Съдържание
32 отношения: Комунистическа партия на Съветския съюз, Комунистически интернационал, Панайот Хаджиев, Полска обединена работническа партия, Пети конгрес на БКП, Отношения между Русия и Сърбия, Акроним, Албанска партия на труда, Априлски пленум на ЦК на БКП (1956), Национализация в България, Румънска комунистическа партия, Резолюция на Информбюро за ЮКП, Съюз на комунистите на Югославия, Съвет за икономическа взаимопомощ, Съветско-югославски конфликт, Титовизъм, Френска комунистическа партия, Царибродски партизански отряд, Шклярска Поремба, Милица Островска, Железопътна мрежа на Албания, За култа към личността и неговите последици, Българска комунистическа партия, Биологическа конференция на БАН (1949), Вълко Червенков, Въоръжени сили на Хърватия, Германска единна социалистическа партия, Георги Димитров, Егейска македонска литературна норма, Лазар Соколов, Йосип Броз Тито, 28 юни.
Комунистическа партия на Съветския съюз
Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) (Коммунисти́ческая па́ртия Сове́тского Сою́за) е управляващата и единствена политическа партия в СССР.
Виж Коминформбюро и Комунистическа партия на Съветския съюз
Комунистически интернационал
Комунистическият интернационал, известен със съкращението Коминтерн и като Трети интернационал, е обединение на комунистически партии от цял свят, признаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология.
Виж Коминформбюро и Комунистически интернационал
Панайот Хаджиев
Панайот Атанасов Хаджиев е участник в Испанската гражданска война и деец на Македонския народен съюз.
Виж Коминформбюро и Панайот Хаджиев
Полска обединена работническа партия
Полската обединена работническа партия, съкратено ПОРП (Polska Zjednoczona Partia Robotnicza, PZPR), е полска комунистическа партия, създадена след обединението на Полската работническа партия и лявото крило на Полската социалистическа партия, управлявала Полската народна република до 1989 година.
Виж Коминформбюро и Полска обединена работническа партия
Пети конгрес на БКП
Петият конгрес е конгрес на Българската комунистическа партия, който се провежда в София между 18 декември и 25 декември 1948 г.
Виж Коминформбюро и Пети конгрес на БКП
Отношения между Русия и Сърбия
Руско-сръбските отношения са двустранните отношения между европейските държави Русия и Сърбия.
Виж Коминформбюро и Отношения между Русия и Сърбия
Акроним
Акронимът е вид абревиатура, която е образувана от началните звуци (букви) на съставляващите я думи и която се чете слято като една дума, а не буква по буква.
Албанска партия на труда
Албанската партия на труда, АПТ (Partia e Punës e Shqipërisë, PPSh), или Партия на труда на Албания, е комунистическа партия в Албания, съществувала от 1941 до 1991 година.
Виж Коминформбюро и Албанска партия на труда
Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)
Априлският пленум на ЦК на БКП е заседание на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), проведено в периода 2 – 6 април 1956 г.
Виж Коминформбюро и Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)
Национализация в България
Национализацията в България е процесът на принудително одържававане на основната част от промишлеността и услугите при налагането на тоталитарния комунистически режим в края на 40-те години на XX век.
Виж Коминформбюро и Национализация в България
Румънска комунистическа партия
Румънската комунистическа партия (Partidul Comunist Român) е румънска комунистическа политическа партия, която наследява болшевишкото крило на Румънската социалистическа партия.
Виж Коминформбюро и Румънска комунистическа партия
Резолюция на Информбюро за ЮКП
Резолюцията на Информбюрото (Rezolucija Informbiroa) е резолюция на международната организация Комунистическо информационно бюро от 28 юни 1948 г., довела до скъсването на отношенията между комунистическите ръководители на Югославия – Тито и на Съветския съюз – Сталин.
Виж Коминформбюро и Резолюция на Информбюро за ЮКП
Съюз на комунистите на Югославия
Съюзът на комунистите на Югославия или СКЮ (Савез комуниста Југославије/Savez komunista Jugoslavije; Сојуз на комунистите на Југославија; Zveza komunistov Jugoslavije), до 1952 г.
Виж Коминформбюро и Съюз на комунистите на Югославия
Съвет за икономическа взаимопомощ
Съветът за икономическа взаимопомощ, съкратено СИВ, в англоговорещите и други страни познат със съкращението Комекон (COMECON, Council for Mutual Economic Assistance, CMEA), е бивша икономическа организация на социалистически страни, съществувала от 1949 до 1991 г.
