Отваряне в Google MapsСъдържание
166 отношения: Курте байрактар, Кумановско въстание, Крали Марко, Караджорджевичи, Кирил Белградски, Косово, Коце Григориев, Конституция на Сърбия (1869), Първа българска граматика, Пуйо войвода, Призренски санджак, Пресека (община Бабушница), Паскашия, Павел Недков, Пансърбизъм, Панта Сречкович, Платон Банялучки, Петър Попович (Пеция), Петър Алексиев (инженер-механик), Петър Тодорович, Петър Шишков (Пирот), Петър Йосифов (инженер), Пера Тодорович (политик), Обреновичи, Одрински мирен договор (1829), Ачим Чумич, Арсений Бигорски, Агатангел I Константинополски, Акерманска конвенция, Алимпие Марянович, Алекса Пачич, Александър Белич, Андрю Арчибалд Пейтън, Надежда Петрович, Ниш, Нишка баня, Нишко въстание, Никола Канински, Никола Христич, Никола Янкович (зограф), Никола Живков (архитект), Николай Велимирович, Нил Попов, Нешо Филипович, Неделчо Кайков, Руско-турска война (1877 – 1878), Ради Гьокчеренлиев, Ранко Трифунович, Стара скупщина (Сърбия), Стара Сърбия, ... Разширете индекс (116 Повече ▼) »
Курте байрактар
Вълко Янчев, с прозвище Курте байрактар е почут хайдутин и байрактар на четите на Димитър Калъчлията и Георги Трънкин и техен заместник.
Виж Княжество Сърбия и Курте байрактар
Кумановско въстание
Кумановското въстание е въстание на сърбомански бунтовници в Османската империя по време на Сръбско-турската война (1877 – 1878), целящо да присъедини Кумановска, Кривопаланечка и Кратовска каази в Косовския вилает към Княжество Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Кумановско въстание
Крали Марко
Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.
Виж Княжество Сърбия и Крали Марко
Караджорджевичи
Караджорджевичи или Карагеоргиевичи (Карађорђевићи) е сръбска княжеска, а от 1903 г.
Виж Княжество Сърбия и Караджорджевичи
Кирил Белградски
Кирил Белградски (Кирил Београдски) е православен духовник, митрополит на Белградската епархия от 1825 до 1827 година.
Виж Княжество Сърбия и Кирил Белградски
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Коце Григориев
Коце или Коста С.
Виж Княжество Сърбия и Коце Григориев
Конституция на Сърбия (1869)
Конституцията на Сърбия от 1869 година е основният закон на Княжество и Кралство Сърбия до 1901 година (с прекъсване между 1888 и 1894).
Виж Княжество Сърбия и Конституция на Сърбия (1869)
Първа българска граматика
Първата българска граматика е учебник, издаден през 1835 г.
Виж Княжество Сърбия и Първа българска граматика
Пуйо войвода
Пуйо (Пуйко) Влъчков Чанин (? – 1849) е български войвода, поборник срещу османската власт.
Виж Княжество Сърбия и Пуйо войвода
Призренски санджак
Призренски санджак (Prizren Sancağı; Sanxhaku i Prizrenit; Призренски санџак) e една от административните единици (санджак) на Османската империя с център в град Призрен.
Виж Княжество Сърбия и Призренски санджак
Пресека (община Бабушница)
Пресека (Preseka) е село в Западните покрайнини, община Бабушница, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Пресека (община Бабушница)
Паскашия
Паскашѝя (Paskašija) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Паскашия
Павел Недков
Павел Недков е български музикален деец, учител, преводач и спортен деятел.
Виж Княжество Сърбия и Павел Недков
Пансърбизъм
Пансърбизмът е сръбски вариант за южнославянски панславизъм.
Виж Княжество Сърбия и Пансърбизъм
Панта Сречкович
Пантелия (Панта) Сречкович (Pantelija, Panta Srećković) е сръбски учен, един от главните идеолози на сръбската пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Панта Сречкович
Платон Банялучки
Платон (Platon) е сръбски духовник, почитан като светец.
