Съдържание
138 отношения: Corpus Iuris Civilis, Foedus, Кюстенджа, Кюстендилска епархия, Крисп, Кастра претория, Католицизъм, Кардиф, Кабиленски манастир, Кирения, Кипърски кондоминиум, Ковачевско кале, Констант, Константин (име), Константин II (император), Константинов дар, Константинопол, Констанций II, Конгиариум, Православие, Прокопий (magister militum), Преториански префект, Пауталия, Партений Лампсакийски, Папа, Поместен събор, Петроний Аниан, Пещерица (село), Ацилий Север, Арбицион, Арка на Константин, Абант, Аврелий Валерий Тулиан Симах, Августа Траяна, Ниш, Нобилисимус, Нов Рим, Разград, Рим, Римска империя, Римски и византийски императрици, Ротонда (архитектура), Родословно дърво на римските императори, Средновековие, Сан Паоло фуори ле Мура, Сан Джовани ин Латерано, Света София (Константинопол), Свети Климент Охридски (Скопие), Свети Петър (Рим), Силвестър I, ... Разширете индекс (88 Повече ▼) »
Corpus Iuris Civilis
Юстиниан I Corpus Iuris Civilis (Свод на гражданското право) е основополагаща колекция от трудове в областта на юриспруденцията, изработена в периода 529 – 534 година по заповед на Юстиниан I, но издадена след смъртта му.
Виж Константин I Велики и Corpus Iuris Civilis
Foedus
Foedus (foedus; мн.ч. foedera) е форма на междустранен договор в Римската република и до къснодревни времена важен инструмент на римската външна политика.
Виж Константин I Велики и Foedus
Кюстенджа
Кюстѐнджа (Constanța, Констанца; Köstence, Кьостендже) или Констанца е град в Северна Добруджа, административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Добруджа и най-голямото румънско пристанище.
Виж Константин I Велики и Кюстенджа
Кюстендилска епархия
Кюстендилската епархия е историческа православна епархия с епископски център Кюстендил, която през вековете в зависимост от промените в името на епископалния и град, последователно се нарича Пауталийска епископия, Велбъждска (Банска) епископия, Коласийска епископия, Кюстендилска епархия.
Виж Константин I Велики и Кюстендилска епархия
Крисп
Флавий Юлий Клавдий Крисп, син на Константин I Велики, е цезар от 317 до 326 г.
Виж Константин I Велики и Крисп
Кастра претория
Преторианската порта зазидана в градската стена на Древния Рим Кастра претория (лат. Castra praetoria) е казармената сграда в Древния Рим, където преторианците се помещават и откъдето осъществяват службата си в интерес и в полза на Римската империя.
Виж Константин I Велики и Кастра претория
Католицизъм
Католицизъм е най-разпространеният клон на християнството, наброяващ приблизително 1,3 милиарда последователи.
Виж Константин I Велики и Католицизъм
Кардиф
Ка̀рдиф (Cardiff; Caerdydd, Кайрдѝд) е столица на Уелс, административен център на едноименния самостоятелен окръг Кардиф.
Виж Константин I Велики и Кардиф
Кабиленски манастир
Входът на манастира Обителта Кабиленският манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ е действащ девически православен манастир, намиращ се близо до Археологическия резерват Кабиле – на около 1 км от село Кабиле, и отстоящ на 6 км от град Ямбол и на 24 км от град Сливен.
Виж Константин I Велики и Кабиленски манастир
Кирения
Кирения (Κερύνεια; Girne) е град в северната част на Кипър, на територията на непризнатата Севернокипърска турска република.
Виж Константин I Велики и Кирения
Кипърски кондоминиум
Кипърският кондоминиум е безпрецедентно съглашение между византийския император Юстиниан II и арабския халиф Абд ал-Малик ибн Маруан от 688 г.
Виж Константин I Велики и Кипърски кондоминиум
Ковачевско кале
Ковачевското кале е късноримската крепост, която се намира на 6 км западно от гр.
