aragón; * 27 ноември 1380, Медина дел Кампо; † 2 април 1416, Игуалада), с прозвище „Справедливия“ и „Честния“, e 17-и крал на Арагон, Валенсия, Майорка, Сардиния, Корсика (номинално), Сицилия, херцог на Афин и Неопатрия (номинално), граф на Барселона, Русийон и Сердан от 1412 до 1416 г., регент на Кастилия от 1406 до 1416 г., от Династия Трастамара.
Виж Кралство Арагон и Фернандо I Арагонски
Фернандо II
Фернандо II Католикът (Fernando de Aragón „el Católico“, Ferran d'Aragó „el Catòlic“; * 10 март 1452; † 23 януари 1516) е крал на кралства Сицилия (1468 – 1516), Арагон (1479 – 1516), Неапол (1504 – 1516) и Навара (1512 – 1516).
Виж Кралство Арагон и Фернандо II
Фернандо IV (Кастилия)
Фернандо IV Кастилски (Fernando IV de Castilla; * 6 декември 1285, Севиля; † 7 септември 1312, Хаен) е крал на Кастилия и Леон от 1295 година.
Виж Кралство Арагон и Фернандо IV (Кастилия)
Федерико II Сицилиански
Федерико II (Fidiricu II, Federico II; * 13 декември 1272, Барселона; † 25 юни 1337, Патерно) – регент от 1291 г., а от 1295 – крал на Сицилия от Барселонската (в Сицилия – Арагонска) династия.
Виж Кралство Арагон и Федерико II Сицилиански
Хуан I Кастилски
Хуан I Кастилски (Juan I de Castilla; * 1358, Епила, Арагон; † 9 октомври 1390, Алкала де Енарес, Кастилия) е крал на Кастилия и Леон от 24 август 1379 година.
Виж Кралство Арагон и Хуан I Кастилски
Хуан II Кастилски
Хуан II Кастилски (Juan II de Castilla; * 6 март 1405, Торо; † 20 юли 1454, Валядолид) e крал на Кастилия и Леон от 1406 до 1454 г.
Виж Кралство Арагон и Хуан II Кастилски
Хуана Кастилска
Хуана Кастилска, известна и като Хуана Лудата (Juana la Loca, * 1479, † 1555), е кралица на Кастилия и Арагон.
Виж Кралство Арагон и Хуана Кастилска
Хуана Енрикес
Хуана Енрикес (Juana Enríquez; * 1425; † 13 февруари 1468) e знатна кастилска дама от рода Енрикес, кралица на Арагон.
Виж Кралство Арагон и Хуана Енрикес
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Виж Кралство Арагон и Хабсбурги
Хайме I Арагонски
Хайме I Арагонски (Jaime I el Conquistador; Chaime I lo Conqueridor; Jaume el Conqueridor; Jacme lo Conquerent) е 9-и крал на Арагон, крал на Майорка, крал на Валенсия и граф на Барселона между 1213 и 1276.
Виж Кралство Арагон и Хайме I Арагонски
Шарл I Анжуйски
Шарл (Карл) I Анжуйски (Charles d'Anjou; * 21 март 1227, Париж, Кралство Франция; † 7 януари 1285, Фоджа) e основател на Анжу-Сицилианския дом на Анжуйската династия, чиито представители властват в редица страни на Европа в периода 13 – 15 век.
Виж Кралство Арагон и Шарл I Анжуйски
Шарл II Анжуйски
Шарл II Анжуйски, наричан Куция, е крал на Неапол и Сицилия, титулуван крал на Йерусалим, княз на Салерно, граф на Прованс.
Виж Кралство Арагон и Шарл II Анжуйски
Шарл Валоа
Шарл Валоа́ (Charles comte de Valois; * 12 март 1270, † 16 декември 1325) е граф на Валоа от 1286 г., граф дьо Алансон, граф дьо Шартър, граф на Анжу от 1290 г., граф дьо Мен (под име Шарл III) от 1290 г., титулярен император на Латинската империя, титулярен крал на Арагон.
Виж Кралство Арагон и Шарл Валоа
Юдикат Арбореа
Юдикàт Арборèа или Кралство Арбореа (на сардински език rennu de Arbaree и както се нарича тогава от арборейците) е една от четирите независими държави, които се образуват на остров Сардиния след разпадането на Византийската империя на запад.