Виж Княжество Сърбия и Платон Банялучки
Петър Попович (Пеция)
Петър Попович (сръбска кирилица: Петар Поповић; 1826 – 29 август 1875 г.), известен като Пеция е сръбски хайдутин и бунтовнически лидер в две въстания срещу Османската империя в региона на Босненска Крайна – едното през 1858 г., а другото през 1875 г.
Виж Княжество Сърбия и Петър Попович (Пеция)
Петър Алексиев (инженер-механик)
Петър Алексиев е български машинен инженер.
Виж Княжество Сърбия и Петър Алексиев (инженер-механик)
Петър Тодорович
Петър (Пера) Тодорович (Петар Тодоровић) е сръбски офицер и революционер, деец на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Княжество Сърбия и Петър Тодорович
Петър Шишков (Пирот)
Петър Шишков е възрожденски български свещеник и общественик.
Виж Княжество Сърбия и Петър Шишков (Пирот)
Петър Йосифов (инженер)
Петър Йосифов е български инженер и представител на пиротската емиграция в България.
Виж Княжество Сърбия и Петър Йосифов (инженер)
Пера Тодорович (политик)
Петроние (Пера) Тодорович е сръбски журналист и политик, един от основателите и първите лидери на Радикалната партия през 80-те години на XIX век.
Виж Княжество Сърбия и Пера Тодорович (политик)
Обреновичи
Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.
Виж Княжество Сърбия и Обреновичи
Одрински мирен договор (1829)
Одринският мирен договор от 14 (по стар стил от 2) септември 1829 година е мирен договор между Руската и Османската империя, който поставя край на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.
Виж Княжество Сърбия и Одрински мирен договор (1829)
Ачим Чумич
Ачим Чумич е сръбски политик (напредняк), министър-председател на Сърбия от декември 1874 до февруари 1875 година.
Виж Княжество Сърбия и Ачим Чумич
Арсений Бигорски
Арсений Димев е български духовник от началото на ΧΙΧ век, архимандрит, игумен на Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“.
Виж Княжество Сърбия и Арсений Бигорски
Агатангел I Константинополски
Агатангел I (Πατριάρχης Αγαθάγγελος, Агатангел) е православен епископ, белградски и халкидонски митрополит и вселенски патриархв Константинопол от 26 септември 1826 до 5 юли 1830 година.
Виж Княжество Сърбия и Агатангел I Константинополски
Акерманска конвенция
Акерманската конвенция е споразумение между Руската и Османската империи, подписано в Акерман на 25 септември (7 октомври нов стил) 1826 г.
Виж Княжество Сърбия и Акерманска конвенция
Алимпие Марянович
Алимпие Марянович, наричан Овчеполски (Алимпије Марјановић - Овчепољски), е сръбски офицер и революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.
Виж Княжество Сърбия и Алимпие Марянович
Алекса Пачич
Алекса Пачич (Aleksa Pačić) e сръбски дипломат.
Виж Княжество Сърбия и Алекса Пачич
Александър Белич
Александар Белич (Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.
Виж Княжество Сърбия и Александър Белич
Андрю Арчибалд Пейтън
Андрю Арчибалд Пейтън (Andrew Archibald Paton) е британски географ, дипломат, ориенталист и автор на пътеписни книги и романи.
Виж Княжество Сърбия и Андрю Арчибалд Пейтън
Надежда Петрович
Надежда Петрович (Надежда Петровић) е значима сръбска живописка от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Виж Княжество Сърбия и Надежда Петрович
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Нишка баня
Саркофаг от Нишка баня Нишка баня е балнеологичен курортен град и център на градската община Нишка баня, която е част от голямата община Ниш.
Виж Княжество Сърбия и Нишка баня
Нишко въстание
Нишкото въстание е най-известното и масово въстание в 19 век на българите от северозападните български земи.
Виж Княжество Сърбия и Нишко въстание
Никола Канински
Никола Канински е югославски партизанин и деец на така наречената Народоосвободителна войска на Македония.
Виж Княжество Сърбия и Никола Канински
Никола Христич
Никола Христич е сръбски политик, неколкократно министър-председател по времето на трима владетели от династията на Обреновичите – Михаил, Милан и Александър.
