Съдържание
141 отношения: Conservative Quarterly, I обикновено народно събрание, IV обикновено народно събрание, IX обикновено народно събрание, Коста Размов, Константин Хаджикалчев, Константин Врачански, Константин Величков, Консервативна партия, Пряпорец (вестник), Правителства на България, Правителство на Климент 1, Правителство на Климент 2, Правителство на Константин Стоилов 1, Правителство на Константин Стоилов 2, Правителство на Константин Стоилов 3, Правителство на Петко Каравелов 3, Правителство на Стефан Стамболов, Правителство на Тодор Бурмов, Правителство на България (1881 – 1882), Правителство на Васил Радославов 1, Правителство на Драган Цанков 2, Правителство на Леонид Соболев, Простъпка, Проект за реформи на Върховния македонски комитет, Парламентарни избори в България (1879), Парламентарни избори в България (1887), Парламентарни избори в България (1894), Парламентарни избори в България (1896), Парламентарни избори в България (1899), Парламентарни избори в България (1901), Пловдивска мъжка гимназия, Пловдивчани, Посланици на България в Русия и СССР, Посолство на България в Москва, Подялба на Македония, Петър Пешев, Петър Драгулев, Петко Горбанов, Отношения между България и САЩ, Одески национален университет, Асен фон Хартенау, Автономия за Македония и Одринско, Александър I Български, Александър Обренович, Народна партия (Източна Румелия), Народна партия (България), Народно читалище „Развитие – 1869“ (Разград), Народнолиберална партия, Найден Бенев, ... Разширете индекс (91 Повече ▼) »
Conservative Quarterly
„Conservative Quarterly“ е българско научно списание за политика и култура, с главен редактор Ирена Тодорова.
Виж Константин Стоилов и Conservative Quarterly
I обикновено народно събрание
Първото обикновено народно събрание (I ОНС) е народно събрание на Княжество България.
Виж Константин Стоилов и I обикновено народно събрание
IV обикновено народно събрание
Сградата на Народното събрание, 1886 г. Четвъртото обикновено народно събрание (IV ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 27 юни 1884 г.
Виж Константин Стоилов и IV обикновено народно събрание
IX обикновено народно събрание
Деветото обикновено народно събрание (IX ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 1 декември 1896 до 19 декември 1898, брой народни представители – 159.
Виж Константин Стоилов и IX обикновено народно събрание
Коста Размов
Коста П.
Виж Константин Стоилов и Коста Размов
Константин Хаджикалчев
Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев
Константин Врачански
Константин Врачански е висш български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия на Българската екзархия от 1884 до 1912 година.
Виж Константин Стоилов и Константин Врачански
Константин Величков
Константин Величков Петков е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.
Виж Константин Стоилов и Константин Величков
Консервативна партия
Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия, съществувала от 1879 г.
Виж Константин Стоилов и Консервативна партия
Пряпорец (вестник)
„Пряпорец“ е български вестник, излизал в София, официален орган на Демократическата партия.
Виж Константин Стоилов и Пряпорец (вестник)
Правителства на България
Това е списък на правителствата на Княжество България, Царство България, Народна република България и Република България.
Виж Константин Стоилов и Правителства на България
Правителство на Климент 1
Правителството на епископ Климент Браницки е второ по ред правителство на Княжество България, назначено с Указ № 334 от 24 ноември 1879 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Климент 1
Правителство на Климент 2
Второто правителство на митрополит Климент е единадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 9 август 1886 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Климент 2
Правителство на Константин Стоилов 1
Първото правителство на Константин Стоилов е четиринадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 29 юни 1887 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Константин Стоилов 1
Правителство на Константин Стоилов 2
Второто правителство на Константин Стоилов е шестнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 4 от 19 май 1894 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Константин Стоилов 2
Правителство на Константин Стоилов 3
Третото правителство на Константин Стоилов е седемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Константин Стоилов 3
Правителство на Петко Каравелов 3
Третото правителство на Каравелов е дванадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 12 август 1886 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Петко Каравелов 3
Правителство на Стефан Стамболов
Правителството на Стефан Стамболов е петнадесетото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 август 1887 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Стефан Стамболов
Правителство на Тодор Бурмов
Правителството на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Тодор Бурмов
Правителство на България (1881 – 1882)
Шестото правителство на България е правителство на Княжество България, назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на България (1881 – 1882)
Правителство на Васил Радославов 1
Първото правителство на Радославов е тринадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Васил Радославов 1
Правителство на Драган Цанков 2
Второто правителство на Драган Цанков е осмо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 719 от 7 септември 1883 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Драган Цанков 2
Правителство на Леонид Соболев
Правителството на Леонид Соболев е седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г.