Виж Кралство Арагон и Юдикат Арбореа
Мартин I Арагонски
Марти́н Арагóнски (Martín I de Aragón; * 29 юли 1356; † 31 май 1410), с прозвище „Хуманист“, е 16-и крал на Арагон, Валенсия, Сардиния и Корсика, граф на Барселона от 1396 г., крал на Сицилия (под името Мартин II) от 1409 г.
Виж Кралство Арагон и Мартин I Арагонски
Маргарета Баварска (1442 – 1479)
Маргарета Баварска (Margarete von Bayern; Margherita di Baviera; * 1 януари 1442, Мюнхен; † 14 октомври 1479, Мантуа) от фамилията Вителсбахи, е принцеса от Бавария-Мюнхен и чрез женитба маркграфиня на Мантуа.
Виж Кралство Арагон и Маргарета Баварска (1442 – 1479)
Мари дьо Лузинян (кралица на Арагон)
Мари дьо Лузинян (1273 – април 1319) е кипърска принцеса и кралица на Арагон – трета съпруга на крал Хайме II Арагонски.
Виж Кралство Арагон и Мари дьо Лузинян (кралица на Арагон)
Мария Кастилска
Мария Кастилска (14 септември 1401 – 7 септември 1458) е кастилска инфанта и кралица на Арагон и Неапол – съпруга на арагонския крал Алфонсо V Арагонски.
Виж Кралство Арагон и Мария Кастилска
Мария Арагонска (кралица на Кастилия)
Мария Арагонска (María de Aragón) е арагонска инфанта и кралица на Кастилия и Леон, като съпруга на крал Хуан II Кастилски.
Виж Кралство Арагон и Мария Арагонска (кралица на Кастилия)
Мария дьо Монпелие
Мария дьо Монпелие (ок. 1181/1182 – 18 април 1218 г.) е дама на Монпелие и кралица на Арагон – съпруга на арагонския крал Педро II.
Виж Кралство Арагон и Мария дьо Монпелие
Маркграфство Ористано
Маркграфство Ористано е създадено през 1410 г.
Виж Кралство Арагон и Маркграфство Ористано
Максимилиан I
Максимилиан I (Maximilian I, „der letzte Ritter“, * 22 март 1459, † 12 януари 1519, Велс, Горна Австрия) е от 1477 г.
Виж Кралство Арагон и Максимилиан I
Мишел дьо Монтен
Мишѐл Екѐм дьо Монтѐн (Michel Eyquem de Montaigne) е френски философ и писател от епохата на Ренесанса.
Виж Кралство Арагон и Мишел дьо Монтен
Михаил VIII Палеолог
Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е никейски и византийски император (1259 – 1282), родоначалник на последната византийска династия Палеолози.
Виж Кралство Арагон и Михаил VIII Палеолог
Много шум за нищо
„Много шум за нищо“ (Much Ado About Nothing) е комедия от английския драматург Уилям Шекспир, написана през 1598 – 1599 година.
Виж Кралство Арагон и Много шум за нищо
Монарси на Испания
Щандарт на Краля За монарси на кралство Испания в съвременния смисъл на тази дума се считат монарсите след обединението на Кастилия и Арагон, макар че официално титлата крал на Испания съществува от 1837.
Виж Кралство Арагон и Монарси на Испания
Месинско въстание (1672-1678)
Месинското въстание (La rivolta antispagnola di Messina) е опит на населението на град Месина да се освободи от властта на Испания.
Виж Кралство Арагон и Месинско въстание (1672-1678)
История на Корсика
Историята на Корсика като 4-ти по големина средиземноморски остров (8778 кв. км или 3389 кв. мили – след Сицилия, Сардиния и Кипър) е уникална и силно повлияна от стратегическото местоположение на този остров в сърцето на Западното Средиземноморие и морската му сравнителна равноотдалеченост на само 12 км (7 мили) от Сардиния, на 50 км (30 мили) от остров Елба, на 80 км (50 мили) от крайбрежието на Тоскана и на 200 км (120 мили) от френското пристанище Ница.