Виж Княжество Сърбия и Никола Христич
Никола Янкович (зограф)
Никола Янкович (Никола Јанковић) е възрожденски зограф и дърворезбар от Македония, представител на Дебърската художествена школа, работил в Княжество Сърбия в четвъртото и петото десетилетие на XIX век.
Виж Княжество Сърбия и Никола Янкович (зограф)
Никола Живков (архитект)
Конакът на княгиня Любица Хаджи Никола Живков или Живкович (Никола Живковић) е първият архитект на Белград.
Виж Княжество Сърбия и Никола Живков (архитект)
Николай Велимирович
Николай (Nikolaj) е сръбски духовник, охридски, охридско-битолски и жички епископ на Сръбската православна църква, виден богослов.
Виж Княжество Сърбия и Николай Велимирович
Нил Попов
Нил Александрович Попов е изтъкнат руски учен, историк, славяновед и архивист.
Виж Княжество Сърбия и Нил Попов
Нешо Филипович
Хаджи Нешо Филипович е пиротски търговец, революционер, коджабашия и преселник в София с част от своето семейство.
Виж Княжество Сърбия и Нешо Филипович
Неделчо Кайков
Неделчо Тинчев, наричан още Неделчо Кайков, по-късно известен и под псевдонима Комитата, е четник в Ботевата чета.
Виж Княжество Сърбия и Неделчо Кайков
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.
Виж Княжество Сърбия и Руско-турска война (1877 – 1878)
Ради Гьокчеренлиев
Ради Железов Гьокчеренлиев е български политик, предприемач, духовник, учител.
Виж Княжество Сърбия и Ради Гьокчеренлиев
Ранко Трифунович
Ранко Д.
Виж Княжество Сърбия и Ранко Трифунович
Стара скупщина (Сърбия)
Сградата на Старата скупщина Старата скупщина на Сърбия се намира в Крагуевац - нейната стара столица в Шумадия, до 1841 г.
Виж Княжество Сърбия и Стара скупщина (Сърбия)
Стара Сърбия
Карта на Стара Сърбия в книга на Йован Цвиич от началото на XX век Стара Сърбия (Стара Србија) е понятие, използвано в Сърбия от XIX век за средновековните сръбски територии, останали извън границите на възстановилата самостоятелността си сръбска държава.
Виж Княжество Сърбия и Стара Сърбия
Стоян Протич
Стоян Протич (Stojan Protić) е сръбски политик, държавник и публицист.
Виж Княжество Сърбия и Стоян Протич
Стевча Михайлович
Стевча Михайлович е сръбски политик, министър-председател на Сърбия по време на Източната криза от 1875-1878 година.
Виж Княжество Сърбия и Стевча Михайлович
Стеван Сремац
Стеван Сремац (Стеван Сремац) е сръбски писател.
Виж Княжество Сърбия и Стеван Сремац
Степа Степанович
Степа Степанович (Степа Степановић) е сръбски офицер (войвода), участник във войните на Сърбия от 1876-1878, 1885 и 1912-1918 година.
Виж Княжество Сърбия и Степа Степанович
Сръбска революция
Сръбската революция (Српска револуција) е поредица от въстания в началото на XIX век, довели до създаването на самостоятелно Княжество Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Сръбска революция
Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбската академия на науките и изкуствата (Srpska Akademija Nauka i Umetnosti) е учредена със закон от Скупщината, обнародван с указ на крал Милан от 1 ноември 1886 година в Ниш.
Виж Княжество Сърбия и Сръбска академия на науките и изкуствата
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Княжество Сърбия и Сръбски владетели
Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Сръбско-турската война (1877 – 1878) води до освобождаване на Сърбия от васалния статут спрямо Османската империя.
Виж Княжество Сърбия и Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Сава Дацов
Сава Живков Дацов е изявен български учен, икономист, академик, общественик и патриот.
Виж Княжество Сърбия и Сава Дацов
Саватие Милошевич
Саватие Миличевич Милошевич (Savatije Milićević Milošević) е сръбски политик, дипломат и войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Саватие Милошевич
Свети Дух (Крагуевац)
„Свети Дух“ (Силаску Светог Духа на апостоле, Стара црква) е православна църква в Крагуевац, изградена в 1818 година.