Виж Константин I Велики и Ковачевско кале
Констант
Флавий Юлий Констант (Flavius Julius Constans) е римски император (333 – 350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.
Виж Константин I Велики и Констант
Константин (име)
Константин Велики, Йорк Константин (Konstantin; Constantin) е мъжко малко име, също и фамилно име.
Виж Константин I Велики и Константин (име)
Константин II (император)
Флавий Клавдий Константин Младши (Flavius Claudius Constantinus Iunior), или Константин ІІ е римски император (314 – 340), най-възрастният син на император Константин I Велики и Фауста.
Виж Константин I Велики и Константин II (император)
Константинов дар
Фреска от 13 век, папа Силвестър и Константин показват Дара. Санти Куатро Коронати, Рим Константинов дар (лат., Constitutum Donatio Constantini or Constitutum domini Constantini imperatoris) се нарича фалшифициран документ, на който папите дълго време се позовавали, за да обосноват своите претенции за светска власт и върховенство над останалите църковни йерарси.
Виж Константин I Велики и Константинов дар
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Константин I Велики и Константинопол
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Виж Константин I Велики и Констанций II
Конгиариум
Congiarium (Congiarium, congiary; congius; мн.ч.: Congiarien, congiary; лат..
Виж Константин I Велики и Конгиариум
Православие
Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.
Виж Константин I Велики и Православие
Прокопий (magister militum)
Прокопий (Procopius; fl. 422-424) е генерал и политик на Източната Римска империя и баща на западно-римския император Антемий.
Виж Константин I Велики и Прокопий (magister militum)
Преториански префект
Преторианският префект (Praefectus praetorio) е предводител на преторианската гвардия (личната стража на императора) в древен Рим.
Виж Константин I Велики и Преториански префект
Пауталия
Хипотетична възстановка на градската територия на Пауталия Пауталия и още Улпия Пауталия е един от големите антични римски градове в провинция Тракия на мястото на днешния гр.
Виж Константин I Велики и Пауталия
Партений Лампсакийски
Св.
Виж Константин I Велики и Партений Лампсакийски
Папа
Папа Римски (papa, и πάππας – в пр. отец, баща) е глава и върховен суверенен йерарх(понтифекс, понтифик) (Pontifex Romanus – римски понтифекс, или Pontifex Maximus – върховен суверенен понтифекс) на Римокатолическата църква, а в международното право – суверенно лице с изключителни пълномощия (persona sui generis), защото едновременно притежава три неразделни функции на властта.
Виж Константин I Велики и Папа
Поместен събор
Поместен църковен събор (също и ча́стен, т.е. по частен случай, а не всеобщ универсален, светски, т.е. вселенски; τοπικός σύνοδος) е събрание на предстоятелите, често с участието на упълномощени представители на поместна църква.
Виж Константин I Велики и Поместен събор
Петроний Аниан
Петроний Аниан (Petronius Annianus) е политик на Римската империя през 4 век по времето на император Константин Велики.
Виж Константин I Велики и Петроний Аниан
Пещерица (село)
Пещерица (Пештерица) е бивше село в южната част на Северна Македония, на територията на днешна Община Прилеп.
Виж Константин I Велики и Пещерица (село)
Ацилий Север
Ацилий Север (Acilius Severus) е политик и сенатор на Римската империя през началото на 4 век.
Виж Константин I Велики и Ацилий Север
Арбицион
Флавий Арбицион също Арбецион (Flavius Arbitio; Arbetio) е политик и magister militum на Римската империя през 4 век.
Виж Константин I Велики и Арбицион
Арка на Константин
Арката на Константин в Рим, Виа Триумфалис Детайл: Адриановите медальони, над тяхдакийски статуии (южната част, ляво) Константиновата арка е триумфална арка с три входа в Рим.
Виж Константин I Велики и Арка на Константин
Абант
Абант или Аманд (Abantus, Amandus) е римски командир, адмирал на флота от 4 век.