Виж Кралство Арагон и История на Корсика
История на Сицилия
Руини на храм в Солунт. Историята на Сицилия е повлияна от множество етнически групи и свидетелства, че в различни исторически периоди островът е контролиран понякога от външни сили – финикийски и картагенски, древногръцки, римски, вандалски и остготски, византийски, ислямски, нормандски, арагонски и испански, но преживява и важни периоди на независимост: както при коренните сикани, елими и сикули, така и по-късно като графство и кралство Сицилия.
Виж Кралство Арагон и История на Сицилия
История на Испания
Текущи територии, управлявани от Испания. Историята на Испания започва от праисторически времена и минава през периоди на възход и спад, през първата глобална империя – испанската, до съвременния демократичен период след управлението на Франсиско Франко.
Виж Кралство Арагон и История на Испания
Исабела I Кастилска
Исабела I Кастилска е кралица на Кастилия и Леон.
Виж Кралство Арагон и Исабела I Кастилска
Исабела II
Исабела II е кралица на Испания – първата жена на испанския трон, ако не се броят жените, които са носили короните на Кралство Арагон или Кралство Кастилия преди обединението им в единна Испания.
Виж Кралство Арагон и Исабела II
Исабела Арагонска (Франция)
Исабела Арагонска (Isabelle d'Aragon, Isabel d'Aragón, Elisabet d'Aragó i d'Hongria; * 1247; † 28 януари 1271) е инфантa на Арагон и кралица на Франция (1270 – 1271), съпруга на френския крал Филип III.
Виж Кралство Арагон и Исабела Арагонска (Франция)
Испанско наследство
Въпросът за Испанско наследство е един от най-важните дипломатически казуси в модерната история на Европа.
Виж Кралство Арагон и Испанско наследство
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора.
Ибиса
Ибиса (Eivissa; Ibiza) е остров в Средиземно море, 79 km от брега на град Валенсия в Източна Испания.
Иберийска уния
Иберийският съюз или Иберийската уния (срещан/а понякога и като Пиренейски съюз или Пиренейска уния) е лична уния между кралските корони на Кралство Испания и Кралство Португалия.
Виж Кралство Арагон и Иберийска уния
Имре (крал на Унгария)
Имре или Емерик (I.; Emerik; Imrich I; Henricus, Aimeric, Hemericius, Emmerich; * 1174; † 30 ноември 1204) е крал на Унгария и Хърватия и Далмация от династията на Арпадите, управлявал в периода 1196 – 23 април 1204, а също така и крал на Сърбия (1203 – 1204).
Виж Кралство Арагон и Имре (крал на Унгария)
Инфант
Хералдическа корона на испанските инфанти Инфа̀нт, форма за женски род инфа̀нта (infante, infante, infans – дете) е титла на принцовете и принцесите от кралските домове (династии, родове) на Испания и Кралство Португалия (до ликвидацията на португалската монархия през 1910 г.), освен наследниците на престола.
Иполита Мария Сфорца
Иполита Мария Сфорца (Ippolita Maria Sforza, * 18 април или 18 март 1445 в Йези или Пезаро, + 20 август 1484 в Неапол, Неаполитанско кралство) от рода Сфорца е принцеса от Миланското херцогство и чрез женитба херцогиня на Калабрия.
Виж Кралство Арагон и Иполита Мария Сфорца
Жуана Португалска (кралица на Кастилия)
Жуана Португалска е португалска инфанта и кралица на Кастилия – съпруга на кастилския крал Енрике IV.
Виж Кралство Арагон и Жуана Португалска (кралица на Кастилия)
Жилбер дьо Бурбон-Монпансие
Жилбер дьо Бурбон-Монпансие (* 1443; † 15 октомври 1496, Поцуоли) e френски благородник, 5-и граф на Монпансие (1486 – 1496), 13-и дофин на Оверн, граф на Клермон (1486 – 1496), вицекрал на Неаполитанското кралство (1495 – 1496).
Виж Кралство Арагон и Жилбер дьо Бурбон-Монпансие
Жермен дьо Фоа
Жермен дьо Фоа (* 1488; † 15 октомври 1536) е внучка, племенница и втора съпруга на арагонския крал Фернандо II Католик.