Виж Княжество Сърбия и Свети Дух (Крагуевац)
Симо Соколов
Симо Соколов във Военната академия в Белград, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ Симо Соколов (Войвода Симо, Капитан Симо Грознатовски) е български революционер и офицер от сръбската армия.
Виж Княжество Сърбия и Симо Соколов
Славяносръбски език
Списанието „Славеносербски магазин“ от 1768 г., т.е. точно век преди окончателната победа на Вуковата реформа Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и Славеносрпски језик) е стара книжовна разновидност на сръбския език, използвана в края на 18-и и началото на 19-и в.
Виж Княжество Сърбия и Славяносръбски език
Славчо Петров
Славчо Петров е български майстор-сладкар в кухнята на царското семейство в периода 1940 – 1946 г.
Виж Княжество Сърбия и Славчо Петров
Спас Тричков
Спас Тричков е български икономист и представител на пиротската емиграция в България.
Виж Княжество Сърбия и Спас Тричков
Тръстеник (Сърбия)
Църквата на Любостинския манастир Тръстеник е град, административен център на община Тръстеник в Расински окръг на Централна Сърбия, Поморавие.
Виж Княжество Сърбия и Тръстеник (Сърбия)
Ташмайдан
„Ташмайдан“ или Ташмайдански парк (Tašmajdanski park) е парк в Белград.
Виж Княжество Сърбия и Ташмайдан
Тихомил Николич
Тихомил Николич е сръбски офицер, военен министър при Милан Обренович и участник в Сръбско-турските войни от 1876-1878 година.
Виж Княжество Сърбия и Тихомил Николич
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Виж Княжество Сърбия и Тимошко
Тодор Шипов
Тодор Шипов е български търговец, политик и представител на пиротската емиграция в България.
Виж Княжество Сърбия и Тодор Шипов
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Княжество Сърбия и Учредително събрание
Унгарска революция (1848 – 1849)
Унгарската революция от 1848 – 1849 година е въстание на унгарците срещу националния и феодалния гнет в Австрийската империя.
Виж Княжество Сърбия и Унгарска революция (1848 – 1849)
Франц Миклошич
Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (Franz von Miklosich, Franz Xaver von Miklosisch, Franc/Fran Miklošič) (20 ноември 1813 – 7 март 1891) е политик и езиковед от Австрийската империя и Австро-Унгария от словенски произход, първият виден представител на австрийската славистика.
Виж Княжество Сърбия и Франц Миклошич
Фирмилиан Скопски
Фирмилиан (Фирмилян, Фирмилиян) Скопски (Фирмилијан) е висш сръбски духовник, деец на сръбската пропаганда в Македония, патриашески митрополит в Скопие от 1902 до 1903 година.
Виж Княжество Сърбия и Фирмилиан Скопски
Хатишериф (1830)
Княжество Сърбия в първоначалните си граници и с териториалното разширение от 1833 година В сръбската история под хатишериф от 1830 година се разбира указът, с който османският султан Махмуд II предоставя автономия на Сръбското княжество, важен етап от държавно-правното обособяване на страната и отхвърлянето на османското владичество.
Виж Княжество Сърбия и Хатишериф (1830)
Хайдутин
Хайдут Велко – българин от Зайчарско, изявен балкански хайдутин от първата половина на 19 век Ильо войвода често е сочен като „последният хайдутин“ Хайду̀тите (haydùt) са групи от нередовна пехота в европейската част на Османската империя през XVII-XIX век.
Виж Княжество Сърбия и Хайдутин
Чедомил Миятович
Чедомил Миятович е сръбски дипломат, икономист и публицист, с принос към модернизацията на Сърбия при последните Обреновичи през последните десетилетия на XX век.
Виж Княжество Сърбия и Чедомил Миятович
Шумадия
Шумадия (Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.
Виж Княжество Сърбия и Шумадия
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Виж Княжество Сърбия и Югославия
Южна и Източна Сърбия
Косово и Метохия Южна и Източна Сърбия е нов статистически район в Сърбия според „Номенклатурата за статистически териториални единици“ (NUTS, от френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) на Евростат – статистическата агенция на Евросъюза.