Виж Коминформбюро и Съвет за икономическа взаимопомощ
Съветско-югославски конфликт
Йосип Броз Тито Йосиф Сталин Съветско-югославския конфликт е противопоставяне между лидерите на Югославия и Съветския съюз, което води до експулсиране на Югославия от Комунистическото информационно бюро на 28 юни 1948 г.
Виж Коминформбюро и Съветско-югославски конфликт
Титовизъм
Йосип Броз Тито Титовизмът е комунистическа идеология, оглавявана от югославския лидер Йосип Броз Тито, изразяваща се в самоуправление и неутралност.
Френска комунистическа партия
Френската комунистическа партия (Parti communiste français) е крайнолява еврокомунистическа политическа партия във Франция.
Виж Коминформбюро и Френска комунистическа партия
Царибродски партизански отряд
Царибродски партизански отряд „Момчил войвода“ е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944).
Виж Коминформбюро и Царибродски партизански отряд
Шклярска Поремба
Шкля̀рска Порѐмба или Шкларска Поремба (Szklarska Poręba; Schreiberhau) е град в Югозападна Полша, Долносилезко войводство, Йеленогорски окръг.
Виж Коминформбюро и Шклярска Поремба
Милица Островска
Милица Островска (Milica Ostrovška) е словенска журналистка, преподавателка и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика.
Виж Коминформбюро и Милица Островска
Железопътна мрежа на Албания
Пътнически влак по трасето Либражд – Преняс от паневропейски транспортен коридор 8. мини Железопътната мрежа на Албания е с обща дължина 423 km и междурелсово разстояние от 1435 mm.
Виж Коминформбюро и Железопътна мрежа на Албания
За култа към личността и неговите последици
За култа към личността и неговите последици е реч на Хрушчов, която той произнася на 25 февруари 1956 г.
Виж Коминформбюро и За култа към личността и неговите последици
Българска комунистическа партия
Българската комунистическа партия (съкратено БКП) е политическа партия в България, която управлява страната в периода от 1944 г.
Виж Коминформбюро и Българска комунистическа партия
Биологическа конференция на БАН (1949)
От 4 до 8 април 1949 г.
Виж Коминформбюро и Биологическа конференция на БАН (1949)
Вълко Червенков
Вълко Вельов Червенков, онлайн на „Encyclopaedia Britannica“ е български политик, лидер на Българската комунистическа партия от 1949 до 1954 г., министър-председател на НРБ от 1950 до 1956 г., заместник-министър-председател от 1956 до 1961 г., армейски генерал, кандидат на науките (доктор).
Виж Коминформбюро и Вълко Червенков
Въоръжени сили на Хърватия
Въоръжените сили на Република Хърватия (на хърватски:Oružane snage Republike Hrvatske (OS RH)) са организацията, натоварена чрез Конституцията с отбраната на суверенитета и териториалната цялост на страната. Формално върховен главнокомандващ на Въоръжените сили е президентът на Република Хърватия, но тъй като страната е парламентарна република реалната власт върху тяхсе упражнява от министър-председателя, чрез подчинения му министър на отбраната.
Виж Коминформбюро и Въоръжени сили на Хърватия
Германска единна социалистическа партия
Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, съкратено SED) е политическа партия в Германската демократична република.
Виж Коминформбюро и Германска единна социалистическа партия
Георги Димитров
Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.
Виж Коминформбюро и Георги Димитров
Егейска македонска литературна норма
Илинден“ издавано на егейската норма от едноименната организация. Корица на „География на Гърция“, издадена в Букурещ от „Неа Елада“. Егейската македонска литературна норма е книжовна норма на българския език, кодифицирана в периода след разрива между Тито и Сталин, която се употребява през 50-те години на XX век.
Виж Коминформбюро и Егейска македонска литературна норма
Лазар Соколов
Лазар Соколов (Лазар Соколов) е партизанин, участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония, по-късно югославски политик.
Виж Коминформбюро и Лазар Соколов
Йосип Броз Тито
Йосип Броз Тито (Josip Broz Tito) е югославски комунистически деец, ръководил Социалистическата федеративна република Югославия от края на Втората световна война до своята смърт през 1980 година.
Виж Коминформбюро и Йосип Броз Тито
28 юни
28 юни е 179-ият ден в годината според григорианския календар (180-и през високосна).