Виж Кралство Арагон и Жермен дьо Фоа
Барселонска династия
Каталонските графства през 9 век Барселонска династия (Casa de Barcelona; Casal de Barcelona) е знатен каталонски род от готски произход.
Виж Кралство Арагон и Барселонска династия
Балеарски острови
Разположение на Балеарските острови Балеарските острови (срещани и като Балеари) (Illes Balears, Islas Baleares) са архипелаг в западната част на Средиземно море, на 200 km от Пиренейския полуостров, принадлежащи на Испания.
Виж Кралство Арагон и Балеарски острови
Битка при Саграхас
Битката при Саграхас (Batalla de Sagrajas, известна също с името битка при Залака (Zallaqa)) е ключово сражение в хода на Реконкистата в Испания.
Виж Кралство Арагон и Битка при Саграхас
Битка при Велетри
Битката при Велетри (Battaglia di Vellerti) е известно сражение от Войната за австрийското наследство, състояла се в Италия на 11 август 1744 г.
Виж Кралство Арагон и Битка при Велетри
Битка при Лас Навас де Толоса
Би́тка при Лас На́вас де Толо́са (Batalla de Las Navas de Tolosa) се състои на 16 юли 1212 година между съединените сили на католическите кралства Кастилия, Арагон, Навара и Португалия и армията на маврите от династията на Ал-Мохадите, и завършва със стратегически разгром на мюсюлманските сили.
Виж Кралство Арагон и Битка при Лас Навас де Толоса
Бланка II Наварска
Бланка II Наварска е де юре кралица на Навара, а по съпружеска линия – инфанта на Кастилия и Леон и принцеса на Астурия.
Виж Кралство Арагон и Бланка II Наварска
Бланка Анжуйска
Бланка Анжуйска (известна още като Бланш и Бианка) е неаполитанска принцеса и арагонска кралица – втора съпруга на крал Хайме II Арагонски.
Виж Кралство Арагон и Бланка Анжуйска
Бернат де Рокафорт
Бернат де Рокафорт (Bernat de Rocafort или Berenguer de Rocafort) (1271 – 1309) е рицар и кондотиер, трети водач на Каталанската компания.
Виж Кралство Арагон и Бернат де Рокафорт
Беренгела Барселонска
Беренгела Барселонска, известна още и с името Беренгария, е кралица на Кастилия, Леон и Галисия, съпруга на кастилския крал Алфонсо VII.
Виж Кралство Арагон и Беренгела Барселонска
Беатрис Прованска
Беатрис Прованска (Béatrice de Provence) е потомствена графиня на Прованс и кралица на Сицилия чрез брака си за сицилианския крал Карл I Анжуйски.
Виж Кралство Арагон и Беатрис Прованска
Беатрис Савойска (1206 – 1266)
Беатрис Савойска (Béatrix de Savoie, Béatrice,; * 1198, ок. 1205 или 1206 в Замъка Манюет в Лез Ешел в дн. френски департамент Савоа, † 1265, декември 1266 или 4 януари 1267, пак там) от Дом Савоя е чрез брак графиня на Прованс (от 1220 г.) и графиня на Форкалкие (1222 – 1245) Тя е майка на четири кралици и е един от най-старите известни предци на Мария Стюарт – кралицата на Шотландия, на майка ѝ Мария дьо Гиз и на Джеймс I.
Виж Кралство Арагон и Беатрис Савойска (1206 – 1266)
Ватаца Ласкарис
280 п Ватаца Ласкарис де Вентимиля (ок.1268/1272 - 1336) е дъщеря на италианския граф Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля и на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина.
Виж Кралство Арагон и Ватаца Ласкарис
Виланова и ла Желтру
Виланова и ла Желтру (Vilanova i la Geltrú) е град в Североизточна Испания, административен център на комарката Гараф в провинция Барселона на автономната област Каталония.
Виж Кралство Арагон и Виланова и ла Желтру
Виоланта Арагонска
Виоланта Арагонска е арагонска инфанта и кралица на Кастилия и Леон – съпруга на крал Алфонсо X.