Виж Княжество Сърбия и Южна и Източна Сърбия
Яня Молер
Царските двери от Селевац Йован Стергиевич или по-известен като Яня Молер (Јован Стергејевић, Јања Молер) е възрожденски зограф от Македония, работил в Княжество Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Яня Молер
Яничие Мичич
Яничие Мичич (Janićije Mićić) е сръбски офицер, подполковник, участник в Балканските войни и в Първата световна война, революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда.
Виж Княжество Сърбия и Яничие Мичич
Матея Ненадович
Матея Ненадович (Матеја Ненадовић) е първи министър-председател на Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Матея Ненадович
Мачва
Долни Срем или Мачва (Macsó) е историко-географска област в Сърбия.
Мачедония (1895 – 1912)
„Мачедония: Сръбски юг“ („Маћедонија: Српски југ“) е сръбски седмичен вестник, излизал на кирилица в Белград от 1895 до 1912 година.
Виж Княжество Сърбия и Мачедония (1895 – 1912)
Маринко Алексич
Маринко Алексич, известен като Миша, е сръбски революционер, войвода на чета на Сръбската пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Княжество Сърбия и Маринко Алексич
Марко Теодорович
Букварът на Везьов Марко Теодорович Везьов (Хаджитодоров) е български търговец, собственик на търговска кантора във Виена, спонсор на един от първите светски южнославянски буквари.
Виж Княжество Сърбия и Марко Теодорович
Михаил Константинович
Иконостасът в манастира Троноша Михаил Константинович или Костич (Михаило Константиновић) е възрожденски зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.
Виж Княжество Сърбия и Михаил Константинович
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Княжество Сърбия и Михаил Обренович
Михаил Атанаскович
Михаил Атанаскович е български лекар, участник във Втората българска легия и общественик.
Виж Княжество Сърбия и Михаил Атанаскович
Михайло Катанич
Михайло Катанич (Михаило Катанић) е сръбски майор, участник в сръбско-турските войни (1876 – 1878) и сръбско-българската война (1885 г.). Особено се е отличил при защитата на Нешков връх(близо до Пирот) по време на сръбско-българската война.
Виж Княжество Сърбия и Михайло Катанич
Михайло Ковачевич
Гробът на Ковачевич на Алеята на великаните в Новото гробище в Белград Михайло В.
Виж Княжество Сърбия и Михайло Ковачевич
Михайло Апостолски
Михайло Апостолски (Михајло Апостолски, понякога Михаило Апостолски) е комунист от Вардарска Македония, югославски генерал, политик и историк.
Виж Княжество Сърбия и Михайло Апостолски
Михайло Валтрович
Михайло Валтрович е сръбски архитект, изкуствовед и археолог.
Виж Княжество Сърбия и Михайло Валтрович
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин (Milutin Garašanin) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година.
Виж Княжество Сърбия и Милутин Гарашанин
Милан Пирочанац
Милан Пирочанац (на сръбски: Милан Пироћанац) е сръбски политик, съосновател, идеолог и първи лидер на Прогресивната партия от 80-те години на XIX век и министър-председател на Сърбия от 2 ноември 1880 до 3 октомври 1883 година.
Виж Княжество Сърбия и Милан Пирочанац
Милан Недич
Милан Недич (Милан Недић) е сръбски генерал и политик.
Виж Княжество Сърбия и Милан Недич
Милан Миличевич
Милан Дж.
Виж Княжество Сърбия и Милан Миличевич
Миливое Блазнавац
Миливое Петрович Блазнавац (Миливоје Петровић Блазнавац) е сръбски военен и политически деец от XIX век, регент и министър-председател в първите години от управлението на княз Милан Обренович (1868 – 1873).
Виж Княжество Сърбия и Миливое Блазнавац
Милосав Куртович
Милосав Куртович (Milosav Kurtović) e сръбски дипломат, деец на сръбската пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Милосав Куртович
Милош Обренович
Милош Обренович (Miloš Obrenović), наричан също Милош Теодорович, е първият княз на Сърбия след възстановяването на нейната самостоятелност през 1815.
Виж Княжество Сърбия и Милош Обренович
Милош Милоевич
Милош Ст.