Виж Константин Стоилов и Правителство на Леонид Соболев
Простъпка
Простъпката е виновно правонарушение под формата на действие или бездействие, имащо характера на тежко провинение.
Виж Константин Стоилов и Простъпка
Проект за реформи на Върховния македонски комитет
Проектът за реформи е политическа програма за необходимите бъдещи реформи в османските области Македония и Одринско, издадена в края на фервруари 1896 година от Върховния македонски комитет и приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Константин Стоилов и Проект за реформи на Върховния македонски комитет
Парламентарни избори в България (1879)
Парламентарните избори в България през 1879 година са редовни парламентарни избори, проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г.
Виж Константин Стоилов и Парламентарни избори в България (1879)
Парламентарни избори в България (1887)
Парламентарните избори в България през 1887 година са редовни парламентарни избори, проведени на 9 октомври 1887 г.
Виж Константин Стоилов и Парламентарни избори в България (1887)
Парламентарни избори в България (1894)
Парламентарните избори за VIII народно събрание са проведени на 23 септември 1894 г., няколко месеца след като княз Фердинанд назначава с указ правителството на Константин Стоилов.
Виж Константин Стоилов и Парламентарни избори в България (1894)
Парламентарни избори в България (1896)
Парламентарните избори се провеждат на 29 ноември 1896 г.
Виж Константин Стоилов и Парламентарни избори в България (1896)
Парламентарни избори в България (1899)
Парламентарните избори за X Обикновено народно събрание са проведени на 25 април 1899 г.
Виж Константин Стоилов и Парламентарни избори в България (1899)
Парламентарни избори в България (1901)
Парламентарните избори за XI народно събрание се провеждат на 28 януари 1901 г.
Виж Константин Стоилов и Парламентарни избори в България (1901)
Пловдивска мъжка гимназия
Хуманитарна гимназия „Св.
Виж Константин Стоилов и Пловдивска мъжка гимназия
Пловдивчани
Пловдивчани са жителите на град Пловдив, България.
Виж Константин Стоилов и Пловдивчани
Посланици на България в Русия и СССР
Този списък е на ръководителите на дипломатическите мисии (посланици, пълномощни министри и др.) на България в Руската империя (в Санкт Петербург / Петроград), Съветска Русия (в Петроград и Москва), Съветския съюз и Руската федерация (в Москва).
Виж Константин Стоилов и Посланици на България в Русия и СССР
Посолство на България в Москва
Посолството на България в Москва е официална дипломатическа мисия на България в Русия.
Виж Константин Стоилов и Посолство на България в Москва
Подялба на Македония
Разделянето на Македония на зони на влияние и по-късната Подялба на областта е геополитически план за разрешаването на македонския въпрос от страна на Сърбия, Гърция и България, осъществен в 1913 година.
Виж Константин Стоилов и Подялба на Македония
Петър Пешев
По време на посещение в Тетово през 1917 година Петър Иванов Пешев е български политик, юрист и публицист.
Виж Константин Стоилов и Петър Пешев
Петър Драгулев
Петър Диков Драгулев е български юрист, общественик и журналист, борец за освобождението на Тракия и Македония.
Виж Константин Стоилов и Петър Драгулев
Петко Горбанов
Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.
Виж Константин Стоилов и Петко Горбанов
Отношения между България и САЩ
Българо-американските отношения водят своето начало официално от 1903 г.
Виж Константин Стоилов и Отношения между България и САЩ
Одески национален университет
Одеският национален университет „Иля Мечников“ днес е бившият Императорски новорусийски университет, известен от съветско време като Одески държавен университет.