Виж Константин I Велики и Абант
Аврелий Валерий Тулиан Симах
Mарк Аврелий Валерий Тулиан СимахФосфорий (Marcus Aurelius Valerius Tullianus Symmachus Phosphorius; * ок. 280; † 330) e политик на Римската империя.
Виж Константин I Велики и Аврелий Валерий Тулиан Симах
Августа Траяна
Августа Траяна е названието на античен град в римската провинция Тракия, днес Стара Загора.
Виж Константин I Велики и Августа Траяна
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Нобилисимус
Nobilissimus (Nobilissimus; ж.р.: Nobilissima; на Византийски гръцки: nōbelissimos; νωβελίσσιμος) е едно от най-важните императорски титулувания в късната Римска империя и Византийската империя.
Виж Константин I Велики и Нобилисимус
Нов Рим
Нов Рим (срещано в синонимна употреба понякога и като Втори Рим) е наименованието на основания от император Константин I Велики голям и помпозен град, на мястото на античния Византион, за нова столица на Римската империя.
Виж Константин I Велики и Нов Рим
Разград
Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България.
Виж Константин I Велики и Разград
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Константин I Велики и Римска империя
Римски и византийски императрици
Това е списък на жените, които са били римски императрици, т.е.
Виж Константин I Велики и Римски и византийски императрици
Ротонда (архитектура)
Сердика (днес София) от IV век Ротонда (– кръгъл) е всяка сграда с кръгъл план, понякога покрита с купол.
Виж Константин I Велики и Ротонда (архитектура)
Родословно дърво на римските императори
Това е родословно дърво на римски императори, показващо единствено връзките между императорите.
Виж Константин I Велики и Родословно дърво на римските императори
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Константин I Велики и Средновековие
Сан Паоло фуори ле Мура
„Сан Паоло фуори ле Мура“ (Basilica di San Paolo fuori le Mura; букв.превод: Сан Паоло извън стените) е католическа църква в Рим, Италия.
Виж Константин I Велики и Сан Паоло фуори ле Мура
Сан Джовани ин Латерано
Архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ (Basilica di San Giovanni in Laterano) е католическа църква – катедрала в Рим, Италия.
Виж Константин I Велики и Сан Джовани ин Латерано
Света София (Константинопол)
„Света София“ (Ἁγία Σοφία; Sancta Sophia; Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ и официално - Голямата Джамия „Света София“(на турски: Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi) е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция.
Виж Константин I Велики и Света София (Константинопол)
Свети Климент Охридски (Скопие)
„Свети Климент Охридски“ (Свети Климент Охридски) е православна църква в Скопие, Северна Македония, която e катедрален (съборен) храм на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Виж Константин I Велики и Свети Климент Охридски (Скопие)
Свети Петър (Рим)
Базиликата „Свети Петър“ (Basilica Sancti Petri; Basilica di San Pietro) е католическа църква във Ватикана в град Рим.
Виж Константин I Велики и Свети Петър (Рим)
Силвестър I
Силвестър I е римски папа в периода от януари 314 до 31 декември 335 г.
Виж Константин I Велики и Силвестър I
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Константин I Велики и София
Софийски римски амфитеатър
Софийският римски амфитеатър е археологически паметник, разположен в централната част на град София, на 300 m от Източната порта на древна Сердика.
Виж Константин I Велики и Софийски римски амфитеатър
Солунски едикт
Солунският едикт (Edictum Thessalonicae), известен и под името Cunctos populos - първите думи на текста, е императорски едикт, издаден на 28 февруари 380 година съвместно от императора на Източната римска империя Теодосий I и съимператорите на Западната римска империя Грациан и Валентиниан II.
Виж Константин I Велики и Солунски едикт
Солид
Солид (от solidus – твърд, масивен) е римска златна монета, пусната в обращение през 309 г.
Виж Константин I Велики и Солид
Списък на римските консули
Списъкът на римските консули (fasti consulares) е образувал основата на римската история и на датирването на модерната римска археология, понеже по името на консулите са наричали годините.
Виж Константин I Велики и Списък на римските консули
Списък на римските консули 192 г. до 541 г.
Списък на римските консули от 192 г.