Виж Кралство Арагон и Виоланта Арагонска
Веспасиано I Гонзага
Веспасиано I Гонзага Колона (Vespasiano I Gonzaga Colonna) от род Гонзага е италиански кондотиер, меценат, дипломат, архитект, военен инженер и херцог на Сабионета, близо до Мантуа.
Виж Кралство Арагон и Веспасиано I Гонзага
Гранадска война
Гранадската война (Guerra de Granada) е война, водена с прекъсвания между 1482 и 1492 година от владетелите на Кастилия и Арагон Фернандо II и Изабела Кастилска срещу Гранада, последното мюсюлманско владение на Пиренейския полуостров.
Виж Кралство Арагон и Гранадска война
Гийом VIII (Аквитания)
Гийом VIII кръстен като Гвидо, наричан Гвидо-Готфрид (Guillaume VIII de Poitiers., Wilhelm VIII, Guido, Guido-Gottfried, * 1025; † 25 септември 1086) от фамилията на Рамнулфидите, е херцог на Гаскона (1052 – 1086), херцог на Аквитания и граф на Поату (1058 – 1086).
Виж Кралство Арагон и Гийом VIII (Аквитания)
Гийом дьо Поатие
Гийом дьо Поатие (известен и като Гийом IX Млади Аквитански, Гийом VІІ дьо Поатие, Гийом Трубадур) (на окситански: Guilhèm de Peitieus; * 22 октомври 1071, † 10 февруари 1126) е херцог на Аквитания и Гаскония, както и граф на Поатие.
Виж Кралство Арагон и Гийом дьо Поатие
Готика
Катедрала „Света Богородица“ (Страсбург). катедралата в Шартър (ок. 1145). Тези статуи са най-ранните готически скулптури; революционизират стила и стават модел за следващите поколения скулптори.
Дулсе Арагонска
Дулсе Арагонска (Барселонска, Dulce de Aragón, Dulce Berenguer de Barcelona, 1160 – 1 септември 1198) е арагонска инфанта и кралица на Португалия – първа съпруга на португалския крал Саншу I.
Виж Кралство Арагон и Дулсе Арагонска
Джована I Анжуйска
Джована I Анжуйска (Giovanna I; * ок. 1326, Неапол, Неаполитанско кралство, † 27 юли 1382, замък на Муро Лукано) е неаполитанска кралица от 1343 г.
Виж Кралство Арагон и Джована I Анжуйска
Джована II Анжуйска
Джована II Анжуйска (Joanna II d'Angiò; * 25 юни 1373, Задар, † 2 февруари 1435, Неапол, Неаполитанско кралство) е кралица на Неапол от 1414 г.
Виж Кралство Арагон и Джована II Анжуйска
Джовани да Мурта
Джовани да Мурта (Giovanni da Murta) е вторият дож на Генуезката република, който управлява от 25 декември 1345 г.
Виж Кралство Арагон и Джовани да Мурта
Династия Трастамара
Трастàмара е древна кралска династия на Пиренейския полуостров, съществувала между 14 и 16 век.
Виж Кралство Арагон и Династия Трастамара
Дория
262x262пкс Дория, Д'Ория (Doria, D'Oria) е древен благороднически род, произхождащ от Генуа, Северна Италия, с чиято история често се преплита и идентифицира една и съща фамилна история.
Договор от Тордесиляс
Договорът от Тордесиляс (Tratado de Tordesillas; Tratado de Tordesilhas) е споразумение между Кралство Испания и Кралство Португалия за разпределението на сферите на влияние в света между двете държави.
Виж Кралство Арагон и Договор от Тордесиляс
Дения (таифа)
Дения (دانية) е таифа в югоизточната част на Пиренейския полуостров и Балеарските острови с център град Дения, съществувала с продължително прекъсване между 1010 и 1227 година.
Виж Кралство Арагон и Дения (таифа)
Евдокия Комнина (съпруга на Гийом VIII дьо Монпелие)
Евдокия Комнина (Εὐδοκία Κομνηνή, 1150 или 1152 – ок. 1203) е византийска принцеса, племенница на император Мануил I Комнин.
Виж Кралство Арагон и Евдокия Комнина (съпруга на Гийом VIII дьо Монпелие)
Евдокия Ласкарина Асенина
Евдокия Ласкарина Асенина (Ευδοκία Λασκαρίνα Ασανίνα) e никейска принцеса, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на българския цар Йоан Асен II.