Виж Константин Стоилов и Одески национален университет
Асен фон Хартенау
Граф Крум-Асен Лудвиг Александър фон Хартенау е син на абдикиралия български княз Александър I Батенберг и актрисата Йохана Лойзингер.
Виж Константин Стоилов и Асен фон Хартенау
Автономия за Македония и Одринско
Автономия за Македония и Одринско е главната политическа цел на българските нелегални революционни организации Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Върховен македоно-одрински комитет, Българско тайно революционно братство и Българска народна македоно-одринска революционна организация, а също и на легалните политически партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция).
Виж Константин Стоилов и Автономия за Македония и Одринско
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Константин Стоилов и Александър I Български
Александър Обренович
Александър Обренович (Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.
Виж Константин Стоилов и Александър Обренович
Народна партия (Източна Румелия)
Народната партия (или Съединистка партия) е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 г.
Виж Константин Стоилов и Народна партия (Източна Румелия)
Народна партия (България)
Висшият партиен съвет в началото на 20 век Народната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия, съществувала от 1894 до 1920-те години.
Виж Константин Стоилов и Народна партия (България)
Народно читалище „Развитие – 1869“ (Разград)
Читалището с паметника на учениците на Св. св. Кирил и Методий. Народно читалище „Развитие – 1869“ е читалище в Разград.
Виж Константин Стоилов и Народно читалище „Развитие – 1869“ (Разград)
Народнолиберална партия
Народнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920 г., като е най-дълго управлявалата през този период.
Виж Константин Стоилов и Народнолиберална партия
Найден Бенев
Найден Луков Бенев е български политик от Народната партия.
Виж Константин Стоилов и Найден Бенев
Никола Пашич
Никола Пашич (Никола Пашић) е сръбски политик от български произход, на няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия (1891 – 1892, 1904 – 1905, 1906 – 1908, 1909 – 1911, 1912 – 1918), както и министър-председател на Кралството на сърби, хървати и словенци (1918, 1921 – 1924, 1924 – 1926).
Виж Константин Стоилов и Никола Пашич
Никола Стойнов
Никола Павлев Стойнов, с псевдоними Novus, Новус и други, е български анархист, учител и обществен деятел, участник в учредяването на БЗНС.
Виж Константин Стоилов и Никола Стойнов
Никола Иванов (генерал)
Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899).
Виж Константин Стоилов и Никола Иванов (генерал)
Робърт колеж
Робърт колеж е американско училище в Цариград, Турция.
Виж Константин Стоилов и Робърт колеж
Регионален исторически музей (Пловдив)
Регионалният исторически музей в град Пловдив е най-големият исторически музей в област Пловдив и съдържа около 60 000 експоната.
Виж Константин Стоилов и Регионален исторически музей (Пловдив)
Режим на пълномощията
Александър I Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет.
Виж Константин Стоилов и Режим на пълномощията
Съединистка акция (1880)
Берлинския конгрес Съединистката акция от 1880 година е опит за обединение на Източна Румелия и Княжество България, осуетен от Русия и Великобритания.
Виж Константин Стоилов и Съединистка акция (1880)
Строителите на съвременна България
„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана в периода 1910 – 1911 година и посветена на изграждането на Третата българска държава.
Виж Константин Стоилов и Строителите на съвременна България
Сто видни копривщенци
Сто видни копривщенци е малка историко-биографична енциклопедия за видни просветни, революционни и стопански деятели от град Копривщица.
Виж Константин Стоилов и Сто видни копривщенци
Стоян Чомаков
Стоян Иванов Чомаков е български лекар хирург, общественик и политик.
Виж Константин Стоилов и Стоян Чомаков
Стоилов
Стоилов е българско фамилно име, производно от мъжкото име Стоил.
Виж Константин Стоилов и Стоилов
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Константин Стоилов и Стефан Стамболов
Свети Илия (Княжево)
„Свети Илия“ е православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в квартал Княжево.
Виж Константин Стоилов и Свети Илия (Княжево)
Свети Георги (Пловдив)
„Свети Георги Победоносец“ е православна църква в град Пловдив, посветена на свети Георги.