Виж Княжество Сърбия и Милош Милоевич
Милорад Годжевац
Милорад Годжевац (Milorad Gođevac) е сръбски лекар, деец и основен организатор на сръбската пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Милорад Годжевац
Милойко Веселинович
Карта на сръбското етническо землище от Милойко Веселинович Милойко В.
Виж Княжество Сърбия и Милойко Веселинович
История на Крагуевац
Карта на околността с Поморавието Старата църква в Крагуевац Историята на Крагуевац започва през XIX век, тъй като в съвременната сръбска историография не се съдържат сведения за съществувало предходно селище на местото на съвременния град до османско време, но се предполага, че такова селище е съществувало по горното поречие на река Лепеница.
Виж Княжество Сърбия и История на Крагуевац
История на Кралево
Историята на Кралево е определена от географското местоположение и равнинната околност около града по поречието на Западна Морава – средищно между Шумадия от север, Поморавието на изток, Поибрието на юг и т.нар.
Виж Княжество Сърбия и История на Кралево
История на Косово
Карта на Балканите през 1849 г. Косово е историческа област.
Виж Княжество Сърбия и История на Косово
История на Сръбската православна църква
Историята на Сръбската православна църква датира от началото на 13 век, когато на 6 декември 1219 г.
Виж Княжество Сърбия и История на Сръбската православна църква
История на административно-териториалното деление на Сърбия
7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Административно-териториалното деление на Княжество Сърбия до обявяването на независимостта на страната на Берлинския конгрес се формира в рамките на традиционното такова в еялета на Османската империя.
Виж Княжество Сърбия и История на административно-териториалното деление на Сърбия
История на Белград
Белград е един от най-старите градски центрове, тясно свързан с бурната балканска и тази на Европа история.
Виж Княжество Сърбия и История на Белград
Илия Бирчанин
Илия Ж.
Виж Княжество Сърбия и Илия Бирчанин
Илия Гарашанин
Илия Гарашанин е сръбски министър-председател, вътрешен и външен министър, политик и държавник от 19 век.
Виж Княжество Сърбия и Илия Гарашанин
Илия Йованович
Илия Йованович, известен като Чеслав Пчински (Илија Јовановић, Часлав Пчињски), е сръбски революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Княжество Сърбия и Илия Йованович
Житие и страдания грешнаго Софрония
Житие и страдания грешнаго Софрония (по правопис от 1861: Житiе и страданiя грѣшнаго Софронiя) е автобиографичен разказ на българския възрожденски духовник и будител Софроний Врачански.
Виж Княжество Сърбия и Житие и страдания грешнаго Софрония
Живоин Рафаилович
Живоин (Жика) Рафаилович (Živojin Rafailović) е сръбски военен деец, капитан и деец на сръбската пропаганда в Македония, политик, депутат в Кралство Югославия, последен бан на Вардарска бановина от 1940 до ликвидирането на Кралство Югославия в 1941 година.
Виж Княжество Сърбия и Живоин Рафаилович
Жика Лазич
Живоин (Жика) Лазич (Živojin Lazić) е сръбски политик.
Виж Княжество Сърбия и Жика Лазич
Българска граматика (Неофит Рилски)
„Българска граматика“ („Болгарска грамматiка“) е първата граматика на българския език, издадена от видния възрожденец Неофит Рилски през 1835 г.
Виж Княжество Сърбия и Българска граматика (Неофит Рилски)
Бранислав Нушич
Паметник на Нушич в Белград Бра̀нислав Ну̀шич (Branislav Nušić; Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф.
Виж Княжество Сърбия и Бранислав Нушич
Битка при Самоково
Битката при Самоково през януари 1878 е битка от Втората сръбско-турска война.
Виж Княжество Сърбия и Битка при Самоково
Борисав Станкович
Бо̀рисав (Бора) Ста̀нкович (Борисав Станковић) е сръбски писател – реалист.
Виж Княжество Сърбия и Борисав Станкович
Борко Пащрович
Борко Пащрович (Borko Paštrović) е сръбски артилерийски офицер и революционер, деец на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Княжество Сърбия и Борко Пащрович
Божидар Прокич
Божидар Прокич (Божидар Прокић) е сръбски историк медиевист известен със спорните си трудове за българския цар Самуил и неговата държава.