Виж Кралство Арагон и Евдокия Ласкарина Асенина
Елеонора Португалска (кралица на Арагон)
Елеонора Португалската (* 3 февруари 1328, Кралство Португалия; † 29 октомври 1348, Испания) е кралица на Арагон.
Виж Кралство Арагон и Елеонора Португалска (кралица на Арагон)
Елеонора Арагонска
Елеонора Арагонска (Leonor de Aragão; * ок. 1402; † 19 февруари 1445), е арагонска инфанта (принцеса) и кралица на Португалия, съпруга на крал Дуарте (1391 – 1438).
Виж Кралство Арагон и Елеонора Арагонска
Елеонора д’Албуркерке
Елеонора д’Албуркерке (Leonor de Alburquerque; * 1374, Алдеадавила де ла Рибера; † 16 декември 1435, Медина дел Кампо, Кастилия) или Елеонора Урака Санчес де Кастилия (Leonor Urraca Sánchez de Castilla), е съпруга на Фернандо I Арагонски и кралица на Арагон, Валенсия, Майорка, Сицилия, Сардиния и Корсика, графиня на Барселона и други владения в Каталония.
Виж Кралство Арагон и Елеонора д’Албуркерке
Емануил Филиберт Савойски
Eмануил Филиберт Савойски, нар.
Виж Кралство Арагон и Емануил Филиберт Савойски
Енрике II (Навара)
Енрике II Наварски или Анри д'Албре (Henri II de Navarre, Henri d ' Albret; Enrique II de Navarra; * 18 април 1503, Сангуеза; † 25 май 1555, Ажетмо) e крал на Навара от 1517 г.
Виж Кралство Арагон и Енрике II (Навара)
Енрике IV (Кастилия)
Енрике IV Безсилния (Enrique IV el Impotente; * 25 януари 1425, Валядолид ; † 11 декември 1474, Мадрид) е последен крал на Кастилия и Леон преди династическата уния между Кастилия и Арагон.
Виж Кралство Арагон и Енрике IV (Кастилия)
Лудовико Мария Сфорца
Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г.
Виж Кралство Арагон и Лудовико Мария Сфорца
Луи III Валоа-Анжуйски
Луи III Валоа-Анжуйски (Louis III d'Anjou; * 25 септември 1403, 12 ноември 1434, Козенца) от Дом Валоа-Анжу, е херцог на Анжу (1417 – 1434) и Калабрия (1426 – 1434), титулярен крал на Йерусалим, Неапол и Сицилия (1417 – 1434), граф на Прованс и Мен (1417 – 1434).
Виж Кралство Арагон и Луи III Валоа-Анжуйски
Лукреция Ласкарис де Вентимиля
КаталонияOlga Cuevas i Melis. https://www.pirineuweb.com/els-gegants-de-sort/ Els gegants de Sort. pirineuweb.com. Публикуван на: 2013-03-14 Посетен на: 2022-10-29 Лукреция Ласкарис де Вентимиля (1264 – 1314), наричана още Ласкара де Вентимиля, е дъщеря на италианския граф Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля и на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина.
Виж Кралство Арагон и Лукреция Ласкарис де Вентимиля
Ласкарис ди Вентимиля
230 п Ласкарис ди Вентимиля е италианска графска фамилия, едно от разклоненията на рода Вентимиля.
Виж Кралство Арагон и Ласкарис ди Вентимиля
Ласло III
Ла́сло III (III.; * 1199; 7 май 1205, Виена) e крал на Унгария и Хърватия от династия Арпади.
Виж Кралство Арагон и Ласло III
Леонор Кастилска (кралица на Арагон)
Леонор Кастилска е кастилска инфанта и кралица на Арагон чрез брака си с арагонския крал Хайме I Завоевателя.
Виж Кралство Арагон и Леонор Кастилска (кралица на Арагон)
Йоланда Унгарска
Йоланда Унгарска (известна още като Йоланта, Виоланта и Лоланда) е унгарска принцеса от рода на Арпадите и арагонска кралица – съпруга на арагонския крал Хайме I Арагонски.
Виж Кралство Арагон и Йоланда Унгарска