Виж Константин Стоилов и Свети Георги (Пловдив)
Симеон Варненски и Преславски
Симеон е български духовник.
Виж Константин Стоилов и Симеон Варненски и Преславски
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Константин Стоилов и Софиянци
Списък на депутатите в Учредителното събрание
Табло с портретите на депутатите в Учредителното събрание. Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Константин Стоилов и Списък на депутатите в Учредителното събрание
Тунел под Шипка
Тунелът под Шипка е планиран пътен тунел, който ще преминава през Стара планина в района около град Габрово и ще осигурява връзка между Северна и Южна България.
Виж Константин Стоилов и Тунел под Шипка
Тимотей Строна
Тимотей Гронда да Строна (Timoteo Gronda da Strona) е италиански католически духовник, мисионер-капуцин в България, поставил основите на латинската католическа енория „Свети Йосиф“ в София.
Виж Константин Стоилов и Тимотей Строна
Теодор Теодоров
Теодор Иванов Теодоров е български политик, водач на Народната партия.
Виж Константин Стоилов и Теодор Теодоров
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Константин Стоилов и Учредително събрание
Училища в Хайделберг
идеализма Град Хайделберг е най-значимият университетски и учебен център в Германия и един от най-известните в Европа и в света.
Виж Константин Стоилов и Училища в Хайделберг
Убийство на Стефан Стамболов
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, при който на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен бившият министър-председател и водач на опозицията в България от група македонски дейци.
Виж Константин Стоилов и Убийство на Стефан Стамболов
Фердинанд I Български
Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.
Виж Константин Стоилов и Фердинанд I Български
Христо Стоянов (юрист)
Христо Тодоров Стоянов е български юрист, просветен деец и политик.
Виж Константин Стоилов и Христо Стоянов (юрист)
Хайделбергски университет
Университетът „Рупрехт-Карлс“ или Хайделбергският университет (Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg; на латински: Ruperto-Carola-Universität) е най-старият университет в Германия.
Виж Константин Стоилов и Хайделбергски университет
Четническа акция на Македонския комитет
Четническата акция е организирано от Македонския комитет въоръжено нахлуване на чети от България в намиращата се под османска власт Македония през юни – август 1895 година, с което се цели да се предизвика всеобщо въстание в областта и да се привлече вниманието на Великите сили към неизпълнените член 23 и 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Европейска Турция.
Виж Константин Стоилов и Четническа акция на Македонския комитет
Масонство в България
Масонството в България, наричано още Свободно зидарство, е посветителско общество, споделящо идеите и целите на световното масонство.
Виж Константин Стоилов и Масонство в България
Македонска имиграция в България
Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.
Виж Константин Стоилов и Македонска имиграция в България
Македонски комитет (офицерски)
Македонският комитет е разколническа организация, претендираща да бъде истинския управленски орган на Македонската организация, а не избрания на Втория македонски конгрес през декември 1895 година Върховен македонски комитет.
Виж Константин Стоилов и Македонски комитет (офицерски)
Македония (1896 – 1897)
„Македония“ с подзаглавие Орган на неосвободените е български вестник, редактиран от Георги Николов и излизал от 1896 до 1897 година.
Виж Константин Стоилов и Македония (1896 – 1897)
Малешевски балкан
„Малешевски балкан“ с подзаглавие Орган на македонските борци е български вестник, излизал в София от 12 януари до 15 юни 1897 година.
Виж Константин Стоилов и Малешевски балкан
Михаил Маджаров
Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия.
Виж Константин Стоилов и Михаил Маджаров
Мир (вестник)
„Мир“ е български исторически вестник, излизал в периода 1894 – 1944 година, орган на Народната партия.
Виж Константин Стоилов и Мир (вестник)
Милосърдие (благотворително братство)
Благотворителното братство „Милосърдие“ е създадено през септември 1897 година в Солун.
Виж Константин Стоилов и Милосърдие (благотворително братство)
Министър на финансите на България
Министърът на финансите на България е член на правителството, т.е.
Виж Константин Стоилов и Министър на финансите на България
Министър на вътрешните работи на България
Министърът на вътрешните работи на България е член на правителството, т.е.