Виж Константин I Велики и Списък на римските консули 192 г. до 541 г.
Списък на римските провинции след Диоклециан
Карта на Римската империя ок. 395 г. Този списък на римските провинции след Диоклециан съдържа информации за римската регионална политика на управленческата реформа на император Диоклециан и за развитието след разделянето на Imperium Romanum на Западна римска империя и Източна римска империя през 395 г.
Виж Константин I Велики и Списък на римските провинции след Диоклециан
Списък на римските папи
Гербът на Папския престол Това е списък на папите на Римокатолическата църква.
Виж Константин I Велики и Списък на римските папи
Сердикийски събор
Сердикийският събор е църковен събор, проведен през 343 година в Сердика.
Виж Константин I Велики и Сердикийски събор
Септимий Бас
Септимий Бас (Septimius Bassus; fl. 317 – 319) е политик на Римската империя по времето на император Константин I Велики.
Виж Константин I Велики и Септимий Бас
Турну Мъгуреле
Ту̀рну Мъгурѐле (Turnu Măgurele) е град в окръг Телеорман, Влашко, Румъния, 125 км югозападно от столицата Букурещ.
Виж Константин I Велики и Турну Мъгуреле
Трулензис
Трулензис е антично занаятчийско и земеделско селище, съществувало на изхода на Искърското дефиле край с.
Виж Константин I Велики и Трулензис
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Виж Константин I Велики и Траки
Трети Рим
Храмът Успенски събор (руски ''Успенский собор'', строен от 1326 до 1327 година) е първият каменен храм в Москва. Трети Рим в лицето на Москва е геополитическа, идеологическа, религиозна и политическа концепция от XIV век, която утвърждава глобалното историческо значение на Москва като политически и религиозен център на православното християнство.
Виж Константин I Велики и Трети Рим
Томис
Крепостните стени с порта Останки от Томис Томис (Τόμοι; Tomi, също Τόμις, Tomis) е древното име на селище в Мизия, локализирано в територията на днешния град Кюстенджа (Constanța) в Румъния, на брега на Черно море, на около 50 километра южно от (древното) вливане на Дунав при Истрия в Добруджа.
Виж Константин I Велики и Томис
Тетий Факунд
Тетий Факунд (Tettius Facundus) е политик и сенатор на Римската империя през началото на 4 век.
Виж Константин I Велики и Тетий Факунд
Теодор Стратилат
Свети великомъченик Теодор Стратилат, наричан също Теодор Хераклийски (по мястото на смъртта му), се почита от православни и католици като светец.
Виж Константин I Велики и Теодор Стратилат
Теоктист Румънски
ПатриархТеоктист I (мирянско име Тодор Аръпашу, Toader Arăpaşu) (7 февруари 1915-30 юли 2007) е румънски православен духовник.
Виж Константин I Велики и Теоктист Румънски
Флавий
Името Флавий (Flavius, от латинското flavus, „рус“) e римско фамилно име (nomen gentile).
Виж Константин I Велики и Флавий
Флавий Констанций
Флавий Констанций (Flavius Constantius) е политик на Римската империя през 4 век.
Виж Константин I Велики и Флавий Констанций
Флавий Оптат
Флавий Оптат (Flavius Optatus; 337 г.) е политик на Римската империя през 4 век.
Виж Константин I Велики и Флавий Оптат
Флавий Аблабий
Флавий Аблабий (Flavius Ablabius; Ablabios; * Крит; † 338, Константинопол) е политик на Римската империя през 4 век и приближен на император Константин I Велики.
Виж Константин I Велики и Флавий Аблабий
Флавий Галикан
Флавий Галикан или Свети Галикан (Flavius Gallicanus; san Gallicano; † 362 в Александрия) e политик на Римската империя.