Виж Княжество Сърбия и Божидар Прокич
Божидар Янкович
Божидар Янкович (Божидар Јанковић) е сръбски офицер (генерал).
Виж Княжество Сърбия и Божидар Янкович
Божин Симич
Божин Симич (Božin Simić) е югославски политик (министър, посланик), сръбски, югославски (кралски и републикански) и съветски офицер, сръбски революционер, масон, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Божин Симич
Бомбардировка на Белград (1862)
Бомбардировката на Белград от турската артилерия през юни 1862 година е връхната точка на сръбско-турския конфликт от 60-те години на XIX век.
Виж Княжество Сърбия и Бомбардировка на Белград (1862)
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Белград
Белградски лицей
Лицеят на Княжество Сърбия е първото висше училище, в което се преподава на сръбски език.
Виж Княжество Сърбия и Белградски лицей
Въстание в Северозападна България (1850)
Въстанието в Северозападна България, Видинското въстание или Белоградчишкото въстание срещу османската власт, е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България.
Виж Княжество Сърбия и Въстание в Северозападна България (1850)
Върнячка баня
Върнячка баня е курортен град и община в Рашки окръг, Централна Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Върнячка баня
Второ сръбско въстание
Второто сръбско въстание (Други српски устанак) е въстание срещу османската власт в Смедеревския санджак, втори етап от Сръбската революция.
Виж Княжество Сърбия и Второ сръбско въстание
Видински еялет
Видинският пашалък или Видински еялет (Vidin Eyaleti) е основна административна единица в рамките на Османската империя.
Виж Княжество Сърбия и Видински еялет
Викентий Скопски
Викентий (Vićentije) е сръбски духовник владика на Скопската епархия от 1905 до убийството му в 1915 година.
Виж Княжество Сърбия и Викентий Скопски
Владимир Карич
Владимир Карич (Vladimir Karić) e сръбски географ, педагог, публицист и дипломат.
Виж Княжество Сърбия и Владимир Карич
Воислав Танкосич
Воислав (Воя) Танкосич (Vojislav Tankosić) е сръбски офицер и революционер, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.
Виж Княжество Сърбия и Воислав Танкосич
Войн Попович
Войн Попович, известен като Войвода Вук (Vojin Popović), е сръбски военен, участник в Сръбската пропаганда в Македония и ръководител на четнически отряд в Първата световна война.
Виж Княжество Сърбия и Войн Попович
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Княжество Сърбия и Велика Морава
Велика България (политическа концепция)
Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано 250п Националния военноисторически музей в София, възстановена в 2017 г.
Виж Княжество Сърбия и Велика България (политическа концепция)
Велимир Карич
Велимир Карич (Velimir Karić) e сръбски национален революционер, депутат на Кралство Сърбия от Народната радикална партия, фармацевт, доброволец в Сръбско-турските войни от 1876 и 1877 – 1878 г., основател на сръбската четническа организация във Враня.
Виж Княжество Сърбия и Велимир Карич
Граматика
Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Виж Княжество Сърбия и Граматика
Герб на Сърбия
Гербът на Сърбия се появява за първи път по времето на цар Стефан Душан, на чиито печати има изобразен двуглав орел, а също и на деспот Йоан Оливер.
Виж Княжество Сърбия и Герб на Сърбия
Георги Раковски
Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец.
Виж Княжество Сърбия и Георги Раковски
Георги Табаков
Георги Ив.
Виж Княжество Сърбия и Георги Табаков
Георги Минов (печатар)
Георги Минов или Минев е царибродски търговец и печатар.
Виж Княжество Сърбия и Георги Минов (печатар)
Душан Йездич
Душан Йездич (Душан Јездић) е сръбски революционер, участник в Сръбската пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Душан Йездич
Драгутин Димитриевич
Драгутин Димитриевич, наречен Апис (Dragutin Dimitrijević Apis), е сръбски офицер, генералщабен полковник от войската на Кралство Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Драгутин Димитриевич
Драган Нешов
Драган Т.
Виж Княжество Сърбия и Драган Нешов
Драголюб Николич
Драголюб Николич (Dragoljub Nikolić) е сръбски офицер, революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда.