Виж Константин Стоилов и Министър на вътрешните работи на България
Министър на външните работи на България
Министърът на външните работи на България е член на правителството, т.е.
Виж Константин Стоилов и Министър на външните работи на България
Министър на правосъдието на България
Министърът на правосъдието на България е член на правителството, т.е.
Виж Константин Стоилов и Министър на правосъдието на България
Министър-председател на България
Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г.
Виж Константин Стоилов и Министър-председател на България
Министър-председатели на България по продължителност на управление
Това е списък на министър-председателите на България, подредени по продължителност на управлението им.
Виж Константин Стоилов и Министър-председатели на България по продължителност на управление
Млада България (1895 – 1896)
„Млада България“ с подзаглавие Независим демократически вестник е български вестник, издаван в София от Димитър Ризов (редактор-стопанин) от 1895 до 1896 година.
Виж Константин Стоилов и Млада България (1895 – 1896)
Моравенови
Моравенови или Моровенци са виден род, известен в Копривщица, Пловдив и Цариград по време на българското Възраждане.
Виж Константин Стоилов и Моравенови
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Константин Стоилов и История на България
История на Варна
Тази статия е за историята на град Варна в България от античността до наши дни.
Виж Константин Стоилов и История на Варна
Иван Вазов
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.
Виж Константин Стоилов и Иван Вазов
Иван Евстратиев Гешов
Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.
Виж Константин Стоилов и Иван Евстратиев Гешов
Илия Луканов
Илия Луканов Лилов е български националреволюционер, деец на народнолибералната партия (стамболовисти) и държавник.
Виж Константин Стоилов и Илия Луканов
Жеко Спиридонов
Жеко Спиридонов Хадживичев е български скулптор, член-кореспондент на БАН, заедно с Борис Шатц и Марин Василев е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.
Виж Константин Стоилов и Жеко Спиридонов
Железопътна линия 8 (България)
Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на 142 km в отсечките Пловдив – Филипово, Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
Виж Константин Стоилов и Железопътна линия 8 (България)
Земеделски каси
Земеделските каси са втората по значимост (след Българска народна банка) кредитно-спестовна институция в България през първия четвърт век след Освобождението от турско владичество.
Виж Константин Стоилов и Земеделски каси
Българска телеграфна агенция
Българската телеграфна агенция (съкратено БТА) е националната информационна агенция на Република България и наред с БНТ и БНР е сред държавните медии под обществен контрол.
Виж Константин Стоилов и Българска телеграфна агенция
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Константин Стоилов и Българска криза
Български глас (1879 – 1883)
„Български глас“ е български консервативен вестник, издаван от 1879 до 1883 година в София, България.
Виж Константин Стоилов и Български глас (1879 – 1883)
Българо-сръбско споразумение (1897)
Българо-сръбското споразумение от 19 февруари 1897 година е договореност между България и Сърбия да се въздържат от действия в Европейска Турция без предварителни консултации и да работят заедно за националните си интереси чрез развитие на църковното и училищното дело в османските владения.
Виж Константин Стоилов и Българо-сръбско споразумение (1897)
Българомакедонска лига
„Българомакедонската лига за освобождение на Македония“ е българска организация, основана в 1880 година в Русе с председател Васил Диамандиев, която си поставя за цел да се извоюват обещаните от член 23 на Берлинския договор реформи в останалата под османска власт Македония.
Виж Константин Стоилов и Българомакедонска лига
Борис Сарафов
Борис Петров Сарафов е български военен и революционер, войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Константин Стоилов и Борис Сарафов
Болградска гимназия
Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна.
Виж Константин Стоилов и Болградска гимназия
Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Правилник на организацията Правилник на четите на ТМОРО Наредба за районните и селските ръководни тела на ТМОРО Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя.
Виж Константин Стоилов и Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Върховен македоно-одрински комитет
Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува в България и Османската империя от 1895 до 1905 година.
Виж Константин Стоилов и Върховен македоно-одрински комитет
Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
500px Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г. е фотографски колаж от Иван Карастоянов от 1892 г.
Виж Константин Стоилов и Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
Васил Радославов
Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител.