Виж Константин I Велики и Флавий Галикан
Храм на Артемида (Ефес)
Храмът на Артемида в Ефес – въображаем изглед от Мартен ван Хермскерк, 1572 г. Статуя на Артемида – римско копие от 1 век на култовата статуя от Храма в Ефес Храмът на Артемида в Ефес (Artemision, ὁ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος Ἐφεσίης, ὁ ἐν Ἐφέσῳ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος, τὸ Ἀρτεμίσιον Ἐφέσιον; Templum Dianae Ephesi(n)ae или Artemisium Ephesi(n)um) е древногръцки храм, най-големият през античността и едно от Седемте чудеса на античния свят.
Виж Константин I Велики и Храм на Артемида (Ефес)
Християнство
Християнството е една от трите авраамически религии.
Виж Константин I Велики и Християнство
Християнството в дати
Християнството в дати представлява хронологично представяне на по-важните дати и личности в историята на християнството от смъртта на Иисус Христос до днешно време.
Виж Константин I Велики и Християнството в дати
Хиподрум (Константинопол)
Хиподрумът на Константинопол (Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия.
Виж Константин I Велики и Хиподрум (Константинопол)
Цирта
Цирта (лат. Cirta, от финикийската дума „kirtha“.
Виж Константин I Велики и Цирта
Черноморски проливи
Зоните на проливите Румели хисар на Босфора Черноморските проливи, наричани често зоната на проливите или просто проливите, са двата морски пролива свързващи последователно Черно с Мраморно море и Мраморно с Егейско и Средиземно море - Босфора и Дарданелите, находящи се на територията на Северозападна Турция.
Виж Константин I Велики и Черноморски проливи
Юлия (пояснение)
Юлия (Julia) e името на следните личности.
Виж Константин I Велики и Юлия (пояснение)
Юлиан
Флавий Клавдий Юлиан (Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus) е римски император от 360 до 363 година.
Виж Константин I Велики и Юлиан
Музей на мозайките, Девня
Музеят на мозайките в Девня е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сграда с мозайки (villa urbana), построена в края на III – началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250 – 251 г.
Виж Константин I Велики и Музей на мозайките, Девня
Матерн от Кьолн
Свети Матерн или Матернус (Maternus, † ок. 328) е след 300 г.
Виж Константин I Велики и Матерн от Кьолн
Магненций
Флавий Магн Магненций (Flavius Magnus Magnentius) е римски император от полуварварски произход.
Виж Константин I Велики и Магненций
Максимиан
Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.
Виж Константин I Велики и Максимиан
Максенций
Марк Аврелий Валерий Максенций (Marcus Aurelius Valerius Maxentius) е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия.
Виж Константин I Велики и Максенций
Малх Филаделфиец
МалхФиладелфиец (Μάλχος, Málkhos; Malchus) е византийски историк през късния 5 век.
Виж Константин I Велики и Малх Филаделфиец
Мерогез
Мерогез (Merogais, Merogaisus; Ragaise; † 306 г.) е ранен франкски малък крал (rex), през края на 3, началото на 4 век.
Виж Константин I Велики и Мерогез
Медиолански едикт
Медиоланският едикт или Миланският едикт (Edictum Mediolanense) е едикт от двамата августи Лициний и Константин, издаден в 313 година в град Медиоланум (днес Милано), с който християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии.
Виж Константин I Велики и Медиолански едикт
Истанбул
Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.
Виж Константин I Велики и Истанбул
История на парите
Банкнота от 200 евро Историята на парите се занимава с възникването и начините на осъществяване на транзакции с помощта на пари.
Виж Константин I Велики и История на парите
Ирина Лакапина
Мария-Ирина Лакапина (Μαρία/Ειρήνη Λακαπηνή, Irene Lekapene; † ок. 966) е византийска принцеса и българска царица, съпруга на цар Петър I.
Виж Константин I Велики и Ирина Лакапина
Източна порта на Филипопол
Източната порта на Филипопол е сред 3-те открити входно-изходни порти на Античен Пловдив.
Виж Константин I Велики и Източна порта на Филипопол
Икуменически съвет
Икуменически съвет (Вселенски събор) е събрание на църковни владици (епископи), свикано за обсъждане и уточняване на въпроси от сферата на църковната доктрина и практика.