Виж Княжество Сърбия и Драголюб Николич
Драгомир Протич
Драгомир Протич (Драгомир Протић) е сръбски революционер и офицер, войвода на чета на Сръбската пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Княжество Сърбия и Драгомир Протич
Данило Стефанович
Данило Стефанович (или Стеванович) е министър-председател на Сърбия от януари до август 1875 година.
Виж Княжество Сърбия и Данило Стефанович
Димитър Молеров (живописец)
Света Троица“ в Банско, 1840 г. Димитър Томов Вишанов или Молеров или Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.
Виж Княжество Сърбия и Димитър Молеров (живописец)
Димитрие Боди
Димитрие Боди (Dimitrije Bodi) e сръбски юрист и дипломат, деец на сръбската пропаганда в Македония, първи сръбски консул в Битоля от 1889 до 1895 година.
Виж Княжество Сърбия и Димитрие Боди
Доситей Новакович
Доситей Новакович (Dositej Novaković) е православен духовник, пръв епископ на Тимошка епархия от 1834 до 1854 година.
Виж Княжество Сърбия и Доситей Новакович
Деспот Баджович
„Искрена реч на сърбомакедонците“, 1885 Деспот С.
Виж Княжество Сърбия и Деспот Баджович
Деян Йекич
Деян Попович Йекич, известен като Войвода Драгомир (Dejan Popović Jekić), е сръбски революционер, участник в Сръбската пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Деян Йекич
Демография на Белград
Белград през 1521 година Последното преброяване в Сърбия от 2007 година сочи, че населението на столицата Белград възлиза на 1 130 000 жители, което го прави 4-тия по големина град на Балканския полуостров след Истанбул, Атина и София.
Виж Княжество Сърбия и Демография на Белград
Евстатий Маноилов
Eвстатий Маноилов е български лекар хомеопат и представител на пиротските бежанци в България.
Виж Княжество Сърбия и Евстатий Маноилов
Емануил Манов
Реклама на адвокат Манов от вестник „Радикал“ от 20-те години на XX век Емануил Елисеев Манов е представител на пиротската емиграция в София, български юрист, виден радикалдемократ и съдия от 1-ви състав на Народния съд.
Виж Княжество Сърбия и Емануил Манов
Еманципация на евреите
Френски закон за еманципация на евреите от 1791 година Еманципацията на евреите е процесът на премахване на дискриминацията на евреите в Европа и тяхната интеграция в обществения живот.
Виж Княжество Сърбия и Еманципация на евреите
Любомир Вулович
Гробът на полковник Драгутин Димитриевич и майор Любомир Вулович на Зейтинлъка Любомир (Люба) Вулович (Ljubomir Vulović) е сръбски офицер и революционер, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.
Виж Княжество Сърбия и Любомир Вулович
Любомир Йовчич
Любомир Йовчич (Ljubomir Jovčić) е сръбски учител, деец на Сръбската пропаганда в Македония.
Виж Княжество Сърбия и Любомир Йовчич
Любомир Йованович
Любомир С.
Виж Княжество Сърбия и Любомир Йованович
Лаза Лазаревич
Лаза Лазаревич (Лазар Лазаревић; роден през 13 май 1851 г. в Шабац, починал през 10 януари 1891 г. в Белград) е сръбски психиатър.
Виж Княжество Сърбия и Лаза Лазаревич
Лазар Петрович
Лазар Петрович (Lazar Petrović) е македонски сърбоманин, генерал от Кралство Сърбия, професор във Военната академия в Белград и пръв адютант на крал Александър Обренович.
Виж Княжество Сърбия и Лазар Петрович
Йован Атанацкович
Йован Атанацкович (Jovan Atanacković) е сръбски военен и революционер, деец на сръбската пропаганда в Македония, военен министър на Сърбия.
Виж Княжество Сърбия и Йован Атанацкович
Йован Наумович
Йован Наумович (Jovan Naumović) е сръбски офицер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, армейски генерал от югославската армия.
Виж Княжество Сърбия и Йован Наумович
Йован Йованович Пижон
Йован М.
Виж Княжество Сърбия и Йован Йованович Пижон