Виж Константин Стоилов и Васил Радославов
Венедикт Попов
Венедикт Димитров Попов е български адвокат и общественик от края на XIX и началото на XX век.
Виж Константин Стоилов и Венедикт Попов
Григор Начович
Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.
Виж Константин Стоилов и Григор Начович
Гаврил Моравенов
Гаврил Атанасов Моравенов от видния копривщенски род Моравенови е собственик на втората по големина търговска кантора в Цариград (след тази на Тъпчилещови) през възрождението, обществен деец, епитроп (грижещ се паричните средства) на българската църква в квартал Фенер, сенатор, завършил Атинския университет.
Виж Константин Стоилов и Гаврил Моравенов
Глас македонски
„Глас македонски“ е български вестник, редактиран от Коста Шахов и излизал от 1893 до 1898 година.
Виж Константин Стоилов и Глас македонски
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Виж Константин Стоилов и Германия
Георги Кирков (социалист)
Гробът на Георги и Тина Киркови в Централните софийски гробища. Георги Йорданов Кирков, наричан Майстора, е български публицист, парламентарист, политик (социалист) и профсъюзен деец.
Виж Константин Стоилов и Георги Кирков (социалист)
Георги Странски
Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик.
Виж Константин Стоилов и Георги Странски
Георги Сгурев
Георги Сгурев е български политик.
Виж Константин Стоилов и Георги Сгурев
Георги Морфов
Георги (Генко) Василев Морфов е български офицер, полковник от кавалерията, участник в Сръбско-българската война (1885).
Виж Константин Стоилов и Георги Морфов
Георги Желязкович
Георги Желязкович е български политик от Консервативната партия.
Виж Константин Стоилов и Георги Желязкович
Георги Губиделников
Георги Генов Губиделников е български банкер.
Виж Константин Стоилов и Георги Губиделников
Драган Цанков
Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков) е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество.
Виж Константин Стоилов и Драган Цанков
Даме Груев
Дамян (Даме) Йованов Груев е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Константин Стоилов и Даме Груев
Данаил Николаев
Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.
Виж Константин Стоилов и Данаил Николаев
Димитър Марков (юрист)
Винишката афера, 19 януари 1898 г., стр. 1 Димитър Павлов Марков е юрист, политик и дипломат.
Виж Константин Стоилов и Димитър Марков (юрист)
Димитър Македонски (Емборе)
Димитър Василев, известен като Македонски, е български просветен деец, публицист, общественик и революционер, член на Македонския комитет.
Виж Константин Стоилов и Димитър Македонски (Емборе)
Димитър Греков
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
Виж Константин Стоилов и Димитър Греков
Димитър Думбалаков
Димитър Атанасов Думбалаков е български военен, подполковник, и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Константин Стоилов и Димитър Думбалаков
Евгения Димиева
Евгения Николова Димиева е българска просветна деятелка от Търново.
Виж Константин Стоилов и Евгения Димиева
Екатерина Каравелова
Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.
Виж Константин Стоилов и Екатерина Каравелова
Либерална партия (радослависти)
Либералната партия (наричана още радославистка) е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920 г.
Виж Константин Стоилов и Либерална партия (радослависти)
Йоаким Груев
Йоа̀ким Гру̀ев Про̀йчев е български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик.
Виж Константин Стоилов и Йоаким Груев
10 юли
10 юли е 191-вият ден в годината според григорианския календар (192-ри през високосна).
Виж Константин Стоилов и 10 юли
19 май
19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-и през високосна година).
Виж Константин Стоилов и 19 май
1901
1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
21 декември
21 декември е 355-ият ден в годината според григорианския календар (356-и през високосна година).
Виж Константин Стоилов и 21 декември
23 март
23 март е 82-рия ден в годината според григорианския календар (83-ти през високосна година).
Виж Константин Стоилов и 23 март
31 май
31 май е 151-вият ден в годината според григорианския календар (152-ри през високосна).
Виж Константин Стоилов и 31 май
5 октомври
5 октомври е 278-ият ден в годината според григорианския календар (279-и през високосна).
Виж Константин Стоилов и 5 октомври