Виж Константин I Велики и Икуменически съвет
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Виж Константин I Велики и Император на Византия
Бухово
Бухово е град в състава на район „Кремиковци“ на Столичната община, област София.
Виж Константин I Велики и Бухово
Базилина
Базилина (Basilina; † 332/333 г.) е майка на римския император Юлиан, който управлява сам между 361 и 363 г.
Виж Константин I Велики и Базилина
Битка на Милвийския мост
Битката на Милвийския мост (Pons Milvius, днес Ponte Milvio) също Битката при Сакса Рубра (Saxa Rubrae) e сражение на Константин с Максенций на 28 октомври 312 г., в резултат на което първият става едноличен управител на Римската империя.
Виж Константин I Велики и Битка на Милвийския мост
Битка при Адрианопол (324)
Коронуването на Константин I в Константинопол. Битката при Адрианопол се провежда на 3 юли 324 г.
Виж Константин I Велики и Битка при Адрианопол (324)
Битка при Мардия
Битката при Мардия (Campus Mardiensis) се провежда през края на 316 г.
Виж Константин I Велики и Битка при Мардия
Вселенски събор
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение.
Виж Константин I Велики и Вселенски събор
Ватикан
Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.
Виж Константин I Велики и Ватикан
Варвара (област Пазарджик)
Варвàра е село в Южна България.
Виж Константин I Велики и Варвара (област Пазарджик)
Валерий
Валерий (Valerius) e.
Виж Константин I Велики и Валерий
Вандали
Кралството на вандали и алани към 526 г. Вандалите (Vandili) са съюз на източногермански племена, който влиза в състава на Римската империя през V век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген.
Виж Константин I Велики и Вандали
Вирий Непоциан (консул 301 г.)
Вирий Непоциан (Virius Nepotianus) е политик и сенатор на Римската империя през началото на 4 век и член на Константиновата династия.
Виж Константин I Велики и Вирий Непоциан (консул 301 г.)
Вирий Непоциан (консул 336 г.)
Вирий Непоциан (Virius Nepotianus; † 337) е политик и сенатор на Римската империя през 4 век.
Виж Константин I Велики и Вирий Непоциан (консул 336 г.)
Византийска архитектура
Света София“ в Константинопол Византийската архитектура е архитектурен стил, който възниква на територията на Източната Римска империя (в модерните текстове известна като Византия).
Виж Константин I Велики и Византийска архитектура
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Константин I Велики и Византийска империя
Велика Армения
Най-голямо могъщество Велика Армения достига по времето на Тигран Велики от 95 до 66 пр.н.е. Велика Армения (Մեծ Հայք; Μεγάλη Ἀρμενία; Armenia Magna; დიდი სომხეთი) е независима арменска държава от 190 г.
Виж Константин I Велики и Велика Армения
Велико Търново
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
Виж Константин I Велики и Велико Търново
Греми
Греми (გრემი) е град-крепост от 16 век на брега на река Инцоба в Грузия, стара столица на Кахетинското царство.
Виж Константин I Велики и Греми
Габрово
Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово.
Виж Константин I Велики и Габрово
Гай Цейоний Руфий Волузиан
Гай Цейоний Руфий Волузиан (Gaius Ceionius Rufius Volusianus; * 246/249 г.; † след 313 г.) е политик и преториански префект на Римската империя през 3 и 4 век.
Виж Константин I Велики и Гай Цейоний Руфий Волузиан
Гай Цейоний Руфий Волузиан Лампадий
Гай Цейоний Руфий Волузиан Лампадий (Gaius Caeionius Rufius Volusianus Lampadius) е политик на Римската империя през 4 век.
Виж Константин I Велики и Гай Цейоний Руфий Волузиан Лампадий
Гай Ветий Косиний Руфин
Гай Ветий Косиний Руфин (Gaius Vettius Cossinius Rufinus) е политик и сенатор на Римската империя през началото на 4 век.
Виж Константин I Велики и Гай Ветий Косиний Руфин
Дакия (провинция)
Дакия Траяна (Dacia Traiana) е римска имперска провинция в европейска Скития – обширна територия на Балканския полуостров, предимно в дн.
Виж Константин I Велики и Дакия (провинция)
Далматински език
Далматинският е изчезнал романски език, който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на Хърватия и на юг до Котор в Черна гора.
Виж Константин I Велики и Далматински език
Диоцез
Префектурите в Империята в началото на V век с Диоцезите и провинциите им Диоцез (dioikesis и dioecesis) е термин от древногръцки произход, с който за първи път в Римската империя се означават териториални единици, субект на административна подялба.
Виж Константин I Велики и Диоцез
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Виж Константин I Велики и Диоклециан
Диоклецианови гонения
Великомъченикът Георги Победоносец, една от жертвите на гоненията, пред император ДиоклецианГрузинска икона от 14 век Диоклециановите гонения са последните и най-строги преследвания срещу християните в Римската империя.
Виж Константин I Велики и Диоклецианови гонения
Домиций Зенофил
Домиций Зенофил (Domitius Zenophilus, Zenofilus) е политик на Римската империя през 4 век.
Виж Константин I Велики и Домиций Зенофил
Евсевий
Евсевий (Eusebius; Eusebios; Εὐσέβιος, eusébios) може да се отнася за.
Виж Константин I Велики и Евсевий
Евтропия (съпруга на Максимиан)
Евтропия (Eutropia) е по прозход сирийка и е от Константиновата династия.
Виж Константин I Велики и Евтропия (съпруга на Максимиан)
Едикула
Схема на едикула Едикула в Сиано, Италия Ренесансова едикула на Елизабетинската порта в Девън, Англия Едикулата (Aedicula) е термин, използван от различни култури в продължение на 2000 години.
Виж Константин I Велики и Едикула
Еленска базилика
Българският манастир и книжовно средище „Свети Илия“ с раннохристиянска базилика от 4 век, унищожен от турците през 1700 г. Еленската базилика Ѐленският манастир „Свети Илия“ представлява руини на унищожен от турците укрепен манастирски комплекс с внушителна раннохристиянска базилика и крепост.
Виж Константин I Велики и Еленска базилика
Елена (дъщеря на Константин Велики)
Елена или Флавия Елена (Helena; Flavia Helena; * 326; † 360) e дъщеря на Константин Велики (римски император 306 – 337).
Виж Константин I Велики и Елена (дъщеря на Константин Велики)
Елена (име)
Елена е популярно женско лично име.
Виж Константин I Велики и Елена (име)
Елена (пояснение)
Елена може да се отнася за.
Виж Константин I Велики и Елена (пояснение)
Луций Папий Пакациан
Луций Папий Пакациан (Lucius Papius Pacatianus) е политик на Римската империя през 4 век и служи по времето на Домиций Александър, Константин I Велики и Констант.
Виж Константин I Велики и Луций Папий Пакациан
Луций Валерий Максим Василий
Луций Валерий Максим Василий или Басилий (Lucius Valerius Maximus Basilius) е политик на Римската империя през 4 век по времето на император Константин I Велики.
Виж Константин I Велики и Луций Валерий Максим Василий
Лициний
Валерий Лициниан Лициний (Gaius Valerius Licinianus Licinius) или Лициний I е римски император през 308 – 324 г.
Виж Константин I Велики и Лициний
20 май
20 май е 140-ият ден в годината според григорианския календар (141-ви през високосна година).
Виж Константин I Велики и 20 май
21 май
21 май е 141-вият ден в годината според григорианския календар (142-ри през високосна).
Виж Константин I Велики и 21 май
22 май
22 май е 142-рият ден в годината според григорианския календар (143-ти през високосна).
Виж Константин I Велики и 22 май
27 февруари
27 февруари е 58-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Константин I Велики и 27 февруари
3 юли
3 юли е 184-тият ден в годината според григорианския календар (185-и през високосна).
Виж Константин I Велики и 3 юли
9 септември
9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година).
Виж Константин I Велики и 9 септември